1. Същност на Мъдростта:
а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса:
Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин,
изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.Според великия
немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на
гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована
“монадология”, ние живеем в най-добрия
от всички възможни светове. В сътворената
от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от
Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание
разсъжденията на Учителя П. Дънов: “Мъдростта – това е светът на вечните
Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта
представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта
е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е
създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които
човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този
свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през
трите свята – Божествен, духовен
и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.” Тук е мястото да направим важното разграничение
между материално знание (нисшата фор-ма на знанието, обвързана с
информационен носител, с веществена основа) и ду-ховно знание (висша
форма на знанието, която се реализира непосредствено в кон-такта между човека и
невидимата реалност и не изисква наличието на информацио-нен носител).
Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески
принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина,
Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи като фундамент за:
1) изграждането, структурирането и развитието на
Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса);
2) като двигател на духовната еволюция на света като
цяло и на всички жи-ви същества – на индивидуално и колективно равнище (паралел
с разумната, творческа дейност – ІІІ главен лъч на земната Йерархия);
3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване
на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус
Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).
Като допълнение към осветляването на тази
основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света
предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: “Бог чрез Мъдростта е
създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях,
те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само
по закона на Мъдростта. За-това само мъдрецът може да слави.”
б)
Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко)
разумност в природата:
В съответствие с Новото учение природата е абсолютна
форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна
безкрайност. Тя утвърждава
закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от
мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала
се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства:
минерал-но, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да
бъде наречено и “свръхприродно”, ако
разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на
материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно
начало – и в живата, и в т.нар. “нежива” материя. Тази все-присъстваща,
неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната
и всепобеждаваща Премъдрост на Създателя – Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов
заключава: “Аз не разбирам под думите “Жива Природа” това, което
съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство, но и поради онази интелигент-ност и разумност, които проявява.
...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните
в този велик разумен свят.”
Не бива да отминаваме без внимание и оценката на П.
Дънов за това, докол-ко съвременният човек преценява правилно наличието на
разумност в природата, нейната изначална мъдрост – свидетелство за Божието
присъствие във всичко съществуващо: “Днешните хора загубиха правата и
разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо.
Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се
проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.
Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото
и свръхестественото Откровение в християнското учение – б.К.З.). За да
придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава
това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго
време отвътре и после се е из-явил навън. Цялата природа е създадена по
законите на Мъдростта. Цялата Все-лена е резултат на Божията Мисъл.”
Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на
разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на
Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса
Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител,
пълновластен Пратеник на Бога, чиято цел и земна мисия е установяване
на Новата Култура на VІ раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип,
еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни
носители – избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна
еволюция). За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите
на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество,
Учителят П. Дънов казва следното: “Светът трябва да се изучава като жив
организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата
се управлява от Разумни Същества. Разумният живот ражда слънчевата светлина.
Светлината, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разумни същества,
които изпращат своята разумност във вид на светлина. ...Когато говорим за
културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са
завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос.
Някои от тях направляват Слънчевата система, другите – живота на някои планети,
трети – отделните народи, четвърти – водите, пети – растителността в света, и
т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества
изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества,
които се грижат за тях и направляват живота им.”
в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието
естество:
Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта.
Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят.
Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски
(па-сивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и
утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен)
принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и
поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят
П. Дънов: “Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на
Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл –
Слънцето, звезди-те, растенията, животните, водите, въздухът.”
Петте творчески принципа в Битието – Любов, Мъдрост,
Истина, Правда и Добродетел – са неизменна съставна част на Божията Същност, на
Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и
закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно
тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени
завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на
своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на
челно място в Словото на Учителя на Бялото братство (ББ) у нас, притежават и
стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на
Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: “Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия
Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух.” На
друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: “Бог е Любов, Мъдрост и Истина – три велики
свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които
можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията
Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина,
която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние
подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в
Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието.
Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата.”
2. Прояви на Мъдростта:
а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност:
В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително
значение на правилното, т.е. адекватното, целесъобразно, логически издържано и
позитивно мотиви-рано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да
срещнем израза “права мисъл”. Той е твърде богат откъм съдържанието си и
в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята
същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост – същата тази Мъдрост,
която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението
на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира
Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: “Станете проводници на новите
мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек
мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще
разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота?Да бъде проводник на
Божествените мисли и чувства. Доколко-то е техен проводник, той се ползва от
подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е
проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той
лесно може да се справи с тях. Христос казва: “Скръбта
ви ще се превърне в радост.” Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!” Степента, в която човешкото същество е в
състоя-ние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия
Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния
Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на
мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, все-мъдър и вселюбящ
Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с
непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: “Ако
искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да
имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли.
...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! – Да мисли
право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако
човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът
ще се оправи чрез мисълта (курсивът
мой – К.З.).”
Изложените по-горе
разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна ми-съл на човека е проява на
Божественото Начало у него, т.е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се
изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се – когато
това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги
“преведе” на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на
физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и
небесното е двустранен – Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а
в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за
благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в
правото си да отбележи: “Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа,
всяко нещо в ума на човека отива на свото място. Всички идеи стават ясни,
определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че
този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато
Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред
неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото
право е – само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой –
К.З.). Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е
път за Учителите. Само съвършеният човек, са-мо Учителят може да прояви
Мъдростта.”
В биологически смисъл
човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене
изгражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За
почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и
за нейната роля при определянето на послесмъртната участ на човека Учителят П.
Дънов казва следното: “Да влезе човек в Царството Божие, това
зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие
по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там
почтено място, това зависи от неговата мъд-рост. ...Мъдростта е най-голямото
добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух
може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.
Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги
изгрява.Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека,
подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син
на Мъдростта (курсивът мой – К.З.).”
Най-великата сила в
Космоса е Мисълта. Когато
мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна
опора е Истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса
. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: “Запомнете:
Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях.
Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам
такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и
велико чувство на Бога. По то-зи начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от
Него.” На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да
изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини,
ще преживеем неповторимото об-щение с нейния Автор: “Онзи, който иска да учи,
трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който
може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията,
при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което
трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на
Господа. Писани-ето казва: “Духът на Господа е с мене.” Това
значи: “Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам
законите на Божията мисъл.”
Постижения на правата
(правилната) мисъл:
“При правата мисъл човек има
имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл,
имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата
Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички
способности. Талантите, гениалността, светост-та – всичко се управлява от
правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава” (Учителят П.
Дънов).
Правата мисъл съгражда
постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен
да извършва зло, и стрелите на последното се разби-ват без успех в невидимата
стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на
последно място (и като продължение на предидущите раз-съждения) – правилната
мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява
– в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота – свобода в
света на ограниченията. Съответно: при
цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл
– пълна свобода. И като венец на
конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда
за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при
всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на
Спасителя Господ Иисус Христос: “Царството Божие е вътре във вас самите!” –
Мат.,Лука..... Нужно е само да го
открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между
правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: “Свободен
е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е
човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се
уреждат.” И още – за подобна-та взаимообусловеност между щастието и правата
мисъл: “Щастието е
закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой – К.З.).”
Разумността като проявена
в живота Мъдрост:
“Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на
нещата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нарича възкресение.”
“Всяка разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание.
Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно,
цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат
об-ратните сили в природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили.”
“Животът е първото условие за проява на Разумното” (Учителят П. Дънов).
Разумността е гласът на Божественото Начало у
човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия
път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления
на Божественото. От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква
степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от
Твореца у нас още при създаването ни: “Имате ли това Разумно или Божествено
Начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие
ще страдате, дока-то го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря
веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Един-наго Истиннаго Бога” (Йоан 17:3 - К.З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот
вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност.”
Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал
у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: “Доколкото човек се намира в правилни
отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата,
които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на
Разумната природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой –
К.З.), т.е. работи в съгласие с великите закони на
природата, на битието.”
б) Мъдростта като източник на светлина и
знание:
“Трябва да се отвори път за
едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на
живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови
пътища за изследване.” “И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние
подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не
угасва. Светлината е дреха на Мъдрост-та. Физическата пък светлина, от
която ние се ползваме, е резултат от излишна-та енергия, която Космичният Човек произвежда при своята
умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от
светлина” (Учителят П. Дънов).
Новото знание, което
Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ
плод – Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според
Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и
смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят; съдържанието е
свързано с духовния свят, а смисълът е свързан с Божествения свят. За тази
взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: “Всяка
буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не
трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към
друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите
светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с
другите светове.”
Извънредно дълбоки и
интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда
взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на из-следваната тема: “...
Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първа-та е Любовта, втората
е Мъдростта, третата – Истината. От първото докосване на човека с Бога у него
се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който
постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение,
явява се второто докосване на Бога – Мъдростта, за да очертае пътя на това
движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият
стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато
духът придобива знание, светлината се появява като резултат.”
В наши дни сме свидетели на (а някои от нас – и
участници във) един грандиозен процес – изграждане на нова
комплексна картина на света. По
този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното
познание), философията (царицата на човешкото знание), религията
(метафизическото, духов-но познание върху основата на религиозното чувство и
преживяване) и езотеричното познание (най-дълбокото, окултно-мистично
проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено
новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени
помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата
съвременност). Днес те си пода-ват ръце в името на нещо велико. И четирите
посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В
своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия
подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към
човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени
радикално облика на земната цивилизация.
3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта:
а) стремеж и любов към знанието:
“Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което
свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при
това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се
към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през
един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта
в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само
светли-ят път на Мъдростта води към Истината” (Учителят П. Дънов).
Стремежът и любовта към знанието като методи за
постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането
на умственото (менталното) тяло на човека – неговия трети смъртен
принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на
земното човечество (четвъртата планетарна трансформация на Земята, прехода от
фазата Марс към фазата Меркурий – т.е. от инволюция към еволюция в тесния
смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на
VІ окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на
Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание,
потвърдено и в Словото на Учите-ля П. Дънов, всяка подраса, чийто номер
отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките
и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на
съответната коренна раса. Аналогично – 6-та под-раса на V коренна раса поставя
ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще
станат цялостно достояние през епохата на VІ коренна раса. Една от тези
особености – подчертано важна и наситена с енергиен потенциал – е взаимната
връзка между Любовта и Мъдростта, като водещи принципи, проявяващи се на всички
равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: “Онзи,
който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов.
Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш,
трябва да учиш.” Следователно един от пробните камъни за Любовта е
учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората,
основната ни задача (както многократно подчертава и Учите-лят П. Дънов) е да
се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в
Новото учение. Затова Учителят П. Дънов наставлява: “Идването на
Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на
законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем
Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас.
Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния
път – пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може
да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които
носят Божието Слово, но всички те имат само една опреде-лена Божествена идея.
Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: “Първата
стъпка в живота – това е пътят на Любовта.” Като отидеш при Любовта, тя ще те
изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те из-прати при Истината. Чрез Божията
Любов ще се домогнете до Великите закони, които регулират живота.”
б) чистота – нравствена, духовна и физическа:
Абсолютната
чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на
това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ
в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази
основна теза: “Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за
възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези,
които са абсолютно чисти и безкористни.” И още: “Достатъчно е човек да
има чисто и пробудено съзна-ние, за да стане проводник на светлите и възвишени
мисли на Разумните Същества.” Единственият извод, който следва да направим
за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината
на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал
съвършен морал – ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
От друга страна – физическата чистота, личната
хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота.
Ненапразно древните римляни казват: “В здраво тяло – здрав дух!” Едното не може
без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и
поддържане и на трите вида чисто-та. Само ленивият може да се оправдава, че
всичко земно е преходно, т.е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и
обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива
да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата
Култура.
в) страданието – път към Мъдростта:
“Страданието – това е език на природата. Чрез
страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да
ни направи разум-ни” (Учителят
П. Дънов).
Страданието в качеството си на път към Мъдростта е
една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на
настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването
на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече – след духовното
съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите
фази от духовното развитие на хомо сапиенс. Сиреч – страданието няма да
съпътства вечно индивидуалната и колектив-на еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и
въз-действие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и
в отношението към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме,
автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим
из-ход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да
усъвършенства-ме механизмите на нашето мислене. А оттам – и на поведението.
Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П.
Дънов: “Противоречията в живота са
задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите.” Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме
връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на
искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове –
Радой Ралин. Той казва: “Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш.” И наистина,
сякаш чувството за притежание на собственост – една от най-покъртителните
заблуди на човека – е между най-често среща-ните причини за огорченията и
болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации
от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и
безсмислието на този род страдания. Само ако се опи-таме... И ако опитът се
окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: “Човек става велик, когато минава през
големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява.”
Ала докато стигнем дотам,
трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно
е сигурно – в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо
повече – ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето
предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще
излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би –
изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези
размисли бъде още една блестяща фраза на Учи-теля: “Ти, който се стремиш към
Светлната, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и
тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен
страданието (курсивът мой – К.З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се
оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до
Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител.
Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдрост-та, ти си при нозете на
своя Учител.”
г) молитва, размишление,
концентрация, съзерцание, медитация:
Изброените по-горе методи
за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане
на висшето духовно познание. А то е позна-ние, което не изисква материален или
интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на
човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е
придобиването на върховната изява на човешката съзнателност – свръхсъзнанието. В подкрепа на
изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: “За
да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и
Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и
концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек
приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема
също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението
иде много мъчно.”
Посочените средства за
култивиране на висшата изява на съзнанието – космическо или Божествено,
или накратко: свръхсъзнание – са разгледани подробно и са придружени с
множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и
учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно
правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия
асортимент от възможности онези, които са най-подходящи и съответстващи на
неговата индивидуалност.
д) личният опит на човека
по отношение на природата и обществото:
Човекът, придобил
Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и само-
наблюдателност. В
своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка
разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него
целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може
свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е
написана – езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П. Дънов
споделя: “Аз черпя своите принципи от една много голяма
книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз
постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво,
започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е
образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били
тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата
система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и
клонче.”
Огромният процент от
съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в
своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното
ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество.
Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде
продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености.
Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото
велико посвещение/посвета (по теософската скала). Окончателното отърсване от
кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на пе-тото
велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се
явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Имен-но
Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т.е. разчупил завинаги
колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кармични
ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в
планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки
братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния буди-зъм), или да премине
невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в
другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло
изцяло по собствено усмотрение.
За човека върху пътеката
на изпитанията проблясъците на Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и
преходни. Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време
или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нисшия,
конкретен ум). Безспорно – по-пълноценни контакти с Космичната Мъдрост
осъществява окултният ученик. Неговата цел е да ос-мисли същността и проявите
на тази извечна Мъдрост, да я превърне в неделима част от своето мислене и
поведение. Естествено – това не може да стане нито бързо, нито лесно. Затова
всяко автентично духовно-мистично учение или школа предлага широк спектър от
методи и средства за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта. В рамките
на учението на ББ личният опит на човека във взаимодействието му с природата и
обществото е от особено важно значение. И на първо място – заради шанса да
приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание.
4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на
VІ раса:
“Само Мъдростта може да
ръководи в живота. С нея можем да бъдем
силни.
Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с
която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот.
Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот” (Учи-телят П.
Дънов).
Божествените принципи на
Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на
VІ коренна (окултна) раса, която вече се за-ражда и разгръща в ерата на Водолея
– времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V
коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет
Космически принципи – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел – се изявяват
и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно
във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо
присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра –
Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен
опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде
изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си
отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за
живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и
порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и
Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на
VІ раса.
а)
установяване на хармонични взаимоотношения с природата:
Дълг е на съвременния
човек да установи отношения на хармония с природната среда. Крайно време е той
да осъзнае, че не е господар на природата, а неин приятел и брат, който е
призван да поддържа и развива съществуването й, а не да я унищожава,
удовлетворявайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности. Учението
на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природа-та човекът
следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и
хармонично съжителство. В наши дни не липсват екологични движения, “зелени”
партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или
спонтанни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на земната флора и
фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от
изброените притежават и собствена материална база, чрез която развиват
дейността си. “Зелените” партии участват – в повечето случаи коалиционно
ангажирани – в управлението на редица цивилизовани държави. Страните с
утвърдена демократична социална структура на Запад, най-вече групата на
най-развитите измежду тях (т.нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония,
Великобритания, Франция, Италия и Канада; през последните години и Русия бе
приобщена към семейството на великите западни държави и някои прекръстиха тази
общност на Г-8, но руското присъствие е ограничено до равнището на взаимно
консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно
провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията. Последната от
тях – в Киото, Япония (2002 г.) – разкри сериозните противоречия в областта на
общението между човека и природата. Най-често надделяват конюнктурни или
дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната
среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на
тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение
съхраняването на природата. Бяха й нанесени жестоки щети (най-вече поради
т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие.
Изправен пред реалната
заплаха да унищожи собствения си космически дом (а той, както знаем, е
единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта
радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница. Бог му възложи
да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28). Новото учение
проповядва установяването на хармонични взаимоотношения между разумните
същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното
човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде
Новата Култура на изгряващата VІ раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: “Всички
трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че
Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако животът се нареди в
хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония
със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите
на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на
мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият
живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния
живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да
разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем
да преобразим живота си.”
б) нов начин на живот, нова култура на
общуването между хората:
Промяна следва да настъпи
не само в отношението на човека спрямо при-родната среда, но и във взаимоотношенията
между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за
разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в
Бога и го обичаш, би трябвало да изразя-ваш любовта си към Него, уважавайки и
поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред
в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни
към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността
на нашата вяра.
Ако останем в мрежите на
остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото – няма да успеем
да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се
връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е
търпението на Всевишния – по мащабите си то съперничи на милостта Му. Той все
така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и
нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: “Не
вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам:
Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито
във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които
съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота,
започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е
тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище
законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в
природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на
живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в
едно органическо цяло.”
Златното правило в
новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: “Постъпвайте спрямо
другите така, както искате да постъпват те с вас!” (ср. Лука 6:31). Тази
препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения,
утвърждава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена
съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме
да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в
основата на Новото учение – в частта му, разглеждаща установява-нето на нова
култура в общуването между хората. Следовникът на това възродител-но духовно
познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова
сложна система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че “Пътят, дълъг
хиляда мили, започва с една малка крачка” (китайска поговорка). Начинът, по
кой-то общуваме с ближния, определя не само мястото ни в обществената система.
Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето
категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: “Мъдрецът живее без закон (курсивът мой – К.З.). Глупецът
трябва да живее със закон и под закон. Ако мъд-рецът живее със закон, той е
нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според
оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се
намира извън условията на временния живот (курсивът мой – К.З.).”
в) взаимодействието между Любовта и
Мъдростта в Новата Култура на VІ раса:
Както вече изтъкнахме,
двата Божествени принципа на Любовта и Мъдрост-та действат в хармония за
утвърждаването на Новата Култура на VІ раса, като водещата роля принадлежи на
Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да раз-шири и издигне
съзнанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в
пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Космически принципа – и
относно самостоятелното им, и относно съвместното им действие. Това изискване е
формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: “Човек трябва да ра-боти
едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в
което се намира. Това е великата задача на живота.”
Най-тъмно е преди
зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и
страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата
Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим
напред по-мъдри и по-силни от преди: “Нашият съвременен свят е засегнат от друга
култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша
култура действа вече върху нашето съзнание. Първото не-що, което показва, че
сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То
показва, че става едно коренно преустройство на живота.”
В епохата, когато
победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който
обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагане-то на Любовта в
действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: “Любов
без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани.
Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов – също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът
мой - К.З.). Някои
проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои
философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа – знания. Това са
твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания
и от любов.”
В своето хармонично
съжителство и взаимно благотворно действие Космическите принципи на Любовта и
Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VІ раса – човека на Любовта. Според Учителя П.
Дънов това става така: “Мъдрият човек е опитал и проверил всичко,
което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има
желание и най-малко-то същество, което види, да го обикне, да му направи
някаква услуга. Защото мъ-дрецът еднакво цени и големите,
и малките неща (курсивът мой – К.З.).”