“Христос е , Който е движил, движи и ще движи както историческия, така и мистичния и космичния живот на човека и човечеството. Затова без Христа няма история, без Христа няма космос , няма организиран свят, без Христа няма мистичен живот. Христос е вдъхновителят на всички откровения във всички времена и епохи.”

“Има една Братство , което пътува в света и носи културата. То е било в Египет, Индия , Халдея, Персия, Вавилон , Палестина , Гърция , Рим , Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там , където то действа, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. “

“Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи.”


Връзката с Христос е изворът , от който Учителя Петър Дънов черпи и проповядва Знание. Тя започва още през годините на неговото юношество и внася реална духовна пълнота в Живота му. За Учителя Петър Дънов Христос е единствения път, по който човешката душа може отново да възлезе към Бога. Неговото учение е съвременен превод на Христовите идеи и принципи. За Учителя Петър Дънов енергията на Христос е двигател на човешкия прогрес. Той свързва Духа Христов с Великото Всемирно Братство, което ръководи развитието на цялото човечество. Христос е глава на това йерархично общество. То работи в духовните сфери на земята и обединява високо напреднали същества, които са завършили своята еволюция на земята и сега направляват целия Космос.

Учителят казва:
„Аз не гледам на Христос и неговото учение като на нещо минало. Аз не гледам на Христос и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Аз гледам на Христос и неговото учение като на вечно настояще. За мен Христос не е отвлечен принцип, а реално въплъщение на Любовта. И като историческа личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. Физическата страна на Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христос, представят божествената му страна. Това е космичният Христос -проявеният Бог на земята. Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си думите му: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. Христос е Пътят - онова разумно движение на душите към вечния живот на Истината. Затова Той каза: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината." Не е лесно един велик дух като Христос да дойде между човеците. Но със своето слизане на земята Той откри нова епоха за развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, където са скрити великите цели на битието. Мнозина казват, че Христос дошъл на земята да пострада и да спаси човечеството. Ако Христос е спасил света по този механичен начин, както хората го разбират, и ако те действително са спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния Живот. Врата на този път е Любовта. Някои мислят, че сега Христос ще дойде отново, както в миналото, отвън. Не, Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка форма, нито в каквато да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов. Той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде второто идване на Христа на земята. Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една божествена идея. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от небето. В случая това същество беше колективният Божий Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и любов. Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението. Аз говоря за Живия Христос, за онзи Христос, Който носи в себе си Живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата, за онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния Живот. Той е великият Христос, Който е Глава на Великото Всемирно Братство."