За новите идеи на Учителя Петър Дънов започва да се говори по-осезаемо извън България след 1925 г. Идеите му се разпространяват от чужденци, посетили го тук в България ,и отнесли със себе си спомена за него, както и от българи, излезли от България и споделили впечатленията си за Учителя и дейността му навсякъде по света, също и чрез публикациите в книги, вестници и списания, излизащи в България и изпращани в чужбина.
Една личност от ранга на Учителя не може да остане незабелязана от най-известните умове на своето време.

През 1910 г. Лев Толстой потегля за България, но по пътя се разболял и починал. Не малко изследователи смятат, че той е предприел това пътуване с цел да се срещне с Учителя, в чието лице той разпознал Мировия Учител.

През 1926 година в Япония известното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение “Оомото” приема официално Бялото Братство от България като част от идейно сродните му духовни движения.
“Аз съм един мъдрец, Учителят е в България” – признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.
Списание “Оомото” пише: “Движението “Бяло Братство” е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света.”

В Чехословакия също има интерес към новите идеи на Учителя.
В сп.”Die Gloke” се отпечатва биографията на Учителя, а философът Рудолф Буркерт в книгата си “Das Reich Gottes auf Erden” го нарича “Пророк на бялата раса”.

През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп.”Il Messagero della salute” обширна биография на Учителя Петър Дънов с възторжен коментар за неговата дейност.
Излизащият в Палермо вестник “Алфа”, орган на Сдружението за психически експериментални науки , нарича Учителя Петър Дънов “мистичен апостол на християнството , в своята пълнота и величие.”
В Локарно издателство “Йога” подготвя и издава 9 избрани беседи в превод на Мара Белчева и уводни думи на професор Джино Сордели.
На 24 октомври 1929 година се открива “Италианска академия за наука,литература и изкуство”. В приветствените думи при откриването нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява Учителя Петър Дънов за духовен ръководител на академията.

В Германия вестник “Reformblatt “ отпечатва статия под заглавие “Предвестници на новата култура”, в която за Бялото Братство се казва: “Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота.” Учителя Петър Дънов е представен там като “ красива фигура, дишаща доброта.”
Вестниците “Das Wort” , “Das Neue Licht” изнасят също сведения за Учителя и Бялото Братство.

Прес 1928 година Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България с цел да се срещне с Учителя Петър Дънов. Тя казва: “ Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството.”

В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението “Бяло Братство”. Там се изучават беседите на Учителя и се пеят песните на български език. Магдалина де Пита също развива пропагандна дейност, като сътрудничи на различни вестници и отчечатва афоризми на Учителя Петър Дънов.
Беседите на Учителя се превеждат на испански и се разпространяват от Аржентина в други латиноамерикански страни – Чили , Парагвай , Максико ,Перу.

В Бразилия сп.”Reformator” , орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на Бялотo Братство, написана от Габриел Габрон.

В САЩ на английски език са издадени 19 беседи , за които веднага има възторжени отзиви в пресата. Розенкройцерското общество в град Оушънсайд, Калифорния, изказва впечатленията си от беседата на Учителя Петър Дънов “Великият закон”: “Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота.”

В Канада органът на Канадското астрологическо общество “ The Torch “ публикува следният отзив за беседата “Великият закон” :
“По своите достойства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е проникнaл дълбоко в работата на духовната алхимия на вселената, показва как всяка добродетел спомага за изграждане на индивидуалнотo и общото благо на човечеството.”

През 1930 година унгарския вестник “Gyori Hirlap” един журналист , посетил Учителя на Изгрева, пише:
“Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила, жизненост.Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на Учението му са в духа на Христовото учение.”

През 1930 година Петър Пампоров , известен есперантист, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език и като трибун на Новотo Учение на Учителя. При визитата си в Англия той изнася сказки за Учителя в Лондон , Оксфорд и Манчестер. Вестник “The Manchester Guardian“ посвещава обширен материал за неговата апостолска дейност. Петър Пампоров посещава също и изнася сказки във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехия и Латвия.

През периода 1933-1934 година разпространението на Новите идеи на Учителя Петър Дънов постоянно се разширява. Все повече духовни движения приемат Бялото Братство за висш изразител на идеите ,които са търсени от години.

Много уводни статии на сп. “ Житно зърно” , издавано от Ученици на Учителя, се превеждат и отпечатват навсякъде по света.

В Полша Агни Пилшова пише в сп.”Hejnal” : “ Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старaе да упражни възпитателно въздействие върху обществотo чрез добрия си пример.”

В Швейцария пресата отразява следния отзив за книгата “Учителят говори” : “Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!”

Във Франция сп.”Mercure universel” Отпечатва статия под заглавие “Българска алхимия” с биографични данни за Учителя.

През 1937 година във Франция започва своята дейност един от учениците на Учителя – Михаил Иванов .Неговата основна цел е популяризиране на Учението.

През лятото на 1939 година в България пристигат група френски интелектуалци, които посещават Изгрева и Седемте Рилски езера. Те се срещат с Учителя и участват активно в Братския живот. Ето какво казва професор Алфред Лемоние от Тулузкия Университет:
“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на цялото.”

През 1939 година холадският теософ Врееде посещава Изгрева и , завръщайки се в Холандия, описва впечатлеинета си в сп.” St. Michel's News”. Той описва Учителя като “ скромен , но мощен , съсредоточен в себе си , с бърз проницателен ум , с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен , решителен човек, естествен и с достойство”.

След 1940 година в Швеция, Румъния и Югославия се образуват по-големи групи, които оргаизирано изучават беседите на Учителя и практикуват Паневритмия.


Използувани са материали от книгата "Учителят Петър Дънов", издателство "Кибеа" , 2001 г.