Божественият принцип на Истината

 

 

1. Определения за Истината в учението на Петър Дънов:

 

  а) Истината като висша реалност:

 

“Истината е висшата реалност. Истината съдържа началото и края на нещата” (Учителят П. Дънов).

 

Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя – мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т.е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотеричното познание характеристиките на Истината са: неизменност, вечност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Космически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така – критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината – сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.

Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисените светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: “Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно.”

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението.

 

  б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо:

Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: “Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот.”

Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените – тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост – дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината – като Цел на разумния живот – притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: “Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към безграничното и безначалното. “Истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32 – б.К.З.).

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно – всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях – горда в своята абсолютност – се извисява вечната Истина: “Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения” (Учителят П. Дънов).

 

  в) Истината като част от Божието естество:

 

Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е неотменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия духовен Учител на България: “Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина.”  Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят.

Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т.е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина – взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) – е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: “За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото.”

 

2. Истината – цел на космическата еволюция:

 

Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината – като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: “В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме  познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й.”

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности – пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар – указател за вярната посока – свети с меко сияние огненото сърце на Истината. “Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината” (Учителят П. Дънов).

Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие – отговорност. Ето какво се получава:

 

Истина  -  свобода  -  отговорност.

 

Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност.

Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т.е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така – през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмичния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) – до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност.

Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?!

 

3. Съдържание на Истината:

“Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна

Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот” (Учителят П. Дънов).

Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място – чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване – дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите. Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия себе си. А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност.

И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мярка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определена дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание.

От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве.”

 

4. Условия за постигане на Истината:

 

Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Любовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им взаимодействие: “Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой – К.З.).” И още: “Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината”  (Учителят П. Дънов).

 

  а) Любов към Бога:

Да възлюбим нашия Небесен Баща – Бога, това е първата и най-важна запо

вед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: “За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш.”

 

  б) Любов към ближния:

 

Да обичаме ближния си, както себе си – това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа – Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: “Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.”

 

  в) Любов към всички творения:

 

Любовта към Бога и ближния – като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон – би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава – Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: “Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви.”

В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VІ раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно – Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи.

 

  г) Мъдрост в мисъл, слово и дело:

 

“Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен.” “Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още” (Учителят П. Дънов).

Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа – Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.

Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: “Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ...Човек трябва да каже: Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина.”

 

  д) служение на Бога:

 

Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена  е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: “Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие.”

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога – а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на служението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най-яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: “Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!

 

  е) стремеж към красотата:

 

“Красотата е израз на Истината” (Учителят П. Дънов).

 

Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното.

Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: “Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой – К.З.)”.  Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече – Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: “Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив – изразява красотата на Великия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината.”

 

5. Истината – елемент от изначалната човешка същност:

 

“Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа” (Учителят П. Дънов).

Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? – Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: “Истината подразбира висшето в човека” (курсивът мой – К.З.).

А къде да я открием – тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: “Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой – К.З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината – в Бога.” И нищо чудно – понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас ( Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!?!

Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустременост по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица – Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътеводна звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: “Казано е: “Глава на Твоето Слово е Истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.”

 

6. Постигането на Истината – резултат от духовната еволюция на съществата:

 

“Истината – това е насока, в която се движим. Тя е това, към което се движим” (Учителят П. Дънов).

 

Истината е една, ала тя се проявява в безброй различни лица. Хората я разбират по различен начин – всеки по своему. Този факт често е извор на противоречия и конфликти. Как да проникнем в дълбоките причини за това повсеместно явление? Как да се опитаме да го предотвратяваме в междуличностните контакти? Нека отново се вслушаме в Божествената Мъдрост на Словото: “Защо не се разбират хората? Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг – на друга, и пътищата им се кръстосват. Казано е: “Глава на Твоето Слово е Истината.” Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината.”

От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори – полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най-висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос – Първият между Тях – да има всички необходими основания да заяви: “Аз съм Пътят, Истината и Животът” (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. “златни стихове” в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание.

Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече – траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: “Познаването на Истината е закон на движението – човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.”

 

7. Лъжата – пълно отрицание на Истината:

 

Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. “Декалог” в християнското богословие) гласи: “Не лъжесвидетелствай против ближния си!” (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: “Не лъжи!” Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече – по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: “Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо.”

Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта – ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се – не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне поглед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда.

Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с живота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изискват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всички сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на углавно престъпление и изолира извършителя от космическата всеобхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава. Това неминуемо го отдалечава от Бога, т.е. от Цялото.

Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността – ум, воля, сърце – бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мисленето и поведението на ученика на ББ. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: “Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа – бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство.” Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина – пратеник на Лукавия – тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтичащи от това негативни последици: цялостното затъмняване на човешката психофизическа същност, проклятието над земята и навлизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. “бяла лъжа”, която бива изричана уж за добро.

 

8. Истината носи свобода:

 

“Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал. ...Свободата не може да се налага със закон. Тя принадлежи на Божествения свят. Когато казваме, че Истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32 – б.К.З.), това значи, че само Възвишеното, Разумното, Божественото в света е, което ще ни направи свободни. За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в себе си. ...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията” (Учителят П. Дънов).

По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на индивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: “Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото.” И на друго място в Словото: “Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода.”

Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: “Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието” (Учителят П. Дънов).

Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник – в най-извисения смисъл на понятието – във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободада да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: “Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.” Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!





  • Въведение.Словото на Истината
  • І. Бялото братство – същност, структура, изяви в историята на човечеството
  • ІІ. Българският духовен Учител Петър Дънов – жизнен път
  • ІІІ. Учението на Бялото братство в интерпретацията на Учителя Петър Дънов: общ преглед
  • ІV. Основни принципи в учението на Учителя Петър Дънов.
  • Божественият принцип на Любовта
  • Божественият принцип на Мъдростта
  • Божественият принцип на Истината
  • Божественият принцип на Правдата
  • Божественият принцип на Добродетелта.