Според Учителя Петър Дънов не може да се каже , че Господ е направил света или Господ е направил човека. Божественият свят съществува вечно. Той се отразява в четири свята ( физически, астрален , ментален и причинен) , които се проявяват последователно. Те се наричат светове на промените.Във физическия се проявява законът на еволюцията и човек се усъвършенства, а в астралния - на инволюцията и човек се подготвя да се прероди отново.

1. Тълкуване от Учителя на разказа за сътворението на света
Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл , който дните имат в човешкия живот. За пример в първия ден Бог казал: "Да бъде виделина, и видял Бог , че ведилината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи." Това е неделният ден, денят на виделината.
На вторият ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия от нисшия живот, понеже водата е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на втория ден не е завършена, Бог не се произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори.
В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. нисшия живот, в едно място ида се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и човешкия ум, и нарекъл Бог събраната вода море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения , като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети.
А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Това е подразбирал: първото светило , голямото – умът, а второто - сърцето, чрез които човек прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създват условия за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направи Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот , постави ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – има, и малкото светило – сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчват виделинатата от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти.
И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе и гадини одушевени, и птици, да летят над земята под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро , и ги благословил да се плодят и множат. Затова нашите желания постоянно , всеки ден се плодят и размножават. Станало вечер, станало утро – ден пети.
И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното , по образ и подобие Свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли и над скотовете по всичката земя, значи над своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговият мозък. И след това Бог вдъхнал на човека своето дихание, дал му е разумна душа, да го познава във всичките пътища и да работи и да действа тъй, както Бог работи.
А в седмия ден Бог почивал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто,в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека.

2.Тълкуване от Учителя на връзката между качествата, които човек трябва да прояви в своя живот , и циклите на сътворението на света
Като четете първата глава от Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине.
Считай първия ден – ден на твоя дух ден, в който светлината се явила. Считай втория ден – ден на твоято душа – ден, в който любовта се е появила.
Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се изявило. Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден , в който съзнателния живот се е появил.
Считай петия ден – ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден – ден на вечното Слово , което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всичките добродетели.

3. Тълкуване, което Учителя Петър Дънов дава за първия стих от първата глава от Евангелието на Йоан.
" В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" . Съгласно тълкуването на Учителя тук е засекретено знанието за сътворението на света. На съвременен език стихът означава:
"Проява, връзка и причина."
"В начало бе Словото…" - това е проявата на света - неговата експанзия.Словото е принципът , който твори всичко видимо и невидимо, и чрез който Бог се проявява във физическия свят.
" … И Словото бе у Бога" – това е връзката между нещата,единството, хармонията в сътворението на света. Единна е материята и взаимосвързани са формите. Всяко съществуващо е продъкт на Божественото слово и е свързано според законите на еволюцията с друго такова.
" … и Словото бе Бог" – това е Причината за нещата, Първоизточникът, Неизвестното начало на света. Народите я наричат по различен начин: Бог, Господ, Йехова, Мохамед, Буда, Христос и др.