Учение

Отче наш.

Тема имате ли?  /Нямаме./  Пишете върху Отношението на твърдите и течните тела.

Миналото упражнение може ли да го изпеете?

Онова, което липсва на младите е координирането. Младите изобщо трябва да учат координирането. Вие нямате координиране на нещата или казано другояче: Нямате едно убеждение, на което да разчитате. Защото човек може да има една временна опора, като се измени, иде обезсърчението. Трябва да имате една мисъл, на която да разчитате по всяко време. Или да кажем, разчитате на вашето здраве, имате донякъде самостоятелност, но щом се разболеете, изгубите тази вяра, иде обезсърчението. Идеята, тази величина, трябва да бъде постоянна, неизменна величина.

Запример, представете си, че вие денем тръгвате на път някъде, из някоя гора. Нещата денем са ясни, лесно може да се намерят, но представете си, че нямате никаква опитност, още не знаеш, че слънцето залязва. Излизате, когато слънцето изгряло, нещата стават ясни, по-ясни до обяд. Оттам започва тази светлина да се намалява. Виждате слънцето отива на запад, залязва. Тогава вие загубвате светлината, не може да се ориентирате. Представете си, че небето е облачно, мрак настане, вие изгубвате вашата ориентировка, не знаете, къде е изток, къде е запад, къде е север, къде е юг. Какво ще бъде вашето положение? Когато човек се отчая, намира се в мрачна нощ не знае накъде е.

Сега понякой път казвате, че човек трябва да има верую. Верую трябва върху нещата, които изтичат от един център, на който да разчитате. Запример, човек всякога може да разчита на въздуха. Разчиташ, понеже имаш отношение към него. Щом поддържаш дишането, веднага животът се проявява. Отношение може да имаш към храната. Дотолкоз, доколкото има отношение между храната и тебе, силите на тялото ти може да се поддържат. Третото положение дотолкоз, доколкото човек мисли, дотолкова животът може да се проявява. Три връзки има: трябва да има връзка с храната, връзка с въздуха, връзка с мислите. Те са три допирни точки. Най-първо, ние имаме отношение с твърдата храна, туй което ние наричаме материално, допирни точки с материалния свят. После имате допирни точки с духовния свят. Духовният свят е свят на движение, на промени. А пък умствения свят е свят на разширение. Туй е едно произволно деление. То е само, за да ви стане идеята по-ясна. Мисълта се разширява, чувството се движи, материалното седи на едно място. Материалното е туй, което носиш. Духовното е туй, което носи. Умственото е туй, което дава направление на движението, накъде да го носят. Запример, вие вземате една храна в ръката си. Храната е материална. Движението, с което вие пренасяте храната, то е духовното. Пренасяте до устата си. И най-после, туй което вие учите да дъвчите храната, то е умствено. Имате процес. Допирате се до нещо, казвате, такъв и такъв е този предмет. Казвам: Често си задавате въпроса, казвате: Трябва /ли/ да се живее? Какво нещо е животът?. Най-елементарното, във вас се явява едно желание. Първото желание, което се явява в човека, то е храната. Първата реалност е да се запознаете с вашата храносмилателна система, с вашия стомах. В живота казваме: Кое е, което съставя реалното? Туй видимото, което вие в даден случай може да опитате. Материалното е работа. Туй, което е малко по-отвлечено, то е духовното. Пък туй, което съвършенно е отвлечено, то е умственото. Или нещата седят така: материалните работи са най-близките работи, духовните седят малко по-далеч, умствените са най-далеч. Когато отиваме при материалните работи, ние се движим много медлено. Ние се движим, тъй както микробата. Нещо е близо до нас, ние едва се преместваме. Представете си, че едно растение се движи. Растенията ходят като хората. Едно растение в десет години ще се премести на един сантиметър. Сто години, като прави усилия, ще се премести на един метър. Двеста години като върви, ще извърви два метра. Триста години като върви ще извърви три метра. Хиляда години като се движи туй растение, колко ще изходи? В хиляда години то ще изходи десет метра. За растенията туй пространство е грамадно, понеже хиляда години му взело да ги изходи. Едно малко дете за колко години може да изходи това пространство, което растението изминава за хиляда години? Растението с всичкия си ум, с всичката си опитност на своята история, едва се е преместило за хиляда години на десет метра. Всичките места, почвата дето се местило, ги знае. Растенията разбират всичко наоколо. Но в туй отношение растенията имат специфично знание за окръжаващата почва. Те от почвата може да извадят това, което човек никога не може да извади. Хиляда години са учили върху десет метра. Хиляда години са учили върху едно малко разстояние, как няма да го научат? Ти за един час, какво може да научиш? Едно дете за колко години може да изходи десет метра като пъпли? Произволно му дайте, колко време ще измине като пъпли десет метра. Десет метра за десет минути няма да може да ги изходи. Да допуснем, че за един час ще ги вземе. Даваме му кредит, може да се случи катастрофа.

Понякой път вие искате да знаете, какви ще бъдат резултатите. Имате някаква мисъл, имате някакво чувство, не знаете, какви ще бъдат резултатите. Едно означава причината, да кажем, две е основата. Едно плюс две, какъв ще бъде резултатът? Едно и две е равно на три. Едното това е семето, двете това е почвата, посято семето в почвата, какъв е резултатът? Три е вече семето, което се разпукало. След като се посее едно семе в почвата, туй семе ще се разпукне. https://triangle.bg/books/1937-09-24-05.1998/1938-03-11-05_fig1.pngФиг. 1.23В геометрическа форма, имате израстване. Какво ще стане с едно семе? То ще израстне. /Фиг. 1.23/ След израстването, вие искате да знаете, какъв плод ще даде, когато цъфне. След колко време ще цъфне? Имате втория процес. Вторият процес започва четири плюс пет имате девет. Вече законът се изменя. В това вече се поражда едно изключение. Тогава за да знаете, какъв ще бъде истинският резултат, тук имате една илюзия. В деветте вие очаквате един голям резултат. Ще имате изключение. /Учителят извади три./ Тогава ще имате девет минус три е равно на шест. Един резултат е. Шестте го наричат илюзия. Нестабилните чесла са в шест. Там има едно изключение в живота. Изключението седи в това, че като дали на един циганин една гърне, пълно до половината с мляко, той го турил на огъня да ври, вижда, че се подига млякото нагоре, казва: Като напълни гърнето, ще напълни стаята. Отишъл от комина да гледа как ще се напълни стаята. Да идем, казва да видим, къде отиде млякото. Влиза вътре и вижда, че млякото изкипяло. Той мислеше млякото да напълни гърнето, после цялата стая, но няма да напълни. Значи млякото станало шуплесто, да се подигне. Казвам: Ние често се смеем на циганина, но всички вие младите, претърпявате опита на циганина. Казвате: Най-после, човек трябва да е хубаво облечен. Вие се обличате модно първокласно с шапка, с дрехи, с връзка, с ръкавици, с обуща, всичко туй. Тръгнете, мислите, че като че всичките работи са оправени. Действително са оправени. Тялото ще ви бъде топло, приятно. Но, ако идете да търсите работа, след като ви видят, няма да ви приемат по дрехите, но трябва да разбирате работата. Хубаво сте облечен, явявате се да станете професор в университета. Вие гимназия не сте свършили, много добре сте облечен. Питам: Дрехите ще ви помогнат ли на вас? Най-първо, хората ще обърнат внимание на вашите дрехи, после ще искат да знаят, какво знание имате, ще искат да ви опитат. Допуснете, че този, който отива за професор, ще предава по храненето, как трябва да се яде. Но представете си, че зъбите му са опадали. Зъби трябват. Как ще покаже на другите, как да се яде храната? На всичките ония ученици, на които той преподава за яденето, той вече ще им даде едно лъжливо понятие за яденето. Той няма да го даде тъй както трябва. Или представете си друго обяснение. Един цигулар, на който пръстите не са свикнали да свирят добре, свири на цигулката, но не взема позициите, местата на тоновете не знае и започва да свири. Мислите ли, че цигуларите, които свирят, че право свирят? Много малко. Дали от българските цигулари един ще свири на свет. Другите го карат като тъпан. Всеки цигулар мисли, че свири, но много цигулари ще ги глобят, дето не знаят да свирят. Природата е много строга. Тя всеки един цигулар, който не знае да свири, тя го глобява. Всяко същество, като започне да се храни, трябва да се учи да свири. Като си мърда устата, отваря зъбите, това са една арфа. Като удря зъбите, чува глас, тонове. Знаете ли какъв е тонът, чувате нещо. Вие си ударете зъбите, сега имате пиано, цигулка. Някой път ударите, все ще имате половин тон разлика. Ако вие не знаете да ядете, ако не сдъвчите добре храната, ще се образува коремоболие. А коремоболието е наказание на цигуларя, че не знае да свири. След като се научите да свирите с устата, туй е свирене на арфа с 32 струни е тази арфа, тогава като се научите хубаво да свирите, ще ви дадат друг орган, дишането ще дойде. Той е един инструмент много по-сложен. След като се научите как да дишате, тогава ще ви дадат друг инструмент, как да свирите то е пък човешката мисъл. Мисълта е нещо музикално.

Когато ние говорим за любовта, ние разбираме най-хубавото свирене в света, което човек може да има. Най-хубавата песен, най-хубавото свирене, най-хубавата работа в живота ние разбираме онова, което е най-добро в природата. Вие търсите своето щастие в света. Него може да го намерите само в музиката на любовта. Та казвам: Любовта не е нещо, което ти може да слушаш. Любовта всички забавлява, но който не работи, нищо не дава. Любовта всички забавлява, но който не работи с нея, нищо не дава, тя върви, тя оставя всички. Който иска любовта, той с нея да върви, тя не се връща. Щом не ходиш с нея, тя ще те остави. Назад може да останеш, както искаш. Щом ти каже веднъж: Тръгни!, тръгни, не я питай, къде отива. Върви с нея и я наблюдавай какво става. Вие като дойдете до любовта, питате: Къде ни водиш, какъв ще бъде нашият живот? Какво ще бъде бъдещето? Кой от вас, като я питал толкова пъти, кой от вас знае, какво ще стане с живота? Като се родиш, знаеш ли какво ще стане с тебе? Като се раждаш, ти не знаеш кой ще ти бъде бащата и майката, ти не знаеш кои ще ти бъдат братята и сестрите, и тях не знаеш. Какво ще бъде обществото наоколо, какви ще бъдат условията, как ще идеш в този свят, как ще си заминеш от този свят, всичко туй е неизвестно. Сега се заражда едно желание: Защо да е така? Ами, че как трябва да бъде? Да бъдат нещата неизвестни или да бъдат известни? Нещата са неизвестни, понеже човек като тръгне по закона на любовта, веднага всичките му способности, всичките му чувства не са отворени. Той има един свят затворен. И да му разправят той няма да разбира. Като тръгнеш в пътя на любовта, ти трябва да чакаш докато ти се отвори.

Най-първо научи да свириш на арфа на физическото поле, да се научиш да управляваш ръцете си, краката си. Има една наука, по която аз мога да определя, още като тръгне човек, ще сполучи или няма. Един цигулар, още като видиш, как си туря пръстите, как взема цигулката, може да кажеш, ще взема ли вярно тоновете или не. Някои цигулари си държат ръчката на цигулката, с оглед да вземат по-вярно тоновете, по-модерно държат с двете стави, за да може ръката да върви по-лесно. Но в единия и в другия случай цигуларите свирят фалшиво. В първия случай той трябва да прави повече усилие, за да взема тоновете, във втория другата ръка е свободна, че взема фалшиво. Единият с минус не достига до мястото, другите са с един плюс. Та на едните на тона им липсва нещо, не са до позицията, другите са надминали, както когато надхвърли един камък.

Наскоро ми разправяха един факт от войната, какво там се случило, когато правят атака по превземането на Одрин. Полковникът заповядва да свири музиката на бойното поле, понеже атаката започва, дадоха разпореждане на всичките музиканти, извадиха инструментите. По едно време, казва, гледам една граната ни надхвърли, втората падна сто метра пред нас. Втората падна дето бяха музикантите, та около десет души от музикантите отидоха във въздуха, като се пукна гранатата. Като се пукна гранатата, съсипаха ни. Трябваше да предвидим. То станало както този, който свири на цигулката и не му достига, а другият, който има плюс. Едната граната надмина позицията, другата падна пред позицията, но онази падна точно на позицията.

Понеже вие казвате, че животът /е/ едно бойно поле. Бойно поле е за кого? За глупавите хора. Там дето има война, показва, че хората не са умни. Там дето хората разбират живота, животът е една възможност за проявление. Ние казваме понякой път: Тежък е животът. Тежък е животът защото нямаме вяра. Не мислете, че животът е така създаден произволно. Всеки човек е оставен сам да си устрои своето бъдеще. Това не е вярно. Всяка една работа, която е оставена на човека, тя е в сравнение много малка.

Сега вие младите, ще проучавате приказките на Хиляда и една нощ, но туй което се пише в Хиляда и една нощ те са приказки. В живота работите не стават както в Хиляда и една нощ. Казваме: Човек да помисли и нещата ще станат. Вярно е, че каквото помисли човек ще стане. Туй, което почувствува ще стане и което направи ще стане. Сега, какво е отношението когато стават нещата; като помисли, как стават, като почувствува как стават и когато ги направиш как стават? Кое е най-сигурното: което помислиш ли, което почувствуваш или което може да направиш? Сега да ви дам една картина: Туй, което помислиш е брашното, туй което почувствуваш е замесеното брашно с вода, а туй което направиш е опеченият хляб, който ядеш. В умствения живот ти ще имаш брашното, в духовния живот ти ще имаш брашното замесено с вода тестото и във физическия свят ти вече ще имаш опеченият хляб. Казвам: В умствения свят ние не може да очакваме ония резултати, които вече имаме на физическото поле. Сега да направим една вътрешна връзка. Ако един от вас постъпи в университета, той ще се грижи ли за издръжката на този университет? Как ще се издържа университета, или ще се безпокоите ли вие дали професорите вас ще ви преподават добре материала, тия предмети, които вие искате да изучавате? Да кажем, някой от вас може да се съмнява, дали професорът е достатъчно учен да предаде този предмет, както трябва. Достатъчно ти е да знаеш, колкото един неспособен учител. Най-неспособният учител знае повече отколкото ученикът, който никак не се е учил. И най-неспособният учител е способен. От това, че е направил погрешка нищо. Ученикът, който не се учил никаква погрешка не може да направи. Който никаква погрешка не може да направи, от него нищо не излиза. Човек, който прави погрешки, от него ще излезе нещо. Който не прави никакви погрешки, от него нищо няма да излезе. Доказвате сега, че имате много мирна соба, в която нищо не може да запалиш, нищо не гори в нея. Казвате: Аз не обичам да измъчвам никого. Питам: Тази соба, която не обичаш да измъчваш никога, какво ще ви донесе? Когато вие обичате собата, когато измъчвате дървата вътре, следователно, тя като мъчи дървата вътре, вие се радвате на мъчението. Казвате: Колко е хубаво, колко хубаво гори! То е едната страна. Тази соба като измъчва тия дърва, казва: Дебели глави сте вие, нищо не разбирате, вие излязохте от слънцето, там може да бяхте аристократи, тук сте се уплели на земята, много добри сте станали, ние ще ви се отплатим, ще ви освободим от този материален свят, ще ви пратим пак към слънцето. Духовни ще станете. Туй разправя собата, професор е станала, тя ги учи. Най-първо учениците не вярват, по какво знаем, че не вярват димят. Щом се усили тяхната вяра, станат на пламък. Като повярват съвършено излиза топлина. Вие ги намирате способни ученици, че онова, което собата ги учила е право. Димът го пращат през тръбите навън да върви, да си замине този дим. Защото димът, ако наместо вън, влезе в стаята вътре, какво ще стане с тяхното разбиране? В света, вие често имате едно знание, което е дим. Та вие сами се опиянявате вътре.

При какви условия човек може да бъде щастлив в света? За да бъде щастлив, той трябва да има едно добре устроено тяло по всичките правила, както природата иска съвършено здраво тяло, хармонично. За да бъде човек щастлив, той трябва да има чувства, които съвършено да действуват, да няма никакво разногласие в чувствата. За да бъде човек щастлив, той трябва да има една отлична мисъл, никакви противоречия не трябва да се явяват в мисълта. Тогава човек ще бъде щастлив. За щастието на човека не се изисква много. Представете си, че вие имате храна, но ако вашият стомах е развален или зъбите не са здрави, или устата разранена, ако имате много хубава храна, щастието е при вас, но ако вземете тази храна, ще имате коремоболие. Казвате: Животът не е добър. Животът ли не е добър или причината за щастието е в самите вас? В самите вас е причината. Сега представете си, че и вашето сърце не работи правилно; да кажем, че и дробовете не функционират правилно, пак ще имате друго нещастие. Или представете си, че вашият мозък не действува правилно, ще имате трето нещастие. Ще дойде нещастието на физическото поле, после ще дойде нещастието в духовния свят, в чувствата, и най-после имате нещастието в умствения свят. Туй нещастие произтича от факта, че стомахът не е в нормално състояние, че сърцето не е в нормално състояние и че мозъкът не е в нормално състояние. Какво трябва да се прави? Трябва да идете до Първата причина, да идете до Онзи, който ви изпратил на земята и от Него да искате да ви разправи какво трябва да правите. Сега работата е, как да идете до Бога? Ако ти идеш в Англия и искаш ти един англичанин да те разбере, ще му говориш на неговия език. Ще говориш с англичанина на английски. Ако идеш в Турция, ще говориш турски. Ако идеш във Франция ще говориш френски. Ако идеш в Германия, ще говориш немски. Тогава ще те разберат хората, ако им говориш на техния език. На природата вие на какъв език ще ѝ говорите? В природата за да говориш, ти най-малко три позиции трябва да вземеш, за да дойдеш да направиш едно действие. Най-първо трябва да помислиш, после трябва да почувствуваш и трето трябва да работиш. Ти като видиш чешмата, най-първо ще помислиш заради нея. Ще почувствуваш тази вода, че ти е потребна, тогава ще наточиш вода да пиеш. Ако ти не помислиш, ако ти не почувствуваш и ако ти не проточиш ръката си, ти не може да бъдеш във връзка с благото на природата. Тогава природата ти дава: имате първа позиция, втора позиция, трета позиция на цигулката. Три позиции основни. Остават още девет позиции. Шест позиции са турени в пръстите. Всичките цигулари не знаят да свирят. Някои цигулари си движат ръката в раменете, някои цигулари тия позиции, които са в пръстите, някои, които са в дланите. Онези, майсторите в цигулката вземат тия позиции вярно.

Сега аз разглеждам музиката, но за мене музиката е как трябва да живеем. Тази музика е за живота, не за цигулката. Защото цигуларят, който свири на цигулката, той си движи ръката на шийката. Той постоянно души цигулката, казва: Кажи ми как да живея? Все я стиска за шията. Пък главата ѝ е с нея. Казва: Кажи, какво трябва да се прави? Пипа дихателната система на цигулката. Тази ръчка аз я наричам дихателна система, тя е 30 сантиметра. Всичкото изкуство на един цигулар е в тия 30 сантиметра. Един цигулар 30 години като свири едва изходва 30 сантиметра. 30 години, 30 сантиметра изразходва. Той като носи цигулката, проучава. Всичките позиции знае съвършенно. 30 години, 30 сантиметра изучава, по един сантиметър на година извървява. Казвате: Гениален. Гениите се раждат, но гениите са работили повече от всичките хора. Хора на труда са гениите, те са работили с векове. Като се роди един гений на 30 сантиметра работи. Ако е на пианото там е повече от един метър. Измервали ли сте пианото колко е дълго? Измерете, че да знаете. 30 сантиметра на една ръка. Пианото на двете ръце, аз предполагам един метър и половина. Вече в пианото имате закона на хармонията. В цигулката имате една част, само хармония се свири, в пианото вземате изведнъж акорди. Три по четири колко прави? В хармонията имате четири партии по 30 сантиметра 30 сантиметра на сопрана, 30 на тенора, 30 на алта и 30 на баса. Значи в пианото имате един метър и 20 сантиметра. Сега може да ги разширим. Туй е разширението на хармонията. Значи, щом свирите на цигулката, вие може да свирите само мелодия на 30 сантиметра. 30 години ще се учи на цигулката и само мелодия свири. Пианистите отпосле дойдоха. Пианото, което имате, туй пиано е направено по законите на стомаха. Сега пианистите са стомахосвиристи. Та казвам: В свиренето то е третият принцип. Вие ще изучавате трептенията, колебанията, които стават. Да кажем казвате: Всичко в живота се колебае. Но животът седи в туй колебание, в туй движение. Трепетът, който става, в туй се проявява животът. Ние едва когато започваме да се храним, да дишаме, да мислим елементарно, ние сме започнали да живеем. В яденето, в дишането и в мисълта; животът в тия трите форми се проявява. Вие схващате всички промени, които стават в живота, вие ги схващате като нещо отрицателно. Не искате да страдате. Тогава, ако едно дете би разсъждавало, да каже: Че какво аз ще науча на цигулката на 30 сантиметра?. Че на 30 сантиметра, чудеса може да се правят. Цигуларите правят фокуси. Някой път майсторски работи вземат. Паганини на цигулката свирил мелодии. След туй на цигулката си давал, акомпанимент на някоя китара. На цигулката си давал, като че флейта свири. Сегиз тогиз, като че се чува един оркестър. Но туй е майсторлък, Паганини го е правил. Някои сегашни цигулари казват: Какво направил Паганини?.

Вие имате един инструмент със себе си, тялото. Как свирите вие? Вие казвате: Трябва да живеем. То е музика да живееш. Значи в даден случай да живееш, значи да знаеш как да направляваш своята мисъл, своите чувства и своите постъпки. Слушам един мъдрец е дал едно разрешение такова. Той обидил приятеля си и казва: Какво да ти кажа? Заповядай втори път!. Приятелят след като го обидил, казва: Какво да ти кажа? Заповядай утре пак да разговаряме, искам да чуя това, което сега ми каза. Какво му е казал? Ти си невежа, ти си профан, ти си лентяй, неспособен, от тебе нищо няма да излезе. Пита: Какво да ти кажа? Утре, пак ми кажи тия хубави работи, които сега ми каза. Приятни ми са. Лентяй е звучна, мелодична дума. Неспособен, то е нещо приятно, т.е. сега си неспособен, но кандидат си за способен. Лентяй съм, но за бъдеще. Може ли да ми изясните думата лентяй. Аз искам да зная вашето разбиране. Ако ви кажат на вас лентяй какво ще разберете? Лентяй е човек, който се протака, но нищо не прави. Се носи книгите, като онази учена дама в Борисовата градина, която взела един френски вестник Ле тън, че го обърнала наопаки. Минава един господин и казва: Госпожо, вестника държите наопаки! Казва: Никак не съм обърнала внимание. Много хора, задълнали, обръщат вестника.

Сега вие може да се смеете с тази дама, но колцина от вас не държите вашите чувства с краката нагоре, колцина от вас не държите в същото положение вашите мисли? Погрешките са в нас. Запример, вие често казвате: Трябва да обичаме!. Как се обича човек? Просто нещо, как се обича един човек? Как ще обичате вие един ваш приятел? Един приятел, когото обичаме, иде от път, не сме го виждали три години. Като дойде ще му дадем вода за краката да си ги измие, след туй ще приготвим ядене, ще кажем: Заповядай да си похапнеш!. След туй ще му приготвим стая да си почине. На другия ден да си приказваме. Любовта трябва да се прояви в конкретни работи, не в прегръдки и целувки, те отпосле ще дойдат. Според мене, целувките то е заплата за една работа, която си свършил, ще ти платят. Какво направила една американка на един банкерин, след като ѝ направил една голяма услуга? Нямам, казва с какво да ви се отблагодаря, не зная. Взема, че го целува. Това е единственото нещо, с което може да ви се отблагодаря. Казва /банкерът/: Достатъчно, много ви благодаря, повече от туй не искам!. Вие ще вземете сега всяка целувка в добър смисъл. Казва: Друго не искам. Тя му се отплатила за онова, което той направил заради нея.

Тогава, ние сме изпратени на земята да работим за Господа. Какво трябва да направим ние? Да турим реалното. Какво трябва да направите вие, младите? Всеки ден на ухото ще му дадем една целувка; заповед влязла, ще го изпратят навън, на яденето пак ще му дадеш една целувка. Вземеш хляба, целунеш го. Ние в света се с целувки хляба целуваме, водата целуваме. Едва в мислите ние имаме нещо конкретно, отдалечените неща, които не са близо, протакаме ги. Но реалните работи, храната, въздуха, те са неща, с които ние оперираме. Следователно, трябва да разглеждате въпроса. Ако вие не знаете как да дишате, ако в дишането не чувствувате Божието присъствие, ако в храната вие не чувствувате Божието присъствие, в яденето като ядете, трябва да знаете, че вие възприемате една Божествена сила, която ще ви научи какво трябва да правите. Че тогава вие ще помните тази Божествена сила, която ще ви научи, какво трябва да правите. Чрез въздуха вие ще поемете тази Божествена сила, как правилно да чувствувате. А пък чрез светлината, която ще дойде отвън, ще ви даде указания, как трябва да живеете. В даден случай, как трябва да постъпим. Ти виждаш някои неща, но не знаеш, защо са. Аз правя едно различие между учения човек и невежия, в какво седи. Ученият и невежият си мязат в едно, в друго не си мязат. Ако турите в тъмна стая ученият и невежият, и двамата са невежи. Невежият ще каже: Какъвто съм аз, такъв си и ти. Ученият казва: В тъмнината, при която сме и двамата сме равни, но като дойде светлината ние няма да бъдем равни. Щом дойде светлината, ученият не е равен на невежия. В тъмнината те са равни. Нито ученият, нито невежият могат да четат. Като дойде светлината, ученият извади книгата, чете, невежият и при светлината не може да чете.

Та казвам, в живота вие казвате: Ние всинца сме братя. Да, в тъмнината синца сме братя, обаче в светлината синца не сме братя. Ако единият знае да чете, а другият не, за да бъдат братя, единия ще стане учител, другият ученик. Ако единият не иска да преподава, а другият не иска да учи, не може да имат отношение в света. Виж този закон е навсякъде. Ти ядеш, ти си ученик. Ти дишаш, ти си ученик. Първото предметно учение е яденето. Ти, ако се откажеш да ядеш, тебе те изключват от училището, навън. Всеки човек, който се откаже на земята да яде, изключват го. Всеки човек, който се отказва да диша, изпъждат го из училището. Като те изпъдят от училището, какво става? Каквото има да се учи на земята, ще остане затворена книга за тебе. Като дойде човек на земята, трябва да диша, като дойде човек на земята, трябва да се храни. Той трябва да знае, че яденето е учение, ученичество. Като се научите да ядете добре и да дишате добре, две позиции ще знаете да свирите вече. Ще знаете как да дигате ръката нагоре, как да движите лъка, как да движите ръката във втората позиция в лакета. Тогава ще дойде ума да можеш да вземеш нещо в себе си, да можеш да го употребиш. Ако вие имате нещастие в света, то се дължи, че не знаете как да дигате ръката в рамото. На някои нещастието седи в рамото, на някои в лакета, на някои в китката.

Та втория път бих желал да ми кажете, защо не ви върви. Да намерите причината де е, в рамото ли, в лакета ли, или в китката. Сега, както се проповядва щастието в света, такова щастие в света не съществува. В света съществуват разумни отношения между всички същества. Разумността е основен закон. Без един разумен закон, щастие не може да има в света, и добруване не може да има, и живот не може да има. Животът е нещо разумно, щастието е нещо разумно, добруването е нещо разумно. Всичко онова, което ни пълни красотата в света е нещо разумно. Хармонията е нещо разумно, богатството е нещо разумно. Ако богатството е неразумно, то ще причини страдание. Всяко нещо в света, което ни причинява страдание, е неразумно. Всяко нещо, което ни причинява радост, то е разумно. Радостта е проявление на разумното. Тогава аз турям друго значение: страданието това е ученикът, радостта това е учителят.

Сега искам да ви дам, как трябва да се справяте със страданията. Страданието е, което научава ученика да учи. Представете си, в гимназията сте ученик, имате учител много взискателен, по няколко предмета ви скъса. Връщате се, скръбен сте. Има нещо във вас, което плаче, обезсърчавате се, но във вас се заражда едно чувство, казвате: Аз ще докажа на учителя, че аз не съм толкова неспособен. Едното чувство е скръб, другото чувство започвате да учите. Едното плаче, другото учи. Колкото се увеличава знанието в ученика, че разбира придмета, толкоз се намалява неговото страдание. Като научи този предмет, страданието изчезва. Отива при учителя, учителят го изпитва, на всичко отговаря, туря му шест. Връща се той, скръбта си отишла и двамата са радостни.

Като дойде скръбта, колкото и да сте скръбен, учете. Като дойде скръбта и като учите, и научите предмета хубаво и ти, и тя сте разположени вече. Идете двамата, издържите изпита, получите 6! Скръбта и вие като се върнете, скръбта вече станала радостна и вие сте радостни, вие сте проучили добре предмета си. Та сега скръбта е, която учи ученика. Ученикът без скръб не може да учи.

Аз давам един пример. Един турчин чукал кафе. Те имат един такъв камък дето житото грухат, кишке го казват. Чукал кафе и казвал хъ при всеки удар. Минава друг и му казва: Защо се мъчиш така, ти ще удряш, пък аз ще казвам хъ. Вие ще учите, ще дигате чука, скръбта ще казва хъ. Спестяване на труд. Та ще работите, когато дойде скръбта. Скръбта всякога подразбира една разумна работа. Скърбиш ли разумно, учи разумно. Скръбта, която е неразумна, ражда отчаянието.

Казвам: Всички в света вие сте пратени на земята, за да се учите. И ви са дадени всичките условия. Трябва да имате една отлична идея за Бога. Никога не трябва да се отчайвате. Макар да дойде отчаянието, вие учете! Като дойде отчаянието, учете. Като дойде неверието, учете! При всичките отрицателни състояния, които имате учете! Учението е, което ще спаси човека. То е работа. Учението е работа.

Сега направете един опит. Като ви се случи една неприятност, допуснете, че имате хрема, кихате. Като кихнете веднъж, какво трябва да кажете? Ами, че то едно изречение их. Какво означава на български их? Че не станало, както вие искате. Та то има двояк смисъл. Като кихнете втори път кажете: Заповядайте, какво искате на ваше разположение съм! Трети път като кихнете, кажете: Какво мога да сторя за вас? 45 пъти: Обедът сега ще стане готов. Като кихнете 56 пъти, кажете: Имам тази вечер един билет за концерта. Но кихането носете навсякъде. Ако му говорите, туй кихане ще си иде. После, заболи ви ръката, кажете: Какво обичате? Ами, че той е ваш приятел, който ви е хванал, казва: Забравили сте ме вече!. Той ви хванал за ръката. Някой път нали сте виждали, някой ви хване за ръката, казва: Толкова време не съм ви виждал да ви видя. Всичките болести в света не са нищо друго, освен да ни накарат да мислим върху забравените неща. Всяко едно страдание в света напомня за нещо, което сте забравили. Затова са страданията. След като си спомним за забравеното, страданието само по себе си престава. Всички несгоди в живота, са напомняне на онова, което трябвало да направим, пък не сме направили. Следователно, щом дойдат несгодите учи! Туй, което ти е дадено от Бога да го направиш. Дошли сте всички на земята да се учите. Ако се учите добре, аз да ви кажа, всичко най-добре ще върви. Щом не се учите, там е лошото. И Писанието казва: Каквото и да ви се случи, за всичко благодарете, понеже всичко туй ще се превърне за ваше добро Мислете разумно! Като скърбите, учете! Тогава работите ще се оправят.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XVII година
23 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 11.III.1938 г., петък, 5 ч.с.
София Изгрев.

*На 4. III. 1938 г. Учителят не е държал лекция бележка на стенографа; и в каталога на Елена Андреева също не е отбелязана.