Мозъчна и симпатична нервна системи

Отче наш.

Имате ли зададена тема?  /Не./  Изпейте една песен. /Изпяхме Фир-фюр-фен/.

Може ли да направите едно упражнение с дишането? Направете го сами, като броите на ум до 6. /Направихме упражнението три пъти, като броихме до шест за вдишване, задържане и издишване/.

В какво седи правописанието? Наблюдавали ли сте, когато човек става нервен, какъв става почерка? Някой път имате една нерешителност, колебаете се, искате да направите нещо, но се колебаете. Мислите дали да го направите или не. Някой път, когато предизвикат човека, обидят го, той става упорит. Малките деца имат такова свойство. Понякой път, в къщи така се разгневяват, каквото бащата иска и майката иска, те все отказват. Децата отдавна са правили гладни стачки. Детето казва: Няма да ям! Сега на вас ви се вижда малко смешно, че едно дете може да се гневи за храната, но и възрастните хора се гневят за нищо и никакво. Възрастните хора, пък и напредналите, и професори, и владици, и те имат особеност като малките деца са, като се разгневят. Туй не е гняв, но има едно особено разположение. На какво ще отдадете, как ще обясните, когато не сте разположени? Изменя се времето, вие сте неразположен; поправя се времето, вие сте неразположен. Вали дъжд, вие сте неразположен; престава дъждът, вие сте неразположен; щом чуете гръмотевица, вие сте неразположен, щом престава гръмотевицата, веднага се изменя вашето настроение.

Сега много писатели говорят, че човек е свободен. В какво седи свободата? Казва: Аз съм свободен човек. Ако започнеш една работа и не може да я свършиш, ти свободен ли си? Запример, ако изкарам някого от вас да вземе една точка и около точката да направи с ръка една окръжност и всичките точки да са равномерно отдалечени, колко от вас да го направите? Ако вземете пергел, ще можете, пергелът има по-голямо знание отколкото вие. Колко време трябва човек да се упражнява, колко време ще ви вземе, да направите една правилна окръжност? Сега вие може да зададете въпроса: Какво се постига, ако направим една правилна окръжност? Запример, вие имате един процес на мисълта. Имате една проста мисъл, едно желание да идете на екскурзия. Не знаете какъв сложен процес трябва да стане във вас, в мозъка ви и в дишането ви, и в храненето трябва да стане, докато се реализира туй, което желаете. Сега вие искате да кажете, че сте свободни, но същевременно трябва да убедите краката си да вземат участие. Трябва да убедите и ръцете си, трябва да убедите и очите си, и ушите си, и носа си, и устата си, всички трябва да убедите. Когато ще ядете, трябва да убедите стомаха си, в тази работа да вземе участие. После трябва да убедите целия си мозък. Сега вас ви се вижда, че е една проста работа, пък то се изисква цяла дипломация. Там преписка ще има. Като решите, цяла една преписка ще има. Във вашия парламент, в събранието, трябва да се реши въпроса да идете. Вие казвате: Аз може да ида на екскурзия. Но докато вие решите да идете на екскурзия, цял процес, цяло народно събрание трябва да реши да идете ли или не. Някой път решавате, казвате: Не може да ходиш. Или пък някой път не ти се ходи, или пък налага ти се да идеш. Та казвам: Защо тогава много от вашите желания не се постигат? Колцина от вас може да изядете един килограм халва отведнъж? Колко души може да изядат? Кой от вас може да изяде? Много ядене е болезнено състояние. Разправя един американски автор, за един млад момък, който отишъл в едно сиропиталище, където се приготвяло кафе за 72 деца. Той като влязъл, изпил кафето, приготвено за 72-те деца, изял и хляба, всичко туй изял сам. Същият господин веднъж се домогнал и изял един обяд приготвен за 20 души. Влиза и всичко това го опапва. Те са неестествени положения. Защо трябва да изяде обеда на 20 души? Какво ще придобие? Много голяма, непоносима работа е тя, която човек може да свърши. Как във физическия свят има неестествени процеси, значи преповтаряне е то, има и разни желания, разно го обясняват. Но в човека има много неестествени желания. В човека се зараждат такива неестествени желания, както в яденето. Онзи, който изучава човешката природа и онези хора, които са ядливи, как ги наричат тия хора, които много ядат? Ако много ядат, слепоочната част се издува, разширява се главата в слепоочната област. Тези хора, на които стомашната система е много добре развита, разширява се главата им там. Казват: Какво има като яде? Ще се разшири мозъка в слепоочната област. После, обонянието е свързано с яденето. Запример, онези хора, които са много ядливи, в тях обонянието е много развито. Имат тънък вкус за ядене. Запример, котката е много лакома. Котката не може да я препоръчаме, тя е много лакома. Хигиенично разбира известни неща много добре. Аз я считам, тя е една месечинно същество. Месечината има влияние, настроенията в нея се менят. Много голямо настроение има. Особено настроение има. Сутрин като изгрее слънцето, някъде избрала някое закътано място, ще си тури гърба на слънцето, ще легне, ще се пече, ще си тури корема да се пече хубаво. После, знае как да се облича. Ще вземе ще си оглади дрехата. Щом дойде до яденето, котката е много нетърпелива. Изведнъж, една мишка с козината, с червата, нагълта я. Та когато някой път казвате за някого, че той има котешки характер, това е по отношение на яденето. Ако котката както добре хигиенично живее, ако и така хигиенично знаеше да се храни! Казват за котката: Какво ѝ липсва на котката? Има морски тюлени, на които ако хвърлят риба, той най-първо ще ѝ извади червата, че тогава ще я яде. Питам: Този тюлен откъде учи тия хигиенични правила? Откъде знае, че нечистотиите на рибата не са хубави? Щом му хвърлиш риба, той най-първо ще изчисти нечистотиите, червата и тогава гълта рибата. Защо котката с червата ги гълта мишките? А онзи тюлен, който във водата живее, не ги гълта. Казваме, че котката е по-културна, понеже тя е извън водата, а този тюлен във водата не е толкоз културен, колкото котката. Това е един видим пример. Вземете главата на котката е валчеста, а муцуната на мишката, която яде е заострена. Всички животни, които имат заострена муцуна, са много интелигентни в животинското царство. Котката яде мишката по съображения, че мишката е по-интелигентна, нагълтва я с червата да стане и тя като мишката. Сега това е една хипотеза. Права ли е тази хипотеза? Може да се образува теория. Права ли е теорията, че тези са съображенията на котката, че котката познава, че мишката е по-интелигентна. Тя казва: И аз бих желала да бъда толкоз умна. Другите съображения, че котката, когато направи едно престъпление, не иска да остави никакви факти и следи, навън да я обвинят, че е направила нещо. Като изяде една мишка, не оставя нито едно косъмче. Ако повдигнат едно криминално дело да я съдят, казва: Веществени доказателства има ли, или кракът, или нещо да е останало? Всичко туй изчезва. Запример, лисицата, когато яде една кокошка, тя вземе, че оскубе кокошката, тъй щото тя ще остави доказателства оскубаната перушина. Другото изяде, но перата остави. Значи, че лисицата яла. Котката такива веществени доказателства не оставя.

Вие направите една погрешка, гледате да ви не хванат. Нямате ли разположението на котката? Вие казвате котешки характер. Направите една погрешка, че искате да не оставите никаква следа, да не ви хванат, косъмче не оставяте. Нямате ли характера на котката в дадения случай? Аз ви давам едно правило, което трябва да имате предвид. Всяка една мисъл, всяко едно желание си има една страна, която трябва да отделите от туй желание. Запример, вие се ръкувате с един болен човек. След като се ръкувате, влезе една мисъл, като се върнете, вас ви страх, да не би да и вие да се заразите. Кога хората се заразяват? Правени са опити: хората се заразяват, когато кръвта не е чиста. От степента на чистотата на кръвта зависи заразата. Колкото кръвта е по-нечиста, толкоз заразата е по лесна; колкото кръвта е по-чиста, заразата е по-мъчна. Запример, човек може да се лекува. Да кажем дойде чумата или холерата, вие може да се лекувате. Ако те хване болестта на холерата, ти изведнъж пий топла вода, гореща вода чаша, две, три, пет, десет, петнадесет, двадесет чаши топла вода и холерата ще мине. Може да се лекуваш. Оказва се, че човек боледува по единствената причина, понеже тия болести се дължат на известни микроорганизми, които след като влезат в човешката кръв, се размножават, значи намират известна храна. Ония хора, които заболяват, болестта е едно благо в туй отношение, понеже като влезе тази болест, всички нечистотии, които има във вас, в кръвта набраните, тези нечистотии излизат, когато изчезне болестта. Вие се оплаквате от болести. Като влезат тия микроби, те ви причиняват, едно добро, изчистват ви кръвта. Ще забележите, че след треска, човек се чувствува много весел. Като те тресло, тричетири месеца и като те напусне треската, усещаш се весел и разположен след треската. Понеже като си имал треска, всичките нечистотии, които си имал, в този огън, който се образувал от горенето, нечистотиите се отмахват. Мислите са му малко по-светли, той се усеща разположен. Тогава ви питат: Защо са болестите? Тогава, защо е здравето? При едно болезнено състояние вие сте нервен, имате нечистотии в нервната система. Нервността се дължи на вашите мисли. Дразните се, сърдите се, имате нечистотии във вашите чувства, в симпатичната нервна система. Когато нечистотиите са в симпатичната нервна система, ако разгледате тия нерви с микроскоп, ще видите, че са увити. Ако гледаме с голямо увеличение и в мозъчната система, и в симпатичната нервна система, заболяването почти на всички органи, които имаме, се дължат на натрупвания на някои нечистотии. Когато се натрупат нечистотии в капилярните съдове, тогава усещате болка в ръката, в краката, в коляното, в пръстите, някъде по носа, ечемик ще излезе навсякъде може да има натрупване.

Та най-първо, човек в лекуването на симпатичната нервна система, да лекува своите чувства. Никога да не допуща чувства, които носят в себе си нечистотии. Никога да не допуща мисли, които носят в себе си нечистотии. Малките деца трябва да се учат. Вземете запример, вие отивате при едно дърво, отнимате един плод и го слагате в устата, изядете го. Мислите, че е чист. Не е чист. Все таки, този плод трябва да го вземете, да го умиете хубаво с вода. Или трябва да имате чиста кърпа, да извадите, да го обършете, или най-малко да вземете да го одухате, че тогава да го ядете. Често децата, след като са яли сливи, погледнеш, хванало ги треска. В сливите има едни мухи, доста микроби оставят. Ако всинца бяхте ясновидци, когато имате един плод, колко животинки има, тогава щяхте да видите. Много хора мислят, че са вегетарианци. Може би с хиляди живи микроорганизми ги изядате на общо основание, а пък минавате за вегетарианци. После на какво се дължи, че някои храни не са хигиенични? Нека вземем свинското месо, защо не е хигиенично? Онези, които са изследвали, щом изядете свинско месо, свинските клетки ще станат част от вас. Свинщината ще стане част от тебе. Ти вече не си човек, но си една свиня. Ти имаш свински поданици в себе си. Но понеже клетките на свинята са много индивидуализирани, те са мързеливи, не обичат да работят. После мързелът от свинята е дошъл у тебе. Тя е много разположена, след като се наяде, влезе в тинята и се върти, приятно ѝ е. Сега аз не зная, казват и биволът влизал в локвата. Понеже го хапят мухите, може би. Може би същите съображения са и за свинята. И тя все цапа в тинята. Но за да накараш свинските клетки в тебе на работа, ще харчиш повече енергия, отколкото те може да свършат работа. Щом оставиш надзора си, всички напущат работа и излизат навън. Затуй хората, които ядат свинско месо, всякога боледуват, понеже тия клетки не остават вътре.

Да допуснем сега, че вие имате едно желание да си хапнете. Много хубаво желание е да си хапнете свинско месо. Ако ти дълго време мислиш за свините, ще придобиеш техните качества. Защото туй, за което човек дълго време мисли, предава му се. Туй е по отношение на храната. Значи днешният културен свят, за да създаде една хигиена на храненето, трябва да знае качествата на разните храни. Запример, ако ядете агнешко месо, какви качества ще добиете? Ако ядете кокошо месо, какви качества ще добиете? Ако ядете месото на гъска, на пуйка, на всички тия разнообразни животни, ще придобиете известни качества. Запример, ако ядете постоянно все кокошо месо, ще станеш много тщестлавен, тъй както кокошката. Кокошката като снесе едно яйце, ще окряка хорталъка. Запример, кокошката откъде се е научила да кудкудяка? Тя в диво състояние не е кудкудякала никога. Като снесе яйцето, мълчи. Кокошката като дошла при човека кудкудяка. Сега човекът ли учи от кокошката, или кокошката учи от човека?

Във вас понякой път се заражда въпроса: Защо понякой път работите не ви вървят? Вие не сте се занимавали дълго време с храненето. Всяка една храна е дотолкоз полезна, доколкото е свързана с разумните същества. Затова считат плодната храна за здравословна, понеже тя е изложена на слънчевите лъчи. Ние правим една аналогия, както познаваме природата, кои храни съдържат повече интелигентност и кои не. Там дето светлината постепенно се увеличава, там има повече разумна енергия, повече природна енергия. Там дето светлината се намалява, има по-малко разумна енергия. Там дето топлината се увеличава, има повече разумна енергия отколкото там, дето топлината се намалява. Там дето бързината се увеличава има повече разумна енергия, отколкото там, дето бързината се намалява. Сега ние може да констатираме, че сегашния свят е по-умен. Защо? Понеже треновете се движат по-бързо, аеропланите се движат бързо, движат се със 750 километра в час. Автомобили има, които се движат с 400 километра в час. Такава бързина! Та казвам: Понякой път нервната система трябва да се приспособи, да измени известен род енергии. Запример, ти обичаш да ядеш, но яденето вече е побуждение. В яденето не мислиш много, в яденето имаш само едно желание, искаш да постигнеш желанието си. Има в тебе нещо неприятно, дразни те, искаш тази неприятност, която съществува в тебе, да се премахне. Най-първо онези хора, които са гладни, какво усещат? Забелязва се у тях, че са много нетърпеливи. Аз съм наблюдавал малките деца, майката приготовлява хляба, направила една малка пита или пък баница, детето седи и тя още сее брашното и то казва: Мамо готова ли е?. Не, мама, както виждаш сея брашното още. Тъкмо тури водата, пак пита: Мамо, стана ли?. Не е още. Тя го меси. Като го замеси, казва: Мамо стана ли? Не е станало още. То ходи, обикаля наоколо, чака. Най-после майката зарови питата в жаравата и не се минат еднадве минути то пак пита: Опече ли се? Не е мама, не още. Погледнеш, детето излезе от търпение, като минат 1520 минути, заплаче. Като се опече, майката извади питата и му дава. Или пък каже: Трябва да го обърна долното горе, горното долу и пак го зарови. То седи, чака да се опече питата. Някои деца чакат, пък някои деца плачат.

Понякой път и ние, възрастните хора, имаме детински характер и ние бързаме всички неща да станат скоро. Брашното да се просее, да се омеси, да се опече. Като се опече питата, като се извади от огъня, пак трябва да се почака да поизстине. Преди няколко години донесоха топъл хляб, печен с яйца, но горещ. Котката седи и замяука. Аз и отчупих едно парче, като го хвана горещо, опари се, хвърли го и с краката го мята. Отдалече го гледа, че само с крака си го бута. Като се опари, вече не отива да яде. Мисли, мисли, отдалече мирише, наблюдава, дали е топло или не. Казвам: Тя мисли, че е живо, усеща едно опарване, не е свикнала с тази топлина.

Някой път и вие имате едно желание. Чакате да се реализира всяко желание. Всичките неща в живота си имат определено време. Животът е като в музиката. Така е определен. В музиката времето е определено. После има един колорит, колоритна система, тя е ритмична система. Тя е особена система, дава колорит на пеенето. Ритъмът дава изражение на времето, колко време трябва да продължава пеенето, как трябва да се изрази?

Казвам: Вие искате да направите едно добро някому. Трябва да мислите върху това. За това, за правенето на добро трябва да се намери време. И после, трябва да знаете как да го направите, колорит трябва да има. Да кажем пеете вие една песен. Как ще я изпеете? Изпейте ми песента: Аз мога да ям добре. Как ще я изпеете музикално? Пели ли сте: Аз мога да ям добре? Не сте пели още. Ако вие вземете едно парче от храната, сдъвчите го добре и го глътнете, после второ, трето, четвърто, знаете ли какво ще стане в стомаха ви? Веднага ще усетите една болка. Стомахът ви е свикнал на тази работа. Или може да направим опит. Да допуснем, че вие седите и тричетири деня пишете числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Ако три деня пишете тия числа, какво ще изпитате. Вие не сте сядали да пишете числата. Или ако вземете само три числа наред да пишете, или ако пишете 1, 2, 3, до девет, какво ще се зароди във вас, каква промяна ще стане? Забележете, при писането на всичките числа, някой път се повлияваме от движението, което правим с ръката. Туй движение има известно влияние върху вашата мисъл. Ти може едното да го пишеш с ръка във въздуха, да правиш движението, което се прави, когато се пише числото едно. Ако ти само пишеш числото едно, ще имаш един характер.Ако постоянно пишеш само две, ще имаш друг характер. Ако пишеш само три, ще имаш трети характер. Ако пишеш четири, ще имаш четвърти характер.

Та казвам: Онези, които са измислили тия числа, писането на числата има възпитателен метод. Азбуката както е измислена, както се пишат буквите, и те имат възпитателен метод. А-то ще напишете по един начин, Б-то по друг. В туй написване има вътрешна разумност във всичките букви. Запример, в арийската раса както пише отляво надясно, или както китайците пишат отгоре надолу, евреите отдясно наляво този метод е инволюционен отдясно наляво, влияе се симпатичната нервна система. В нас, в кавказката раса, движението е отляво надясно. То е влиянието вече на мозъчната система. Какво ще бъде писането на шестата раса? Писането на шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, права линия, един триъгълник и един квадрат съчетани. Такива ще бъдат писмата.

Тогава какво означава точката? Че се движи и мисли само за себе си. Щом пишеш точка, точката мисли само за себе си. Защо туряш точка? Туряш точка, казваш: Не искам повече да работя. Значи спреш там. Ние туряме точка, да не би писмото да изтече. Точката е турена като предпазително средство. Точката е предпазителна мярка, да не би да изтече това написаното. После има точка и запетая, две точки има. Те са предпазителни мерки. В мозъка, ако не туриш точка, тече тази енергия. Като туриш точка, спре. Ако не туриш точка, енергията изтича. Някой път турите точка, видите, че не е право, зачеркнете, пак пишете, пак зачеркнете, пак пишете, енергията ви в мозъка тече. Понякой път цяла една дисциплина е да знаеш, как да пишеш. Не бързай! Определи мислите си! Не пиши много! Сутринта като станеш напиши едно писмо на себе си. Вие писали ли сте писма на себе си? Да ви кажа сега, как да пишете на себе си. Стани сутрин и напиши си: Здрав съм. Ако напишеш веднъж, дваж, ще се предаде. Станеш сутрин, кажеш: Болен съм, температура имам. Температурата ще дойде. Неразположен съм. Неразположението ще дойде. Това са писма. Имате една трудна задача или имате едно трудно музикално упражнение, или някоя трудна математическа задача, веднага ще се разболееш. Мъчнотията ще създаде едно вътрешно противоречие. Ако имате една задача, която не може да разрешите, как тази задача може да се разреши? Тази задача не може да се разреши. Някои хора искат да разрешат задачата, какво нещо е животът? В живота няма какво да се разрешава. Най-първото нещо в живота, не искайте да доказвате, какво нещо е животът.

Сега, ако ви дадат един въпрос, какво нещо е животът, как бихте го определили? Що е животът? ЖИВО Туй, което е било незнайно и туй, което става знайно, то е животът. Животът е сила, която изявява всички скришни работи. Туй, което изявява всички скришни неща, то е животът. Животът като дойде всичко изявява, не изведнъж, но постепенно изявава кришните работи. Тогава трябва да изучавате себе си. Ако изучавате себе си, и ако разбирате всичките кришни неща, които са във вас, вие вече живот имате. Щом не разбирате скришното във вас, малко живот имате. Какво нещо е човекът? Ако един ден във вас дойде онази мисъл, схванете, вие гледате една бубулечица, която се движи по земята, вие не можете да намерите никаква връзка между тази бубулечица и себе си. Гледате на едно растение и не можете да намерите връзка между растението и вас. Вие не може да намерите връзка между въздуха и вас, не може да намерите връзка между светлината и вас. А природата, тя иска да ви запознае със светлината, иска да ви запознае със звука, иска да ви запознае с растенията, иска да ви запознае с бубулечиците. В природата има желание да ви запознае с всичко онова, което тя е направила. Всичко онова разнообразие, близко или далечно, в нея има желание да ви запознае. Следствие на това, ще ви хване, ще ви обърне, казва: Обърна ли внимание на някоя канара или цвете? Тя ви обръща вниманието. Какво иска да каже природата с цветето? Или какво иска да ви каже с онази вода, която тече? Природата иска да ви запознае с теченето на водата. Вие как се запознавате с водата? Лекувате се. Сутрин като станете, току измивате си ръцете, измивате си лицето. Туй е запознанство с водата, лекуване. Не само символическо, казва: Ако човек не се роди от вода и дух, той не може да влезе в Царството Божие. Вие се миете всяка сутрин. Ако умът ви е малко слаб, мийте го повече. Ако умът ви е слаб, по 45 пъти мийте челото си. След като решаваш една трудна задача, изпотявате се от голямото напрежение, овлажнява се челото. Когато се овлажнява челото мисълта по-спорно работи. Някой път, ако много се овлажнява, изгубва се човешката мисъл.

Много пъти сме слушали за самовъзпитанието, но един от най-хубавите методи за самовъзпитание е човек сам да знае, как да се самовъзпитава. Аз много пъти съм виждал хора, които си хващат малкия пръст, някой милва безименния си пръст, някой средния. Вие искате справедливо да разрешите един въпрос в себе си. Хванете вашия среден пръст с дясната си ръка и кажете: Какво ти мислиш по този въпрос, как да се разреши? Средният пръст е авторитет, с който ти трябва да се допитваш. Често съм виждал английски учени хора, учен човек, но правописанието е много мъчно в английския език, той има един речник и като пише двуочи се, как се пише някоя дума, отвори речника, справи се. Та казвам: Всякога човек трябва да се допитва до своите ръце.Ръката е справочна книга. Всичката астрология е вътре в ръката. Всичките планети са тук турени, на ръката. Всичките действуващи сили в природата действуват в ръката. То е едно голямо богатство дадено. Искаш да образуваш някой път една благородна черта, да знаеш как да се обхождаш. Ами, ако ти дигаш показалеца си, това какво означава? Едно, за хората, четири за мене. От всичките онези работи, които ти ще свършиш, едно за тебе, четири за мене. Трябва да знаеш това това казва този, който показва показалеца. Като покаже цялата ръка, какво означава? Всичкото, което имам, всичко за вас го давам. Аз тъй разбирам. Който дига показалеца си казва: Едно парче за теб, четири за мене. Една ябълка за вас, четири за мене. Не е лошо, хубаво е това. Често ученици, като искат да кажат нещо на учителя дигат двата пръста. Какво означава туй? То е противоречие. Този символ е противоречие. Този ученик казва: Аз вярвам във всичко, което изтича от тебе, защото двата пръста, лъчите, които излизат, както ти мислиш, както ти чувствуваш, ако ме питаш, аз ще ти кажа. Ученикът казва: Господин учителю, ти си първият, аз съм втори. Ти каквото кажеш, аз искам да си изкажеш мнението. Това казва ученика, но безсъзнателно. В ума на ученика това не съществува. Той прави този знак, без да го знае. Когато ученикът иска позволение от своя учител, какъв знак трябва да даде? /Дига си двата пръста/. Значи до двата пръста мисълта дошла, най-първо единия, после вторият, после ще дойде и третия. Трябва да направим опити. Доста опити се изискват в една окултна школа.Трябва да се направят опити. Да кажем, ти си неразположен. Някой път си неразположен. Тогава съединете палците и показалците на двете си ръце. Щом поставите така ръцете, вече имате геометрическа хипербола. Нещата, които са хиперболични са непостижими. Ние считаме, че хиперболата е нещо непостижимо, като съединиш ръцете, намираме, че е постижимо. Тук нямате страшни работи. Имате две хиперболи, които се срещат, образуват една фигура. Те образуват тия хвърчила, които децата правят, и които хвърчат. Много деца си правят тия хвърчила. Много деца са бити за тия хвърчила. Но те много хубаво действуват. Децата казват: Едно време правех хвърчила. Казват: Възможно е човек да разреши всички неразрешени въпроси. Има въпроси, които в детинство не са разрешени, но след 34 години се разрешават. Има въпроси, които след 203040 години се разрешават. Има въпроси, които след 120 години се разрешават. Възрастта на човека не е нищо друго, освен че всичките мъчнотии в разните възрасти се разрешават. Дойдеш до старини, трябва да разрешиш най-важният въпрос за Бога. Понеже човек като остарее, няма за какво да работи. Човек като остарее се подига. Човек в детството работи с основата на мозъка, после работи със средната част на мозъка, а в старини работи с горната част. Всичките работи ще обработи, като няма какво да прави. Той на хоро не ходи да играе като момък. По кръчмите не ходи да пие вино, остарял и не може. Седи той и не може да се движи, мисли и чувства. Като няма какво да прави, за Бога почне да мисли. За Бога мисли, то е за дома мисли. Кой е старият човек? Казва: Дълго време не съм писал на нашите домашни. Той казва, че вече близо 50, 60 години нито едно писмо не съм получил. Седи, мисли, започва да пише писмото, на Господа пише. Седи и мисли, забравил адреса. Забравил адреса на баща си и майка си. Не знае как да направи молитва. Не знае как да започне молитвата значи не знае адреса. Казва: Не зная да се моля. Щом някой ми казва, че не знае да се моли, казвам: Забравил си адреса. Веднъж един ме пита: Как казва да се моля? Казвам: Знаеш как да се молиш.

Отива един турчин при един учен турчин ходжа, и го моли да му напише едно писмо на баща му. Казва: Ходжа ефенди, ще ми напишеш едно писмо. Господин учителю, искам да ми напишеш на баща ми едно писмо. Баща ми е в Призрен. В Призрен има една улица, на улицата има една врата, на вратата има халка, на халката ще изтропаш, един стар човек ще излезе, с брада, брадата му е бяла, после той носи бяла аба на гърба си. Той е, казва, моя баща на него писмото трябва да се даде. Тази улица в Призрен много знатна трябва да е. Нас ни се вижда това смешно, но и ние се намираме понякога в положението на този човек, понякой път и ние разрешаваме по същия начин. Въпросите не са определени. Ти седиш и мислиш, защо трябва да се молиш. Молитвата, това е една обмяна. Всякога една обмяна в молитвата значи слизане и качване. Молитвата е едно състояние на слизане и на възлизане. /Учителят търси молива си/. Аз ще направя същата погрешка, както онзи, който турил лулата на ухото си и я търси. Казва: Къде ми е лулата? Най-после отива при жена си, казва: Къде дянахте лулата ми? Тя казва: На ухото ти е лулата.

Вие се занимавате с молитвата. В молитвата има слизане надолу, но има и две възлизания нагоре М. Ти не може да се молиш, ако едновременно в тебе чувството на любовта не подействува, и ако умът ти не подействува. Ти не може да се молиш, ако умът ти и сърцето ти нямат стремеж нагоре. Стремежът определя движението на сърцето. Или трябва да бъдеш във връзка с любовта в света и със светлината. Ти не може да се молиш, ако в тебе едновременно светлина няма и топлина няма. Ако нямаш светлина в ума си, ако нямаш топлина в сърцето ти, ти не може да се молиш. При молитвата всякога трябва да се регулира топлината и светлината, трябва да се регулира магнетизма и електричеството. Щом не се молиш има нещо анормално. Някои мислят, че без молитва може. Молитвата е дишане. Както човек диша, така и трябва да се моли. Много хора дишат, но не са здрави, защото не дишат дълбоко, дишат много плитко. Молитвата може да е плитка. Ти се молиш, но в молитвата имаме обмяна на известни енергии, които трябва да проектирате в човешката душа. Ти идваш да се молиш на Бога, идваш във връзка с най-разумното същество, с най-доброто същество в света. Или пък някой път мислиш за ангели, за светии, ти влизаш във връзка със същества, които са напреднали, от които ти може да почерпиш нещо. Трябва да изменим начина на молитвата. Да мислим другояче. Молитвата е придобиване на едно благо, което без молитва не може да се придобие. Най-официално казано: Една работа, в която умът и сърцето вземат участие, то е молитва. Там дето умът и сърцето заедно работят то е молитва. Молитвата не е външно приказване. Всяка работа, която вършиш в сърцето и мислиш заради нея, и всяка мисъл, в която влагаш и чувство, чувствуваш, то е вече молитва. Туй го казват сега права мисъл. Мисълта не може да бъде права, ако няма достатъчно топлина, не може мисълта да бъде права, ако няма достатъчно светлина вътре в човешкия ум. Или пък ти дотогава не може да се молиш, докато не си доволен от себе си. В молитвата недоволството трябва да изчезне, всеки страх трябва да изчезне, да дойде вътрешно успокояване, да бъдеш господар, да знаеш, че при най-големите мъчнотии, при които ти се намираш ти може да ги разрешиш в молитва. Успокояваш се, вярваш в туй разумното, великото в света. Мъчнотията, в която ти се намираш, ще се разреши въпроса. В писането туй са пречупвания. Цялата наша писменост показва едно ограничение, ние всякога се ограничаваме. Може да дойдем до едно положение на мисълта, която да ни ограничи.

Имате един триъгълник, нали. Математически доказвате, че този триъгълник колко положения има? Той има три ъгъла и тия ъгли може да имат различни качества, може да бъдат и еднакво големи. Един ъгъл може да има 90 градуса, 95, 100, 120, може да има 10, 5 градуса, но не може да бъде по-малък от един градус. Защото, щом не е един градус, туй отношение вече се изгубва. Тогава да допуснем, че в единия ъгъл е бащата, във втория е майката и в третия е детето. Ако се увеличава ъгълът на бащата, какво трябва да разбирате? Ъгълът при бащата е 90 градуса, тогава другите ъгли по колко градуса ще бъдат? По 45? Тогава двата ъгли ще бъдат равни на 90 градуса. Какво заключение ще извадим? Че бащата трябва да е работил повече от майката, на половина колкото детето е работило и майката. Майката и детето работили толкоз, колкото работил бащата. Двамата свършват толкова работа, колкото свършил бащата. Щом имате вече един равностранен триъглник, ние подразбираме, че бащата е работил толкова, колкото майката и детето е работило толкова, еднакво работили и тримата. Равни страни и равни ъгли. Всяка енергия е резултат на една работа. Ако аз напиша една буква, известна част от енергия аз съм изразходвал. Работата, която съм направил в моя мозък, то е резултат. Моята работа, която съм извършил, като съм написал буквата Б. Едно разумно същество ще знае от това как съм написал буквата, как съм свършил работата. Ако пишете А ще свършите един вид работа. Ако пишете Б ще свършите друг вид работа. Как пишете сега буквата Б? Вие може да напишете горната част по-голяма, може и по-малка да я направите. Всяка една буква написана значи известен процес е станал вътре във вашия мозък За да разместите вие въздуха отвън, трябва да стане някакъв процес във вашия умствен свят.

Допуснете, че вие сега имате една хрема, една обикновена болест, хрема. Как бихте лекували хремата? Ако можете да лекувате хремата със своята мисъл, как ще лекуваш хремата? /С мисълта си./ Щом имаш хрема увеличи топлината. Подобното, подобно лекува. При хремата се образува топлина и ти при лекуването увеличи тази топлина. Като станеш хремав, дишай топлия въздух, поеми своя собствен топъл въздух, повръщай го с една кърпа. Прекарай топлия въздух и тогава по-скоро ще излекуваш хремата, отколкото ако прекарваш студен въздух. В тия канали има известни микроби, които понякой път като гъбички се развиват, намират доста нечистотии. Направили са някаква пакост, започват да се размножават, глождят всичките нечистотии, започват да излизат. Хремата като изтече, всичкото лошо ще престане. Хремата е един процес на чистене. Ако спреш хремата, ще дойде нещо по-лошо. Остави да изтече. Щом започне да тече, усили хремата, не я спирай. Да поплачеш повече. Ако излизат по 10 капки, усили този процес, нека излезе повече. Там дето се усилва процесът всякога лекуването става по-бързо. Работата се свършва. Казвам: Природата, без да знаем ние, тя си направила много процеси, които следват естествено. Ако ние не се месим в нейната работа, щяхме да сме по-здрави отколкото сега. Ние спираме хремата да се премахне. Някои сол смъркат, някои студена вода и влошават работата. Топло трябва на хремата.

Та казвам сега: Трябва да пазите вашата нервно-мозъчна система, трябва да я държите в изправно състояние. Всяко безпокойство в ума ви,ви вреди. Вие не пазите вашата нервна система. Сега не искате да имате страдания. Страданията не са лоши, те са потребни за нервната система. Те са разклащания, които са потребни. Страданията вътре в мисълта са едно разклащане на нервната система. Но страданията, чувствуванията са разклащане на симпатичната нервна система. Едновременно трябва да държим в изправно положение мозъчната система и симпатичната нервна система. Ти като ядеш даваш работа на симпатичната нервна система, да не би твоята симпатична нервна система да се облени. Тя трябва да бъде на работа. За туй се дава работа. С дишането, с яденето, с работенето, ние събуждаме симпатичната нервна система, а с мисленето ние събуждаме, поощряваме мозъчната система. Казвам: Ако вие не искате да мислите, вие правите пакост на вашия ум. Ако не искате да чувствувате, че всяка промяна в чувствата е едно страдание, вие като не искате да чувствувате, правите пакост на симпатичната нервна система. Щом тия двете системи се развалят, тогава изгубва се хармоничното съчетание на мозъка вътре, хармоничното съчетание на органите. Казвам: В здравословно отношение човек няма тъй да се наяде. Тази е старческа светлина. Казва: Няма какво да се прави. Как няма какво да се прави? Ти нищо не си направил. Има много да се прави. Съвсем другояче е въпросът. Няма какво да се прави, не, но сега има какво да се прави. Ще се научиш как да гледаш, ще се научиш как да слушаш, ще се научиш как да възприемаш с обонянието. Ще се научиш как да говориш. Ще се научиш хубаво да ядеш, ще се научиш хубаво да работиш. Ще се научиш хубаво да ходиш. Някои от вас гледам вървят като гемии. Всеки ден половин час ще вървите сигурно, макар, че не ти вървят работите, стъпвайте сигурно. Скъсал те някой професор. Ще се оправи тази работа, ще се научиш. Казвам: Всинца ви трябва да проникне един вътрешен оптимизъм. Оптимизъм значи О, песимизъм значи П. Какво означава песимизъм? Злото в песимизъмът е в Е-то. Песимистът яде повече. Песимистът е човек, който яде много, не може да смила храната. Всичките песимисти имат развалена стомашна система. Всичките оптимисти имат здрава стомашна система. Това е според моите наблюдения, на 100-те ще има едно изключение. Всякога песимизъмът се дължи на разтройство в стомаха. Оптимизъмът се дължи на здравословно състояние на стомаха. То значи, симпатичната нервна система правилно функционира. Аз го свързвам, правилното функциониране на симпатичната нервна система с правилни чувства. В когото чувствата не се изразяват правилно, той винаги е песимист. Казва: Ще се мре. Какво нещо е смъртта? Умира човек. Какво нещо е умира човек? У, турете запетая, МИРА. Човек, който умира, значи отива в широкия свят. Досега бил в малкия свят, сега отива в големия свят. Какво умиране има? От къщи излиза, отива в училището. В къщи имал едно братче, сега има сто братчета. Казва: Умрял. Едно дете като влезе в училището не е умряло. Казва: Умрял този човек, започнал да гние. Няма никакво гниене в света. Тези частици, те са живи. Тия милиарди, и милиарди клетки, след като умре човек, всяка клетка взема отпуска да си иде, откъдето дошла. Събрани всичките клетки в човека са се учили, понеже сега са завършили и човек като ученик, отива в дома си. Всичките негови другари и те отиват по работа. Казва: Умрял. Всички отиват на отпуск, дали им безсрочен отпуск. Засега отпускът е 45 години. Като умре човек, след 45 години пак го пращат на училище. По-рано беше повече, сега е 45 години. 45 години като седите в онзи свят, пак ще дойдете на земята. Ако животът ви е нормален, ще влезете в земята, ще дойдете в училището да учите. Сега ние засягаме един въпрос, за който някои казвате: Кой го знае това? Аз другояче разсъждавам: Ако завържа вашите очи, че ви развеждам някъде, аз, който ви развеждам, зная всичко, вие с вързани очи нищо не знаете. Сега в този свят сме дошли с вързани очи. Като умреш, като ти се развържат очите, ще видиш, че тази работа не е така страшна. Умирането не е страшно. Душата мяза на едно балонче, направено от много фина материя, турена в тялото и се държи за една много тънка нишка, държи се с един тънък синкав конец под лъжичката. Като умира човек, туй балонче се отделя, скъсва се тази нишка, туй балонче вече не се връща, излиза навън.Ако някой е майстор да я хване, пак да я свърже. Ще гледате да се не къса конеца. Ако бяхте ясновидци, ако вечерно време гледате и сте ясновидци, ще видите разни конци има. С милиарди конци, конци, конци целият свят е прошарен все с конци, навсякъде. Вечерно време излизаш по този конец и пак по него се връщаш в тялото. Ако го няма, не може да се върнеш. Желанието у човека да живее, показва, че този конец е як. Когато в тебе се явява желание да умреш, не искаш да живееш, конецът е изтънял. Като изчезне и последното желание да живееш, конецът толкоз изтънява, че душата като излезе този конец се скъсва. Затуй сега ще мислите, че трябва да живеете. Бащата казва: Трябва да живееш. Задебелява конецът, да не би да си заминеш преждевременно. Казвам: То е едно гледище.

Ние живеем в една голяма душа. Вие сте малката душа, която живеете в голямата душа. Като излезете от себе си ще идете в голямата душа. Някой казва умрял. Ти не може да умреш. Ти за себе си ще умреш, но ще живееш за другите. Но въпросът другояче седи: Да създадете оптимизъм във вас. Какво може да се постигне? Задайте си една задача. Започнете да проучавате нещо. Искате да изпеете една песен, например Аз мога да ям добре. Как бихте изпели песента Аз мога да ям добре? Ако пее един англичанин, хубаво се пее ай, българинът пее аз, з-то малко не е музикално. Казвам: Трябва да се образува една опитна школа. Сега имаме познания само теоретични. Ние говорим за добрите хора, за умните хора, но в същност не знаем отличителните черти на един добър човек. Един добър човек диша много добре. Всичките добри хора имат една отлична дихателна система. Добрият човек има добра дихателна система.Умният човек има отлична мозъчна система. В умните хора мозъкът е много добре устроен. В добрите хора мозъкът е добре устроен, в здравите хора стомахът е добре устроен. Добър си, дробовете са добре устроени. Умен си, мозъкът е добре устроен. Тези неща са необходими. Да искаш да имаш здрав стомах, значи да имаш здраво тяло. Туй тяло трябва да има добра дихателна система. Под добро ние разбираме добра дихателна система. Понякой път като говорим за любов, подразбираме в хигиенично отношение. Аз съм говорил толкоз за любовта, имам предвид подобрение на симпатичната нервна система. Не може ти да обичаш, докато не подобриш своята симпатична нервна система. Тогава дишането, храносмилането, движението на ръцете, на очите, на всичките удове, когато можеш да ги владаш, да бъдат под твоя контрол, ти си научил закона на любовта. В Индия изучават как стават тия процеси. Тук на запад ние казваме: Господ да уреди тия работи. Господ отдавна ги е уредил, но ние не сме ги уредили. Ние като не разбираме неговия закон постоянно сме в противоречие. Питаме: Защо Господ ги направил? Той ги направил за да ги проучваме. Казвам: Всеки ден трябва да знаете какво количество въздух трябва да влезе в дробовете и по колко време трябва да седи. Всичките бронхи в дробовете трябва да бъдат отворени и всякога въздух трябва да прониква, понеже въздухът носи една отлична енергия, без която човек не може да бъде здрав. Хубавата храна трябва да проникне в стомаха и чистият въздух трябва да проникне в дробовете и после електричеството и магнетизмът трябва да проникнат в човешкия мозък. Това е цяла наука да знаеш магнетизмът и електричеството как да проникват в мозъка. Мозъкът е електрическо динамо, пълно с енергия. Че вие елетротехници трябва да бъдете, защото най-сложната електротехническа машина е вашият мозък. Трябва да проучвате електротехниката, да знаете какво количество енергия изразходвате всеки ден и какво придобивате.

Станете!

Мислете върху подобрението на симпатичната и на мозъчната нервна система.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
20 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 11. II. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София Изгрев.