НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА

 

Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и Женския принцип?

В окултната наука под женски принцип се разбира случаят, когато пасивността на човека е отвън, а активността отвътре; под мъжки принцип разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън; той отвътре е пасивен, незасегнат. За пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът - отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът - отвън. Тия два принципа - умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам жената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие ще боравите с термините мъж и жена само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в неговата чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота, или символ на Любовта. А мъж или човек, или мана значи „Син на Мъдростта". Той е израз на Божествената светлина, или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците й, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята, тъй както плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята. По този начин тя обуздава гордостта им. И вие виждате колко са твърди те. Кристалите показват първичната причина за човешкото падане.

Бих  желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях, защото някои от вашите идеи имат връзка, отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, същото е и у вас. Трябва да знаете, че всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум - разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате е вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си.

Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички  животни в себе си. Това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен Живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: Животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части. Всички тези части да се съберат да живеят в едно тяло заедно с една монада, която ги ръководи - това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц. Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие, те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни например се намират в една крайно гъста материя; от това се образува повече търкане и повече топлина. Понеже не са научили законите за трансформиране на енергията, те се изявяват грубо.

И тъй, заедно с вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с 10 години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле. Това, което ви говоря тази вечер, е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва. Необходими са много упражнения.

Всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират   в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс - той е възможността на живата природа или на Бога. Тъй  както  Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израстат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.

Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, нямат само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас.

Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: не искам да зная нищо за него. Не, не казвай тъй! Кажи си: аз искам да зная нещо за този човек. Аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюра в мен и ще го питам какво има да ми разкаже. Туй малко същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тия условия.

Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно, Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, конто могат да казват Истината. Повечето хора я заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи - не върви по права линия, по Божествения път. Толстой е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа; тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си.

Като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на божествената светлина.

Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас - нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, топ става герой; в неговия ум се явява светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва; сега вече всичко е възможно за мене. Този човек вече е прозрял божествената светлина, той е пред лицето й.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът, защо човек трябва да обича? Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на Живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви в минималната си степен.

Значи за да се прояви животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Топ не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича и още едного вън от себе си. Тогава човек се раздвоява. Защо се раздвоява човек? Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате - думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът - мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият, женският принцип прозрял, т. е. видял външните неща, и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност - на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адама. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура.

Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път. Сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено. И онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.

Ще помните: щом  вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно.

Искам да вземете тези неща не като абсолютни истини, а като разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини - ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са или не, но ще работите върху тях.

Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Ти можеш отвън само да му се радваш. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Топ представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. За пример, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам, той ще ми разправи колко го обичам. Кой е този човек? Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. Тогава вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка. Тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Физическата  любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т. н. И действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. За пример, физическата любов предполага: „може да му стане нещо", „може да излъже" и т. н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло. Любовта никога не отпада." И действително тъй е.

 

Запишете си следните три правила за приложение:

1.             Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си - да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: Към Бога на Любовта, при най-големите несгоди!

2.             Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: Към Истината и през най-голямото противоречие!

3.             И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния път на волята: За проява на Божията Благост и през най-голямото зло!

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

Тя постоянно ни весели!

 

Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 19 октомври 1924 г. в София - резюме