Мнозина запитват, що е реалност. Това, което едновременно виждаме и съзнаваме, е реалност. Това, което само вrждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, без да виждаме, не е реално. Когато човек се съмнява, това подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътре. Това, в което никак не се съмнявате, вие едноврeменно го виждате и съзнавате. Щом е така, то е реално. За пример, днес вие виждате хубавия ден, ясното небе, слънчевата светлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на напреднали, възвишени същества; щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас – затова и вие се радвате. Ние виждаме например своето тяло като резултат на нашия минал живот; едновременно с това ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувстваме и да действаме. Тъй щото, всеки човек представлява същевременно съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателен ще забележи, че всяка мисъл и чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало. По същия начин и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и всяка наша постъпка се отразяват върху съзнанието на ангелите в различни форми. За пример някоя мисъл, някое чувство или постъпка може да се отрази върху съзнанието на един ангел във формата на карамфил, роза или някое друго цвете, каквито ние отглеждаме в градината си и им се радваме, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите. Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някое хубаво цвете: роза, карамфил, кокиче, минзухар или друго. При това, колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите.
И тъй, като казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество. Някога вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин, веднъж завинаги да помните, чужди мисли и чувства да не тъпчите. Свещен закон е: Не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпвали тогава с мислите и чувствата на хората? Навярно тях бихте направили на каша.
Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва да имате към него?Това дете носи в себе си едновременно мислите и желанията на своите родители. Отнесете ли се с него небрежно, грубо, с това вие нарушавате свещения закон. На същото основание трябва да бъдете внимателни и със своите мисли и чувства. Някой казва: “ Аз съм лош човек, от мене нищо не може да стане.” Така може да говори човек за известни свои постъпки в даден момент, но да мисли, че по същество е лош, с това той огрчава Бога, който го е създал – той тъпче. Неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал да те създаде, да направи нещо от теб, за което те е изпратил на Земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от теб, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си , кажи: “Това, което Бог е помислил за мен, ще се реализира. Щом Бог ме е изпратил на Земята, Той е вложил в мен нещо свое: своята мисъл, своето чувствои своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие, Той не може да бъде неверен на себе си. В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения.” Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитавате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения като Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре.
В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: “Ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, не изпущайте случай да реализирате всяко Божественожелание, което е дошло до вас! Бъдете като нас. Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас! Оставете страха настрана, не се занимавайте с него. Занимавайте се с любовта!” Всяка Божествена мисъл става реална за нас, когато се приложи. Силата на Божествените мисли е в приложението им, а не в усилието, което правим да ги приложим. Приложението не е механичен закон; то седи във вътрешното знание на човека. Да приложиш една мисъл в живота си, това подразбира са създаваш, че тя е вярна, че е време да се приложи, и да нямаш никакво съмнение в нея.
Напредналите, възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Те имат желание да ви помагат, но ако вие се съмнявате, не можете да получите тази помощ. Срещнеш един човек, обикнеш го – ти вече влагаш известен капитал в него. Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно дали то ще израсте. Ще израсте, разбира се! И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази да може да благодари. Човек не е единично същество, с него заедно работят много същества, които са завършили вече своето развитие. Тъй щото неговият труд е колективен. Като знаете това, от всички ви се изисква смирение. И които малко знаят, и които много знаят, трябва да бъдат смирени.
И тъй, аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон, че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изисква от човека. Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата.
Сега аз ви поздравявам с този хубав ден! Аз ви поздравявам с реалността, т.е. едновременно да виждате и да съзнавате нещата – това, което виждате отвън, да го съзнавате и отвътре. Мислете върху реалността!

Беседа, държана от Учителя на 19 август /Преображение/ 1930 година при второто рилско езеро - резюме