Истории от лекциите 4

Дойде ми на ум за един български абаджия, доста знатен абаджия във Варненско. Той имал един слуга, Стоян. Викат го на един българин да шие дрехи. Вижда, че приготовляват за обед кокошка, и за да не яде неговият слуга, казва: „Той, Стоян, не яде кокошка. Боб му сварете“. Стоян гледа, яде му се от кокошката, но яде боба и мълчи. Той си мисли: „Аз ще ти скроя нещо и ще видиш Стоян не яде ли кокошка“. Той на господарите казва: „Моят господар е много знатен, но по някой път го прихващат. Днес таман му е денят. Гледайте, като започне да се върти насам, натам, като ще търси нещо, свържете го, да не направи някоя беля“. Той му скрил напръстникът и господарят му започнал да се върти насам, натам. Онези го хващат, връзват го. Стоян се приближил и му прошепнал: „Стоян кокошка не яде!“

Разказват, че някой турчин, във време на подтисничеството върху българите, посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце. Иконите били: Св. Богородица, Св. Георги на кон и Св. Никола. „Защо ти са тези три картини?“, запитва той чорбаджията. – „Те ме пазят от всички злини, и досега зло не ме е сполетяло“, му отговорил чорбаджията. – „Чудно нещо, аз имам толкова слуги, плащам им богато, но те не ме пазят така – казва турчинът. – Колко струват тези икони?“, попитал той. Купил той три икони, занесъл ги вкъщи и поставил пред тях запалено кандило. Изпъдил от къщата си всички слуги и казал: „Вече не ми трябват слуги, аз си намерих верни хора, които да ми пазят къщата“. Но една вечер влезли крадци в къщата му и го обрали. Пристъпил той към Св. Богородица и ѝ казал: „От тебе няма какво да се оплаквам, ти си млада жена, имаш и малко дете, има с какво да се занимаваш“. Обърнал се към иконата на Св. Георги и казал: „И от тебе няма какво да се оплаквам: ти си млад човек, трябва да си яздиш коня, да си правиш удоволствие“. Обърнал се най-после към Св. Никола и му казал: „Ти си стар човек, нямаш нито дете, нито кон да яздиш, и затова тебе ще накажа“. И наистина, обърнал иконата на Св. Никола надолу с главата. След това Св. Никола намерил по някакъв начин ограбеното богатство и с това било отменено наложеното му наказание. И турчинът казал: „Така те искам!“

Ще ви приведа един митически разказ: някога, в миналото, в един царски двор се родила дъщеря, най-красивата мома на света. Като пораснала, баща ѝ намира другар, за да се оженят, млад, добър момък. Тези млади били толкова обични на небето, че Господ изпратил един ангел-представител, да присъства на тяхната сватба на земята. Като дошъл на земята, ангелът се влюбил в момата и не искал да се върне на небето. Започнал да обмисля начин, как да има тази мома. Чакал го Господ ден, два, месец, ангелът не се връща. Като разбрал каква е работата, за да покаже на ангела лошите последствия от незаконните пожелания, Господ го преобърнал на пойна птица, да ходи от клон на клон между всички птици, и те да я избягват. Хвърка той от един клон на друг, но всички птици го избягват. Той не могъл да си обясни тези страдания. Един ден кацва на едно дърво и започва да окайва своя живот. В това време под дървото дохождат четирима разбойници да си поделят плячката. Разделили си всичко по равно. След това решили двама от тях да отидат в града да накупят храна и хляб, та да си устроят пир. Те отишли, купили храна, но из пътя им дошла мисъл да турят в храната отрова, та като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Двамата разбойници под дървото, като чакали другарите си, решили, като се завърнат другите двама, да ги застрелят и да вземат и тяхното богатство. Ангелът знаел какво зло намислили и едните, и другите. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Едва сега ангелът разбрал какви са последствията от незаконните желания и защо той страда. Когато Господ ви изпрати на сватба, в която той взима участие, да нямате окото на този ангел. Пази се да не кажеш, ако си мъж: „На мене ще е тя“, или ако си жена: „На мене ще е той“, защото ще пеете на дървото горе дълго време.

В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. „Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене“, казва затворникът. „Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят.“

Един светия, който живял в един манастир, мислил дълго време за онзи свят и си казал: „Какво ще правят хората на небето; година, две ще прекарат хубаво, ами после?“ Един ден в манастира прелетяло едно много хубаво птиченце и светията пожелал да го хване. Започнал да го гони, тичал дълго време подир него. Изведнъж му дошло на ума, че закъснял. Като се върнал в манастира, намерил големи преобразувания, големи промени в хората, и никой не го познал. Този светия е изгубил 400–500 години, за да гони едно птиченце, а колко години ще са потребни за някоя велика мисъл? Така че когато животът е осмислен, той никога не омръзва.

Преди години в Русия се прокарвал един закон против евреите и бил подложен на разискване и тълкуване. Един от представителите на министерския съвет бил много против евреите и затова настоявал за гласуването на този закон. Евреите се опитали да противодействат по различни начини на съвета, особено на този главен техен противник, но не успяли. Един от евреите намислил да се опита сам направо до този министър и решил да отиде при него. Явил се при стражаря и казва: „Искам разрешение да вляза при министъра да му кажа само три думи“. Позволено му било да влезе. Влиза при министъра, предлага му една голяма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри, под председателството на царя, на заседание върху еврейския въпрос. Всички се изказали против този закон и чакали да се произнесе министърът, който бил против евреите, но той мълчал. Царят остава изненадан и запитал защо сега мълчи. Министърът изважда торбата и казва: „Докато имам тази торба със злато, не мога да говоря“. Тази торба със злато е гредата. Ще дойде ден, когато Господ ще ви пита: „Защо мълчите?“ – Прокарвали сте някакъв закон, за който сте се ангажирали да мълчите.

Христос казва: „Извади гредата от твоето око“, а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н. Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде: във всички общества, църкви, религии, все греди виждам. Съвременните хора приличат на онези двама германци в Америка, които били добри приятели и си дали един ден обещание да се целунат. Обаче коремите им били големи, та не могли да се доближат един до друг да се целунат. Тези двама приятели не могли да се приближат един до друг и се разделили с голяма скръб. Днес всички хора имат такива големи кореми, та не могат да се доближат. Защо? – Гредата е всичката причина. При такава голяма греда, за душата не може да има никаква целувка. Някоя мома срещне един момък, иска да го целуне, но не може, изпъшка. Момък иска да целуне някоя мома, също не може – и той изпъшка. Всички хора все охкат, не могат да се целунат. Докато не се извади гредата от окото, ние ще бъдем далеч един от друг.

Един грък в Бургас се оженил за една много богата гъркиня. Тя му донесла 4,000 лири. Като се оженили, тя започнала да иска да ѝ се купи това-онова, харчела безразборно. Не минават две години и всички пари, които тя донесла, се изхарчили. Мъжът ѝ държал сметка за всичко, което тя харчила, и когато сметката достигнала 4,000 лири, той ѝ казал: „Парите, които ти донесе, се свършиха вече. Затова иди да искаш от баща си и ако той ти даде още, купувай си, каквото ти е потребно“.

Един велик, мъдър цар от древността искал да изпита наклонностите на своите най-учени, най-добри поданици и затова им устроил следния изпит: избрал едно великолепно здание и в него поставил 10 много хубави предмета. Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички за този петел говорят. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение? Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение. Например, с една сабя или нож може да се направи операция на един болен и с това да се подобри положението му, но може и да се отреже главата на някой човек на бойното поле. С перото може да се напише някоя отлична книга, но може да се напише и някоя толкова лоша книга, че отровата ѝ да се разнася с векове, а може да се подпише и смъртна присъда. С далекогледа може да откриете нещо ново, което да ползва човечеството, но същевременно може да откриете някой роб, който избягал от господаря си, и да го предадете на властта – предатели да станете. С жизнения еликсир ще може да продължавате живота на хората, но с него и ще разбогатявате. Много пъти, като се разболее някой богат човек, дигат се на крак и най-знаменитите европейски лекари, дават своята помощ, правят всичко възможно да помагат, защото ще бъдат добре възнаградени. А за някой беден болен не се полагат толкова грижи, там оставят да помага Господ. Когато умираше руският цар Александър III, всички европейски капацитети дойдоха в Русия.

В света има един божествен език, който говори какво има да стане. После има животни, които предчувстват какво има да стане. Тук, в Бургаското пристанище, един гръцки параход потъва. Един каракачанин се качил на същия параход. Иде кучето му и го тегли за дрехата му назад. Теглило го, теглило го и най-после той казва: „Няма да пътувам с този параход. Кучето ми казва, че трябва да изляза от парахода.“ „Що ще слушаш, кучето си ли ще слушаш?“ Казва: „Не, ще го послушам.“ Единственият човек, който, като послушал кучето, се спасил. Божественото чрез кучето казва: „Да се не качваш на този параход, съдбата му е лоша.“ Не се качвай на един параход, дето съществува неправда.

Гърците устроили една засада на германците в един тесен проход. Те усещат, че ще дадат много жертви. Не знаят къде са оръжията им. Отиват тия германци и завеждат 50–60 магарета. Турят по една лампичка на опашката отзад и една отпред, намазват с едно вещество и подкарали магаретата през прохода. Гърците започват да стрелят по магаретата. Така те откриват къде са картечните гнезда на гърците. Доколко е верно това, не зная. Един анекдот.

Имаме ние един приятел в Търново, беше майстор. Имаше магаре, което се молеше. Един ден дойде, разправя ми и казва: „Моли се магарето.“ „Как се моли?“ „Посреща слънцето.“ „Че как го посреща?“ „Сутрин – казва – щом ще изгрее слънцето, втренчва се така и гледа. Като изгрее слънцето, наведе двата крака, поседи, после поразтърси се и почва да пасе трева. Всичките магарета не правят това. Кой го е научил това магаре да прави това?“ Чудни са хората, когато казват: „Кой го е научил?“ Кой научи прелетните птици да пътуват от топлите места в умерените, и пак после да се връщат? Значи има един божествен вътрешен инстинкт, който учи хората.

Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворила го и за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въжета. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта. Апашът веднага съобразил, че може да се спаси с тази свещ, и затова внимателно прегорил с нея връвта на краката си, а после – връвта на ръцете си. Като се видял свободен от връзките на затвора, веднага изскочил от прозореца и излязъл на свобода. Като се намерите затворен, като този апаш, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви преследва тежка съдба. Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви оставя една запалена свещ, с която можете да се спасите, и казва: „Ха, да видим сега, герой ли си?“. Бъди герой, изгори въжето и излез! Такава запалена свещ всички имате, тя е човешкият ум.

Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.

Ще ви приведа един разказ от Шекспир, взет от датския живот. Един много мъдър цар искал да направи опит с един прочут човек в своята държава, наречен за своята святост и чистота „Антон Праведни“. Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. На първо време Антон Праведни отказвал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се услови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и, според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни ѝ казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя брата ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а отпосле станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брата си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш; поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антония и ѝ казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи. Като успял в своето желание, Антон издал заповед да екзекутират младия момък; с това той искал да се ухитри. Мъдрият цар узнал и това, и казал на началника на затвора да не се екзекутира младия момък. След туй повикал Антония на обяснение. Тогава Антон Праведни се изповядал и казал: „Всичко в света можах да победя, но пред очите на красивата жена не можах да устоя и паднах“.

Един богат търговец отишъл в Ню Йорк, наел една стая в един хотел, дето искал да си почине. В същата стая имало един беден човек. Търговецът му казал: Ще те моля да не ме смущаваш, защото съм дошъл тук да си почина от работа. Главата ми е станала на шиник от работа. Добре, няма да те безпокоя. Но случило се, че хотелът се запалил. Бедният се приближил при търговеца и му казал, ставай, че хотелът гори! – Какво ще ставам, остави ме да си почина. Няма какво да почиваш, разбери, че хотелът гори. Не искам да зная. Той не повярвал, обърнал се на другата страна и продължил да спи. Бедният излязъл вън, а богатият търговец останал да спи. Когато пожарът взел големи размери, търговецът се събудил и видял, че вика на покрива отгоре, с долни дрехи. Бедният му казал: Нали ти казах, че хотелът гори. Сега и вие сте в този хотел, в тази къща, която гори. И аз ви казвам: Излезте вън, защото къщата ви се е запалила и гори. Знаете ли какво ще се случи с вас, ако не излезете вън? Всичко е възможно в света, но едно е вярно: хотелът може да се запали, да гори, но целият няма да изгори, може само в една от стаите му да стане някаква повреда.

В една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами в едно отделение. За тяхно щастие един ден болницата се запалила и в бързината успели да изнесат вън всички болни от болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, те усетили, че огънят започнал да ги понапича. В този критичен момент за живота си те забравили, че са болни, и изскочили навън от болницата. Като се видели здрави, те благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравеят и да се освободят от това велико робство.

Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг – съдрани обувки, съдрани ризи, някой – сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странстването. На банкетът царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обувки, риза, шапка и т.н. Това било угощението. И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. – Един ден

Съвременните хора приличат на оня гръцки философ, който искал да изучи света и гледал само нагоре. Като вървял по пътя, паднал в една дупка. Излязъл философът от дупката, но се разсърдил и започнал да вика, да се сърди на хората, които поставили на пътя му такива препятствия. Успокоил се и продължил по-нататък пътя си, обаче за още по-голямо негово учудване паднал отново в друга дупка. Този път той още повече се разсърдил и започнал да вика против хората, които му поставяли препятствия на пътя, за да не може да открие истината. Не господине, когато търсиш истината, трябва да гледаш отпреде си, а не нагоре. Всички съвременни контета и дами гледат все нагоре. Идете на нивите и вижте накъде гледат празните и накъде гледат пълните класове. Всички празни класове гледат все нагоре. Ако земеделецът види, че всичките класове са изправени нагоре, той би се отчаял. А ако види класовете с наведени глави, ще каже: „Слава Богу! Бих желал всички да сте наведени“.

Не спазваш ли добрите условия, които ти се дадат, ти ще приличаш на онези гарджета, които след като изцапали гнездото си, започнали да се молят на майка си да се премести в друго гнездо, защото това било много нечисто. Майката ги запитала: „Ами и вие ли ще дойдете в новото гнездо?“ – „Разбира се.“ – „Тогава вие и новото гнездо ще изцапате.“ Ще ви приведа подобен пример за вълка. Един вълк отишъл да се оплаче на лисицата от хората, че са много лоши, защото постоянно го преследвали. „Ще отида при други добри, благородни хора“, казал той. Лисицата го запитала: „Ами зъбите си ще вземеш ли?“ – „Разбира се, може ли без зъби?“ – „Тогава и тези хора ще те гонят.“ Човек трябва да разбира основния закон, според който да се поставя всяко нещо на мястото му.

Ще приличате на онези селяни, на които един свещеник излязъл да проповядва и ги запитал: „Братя, знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Не знаем.“ – „Е, като не знаете, няма защо да ви говоря.“ – „Не, знаем, знаем!“ – „Е като знаете, тогава няма защо да ви говоря.“

За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример. В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее. В него се влюбили две царски дъщери. Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н. Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение. Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници. Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ. Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ. Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него? Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минат 5 години, и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея. Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно втория принцип и да го прилагате в живота си.

Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци.

Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката.

Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула, всред моста. Един ден той отворил моста и не го затворил; много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат“. Как са постъпили с този американец? – Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затваря моста. Така правим и ние: отворим моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и от нас зависи всичко. След време обаче Господ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне от това място.

В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?“ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли?“ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?“ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“. Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето.

Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата“. Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, макар и да не работят толкова много.

Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да ѝ вземе час по-скоро душата, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот. След този си неуспех ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюблена“.

Един цар искал да намери човек, който да му разкаже някаква приказка без край. Търсил той различни философи, които да задоволят желанието му. Обещавал големи награди, но не се намерил човек, който да му разкаже приказка без край. Дохожда най-после един мъдрец, който казва на царя: „Аз ще ти разкажа една приказка без край“. – „Добре, ето човекът, когото търся.“ Мъдрецът започнал: „В древността имало един цар, който разполагал с хиляди, хиляди декари земя. Тази земя била засята с жито и понеже годината била много плодородна, нивите му родили извънредно много. Царят заповядал да се съгради голяма каменна житница, в която да се прибере житото, и по този начин да се запази. Обаче зидарите оставили една малка дупчица в този хамбар. Един щурец успял да се промъкне през тази дупчица и изнасял едно по едно житните зрънца. Щурецът изнесъл едно житно зрънце, занесъл го в своята дупка и се върнал да вземе второ. Взел второто зрънце, занесъл го в дупката си и се върнал да вземе трето. Взел него и се върнал за четвърто“. – „Стига вече това, продължавай нататък, няма ли край това пренасяне на житото, па и цялата приказка“, рекъл отегчен царят. – „Чакай де, да се пренесе всичкото жито от хамбара, че тогава и приказката ще се свърши“.

Един българин, Иван, отишъл на гости у един селянин. Селянинът го приел много добре, дал му да пийне, но Иван отказал. Селянинът настоявал и му казал: „Не може да отказваш, Иване, ще пиеш за хатъра на жена ми“. Пил Иван за хатъра на жена му. После, по настояване, трябвало да пие за хатъра на децата му и т.н., докато толкова много се напил, че едва се дигнал и едва можал да ходи. Отишъл Иван после да напои коня си на водопоя. Конят пил, колкото му трябвало, и престанал вече да пие. Господарят му започва да го кара още да пие, но конят не искал повече. Тогава той си казва: „Брей, конят е по-умен от мене! За никакъв хатър не пие повече, а аз пих толкова много“.

Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. На небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, те мили паници, кълцали лук, готвели месо, и лицата им станали толкова грозни, че сестрите не могли да се познаят. Казва някой: „Аз имам вяра“. И така целият свят се разделил: едни взели страната на вярата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И започнали бомбардиране: „Аз съм учен, ти си невежа“; – „Ти имаш вяра, но си първокласен глупак“. И сега имаме хиляди томове написани върху материалистичната философия и вярата, но тия две сестри още не са се помирили. Когато Господ видял, че се скарали, пратил Сина си да ги помири. Казват някои: „Как ще се помирят?“ – Чрез самопожертване.

Един турчин кълцал кафе в един голям каменен хаван с голям дървен чук и като чукал, казвал: „Ха!“ Минавал край дюкяна му един човек и му казал: „Аз съм без работа, предлагам услугите си, искам да ти помогна в тази работа. Ти ще чукаш с чука, а аз ще казвам „Ха!“ – Почнали работата. Турчинът вдигал и слагал чука, а помагачът викал: „Ха!“ Счукали кафето. Турчинът почнал да прави кафета и като вземал пари, турял ги в касата и нищо не давал на съдружника си. Последният се докачил, завел дело за неизпълнение договора на съдружието. Съдията попитал как стои работата и като му разправили, поръчал да направят една тенекия и казал на кафеджията: „Като взимаш пари, ще ги пущаш в тенекията и тенекията ще каже „Тин!“ Това ще бъде заплатата на съдружника ти, който казваше „Ха!“.