Стария завет

Сътворението на света

Всеки ден има своето предназначение но хората, които не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. Например, в първия ден Бог казал: “Да бъде  виделина! И видял Бог, че виделината е добро и станало вечер, и станало утро – ден първи”. Това е неделният ден, денят на виделината на втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблемата на живота. Той създал твърдата като граница между тия два живота и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него и станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето  (т.е. низшия живот в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум). И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърд небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило /голямото/ е умът, а второто /сърцето/, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце: и направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна /която подразбира човешката душа/, за да светят на земята заедно с голямото светило /ума/ и малкото светило /сърцето/, да владеят деня и нощта и да разлъчват виделината от тъмнината.

И видял Бог, че е  добро, и станало вечер, и станало утро. Ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден водата да произведе всички видове гадини одушевени и птици да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята Бог видял, че е добро и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания  постоянно, всеки ден се плодят и размножават и станало вечер, и станало утро, ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека т.е.  разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби /над своите земни желания/, над небесните птици /над своите мисли/ и над скотовете на всичката земя /значи над своите пориви/ над всичките гадове, които пълзят по земята /т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък/. И след това Бог вдъхнал  на човека своето дихание, дал му разумната душа да го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделината. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си и пр.

Адам и Ева

Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят  за своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа обаче, едни са произлезли от Сим, други от Хам, а трети от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого са тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил напранен от червената пръст, адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си. Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че не послуша Божия дух в себе си. Кажат ли на някого “адамист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божии в себе си. Кажат ли му “евист”, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.

Грехопадението.

Като се говори за причини с последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадението и търсят причините защо Адам и Ева са съгрешили. Една от причините е непослушанието ... втора причина е користолюбието – те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите. Змията каза на Ева, че ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговете. У Ева се яви желание да стане като Бога  и пристъпи заповедта, която им беше дадена. Това е личното чувство у човека, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство. Поначало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ източник.

Мъжете и жените

Днес казвам на жените: внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адам от рая. Ето защо жените ще спасят света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете, понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка” Сега пак казвам на жените: вие сте спасението на света! Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода  на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай него, пита ви: “Защо не ядете от плода на това дърво?” – “Забранено ни е “ – “От кого?” – “От нашия баща” – “Не, той казва яжте от плода на това дърво”. Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота” – “Дай ни тогава от този плод” – “Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светна и да се върне в своята първоначална слава”

Наближава това време! Жените ще спасят света. Някакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове жените ще спасят света! ... Казано е  “Ще изпратя Духа си” Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте: дето стъпи женски крак – всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли му жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, кога жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: “Защо не ядете от този плод?” Обръщам се и аз към жените и казвам: не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Резперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят вие се гушите вие, жените, но се свивайте. Докато се криете няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8 000 години Бог е изпратил жените на земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Времето е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представляват Моисея, а жените – пророците. Слушайте Моисея и пророците, но по обратен път!

Каин и Авел

Непослушанието създаде първата драма. Значи Ева е родоначалницата на драмата. Когато Адам яде от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая. С излизането им от рая се създаде трагенията. Като влязоха в света, Ева роди двама сина: Каин – земеделец и Авел – овчар. Един ден двамата братя решиха да пренесат жертва на Господа Всеки от най-хубавия си плод. Каин принесе в жертва най-хубавите си плодове, а Авел – едно от най-угоените си агнето Бог благоволи към Авел и прие жертвата му, а от Кайн не прие. Това смути духа на Каина и той реши да убие брат си. Каин си мислеше: “Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята. Вместо агне аз ще пожертвам брата си – цял човек” обаче не излезе както мислеше. Не само жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: “Кайн, къде е брат ти?” – “Не съм стражар, Господи, не ходя по следите му” Кайн направи престъпление – уби брат си, а след това излъга, че не знае къде е.  Той  чу пак Божия глас:  “Кръвта на брат ти вино след тебе.” Кайн се уплаши да не го убие някой за стореното престъпление, но Бог му каза, че който се осмели да го убие, ще бъде седмократно наказан. “Ти ще живееш и ще носиш бележа на престъплението, докато се разкаеш.” Пазете се от грешките на хората. Ползвайте се от чуждите грешки, но не се занимавайте с тях. Всеки сам може да изправи грешките си. Да се занимавате с чуждите грешки, това означава да се свързвате с дявола, т.е. със злото в света.

Йов

... и тъй, ние казваме: в живота на Йов се явява едно противоречие. Философията, с която да това време той е живял – с нея примирявал всички противоречия; Йов е мислел, че Бог е благ, и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много – започнаха вече да идват при него неговите приятели и да го изкушават, като му казваха: “ти трябва да имаш някакъв скрит грях”... Той имал не грях, а някакъв голям недъг. Той се състои в това, че не е разбирал живота. Йов носел в себе си една крива философия, мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на земята, че всеки човек трябва да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да му бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може да се намери, които, като им вземеш нещо да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав – дам но да си благодарен, когато си болен – това е малко неестествено. Та в разбиранията  си отпосле Йов из съзнал, че всеки човек не може да бъде щастлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкористен, не само когато Бог ти е дал овце, говеда, камили – тогава да бъдеш благодарен; това преди всичко не е благодарност – това е заинтересованост, която всеки може да прояви. Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват  и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти, например е умрял – това е мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено- да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Или ако ти каже някой, че си болен, че очите ти са пожълтели- ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже , че ти не можеш добре да свършиш университет, ти да не вярваш на това. Когато ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произлизат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме си ги образували.

Давид и Йосиф

Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: “Добре дошло това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила”. Когато Давид се би с Голиата, с този великан, той взе със себе си своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие. Запита го Голиат: “Защо излизаш пред мене с тази прашка като пред куче?” Давид му отговори: “Ти излизаш пред мене със своята сила, а аз – с името Божие. Ще видим кой от двамата ще победи” Давид отправи с прашката едно камъче в челото на Голиата и го повали на земята. Като четете историята на Давид, вие  се учудвате на неговата сила и простотата, чудите се на смелостта му да се бие с Голиата. Как  мислите, само Давил ли се е борил с Голиата? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиата в себе си. При това той трябва да излезе срещу него гърди с гърди, а не да върви след него и да очаква после кръст за храброст. Всеки човек ще мине през изпитанията на Давида, на Йосифа. Лесно е да се каже, че Йосиф станал пръв в Египет. Обаче докато дойде до това положение, той трябваше да бъде изкушаван от жена и да издържи на изкушението. Беше наклеветен, заради което трябваше да лежи две години в затвор, и след това беше освободен и повдигнат като първенец в Египет. Какво правят съвременните религиозни хора? Като им дойде някое малко страдание или изпитание, те започват да се оплакват, че им дотегнали страданията, че не могат повече да носят. Казвам: чакайте, братя, вашите страдания са едва една педя над земята. Те трябва да се увеличат толкова, че да минат над гладите Ви. – “Ама тогава ще се удавим”.- Ако искате да не се удавите, ще се научите да плавате – “После?” – После ще си направите един здрав, модерен параход и ще се качите на него. Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате “бъдещ живот”. Всички трябва да бъдете готови да минете това море без страх, с упование и вяра в Бога.

НОЙ

Ако съвременните хора сме лоши в своите постъпки, Бог ли е виновен за това? А у Бога има вина, тя е, че Той ни е създал. Затова в Писанието има стих: “Разкая се Господ, че направи човека” Господ създал човека и като видял, че живее толкова лошо (сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано), като видял, че човекът направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се, намислил да очисти земята от всичките престъпления и допуснал потопа. Но все пак Той се смилил над хората и за да не ги унищожи всичките, решил да остави поне един човек – Ной, който направил кораб, с който се спасил. Но за да не прави погрешки дал му света на светлината дъгата, която е най-добрият завет. Но хората още не живеят по новия завет, те живеят както преди потопа, преди дъгата да е съществувала. Тя не е съществувала, понеже водните капки не са били диференцирани, не са могли да я образуват. Защото дъгата се явява при известни условия – светлината трябва да се пречупи. Явяването на дъгата е едно явление, когато спектърът се е проектирал на земята. Обаче сега имаме половината дъга – още не виждаме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция ще я виждаме цялата.

Соломон

Като четете Библията, задавали сте си въпроса коя книга от Стария Завет минава за важна? Според мнозина, най-важната книга от Стария Завет е “Песен на песните” – философията на Соломон. След като учил и живял известно време. Той написал тази книжа, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през страшна цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че морала на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата “Песен на песните” не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я  някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чиито фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго освен отклоняване от правия път на живота. Тя иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие. Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, на най-много – децата.

Илия и Йоан Кръстител

Мнозина от съвременните хора имат неправилни разбирания за живота. Те мислят, че ангели трябва да слизат от небето и да ги задигнат, като Илия, в огнена колесница. Колкото и да чакат, с тях не може да стане това. Илия беше минал през ред посвещения “заради което трябваше  да го вдигнат на небето с огнена колесница. Обаче когато повторно дойде на земята, той трябваше да мине едно тежко изпитание – по желанието на Иродиада трябваше да отрежат главата му и да я поднесат на блюдо. Като Илия той мислеше, че светът може да се оправи с насилие на небето обаче той разбра грешката си и реши да се върне пак на земята да я изправи и да научи хората да живеят правилно. Той слезе на земята като Йоан Кръстител и опита закона “око за око...” и наистина, Йоан плати с главата си, за да изкупи сторената погрешка, която направи като Илия. Сега и Христос ще дойде на земята да покаже на хората, че с плюене, с поругавания, с разпъване на кръст светът не се поправя.

Моисеевото учение

Какво представлява Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно както са в действителност. Какво си мислиш, какво е състоянието ти – законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме. В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие, нужна е старата култура, нужно е насилието. Кога? Когато копаеш лозето, когато ореш нивата... Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура, ледът снегът студат са символи на старата култура. Те представляват Моисеевият закон... Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма насилието трябва да изчезне.

Моисей и Христос

Съвременните християни  нямат предвид факта, че всяка истина след време се разширява, придобива нов смисъл. Те казват: “Така е казал Христос” – Да, така е казал Той, но преди 2000 години. Какво ще каже днес? Преди Христа и Моисей беше казал това и онова. Обаче Христос каза друго нещо. Моисей каза: “Око за око, зъб за зъб”. За да каже така, имаше ред причини и основания. Като отговор на Моисеевата мисъл  Христос каза: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата”  Христовото учение е диаметрално противоположно на Моисеевото. Моисей считаше само еврейския народ за правоверен; според него другите народи бяха езичници. Христос проповядваше, че всички хора са братя – не по кръв, но по произход, всички хора са родени от един Баща. В този смисъл волът, конят не са братя на човека. Те произлизат от друг баща. Ще кажете, че църквите имат един Баща. Така трябва да бъде, но всъщност не е така. Съществуват три християнски църкви – православна, евангелска и католическа. Понеже не се спогаждат, това показва, че имат три различни бащи. Наистина и трите църкви имат три различни бащи, физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот. Католическата църква се държи за папата, евангелската за Лутер, православната за светите отци. Де е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата ... Истинската религия се основата на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота, не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако наистина имаха общ Баща, те щяха да се разберат кое им пречи да влязат в разбирателство?