Учениците на Всемирното Бяло братство се наричат братя и сестри. Част от техния живот е свързан с общежития, братски вечери, възлизане на планината, годишни братски срещи (събори), посрещане на слънчевия изгрев, празници в природата и др.

Общежития
Възлизане на планината
Годишни братски срещи (събори)
Посрещане на слънчевия изгрев
Празници в природата
Справка за важни дати и събития



Общежития
Това е съвместен братски живот, който е свързан с единство на Духа и единство на работа за Цялото. Спазват се законите на Любовта и Свободата.


Възлизане на планината
Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, тя винаги отправя погледа си нагоре , висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, гдето човек възлиза, за да почерпи сили и светлина за своя земен път.
Въпросът не само във външното изкачване на височините. Възлиза нето подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите Слова Учителят държи на планината. Тя е символ на пътя на ученика. Това е път, в който той превъзмогва инертността на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига чистотата на своето сърце.


Годишни братски срещи (събори)
Това са светли празници за учениците. Тези събори стават в определени дни, почти винаги всред природата. това са дни за учение, приложение и работа , дни на хармония и светлина,спомен за светлата Божествена родина на човешката душа. Дните на събора са дни , когато работниците на Братството от Небето и земята се срещат за задружна работа.
Тези събори хранят ученика цяла година, дават му сили да се справя с всички мъчнотии и да разреши всички задачи, които му предстоят.


Посрещане на слънчевия изгрев
Това е свещена традиция на Всемирното Бяло Братство. Посрещането на слънцето е здравословно за физическия и духовния живот на човека. То не e само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които слънцето обилно раздава. То представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа.


Празници в природата
За да влезем в досег с великия космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата вселена, да почувстваме ритъма на природата, Учителят обръща внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: "За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява."
Важни моменти от живота на природата са пролетните и есенните равноденствия, лятното и зимното слънцестоене.
Пролетното равноденствие на 21 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на природата. Затова от астрономическо гледище 22 март може да се вземе като начало на новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на природата. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и човешката култура, за която копнее човек и която той очаква като свой светъл блян.
Празникът на лятното слънцестоене - 21 юни - най-дългият ден в годината, е друг важен момент в живота на природата. Тогава става смяна на силите , които действат в нея.
Есенното равноденствие - 22 септември - е важно като нова смяна, смяна, която важи за всички природни царства.
Зимното слънцестоене - 22 декември - е важно , защото оттогава денят започва да расте и нови сили започват да прииждат.
Човек трябва да познава тези моменти и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях. Има едно съответствие между онова, което става отвън - във външната природа - и това , което става в човешката душа. Защото животът е един, единен и неделим.