История на Братската градина в Айтос

Създаването на Братската градина е тясно свързано с живота на брат Георги Куртев. Той е пробуден още преди да срещне Учителя през 1910 година. След тази година в Айтос и околностите му Учителя печели доста привърженици. Салонът става малък, за да побере желаещите да слушат словото. Особено това се чувствало по празниците. ( Петровден, Богородица). Необходимо било да се намери по-широко място. Такова се оказало Паспалата или Петровия връх, както по-късно започнали да го наричат. Това е една височина на 6-7 километра северозападно от гр. Айтос. През 1920 г. Местното Братство решило съборът да бъде там и на него да бъде поканен Учителят.
Многоочакваният 11 юли 1920 г. дошъл. Учителят пристигнал с влака от София, придружен от Петко Епитропов. Настанен бил в семейството на Илия Габровски. Някои от братята и сестрите били разквартирувани по домовете, а други чакали в братския салон за тръгване към Паспалата. Времето за тръгване, което у говорили с Учителя и брат Куртев било 12 часа след полунощ.
Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях се поразколебали. Някои попитали брат Куртев какво ще правят, а той им отговорил, че си имат Учител и той ще реши.
Когато часовникът показал 12 без пет брат Куртев верен на дадената дума бил вече по стълбите за да се срещне с Учителя Тогава Учителят отворил вратата и попитал “Идете ли?”. “Готов съм Учителю” бил отговорът. Проливният дъжд продължавал да вали. Учителят го помолил да види какво е небето на север. Той му отговорил, че цялото е обгърнато с тъмни облаци. Учителят се върнал назад в стаята си. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. Тогава помолил Георги да види пак. Той му отговорил, че облаците се разделили на две. След това Учителят отново се скрива в стаичката си. След малко помолил отново брат Куртев да види дали са се показали звезди. Тогава той му отговаря: “Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него.” “Добре, да тръгваме”, казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно както вечерта, но те поели пешком. Братята и сестрите ги последвали. С приближаването на утрото дъждът спрял и небето се прояснило. Пристигнали навреме за утринна молитва.
Започва утринна беседа на Учителя. Всички слушали със затаен дъх. Дрехите изсъхнали.
Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. След беседата всеки можел да сподели опитности с него. После последва общ братски обяд. Всеки сложил, каквото носел. При слизането се спазвал определен ред. . Най-напред тръгнали ония, които били по-отдалеч и щели да пътуват. Учителя и брат Куртев тръгнали по една пътека, която водила към “Болар чешме” или “Лозарската чешма”.
Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали до там. Спрели да отдъхнат. Тогава брат Куртев споделил с Учителя идеята си за едно братско място, където да се събират при нужда, без да бъдат обезпокоявани. След кратко мълчание Учителят попитал: “С каква цел ще я правите?”.”С идеална цел, Учителю. Да имаме място, гдето да има една къща за приют и подслон, както за наши хора, тъй и за приходящи. Да може човек да намери подслон при лошо време и храна за една скромна вечеря.” Учителят му отговорил: “Щом е за такава цел, ще я имате”. След това станали и тръгнали.
Минават дни, седмици и месеци в търпеливо чакане. Брат Куртев бил уверен, че казаното при лозарската чешма ще се сбъдне. По това време сестра Василка Иванова от Айтос, която живеела в София на ул. “Опълченска” 66, в дома на Петко Гумнеров, където е живял и Учителят, и където тя му помагала, получава писмо от своите братя да си дойде в Айтос, за да си поделят бащиното наследство. На Василка нива не и трябвало и тя решила да я подари на Братството в града. Това дарение зарадвало всички приятели, но най-много се зарадвал брат Куртев, в чиито уши още звучели думите на Учителя, казани на чешмата. Той събрал приятелите от града, за да обмислят какво да правят с подарения имот. Когато го видели обрасъл с тръни и храсти, пълен с камъни, мнозина се разколебали. Но брат Куртев решил да опитат да го изчистят. Той вярвал, че градина ще стане. Тогава мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки започнали да почистват. Четиринадесет здрави и силни мъже се захванали да правят изкоп на сграда от север и изток.
Още първата година нивата била посята с овес и от добитата реколта се поставили основите на фонд “Сграда”. През същата 1922 година доскоро пустеещата нива била засята с лозе, овощни дървета и борове. През 1925 година започнал строежа на сградата: салон, две стаи и мазе. Работната ръка била безплатна, но всеки помагал с каквото може за изхранването на работещите. Особено се отличила баба Петра Манева от с. Ченге, която почти през ден носела баници, хляб и топла храна, изминавайки доста път.
През 1930 г. бил построен обора. В него подслонявали добитъка, от който често имали нужда. През 1932 година били пристроени стая и кухня за семейството пазачи. През 1948 г. била направена вместо мост улама – вдлъбнатата каменна настилка на сухото дере, което минавало пред сградата. През 1952 г. била направена талашитена обвивка на трапезарията и помещението придобило приветлив вид. През 1967 г. ремонтирали покрива на сградата и поправили стълбището, а салончето до него превърнали в стая. През 1972 г. била направен водопроводът и прокарано електричество. Съградена била и чешмата. В периода от 1995 до 2002 година била изградена новата сграда със спално помещение и приветлив салон.
Същевременно братята и сестрите, независимо че са в напреднала възраст, продължават да се грижат усърдно за плодовете и зеленчуците в градината.

Дано се намерят млади хора, които да продължат тяхното свято дело.