Автор Тема: Edna pticka....  (Прочетена 8640 пъти)

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
Edna pticka....
« -: юли 21, 2004, 09:04:15 am »
"....Az mislia ce proletta idva individualno za vseki... ei taka... dokato caka da doide za vsicki i si pee proletnata pesen bez da se interesuva dali niakoi slusha...tia, proletta doshla..."

Цитат
А и ... " Една птичка е много лесна мишена"


I tova e viarno :) - az zatova ne si kazvam imeto :)
No toku vij crez tozi forum se okaje ce sme mnogo po edna pticki ta ....cialo iato

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #1 -: юли 27, 2004, 10:34:49 am »
Здравей!
Със сигурност не сме самотни птички, освен ако сами не го поискаме. Освен ако за нас не е гордост да сме Самотната птичка!
Колкото до мишената - май подозираме другите в това, което сме способни да направим самите ние. Може би пък се страхуваме от болката след удара? А не трябваше ли да се учим от нея?
Смъртта? - това би било разочарованието от предателството. Но нали Христос ни показа как се минава през него с любов и прошка? И ни каза да живеем като птичките.....

С обич като песен на наивна птичка:
Донка
С Вяра, Надежда и Любов

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
за самотата
« Отговор #2 -: август 01, 2004, 05:11:37 pm »
Да, така е както го казваш.

Но има и друг въпрос. Какво лошо има в самотата? Не става въпрос за самоизолация, а за чувството на самота, което само по себе си е красиво. Самотата е неизбежна по пътя. Тя дори е задължителна. Там, в голямото нищо, където няма приятели, родители и бог дори, в тази самота се изпитва още веднъж човешката душа...
Самотата ни стимулира да търсим. И да намерим Това което търсим вътре в нас. Затова, мисля си, Нейно Величество Самотата е един безценен помощник на пътника тръгнал по белия свят. Без самота няма себепознание. Когато се научим да живеем със самотата и да бъдем приятели с нея, тогава тя вече престава да е самотата, която всеки познава, а се превръща в нещо друго...?!?

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #3 -: август 02, 2004, 12:39:09 am »
Благодаря :)
Мислех си, че да обичаш самотата не е съвсем нормално. Радвам се, че и друг я обича не от страх или защото не приема хората, а защото от време на време "ни стимулира да търсим. И да намерим Това което търсим вътре в нас. " Може би това са миговете, в които нищо не искаш от себе си, не очакваш от другите а с радост и любов приемаш света такъв какъвто ти го е подарила съдбата.
С Вяра, Надежда и Любов

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
да
« Отговор #4 -: август 07, 2004, 11:26:28 am »
Да, мисля че е точно така!...

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #5 -: септември 22, 2004, 12:21:22 am »
И все пак, самотата е добра докато е само глътка тишина и мигове, посветени на нашата собствена душа. Ами ако тя се настани в ежедневието? Да я приемем с търпение като поредното изпитание и урок или да се опитаме да потърсим други самотни птички със сродни души? Ако всяка птичка чака другата да дойде, коя трябва да напусне гнездото си?....  :roll:
С Вяра, Надежда и Любов

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
самотата...тишината...
« Отговор #6 -: септември 22, 2004, 05:25:32 am »
Мисля си че докато човек се чувства уютно в тишината и самотата е на точното място и в точното време. Въпроса е какво ни пречи да се чувстваме уютно сами вътре в себе си? Какво ни кара да излизаме "навън" и да търсим /при положение че това, което търсим е вътре в нас/? Ако сме самотни със себе си ще бъдем самотни и с всеки друг...

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #7 -: септември 22, 2004, 08:29:22 am »
"Въпроса е какво ни пречи да се чувстваме уютно сами вътре в себе си? Какво ни кара да излизаме "навън" и да търсим "
Мисля, че имам обяснение - всеки един от нас е едновременно самостоятелна единица и елемент от по-голяма система. Това важи не само във физически, но много повече в духовен план. Очевидно  хармоничното единство на по-висшата система изисква от елементите да обменят информация и енергия. Докато ние се чувстваме уютно вътре в самите себе си, ние поддържаме хармонията на нашата единица. Усещането за самота е нещо като хормон - регулира нашето поведение като елементи от по-висшата система.
"това, което търсим е вътре в нас" - не бих абсолютизирала.... все пак са ни пратили на земята да се учим и развиваме -  :wink: нещо като upgrade - затварянето на системата би означавало морално остаряване.
"Ако сме самотни със себе си ще бъдем самотни и с всеки друг..." - Звучи красиво и мъдро. Харесва ми.... Благодаря... Ами ако:
не си самотен със себе си, когато сам поискаш тишината;
не си самотен с някои от другите....;
но... имаш усещането за "свободна валенция" ?
С Вяра, Надежда и Любов

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
Edna pticka....
« Отговор #8 -: септември 22, 2004, 03:12:23 pm »
Цитат
...не си самотен със себе си, когато сам поискаш тишината;
не си самотен с някои от другите....;
но... имаш усещането за "свободна валенция" ?


Точно това е идеята!!! - как да сме вързани без да сме обвързани, как да принадлежим без да бъдем притежавани, как да сме сами без да сме самотни, как да сме в цялото без да губим себе си... Или Изкуството на Живота в действие... :)

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #9 -: септември 23, 2004, 12:42:40 am »
Благодаря  :)
Съвсем нямах претенции да формулирам толкова сериозно нещо... :oops:
Но все пак въпросът със свободните валенции остава открит. Виждам няколко варианта за решение:
- Преустройваш "молекулата" си така, че да "наситиш" валенцията отвътре, с това, което разполагаш в себе си или в заобикалящата те среда - компромис;
- Оставаш в "йонно" състояние докато в средата ти се появи подходящ за твоята молекула и свободна валенция "йон" - търпение и вяра;
- (това е най-трудно за формулиране и осъществяване) - търсене с опити и грешки или с определена стратегия.
Ако използваме идеята за "птичките" - те успяват да се съберат и в ята!!! Изглежда умеят да прилагат и трите варианта в хармонично единство? :roll:
С Вяра, Надежда и Любов

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
Edna pticka....
« Отговор #10 -: септември 23, 2004, 01:53:37 am »
Донка, ти да не учиш химия? :) :)

Аналогията обаче ми харесва много. Според нея  липсващия "йон" може да бъде само Бог. Така че да останем в йонно състояние и работейки върху себе си да чакаме Големия Йон да дойде  :)  
Тогава - Съюза-Йога-Сат-Чит Ананда&пр.
Непостижимия Йон идва тогава, когато има отвореност и чистота, когато личните усилия са изчерпани и човек си е свършил работата...

А иначе няма нищо по-приятно от това няколко самотни птички да се съберат в ято и да отидат някъде заедно на пътешествие - да речем една малка доживотна екскурзия до планетата наречена Земя от местните  :)  

best wishes

Неактивен Донка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 23
    • ICQ Messenger - 271676120
    • Профил
Edna pticka....
« Отговор #11 -: септември 24, 2004, 12:02:35 am »
Thanks :)  
В моя "свят" Бог не е "йон", дори и Голям. И няма как да дойде, защото е навсякъде и винаги - душите ни са частици от него. (Не се чувствам специалист в източната философия, така го усещам...)
  Колкото до йонното състояние - тук съм съгласна. Точно нестабилността е двигател на качествените промени в нас. Свободните валенции ни гарантират динамиката и еволюцията...Излиза, че когато все пак успеем да изчакаме или намерим  подходящи "йони" за тях, ние трябва да отворим нови свободни валенции...."Изкуството на живота"  :wink:
"Когато личните усилия са изчерпани и човек си е свършил работата", това означава, че е време да се "родим" в следващия си свят. Ако не се осмелим да го направим сами, ако не понесем болката (наистина боли много, но ако вярваш във възкресението си...), ще трябва да се родим физически и отново да се учим да ходим, да четем, да мислим, да вярваме, да живеем.
Колкото до ятото, ние идваме на тази планета и си отиваме от нея сами. Ако успеем да се научим тук на Изкуството да си част от ято, ще запазим своята "молекула" уникална в голямото единство на божественото, което ни чака след доживотната екскурзия.
С Вяра, Надежда и Любов