Форум посветен на Учителя Петър Дънов > Паневритмия

Едно мнение за отклонения в Паневритмията

(1/1)

admin:
Паневритмия и отклонения

В книгата „Учителят. Разговори при Седемте езера” четем следната реплика на Учителя: „Ние правим тези упражнения така, както ги правят в другия свят. Те не са измислени. Те са снети отгоре.” И снети са от Учителя. Затова неговата игра е единственият наш еталон за тяхното правилно изпълнение. А всяко отклонение... от този еталон е безусловна грешка.
От тази гледна точка, не би трябвало да възникват различия между изпълнението на братството и изпълнението на Учителя. Но за съжаление, тъкмо това се е случило. Ето фактите:
Във фотографския фонд на братството се срещат фотоснимки, из които движенията на братството се различават от движенията на Учителя. През 1976 г. един „самиздат” поднесе на вниманието на първенците на братството една серия от такива снимки. Тогава трима от тези първенци реагираха, както следва:
Филип Соицев заяви пред пишещия тези редове, че той на живо бил наблюдавал как Учителят играел различно от братството и, считайки най-откровено, че Учителят „греши”, той го е оправдавал, предполагайки, че в този момент Той сигурно се рее някъде из световете на Космоса и просто „не забелязва”, че в този момент тялото Му „греши” Паневритмията.
Гаврил Ковачев /Галилей/, по повод на тези снимки, първоначално бил заявил, че той, като музикант от оркестъра на Паневритмията, е имал възможност многократно да наблюдава как /казано с неговите думи/: „Учителят често „грешеше” Паневритмията.” А по-късно, от благоприличие, той е подменил своята скандална реплика с по-евфемистичното: „Движенията на Учителя често пъти се разминаваха с движенията на братството”. Но без да променя основния смисъл, че става дума за „грешки” на Учителя. Тези думи на Галилей могат да бъдат потвърдени от Мария Митовска.
А Елена Андреева, на въпроса на Станка Желева: „Имало ли е различия между играта на Учителя и играта на братството?”, е отговорила: „Учителят започваше да играе Паневритмия заедно с нас и като нас. После спираше да играе. След това отново започваше да играе, но вече различно от нас.” Но това знание на Е. Андреева не е могло да я накара със собствените си движения да последва Учителя. Защото очевидно и тя е смятала, че Учителят „греши”.
И никой не се е сетил да Го попита защо постъпва така, „мислейки”, че знаят защо.
За оногова, който би имал вяра в Учителя, би било пределно ясно, че на изгревската поляна, от 1924 до 1944 г. всъщност са се изпълнявали две Паневритмии: една Учителева – истинна и друга братска – с отклонения от истината. Но „миродавните” братя и сестри се мислели тъкмо обратното – че Учителят „греши”!?
Някои първенци на братството не са искали да признаят фактите с разминаването на дниженията на братството с тези на Учителя, от съображение да не накърнят репутацията както на Учителя, така и на братството. Но това не ще да е било нещо естествено. А след като резминаването е било неизлежно, то най-доброто, което е могъл да направи Учителят, сигурно е било, да позволи на по-бавно развиващите се същества в момента, да усвоят толкова, колкото могат да усвоят сега, а другото да остане за доусвояване в някакво необозримо бъдеще. Докато най-доброто, което е могло да направи братството, е било и продължава да бъде, да приложи максимата: „Направиш ли погрешка, поправи я! Нищо повече!”
- Че в Паневритмията, такава, каквато тя е била възприета от братството, е имало отклонения от първообраза, както и
- Че тенденцията за изправянето на тези отклонения не е някакъв неуместен „авангардизъм”, а нещо съвсем навременно и належащо,
се вижда от беседата, изнесена от Учителя на 06.05.1936 г. на Витоша, частично препечатана в списание: „Сила и живот”, книжка 2 от юни 1993 г., на стр. 12-15, където Той на четири пъти апелира, щото „някои упражнения да се коригират и да се покажат правилно”.
А фактът, че този апел не е намерил абсолютно никакъв отзвук от страна на онези, които са „показвали” на братството как се играе Паневритмия, говори за затвърдяване на недоусвоените от братството форми на Паневритмията, което ще да е породило една безусловна, макар и неявна, а може би и неосъзната опозиция на първенците на братската Паневритмия спрямо непонятната за тях игра на Учителя.
Поради това Учителят се е видял принуден, сам да стори онова, което е могъл да стори, без да ограничава свободата на братството. Както се вижда от следните три случая:
- Някъде през 70-те години на ХХ век, заминалата си вече Ирина Кисьова, пред също така заминалия си вече проф. Александър Георгиев Периклиев, дъщеря му Марта Александрова и пишещия тези редове, разказа как Учителят бил възложил на трима музиканти от братството – А. Янушев, К. Икономов и Ас. Арнаудов – да изготвят нов нотен запис на музиката на 28-те упражнения на Паневритмията. Но тримата така и не изпълнили възложената им задача. Така че, при анализа на тази музика сега, сигурно бихме могли да се натъкнем на непоправените грешки в нея, които Учителят е имал предвид.
- Веднъж, на своята послушница, сестра Савка, Учителят наредил, като отива на Паневритмия, да не играе, а да седне на един стол и да описва движенията на Учителя. След нейното заминаване, пишещият тези редове е чел водените от нея записки. И е установил, че сестра Савка е описвала само движения на Учителя извън Паневритмията и нито едно движение от самата Паневритмия. Което показва, че сестрата изобщо не е разбрала смисъла на възложеното й поръчение.
- Учителят е повторил същия опит с детската учителка Милка Периклиева. Но този път Той дори не й е наредил да описва Неговите движения. Защото е разбирал, че със своя влюбен в Учителя поглед, тя ще наблюдава и описва само Неговите движения, докато мисли, че описва „от натура” Паневритмията въобще. И така, без да разбира това, тя ще изпълни и ще преизпълни възложената й задача, да опише движенията на Учителя. И сигурно поради това, когато през 1938 г., заедно с книгата „Паневритмия”, е било отпечатано и описанието на 28-те упражнения, съставено от Периклиева през 1936 г., Учителят е подарил на авторката на описанието един екземпляр от книгата, като повод, за да я похвали с думите: „За Бога така се работи!”
Така се е родило единственото описание на тези упражнения, в което Учителят има „пръст”.
Описанието на 28-те упражнения от 1936-38 г. е приблизително 50 % различно от онова, което е изпълнявало братството. Така Учителят е осъществил корекциите, поискани от Него чрез беседата на Витоша от 06.05.1936 г. Но до заминаването на Учителя, никой не е разбрал това. Чак през 1946 г., една група гости от френското братство разкрила противоречията между описанието от 1936-38 г. и играта на българското братство. Тогава сторонниците на изпълнението на българското братство се заели да „опровергаят” автентичното описание от 1936-38 г., завещано им от Учителя, чрез ново тяхно апокрифно описание от 1946-47 г., плод на тяхното собствено своеволие.
А през следващите 50-тина години възникват и други „опровержения” на автентичното описание, плод на същата тази „опозиция”, които са „показвали” Паневритмията на братството.
През 1998-99 г. е работила Комисия по Паневритмия, назначена от Върховния Братски Съвет, да реши противоречията между съществуващите описания на движенията на Паневритмията. Тези противоречия се простират и в трите пласта на явлението „Паневритмия”, изложени тук според степента на тяхната значимост, както следва:
- Хореографско-музикална метроритмика
- Основни движения
- Детайли на движенията.
И тази първа по рода си Комисия, макар и бидейки сама по себе си постижение, като първа инициатива от този род, все пак страда от поне две основни слабости:
- Тя не е могла да отчете факта, че „пръстът на Учителя” се е докосвал само до описанието на 28-те упражнения от 1936-38 г. и поради това то е единственото автентично описание. А другите описания на тези упражнения са апокрифни.
- Комисията е проявила явно предпочитание към „опровержението” от 1947 г., поради което не е забелязала 20-тина сериозни отклонения на братската Паневритмия в областите на музикално-хореографската метроритмика и на основните движения, които отклонения единствено описанието от 1936-38 г. разкрива.
Сега това са нови въпроси, които налагат нови сесии на Комисията по Паневритмия или някаква друга Комисия.

Александър Александров Берендеев

admin:
Toва е едно мнение за някои противоречия/отклонения/ в паневритмията.Аз не познавам проблема исторически ,но не харесвам някои от промените след 2000 г..Имам някакво вътрешно усещане ,че при играенето на някои упражнения грешим и нарушаваме духовни принципи.Въпреки многото семинари , дискусии и призиви за хармония.

Навигация

[0] Списък на темите

Премини на пълна версия