Автор Тема: Творчество  (Прочетена 3278 пъти)

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 601
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
Творчество
« -: юни 05, 2004, 08:41:46 pm »
Учението трябва да се развива съобразно новите условия. Учителят е поощрявал творчеството и стремежа към наука. Затова в сайта има две основни теми- наука и ученици.

Който е написал нещо стойностно във връзка с основните теми, може да ни го изпрати на адрес vehadi@bratstvoto.net. Ако желаете , можете да пишете и във форума, можем също да открием тема творчество.

Успех!



Дано се получи дискусия и...да няма сърдити!

Егото понякога не е добър съветник.

Неактивен iliyanameleva

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
    • ICQ Messenger - 263590347
    • Профил
Творчество
« Отговор #1 -: август 12, 2006, 02:53:00 pm »
:oops: Аз май сама си говоря в сайта. Но имам няколко стихотворения, които ще ви напиша. Но това през септември. Сега ми предстои важно изпитание.

Любов+Светлина+Мир+Радост
DOKOSNA ME S CHISTOTATA MANICHKO DETE OT LIUBOVTA NEZEMNA NE SE STRAHUVAT TE. TE NOSIAT YA V SEBE SI OT TAM...                 NO S NEIA VTOZI SVIAT OSTAVASH SAM.

Неактивен Elia

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: Творчество
« Отговор #2 -: януари 16, 2009, 01:48:12 pm »
Здравейте!
  Поздравявам  всички с музиката от един концерт  и  летния спомен за  Рила!
П.П.  Срещи "на живо" с изкуството или с перо в ръка в концертния, изложбения или театрален салон
 

 
             Страници от  " малкия град "

     Мили приятели, познати и непознати, пиша ви по повод събитието, което ще се помни  дълго  не само с музикалноестетическото си,  но  и с  художественото си   интерпретиране на песни и мелодии от Учителя Беинса Дуно.

     В края на ноември,  в "Ден Първи" на Виделината (неделя) се състоя концертната изява на обичните ни сестри Йоана Стратева - цигулка и Радостина Нягалова - пиано, гостуващи на град Шумен. Въпреки студа и първия сняг, белият братски автобус, подобно на морски албатрос "долетя", за да ни направи отново съпричастни, както към живописните кътчета на Рила - малки бисерчета, уловени чрез фотообектива на сестра Галя Герасимова, така и към чудесната програма, представена ни от двете инструменталистки.

      Празникът на Духа започна с тиха и мистична вглъбеност -" Ще се развеселя",  "Нева Санзу",  "Мелодия 16.".., а изпълненията се характеризираха с висок професионализъм. В   малката читалищна зала, но  с чудесна акустика ( едно важно качество  за доброто интерпретиране на музика), с изящество се преплитаха звучните интонации на Йоанината цигулка с приглушената педална звучност, арпежираните акорди и кадифеномеките украшения на пианото. Последните, подобно на малки звънчета деликатно въздействаха на съзнанието, което като че ли бе в унисон с представящите ни се картини от видеостената: капчици роса в тревите и дъхавите планински цветя; многобагрени изгреви, а и  лунна светлина...;стичащи се водопади, както и задружен братски живот - носене на вода и дърва за кухнята, приготвяне на вкусен обяд.
      Втората част от  концерта бе посветена на известни  пиеси от класическата музика. Произведенията  от стари майстори  - Й. С. Бах, В. А.  Моцарт, бяха последвани от тези на Фр. Шуберт с "Пчеличката" , както и от емблематичната програмна "Песен на Солвейг" от Ед. Григ.

      Но като че ли най- голямо впечатление направи финала на програмата - пиесата  за  "Радостта и Скръбта",  по аранжимент на брат Георги Стратев. Тук драматичният диалогизъм се почувства на няколко равнища: чрез многобройни щрихи и интонационни обагряния, както и с ефектно преминаване на мелодичната линия от единия към другия инструмент - символично представящи двата емоционални пласта... В кулминационните моменти звукът бе мощен и силен, достигащ посредством големи кресченди  и темпово забързване до фортефортисимо, като по този начин конфликтността се изразяваше в  най- пълния си вид. Присъстваше и голямо движение в дълбочина - чрез контрастност на двата инструмента: ефирността на цигулката се противопоставяше на плътността на клавирната техника, което като че ли разширяваше хоризонтите на възприемчивост, граничещи до навлизане в други измерения...

     Отзвучаващите акорди бележат края, но и началото.  Началото на нещо ново и нетрадиционно. Под звуците на "Унгарски танц" на Й. Брамс пред нас се разкри необичайна  картина от братския живот:  яркожълтата "птица-въртолет " дойде на помощ  на братята и сестрите, а  пренасянето  на багажа към  Рилския лагер бе осъществено като с магическа пръчица.

     Още много може да се разкаже, но като че ли най- важното остава недоисказано -  в сърцето и в душата на всеки един от нас, докоснал се чрез езика на изкуството и импровизацията до творческото проявление на Духа.

      Благодарим ви от все сърце, мили братя и сестри - гости на Шумен, че ни направихте съпричастни  на тази феерия от звуци и  живописни Рилски нюанси  и до нови срещи!