Мисъл за деня:"Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: „Това е нищо.“ Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град." Сигурно безброй пъти сме коментирали и дискутирали тази тема, и тук,... и особено в Портала - "за погрешката".
В Беседите си, Учителя обръща особено внимание на тази тема, дълбоко я е анализирал и е дал много Светлина по нея. Мисля, че няма човек който е чел Беседите и да не знае "разбивката" - погрешка, грешка и грях, и... техният произход, взаимовръзките между тях и предназначението им.
В тази мисъл за деня се внася един нов мотив обаче, който често се омаловажава, незабелязва или просто игнорира, защото просто е много неегоугоден... Мотива за "ПОПРАВЯНЕТО" !
За да работиш за "поправянето на погрешки (грешки, грехове)" какво е необходимо? - Първо и основно нещо е да може те да се осъзнаят като такива и да се локализират във времето. Голям проблем е това!
Защо проблем? - Еми погледнете в различните постове в братските форуми. Всяка една погрешка може да се оневини и ОПРАВДАЕ по хиляди начини... - "това било от Бога", "погрешката била част от Пътя", "не било хубаво да се връща човек назад, за да не спъва своето развитие", ... и какви ли още купище нелепости съм чел и то от хора четящи и занимаващи се със Словото дълги периоди от време.
А колко ясно и конкретно е казано - "погрешката да се поправя ВЕДНАГА" . Защо ВЕДНАГА? - Защото се трупа ЛИХВА! А с лихвите нещата се утежняват, но това не означава, че няма да се плащат. Всъщност така и погрешката прераства в грешка, а след това се трансформира в грях...
Колко е проста тази взаимовръзката. Очевадна е! А защо не се разбира?!?
Следствията от това неразбиране какви са? - Учителя пак го е казал "Малките погрешки създават големи нещастия." и дори се изразява още по-крайно за да засили важността от това, че трябва да се ПОПРАВЯТ погрешките, а не да се натрупват... като казва - "Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град."
Представяте ли си го образно?!? Натрупват се много сухи (омаловажени и подценени) съчки (погрешки), които после с едно малко усилие на черната ложа (клечица кибрит) - се опожаряват всичко. "Изгаря" за миг както при пожарите, дългогодишен духовен опит,... развивани и трупани добродетели и качества,...и то за какво? Тъжна работа!
Добре! Конкретно... Как можем да се спестим подобни "пожари"?
Отговора е простичък - с водене на съзнателен живот.
А какво е съзнателен живот? - Някой си мислят, че като насъберат много знания от прочетени Беседи или друга литература, водят съзнателен живот. Да, но трупането на знания е само една МАЛКА част от съзнателният живот, която много лесно се постига и няма основно значение.
Съзнателният живот - е преди всичко анализ и ретроспекция на лично поведение, опитности, взети решение и последвали действия. В резултат на това се откриват погрешки, грешки и грехове,.... и се работи за тяхното ПОПРАВЯНЕ. Това е съзнателен живот. Това е същността на съзнателният живот!
В този смисъл, човек трябва винаги да е обърнат към себе си и да се стреми да "поправя" (съзнателно, САМ да изкупува и урежда) натрупаните погрешки и техните производни. Следствие от това е само едно - получава се устойчиво и необратимо духовено израстване, а в обратният случай - имаме "пожар", който ни поставя в началото на нашият Път, или както се казва - "започваме отново работа на гола нива".
Поздрави.
