Автор Тема: 2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928  (Прочетена 3574 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928

Тема:
Цитат
Тема за следния път: „Отличителните черти на ученика“


Правило + задача:
Цитат
Сега ще ви дам две важни правила в живота: Никога не късайте тънкия конец. Никога не късайте и дебелото въже. Що се отнася до останалите конци и въжета, между най-тънкия конец и най-дебелото въже, можете да ги късате свободно. Който не разбира тези правила, сам си причинява пакости и нещастия. Който се осмели да скъса най-тънкия конец, той ще скъса и най-дебелото въже. Това не е геройство. Истински герой е онзи, който не къса нито тънкия конец, нито дебелото въже. Задача: Всеки от вас да изреже един картон с елипсоидна форма, с дължина 20 сантиметра и широчина 15 сантиметра. На картона ще напишете с едър, красив почерк двете правила: „Не късай най-тънкия конец! Не късай най-дебелото въже“. След това ще окачите картона на източната стена на стаята си и ще го четете поне по 3 пъти на ден. Картонът ще остане в стаята ви 20 дена, докато трае задачата. След това можете да го свалите. Прилагайте правилата първо към себе си, после и към окръжаващите. Видите ли, че двама души се карат, минете край тях и кажете: „Не късайте най-тънкия конец! Не късайте най-дебелото въже!“


« Последна редакция: юни 14, 2010, 10:48:34 am от Васил Василев »

Неактивен БожидарЗим

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
    • Разказани Медитации
Re:2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928
« Отговор #1 -: юни 18, 2010, 01:07:21 am »
Добре, Тънкия конец е любовта към хората, а дебелия към Бог?

Малъг недъг може да скъса тънкия конец, а като няма любив към хората се появява и съмнение към Бог...

Неактивен galinahristova

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928
« Отговор #2 -: юни 18, 2010, 01:13:22 am »
          Цитати от беседата:
Тъй щото, не питайте защо се спъвате, но благодарете, че ви дават възможност да видите своя недостатък. Може би той е единственият ви недостатък, но трябва да го видите, да не живеете със заблуждението, че сте съвършен. На всички хора липсва нещо; всички хора имат някакъв недостатък, който носят от далечното минало. Недъзите на хората показват, че в известно отношение те са слепи.        Често хората се запитват защо не могат да се обичат. Много просто – недъзите не им позволяват.

Препятствията биват физически, духовни и препятствия от причинния свят. От който свят и да идат, те са временни. Щом се постигне известен резултат, те се вдигат. Това показва, че препятствията се поставят от разумни същества, които следят за действието, което произвеждат те.
Едно от качествата на ученика е изразено в желанието му по-скоро да завърши учението си. Той трябва да знае, че учението няма край. Ще свърши едно училище, ще влезе в друго; ще издържи едни изпити, ще дойдат други. Каквото и да правите, ще знаете, че има неразрешими въпроси.

Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите си, към другарите си и към себе си. Без това чувство никой не може да бъде ученик. После иде вече стремежът към учене. От ученика се изисква първо любов и почит, а после стремеж към знание. Любовта ражда любов към знанието.

« Последна редакция: юни 18, 2010, 01:14:56 am от galinahristova »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928
« Отговор #3 -: юни 18, 2010, 03:48:10 am »
Добре, Тънкия конец е любовта към хората, а дебелия към Бог?

Малъг недъг може да скъса тънкия конец, а като няма любив към хората се появява и съмнение към Бог...

И аз се питах на какво са символи тънкият конец и дебелото въже.

Любовта е нещо неуловимо, нежно, слабо. Така че конецът бих поставил като сумвол на Божествената Любов. Тя е безкрайно фино нещо... прониква всичко. Чрез това управлява всичко, но невидимо. Също тънкия конец ми прилича на символ на Божествения свят - прониква всичко, без да се вижда и намесва пряко.

Дебелото въже бих поставил като символ на физическия сват - нещата са кристализирали, твърди, категорични. Волята. Ограниченията. Страданията.

И така - светът е даден като комбинация между полюсите на (радостта и любовта на Божествения свят) от една страна и (ограниченията и страданията на Физическия свят) от друга.

Това ми е работната хипотеза. И наистина - човек получава условия за развитие посредством взаимодействието на тези полюси...

А какво ли означава, че другите нишки без най-тънката и най-дебелата можем да късаме?

Неактивен БожидарЗим

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
    • Разказани Медитации
Re:2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928
« Отговор #4 -: юни 18, 2010, 09:36:50 am »
Да, наистина тънкото е към Божествения свят. И като се скъса то всичко в Земния свят пропада - къса се и дебелото въже.

А какви ли са междинните въженца?! Да не би да са връзките със заблудите, които имаме.

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:2010-06-11 Тънкият конец и дебелото въже, MOK,8.06.1928
« Отговор #5 -: юни 21, 2010, 10:09:00 am »
Ето и моята хипотеза за тънкият конец и дебелото въже. Хрумна ми, прочитайки тези думи на Учителя:

Цитат
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.

  Връзване и развързване



Според мен най-тънкият конец е фактически това което ни свързва с Бога. Прекъсването на този конец може да доведе до духовна смърт. За откъсването от Бога се говори в почти всички езотерични учения. Сведенборг говори за духовната смърт, вследствие на неподчинение на законите на духовния живот, което се наказва по същия начин, както и неподчинението на законите на физическото съществуване. Духовно мъртвите хора обаче все още имат своите наслаждения; те продължават да владеят интелектуалните си сили и способността за активна дейност. Но конецът вече е скъсан...

В Библията също се говори за тази смърт. Това е окончателната, вечна съдба на хората, които са умрели физически, докато са били в състояние на духовна смърт, т. е. отишли са си от този свят, без преди това да си възстановят отношенията с Бога, да завържат отново прекъснатата връзка с него. Описанията, които Библията дава за тази смърт, са явно символични, но са ужасяващи – "плач и скърцане със зъби", "външната тъмнина",...

В източните философии се говори за Antahkarana, или  Моста на дъгата който съществува, за да се свърже материалния свят с духовния. Това се осъществява чрез три канала: нишката на живота, т.е. директна връзка между нашето физическо и духовно същество, нишката на съзнание, свързваща ум и душа, и нишката на творчеството. Ако нишките на живота и съзнанието можем да си представим като един парапет на стълбище, то нишката на творчеството може да се приеме, че са стъпалата. Мостът на Дъгата обуславя човешкото съществуване в съответствие с Божествените цел и план. Двете най-важни заповеди: любовта към Бога и любовта към човечеството, изцяло зависят от изграждането на Antahkarana.

Терминологиите и смисълът са различни, но донякъде. Навсякъде основата е една – духовна връзка с Бога, висшето ни аз, Божествения свят. Това според мен е най-тънкият конец.

А най-дебелото въже – тук е по-сложно. :( Но ми правят впечатление думите: „Който се осмели да скъса най-тънкия конец, той ще скъса и най-дебелото въже.” Може би думата въже употребена тук има нещо общо със същата дума в една друга беседа: „Законът на молитвата”:

Цитат
Няма по-страшно нещо от въжето на любовта. Като речеш да го скъсаш, то става все по-дебело и по-дебело. И в ада да отидеш, и в Небето да отидеш, това въже расте. Какъвто и да станеш, от това въже не може да се освободиш. Единственото въже, което никой не може да скъса, е въжето на любовта.


Но ако се скъса връзката с Бога (тъкият конец), то няма как да не се скъса и дебелото въже на любовта?

Все пак това е само работна хипотеза така да се каже. :)

А какви ли са междинните въженца?! Да не би да са връзките със заблудите, които имаме.

Мисля, че да. :)
« Последна редакция: юни 21, 2010, 10:13:04 am от aneta »