Автор Тема: "Идва време на славянството", А. Грива, 06.10.2009  (Прочетена 1602 пъти)

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
А. Грива: Идва времето на славянството, според Учителя
разговор на Ана Кочева

Андрей Грива е председател на Управителния съвет на Духовно общество "Бялото братство" в България. Той е трето поколение последовател на Учителя Петър Дънов. Срещаме се в градинката в кв. "Изгрев", където се намира гробът на Дънов. Топъл слънчев следобед е, ухае на рози, дърветата са натежали от зрели дюли. Наоколо е тихо, цари спокойствие, независимо че по пейките седят хора от различни възрасти. Млада майка е дошла тук с количка, бебето й спи, тя е затворила очи и вероятно медитира. Навсякъде е невероятно чисто, подредено, бялата чешма се е кротнала в сянката. Прехвърчат гълъби, сред тях мигновено прави впечатление един чисто бял, истински поздрав от невидимите светове. Докато се разхождаме наоколо и Грива ми разказва за това свещено място, виждам, че има и други гълъби, макар и не албиноси като първият, но със сигурност изглеждат като странни птици в този невероятен оазис в сърцето на големия сив град, оазис същевременно някак странно и приятно уединен. Тръгваме бавно на обиколка из градината...

– Тази година честваме 145 години от рождението на Учителя, 100 години от основаване на братството в Шумен, 80 години от първото качване на Рила, по този повод имаме различни прояви и фотоизложби. В този смисъл годината е особена, както и това място, на което се намираме сега с Вас. Тук идват различни хора, студенти се молят за изпити, непрекъснато идват и чужденци – японци, германци от легациите наоколо...

– За какво се молят?

– Молитвата е духовно, сакрално преживяване, всеки я преживява по различен начин. Тук се молят за здраве, за любов, за хора, които са си заминали, за такива, които са претърпели някаква травма, катастрофа, за общо благоденствие...

Разхождайки се из градината стигаме до бялата чешма.


– Тази чешма е изградена по идея на Учителя. В нея виждаме познатия ни от Колю Фичето модел – с българската кобилица. Учителя много говори за овалните форми, носещи послание на равновесие и хармония, а надписът Бог е Любов е най-разбираем и близък за всички. Самата градина има много интересна история. Парцелът е закупен от Братството още през 1926 г. и дълги години тук е имало овощна градина и лозе, за което Учителя казвал: „Ето едно хубаво място за почивка”. Когато си заминава от този свят на 27 декември 1944 г., неговите ученици решават, че той е посочил по един символичен начин мястото, където би искал да бъде положен, но за да направиш специален гроб извън гробище, са нужни и специални разрешения. Не знам, дали е известен фактът, че Георги Димитров и Учителят са съседи на ул.„Опълченска” 66 и се познавали. Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.

– А той изкушавал ли се е по някакъв начин от водене на духовни беседи с Дънов?

– Не вярвам, но е заимствал някои идеи, дори и една от „крилатите” фрази от този период „Не оставяй днешната работа за утре” намираме в една от беседите на Петър Дънов. Даже прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителят и неговите ученици, тази обърната назад коса, откриваща челото.

– Несъзнателно или...?

– Може да е по емпатия, както се казва. Може би има някакъв вид влияния. И двамата имат определен принос в историята, всеки по своему. Човек трябва да проявява добрите си страни, да се развива в посоката, дадена му от природата. През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът. Зимата била много студена, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.

– Не е ли имало апетити към това място, все пак то се намира в скъп, дипломатически квартал?


– До 2000 година, мястото е било предадено на руската легация, но те не са го ползвали. През 1977 г. се подписва правителствена спогодба между България и Съветски съюз за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба българското правителство предоставя парцела на руснаците. По–късно е предложено за легация на японския посланик, който идва тук, вижда гроба и пита какво е това. Отговарят му, че там е положено тялото на един духовен учител, а той се покланя, оттегля се назад, казва: „Ние на свято място легация не строим!” и си отива.

– А причината, поради която руснаците се отказват, каква е?

– Първо тук има разделение от улици, но мисля, че истинската причина е друга и те самите също се съобразяват с това по-специално място. После имаше съдебни дела, беше дълга история, която обаче за щастие свърши преди няколко години и мястото вече е обявено за паметник на културата от национално значение. Самият факт, че тук идват Пако Рабан, Масару Емото, е красноречив. Когато Мадона тръгна за България, тя заяви, че единственото място, което иска да посети, е гробът на Петър Дънов. Всичко това означава, че ние трябва да си пазим паметниците, защото в България и до ден–днешен нямаме гроб на един български цар, може би с изключение на цар Калояновия. Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.

– А кой поддържа това място в такъв приветлив, изряден вид?

– То се поддържа от специална комисия; Братството го стопанисва, грижи се за насажденията, ние държим на тази приятна атмосфера, защото тук целогодишно идват хора, а най–вече през топлите сезони. Всеки, който иска, може да дойде и да говори с Комисията, за да посади цвете, да поработи. То е един вид терапия, според мен.

– Посягали ли са му вандали?

– Имало е такива случаи. Спомням си, беше дошъл един ненормален ром с чук да троши пентаграма. Религиозният фанатизъм е нещо много опасно. Знам, че и в Софийските гробища се извършват подобни беззакония, има разни сатанински секти, които се занимават с подобни неща.. Но... хора всякакви. Преди години Братството постави ограда заради младежките компании, които се събираха, носеха бутилки, имаше песни и танци, а това е място, на което хората идват за молитва, медитация, говори се по–тихо, пристигат посетители от цял свят. Истината е, че след 2006 г., след класацията Великите българи ние разбрахме колко популярен е всъщност Учителят, който зае второто място след Васил Левски. Доказателство за това е и фактът, че на Рила нашият палатков лагер се „пръска по шевовете”, околните хижи са претъпкани, интересът е огромен.



– А има ли измежду държавните ни мъже последователи на учението?

– Има. Има хора от най–различни нива, вкл. и министри, и върховни съдии и пр. Разбира се, никой не се афишира, но не е и тайна. Самото учение е дало на много хора равновесие, успокоение; неслучайно то се ражда между двете световни войни, а Дънов е преживял цели пет. Можете да си представите какво страдание минава през него, защото той е повече от ясновидец. Дори ако вземем само желанието му да възстанови раннохристиянският модел на добруване между хората...а той прави много повече. Днес тези християнски добродетели, които ние познаваме, вече са придобили гражданственост и можем да ги разпознаем в основата на всички религии.

– А колко далеч във времето стигат неговите провидения? Стигат ли до наши дни?

– Той не фиксира конкретно време. Но хората се интересуват от неща като това, кога Гърция и Италия ще потънат, че Пиренеите ще се отделят и Испания ще остане като остров, че ще се появи нов континент в Тихия океан. За нас обаче друго е по–важно и то е, че измежду петте подраси на сегашната индоевропеидна раса, за които говори Учителят, в момента господства англосаксонската, тя задава стандарти, език, модел на поведение, но вече идва времето на славянството.

– Кога ще стане това?

– Според мен по–скоро отколкото си го представяме, дори и само в този аспект, че много от българите, отиващи в чужбина, намират там своята реализация. Това значи, че българинът може да се докаже, че носи вътрешна витална сила, черпи от своите корени, от това особено място, наречено Балкани. За съжаление на нас ни пречат много неща – мнителността, индивидуализма, липсва ни уважението, почитта, работата в екип. Учителят казва: „Ако знаете колко е велик Човекът, ще паднете, да му се поклоните.” От 2000 години човек развива предимно интелекта си и сега, за да влезе в равновесие, трябва да развие и дясното си полукълбо, астралното си тяло, това, с което чувства, с което обича, иначе остава в машината, в затворената система.

– А какво вижда той за България?

– За България вижда хубави неща. Той казва: „Името на българите е написано на ръката на Бога”. Дори само този цитат, взет от беседите, е показателен, че българският народ е един от народите с бъдеще. Има само четири или пет места в света, където се раждат религиите и едно от тях е тук на Балканите. Това е уникално и специфично място. Според Учителя имаме добрата база и благословението да се развиваме. Просто ние самите трябва да станем по–добри и малко повече да си повярваме.



http://frognews.bg/news_15803/A_Griva_Idva_vremeto_na_slavianstvoto_spored_Uchitelia/
« Последна редакция: юни 08, 2010, 01:37:15 am от Delfin123 »