Автор Тема: в-к Отзвук , Смолян - 9-04-1999г.  (Прочетена 6054 пъти)

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 672
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
в-к Отзвук , Смолян - 9-04-1999г.
« -: май 16, 2004, 12:39:21 pm »
Аз винаги съм се учудвал защо Петър Дънов е толкова непознат в град Смолян и специално в Устово, когато такива големи, значителни, колосални бих казал имена в световната история и култура имат велики признания за Петър Дънов. Ще спомена гениалния Алберт Айнщайн, математическият гений на земното кълбо, човекът, който разтвори небето чрез своите формули, за да имаме днес космически полети към далечния свят, човекът, който след смъртта доказа всяка своя формула. Този същият човек приживе каза: "Цял свят се покланя на мен, а аз самият се покланям пред Учителя Петър Дънов от България". Какво велико признание на световно ниво, което ние не сме го приели, не сме го прогласили, не сме го популяризирали. Сами не сме дали онова ниво на Петър Дънов, което е дал Алберт Айнщайн. А нека да направим един паралел между двамата, за да видите тяхната успоредница, защото Айнщайн говори в света на математиката, а Дънов в света на Душата.
А детето Петър Дънов, което се ражда през 1864 г. в Николаевка - Варненско, е от потомствен род на родопчани. Това дете не проговорва първата година, втората година още не е казало нито една дума, третата година не е казало нито една дума. И родителите са страшно притеснени, че това дете е нямо. Лъчезарно дете, а нямо. Така е и при четвъртата година, и при петата година е така. Едно нямо дете, красиво, лъчезарно дете. На шестата година, когато майка му го извежда през лятото на жътва, (а Дънов е роден през лятото), той наблюдава житата, които се люшкат от полъха на вятъра, и майка му, която жъне. И изведнъж извиква като гледа люлеещите се жита "Мамо, искам люлка". Това са първите думи, изречени от Петър Дънов на белия свят. Майка му, като всяка майка, естествено, захвърля сърпа, плаче и му прави веднага люлка и го люлее. И следва второто изречение, сякаш всички думи са спали в сърцето на Петър Дънов толкова дълго. Второто изречение на Петър Дънов е "Мамо, иде буря!" И действително докато го люлее в люлката, вече облаците са дошли и започва страшна буря с гръмотевици. Дори околните снопи, кръстци са запалени и изгарят, а тяхната нива остава цяла. Това вече е знамение, което вечерта майката разказва на бащата, който е свещеник и учител. И той казва: "Нашето дете е свято, белязано от Бога и трябва да го пазим". От тук нататък започва голямото възшествие на Петър Дънов. Той завършва с отличие Варненсакта гимназия. След това учи филология в Американското училище в Свищов. Завършва го, усвоява цигулката, усвоява езика, усвоява Богословието. Две години е учител и след това решава да направи решителна крачка в живота си.
През 1888 година той заминава за Америка. Трябва да имаш чувство за риск, чувство за отговорност и чувство за някаква велика цел, за да тръгнеш на толкова далечен път. Там учи също богословие в град Ню Джърси - щата Медисън. Завършва го, учи и в Бостънския университет, учи и медицина и тази богата, колоритна личност изведнъж побратимява в собственото си сърце две вечно враждуващи неща - религията и науката.
Любовта към България го дърпа назад и през 1895 г. той завинаги решава да се завърне в България. Тук отварям една скоба и се питам сам какво би станало, ако Петър Дънов беше останал в Съединените американски щати? За цял живот! Което е било възможно, защото е бил там и вече са открили неговите възможности. Той казва например, че българският народ е най-твърдият в света и доказва, че "Аз се завърнах на камък да сея, защото ако посея на камъка и камъкът роди, цялата почва, на цялото земно кълбо ще роди. Такава е душата на българина - твърда, не възприема лесно, но когато роди, ражда богат плод". Петър Дънов казва, че българската земя е Божествена земя. Петър Дънов казва, че българския народ има своя Божествена мисия. И той казва каква. Според Петър Дънов от 5400 години насам българският народ се готви за една велика мисия, да се прероди в шестата раса и да бъде "стълб на новата култура на света".
Посрещането на изгрева на някой връх го е правил Орфей, прави го и Петър Дънов и Дъновистите. Връзката с природата, гората, обожаването на гората, обожаването на звездния свят, обожаването на растителността, минералите, животните и човека е като обща верига, в която всеки знае своето място, и не може, ако разрушиш веригата, да не понесеш грехопадение за себе си.
Всичко това прелива в душата на Петър Дънов. Той вече е с мощни древни корени в любима страна, наречена България, при един високо духовен народ, наречен български. И решава от тук нататък да създаде своето. Дървото да порасте. А какво дава Петър Дънов на България и на света. Най-напред то е неизмеримо и все още се вижда само айсберг, защото Дънов е изнесъл 3500 публични сказки. Нито една не е била записана, а всичките му сказки са устно говорени и само стенографи са записвали онова, което той е казвал. А е бил готов за 7000 сказки. Това е колосално сърце, в което се сблъскват много знания. И само една ерудирана личност, в която като извор текат знанията, може да говори без да се замисля, без да се запъва, без да се чуди. Той е сладкодумецът, който във всяка сказка е привличал стотици хора да го слушат. Извън това той в "Изгрева" София създава своята база, своята Лунна долина. Белите братя се събират там. И през 1922 г. той основава първото Бяло братство на цялото земно кълбо. Той е основоположник на неща, които след това се разпространяват из целия свят. И от 1922 година до 1944 година, годината на смъртта му, това е най-активният му период на съграждане. Той създава салон в "Изгрева", бараки за своите ученици, провежда утринни сказки, пише музика, прави излети до Драгалевския манастир, до Бистрица, до Витоша. Избира местата, които като при акупресура съответствуват на силовите линии земя-небе, тоест там се чувстваш най-добре. И тъкмо той избира местата, където отиват на излети - едното е на Витоша и се казва Ел Шадай, което значи "Врата към Бога". За да бъде човек свободен, в открити пространства, сред природата, да изпее своята песен, да види своя събрат. А след това създава цяла пътека и школа в Рила до седемте рилски езера, като всяко езеро при него има своето значение. Между второто и третото езеро е молитвеният връх. Нататък са ливадите, където играят Паневритмия. И всичко е една верига на хармонизиране на човешката душа с природата и с космическия свят.
От 1922 г. до 1944 г. той е арестуван 40 пъти. Четиридесет пъти, като нито един път не е осъждан, нито една глоба няма, но е извървял всяко унижение да бъде арестуван, да бъде сложен в килията, да се намерят "свидетели", да се направи "доказателство". Имало е хора, подставени лица, които са го заплашвали с пистолет, който не е изгърмявал. Имало е хора, които на "Изгрева" са носили тенекии с газ, за да запалят цялата му школа по подобие на Питагорейската школа, която е била запалена в древността и там 39 души ученици на Питагор изгарят. Но това не става.
А ако знаете само колко много е помагал? Ще ви дам само три примера, защото той е помагал за изцеляване, и чрез медицина и с богословие. Съчетавал и билкосъбиране, което е познавал и което носи Орфически корен.Всичките му знания са в помощ на хората. На "Изгрева" се събират стотици хора, а на Рила по 1 300 души на ден. Това е измерението, количественото измерение. А всеки ученик си е свят, със своя голяма индивидуалност.
Зная, че е поддържал връзка с един негов ученик Петър Пампоров от Смолян, виден есперантист. И в Латвия Петър Пампоров получава задание от една болна жена с молба да бъде излекувана от Петър Дънов. И Петър Пампоров прави всичко възможно да се свърже с Петър Дънов и помагат на тая жена и тази жена е излекувана. Същевременно Петър Дънов изпраща в Родопите един друг свой ученик, за когото абсолютно нищо не се знае. Васил Гарджев - име на човек, завършил българска филология. А Дънов го изпраща със специална мисия в Родопите: да работи не само с християните, но и с българите мохамедани, защото Бялото Братство не създава никакви верски вражди. Самият Петър Дънов казва каква е мисията за Бялото Братство. Когато една пепелянка ухапе един човек, спасителят разрязва раната, изсмуква със собствени зъби отровата, част от отровата, за да спаси отровения организъм.
Искам да ви кажа за две неща - едното е за гроба на Петър Дънов, и второто за невероятните неща на Петър Дънов. За гроба искам да подчертая, защото точно сега възкресяваме паметта на Петър Дънов. На 27 декември 1944 година той умира. В два часа през нощта при него са били незнайни на мен двама генерали и остава незнаен разговорът, който се провежда между двамата генерали и Петър Дънов. Аз не зная дали е бил добронамерен или злонамерен този разговор, защото 40 пъти Дънов е арестуван преди 9-ти септември, а след 9-ти септември едни негови ученици са убити, други са били в Белене, четвърти са с национализирани имоти на Белите Братя. Едва сега всичко се възстановява.
Петър Дънов издъхва в шест без петнайсет на 27 декември 1944 година . Той е оставил завещание как да бъде погребан, по какъв начин. Дори и смъртта му е точно определена. А те не искат да го погребат, защото новата власт е само на 3 месеца и държат (като всеки гражданин) да бъде погребан в гробището. Тогава един умен ученик от неговите ученици се сеща, че Дънов е спасявал Георги Димитров и бие телеграма до Москва "Учителят почина. Той ви спаси живота. Има една проста и малка молба: да бъде погребан в "Изгрева", където му е школата. Разрешете!" Петър Дънов е единственият покойник, който стои в ковчега цели пет денонощия. Пет денонощия! Когато знаем от християнската религия, че трупът се погребва на 24-ия час. Учениците не искат да го погребват, а от Москва не отговарят. На 5-тия ден идва разрешението от Георги Димитров. И Дънов е погребан според собствената си воля. И сега гробът му е в "Изгрева". Искам да отбележа един факт, който не е дешифриран досега. Гробът на Дънов е овален. Оградата е овална, а не е четвъртита. В духа на Орфей и Орфизма и цялата гробна ограда е изписана с пентаграмите на Орфей - с една окръжност. Върху това искам да ви обърна внимание - никой още не го е разчел. Макар че Дънов е Миров Учител, признат от света, с поклон от Айнщайн преди смъртта си, Учителят е предпочел да бъдат пентограмите с една окръжност. Това означава "всички ме наричат Учител, но аз си оставам ученик пред Великата Природа и пред Божествения свят". Много скромен е неговият завет, за да каже, че пред Природата Петър Дънов също е ученик.
Няколко изречения за невероятното в живота на Петър Дънов. На първо място това е телепатията. Има един писател - Артър Кларк в Цейлон, който е написал 70 книги за това какви ще бъдат откритията през ХХI век.
Първото е телепатията. За него тя е била общовалидна. Всеки, който е отивал при него той вече е знаел за какво отива - за болка, за пари, за помощ, за всичко. Дънов веднага реагира при обяснението на този, който го търси.
Второто нещо, което е свъхневероятно - искам да ви го кажа с открито сърце. Второто нещо е възможността му за телепортация. Това, което го има само във фантастичните филми и никой не го е правил на земята. А ето примера: През 1924 г. Дънов е арестуван от полицията и пред вратата са сложили полицай да го варди. Но царският двор се научава, понеже често са търсели помощ от Учителя. И идват висши началници, които обръщат внимание на полицейския началник и той отива да го освобождава. Когато отключват вратата на килията, виждат, че Петър Дънов го няма. И се карат жестоко на полицая защо го е пуснал. Полицаят отвръща: "През цялото време бях тук и не е отключвана вратата и никой не е излизал". Когато отиват на домашния му адрес, виждат Петър Дънов усмихнат. Той не дава никакви обяснения. По-нататък са били много любопитни учениците му защо и как се е случило, как го е направил - никой не вярва. И Дънов повтаря този случай по следния начин. Телепортацията е повторена пред един негов ученик. Само пред един ученик, за да го разкаже. Двамата - Дънов и ученикът му, били в неговата стая вече на "Изгрева". И ученикът го пита: "Учителю, разкажи ни все пак това за полицията, много ни учудва, как става?" Дънов казва: "Няма да ти обеснявам. Провери може ли да се излезе от тая стая и от къде може да се излезе? - Прозорецът е с решетка, стените - прости, няма никакви скрити врати, ключът е на вратата. Вземи - казва - ключа, излез отвън и заключи ме и почакай 10 минути. Ученикът излиза, заключва вратата и чака, след 10 минути гледа отгоре идва Петър Дънов. Ученикът едва не припаднал: смятал, че има двойник. И когато Дънов дошъл, могъл да повярва, че го вижда и че говори с него. "Я отключи да го видим - казал Дънов. Ученикът отключил, а вътре Петър Дънов го няма в стаята. Това е необяснимото, което ще остане за ХХI век. Може всички да не вярваме, но искам да кажа колко далеч е отишъл Петър Дънов в своите индиански схващания. Това са според мене обяснения от индианския свят на Кастанеда.
А третото нещо е, че Дънов е могъл да бъде невидим А това е много прост метод. Както сега ни облъчва слънцето и ако имаш възможност да отклониш лъчите от себе си, веднага ставаш невидим. Това го е правил Орфей със специални отражатели, правил го е и един цар със специални отражатели, а Петър Дънов без нищо го е правил, без пръстени и без кристали. Това означава, че само този факт е достатъчен като научно откритие, достойно за поклона на Айнщайн.
Никола Гигов