Автор Тема: в-к Новинар , 21-08-2002г. Празникът на Рила  (Прочетена 3553 пъти)

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 672
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
5-годишно новозеландче празнува с Бялото братство
Последователи на Дънов от цял свят се събраха в Рила за Божествената нова година
[ 2002-08-21 ] Искра ЦЕНКОВА  
 
 
   Поне 800 последователи на учението на Петър Дънов посрещнаха на 19 август Божествената нова година. Всяко лято по това време в продължение на три дни Бялото братство се събира на Седемте рилски езера и отбелязва големия празник. Хората пристигат от всички краища на страната и света, за   да пречистят души и тела    
    и да се отдадат на паневритмията - плавните движения в съпровод на музика, сътворена от Учителя.
    Два дни преди настъпването на Божествената нова година край Седемте рилски езера хижите се пукаха по шевовете. Висяха табелки "Няма свободни легла", но милозливите хижари     опъваха надуваеми дюшеци    по коридорите. Дневната в хижа "Рилски езера" нощем се превръщаше в гъсто населена спалня, но само за по-късметлиите. Другите полягаха на масите или на пода в трапезарията.
    Дни преди празника не спря да вали. Братята и сестрите не си спомняха други години да са посрещали Божествената нова година сред толкова киша и мъгла.
   
    За августовския студ сме си виновни ние, хората
   
    - убедени бяха от Бялото братство. - Времето зависи от нашите мисли и постъпки." Ала всички вярваха, че за празника всичко ще се оправи. И очакваха изгрева.
    На 19-и небето като по чудо се разведри. Още в 5 ч всички в новата хижа "Рилски езера" бяха на крака. Най-запалените потеглиха по тъмно към Молитвения хълм по стръмна и камениста пътека. Към върволицата се присъединиха и братята от старата хижа "Седемте рилски езера", и от     десетките опънати палатки    
    По-мързеливите посрещнаха изгрева на поляната. Малко след 6 ч всички гледаха с надежда на изток с молитвеници в ръце. Слънцето се раждаше сякаш от нищото. Във въздуха се носеше молитвен шепот, чуваше се момичешки плач.
    "Изгревът на Молитвения хълм е велико тайнство, то не може да се разкаже, трябва да се усети, но преди това трябва слънцето да се събуди в теб", редеше леля Павлина от Троян. Ученици на Дънов твърдяха, че Молитвеният хълм е зареден с огромна космическа енергия - при изгрева въздействието й върху духовното тяло на човека е най-силно и дарява здраве и благодат.
    Към 9 ч    народът вече пълзеше по стръмната пътека    към езерото Бъбрека, където очакваха да се случи другото чудо - паневритмията. Поляната бързо оживя.
    Една от групичките говореше на испански, по-нататък звучеше немска реч, припряно бъбреха на английски, руски, датски... Нали сред увлечените по учението на Петър Дънов някога са били индийският гуру Кришнамутри, Пако Рабан и дори британската принцеса Даяна. Международният интерес не стихва и до днес.
    5-годишната Софи например бе дошла чак от Нова Зеландия с майка си и баща си. Французинът Ален Бесон каза, че идва за пети път тук. Щом стъпел на Рила, журналистите отдалече го разпознавали. От 19-годишен Ален е член на Бялото братство, пианист е и е
   
    изнасял концерт в Париж с музика на Учителя
   
    Малко преди 10 ч "на кенгуру" пред гърдите на баща си пристигна и 10-месечната Рада от София. Поляната бързо си смени цвета - братята и сестрите извадиха от раниците бели премени. Въпреки студа по-смелите се събуха боси. В кръга на поляната се чуваше цигулка. Хорът и оркестърът в средата на образуваните окръжностите "проговориха" с божествен глас.
    "Движенията в космическия танц са 28 и всяко носи послание към този, който го играе, към ближния и към целия околен свят -
   
    послания за любов, мир и братство
   
    с готовност обясняваха последователи на Дънов.
    Кръговете изведнъж се разпаднаха и всички се втурнаха неудържимо към центъра. "Сега се сформират 12-те лъча, а за всеки от тях са необходими само 12 души. "Общо 144 са избраниците и всеки иска да е по-близо до ядрото на слънцето", разясняваше Людмила от София. Вън от кръга, седнал на столче,
   
    96-годишният Димитър Костов наблюдаваше танца
   
    Пристигнал на кон, но си счупил преди няколко месеца крака и затова тая година не можел да танцува. Бил 14-годишен, когато за пръв път срещнал Дънов и го помислил за Бог. Още си спомня как майка му го водела на ул. "Опълченска" 66, където живеел Учителя. Довери ни, че от Дънов научил следното: "В живота най-важното е да внимаваме какво мислим, чувстваме и правим. Това е материалът, с който се изгражда духовното тяло. Какво сме били преди, не е важно. Важното е да влезем в шестата раса. Запъртъците ще останат в петата, малцина ще отидат нагоре..."
    Междувременно танцът свърши. Братя и сестри се прегърнаха с думите "Честит празник!"