Автор Тема: 2010-05-28 Правилно дъвчене, МОК, 25.05.1928  (Прочетена 2315 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Правилно дъвчене, МОК, 25.05.1928

Цитат
Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта си, прави анализ и синтез на своите мисли. Това наричаме ние „дъвчене в умствения свят“. Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят. Истински ученият дъвче добре мислите си, смила ги и така ги изпраща в умствения свят. Всеки човек трябва да преработва мислите си, т.е. да ги дъвче, да намери начин за развиване на своите дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек.



« Последна редакция: май 29, 2010, 03:56:00 am от Васил Василев »

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-05-28 Правилно дъвчене, МОК, 25.05.1928
« Отговор #1 -: май 31, 2010, 02:25:04 am »
"...Стремете се към положителните методи, за да знаете как да развивате своите дарби и способности. Някои са намерили начин за развиване на дарбите си и лесно се справят с мъчнотиите си.
Други не са намерили съответен начин и повече страдат и се мъчат.
А всеки трябва да намери специфичен метод за себе си.
Иначе даже и способни да сте, дарбите ви ще останат неизползвани. 

Неактивен galinahristova

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-05-28 Правилно дъвчене, МОК, 25.05.1928
« Отговор #2 -: юни 11, 2010, 05:55:54 am »
 Извадки от беседата:
  
  Съвременните хора се стремят към придобиване на знания. Това желание е естествено, но за да придобият знания, те трябва да разглеждат нещата в естествените им прояви.
  Едно трябва да имате предвид: Когато се отнася за научни въпроси, мислете като професора; когато дойдете до яденето, яжте и дъвчете като работника, който е гладен и мисли само за хляба. Следователно всяко нещо, което вършите в даден момент, е най-важно. Като ядете, ще мислите за храненето и за дъвченето. Правилното дъвчене оказва влияние върху човешките мисли, чувства и постъпки. С други думи казано: Правилното дъвчене оказва влияние върху човешкия характер.                                                
 Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с любов. Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане от релсите. Защо си служим със сравнението да не излиза човек от релсите? – Защото живеем в 20-ти век, когато хората си служат с превозни средства, които се движат по релси.
 Важността на нещата се определя от разбиранията на човека и от духа на времето.
/Значи важността на нещата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи.

 [[/i И тъй, когато описвате нещо, ще се стремите да бъдете по-възможност точни. Дали предавате чувствата или мислите си, ще бъдете точни, ще ги предадете в тяхната действителност, без преувеличаване или намаляване. Всяко преувеличаване или намаляване на нещата внася неточност, неискреност в човешкия характер.
Следователно не подценявайте и не надценявайте нещата. Природата си служи със строго определени мерки, с които оценява нещата. Всяко нещо е ценно, каквото си е.

 Който иска да бъде учен, трябва да върши работите си добре; ходът на неговите мисли да бъде в съгласие с тези на живата природа или с Божествените мисли. Истинският учен, музикант или художник върви в съгласие със законите на разумната природа.    Те служат като мярка на нещата и коригират неправилностите в живота.     Те не се самозаблуждават, но и другите не заблуждават.
 Че в природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората.    Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се подчиняват на този ритъм в природата, той може да предаде своя основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките си и на другите хора.
 Стремете се към положителните методи, за да знаете как да развивате своите дарби и способности.         А всеки трябва да намери специфичен метод за себе си.        Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта си, прави анализ и синтез на своите мисли. Това наричаме ние „дъвчене в умствения свят“. Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят.    Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек.

 Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека, да познае равноценностите в природата. Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава в стария живот, дето няма напредък. Старият живот е пълен с противоречия, от които човек трябва да се освободи.         Има мисли, които действат върху човека, както виното. Не внасяй в ума си мисли, които опетняват и понижават. Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън.




« Последна редакция: юни 11, 2010, 05:59:14 am от galinahristova »