Благодаря на Ангел за споделените мисли, които до голяма степен ме споходиха и мен, когато четях мотива от Беседата. Това ще е и повода да споделя долните мисли, които в събота нахвърлях набързо, а сега ще се опитам да ги подредя и изложа, доколкото позволява епистоларното общуване.
В горният ред на мисли (от предходния ми пост), за изразността на езика ни и неговото богатство, ми се иска да кажа, колко много Светлина може да даде дори и САМО една дума - "самородил". В цитата тя се употребява три пъти!
На други места Учителя употребява изрази като "да се родиш изново", "новорождение", които пряко кореспондират с това да се "самородиш". От тук се навързват много логични следствия и изводи, които пронизват навсякъде Беседите и може да се намери различно ниво на развитие относно тях.
По конкретно? - Аналогично на раждането, при "саморождението" е нужно да се употреби собствено количество ЛИЧНА Воля (усилие). "Родилните" мъки, дерзания и неволи са изцяло индивидуални, и ако смятаме, че ние ще стоим от страна и ще чакаме някой да ни "роди изново" - дълбоко се заблуждаваме. Това може да се свърже и със свободният избор, на който има право всяко разумно същество на Земята. Следователно новораждането на човека, не е някакъв външен процес по форма, а вътрешно изчистване (съзнателна раздяла с миналото!) като родилните "напъни и болки" са изцяло за сметка на направилия своя избор човек, да се "саморажда". Тук пряко може да се включи и Вярата, която трябва да има човек, за да е себераждането успешно,...тоест плода да е "жив" и да се получи развитие след това. Всъщност не случайно Учителя е обърнал толкова много внимание в Лекциите си на Вярата и Волята - пълно е с упражнения, съвети, анализи, аналогии, правила... Всичко изказано и повторено многократно в тази насока, може би е само с една цел - да може като се напъне някой да се саморажда, да може да се роди нещо "живо", което обикновено на практика трудно се постига.
Някой дава ли си сметка колко са сложни нещата? В смисъл има лоическа (разумна!) връзка,... има последователност,взаимосвързаност, хронология...
Нека да анализираме? - Значи самото новорождение представлява
"да поемеш правия път на живота " Как ? Всичко е казано конкретно в горните шест изречения. Критериите (стъпките без фиксирана последователност!) са - 1. "да осмислиш живота си". 2."да придобиеш Любовта". 3. "да влезеш в областта на великата Хармония". Като проверка за истинност и завършеност на този процес, може да се ползва това, че ако всичко е наред - "тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни". (това се връзва идеално и с друга теза, която сме разисквали в други мотиви, че страданията никога не изчезват напълно през земното съществуване!). Следователно, вече изчезват вътрешните противоречия, неразбиране, лутане, раздвояване,...ако човек се е самородил по правилата и Законите. Е, тогава може ли да бъдеш изкушен? Можеш ли да се "обърнеш" и да смениш идеите и убежденията си? Това е възможно дотолкова, доколкото едно дете може да се върне отново в утробата на майка си и да заживее там отново. Абсолютно съизмерими и аналогични неща.
Пиша всичко това, защото някой хора се самозаблуждават (без ирония, упрек или критика го казвам това!). Доста подобни наблюдения имам....В смисъл, човек покрива ("докосва") един или няколко от трите критерия и смята, че е намерил себе си и свой Път. Но в действителност това достатъчно ли е? Примери мога да дам за много стойностни хора, които преливат от Любов, но от друга страна не са осмислили напълно живота си,...други пък са осмислили живота си но са много далеч от областта на великата Хармония, трети пък са изградили до голяма степен хармония около себе си, но прилагат любовта си изборно и егоистично...
Може да се направят и други пермутации, където хората са придобили по два от критериите, а третият липсва...Всеки може да открие примери за това около себе си.
Извода от всичко написано е един - при подобно разминаване (липса на единно и цялостно изпълнение на критериите!), себераждането се проваля. От тук нататък започва да се проявява и развива една "куха" духовност, която не бива да се критикува или упреква,... но за нея може винаги да се каже, че тя може да се "изкуши" и винаги подлежи на трансформация...В това няма нищо лошо (пак повтарям)! И това е Път. И тук има развитие. И това е от Бог... Там обаче Законите са други, следствие, от което човек се "изкачва и слиза", търси и сравнява, намира и отхвърля,... но рано или късно Душата "узрява" и трябва да се себероди. Въпроса е - "плода" разумно да се изроди и да му се даде шанс да се развие "из ново".
Накрая ще кажа, че темата е много сериозна и има още много места в Беседите, където Учителя я засяга и доразвива пряко или косвено.
При желание всеки може да се порови и да намери още много Светлина по въпроса за новорождението - без което всека една проявена духовност, представлява една относителна величина.
Изобщо в Словото има ВСИЧКО!
Светъл и успешен ден на всички.
