Автор Тема: Дата: 03.05.2010, Понеделник  (Прочетена 5313 пъти)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Дата: 03.05.2010, Понеделник
« -: май 03, 2010, 06:26:33 am »
Мисъл за деня:
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."


Четейки днешната мисъл за деня, оставам с убеждението, че доста хора, ако я разберат,...то материалният свят, пазарна икономика и потребителското общество, биха се сринали за неимоверно кратко време... Вие как мислите?

Основание да си мисля така ми дават ключовите думи:  " ...удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека." Дефакто сега почти за всички хора УДОБСТВАТА, се изразяват във външното материално изражение...По-добра къща, по-голяма..., по-широка..., повече "екстри" (басейн, джакузи, вани...), по-голяма и по-удобна кола,...па добро обзавеждане...
Е, ... по света (примерно на запад!) това си е основна цел и смисъл за цял живот, но не бих казал, че това не се отнася и за тук. В България хората не са заможни, но съм забелязал, че с повишаване на приходите, дори и при съзнателни хора, водещи някакъв духовен живот, потребностите растат пропорционално.  :)
Мога да дам примери и за много хора, които въпреки, че са опитали от "удобствата" предлагани от един вътрешен живот, при предоставена им възможност избират изцяло "външни удобства"...Темата е сложна и парлива,...и не бих искал да задълбаваме в излишни спорове и уточнения.  
В този ред на мисли,... май с нищо не се различаваме от едно безумно потребителско общество (тук в България!), с изключение на това, че за сега Бог не ни е дал материално изобилие, с което може би временно ни щади и предпазва...
Какво ли ще стане, ако благата се отприщят от Небето? ... Имам усещането, че за нула време ще се "издавят" доста духовни хора, защото изкушенията никак не са малко, а оправдание има за всичко!

Няма значение! Мисълта ми беше, че... "удобствата" идват от вътре. Добре!
Някой би ли споделил как го разбира това нещо, но не от гледна точка на теория, а от гледна точка на личен опит и наблюдение...?
Бихте ли споделели случки или лични преживявания, с които сте проверили тези думи и твърдения, казани от Учителя, които са според мен много съществен Закон.

Поздрави.    
« Последна редакция: май 03, 2010, 06:29:27 am от Никола Дамянов »

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #1 -: май 03, 2010, 08:25:55 am »
[Мисъл за деня:
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."

Слънцето носи Светлина, Светлината носи Знания, Знанията създават условия за развиване на Ума. Но, това не е достатъчно – ум у всеки, дал Бог.. Но, не случайно, Учителят винаги, когато говори за Ум – поставя задължителното условие за Светлина на Ума. Светлината за Ума, аз я разбирам като същото, което е Чистотата за Сърцето. А те са немислими, ако нямаме Мъдрост. Мъдростта е силата да познаваме Истината и способността да използваме по най-добрия възможен начин това Познание. Да си мъдър, означава да разбираш както коя е най-добрата цел, така и кои са най-добрите средства за постигането й. Мъдростта носи в себе си хармония и сила да възприемаме света справедливо, да контролираме и направляваме мислите и съзнанието си и да избягваме погрешните натрапени отвън мисловни модели. Мъдростта помага на човека да осъзнае своите истински нужди и да прояви самоконтрол. Мъдростта всъщност е ключът към откриване смисълът на Живота и Свободата.

Никола, според мен, хората търсят външните удобства – защото не са в състояние да постигнат свой вътрешен комфорт. Защото им липсва Любов и Мъдрост, а оттам и отговорност. Ако обичаха истински себе си и света около тях – щяха да имат истинска отговорност за опазване хармонията в тях и около тях и нямаше да трупат излишества от вещи, нямаше да ядат и пият безмерно, щяха да осъзнаят ефимерната преходна стойност на нещата, с които се ограждат, щяха да прозрат излишността и бремето от трупането на мъртви предмети, щяха да видят жалката роля, в която се опитват да ги напъхат собствените им страхове и комплекси.. и щяха да разберат, че всичко това им отнема всъщност най-ценното, което имат – Свободата.
Също смятам, че за да се осъзнае всичко това – човек трябва да го е преживят и минал през него. Защото няма как да обясниш на един бедняк, че материалното богатство всъщност е затвор и бреме.

„Случайностите” на живота ми са ме поставили при отлични условия на жизнена линия. Винаги съм имала всичко, от което имам нужда, а както и твърде много неща, от които нямах нужда. Материалното благополучие не е било за мен цел, а е било нещо само по себе си константа в живота ми. Както и императивите, които то е носело със себе си – защото на практика, благодарение на него, за мен не са съществували невъзможни и непостижими в материално отношение неща. Благодарна съм за това. Защото фактът, че ми беше дадено наготово – ми спести борбата за него и загрубяването и себепогубването, които съпътстват тази борба. Защото едно от най-суровите изпитания, през които преминава човек на земята – това е отношението му към парите. Знаем какво става с тези, които „продават” душата си в стремежа си към материално и социално благополучие – почти всички я изгубват. Докато, в един ден – те осъзнават, че всъщност нямат нищо.. и че нямат нужда от почти нищо от това, което са натрупали.
Или, както казваше Дамян Дамянов в едно стихотворение:
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках -
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш със велика сила
да възкресиш душата ми умряла,
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината -
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.


Така, рано или късно, човек се изправя пред парадокса на истината: че цял живот сам е строил затвора си като се е стремил да трупа материално богатство. Защото пресищането с мъртви предметни излишества не носи нищо със себе си – освен мултипликацията им в същите мъртви излишества. И вместо да поема отговорност за собствената си свободна воля и желания, човек трябва да носи отговорност за нещата, които е натрупал като материален товар.. докато, напълно загуби Свободата си.
Не казвам, че човек не трябва да си създава добри условия за живот. Напротив! Но, според мен има съществена разлика между реално необходими добри условия и излишества. Защото второто води до загуба на Свобода.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #2 -: май 03, 2010, 10:20:10 am »
Почти няма нещо, с което да не съм съгласен от поста на Ирина.
Всъщност нещата са си така и тя хубаво ги е казала и обобщила...
Благодаря и, че е дала и съпоставка на разсъжденията си с лични опитности... В нейният случай, това да имаш всичко и да можеш да се ограничиш и да намериш разумната граница, която да съхрани една духовност и Свобода, е доста трудно нещо.

Все пак въпросите остават "отворени" и надявам се, че и други съфорумци ще споделят мисли и опитности в тази насока,... и то от позиция, различна от тази, където материалното е като даденост, която трябва да се регулира след това.
Дори нещата придобиват още по-интересна насоченост и конкретност, имайки предвид следното:
...
Не казвам, че човек не трябва да си създава добри условия за живот. Напротив! Но, според мен има съществена разлика между реално необходими добри условия и излишества. Защото второто води до загуба на Свобода.


Предлагам да се замислим сега върху това в червено...
Как да разграничим "реално необходимите и добрите условия", за едно съществуване от "излишествата"?
Според мен това не е лесно! Оправдания и много "духовна" мотивация, могат да стимулират почти всяко едно излишество...
Къде е "границата"? Тя твърдо установена ли е? От какво зависи? Как се определя?
Споделете размисъл и опит в тази насока?  

Поздрави.
« Последна редакция: май 03, 2010, 11:08:42 am от Никола Дамянов »

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #3 -: май 03, 2010, 12:50:47 pm »
Как да разграничим "реално необходимите и добрите условия", за едно съществуване от "излишествата"?
Според мен това не е лесно! Оправдания и много "духовна" мотивация, могат да стимулират почти всяко едно излишество...
Къде е "границата"? Тя твърдо установена ли е? От какво зависи? Как се определя?
Споделете размисъл и опит в тази насока?  

Никола, въпросите ти ме провокираха да продължа дискусията и да споделя личното си мнение.
Според мен, не е чак толкова трудно да се определи „границата”. При условие, че човек е осъществил разумна връзка със себе си, проектираща се оттам и в разумна връзка с Висшата Разумност. Защото човешкият разум е същност и проявление на Върховния Разум, защото Този, който знае цялата истина, по природа е разумен. И колкото успеем да свържем себе си с Вселенския Разум и да влезем в съзвучие с Него, толкова разумни ще бъдем.
Както казах и по-горе, това означава на първо време да излезем от натрапените отвън мисловни модели. Вместо да насочваме погледа си към другите, ние трябва да се стремим да следим постоянно своето собствено отношение към света. Само така ще успеем да променим целия наш мисловен ход и постепенно това ще се превърне в принцип на едно самокоригиращо се поведение на личността, която ще започне да осъзнава, че трябва да се заеме със своето (а не с чуждото!) собствено преобразяване. И докато напредва по този път, човек ще достигне до Знанието, при което няма да очаква да види външния показен ефект от своите действия, а ще му е достатъчно само това да ги извършва. Ще се научи на самоконтрол, търпение, смирение и отговорност. Ще бъде „глух и сляп” за всичко, което светът се опитва да му внуши, а ще „чува и вижда” своите истински потребности. Така много лесно ще разбере от колко много неща всъщност няма нужда и как личното му щастие не се осмисля от суетата на чувството да трупаш материални тежести, създаващи ти илюзията за контрол и значимост, докато разбереш, че всъщност от суетата хората ослепяват за морала.
Защото тялото ни има нужда от много малко и проста храна, за да оцелее физически и не е нужно да преяждаме от несъзнателна безотговорност. Имаме нужда и от много малко вещи, за да устроим битовото си удобство и не е нужно да запълваме пространството си с вещи, компенсиращи всъщност празнотата в нас самите.
Но, за да се „избавим от лошия навик за трупане на излишества” – нужно е да се научим да носим отговорност за себе си и да правим осъзнати избори. А точно това се оказва най-трудно за хората – поемането на отговорност за изборите си. Защото, когато човек е отговорен – той е и прецизен към всичко, което „ползва” на този свят, защото знае, че за всичко „се плаща”, особено ако наруши Равновесието. А безотговорният човек разхищава, складира излишества и мисли, че му е позволено всичко и „сметката му” друг ще плаща.
Мисля, че нещата лесно се решават, ако у човек има Любов. Първо, ако обича себе си – човек ще води съзнателен живот и никога няма да си причини излишни страдания като: винаги ще съблюдава какво яде, мисли, върши и притежава. Ще осъзнава отговорността си и последствията от всичко това. И ще знае, че колкото повече „товар” носи – толкова повече е роб на този товар. И на второ място, ако човек обича другите хора и света – ще съблюдава да не става причина за нарушаване и на Равновесието извън него, ще има грижа и отговорност към Природата, ще знае, че нищо на този свят не му е „бащиния” и не му принадлежи. А това ще направи присъствието му деликатно и отношението му към другите хуманно. Така от самосебе си, у такъв човек, ще отпадне „нуждата му от перчене” и той сам ще осъзнае колко му е излишно почти всичко, което си е въобразявал, че е фактор за оцеляването му.


Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #4 -: май 04, 2010, 04:13:32 am »
...
Никола, въпросите ти ме провокираха да продължа дискусията и да споделя личното си мнение.
...

Благодаря за личното мнение, но мисля, че още не можем да направим дискусия и да постигнем някаква дълбочина и най-вече да свържем теорията с практиката...
Струва ми се, че споделените неща и като теория се знаят от повечето хора, занимаващи се с личното си усъвършенстване...
Конкретно по лансираните тези:

1.Ясно е, че "човек е необходимо да е осъществил разумна връзка със себе си"..., респективно това води до връзка с Висшият разум, и куп блага след това, но колко хора го могат? По-скоро това е съвършенство, което човек, ако го е постигнал в абсолютна степен, няма да е тук на Земята... Мисля, че трябва да търсим обратна връзка, тоест със методики и правила за отношение към материалното, да освободим "мегдан" за развитие, усъвършенстване (изглаждане!) на подобна връзка. В обратният случай, навярно един съвършен човек (с идеална разумна връзка), не би имал проблемите, които дискутираме.

2. Разбира се, че трябва "да излезем от натрапените отвън мисловни модели", които изключително са с комерсиална насоченост... - Да, но това е само в сферата на пожеланието. На практиката е много трудно приложимо. При ежедневните си контакти на човек в работата си, с приятели, със семейство, ...той е подложен НЕПРЕКЪСНАТО на материалистично и потребителско мислене. Пазарната икономика "меле" навсякъде всяка проявена духовност и осъзнатост... Лесно ли се устоява на подобни изкушения? Като ходи по такъв "лед", нима няма опасност човек да се подхлъзне  на всяка крачка?

3."Трябва да се заеме със своето (а не с чуждото!) собствено преобразяване." - това също е така, и не вярвам някой, който води съзнателен живот да не го знае...Липсва ни конкретност обаче, тоест какво правим след това, когато се заемем със "собственото си преобразяване"? Опит, методи и практика в тази насока...

4.Ясно е, че "тялото ни има нужда от много малко и проста храна, за да оцелее физически" - В това мисля, че се е убедил всеки човек, който е направил поне един съзнателен пост (глад!), а има и стотици примери за човешките възможности, когато човек може да оцелее седмици на ред без храна и вода... Е, и какво от това? Има ли някой, който да не е изпадал в изкушението на безразборно хранене или консумация на вредни храни? Непрекъснато сме облъчвани от реклами и изкушения в тази насока...А колко пъти на човек изпаднал в криза или емоционална дупка, му се случва да излиза от тези си състояния с нерационално хранене. Границата е пак тънка и не би трябвало да се изпада в крайности и забрани, защото може да се получат обратни нежелателни ефекти. А и излишествата в храненето мисля, че са най-малък проблем, ако човек води съзнателен живот. Най-малко, защото вегетарианството решава 70% от проблемите в тази насока.

5."Нужно е да се научим да носим отговорност за себе си и да правим осъзнати избори" - Необходимостта от отговорност за направен съзнателен избор е наистина основно нещо,...но нима това не е и най-трудно - да се носи отговорност? Иначе ежедневно всеки прави съзнателен избор...
Всички четем братски и духовни форуми, където хората водят съзнателен живот... Кажете ми няколко случая, където човек е поел някаква  отговорност? Споделете наблюдение в тази насока... Отговорност се поема след себеанализи, ретроспекции, лични размисли и равносметки... Само след тях човек прави корекции, поема отговорности съзнателно, а колко примера можем да намерим в тази насока и то при СЪЗНАТЕЛНИТЕ хора?
Това не е критика, а просто искам да кажа, че нещата са доста сложни и за да се поема отговорност, човек трябва да има доста развити добродетели, а не само изявена съзнателност. Нещата се усложняват и от това, че всичко може да се оправдае и да се намери достатъчна "духовна" мотивация, за всяко действие, дори и то да е много неразумно.     

6.Знаем, че човек "колкото повече „товар” носи – толкова повече е роб на този товар" - ДА! Безспорно това е така, но въпроса е кога разбира човек за това, че е станал "роб" на товара си? КОГА? Обикновено това става, когато "ножа опре до кокал" (здравословно, емоционален срив...). Нали целта ни е да не се стига до там, а да се измислим нещо практично, което да ни служи и да ни помага да не стигаме до крайността, която да ни покаже тежеста на "товара",...или поне последствията да не са толкова тежки от него.

Нека този кратък коментар да не служи като повод за допълнително разглеждане и задълбаване на тези теории, които са добри, но не са толкова свързана с практиката и трудно се прилагат. Идеята е да споделяме повече опит и размисъл свързан с него... Как лично се справяме с подобни проблеми и какви резултати имаме, ...какви следствия са се получили...
 
Накрая - искам да уточня, че аз задавам въпроси не от позицията на "изпитващ в засада" :) , както преди време прочетох някъде, а с целта да се дадат теми на размисъл и ако може да се развие някаква дискусия... Аз също ще споделя мнението си и ще дам моят опит, но ми е трудно да го формулирам сега, а и никак не е лесно да се опише с две изречения. Ако трябва да съм и искрен до край - липсва ми вдъхновение и мотивация да пиша по темата и да положа нужните усилия.
Мисля, че ако дискусията се задълбочи и действително има повече хора, които мислят и работят по тези въпроси и проблеми, нещата ще си дойдат на мястото и аз ще мога да споделя своя опит, да дам примери и да развия някакви мисли в тази насока. Готова рецепта, която да дам за момента - нямам!

Поздрави. 

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #5 -: май 04, 2010, 06:03:54 am »
Еее, Никола, не съм съгласна с теб. Всичко написано от теб звучи като „Права си по принцип, ОБАЧЕ..”.
И докато го има това ОБАЧЕ – човек винаги ще си намира оправдание да не прави нищо, а само да умува и да търси „начини откъде да започнел..”.
Нещата започват с малки крачки и не бива да бъдем максималисти.

Казваш:
[i]„но това е само в сферата на пожеланието. На практиката е много трудно приложимо”[/i]
- Трудно е за този, който си търси причина да не го направи. За този който иска – няма оправдание, а има непоколебимо намерение да действа.
[i]„нима няма опасност човек да се подхлъзне  на всяка крачка”[/i]
- Е и какво от това? Това, че винаги има риск – не значи, че трябва да се предадем пред страха. С риск живеем, с риск дишаме, с риск се храним.. Това, значи ли, че трябва да спрем на едно място и да спрем да живеем и да се развиваме? Не, не значи. Означава ни повече, ни по-малко от това, че просто трябва да сме будни и бдителни, съзнателни и отговорни. Да, може да паднем няколко пъти или да се провалим – но, според мен, е много повече, отколкото да се оставим на мързела и страха.
[i]„вегетарианството решава 70% от проблемите в тази насока”[/i]
- Интересно как ги изчисли, че са толкова? Но, дори и да са толкова – нима е нищо? И 1% решение да има – пак е по-добре от застоя и липсата на решение. Сам знаеш, че всяко постижение започва с малки крачки и всяка една мъничка крачка и победа – дава стимул и кураж за по-големите. Мисля, че дори и само това да успее да направи човек – да съумее да приложи волята си в един разумен и природосъобразен режим на хранене и живот – никак не е малко и е МНОГО повече от това само да умува кое, как, дали, защо и кога трябва да направи… и всъщност целият му живот да мине само в умуване и бездействие.
Смятам, че ще се съгласиш с това, че грандоманията е проваляла и най-големите умове, които уж са знаели начина, но са чакали наготово да постигнат резултати от самосебе си.
Нима е малко човек да се научи да контролира желанията и нагоните си? Нима, ако успее да го направи ДОРИ САМО ТОВА – то няма да изпита и кали волята му, която впоследствие да му сътрудничи в постигането на по-големи успехи? И нима дори и самото пречистване на тялото ни и контролът върху инстинктите и нагоните ни - няма да доведе и до промяна и пречистване в цялостното ни същество?
„По-скоро това е съвършенство, което човек, ако го е постигнал в абсолютна степен, няма да е тук на Земята...”
- Никой не говори за постижения в абсолютна степен. Това, че сме на земята, не означава, че не можем да го постигнем или че сме тук, защото не сме го постигнали. Означава, че сме тук, за да го приложим. И именно това значи постижение – не наличието на знание, а прилагането му тук в тези условия. И не виждам защо трябва да се оправдаваме, за да не опитаме да го направим.

Не казвам, че някой трябва да е съгласен с мен. Споделих нещата, които според мен са първите стъпки към осъзнаването от необходимост за промяна и реализирането на промяната, и които стъпки за мен са лесно постижими. Защото, вместо да си казваме „Ау, колко е трудно! Ау, колко е грандиозно! Ау, колко време ще отнеме и колко е несигурно дали ще успеем!.. и т.н.” – просто тръгнем отнякъде в малки, но упорити крачки, които впоследствие ще ни дадат увереност и за големите.

п.п. И друго: Всеки път започваш дадено свое изказване с извинения колко много и обширно ще се изказваш. Не е нужно да се извиняваш, защото не мисля, че някой е против това. Но, всеки път го завършваш с това, че ти би споделил своето мнение и опит САМО АКО И ДРУГИТЕ ГО НАПРАВЯТ, или отговорят на определени твои въпроси, или успеят да предизвикат интереса ти, или сметнеш, че мненията им „не са безумия, бля-бля празни приказки и заслужават внимание”... А, това според мен, някак не е много етично от твоя страна да поставяш такива условия на другите, защото стигаме до момента в който както виждаш те просто повече нямат желание да пишат по темите.

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #6 -: май 04, 2010, 08:57:06 am »

3."Трябва да се заеме със своето (а не с чуждото!) собствено преобразяване." - това също е така, и не вярвам някой, който води съзнателен живот да не го знае...Липсва ни конкретност обаче, тоест какво правим след това, когато се заемем със "собственото си преобразяване"? Опит, методи и практика в тази насока...


5."Нужно е да се научим да носим отговорност за себе си и да правим осъзнати избори" - Необходимостта от отговорност за направен съзнателен избор е наистина основно нещо,...но нима това не е и най-трудно - да се носи отговорност? Иначе ежедневно всеки прави съзнателен избор...
Всички четем братски и духовни форуми, където хората водят съзнателен живот... Кажете ми няколко случая, където човек е поел някаква  отговорност? Споделете наблюдение в тази насока... Отговорност се поема след себеанализи, ретроспекции, лични размисли и равносметки... Само след тях човек прави корекции, поема отговорности съзнателно, а колко примера можем да намерим в тази насока и то при СЪЗНАТЕЛНИТЕ хора?
Това не е критика, а просто искам да кажа, че нещата са доста сложни и за да се поема отговорност, човек трябва да има доста развити добродетели, а не само изявена съзнателност. Нещата се усложняват и от това, че всичко може да се оправдае и да се намери достатъчна "духовна" мотивация, за всяко действие, дори и то да е много неразумно.     

Нека този кратък коментар да не служи като повод за допълнително разглеждане и задълбаване на тези теории, които са добри, но не са толкова свързана с практиката и трудно се прилагат. Идеята е да споделяме повече опит и размисъл свързан с него... Как лично се справяме с подобни проблеми и какви резултати имаме, ...какви следствия са се получили...
 
Накрая - искам да уточня, че аз задавам въпроси не от позицията на "изпитващ в засада" :) , както преди време прочетох някъде, а с целта да се дадат теми на размисъл и ако може да се развие някаква дискусия... Аз също ще споделя мнението си и ще дам моят опит, но ми е трудно да го формулирам сега, а и никак не е лесно да се опише с две изречения. Ако трябва да съм и искрен до край - липсва ми вдъхновение и мотивация да пиша по темата и да положа нужните усилия.
Мисля, че ако дискусията се задълбочи и действително има повече хора, които мислят и работят по тези въпроси и проблеми, нещата ще си дойдат на мястото и аз ще мога да споделя своя опит, да дам примери и да развия някакви мисли в тази насока. Готова рецепта, която да дам за момента - нямам!

Ще се радваме да споделяш повече опит и ти.


Разумната граница на "имането" със сигурност  е далече от модата, от честата смяна на модели на телефони, компютри, коли и т.н. без реална нужда от нови функции и мощност.

Ако ще ходиш често на планина, то телефон с GPS  e необходим, или дори лаптоп и по-малка версия - палм и т.н.

Ако ще ходиш на Рила - имаш нужда от един вид спален чувал, ако ще спиш в Алпите - от друг вид.
Да имаш топли дрехи и  добра палатка за планина е разумно, важно и от голяма необходимост, но да се търси най-скъпата и модна марка - това е излишно.

Ако живееш  или имаш вила на баир, както се казва, то джип е нужен, в града - не.
Да се кара планински мотор и АТВ, които водят  до ерозия на почвата  не е желателно.

Т.е. важно  е да има функционалност и качество, но не и мода, лукс и показност.
Според мен много хора все  по-ясно виждат колко много ненужни вещи се рекламират и преосмислят позициите си.

Хората, които не вярват в прераждането и се страхуват от смъртта като цяло искат "да си поживеят" и това поражда материализма и вечното гонене на удоволствия.
Докато  не повярват в Бога, няма на каква  твърда скала да стъпят, че да си отдъхнат от ураганите на притесненията и страхове, които ги брулят.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #7 -: май 06, 2010, 02:48:08 am »
Еее, Никола, не съм съгласна с теб. Всичко написано от теб звучи като „Права си по принцип, ОБАЧЕ..”.
И докато го има това ОБАЧЕ – човек винаги ще си намира оправдание да не прави нищо, а само да умува и да търси „начини откъде да започнел..”.
Нещата започват с малки крачки и не бива да бъдем максималисти.

...

От цитата е видно, че дискусия няма да се получи, защото и в случая се повтаря горчивият опит от Интернет общуването, че хората просто пишат без да се стремят да се четат взаимно и разбират... Ако перифразираме популярният израз се получава нещо от рода на: "Като се пишеш Пенке ле, кой ли те чете?!?".
Основание да си мисля така ми дава следното което написах:

...
Нека този кратък коментар да не служи като повод за допълнително разглеждане и задълбаване на тези теории, които са добри, но не са толкова свързана с практиката и трудно се прилагат. Идеята е да споделяме повече опит и размисъл свързан с него... Как лично се справяме с подобни проблеми и какви резултати имаме, ...какви следствия са се получили...



Къде Ирина видя в моите думи, че има призив за "умуване" ?
Къде видя, че се търси оправдание за неправене на нищо ?
Отделно пропускаш, че аз оценявам теорията, която излагаш като добра и правилна, но искам да разискваме нещата как се получават и свързват с прилагането и практиката...Нима това е търсене на "начин от къде да започнем" ?
Не би ли могла да си наложиш малко търпение и поне да си направиш труда да прочетеш по обстойно постове, които се опитваш да коментираш или цитираш?

Пак повтарям - теорията ти е ДОБРА и тя може да се ползва за хора, които правят "първи крачки".
Безспорно човек трябва да започне с малки крачки и да не е максималист.
Но нима не схващаш, че идеята ми за дискусия е насочена за друга група от хора, които вече ЗНАЯТ теорията и работят вече по прилагането и ?
Не се ли сещаш, че тези хора май вече трябва да са направили тези "малки крачки" и сега дискусията върви вече на друго ниво?   Не прочете ли и обосновката ми, че в ерата на информацията е лесно да натрупаш теории, но е много трудно да ги приложиш? Да придобиеш добродетели...Да развиеш качества... Писах и на какво се дължи това... и, че от там произлизат трудностите, които според теб са елементарни ?!? Елементарни са (според теб!), защото от "камбанарията" си гледаш само в една посока...Поразвърти се малко! Хоризонти има навсякъде...

Накрая ще отговора и на твоя упрек за "етичност" към мен...  :)
Пишеш:
... всеки път го завършваш с това, че ти би споделил своето мнение и опит САМО АКО И ДРУГИТЕ ГО НАПРАВЯТ, или отговорят на определени твои въпроси, или успеят да предизвикат интереса ти, или сметнеш, че мненията им „не са безумия, бля-бля празни приказки и заслужават внимание”... А, това според мен, някак не е много етично от твоя страна да поставяш такива условия на другите, защото стигаме до момента в който както виждаш те просто повече нямат желание да пишат по темите.

Ирина, аз не държа някой да предизвиква интереса ми с нещо написано, за да отговарям после.
Задавам въпроси, които единствено могат да са теми на размисъл и с които всеки като се задълбочи може да намери отговорите. Аз отговорите съм ги намерил в Беседите и в това което съм приложил и изпитал. Имаме и много съвместен опит с приятели в тази насока, който е дал много положителни резултати и са решени много проблеми (не само мои!)...
Нямам намерение обаче, да поучавам никой, нито да съветвам, нито да наставлявам някой, нито да споделям без необходимост неща (опит и размисли!), ако няма подходяща атмосфера, където хората си говорят с разбиране, изслушване и Любов.
Накратко - давам теми на размисъл. Ако някой задълбава и работи сериозно по тези въпроси и теми, съответно разменяме мисли (проверени!) на базата на личен опит. В противен случай - всеки сам си работи и си получава Светлина, която има толкова много в Беседите.
Елементарно е за разбиране и не ми е понятно как подобно мое поведение може да се разбира от теб като "поставяне на условия към другите", което пък ограничавало хората в писането им ?!? Що за нелепи заключения са това? 

Последно - от коментарите до тук, с развитието на настоящата тема е ясно - няма да я бъде! Тоест минава се на вариант две - всеки да си работи както си намери за добре и крачи по своя Път.
А ТИ Ирина, сега спокойно можеш да избълваш твоите оправдания, нови тези и анализи относно всяка думичка в поста ми. Направи си пак селективен подбор, ако желаеш и давай смело...А можеш и да си притуряш и да ми вменяваш думи - и за това нямай грижи. Дерзай! Ти си журналист и психолог, така че жонглирай с думите както си поискаш и както ти хармонира на моментното емоционално състояние...
Вероятността обаче да ти отговоря отново е по-скоро нищожна!

Поздрави.

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #8 -: май 06, 2010, 03:39:28 am »

 но искам да разискваме нещата как се получават и свързват с прилагането и практиката...Нима това е търсене на "начин от къде да започнем" ?

Пак повтарям - теорията ти е ДОБРА и тя може да се ползва за хора, които правят "първи крачки".
Безспорно човек трябва да започне с малки крачки и да не е максималист.
Но нима не схващаш, че идеята ми за дискусия е насочена за друга група от хора, които вече ЗНАЯТ теорията и работят вече по прилагането и ?
Не се ли сещаш, че тези хора май вече трябва да са направили тези "малки крачки" и сега дискусията върви вече на друго ниво?   Не прочете ли и обосновката ми, че в ерата на информацията е лесно да натрупаш теории, но е много трудно да ги приложиш? Да придобиеш добродетели...Да развиеш качества... Писах и на какво се дължи това... и, че от там произлизат трудностите, които според теб са елементарни ?!? Елементарни са (според теб!), защото от "камбанарията" си гледаш само в една посока...Поразвърти се малко! Хоризонти има навсякъде...


Мисля, че ти не си вникнал добре в нещата и си противоречиш. Хем нямало "умуване", хем да сме разисквали - ама, като гледам това правят всички - само умуват.. а, прилагането нещо го оставят "за друг живот".
Какво имам предвид:

Повечето хора, според мен, не са направили дори и тези първи крачки. Даже да вземеш само това, че не се хранят съзнателно дори и не могат да контролират и нагоните си. Повечето (да не кажа всички) още бъркат реалното чувство за глад с навика за апетит. Гладът е призивът на тялото за градивен материал, за запазване на вътрешната телесна топлина и нормалното протичане на телесните функции. Докато апетитът е желанието за удовлетворяване на някакво несъзнателно усещане.
Пример: Човек може да има апетит за банички, алкохол, цигари, кафе, подправки, манджички, сладкиши.. Това е просто сетивно усещане. А гладът е зовът на тялото за градивен материал за създаването и функционирането на клетките. Като този градивен материал със сигурност няма нищо общо с цитираните по-горе продукти.
Е, колко хора дори това са опитали да овладеят? Колко от навиците си са успяли да контролират? Дори тази малка стъпчица не им се отдава и се подчиняват на навиците си и чревоугодничеството си. Нищо, че уж били "духовни и го знаели кое било правилното, или вече били вегетарианци" - пак си остават чревоугодници, зависими от тялото и инстинктите си.
За какъв съзнателен живот говорим тогава? За какво друго, по-високо ниво? Та те материалното си тяло не са овладяли, че камо ли да овладеят мислите и емоциите си!!! Били пишели "във форуми за съзнателен живот"... Голям праз! Аз ако се регистрирам във форум по ядрена физика и блесна с умни цитати - това гарантира ли ми номинация за нобелова награда :))))) Много наивно е да си го мислим, че етикетът на самоопределението "аз съм духовен, водя съзнателен живот, вегетарианец съм, чета беседи..." е достатъчно да сме наистина такива ...
За личния им живот на тези хора - да не говорим пък съвсем... защото там е отврат, и сам го знаеш. Колко от тях имат открити и чисти отношения в собствените си семейства? Колко от тях са направили осъзнат и отговорен избор като са създали семейства - или просто са се подали на "защото всички така правят и така е редно"..? Следствие на което - живеят в лицемерие и лъжа, изневеряват си, нагрубяват се, взаимно се разболяват и т.н. И сам можеш да си довършиш трилър-екшъна в тая посока.. Както и аз мога да ти дам десетки примери, че реалният живот на "духовните хора, които уж били на по-високо ниво" е точно такъв.

Виждаш ли, че даже и тези мънички крачки в насоката да водят разумен живот, ограничен дори в собствения им периметър - даже това не им се отдава. Пък какво остава да могат този периметър да го разширят или да израстват духовно. Каква духовност, какви самозвани клишета..? Нищо подобно! Готови са да лъжат, крадат ако се налага - само, за да са "в нормите и комфорта на обществото" и си въртят вярата и убежденията, според модата на века... Само, дето сами не виждат собствените си погрешки.

Разбира се, познавам (много малко - почти на броя на пръстите на ръцете си) хора, които го правят и са го постигнали. За такива хора много по-важно от обществения комфорт, разбиране и приемане е да бъдат в хармония със себе си и стремежът им към духовното е по-силен от всичко, то е като въздух, без който биха умрели...И този стремеж и непоколебимост в този път - просто променя цялото им същество, нужди, отношение и целия им живот. За такива хора е непоносима болест да робуват на някакви си елементарни неща като нагони, апетити или суета. И те не се насилват да са такива - не, напротив, това е нормалното им и естествено състояние.
Това имах предвид. Тръгне ли човек истински и неотклонно по този път - всичко става лесно и подкрепата на духовния свят е ежесекундна и няма начин да спреш. А всички, които имат колебания или им е трудно - те просто не са тръгнали истински, а само се оглеждат и още пресмятат "каква ще им е ползата, ако  го направят, какво ще спечелят и т.н."... А на такива, духовният свят не праща подкрепа, а още повече изпитания и шамари.. защото на духовния свят не му трябват боклуци :))))

п.п. Е, "избълвах" (благодаря за епитета, Никола, както винаги си изключително мил и възпитан :)))))) Сега може да ми изтриете мнението и да се направите, че не съществувам - за да има комфорт в дискусията.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #9 -: май 06, 2010, 06:33:16 am »
...
Мисля, че ти не си вникнал добре в нещата и си противоречиш. Хем нямало "умуване", хем да сме разисквали - ама, като гледам това правят всички - само умуват.. а, прилагането нещо го оставят "за друг живот".
Какво имам предвид:

Повечето хора, според мен, не са направили дори и тези първи крачки. Даже да вземеш само това, че не се хранят съзнателно дори и не могат да контролират и нагоните си. Повечето (да не кажа всички) още бъркат реалното чувство за глад с навика за апетит. Гладът е призивът на тялото за градивен материал, за запазване на вътрешната телесна топлина и нормалното протичане на телесните функции. Докато апетитът е желанието за удовлетворяване на някакво несъзнателно усещане.
Пример: Човек може да има апетит за банички, алкохол, цигари, кафе, подправки, манджички, сладкиши.. Това е просто сетивно усещане. А гладът е зовът на тялото за градивен материал за създаването и функционирането на клетките. Като този градивен материал със сигурност няма нищо общо с цитираните по-горе продукти.
Е, колко хора дори това са опитали да овладеят? Колко от навиците си са успяли да контролират? Дори тази малка стъпчица не им се отдава и се подчиняват на навиците си и чревоугодничеството си. Нищо, че уж били "духовни и го знаели кое било правилното, или вече били вегетарианци" - пак си остават чревоугодници, зависими от тялото и инстинктите си.
За какъв съзнателен живот говорим тогава? За какво друго, по-високо ниво? Та те материалното си тяло не са овладяли, че камо ли да овладеят мислите и емоциите си!!! Били пишели "във форуми за съзнателен живот"... Голям праз! Аз ако се регистрирам във форум по ядрена физика и блесна с умни цитати - това гарантира ли ми номинация за нобелова награда :))))) Много наивно е да си го мислим, че етикетът на самоопределението "аз съм духовен, водя съзнателен живот, вегетарианец съм, чета беседи..." е достатъчно да сме наистина такива ...
За личния им живот на тези хора - да не говорим пък съвсем... защото там е отврат, и сам го знаеш. Колко от тях имат открити и чисти отношения в собствените си семейства? Колко от тях са направили осъзнат и отговорен избор като са създали семейства - или просто са се подали на "защото всички така правят и така е редно"..? Следствие на което - живеят в лицемерие и лъжа, изневеряват си, нагрубяват се, взаимно се разболяват и т.н. И сам можеш да си довършиш трилър-екшъна в тая посока.. Както и аз мога да ти дам десетки примери, че реалният живот на "духовните хора, които уж били на по-високо ниво" е точно такъв.

Виждаш ли, че даже и тези мънички крачки в насоката да водят разумен живот, ограничен дори в собствения им периметър - даже това не им се отдава. Пък какво остава да могат този периметър да го разширят или да израстват духовно.  НищоКаква духовност, какви самозвани клишета..? Нищо подобно! Готови са да лъжат, крадат ако се налага - само, за да са "в нормите и комфорта на обществото" и си въртят вярата и убежденията, според модата на века... Само, дето сами не виждат собствените си погрешки.

Разбира се, познавам (много малко - почти на броя на пръстите на ръцете си) хора, които го правят и са го постигнали. За такива хора много по-важно от обществения комфорт, разбиране и приемане е да бъдат в хармония със себе си и стремежът им към духовното е по-силен от всичко, то е като въздух, без който биха умрели...И този стремеж и непоколебимост в този път - просто променя цялото им същество, нужди, отношение и целия им живот. За такива хора е непоносима болест да робуват на някакви си елементарни неща като нагони, апетити или суета. И те не се насилват да са такива - не, напротив, това е нормалното им и естествено състояние.
Това имах предвид. Тръгне ли човек истински и неотклонно по този път - всичко става лесно и подкрепата на духовния свят е ежесекундна и няма начин да спреш. А всички, които имат колебания или им е трудно - те просто не са тръгнали истински, а само се оглеждат и още пресмятат "каква ще им е ползата, ако  го направят, какво ще спечелят и т.н."... А на такива, духовният свят не праща подкрепа, а още повече изпитания и шамари.. защото на духовния свят не му трябват боклуци :)

п.п. Е, "избълвах" (благодаря за епитета, Никола, както винаги си изключително мил и възпитан :) Сега може да ми изтриете мнението и да се направите, че не съществувам - за да има комфорт в дискусията.


Писах в предходният си пост, че "Вероятността обаче да ти отговоря отново е по-скоро нищожна!", но предизвикателството в горният цитат е голямо, денят е подходящ,...а дори отговора го има в:
Мисъл за деня:
"Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? – Не е дошло още времето ? да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: „Картината не е още завършена.“ Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви."

Кому е нужна тази критика Ирина, което си избълвала? Обвинения...? "Обективни" изводи? Негативизъм?
С какво помагаш като критикуваш "пъпката, която още не е цъфнала"?
Ако оставим това,че ще блеснеш със знания и верни констатации, които всички знаем, с каква цел го правиш?

Правилно си усетила несъвършенствата и нещата върху, които трябва да Работят повечето хора (дори и тези които пишат тук!), но нима помагаш на удавник, който иска да изплува като му натискаш главата във водата?
Нима не схващаш смисъла на тази виртуална "ШКОЛА"? Нима не виждаш шанса, който се дава с нея на хората да се "огледат" и да тръгнат по уверено по своя Път? Не вярвам, че не го разбираш! Просто не искаш да го приемеш, че хората могат да вървят по Пътя си сами, само със своите Невидими помощници. Разбирам те, че ти е нужно да наставляваш, съветваш и поучаваш (това ти е бизнеса!), но защо не даваш и възможност за избор, хората да "дишат" и самостоятелно? Мисля, че "прекрачваш границата"!

Добре! Дори и да си права...Дори и "всички да са духовни маскари" (както ги обрисува!), защо не помислиш, че тази идея за Школа утре може да помогне и на такива, които не са лицемери, а са искрено търсещи Пътя, и които работят сериозно и с желание за своето усъвършенстване? Та нима, според теб, и всички бъдещи съфорумци ще са "духовни маскари" и лицемери?

Хубав пост си написала Ирина... Човек трябва да знае и обратната "страна на монетата", която понякога умело се скрива зад добре подредени думи, езотерични клишета и теории... Тази твоя страна, ако трябва да съм искрен ме притеснява отдавна,... и най-вече притесненията ми се свързват с разминаването в думите ти, където и в други форуми пишеш за "позитивизъм", "не на черногледството", "положително мислене", "широкогърдие"...Сигурно за това говориш и пред твоите клиенти (ЧУДЕСНО!), но не трябва ли да има покритие между практика и дела, особено при човек даващ съвети?

Пак ще повторя - дори и да си права на 100%, ШКОЛАТА пак има СМИСЪЛ !
Рано или късно четящият човек (сърфиращ в нета!) вижда "случайно" някоя тема за размисъл или въпрос, и започва САМОСТОЯТЕЛНО да изследва и Работи... После трупа опит, споделя, коригира... Темите за размисъл, които ги разискваме (или "увисват"?!?), са по скоро в "помощ" на съществата от Невидимият свят. Правиш ли тази връзка? ДА! - говоря за онези Невидими помощници, които съм сигурен, че стоят плътно до всеки един от нас и ни направляват в Пътя, да правим своите разумни избори.  По този начин Невидимите помагачи по-лесно ще насочват всички хора и нещата ще се улесняват още повече в съзряването на последните. 

Това е и смисъла на виртуалната  ШКОЛА  и изобщо на цялото виртуално общуване във всички братски форуми...
Така аз го разбирам! Но кажете ако бъркам...?!?
Целта е - да се дават "искрици" (теми на размисъл и въпроси!), а Светлина има много в Беседите. А ако се предизвикат дискусии и се споделя личен опит, и се говорят само проверени неща, в хармонична обстановка, нещата биха били още по ценни и за самите хора ("несъвършените духовни маскари!") и за техните водачи от Невидимият свят, чието място чести се иска да бъде заето от психолози, "посветени", "учители", земни наставници и други подобни "съветници" ...
Палячовщина! 

Този път май наистина приключих с коментарите и се извинявам, че те бяха извън темата, но мисля че ще са полезни за структуриране  на бъдещи теми.

Светъл ден и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ИМЕННИЦИТЕ!

Нека Божието Благословение и Божията Справедливост винаги да са достъпни,... и разпознаваеми за ВСИЧКИ!         

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #10 -: май 06, 2010, 07:10:53 am »
Ирина, аз не държа някой да предизвиква интереса ми с нещо написано, за да отговарям после.
Задавам въпроси, които единствено могат да са теми на размисъл и с които всеки като се задълбочи може да намери отговорите. Аз отговорите съм ги намерил в Беседите и в това което съм приложил и изпитал. Имаме и много съвместен опит с приятели в тази насока, който е дал много положителни резултати и са решени много проблеми (не само мои!)...
Нямам намерение обаче, да поучавам никой, нито да съветвам, нито да наставлявам някой, нито да споделям без необходимост неща (опит и размисли!), ако няма подходяща атмосфера, където хората си говорят с разбиране, изслушване и Любов.
Накратко - давам теми на размисъл.

Накратко - давам ти теми за размисъл:

А защо не го споделяш този богат  личен опит??

Кoнкретните случки могат да  са по-полезни от многото философстване.
Направо ми се изморяват очите да чета дълги постове с този малък шрифт.

Каква е тази необходимост,  за  да споделиш в определена 9от теб) атмосфера -
много хора могат да четат без да са регистрирани и  без да пишат.
А за тях може да е полезно и интересно да се учат от опита на другите.
Да се коментира едно или друго мнение няма смисъл.

Всеки си е прекрасен сам по себе си,
а  това, че може да има разминаване на гледни  точки е  очаквано и нормално,
дори и да има " леко дразнене" - то може и да е астрологично обяснимо.

Весело празнуване!
« Последна редакция: май 06, 2010, 10:27:15 am от Delfin123 »

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #11 -: май 06, 2010, 09:07:35 am »
Мисъл за деня: 03.05.2010g.
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура?
 Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме.
Сегашните условия са много по-добри от предишните.
 В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните.
Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."



Мисъл за деня: 06.05.2010g.
Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още?
 – Не е дошло още времето  да цъфти.
Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: „Картината не е още завършена.“
Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях.
Тогава доброто в него ще се прояви.




Всички ние сме като рози, които израстват, за да проявяват любовта (розовата краска)
и се стремят към небето на Истината (синята краска)
(макар понякога бодлите ни да са дълги).

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #12 -: май 06, 2010, 11:30:57 pm »
Добро утро и светъл ден на всички! Аз съм съвсем нова - както във форума..така и в търсенето... Както казва Никола Дамянов - една от тези, които сърфирайки в нета, попада на мисли, каращи човек да се ЗАМИСЛИ наистина... Чета, но рядко пиша, защото не се чувствам достатъчно...знаеща, можеща или както щете го определете...
Подтика ми да се включа в коментарите днес е написаното от Ирина... Не мога да разбера как може да блика толкова негативизъм към хората.... Аз също мога да дам безброй примери на хора, живеещи неправилно и последиците от това (работя като училищен психолог)
...НО ВЯРВАМ в доброто у хората...и виждам, че много често - дори само като видят от друг ъгъл нещата, хората сами изправят пътя си...
така че, Ирина...НЕ съм съгласна с написаното от тебе ". А на такива, духовният свят не праща подкрепа, а още повече изпитания и шамари.. защото на духовния свят не му трябват боклуци"...и още КАК ТАКА СЪДИШ?! КОЙ ти дава това право?! В Беседите на Учителя...навсякъде чета за Любовта Божия..и за това как Бог обича и най-пропадналия човек..ти..ОТКЪДЕ РАЗБРА, че на Бог "боклуци" не му трябват?! Според твоето определение АЗ САМАТА ДОСКОРО БЯХ БОКЛУК - ТОВА ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ НЯМАМ ПРАВО ДА ТЪРСЯ ИСТИНАТА? ДА ТЪРСЯ БОГА? ДА ТЪРСЯ СВЕТЛИНА?!
И още - Ирина - някъде в горните постове (не ми се връща да търся) упрекваш някой форумец за това, че не е достатъчно етичен..НО като чета написаното от тебе...звучи така, сякаш с всяка дума казваш "Вижте ме колко съм съвършена..колко лесно постигам всичко..а вие всички сте некадърни, безотговорни, безволеви...някакви нищожества"..не мисля, че това е ...много етично.. Знаещият помага на незнаещия да види, но без да подчертава незнанието или несправянето...защото ако ти знаеш нещо и си добра в него, то другият може да е много по-добър в нещо друго и да знае повече от тебе ...
Светъл ден на всички..
« Последна редакция: май 06, 2010, 11:49:50 pm от bobi57 »

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 672
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.05.2010, Понеделник
« Отговор #13 -: май 07, 2010, 01:45:50 am »
  В този форум потребителите са оставени да се изразяват свободно.Но това съвсем не означава ,че той ще заприлича на махленска свада.Нормално е да има различни мнения.Всеки от нас е с различно ниво на съзнание.Някои са чели повече,други по-малко.
  Не критикувайте по-малко знаещите.Не се знае кой как ще се развие през следващите години.Други може и да не се изразяват достатъчно добре.Но в този форум не се провеждат конкурси за философски или литературни есета.Те може би по-добре смятат,пеят или отглеждат зеленчуци и плодове.Смирете ЕГОТО си ,за да не се налага форумът да се превърне в монолог на админите.
  Светъл ден!