Автор Тема: Дата: 28.04.2010, Четвъртък  (Прочетена 2087 пъти)

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Дата: 28.04.2010, Четвъртък
« -: април 29, 2010, 02:21:58 am »
Мисъл за деня

Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Законът е: ако изпратите тази мисъл както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот.

Сега, за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят



Много ми хареса това - "да се придружава с Любов". :)

Но имам един въпрос: Може ли винаги да се молим за близките си? Не се ли намесваме така без да искаме в тяхната карма и искайки нещо добро за тях, не става ли точно обратното? Понякога страданията са изпратени с определена цел – да настъпи някакво изменение в духовното израстване. Изобщо кога трябва да се молим за другите и кога не?

Неактивен ilin

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re:Дата: 28.04.2010, Четвъртък
« Отговор #1 -: април 29, 2010, 03:30:12 am »
Защо да не може? :) Не виждам нищо лошо или нередно в това да желаеш добро и да се молиш за доброто на близките си хора. 

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 28.04.2010, Четвъртък
« Отговор #2 -: април 29, 2010, 03:57:34 am »
Според мен винаги можем да се молим, да дадем книга, филм или идея, предложение (не съвет).
Но ако очакваме определен резултат, то може да останем разочаровани.
Трудно е да определим, ако въобще можем,  какви са дълбоките причини за това, какъв в Божия План...

Според мен много  е важно да сме силни и съзнателни и винаги да държим най-добрите качества на човека, за да ги развиваме. Тов е едно упражнение, препоръчано от Учителя, което в началото ми бе много трудно да прилагам, особено, когато някой грещи или се държи зле.

Но с времето усещам, че да  се държи човек така е истинско благословение за самия него, а и за всички около него.
Това е  по-реална помощ  и е един вид издържан изпит всеки ден,
 а не само молитва, казана набързо или с някакви себични подбуди.

П.П.: В текста по-горе има правописна грешка. А как вие реагирахте на нея?
Риторичен въпрос...


P.P.:  Много фин момент и е кой какво разбира като Любов и как я изразява.

Уви, много четящи и цитиращи духовни хора външно са много кротки и смирени, но вътрешно имат много противоречия, порицават "грешниците"  - по тяхна оценка; морализаторстват, менторстват; докачат се лесно, ако им се опонира.

Както и самия Учител много пъти е казал, че именно в Школата, между младите и старите, между всички трябва да  има уважение и почит, вежливост...
Както и че много духовни хора имат гордост и тщестлавие, искат да поучават другите, а с такова вътрешно състояние едва ли може да се излъчи тази Любов, за която говори Учителят.

Накратко казано, ако решим по социалистически "да изпълним петилетката за 3 години, "да излъчим .." това или онова, защото сме  духовни и велики - то ефектът ще е обратен.
...много имаме да учим...

А до тогава, докато се научим, нека изпращаме
светли мисли и красиви чувства,  и да правим разумни дела.
« Последна редакция: април 29, 2010, 12:45:40 pm от Delfin123 »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 28.04.2010, Четвъртък
« Отговор #3 -: май 03, 2010, 07:05:05 am »
...
Но имам един въпрос: Може ли винаги да се молим за близките си? Не се ли намесваме така без да искаме в тяхната карма и искайки нещо добро за тях, не става ли точно обратното? Понякога страданията са изпратени с определена цел – да настъпи някакво изменение в духовното израстване. Изобщо кога трябва да се молим за другите и кога не?


Има основание за такъв въпрос,...и ми се струва, че проблема е в оцветеният текст в червено.
Какво имам в предвид? - Може би, хората, за които се молим е необходимо да са осъзнати и да искат, а не ние да искаме вместо тях.
Всъщност на практика често се получава подобно разминаване, защото сме пристрастни, тоест чувствата и емоциите ни към нашите близките са обикновено доминиращи и най-вече при положение, когато те имат проблеми или се нуждаят от помощ.

Смятам, че "проблем" няма да има, ако ние вместо да "искаме" нещо за някой, трансформираме нашите искания в ПОЖЕЛАНИЯ. С други думи казано -  просто да не конкретизираме наши искания за някой друг,...особено пък, ако не сме убедени каква е  Божията воля, която касае конкретният Път на развитие.
Практически това изглежда така - в молитвите си да пожелаваме на някой Светлина, Вяра, Разумност,... и нека Бог да определи как?, количеството? и какво? да дава на Душите (нашите близки!), за да могат те да извървяват по-безпроблемно своят Път и да съзряват устойчиво.
Мисля, че така няма да има "вмешателство" от наша страна, за което Анета с право повдига подобен въпрос.

Поздрави.