Автор Тема: 2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.  (Прочетена 2358 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« -: април 24, 2010, 12:17:03 am »
Смирението, МОК, 27.02.1928 г.

Цитат
Стремете се към слънцето, за да не се отегчавате от условията на земята. Слънцето представя човешката глава, а земята – неговият стомах. Като се отегчите от земята, т.е. от живота на стомаха си, качете се в главата си и започнете да мислите. Там е вашето слънце, от там иде вашата радост и вашето веселие. Следователно, когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. От вас зависи да бъдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето, да придобивате живот и енергия, да се справяте с мъчнотиите и страданията си.


« Последна редакция: април 24, 2010, 12:35:51 am от vasil »

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« Отговор #1 -: април 24, 2010, 01:59:54 am »
"Оттук вадим заключението: Възприемайте идеите направо от идейния свят, в първичното им състояние, а не във видоизмененията им. "

"Да се върнем към ОСНОВНАТА МИСЪЛ на лекцията, а именно:
 Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото.
Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие. Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел."

"Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора. Когато религиозният започне да мисли, че е достигнал до откровението на живота, и когато светският мисли, че е дошъл до крайния предел на науката, и двамата се проявят. Те достигат до точката на замръзването. "

"КОЙТО НЕ РАЗБИРА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО СИ В ЖИВОТА, ТОЙ Е НЕДОВОЛЕН ОТ ВСИЧКО."

"Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно.
Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения.
 Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче."


Това е много кратка беседа, която подтиква към дълбоки размисли.
От една страна човек трябва да възприема идейте директно от идения свят, от техния първоизточник, а за това се изисква да има ясни възприятия, да  има чистота и добродетели, да има "нови мехове".

От друга е много важно заради тези лични изживявания на откровение (медитация, екстаз, ясновиждане, четене и изживяване на текстове на беседи или от Библията) да не се стигне до възгордяване, защото заради него много религиозни системи  са пропаднали.

Верният път за спасение от това  е вътрешното смирение!

Неактивен Раличка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« Отговор #2 -: април 24, 2010, 02:02:27 am »
"Разширяването и смаляването са процеси, през които минават и човешките идеи.
Явява се въпрос: При кое от двете състояния идеите са най-устойчиви? Кое е най-устойчиво: житото, брашното или хлябът?
 – Житото. Защо? – То е първичната идея, която слиза направо от идейния свят. Щом слезе на земята, то минава през различни фази, които са временни, преходни. И те имат приложение, но само за известно време и при известни случаи.

Оттук вадим заключението: Възприемайте идеите направо от идейния свят, в първичното им състояние, а не във видоизмененията им.

Идеите само се посаждат, но нито се мелят, нито на хляб се правят. Ако няма условия веднага да ги посеете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хляб, от който да се ползват окръжаващите. Не прекарвате ли идеите си през тези процеси, те ще се развалят и ще губят своя смисъл. Дойдат ли добри условия за сеене, веднага ще ги посеете. Така постъпва добрият и богатият човек."


"Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото.
Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие.

Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония.

Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила.

В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека.

Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия."


Да възприемеш Божествената промисъл ясно и точно.
И както казва Delfin123, за това е нужно "да  има чистота и добродетели".
Да живееш в тях, да се изразяваш чрез тях, да се самовъзпитаваш чрез тях.
Да изявиш БОЖЕСТВЕНАТА ПРОМИСЪЛ със смирение, което ти позволява ТЯ да не бъде "замърсена" от гордостта ти,  нарушаваща  Божествения паралел и изкривяваща го.

Само така, в Душата ти би се родила радостта, че си се възползвал от дадените  добри условия, за да покълнеш даденото ти житно зрънце.
« Последна редакция: април 24, 2010, 06:21:30 am от Раличка »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« Отговор #3 -: април 26, 2010, 12:55:51 pm »
В лекцията се говори за отношението Стомах <-> Глава. Тук органите са взети в ранг на символи на определени полярности ("Долина" <->"Връх"; "Земя"<->"Слънце"). Да, Умът, Слънцето е носител на позитивното в човешкият живот.
Цитат
Красивият и възвишен живот ще намерите на слънцето. Стремете се към слънцето, за да не се отегчавате от условията на земята. Слънцето представя човешката глава, а земята – неговият стомах. Като се отегчите от земята, т.е. от живота на стомаха си, качете се в главата си и започнете да мислите. Там е вашето слънце, от там иде вашата радост и вашето веселие. Следователно, когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. От вас зависи да бъдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето, да придобивате живот и енергия, да се справяте с мъчнотиите и страданията си.
Но човек не може да живее непрекъснато в своят ум. Човек не може без своя стомах, тъй както цялото не може без всяка от своите части.
Цитат
Задачата на стомаха не е само да поглъща, но да превръща хранителните елементи и съединения, да ги обработва и като сокове да ги изпраща към мозъка. В този смисъл стомахът всеки ден пренася жертви, за да изкупва греховете си. Ако не прави жертвоприношения, стомахът не може да има правилни отношения с Първата Причина на нещата, т.е. със своя мозък, с главата си, която мисли и направлява целия живот на човека.
Тъй че да не приемаме елементарно нещата, понеже има опасност от гордост да започнем да живеем само с главата си; само с идеите. А не са само те същественото. Ако мислим че са, ще станем "сухи":
Цитат
Гордостта представя сушата в живота. Какво може да расте на суша? – Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растат и да се развиват, идеите се нуждаят от слънце, влага и хранителни елементи.
И така, идеите се нуждаят от влага, идваща от стомаха, от Земния полюс, за да се развиват. Ако стомаха ни - нашият земен полюс - не е достатъчно развит, тогава той ще страда; ще страдаме и ние, докато поумнеем...
Отново балансът между полярностите ни дава ключ към намиране на хармонията между тях. Балансът - ключ към постигането на нашето съвършенство.
« Последна редакция: април 26, 2010, 01:01:03 pm от vasil »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« Отговор #4 -: април 29, 2010, 02:25:15 am »
"Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява. Той придобива известно знание, но не става учен. Той не може да стане истински учен, понеже е нарушил паралела между Божественото и човешкото в себе си. Гордостта представя сушата в живота. Какво може да расте на суша? – Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растат и да се развиват, идеите се нуждаят от слънце, влага и хранителни елементи. Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора. Когато религиозният започне да мисли, че е достигнал до откровението на живота, и когато светският мисли, че е дошъл до крайния предел на науката, и двамата се проявят."

Гордостта според мен е остатък от инволюционния процес, когато водещ принцип е била Мъдростта. След идването на Христос, започва еволюционния процес. Сега водещ принцип е Любовта, а Мъдростта е помощен. Затова и смирението се поставя на пред гордостта. Но ако гордостта се сравнява със сушата, то смирението излиза, че е влагата. Много суша е ясно, че е опасно. А много влага – не е ли също опасно?

И още нещо. Няма ли опасност смирението да се смеси със съгласие на всичко, компромис, самоосъждане, самосъжаление... Къде е разликата между истинското и фалшивото смирение (осъзнато или неосъзнато)...?

И накрая иска ми се да цитирам едно много хубаво мнение на Васил от 2005г. (той да се сети от къде е :)):

"Смирение е да осъзнаваш и усещаш всички противоречия като текущо необходими и полезни глобално. Да вярваш и прозираш великият смисъл на всичко което срещаш. В момент, в който волята ти срещне съпротивление, да можеш да кажеш: "Нека бъде не моята, но Твоята воля"

Виждаме, че много сила и знание е нужно, за да бъде човек смирен. Не слабият и невеж, а силният и знаещ е способен на това.

Също така на практика всеки има граници, в които може да проявява това качество, и отвъд които вече не е в състояние да го прояви. Т.е. смирението си има степени на проявление (външно погледнато) и на усвояване (вътрешно)."


:)

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« Отговор #5 -: април 29, 2010, 04:04:24 am »
"...Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения.

 Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче..."



Много хора реагират агресивно само като им се каже да се смирят.
А като се каже: "като ти ударат едната буза, дай си и другата" - съвсем настръхват и обявяват всички, четящи Библията за хаховци...

Какво да се прави - религията се е постарала да вложи много изкривени представи в съзнанието на хората.
Угодно е било хората да се потискат и така да се тълкуват нещата.
Управляващите издевателстват над  бедния народ и в замяна му обещават царството Божие.
Да се чуди човек защо и те не искат да са там?

Аз винаги се старая да разглеждам думите и буквално, и символично, многопланово, както и да усетя кое тълкуване кога се прилага.
Например Учителят често говори за "мъжа и жената", а това значи "ум и сърце", "мисли и чувства", "духа и душата" - според контекста!

Смирението не е да си безгръбначен, а именно да си силен и съзнателен, да се прави разграничение.
Да знаеш кое да изтърпиш и кое да промениш... и не само...

« Последна редакция: април 29, 2010, 04:15:47 am от Delfin123 »