Автор Тема: Дата: 03.04.2010, Събота  (Прочетена 2915 пъти)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Дата: 03.04.2010, Събота
« -: април 03, 2010, 03:41:21 am »
Мисъл за деня: "Помни: докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш – това значи да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш – това значи да осмислиш живота си, да придобиеш Любовта и да влезеш в областта на великата Хармония. При това положение страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението."

Четейки тази мисъл, изпитвам удовлетворение от това, че съм се родил българин и майчиният ми език е български. Съжалявам, че не мога да цитирам точно, но и Учителя споменава в Беседите, че българският език е един от най-точните езици, чрез които могат да се изразят мисли. Май не е случайно, че сме дали азбука - възможност за писмена комуникация на толкова народи. Това е друга тема обаче... :)

Конкретно за мисълта - на мен лично, тя ми даде много Светлина.
 
Някой има ли желание да навлезем в дълбочина заедно и да се размислим?
Горните няколко изречения възбуждат ли мисли в някой или това се случва само с мен?

По случай настоящите Великденските празници, нека Хармонията и Благоразположението да изпълнят всяка една Душа, съзнателно търсеща или избрала своя Път на развитие.
 
На всички приятели пожелавам приятни изживявания и откровения в настоящите светли празнични дни.



Неактивен Angel Ivanov

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Както искаш да те обичат, тъй и обичай.
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #1 -: април 06, 2010, 01:07:08 am »
В тази мисъл откривам толкова много, което ме вълнува в момента. Когато дълго си живял изпълнен изцяло със своите лични, егоистични страдания, мъки, желания и изведнъж разбереш, че си живял в мрак е важно да намериш сили да се повдигнеш и да проумееш, че само в Хармонията можеш да откриеш истинския живот.
Понеже живеем в дома на прородата, първо трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много знания и ще научи на всичко.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #2 -: април 06, 2010, 03:18:07 am »
Благодаря на Ангел за споделените мисли, които до голяма степен ме споходиха и мен, когато четях мотива от Беседата. Това ще е и повода да споделя долните мисли, които в събота нахвърлях набързо, а сега ще се опитам да ги подредя и изложа, доколкото позволява епистоларното общуване.

В горният ред на мисли (от предходния ми пост), за изразността на езика ни и неговото богатство, ми се иска да кажа, колко много Светлина може да даде дори и САМО една дума - "самородил". В цитата тя се употребява три пъти!

На други места Учителя употребява изрази като "да се родиш изново", "новорождение", които пряко кореспондират с това да се "самородиш". От тук се навързват много логични следствия и изводи, които пронизват навсякъде Беседите и може да се намери различно ниво на развитие относно тях.

По конкретно? - Аналогично на раждането, при "саморождението" е нужно да се употреби собствено количество ЛИЧНА Воля (усилие). "Родилните" мъки, дерзания и неволи са изцяло индивидуални, и ако смятаме, че ние ще стоим от страна и ще чакаме някой да ни "роди изново" - дълбоко се заблуждаваме. Това може да се свърже и със свободният избор, на който има право всяко разумно същество на Земята. Следователно новораждането на човека, не е някакъв външен процес по форма, а вътрешно изчистване (съзнателна раздяла с миналото!) като родилните "напъни и болки" са изцяло за сметка на направилия своя избор човек, да се "саморажда". Тук пряко може да се включи и Вярата, която трябва да има човек, за да е себераждането успешно,...тоест плода да е "жив" и да се получи развитие след това. Всъщност не случайно Учителя е обърнал толкова много внимание в Лекциите си на Вярата и Волята - пълно е с упражнения, съвети, анализи, аналогии, правила... Всичко изказано и повторено многократно в тази насока, може би е само с една цел - да може като се напъне някой да се саморажда, да може да се роди нещо "живо", което обикновено на практика трудно се постига.

Някой дава ли си сметка колко са сложни нещата? В смисъл има лоическа (разумна!) връзка,... има последователност,взаимосвързаност, хронология...

Нека да анализираме? - Значи самото новорождение представлява "да поемеш правия път на живота " Как ? Всичко е казано конкретно в горните шест изречения. Критериите (стъпките без фиксирана последователност!) са - 1. "да осмислиш живота си". 2."да придобиеш Любовта". 3. "да влезеш в областта на великата Хармония". Като проверка за истинност и завършеност на този процес, може да се ползва това, че ако всичко е наред - "тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни". (това се връзва идеално и с друга теза, която сме разисквали в други мотиви, че страданията никога не изчезват напълно през земното съществуване!). Следователно, вече изчезват вътрешните противоречия, неразбиране, лутане, раздвояване,...ако човек се е самородил по правилата и Законите. Е, тогава може ли да бъдеш изкушен? Можеш ли да се "обърнеш" и да смениш идеите и убежденията си?  Това е възможно дотолкова, доколкото едно дете може да се върне отново в утробата на майка си и да заживее там отново. Абсолютно съизмерими и аналогични неща.

Пиша всичко това, защото някой хора се самозаблуждават (без ирония, упрек или критика го казвам това!). Доста подобни наблюдения имам....В смисъл, човек покрива ("докосва") един или няколко от трите критерия и смята, че е намерил себе си и свой Път. Но в действителност това достатъчно ли е? Примери мога да дам за много стойностни хора, които преливат от Любов, но от друга страна не са осмислили напълно живота си,...други пък са осмислили живота си но са много далеч от областта на великата Хармония, трети пък са изградили до голяма степен хармония около себе си, но прилагат любовта си изборно и егоистично...
Може да се направят и други пермутации, където хората са придобили по два от критериите, а третият липсва...Всеки може да открие примери за това около себе си.

Извода от всичко написано е един - при подобно разминаване (липса на единно и цялостно изпълнение на критериите!), себераждането се проваля. От тук нататък започва да се проявява и развива една "куха" духовност, която не бива да се критикува или упреква,... но за нея може винаги да се каже, че тя може да се "изкуши" и винаги подлежи на трансформация...В това няма нищо лошо (пак повтарям)! И това е Път. И тук има развитие. И това е от Бог... Там обаче Законите са други, следствие, от което човек се "изкачва и слиза", търси и сравнява, намира и отхвърля,... но рано или късно Душата "узрява" и трябва да се себероди. Въпроса е - "плода" разумно да се изроди и да му се даде шанс да се развие "из ново".

Накрая ще кажа, че темата е много сериозна и има още много места в Беседите, където Учителя я засяга и доразвива пряко или косвено.
При желание всеки може да се порови и да намери още много Светлина по въпроса за новорождението - без което всека една проявена духовност, представлява една относителна величина.
Изобщо в Словото има ВСИЧКО!  :)

Светъл и успешен ден на всички.   

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #3 -: април 09, 2010, 12:39:49 am »
Когато чета написаното във форума, намирам отговор на много мои въпроси, за което благодаря...
Цитат
Примери мога да дам за много стойностни хора, които преливат от Любов, но от друга страна не са осмислили напълно живота си,.
..Не зная доколко стойностен човек съм, това ще го определят другите, но ЗНАЯ, че буквално преливам от любов - към хората около мене, към света, към всичко живо..и не живо...НО ВСЕ ОЩЕ не мога да осмисля пътя си...и разбирам, че това е задачата ми...че всичко, което се случва, е за да разбера, че трябва да намеря СМИСЪЛ..и да, зная, но ми е толкова трудно... трудно, в смисъл че като че ли се въртя в кръг...имам чувството, че Бог ми показва и то неведнъж къде греша..но аз не виждам..и започвам отново и отново...

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #4 -: април 09, 2010, 03:24:54 am »
...Не зная доколко стойностен човек съм, това ще го определят другите, но ЗНАЯ, че буквално преливам от любов - към хората около мене, към света, към всичко живо..и не живо...НО ВСЕ ОЩЕ не мога да осмисля пътя си...и разбирам, че това е задачата ми...че всичко, което се случва, е за да разбера, че трябва да намеря СМИСЪЛ..и да, зная, но ми е толкова трудно... трудно, в смисъл че като че ли се въртя в кръг...имам чувството, че Бог ми показва и то неведнъж къде греша..но аз не виждам..и започвам отново и отново...

Здравей Боби!
Тази сутрин се събудих с мисли точно в тази насока, за която си писала... Навярно това не е случайно и ще се опитам да ги споделя.

Да изпиташ такава Любов в себе си и да ти идва да заливаш всичко около теб с Нея, е не само много хубаво, но и първата и СИГУРНА крачка, която си направила в правилната посока по своя Път. Бог е Любов!
Нещата обаче не свършват до тук. Мисълта ми е, че Любовта е необходимата компонента за да върви човек по Пътя, но само това не е достатъчно. Бог е и Разумност (първия Принцип)! Значи човек без да се стреми да придобие и развие своята разумност и да "види" окултният смисъл на Божият план, той рано или късно ще почувства, че нещо му "куца", тоест вместо да използва вторият си крак когато ходи по Пътя, той използва тояшка за да пази равновесие.
Навярно това няма да те успокои, но около нас е пълно с подобни примери като твоя (някой го осъзнават други не!), за което ти казваш "вървене в кръг". Аз му казвам "движение на махалото"...Махало, което може да отброява само времето и броя на страданията, които човек сам "заработва", посредством други Вселенски регулаторни механизми, като кармата, например. Малко тъжно, но това са реалностите - човек изпитващ Любов, правещ "добро", "помагащ", изпада в противоречия, униние, раздвояване,...не вижда грешките си или получава "удари"... Да не задълбочаваме и разводняваме в следствията обаче!

Конкретно - В какво се изразява Разумността? Как да я приложим и да се ползваме от нея?
Учителя е дал прекрасни неща (примери, съвети, упражнения...), които ще можеш да ги намериш в Беседите, стига да схванеш "схемата", за която ти говоря. Между другото това е и НОВОТО в Учението на Бялото Братство, което  "надгражда" основата, дадена преди 2 хил. години от Христос. 
Ако трябва да се систематизира бегло за Разумността, нещата се изразяват в две насоки:
1. Разпознаване - изграждане на ясни, принципни и точно критерии, които биха намалили в голяма степен "паданията" и разочарованията. Това нещо съчетано пък с интуицията дава прекрасни резултати и много Светлина.
2. Будност -  тя се поддържа най-вече в две направления. Първото е ретроспекции и анализ на нещата, които сме направили ( много важен, но и много труден момент от гледна точка на обективност). Второ е "хипотетичност" - много силен метод, който ни минимизира значително допускане на грешки в бъдещи наши действия.

Споделям всичкото това без идея да те поучавам, а по-скоро да преосмислиш някакъв страничен опит.
Намериш ли Пътя и ако започнеш да вървиш по него и с двата си "крака" ( Любов и Разумност), повярвай ми и смисъла на живота ще си дойде на мястото,... и задачите ти, които трябва да вършиш, и ...ВСИЧКО! :)

Пожелавам ти Светлина и разбиране в нещата, които правиш.

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #5 -: април 09, 2010, 02:23:12 pm »
Благодаря за отговора. Има над какво да помисля.. Не смятам, че е поучение, нито пък бих се обидила ако някой реши да ме “поучава”. Всеки опит е полезен - нали в крайна сметка от това, което споделяме, ще вземем онова, което ни е необходимо...Днес за пореден път се убедих, че няма случайни неща. Приятелка ме заведе за първи път в Бялата къща..и там първото, на което падна погледа ми (а отидох с предварителна нагласа какво точно ще търся...) беше една малка книжка “Кротостта и смирението”...Точно това, върху което разсъждавам от няколко дни – дали трябва да преодолея гордостта си и да се науча на смирение...или трябва да се науча да отстоявам себе си (по този повод моята приятелка ми обясни, че според нея отстояването на себе си и смирението не са в противоречие..и като размислих е така, но това е тема за друго разсъждение..). И така – сега имам какво да прочета, какво да обмисля и да преценя какво точно и как да постъпя..
 Още веднъж благодаря..И ми се иска да има по-често и повече коментари във форума... Предполагам, че има и други, които като мене само четат и мислят..и за които вашите мисли са важни... Защото една мисъл води след себе си друга..помага ни да погледнем на нещата от друг ъгъл, да се замислим..и понякога дори да променим не само гледната точка, но и пътя си..
Мир и любов на всички..

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 03.04.2010, Събота
« Отговор #6 -: май 05, 2010, 05:26:55 am »
Тази мисъл е от беседата
Детето на истината
(Утринни Слова, 06.06.1937 Неделя, София)
http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2327

Струва си да се прочете, за да се разбере по-цялостно цитата.

..
Цитат
Примери мога да дам за много стойностни хора, които преливат от Любов, но от друга страна не са осмислили напълно живота си,.


А може би не е Любов, а  обич, емоции, страст...??
Съзнателните хора имат разумна любов.

Аз поне  имам вяра, че ако в някой има любов, то той по-лесно ще израства и ще се осъзнае.

Иначе много осъзнатите и подредените, които се барикадират зад много книги и учения - те са много ментални, много да се отделили от сърцето си, твърде много наблюдават и предценяват, вместо да са извор на Любов.

До колкото  мога се стремя именно от мен да блика благост и топлина, ведрост и всекиму да кажа нещо добро и истинско за него, а не поучения...

."... Да се самородиш – това значи да осмислиш живота си, да придобиеш Любовта и да влезеш в областта на великата Хармония.." Б.Дуно