Автор Тема: Мисли за любовта между хората  (Прочетена 11205 пъти)

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Мисли за любовта между хората
« -: април 18, 2010, 01:43:01 am »
Най-напред благодаря на администраторите за тази възможност. Много се радвам, че може да се коментират и други мисли от Учителя, а не само мисълта на деня, защото има неща, които сама не мога да си изясня. Например това, което е писал за любовта. Не ми се смейте  - от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства. Аз винаги съм смятала, че всеки човек е свободен да обича когото иска. И че любовта насила не може нито да се даде, нито да се вземе. Но НЕ мога да приема, че човекът, който е с мене, може да е едновременно и с друга..да е до мене, да ме прегръща и да казва че ме обича, и да казва същото на друга... Това за мене не е обич. Тогава - да, нека да е щастлив с другата - няма да завиждам..Но да е с нея, а не с двете едновременно. Моя приятелка казва - той така може така те обича...но за мене това не е любов... Извинете ме за многословието...Ще се радвам да чуя коментари, за да мога да проясня съзнанието си..и да видя друга гледна точка..тогава може би ще разбера смисъла... Ведър, слънчев и усмихнат ден на всички!

Неактивен Раличка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #1 -: април 18, 2010, 03:47:12 am »
“Това е една от най-трудните задачи.” Трудно е да смирим егото си, желанието за притежание, желанието за власт, желанието да ни бъде давана любовта непрекъснато... Това са желанията на човешката Любов.

На тази мисъл и аз съм се спирала много пъти. Докато не ми се случи да я изживея. Да си призная, не вярвах, че мога да приема друг, който е и с други. Но се оказа, че може. Сега се получи. Друг път - не знам, но от опит мога да кажа, че се чувствах свободна. Нещата приключиха, но аз израстнах за себе си. Пълнотата, която те обвзема, радостата от преплуваната река... Да приемеш другия с всичките му различия, с тъмните, с много тъмните му дълбини...  Трудно е. Но е начин да преодолееш себе си. Начин да преодолееш коловозите на егото.

Преди малко четох беседата  “Двамата Свидетели” http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html
В нея има следното
Цитат
Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления.

Нужно е да се самовъзпитаваме, растейки – сърцето да умочувства, а умът да сърцемисли.Тогава нещата ще придобият правилно тълкувание в душата ни. Нужно ни е, да оставим другите да вървят по пътеките си, защото и ние вървим по собствените си, и, убедена съм, "не ни е приятно", когато ги пресичат и “пречат”. Думите са в кавички, защото пречките не са пречки, те са нашето израстване. Те са нашата възможност за израстване. Това, че ни се иска всичко да е по мед и малсо, е заспиване... А ние сме дошли в това прераждане, за да израстнем във вътрешен план.

“Това е една от най-трудните задачи”. Докато сърцето и умът ни са в разнобой, докато се раздвоява – едното в чувствата, другия – в мисленето, няма да получим вътрешен покой. Тогава няма да чуем и шепота на Божественото в нас.  Човешката любов е обвивката на Божествената. Вярвам, че не само обвивките ще ни привличат. Те са само част от Истината, но не пълната.

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #2 -: април 18, 2010, 04:58:30 am »
Цитат
  В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло.

Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината.

Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината.
Знанието без любов е неприложимо.
Свободата без любов е неприложима.
Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно.

Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад.
Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. ..."


Единствената врата Последното добро.
 Утринни слова (1941–1942). Том I

Толкова често в Словото се говори за Любов, и толкова често ние, хората я бъркаме с обикновената ни, човешка любов. Хората с творчески импулси  търсят първо свобода на изявата, бягат в света на филми, музика и стихове. Интелектуалците събират  книги и мъдри съвети.
И като че  ли любовта се оставя за накрая, защото тя  е  свещен огън, за който като чели много хора се подготвят.

И гонейки голямото и великото пропускат ежедневното. Малките неща.
Учителят веднъж бе казал на някой, че може днес задачата му от Бог да е да събере трохите от масата си и да ги даде на едно гладно врабченце.
Но това е твърде  елементарно за "сложните" хора.

За мен приложение на Любовта е да намеря добра дума за увикваната ватманка, която закъснява с графика; да поздравя мило, от сърце уморената продавачка, която  е тъжна и самот; да съм спокойна въпреки вибрациите на гняв от младата фризьорка, която мрази мъжете, защото се е скарала с приятеля си...

Ежедневието ни среща, че дори и сблъсква с хора, които имат нужда от доброта, подкрепа, от едно човешко отношение и добра обхода.
 Ако мога да им го дам - то значи мога да приложа малкото, защото съм един малък, обикновен човек.

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #3 -: април 18, 2010, 08:48:44 am »
Цитат
Нужно ни е, да оставим другите да вървят по пътеките си, защото и ние вървим по собствените си, и, убедена съм, "не ни е приятно", когато ги пресичат и “пречат”.

Раличка - Абсолютно съм съгласна с това - да оставим другите да вървят по пътеките си..и че всичко е за наше израстване.. и затова написах, че мога да приема и всъщност приемам правото на другия да тръгне по друг път..не мога да приема да е и тук и там...
Цитат
Толкова често в Словото се говори за Любов, и толкова често ние, хората я бъркаме с обикновената ни, човешка любов.

Delfin123 - съгласна съм с това и с разсъжденията ти по-надолу..но въпросът ми е свързан именно с тълкуването на любовта и ревността между хората -  http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html
И благодаря за коментарите..надявам се на още мнения..защото чувствам, че имам нужда да израстна...

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #4 -: април 18, 2010, 09:55:16 am »
Да,  bobi57, аз говорих  общо, а не по конкретния цитат, даден от теб. Мислих, че темата е общо за любовта.

Ние сме хора, и колкото и да имаме високи идеали, колкото и да се стремим да  ги следваме, понякога не успяваме. Така е и в личния ни живот, особено в младежките години. Понякога сме склонни да  се влюбим в енергични, харизматични хора, които обаче се съблазняват от собствения си чар и имат многобройни връзки или флиртове  и то съвсем съзнателн - "да опитаъ", "да се наситят", "да си поживеят".

Факт е, че  не можем да задържим един човек, ако той не иска да е с нас. Понякога мъжете използват пари, обществено положение, връзки, жените - красота, младост, чар, козметиак, силикон...
Но всичко това е до време. А и често твърде силно се усеща емоционална кухота. Празно е.

Човешката любов е бледо подобие на Божествената.
Именно затова само по-висшите вибрации на любовта  могат да "нахранят душата" и човек да изпадне във висше екстатични сустояние на любов, единство и сливане.
А оргазмът е именно един слаб отклик на тези състояния.

Живеем в свят, в които човешките отношения са все по-мимолетни и лесно разрушаващи си,  ако изобщо ги е имало, а не са били социална любезност.
Но именно чрез хората ние осъзнаваме себе  си и учим много силни уроци.
Лесно им е било на йогите по пещерите в Тибет.
Трудно е тук между хората да  виждаме доброто, да сме търпеливи, разсъдливи и благи.

Според скромното ми мнение, ако човек страда, ако душата е самотна и "гладна", човек се стреми да я насити с човешка любов. А тя е преходна и нетрайна. И тогава се появява ревността -  трудна задача за преодоляване.

Колкото повече обичаме, толкова повече може да ревнуваме, и толквоа по-силно виждаме, че всеки има свободна воля и не можем да го задържим. Дали това е съдба,  карма, Божия промисъл, или следствие на наши грешки или.... или... - не знам, не можем да знаем.

Затова е добре да минем над  физическото, да се фокусираме в сърцето и душата.
Да станем цялостни и уравновесени.
А това привлича хората към нас.

Неактивен Раличка

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #5 -: април 18, 2010, 12:32:25 pm »
Цитат
Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. Ти стани господар на положението. Ти обичай. Ако не те обичат, това показва, че хората около тебе не са проявили още Божественото. Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори истината. Веднъж е създаден, значи, Бог пръв го е обичал.


Започнах с цитат, от беседата “Двата принципа” (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1380), който е лекичко в страни, но не съвсем. Най-трудно е надмогнем себе си. За това се иска усилие, а след като сме на Земята, значи ще бъде придружено и с болка. Учителят в много беседи говори да няма раздвояване. Раздвояването създава полярност, и човек се лута ту в едната, ту в другата посока. Обичта и ревността са една полярност. Но Любовта – не! Тя не е полярност. Божествената Любов не е полярност.
 
Изцяло подкрепям мнението на Delfin123 , особено
Цитат
Трудно е тук между хората да  виждаме доброто, да сме търпеливи, разсъдливи и благи.

Трудно е, но не е невъзможно. Думите може и да звучат идеалистично, но истинската реалност, тази, заложена в нашите Души, го изисква. Само така можем да почувстваме пълнотата и радостта, които са присъщи на Божественото, когато ни докосва...

Ще завърша отново с цитат. Смятам, че думите на Учителя са подходящи....
Беседата е “И отиде, та се представи”(http://triangle.bg/books/1934-09-23-10.1998/1935-03-10-10.html)
Цитат
Има неща неподходящи в характера на хората. Двама души може да са добри, но не могат да живеят заедно.
Сега всички мислят, че ако двама души по отделно са добри, че ще живеят добре помежду си. Не смесвайте нещата. Не мислете, че двама добри хора непременно могат да живеят помежду си добре.
Най-първо вие не разбирате живота. Ако кажа, че не разбирате, ще ви огранича. Под думата живеене, тази идея не е ясна в ума ви.
Ако турите две дървета близо едно до друго, ще могат ли да се развиват? Те няма да имат сокове, с които да се хранят. Тези дървета трябва да се поставят на известно разстояние едно от друго, за да могат да възприемат свободно соковете от земята и да могат да приемат свободно слънчевите лъчи. Ако са близо едно до друго, между тях ще има известно стълкновение.

Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те само са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разберат нещата по-добре.
Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг.
Много надалеч да сте е лошо, но и много наблизо да сте, пак е лошо.
Ако един предмет е много надалеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много наблизо, пак не можеш да го видиш ясно.
Това е известен род разсъждения, които трябва да имате предвид, за да дойдете до новите положения.


« Последна редакция: април 18, 2010, 12:34:35 pm от Раличка »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #6 -: април 18, 2010, 01:06:41 pm »
....(1) "Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб." Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...
Да, това съм го преживявал. И въпреки това съм убеден в принципната истинност на (1). Как да го съгласуваме това с често наблюдаваната едностранност на връзките? Вероятно тук под "мисли" се има предвид не само съзнанието и самосъзнанието, но и подсъзнанието, също така. Или се има предвид част на душата, която не е проявена в момента и за която съответния човек, с който се привличаме, си няма никакво понятие. Убеден съм обаче, че в дългосрочен и средносрочен план всичко това си има своето значение и последствия, както за всяко нещо, към което насочваме мисълта си. И че в крайна сметка нашата малка човешка любов е част от безкрайния океан на Божествената.

Има различни форми да проявим любовта си в подобни случаи, лично аз оставам удовлетворен например ако пропиша стихове :) А вероятно в някои случаи просто трябва да направим и следващата крачка и да преодолеем страха си. Но тук всичко става много сложно и индивидуално, изисква се и взаимност и подходящо съчетание на двойката, наличие на ред условия, така че благоразумно спирам до тук :)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #7 -: април 20, 2010, 07:11:11 am »
Здравей bobi57 !
Ще се опитам и аз да отговоря на поставените от теб въпроси, но да си призная, че малко съм затруднен, защото не е цитирана точната Беседа, а доста често нещата се казват в контекста на дадена мисъл и е добре да се проследят нещата цялостно. Във връзка с това направих предложение в подтемата "За размислите върху мисли от Учителя", което се надявам, че ще се имат предвид за в бъдеще.
Конкретно то твоите цитати:
... от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...

Думате, която могат да "отключат" въпросите ги оцветих в червено - "спрете се в съзнанието си". Това се свързва с пътя на мислите, тяхното приемане и комплициране, което за жалост тук във форумите не сме коментирали, но правих преди време подобна тема във един друг братски форум, където безплодно дискутирахме сходни неща. Подобни дискусии са много съществени обаче, защото са в основата на решение на голям кръг от въпроси свързани не само с човешките взаимоотношения, но и с влиянията, които хората могат да си оказват един върху друг ("магиите" например!), но да не се отклоняваме...
Значи, общо казано в човешкият мозък текат процеси на приемане на мисли, които трябва да се "филтрират" по някакъв начин. (как? - предмет също на друга тема!)
В твоят случай ключовата дума "спиране" показва, че човек трябва да локализира вниманието си върху дадени мисли, които са част от един по-голям поток... Това може да се разглежда и като принципно положение, и като основа за решаване на други казуси и въпроси!
В случая се касае за мисли от друг човек. Всъщност това не са негови мисли, а по-скоро са мисли които са "енергизирани" в известна степен, ако може така да се каже...Образно казано те са с вибрационно ниво, близко до нивото на човека, който може да ги приеме. За да не се отклоняваме от темата, ще кажа само, че подобен процес е свързан с кармата и духовната зрялост на човека. Има преки зависимости!
Връщаме се отново на въпроса - значи, ако ти се "спреш" на дадените мисли и те "не изчезват", трябва да се обърне по-съществено внимание на това, защото респективно като следствие се появява обич (взаимна или едностранна, няма да разглеждаме отделни случаи, защото нещата се подразбират!).
Колко точно е казано - "Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."...За пример - можеш ли да мислиш за бушмен от джунглата или за Джон от Нова Зеландия, или изобщо за човек, който не познаваш? Това е също ключов момент, който разкрива закономерностите на човешкото развитие и еволюция - доста теми за размисъл има и тук, които могат да отключат други дискусии.
Ако трябва да обобщим - при спирането си върху дадени наши мисли (относно друг човек в случая!) и установим тяхната постоянност, значи имаме наличие на обич, което безусловно дава основание и за наличието на някакви минали взаимовръзки (карма!). Подобно нещо се препотвърждава и от факта, че хората са съответно и физически познати, което обаче е необходимо, но не достатъчно условие за уреждане на дадено "разплащане". ОК!
Какво следва след това? - нормалното е да се употреби необходимата доза разумност и анализ в тази насока (след "спирането"!), което на практика не се наблюдава, а обикновено хората се впускат в емоциите! Или както казват - "изживей емоциите!", "изживей мига!" и други подобни небивалици. :)
Разбира се, че подобно поведение не е нито лошо нито осъдително,...а да не говорим, че това е ежедневие в света.
Всъщност така хората извървяват своя Път (неосъзнато!) - под действието на човешката любов, емоциите и чувствата. За това си има и точена фраза - "изпепеляваща любов", а за следствията и трагедиите от нея всички сме наясно. Най-лошото е, че в подобни ситуации кармичните въпроси не се разрешават, а се заплитат още повече. Доста спорихме преди време в Портала по този въпрос, защото там имаше никове, които въпреки, че осъзнаваха подобни следствия, държаха да изпитат тази "магия на Любовта", тази емоция, тази тръпка,...с надежда за по-голяма продължителност,...тоест целта е - да се задържи човешката любов по-дълго. "Блажени са вярващите" - се казва в такива моменти, но в случая говорим не за Вяра, а за една гола надежда, която се сгромолясва от високо, като отрязан клон на дърво, върху който сме седели и отрязали собственоръчно.

Какво е решението? Как трябва да се постъпва "правилно"? - Рецепта за това няма! "Правилни" неща няма! Необходимо е да се постъпва РАЗУМНО - това Учителя го е повтарял непрекъснато и навсякъде.
Накратко - спираш се, установяваш непрекъснатост в мислите или някаква зависимост, анализираш и "прецеждаш" през критерии, закони и принципи...Учителя е дал добри методики за това! Ако нещата се припокриват, тоест от една страна се намери достатъчна разумност във една бъдеща връзка, а от друга имаме наличие на едни красиви чувства - тогава може да се получи нещо красиво, стойностно и трайно. В противен случай - имаме "изпепелени работи" и "тор" за основа на нови изпепеляващи любови ( или просто натрупана нова карма!). Елементарни неща!

Това, което го казвам сега се отнася с пълна сила и за жени, които водят съзнателен (духовен) живот, но са семейни и имат връзки с половинки, които са далеч от някаква "съзнателност"... Съществува заблуда, която предполага, че щом като си съзнателен и вървиш по Пътя си, трябва и партньора ти да е на сходно ниво... Това е може би вярно, НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата... Примери в тази насока мога да дам много с хора, които поради своята "духовност" прекратиха браковете си безпринципно и завързаха други връзки за "добро" с "духовни" цели и с "духовни" хора, а всъщност ВСИЧКИ обремениха кармата си и се "издавиха" в материята... Кога ли хората ще разберат, че без разумност пътя на добрите им намерения, винаги ще ги отведе в "ада" !?!

С риск да стане малко обемист поста ми, ще дам пример свързан с тема от други сродни братски форуми, където духовни хора са предприели инициатива да създават виртуални запознанства, за да търсят половинките си или "сродни души"... Според мен това е много неразумно действие, което само може да препотвърди горната поговорка за "ада...". Не е нужно човек да увеличи количеството, за да намери качество! Навярно това е вече отживял лозунг от соц-реализма, на който още се разчита обаче. Какво е нужно на човек ? - Нужно е само той да може да различава и да проявява своята разумност. Пример - достатъчно е да прочетеш от някой нещо и да разбереш неговото мнение по основополагащи въпроси,... и нещата автоматично стават ясни и прозрачни. При това положение над 80% веднага може да се каже каква хармония и съвместимост може да има между два ника, писали на едно и също място (не чатили, а ПИСАЛИ!) и коментирали един и същи теми. Ако човек не може да направи подобна "разпознаваемост", от каква полза ще му е например жива среща, близки отношение, интимности или какъвто и друг контакт де е, при който вероятността да се усложнят нещата е огромна. Усложнения идващи под напора на либидото или други материални изкушения и мисловни въздействия, които в последствия пречат много и трябва да се "филтрират" допълнително. Каква полза от това? - аз виждам само поражения и вреди при подобни обстоятелства, когато човек слага "магарето зад каруцата", тоест няма налице последователност, разбиране и разумност, а се действа хаотично и на посоки. Да не споменаваме даже, че има и примери, където някой са готови да качат дори и магарето в самата каруца,... така за "удобство" ?!? ОК!  Личен избор и решение както се казва, които също могат да се оправдаят по безброй много начини! :)

С риск да стане поста още по-голям ще засегна и другият "проблемен" текст:

...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства.

Смятам, че нещата, които изписах по-горе осветляват в голяма степен и това "противоречие".
Иска ми се да допълня само, че когато хората се "съчетаят от Бог", те стават едно Цяло. Библейска мъдрост! Подобно нещо е своего рода една мисия! Това е призвание! Бих казал дори, че Семейството е едно жертва за една напреднала в своето развитие Душа, а не улеснение и "хепи лайф".
При това положение Любовта, която се е излъчвала преди от всекиго по отделно, сега е нормално да се изявява чрез Цялото. В това се състои може би "трудната задача" - да станеш вестител и разпространител на Любов, от гледна точка и от позиция на едно Цяло,...от позицията на едно ново творческо Начало, което е в основа на всяка духовно осъзната връзка (Семейство!).
В този ред на мисли въпроси за ревност или допуснати мисли за "пренебрегната половинка" може ли да съществуват? Изневяра може ли да има? Несъстоятелни и безумни неща!
Друго - та ако даденият мъж те "обича" и ти реди благи думи, но същият е способен да прави подобно нещо и с някоя друга сестра, нима той може да е част от едно Цяло с теб? А нима в "сестра" приела подобни ласки от половинката ти има нещо духовно или съзнателно? В края на краищата проблема не е негов, а твой, защото ти не си преценила правилно и си направила компромис със критериите при избора си,... и навярно си пренебрегнала разумността за сметка на чувствата - навярно единствената доминанта, върху която си изградила връзката си. От тук се пораждат и допълнителни чувства с обратен знак, ревност, съмнения... Виж! - ако ВИЕ сте едно Цяло, какъв е проблема едната половинка да излъчва ОБЩАТА ви Любов към втори, трети,...тоест - "той (да) обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска." както е в цитата. Нима това не е нормално?  Напротив - друго поведение по-скоро би било егоистично, ненормално или озадачаващо, според мен.
Като уточнение и в този ред на мисли ще кажа и това, че нещата "имат граници". В смисъл, половинката (в случая мъжката!) не може да разнася Любовта на Цялото (семейната единица!) като казва на друга жена, че я обича или да я прегръща, или да интимничи с нея, така както го прави със теб. (подобно нещо споменаваш в поста си!). Ако е налично подобно поведение, то не смятай, че си намерила твоята половинка... и определено си в известна заблуда при направеният избор. Може би си попаднала на неподходящ човек, аналог на много "духовно" напредналият Казанова, но пак повтарям - проблема е главно в теб, а не в него.

В общи линии, казах някой неща и надявам се да съм могъл що годе понятно да изразя мислите си. Обикновено това става трудно, защото "дрешките", които предлагат думите, за да се обличат дадени мисли са доста теснички и неудобни. Поне за мен това е така и ми е проблем! :)
В крайна сметка ще доуточнявам допълнително,... ако видя че има смисъл.

Желая ти Благословение и Любов, озарена от Светлината на Божията разумност!
    

 

 
  
« Последна редакция: април 20, 2010, 07:44:39 am от Никола Дамянов »

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #8 -: април 20, 2010, 09:06:11 am »
" Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
- "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи."

[/b]

Bobi,  от коя беседа са тези мисли.
Би ли споделила, защото често в няколко поредни беседи се развиват паралелни теми.
А може да се окаже, че тази беседа и тези, изнесени преди и след нея,
да дават пояснение.

Също така е важно от кое издателство е.
Уви, доста частни издателства, особено период 1990 - 2000г, доста редактираха текстовете.
Много е важен контекста  и повода за тези думи.


"Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича.
Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате."

Тези думи може да подведат човек и да си потвърди  желанието и очакванията, че някой го обича  и е влюбен в него.

"Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
-  това според мен се отнася за едни по-възвишени отношения, а не за човешките, социалните.
Аз може да си мисля за Анджелина Джоли и Брат Пит,  но те със сигурност даже не са чували за мен.

"Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска."
Това според мен се отнася за надличностната любов, а не за тази от социалните ни и интимни отношения.
« Последна редакция: април 20, 2010, 09:16:06 am от Delfin123 »

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #9 -: април 20, 2010, 02:10:11 pm »
Много благодаря за всички коментари..Особено на Никола Дамянов...Хубаво е да видя отстрани как изглеждат нещата, защото, когато човек е вътре в ситуацията, не винаги може да прецени правилно..Или..по-точно в случая е да НЕ иска да прецени правилно.. А цитатите незная от кои беседи са, прочетох ги в  този сайт - от раздела за семейство - И е точно  така наречено "Мисли за любовта между хората" - ето тук http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b6/misli_l.html  и пак тук, в същия раздел  - но под заглавие Ревност е втория цитат - http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b6/revnost.html
Още веднъж благодаря за коментарите. Лека вечер желая на всички и успешен ден утре. Боби

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #10 -: април 21, 2010, 02:36:36 pm »
Заинтригува ме ето този цитат от мнението на Никола Дамянов -
"НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата..."..
и много моля, ако може, тъй като нямам почти никакъв опит, да ми посочите къде и какво да прочета по въпроса..за което предварително благодаря..

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Мисли за любовта между хората
« Отговор #11 -: май 13, 2010, 07:17:26 am »
Заинтригува ме ето този цитат от мнението на Никола Дамянов -
"НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата..."..
и много моля, ако може, тъй като нямам почти никакъв опит, да ми посочите къде и какво да прочета по въпроса..за което предварително благодаря..


За съжаление аз не мога да дам готови цитати, защото по-скоро подобни "правила за прекратяване на една връзка" са като следствие (обобщение!) от Идеите, които Учителя е дал в Беседите.
На много места има и конкретни препоръки (и в Беседи, но и частни разговори!), а на други места се говори "по дух" - тоест разясняват се принципно Законите и взаимовръзките, които се реализират между хората.
Сигурно ще мога да намеря много цитати,  ако се разровя, но навярно това всеки може да го стори, а и цитирането по някога е опасно при многопластово излагане на идеи, каквото е в Беседите... Поне при мен е така! Примерно даден човек пейсва някакъв голям цитат и си мисли, че аз ще го разбера така както той го е разбрал, но аз виждам съвсем друга идея. А да не споменавам, че голям цитат оцветен и подчертан от всякъде си е направо насилие върху съзнанието. Най малкото е натоварващо! (поне за мен). В този ред на мисли чета само кратките цитати и най-вече тези, които са подкрепени  с разсъждения. Големи цитати и особено тези, които са с много цветове ги подминавам.

Конкретно - ще предложа допълнителни разсъждения по въпроса, а други съфорумци надявам се, че ще помагат и с кратки цитати, които можем да обсъждаме,...относно "правила, за прекратяване на връзки"...( да четат САМО тези, които водят съзнателен живот!) :)
Нека изходната точка да е позната за всички и да е това, че съжителствата между хората не са случайни и обикновено произхождат от някаква кармична зависимост... или най-общо казано - заслужили сме си го в миналото и сега трябва да ни го върнат или "да си сърбаме попарата, която сме надробили", както се казва. Говорим за случаи, когато дадената връзка е изпълнена с противопоставяне, конфликти, дисхармония и изпитания.
Имаме общо взето два варианта:
1.Да отвърнем на несгодите и ограниченията, които ни се струпват с отпор, тоест задълбаваме конфликта. Така обаче се завързва нови кармични зависимости и се навлиза в цикличност на взаимоотношенията - неприятно и КРАЙНО неразумно нещо особено в Ликвидационен век.
2.Да изживеем несгодите и ограниченията с търпение и готовност за съзнателно уреждане на "сметките". Това е разумният вариант, след който човек постига така нареченото "изчистване на кармата" и придобива значителна степен на истинска свобода, щастие и удовлетворение...

Важно е да се уточни - търпение и други добродетели може да се прилагат в една връзка само там, където няма физическо насилие. Не може там, където има физическа разправа върху жена например, тя да прилага някакви добродетели.

На практика препоръчителният ВТОРИ вариант се трудно реализира, защото субективното мислене, съчетано с оправдания, могат да възпрепятстват вземането на правилни решения...
Основно правило, към което е необходимо да се придържаме е - Духовният човек не напуска, а обикновено него го напускат!
Това трудно може да се разбере, но никак не е трудно за прилагане... Нужна е само да се прояви разумност! Аз стотици пъти съм се убеждавал и в личен опит и в странични наблюдения, че това е много добър вариант за приключване на кармични връзки. Единствената трудност идва от това, че хората не могат да вникнат в окултният смисъл, който влага Невидимият свят в тяхната връзка. Установи ли се този смисъл, се разкрива много ясно и самата кармична зависимост, която дефакто е "двигателя" и "крепежният елемент" на връзката, а от друга страна ясно се установява и кой какъв урок е необходимо да научи от участниците и  какво "разплащане" трябва да се уреди между тях.

Не знам дали става ясно, когато се опитвам да теоретизирам нещата, но на практика това много лесно се установява, ако имаме конкретни случаи, проблеми и казуси за разрешаване... Опитайте се да схванете идеята "по-дух" до тук, а след това вече ( във вторият етап!), човек трябва да приложи воля си и да изпълни нещата със съзнателни, планомерни и последователни стъпки. Накрая всичко се подреждат ПЕРФЕКТНО!

Нужно е да се уточни обаче, (мисля, че повечето хора го знаят, но да припомня!),...до тук говорим  само за ПРАВИЛА! Не за Закони, Принципи, ...а за Правила. Учителя добре е разграничил и обяснил връзките между тези понятия, така че това трябва да се има предвид.
Значи, щом като говорим за правила, следователно те не могат да се унифицират и да се "лепят" на всяка връзка, която се нуждае от разлъка. Има много сходни връзки, за които правилата могат да са еднакви, но принципно правилата на трябва да се прилагат сляпо, а по възможно по най-разумен начин.
Примерно,... ясно е, че във всяка връзка има различни нюанси в изградените зависимости между хората и  взаимоотношенията между тях. Необходимо е това да се вземе предвид, така че една раздяла да протече по-гладко и без излишни сътресения. В крайна сметка, целта е това, че хората да натрупат позитиви, възходящо развитие и свобода, ако се разделят. В противен случай няма смисъл от раздяла!  Обикновено на практика се получава обратното - хората трупат негативи, а от там и допълнителни заробващи кармични зависимости, след като прекратят дадена връзка.

Накрая - всичко до тук го написах от позицията на приложени идеи от Учителя и опит (личен и такъв на десетки приятели и познати имали подобни проблеми!). Не ме карайте да разказвам случки обаче, защото навярно трябва да изпиша многотомни романи,...изпълнени с драми, където хората са постъпили разумно и други, които са придобили "свободата" си безпринципно... В крайна сметка вторите си окачиха воденичен камък на шията.    
Е,...всеки има "свободен избор" както се казва и "свободна воля", с която да осъществи този свой избор! :)

Успех и Светлина на всички, които обмислят подобни стъпки и решават сходни проблеми.

За останалите - не създавайте безпринципни връзки, че после да не ви се налага да ги прекратявате принципно. :) Слушайте сърцето си, но действията си обикновено мотивирайте и подкрепяйте с разумност.

Поздрави.


  
 
« Последна редакция: май 13, 2010, 08:19:25 am от Никола Дамянов »