Форум посветен на Учителя Петър Дънов > Размисли върху мисли от Учителя

Мисли за любовта между хората

(1/3) > >>

bobi57:
Най-напред благодаря на администраторите за тази възможност. Много се радвам, че може да се коментират и други мисли от Учителя, а не само мисълта на деня, защото има неща, които сама не мога да си изясня. Например това, което е писал за любовта. Не ми се смейте  - от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб." Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства. Аз винаги съм смятала, че всеки човек е свободен да обича когото иска. И че любовта насила не може нито да се даде, нито да се вземе. Но НЕ мога да приема, че човекът, който е с мене, може да е едновременно и с друга..да е до мене, да ме прегръща и да казва че ме обича, и да казва същото на друга... Това за мене не е обич. Тогава - да, нека да е щастлив с другата - няма да завиждам..Но да е с нея, а не с двете едновременно. Моя приятелка казва - той така може така те обича...но за мене това не е любов... Извинете ме за многословието...Ще се радвам да чуя коментари, за да мога да проясня съзнанието си..и да видя друга гледна точка..тогава може би ще разбера смисъла... Ведър, слънчев и усмихнат ден на всички!

Раличка:
“Това е една от най-трудните задачи.” Трудно е да смирим егото си, желанието за притежание, желанието за власт, желанието да ни бъде давана любовта непрекъснато... Това са желанията на човешката Любов.

На тази мисъл и аз съм се спирала много пъти. Докато не ми се случи да я изживея. Да си призная, не вярвах, че мога да приема друг, който е и с други. Но се оказа, че може. Сега се получи. Друг път - не знам, но от опит мога да кажа, че се чувствах свободна. Нещата приключиха, но аз израстнах за себе си. Пълнотата, която те обвзема, радостата от преплуваната река... Да приемеш другия с всичките му различия, с тъмните, с много тъмните му дълбини...  Трудно е. Но е начин да преодолееш себе си. Начин да преодолееш коловозите на егото.

Преди малко четох беседата  “Двамата Свидетели” http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html
В нея има следното
--- Цитат ---Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления.

--- Край на цитат ---

Нужно е да се самовъзпитаваме, растейки – сърцето да умочувства, а умът да сърцемисли.Тогава нещата ще придобият правилно тълкувание в душата ни. Нужно ни е, да оставим другите да вървят по пътеките си, защото и ние вървим по собствените си, и, убедена съм, "не ни е приятно", когато ги пресичат и “пречат”. Думите са в кавички, защото пречките не са пречки, те са нашето израстване. Те са нашата възможност за израстване. Това, че ни се иска всичко да е по мед и малсо, е заспиване... А ние сме дошли в това прераждане, за да израстнем във вътрешен план.

“Това е една от най-трудните задачи”. Докато сърцето и умът ни са в разнобой, докато се раздвоява – едното в чувствата, другия – в мисленето, няма да получим вътрешен покой. Тогава няма да чуем и шепота на Божественото в нас.  Човешката любов е обвивката на Божествената. Вярвам, че не само обвивките ще ни привличат. Те са само част от Истината, но не пълната.

Delfin123:

--- Цитат ---  В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло.

Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината.

Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината.
Знанието без любов е неприложимо.
Свободата без любов е неприложима.
Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно.

Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад.
Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. ..."

Единствената врата Последното добро.
 Утринни слова (1941–1942). Том I

--- Край на цитат ---

Толкова често в Словото се говори за Любов, и толкова често ние, хората я бъркаме с обикновената ни, човешка любов. Хората с творчески импулси  търсят първо свобода на изявата, бягат в света на филми, музика и стихове. Интелектуалците събират  книги и мъдри съвети.
И като че  ли любовта се оставя за накрая, защото тя  е  свещен огън, за който като чели много хора се подготвят.

И гонейки голямото и великото пропускат ежедневното. Малките неща.
Учителят веднъж бе казал на някой, че може днес задачата му от Бог да е да събере трохите от масата си и да ги даде на едно гладно врабченце.
Но това е твърде  елементарно за "сложните" хора.

За мен приложение на Любовта е да намеря добра дума за увикваната ватманка, която закъснява с графика; да поздравя мило, от сърце уморената продавачка, която  е тъжна и самот; да съм спокойна въпреки вибрациите на гняв от младата фризьорка, която мрази мъжете, защото се е скарала с приятеля си...

Ежедневието ни среща, че дори и сблъсква с хора, които имат нужда от доброта, подкрепа, от едно човешко отношение и добра обхода.
 Ако мога да им го дам - то значи мога да приложа малкото, защото съм един малък, обикновен човек.

bobi57:

--- Цитат ---Нужно ни е, да оставим другите да вървят по пътеките си, защото и ние вървим по собствените си, и, убедена съм, "не ни е приятно", когато ги пресичат и “пречат”.
--- Край на цитат ---

Раличка - Абсолютно съм съгласна с това - да оставим другите да вървят по пътеките си..и че всичко е за наше израстване.. и затова написах, че мога да приема и всъщност приемам правото на другия да тръгне по друг път..не мога да приема да е и тук и там...

--- Цитат ---Толкова често в Словото се говори за Любов, и толкова често ние, хората я бъркаме с обикновената ни, човешка любов.
--- Край на цитат ---

Delfin123 - съгласна съм с това и с разсъжденията ти по-надолу..но въпросът ми е свързан именно с тълкуването на любовта и ревността между хората -  http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html
И благодаря за коментарите..надявам се на още мнения..защото чувствам, че имам нужда да израстна...

Delfin123:
Да,  bobi57, аз говорих  общо, а не по конкретния цитат, даден от теб. Мислих, че темата е общо за любовта.

Ние сме хора, и колкото и да имаме високи идеали, колкото и да се стремим да  ги следваме, понякога не успяваме. Така е и в личния ни живот, особено в младежките години. Понякога сме склонни да  се влюбим в енергични, харизматични хора, които обаче се съблазняват от собствения си чар и имат многобройни връзки или флиртове  и то съвсем съзнателн - "да опитаъ", "да се наситят", "да си поживеят".

Факт е, че  не можем да задържим един човек, ако той не иска да е с нас. Понякога мъжете използват пари, обществено положение, връзки, жените - красота, младост, чар, козметиак, силикон...
Но всичко това е до време. А и често твърде силно се усеща емоционална кухота. Празно е.

Човешката любов е бледо подобие на Божествената.
Именно затова само по-висшите вибрации на любовта  могат да "нахранят душата" и човек да изпадне във висше екстатични сустояние на любов, единство и сливане.
А оргазмът е именно един слаб отклик на тези състояния.

Живеем в свят, в които човешките отношения са все по-мимолетни и лесно разрушаващи си,  ако изобщо ги е имало, а не са били социална любезност.
Но именно чрез хората ние осъзнаваме себе  си и учим много силни уроци.
Лесно им е било на йогите по пещерите в Тибет.
Трудно е тук между хората да  виждаме доброто, да сме търпеливи, разсъдливи и благи.

Според скромното ми мнение, ако човек страда, ако душата е самотна и "гладна", човек се стреми да я насити с човешка любов. А тя е преходна и нетрайна. И тогава се появява ревността -  трудна задача за преодоляване.

Колкото повече обичаме, толкова повече може да ревнуваме, и толквоа по-силно виждаме, че всеки има свободна воля и не можем да го задържим. Дали това е съдба,  карма, Божия промисъл, или следствие на наши грешки или.... или... - не знам, не можем да знаем.

Затова е добре да минем над  физическото, да се фокусираме в сърцето и душата.
Да станем цялостни и уравновесени.
А това привлича хората към нас.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия