Автор Тема: Дата: 17.03.2010, Сряда  (Прочетена 3392 пъти)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Дата: 17.03.2010, Сряда
« -: март 17, 2010, 05:51:11 am »
Мисъл за деня:"Всякога, при всички условия на живота, употребете вашата сила, защото човек, като не я употребява, губи силата. Колкото повече я употребява, толкоз неговата сила се увеличава. Всички трябва да имате сила."

Интересна мисъл, която може да доведе човек до много размисли...
Някой "влизал" ли е в дълбочина?
От една страна има Вселенски закон за запазване на енергията, който
в общи линии се изразява в това, че при правене на нещата се използва минимално количество енергия.
От друга страна енергията на човек е пряко свързана със силите на човека.

Как така една енергия (сила) се губи, ако не се употребява от човек?
И... как така една сила се увеличава, когато тя се употребява от самият човек?  
Не съществува ли известно противоречие?
Някой задава ли си тези въпроси и може ли да предложи подходящи отговори?

Поздрави.  
« Последна редакция: март 17, 2010, 05:52:46 am от Никола Дамянов »

Неактивен Valentin Petrov

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #1 -: март 17, 2010, 08:17:22 am »
Хубав въпрос. Най-интелигентният учен когото познавам ми го зададе веднъж.
Силата се състои в това да можеш, или в това да правиш?

Мисля че имаме сила когато я употребяваме постоянно.
Силата която постоянно върши работа е очевидна и се измерва лесно количествено.

Мощността = работата делена на времето = силата по скоростта.

Една кола неизползвана години едва ли ще тръгне.
Като се използва, и да се повреди, се води на ремонт.

Реката с бързо течение е винаги чиста за разлика от блатото.

Един активен спортист ако изостави упражненията си загубва силата на мускулите си.
Ако ученият или инженерът не използват ума си, излизат от форма.

Който не работи, не трябва да яде. Като огладнее става отново готов за работа.

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #2 -: март 17, 2010, 11:17:37 am »
....

Как така една енергия (сила) се губи, ако не се употребява от човек?
И... как така една сила се увеличава, когато тя се употребява от самият човек?  
Не съществува ли известно противоречие? ...

Силата (Енергията), разгледана съвкупно в цялата вселена, се запазва съгласно законите за запазване. Обаче силата на един човек не е негово собствено притежание; в него влагат капитала си милиони същества. Колкото по-добър инструмент е човек, с колкото по-голямо КПД провежда виянието на тази сила, толкова повече той бива ползван за проводник, именно като следствие от закона за икономията на усилия в Прориодата. Ето как от гледна точка на човека се получава - колкото повече усилия влага, толкова повече сила получава. А на глобално ниво равновесието е запазено, разбира се. Няма как да бъде иначе.

Това може да се наблюдава например и в икономиката: колкото повече дадено предприятие печели, толкова повече му се качват акциите на борсата и толкова повече хората влагат средствата си в него. Силата на предприятието се увеличава - във вид на пари. Но съвкупността от финансови средства в света като цяло не се влияе от това - просто става едно преливане...

Има и друго. Невидимия свят пести енергия, а изразходва време. Това означава, че ако нямат подходящи проводници за своята проява,  светлите същества предпочитат да изчакат. Те запазват силата си за употреба в бъдещето. Отново може да има локални флуктоации във времевиаспект, но глобално - в дългосрочен аспект - енергията следва да се запазва.

Отново може да се даде аналогичен пример в областта на икономиката и финансите.
« Последна редакция: март 17, 2010, 11:26:43 am от vasil »

Неактивен Вили Николова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #3 -: март 17, 2010, 05:14:30 pm »
Здравейте,
 аз мисля ,че енергията на всеки е свързана със силата на волята,вярата и любовта му .Според мен духовния човек не може да бъде слаб, защото радостта от съзнателната работа дава достатъчно сили. Аз лично колкото повече отправям мисълта си "нагоре" толкова повече енергия имам и обратното.Предполагам ,че с всички е така,но може ли да споделите вашите принципи за запазване на енергия и как прилагате закона.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #4 -: март 19, 2010, 04:18:25 am »
Здравейте!

Аз намирам много ценни идеи и различни гледни точки в мненията по-горе относно въпросите за енергиите...
Това още един път потвърждава правилото, че общото мислене и конструктивна дискусия водят до положителни резултати.
Искрено благодаря на всички които се включиха!

На скайпа получих и още едно мнение " ...и Учителя някъде го беше казал, но не помня точно къде - че вселената не търпи празно пространство и колкото повече от една чаша (съд) се излива, толкова повече се влива в нея", в което има много истина и е много синтезирано и добре казано.

Всъщност лично на мен най близка ми е аналогиите на Валентин, в който се прави сравнение със спортиста. Там действително, когато има изразходване на сили при трениране, след това при почивката организма се зарежда отново, но паралелно с това се и развира (уголемяват се мускулите например!)

Много съществено и ключово важно е това, което казва Васко, че в Невидимият свят се пести енергия,...тоест действа Закон за съхранение на енергията, защото там НЯМА зависимост от компонентата време. Тоест, когато разполагаш с неограничено време, то е нормално да се съсредоточиш върху запазването на енергиите си и съответно разумното им използване, което пък пряко се свързва със друг Вселенски принцип Разумността.

На Вили пък мнението ми се струва много ценно от гледна точка на източниците на енергия. Не винаги да се наядем и да се си напием е в пряка зависимост със прилива на енергия. Това може да е необходимо, но не и достатъчно условие. Учителя употребява интересен израз за "подпушване на енергиите" в тази насока. Аналог за това е, ако сме в някаква емоционална дупка, например. Тогава можем да имаме достатъчно енергия, но да се чувстваме отпаднали, унили, разпуснати,...което са дължи на намалена вяра, любов,... а и от там - да не проявяваме воля, за да вършим нещо. Може да се даде и обратен пример - когато преливаме от любов и желание нещо да правим, и ...тръгнем да действаме (употребим волята си!), то тогава се изпълваме с енергия, дори да не сме си починали или нахранили добре. Май всеки се е сблъсквал с подобни опитности...

И аз ще се опитам да отговоря на въпросите по-конкретно,...вдъхновен от изказванията на съфорумците.

Как така една енергия (сила) се губи, ако не се употребява от човек? - Силата се губи, защото както казахме, от една страна човек е обвързан с времето (продължителността на живота му!), а от друга страна няма "склад" за съхранение, където може да се натрупва излишната енергия. Например - имаш дадена ситуация (карма за изкупуване!) и ти трябва да употребиш  енергия да я разрешиш. Пасивното поведение обаче, не означава, че ще ти се размине,...а нещата се отлагат във времето. Тоест, след време ще ти се даде отново подходяща ситуация за "уреждане на сметки". Да, но тази пропусната възможност, е свързана пряко с неизразходваната енергия, която не може да се складира и да се запази за бъдеще време. Паралелно с това докато човек чака да му се поднесе отново благоприятни условия за пропуснатата ситуация, на него му се предоставят НОВИ ситуации за решаване, за които човек също трябва да употреби сили и енергии. Така с времето какво става? - Просто пропуснатите възможности за изразходване на сили и енергии, водят до "похабяване" на последните. Зависимостта може да е косвена, но никак не е за подценяване!
В този ред на мисли вижте колко мъдро го е казал народа "За лудо работи, за лудо не стой". :)
Във връзка с всичко казано до тук, може да се спомене нещо и за Волята. Може би това е ключов момент и Нея, ако я няма трудно може да се изразходи дадена енергия (сили) за нещо. Не случайно Учителя говори толкова много за Нея и е дал толкова много упражнения за каляване на Волята. Връзката е простичка - имаш сили, трябва в подходяща ситуация да проявиш активност, която неминуемо се свързва с налагане на Воля (усилие!), което би трябвало за "разреди батериите", и да се свърши определено количество Работа. Това пък  ще доведе до нова възможност за цикъл от "зареждане на батериите", които трябва да са в готовност, за нова Работа...

Другият въпрос - И... как така една сила се увеличава, когато тя се употребява от самият човек? - Сега ми хрумна, че ако използваме отговора на първият въпрос като основа, ще намерим лесен отговор и на този.
Идеята е - като въртим планомерно  цикли на отдаване и приемане на енергии, и това го правим СЪЗНАТЕЛНО, респективно ние се развиваме и узряваме духовно. Следствие от всичко това е нашето изкачване на по-горни духовни нива, където енергиите са изключително по силни и там (на тези нива!) зависимостта на енергията от времето намалява. С една дума - увеличаването на енергията го свързвам с духовното израстване.

Светъл ден и Успех на всички.  

    
« Последна редакция: март 19, 2010, 04:26:51 am от Никола Дамянов »

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #5 -: март 19, 2010, 07:47:22 am »
Мисля си и, че има един съществен момент по въпроса с Енергията (Силата). А именно: че тя не се отпуска произволно – а точно за това, за което ще я разходваме. И тук е много важен избора ни за какво ще я разходваме, според който зивиси и качеството Й (общо казано). Дали това ще е, за да летим.. или за да правим мускули докато копаем дупка.. зависи от нас :)  Всяко наше занимание и работа – благодарение на тази Енергия (Сила), водят до напредък.. но, в различна степен.

Намерих и още нещо ценно, докато търсех откъде съм запомнила примера с чашата:
 „Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли активността, не може да му се помогне” ( Разговорите при Седемте Рилски езера, С.1996)

Неактивен bobi57

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #6 -: април 09, 2010, 02:32:36 pm »
Например - имаш дадена ситуация (карма за изкупуване!) и ти трябва да употребиш  енергия да я разрешиш. Пасивното поведение обаче, не означава, че ще ти се размине,...а нещата се отлагат във времето. Тоест, след време ще ти се даде отново подходяща ситуация за "уреждане на сметки". Да, но тази пропусната възможност, е свързана пряко с неизразходваната енергия, която не може да се складира и да се запази за бъдеще време. Паралелно с това докато човек чака да му се поднесе отново благоприятни условия за пропуснатата ситуация, на него му се предоставят НОВИ ситуации за решаване, за които човек също трябва да употреби сили и енергии. Така с времето какво става? - Просто пропуснатите възможности за изразходване на сили и енергии, водят до "похабяване" на последните. Зависимостта може да е косвена, но никак не е за подценяване!
Както винаги...чета със закъснение това, което ми трябва..И все пак – благодаря..Явно ДНЕС е трябвало да прочета тези мисли..и пак благодаря..защото ТОЧНО ТОВА се случва с мене..и сега разбирам причините, поради които се случва..остава да разбера как да променя нещата или по-точно да променя себе си...и разбирам още, че имам да уча много.. Благодаря на споделилите своите мисли във форума...Хубаво ще е, ако по-често пишете и коментирате...Лека вечер и красиви сънища желая!

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 17.03.2010, Сряда
« Отговор #7 -: април 19, 2010, 12:49:51 am »
Цитат
Мисъл за деня:"Всякога, при всички условия на живота, употребете вашата сила, защото човек, като не я употребява, губи силата. Колкото повече я употребява, толкоз неговата сила се увеличава. Всички трябва да имате сила."

Ако чрез вътрешна работа човек слуша интуицията си, ако сърцето и ума са в хармония, ако чуе тихия вътрешен глас, то това значи, че е в хармония с цялото, че усеща каква е Божията воля и  му се дава енергия и вдъхновение да я изпълни.

Човек символично е и като една река, спре ли, иска ли да образува езеро,  или ако мине по труден път и не може да си проправи път, то може да стане, уви, блато.