Автор Тема: Дата: 05.03.2010, Петък  (Прочетена 1862 пъти)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Дата: 05.03.2010, Петък
« -: март 05, 2010, 07:00:10 am »
Мисъл за деня:
"През ума ви минава една добра мисъл, една идея – дайте ? път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа. Ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре."

Иска ми се да коментирам тази мисъл, от гледна точка на идеята, която се реализира тук във форумите в раздела "Школа".
В цитата, Учителя набляга на това да не се отлагат идеи, защото загубата на време от една страна е много вредно ( от гледна точка на Ликвидациония век), а от друга страна  Божествените идеи са свързани пряко с  ПРИЛАГАНЕТО, което изисква не малко време. Мисля, че тази връзка е важно да се разбере и да се намери баланса. На практиката много хора подценяват този баланс и дефакто стопират сериозно своето развитие.
Пример - знаем Закона за помощта (често разисквахме в последните теми за него), разработили сме няколко гледни точки ( има споделен личен опит), изяснили сме действието (разумните постъпки, които да се предприемат в ситуации),... маркирали сме евентуални последствията - изобщо всичко е ясно. Да, но полза - никаква, ако не сме го приложили цялото това знание.
Как става прилагането? - трябва благоприятни условия,...тоест РЕАЛНА ситуация, при която ние да изпрактикуваме нашето знание, което е своего рода наш личен изпит.
Тук е и големият проблем на "прилагането". Човек има знанието , но няма благоприятни условия за прилагане, за да получи познанието, без което само по себе си знанието с нищо не може да ни е от полза. В този ред на мисли, не можеш да кажеш на близък - "Я сега,...разболей се или изпадни в немилост, и съответно не искай помощ, за да се проверя аз дали ще устискам и дали ще постъпя разумно спрямо законите, които знам!" Това е невъзможно. Не може да предизвикваме и насрочваме изпитите си.
ЕДИНСТВЕНОТО нещо което зависи от нас е това да поддържаме определено ниво на БУДНОСТ, което ще ни помогне изключително, когато дойдат дадените изпитания (реални ситуации). Само ако сме "будни", можем да отреагираме по най-адекватният начин и да не си проваляме изпита. А без взет изпит, което е всъщност приложено знание, може ли да направим и крачка напред в духовното си развитие? Абсолютно невъзможно нещо!

Какво се получава на практика? - Човек или пропуска момента на предоставената му възможност за прилагане на една идея (липсва будност), или не проявява нужната разумност в постъпките си,... което и в двата случая значи - провален изпит.  Респективно, от всичко това, следна "насрочване" на нова дата за поправка, която трябва да се чака... Изчакват се нови благоприятни условия и ситуации, които да ни се дадат. Това се чака!
През "чакането" обаче, човек трупа нови знания, за чиято трансформация в познания, също са необходими други (допълнителни) подходящи условия. Получава се едно наслагване... Ако можем да си го представим образно - човек е нещо като съд, който се препълва (от неприложени знания!) и в следствие на това прелива хаотично,... което просто можем да го свържем с разпиляване на енергии и време. Позната "картинка" и примери около нас - колкото си искаме.
За подобно "задръстване" със знания, преди време говорихме в едни други форуми и изказах мнение за "вредата", която може да донесе една прекомерна интелигентност на човек, който изключително много чете и са наблъсква със знания на различни школи и езотерични учения, а не балансира с прилагането на научените знанията.
Има ли "изход"...? - Методи за излизане от подобни опасни "зацикляния" са - ретроспекции; обективни  себеанализи; "въпросиране" на проблемите; подходящи приложни-медитации, което е еди вид "ментално прилагане" на минал опит (пести много време и дава доста добри резултати, но е САМО за хора с опит!); и... много други.(дълга тема!)

Мисълта ми е друга... Колко много може да помогне една подобна виртуална школа, където от дадена Беседа, всеки се стреми да открие и маркира Божествените идеи  и да сподели размисли, свързани със собствен опит. Ползите са в няколко направления:
1. "Добрите идеи и мисли", за които Учителя споменава в мисълта на деня, ще са в много по-голямо количество, при което съзнателният човек, няма да отлага, а по-скоро ще се дисциплинира, за да им "даде път" и приоритети.
2.При трудни житейски ситуации, когато Божествените идеи са обикновено кът или липсват, човек спокойно може да "презареди", с идеите предложени от други участници. Не ви ли се е случвало да четете Беседа и главата ви след това да е "празна" (безидейна!), в следствие на външни дразнители (близки, приятели, колеги,събития), които някога се компилират много неприятно и затормозяващо?  
3. С малките коментари върху изложените идеи, прилагането ще се подобри значително. Така прилагащият човек ще е по-подготвен, защото ще има на разположение сходен чужд опит, което си е голямо предимство, за успешно преминаване през различни изпитания.
4. Подобна виртуална школа, може да поддържа ежедневно високо ниво на будно съзнание в участниците, а нима това не е добра основа за всяко едно духовно израстване?

Може да има и доста други ползи от виртуалните школи, но смятам, че дори да е на лице и ЕДНА от четирите ползи по-горе, си заслужава човек да полага някакви усилия в тази насока...Поне до тогава - докато има хармония, добър тон и разбирателство между участниците.

Светъл и успешен ден на всички.        

        
« Последна редакция: март 05, 2010, 07:21:07 am от Никола Дамянов »

Неактивен Вили Николова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 05.03.2010, Петък
« Отговор #1 -: март 05, 2010, 12:57:15 pm »
Здравейте,

Благодаря на Никола за коментара , защото мисля че прилагането е основен проблем за повечето от нас.На мен лично,многократно ми се е случвало да се проваля,точно поради липса на будност. Уж на теорията съм много добра, но като дойде ред да я приложа, постъпвам по най-неразумния начин и "проспивам шанса".
Напълно подкрепям мнението за ползите от виртуална школа и поздравявам всички участници. Знам , че не е лесно да се споделя опит(особенно "горчивия") и да се дават реални примери (не поради липса),но вярвам че това е най-ползотворния начин да се използва времето до поправката (следващия изпит) и да се разберат Божествените идеи.

Светли дни !

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:Дата: 05.03.2010, Петък
« Отговор #2 -: март 06, 2010, 03:09:36 am »
Здравей, Вили! Радвам се, че си се „осмелила” да споделиш мислите си във виртуалното пространство. Както виждаш, не е страшно. Аз имам същите проблеми като теб – на теория съм добра, но на практика има провали. Точно заради проблемите с „будността”. :)

Относно думите на Учителя: „През ума ви минава една добра мисъл, една идея – дайте й път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа. Ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре.” – те са ясни. Явно Учителя много е държал на изпълнението на добрата мисъл, защото в една друга беседа казва:

…каквато и да е добра мисъл, която дойде в ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, без да се колебаеш. Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай пред никакви философии, не яж, не пий, направи това.

Мечешкият капан!
http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.1999/1922-06-29-19.html


Ние сме части от общото цяло. Изпълняваме някакви задачи и мисълта, която се е генерирала от невидимия свят в нашето съзнание, не е дошла току така. Затова трябва да бъде изпълнена. Ако не я изпълним, значи сме се провалили на „изпита”. И тогава идва „насрочване” на нова дата за поправка, както казва Никола.

Но тук възниква и един проблем – по какво се познава добрата мисъл? Защото човек може да хукне да изпълнява и някоя не чак толкова добра мисъл. До колкото знам идеи в нашето съзнание могат да се проектират не само от светлите сили?

Ползата от една виртуална школа в това отношение е много голяма и не бива да се пренебрегва и противопоставя на опита и практиката. Без опит и практика не може. Това е абсолютно ясно! Но и разсъжденията (не дървените философии), обмяната на опит си имат своето място в духовното развитие. Така ми се струва...?



Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 05.03.2010, Петък
« Отговор #3 -: март 06, 2010, 06:33:34 am »
Здравейте приятели!
Много е трудно човек да говори за провалите си, когато Работи и прилага методите, дадени от Учителя... Неминуемо всеки един от нас ги има. Убеден съм обаче, че всеки който искрено и без притеснение споделя проблемите си и търси Истината, за тяхното решаване, то по някакъв начин ще му се даде Светлина, за правилното разрешение на трудностите. Убеден съм в това и многократно съм го изпитал!
В този ред на мисли, поздравявам Вили и Анета, за споделените мисли.

Иска ми се да коментирам и следният цитат на Анета, който съдържа много съществени въпроси, за които и аз съм се замислял много пъти.
...
Но тук възниква и един проблем – по какво се познава добрата мисъл? Защото човек може да хукне да изпълнява и някоя не чак толкова добра мисъл. До колкото знам идеи в нашето съзнание могат да се проектират не само от светлите сили?
...

Ще предложа отговор, до който съм достигнал четейки Беседите и който отговор съм го проверил в практиката.
Значи,... как да разпознаем "добрата мисъл"? - Отговора се състои в това, да определим какво е "добра ..." ? Според Учителя  "добра мисъл" е равна на "РАЗУМНА мисъл"!
А какво значи "разумна..."? - Това е мисълта, която е в синхрон със Вселенските закони и Принципи, на които се подчинява земното ни съществуване. Следователно, когато постъпваме разумно и използваме като основа една Висша разумност, ние дефакто изпълняваме и Божията воля. Нещата са свързани.
А какъв е смисъла от изпълнение на Божията воля (закони, принципи, правила)? - Смисъла е един - "повдигане на човешката Душа" (Учителя) или просто казано човек да научи уроците си, определени за земното му съществуване.

Имайки предвид горното, сега е лесно да си представим, че да приложиш "добра мисъл", някога може да се хареса на обекта, на който ще помогнем например,... но доста често става така, че прилагането на добрата мисъл не се харесва... :) (в случая говорим за помагане!)

С една дума - във всички наши действия просто търсим РАЗУМНО поведение и нищо друго не би трябвало да ни притеснява. ЕДИНСТВЕНО така може да сме до голяма степен сигурни, че помагаме наистина на някой, или че Работим "правилно", или че постъпваме "правилно"...

Светъл ден и приятни почивни дни ви пожелавам.

  
« Последна редакция: март 06, 2010, 06:38:00 am от Никола Дамянов »