Автор Тема: Дата: 02.03.2010, Вторник  (Прочетена 1565 пъти)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Дата: 02.03.2010, Вторник
« -: март 02, 2010, 06:00:37 am »
Мисъл за деня: "В какво седи радостта на извора? – В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора – това не го интересува. Като пиеш от него, той се радва.
Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове."


Много хубава мисъл, която ми напомня един друг случай, когато ученици питали Учителя - "Учителю, как да Работим и да служим за Бог?"  Отговора бил - "Вземете пример от Слънцето! То не си подбира хората, за които да грее,...и тези на които да дава топлина". В настоящата мисъл се използва сравнение с извор, цвете, ...дърво което дава своите плодове... Много аналогии, които биха могли да помогнат с размисли на човек, във воденето на един съзнателен живот.
Всъщност тези аналогии кореспондират пряко и с древната мъдрост "Направи добро и го хвърли в морето", но нещата са изказани по един уникален, различен и още по-разбираем начин.

Ключовият момент според мен е в изречението "Дали хвалиш извора – това не го интересува."  
На кой не му се иска да бъдат забелязани усилията му? На кой не му е приятно да бъде похвален?
Въпроса е може би в това, да не се обръща особено внимание на "хвалбите", а да се набляга повече на Работата и на нещата, които трябва да се вършат. Често съм забелязвал, че в братските среди, не само, че се обръща внимание на "хвалбите", но се правят неща (проекти!), за които съзнателно се очакват някой да ги похвали. Често се стига и до ситуации, че ако не се намери някой който да хвали, "служещият" да се сърди за това... (тема която не ми се иска да коментирам!)  

И още малко в тази насока... Кой най-често ни хвали? - Обикновено това са нашите приятели. Значи какво излиза? - близките ни хора, се явяват като едно изкушение, стимулиращо разцвета на нашето Его, което пък от своя страна може да бламира нашето развитие. Колко малко хора осъзнават този факт? Малко ли са хората, които се радват на лаврите и ореолите, които им кичосват техните "приятели" ?!? Примерите са навсякъде около нас и в светският живот, и в политиката, ...а и в съзнателният (духовен) живот. Навсякъде!
Нож с два остриета - от една страна приятелите могат да ни съдействат и помогнат много, но от друга страна, могат да съдействат активно за да паднем от клона, на който сме се качили, като просто отрежат последния. :)

В този ред на мисли, за мен е по ценна братска забележка или конструктивната критика на някой, от колкото "прах в очите" от някой приятел. Колко много се заблуждаваме понякога, когато не разбираме тези мъдрости, които Учителя ни ги е "смлял" и ни ги е поднесъл по един неповторим и красив начин.
    

 
« Последна редакция: март 02, 2010, 06:03:23 am от Никола Дамянов »

Неактивен Eли Статкова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 02.03.2010, Вторник
« Отговор #1 -: март 03, 2010, 07:53:37 am »
За мен, сравнението с извора е обвързано и с това, че ИзворЪТ не насилва никого непременно да пие от него. А дава само на онзи, който има нужда, и който се е спрял при него. Насила не може да дадеш, можеш само да взимаш, за това и Изворът не се интересува дали го хвалиш или не - който е имал нужда - взел е, останалите отминават по своя път.
А изворчето не ги гони по петите да им казва - сакън, жаден си, дехидратиран си - пий, човеко:)
И аз се сблъсквам с проблема за хвалбите и проектите, които непременно трябвало да доведат до този или онзи резултат... и виждам, че изворчето е хукнало насила да дава... или по-точно се е затворило това изворче и вече не извира:) , подпушило се е това изворче, както казва Учителя в една от лекциите си. Т.е. Човекът е попаднал на урок, който е нужно сам да осмисли, научи и претвори в живота си, за да може отново да върши работата си.
И на мен ми се случи да се подпуша - опитвах се да дам на един брат своя опитност, за да продължи нататък. Всъщност, няколко човека се опитвахме да му дадем едно и също, казано по различни начини - ха дано разбере някое от обясненията. В момента, когато разбрах, че извършвам насилие - той не вижда и не чува какво му се говори, а ние продължаваме - просто се отдръпнах. По-късно, при среща с Георги Изворски разбрах, че нямам право да казвам никому нещо повече от три пъти, пък дори този човек да е собственото ми дете. Човек сам взема нужното му в момента, съобразно собственото си равнище и нужди.
Виделина за всички и прекрасен ден!