Автор Тема: Дата: 22.02.2010, понеделник  (Прочетена 3339 пъти)

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Дата: 22.02.2010, понеделник
« -: февруари 22, 2010, 03:49:10 am »
Мисъл за деня:
„Защо сме дошли на Земята?“ – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на Земята да живеете охолно; не сте дошли на Земята да вършите търговия; не сте дошли на Земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на Земята като слуги – да изпълнявате Волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите, и след това да се върнете назад.

А от къде да разбера каква е волята на Бога за мен? :(

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 672
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #1 -: февруари 22, 2010, 04:23:00 am »
 Като ползваш духовната практика,която ти е най-близка и усещаш,че е най-полезна за теб/Няма кой да ти я каже/.Такива са молитвите,песните,медитацията,съзерцанието,четенето на духовни текстове...Понякога може да е повече от една.Отговорът относно твоята житейска задача може да дойде по различни начини.А може просто да те водят по-възвишени същества/без ''човешки''отговор с текст/НО ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ РЕЗУЛТАТ ОТ ТВОЯТА ДУХОВНА РАБОТА.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #2 -: февруари 22, 2010, 04:38:45 am »
Мисъл за деня:
„Защо сме дошли на Земята?“ – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на Земята да живеете охолно; не сте дошли на Земята да вършите търговия; не сте дошли на Земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на Земята като слуги – да изпълнявате Волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите, и след това да се върнете назад.

Явно, че трима сме писали едновременно по тази мисъл и за това ще изтрия темата, която бях направил и ще присъединя мнението си тук.
Прииска ми се да коментирам тази мисъл, защото в нея прозира една много съществена идея.
Необходимо е да се уточни, че тази идея е за строго определен кръг от хора, които осъзнато са поели по Пътя на своето духовно развитие, чрез методите и практиките, които Беинса Дуно е дал. За останалите хора, може би тази идея е трудно приложима.
Въпроса, който вълнува може би всеки от нас е: Как се изпълнява Божията воля? - Отговора е простичък - Чрез служене!
Човек е изпратен на Земята като слуга, но по време на светският си период, това трудно се осъзнава. В Школата обаче, Учителя дава много съзнателни методи на служене, които стоят в основата на всяко едно духовно развитие. Единствено подобни методи могат да "изчерпват" наличната карма, без да "завързват" допълнителна такава, която да удължава броя на циклите на прераждане.
Интересен момент е, че Учителя споменава, че това е "най-лесната задача". Като се замисли човек това действително е точно така, но рядко се осъзнава. Като изпълняваш чужда воля, отговорността е също чужда, което е изключително улеснение и привилегия при един земен живот, през който можеш да забъркаш толкова много "каши", че после и десетки животи няма да ти стигнат, за да се изчистят и "изправят нещата".
Тънкият момент, може би се заключава в това, да можем да различаваме Божията воля, от човешката воля. Много важен момент! Начини и методики в тази насока, Учителя е дал на други места, които също не са особено трудни за прилагане, но е друга тема на разговор.
Още един загатнат интересен момент в мисълта е - "...след това да се върнете назад". Какво значи да осъзнаеш своята "служба", тук на Земята, и след това да се върнеш назад? Това е един ключов момент при всяко посвещение и е свързано с Новорождението - друга много голяма тема, по която ученика трябва да има много разбиране. Без Светлина по тази тема, човек може да е "глашатай" (разпространител!) на "благата вест", но не може да се каже, че е ИСТИНСКИ служител на Бог и изпълнител на Неговата воля. Има съществена разлика между тези "длъжности", ако може така да се каже! :)  

Светъл ден и успешна седмица на всички пожелавам.
« Последна редакция: февруари 22, 2010, 06:26:23 am от Никола Дамянов »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #3 -: февруари 22, 2010, 08:15:06 am »
Аз съм дискутирал този въпрос (Коя е волята Божия за нас и как я разпознаваме?) с приятели преди време.  Откроиха се две становища:

1) Волята Божия се усеща отвътре, фактически това е което ние искаме (бидейки устремени към Бог); Волята Божия в определен смисъл е нашата воля; тя е "тихият глас" в нас.

2) Болята Божие не е и не може да бъде еднаква с нашата воля; тя е съвсем отделна същност и се дава чрез знаци и чрез откровения отгоре; нашата мисия е да я доловим и да я следваме

И двете позиции имат своите основания. Като се замислим, и двете положения могат да бъдат верни, в зависимост от нивото на нашето съзнание или пък от представата ни за самите себе си. Вярно е, че човек притежава много несъвършенства, но е вярно също така, че човек представя и малка част от Бога. Аз лично клоня към положение (1), но ми се струва, че в момента истината се намира някъде по средата.

Метода за разпознаване на Божията воля е в състоянието на хармония, което настъпва при нейното изпълнение. Всяко раздвоение, което настъпва, показва, че сме се отклонили от волята на Бога - обикновено го показва пост фактум. Но чрез интуицията си ние можем да открием това и предварително, също така.
« Последна редакция: февруари 22, 2010, 08:23:48 am от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #4 -: февруари 22, 2010, 09:57:02 am »

1) Волята Божия се усеща отвътре, фактически това е което ние искаме (бидейки устремени към Бог); Волята Божия в определен смисъл е нашата воля; тя е "тихият глас" в нас.

2) Болята Божие не е и не може да бъде еднаква с нашата воля; тя е съвсем отделна същност и се дава чрез знаци и чрез откровения отгоре; нашата мисия е да я доловим и да я следваме



На пръв поглед и двете тези са верни, ...и особено първата,... и то поради простият факт, че Бог ни е дал свободна воля. Следователно нашата воля е производна и на Божията воля. От което пък следва, че изпълнявайки собствената си воля, ние изпълняваме Божията воля. Да, да, ...но е не съвсем! :)
Нека не забравяме обаче, че дори и Христос прокарва граница между двата вида воля с думите си "Нека бъде Твоята воля, а не моята", което е много показателно.
Къде е тази "граница" тогава? - Човешката воля е по-скоро частната (персонална) проекция на Божията воля,... като насоката на тази проекция, касае прякото развитие на дадената Душа. Сумарно погледнато тук се наблюдава припокриване на Божията воля с човешката, но това е привидно.
Границата се появява по ясно тогава, когато дадената Душа, е достатъчно зряла, в следствие на своята проявена осъзнатост, така че ТЯ започва да работи за Цялото, а не за собственото си развитие. Ако трябва да сме по-точни, Душата продължава вече своето развитие "в комплект",..."в група". В подобна ситуация алтруизма, грижата и хармонията в груповият живот, игнорират по естествен начин частният интерес (човешката воля!). За това и Учителя говори за "служене" - вид себераздаване, с което се подпомага развитието и функционирането на общият организъм, който всъщност се явява и предпоставка за индивидуалното съществуване. В този смисъл, основополагащо е вече изпълнението на Воля, която съхранява цялото, което е РАЗУМНА воля,...или Божия воля.
Като пример, можем да си го представим клетките, образуващи един човешки организъм. Може ли всяка клетка да си проявява "собствена си воля" и да проявява сама своя избор, без хармония с тялото?
Колко време ще просъществува една клетка самостоятелно?
Колко време ще просъществува даден "организъм" съставен от подобни клетки, които не се съобразяват с някаква обща Разумна воля, съхраняваща цялостта...?

Всъщност истинските окултни Школи наподобяват "организъм", където отделните части (членове) са осъзнали вече своето място и своята роля като  "служители" и ...единственото нещо, което е важно за всички, е изпълнението на Разумната (Божия) воля. Нещата са много ясни и изчистени в това отношение.    
    
« Последна редакция: февруари 22, 2010, 10:09:50 am от Никола Дамянов »

Неактивен Eли Статкова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #5 -: февруари 23, 2010, 01:42:47 pm »
Все си мисля, че пътя, по който е нужно да поемем е предначертан чрез дарбите ни. Изпълняването на Волята Му е когато овладеем и развием дарбите си и осъзнато ги ползваме вече не само за себе си.

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #6 -: февруари 24, 2010, 03:03:21 am »
Благодаря за отговорите на въпроса, който зададох в началото на тази тема. Май всичко разбрах с изключение на:
1. Защо това е най-лесната задача. (За мен си е много трудна.. :) )
2. Какво разбира Учителя под връщане назад. Може би човек идва на земята с някаква цел и след като я изпълни – може да се върне обратно? Т.е. да умре...?

Мисълта е взета от беседата: Новото (Утринни Слова, 23.05.1937 05:00 Неделя, София)
http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2320

Тази беседа е много кратка и акцентът в нея пада не върху Божията воля, а върху страданията доколкото успях да разбера, прочитайки я.

Усетът за Божията воля се създава постепенно с духовната практика, както е написал admin. Но ако човек не върви по духовен път все още? Тогава?

Никола говори за посвещаване и новораждане – пак за хора тръгнали по пътя на ученика. А останалите, светските?

Казаното от Васил:
Цитат
1) Волята Божия се усеща отвътре, фактически това е което ние искаме (бидейки устремени към Бог); Волята Божия в определен смисъл е нашата воля; тя е "тихият глас" в нас.

донякъде показва към какво трябва да се придържа един човек, който все още не е влязъл в някоя школа. Може и да не съм го разбрала добре, но съм забелязала, че когато съм се опитвала да „вървя срещу течението” така да се каже, винаги съм „налитала” на големи проблеми. Обикновено това, което ми се дава е най-доброто, но ако аз го пренебрегна и започна да се мъча да постигна това, до което не ме „допускат”, попадам на голяма беля. Това е светски опит, не духовен. И според мен важи за всички хора...?

Казаното от elista:
Цитат
Изпълняването на Волята Му е когато овладеем и развием дарбите си и осъзнато ги ползваме вече не само за себе си.

е много точно според мен, но трябва добре да познаваме себе си и да си знаем дарбите. Тук нещата опират вече до друга тема – познаване на себе си. :)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #7 -: февруари 24, 2010, 07:32:31 am »
Здравей aneta ! :)
Интересни въпроси задаваш, но ми се струва, че отговорите са в самото ти мнение...Така си мисля, но нека видим и други коментари и гледни точки от съфорумци.
Аз ще започна от зад на пред. Казваш:
Може и да не съм го разбрала добре, но съм забелязала, че когато съм се опитвала да „вървя срещу течението” така да се каже, винаги съм „налитала” на големи проблеми. Обикновено това, което ми се дава е най-доброто, но ако аз го пренебрегна и започна да се мъча да постигна това, до което не ме „допускат”, попадам на голяма беля. Това е светски опит, не духовен. И според мен важи за всички хора...?
Според мен да започнеш СЪЗНАТЕЛНО да осмисляш "уроците", които ти дава Съдбата са сигурни стъпки към нещо духовно. Изобщо аз почти винаги свързвам проявяването на съзнателността със духовността. Следователно изводите ти, че "това е светски опит, не духовен", не ми се струват точни.
Значи, след установяването на някаква закономерност, "светският човек" започва да развива нещата нататък... Кой "забранява"? Защо? Какви са закономерностите?...Та нима това не е духовен Път на израстване на една Душа? Всеки обаче сам си избира до къде да стигне по този Път! Тук е "проблема".
В този ред на мисли, мога да кажа, че човек неминуемо стига до Учението (настоящият или следващ живот!), където отново има избор, заключен общо взето в две насоки:  Първата - човека може да си "клъвва" ежедневно или когато му потрябват идеи и съвети от Беседите, и да си решава проблемите  "на парче",...и втората насока - човека се заема сериозно с изучаването и прилагането на идеите. И двата Пътя са правилни, ...и всеки както го усеща вътрешно, така да си го прави! Всъщност за това Беседите са "многопластови",... а и подобна е била причината в Школата на Изгрева да има различни групи ("класове"). С една дума - в Учението има "за всекиго по нещо". Всеки сам решава, колко и какво да си "вземе" - като обем, респективно - ангажирано време.

С тази "подложка", си мисля, че се отговаря лесно на въпросите ти в началото на мнението, а именно:

1. Защо това е най-лесната задача. (За мен си е много трудна.. :) )
2. Какво разбира Учителя под връщане назад. Може би човек идва на земята с някаква цел и след като я изпълни – може да се върне обратно? Т.е. да умре...?

3.Усетът за Божията воля се създава постепенно с духовната практика, както е написал admin. Но ако човек не върви по духовен път все още? Тогава?
4.Никола говори за посвещаване и новораждане – пак за хора тръгнали по пътя на ученика. А останалите, светските?


Ако е необходимо ще направя и допълнителен коментар, но смятам, че нещата са ясни...



« Последна редакция: февруари 24, 2010, 07:35:55 am от Никола Дамянов »

Неактивен Eли Статкова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #8 -: март 01, 2010, 06:05:22 pm »
Какво означава да познаваш себе си? Кой познава себе си? Имаш нещо, което ти е дадено - и оттам нататък всеки ден ти научаваш нещо повече за себе си и за света около теб... Развиваш се, обучаваш се - днес не си такава каквато си била вчера, утре си друга - всеки ден носи новото и във всеки ден си нова, може и всеки миг да си нова, зависи... какво и кога си го научила... човек може да се преражда непрекъснато, защото светът се преражда непрекъснато... самопознанието е е непрекъснат процес... ще познаеш, че не си в това, нашето измерение, и когато установиш, че се  познаваш напълно :)...

Неактивен Eли Статкова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 18
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #9 -: март 01, 2010, 06:16:26 pm »
Анета, мога да ти отговоря по много и различни начини на твоите въпроси, но съм убедена, че сама ще стигнеш до техните отговори и когато стигнеш сама - ще си сигурна в тях. Когато съм ВЪВ проблем, лично аз си формулирам много точно въпроса, задавам го еднократно (принципно рано сутрин) на душата ми, на духа ми и моля Господ да ми даде верното решение, след което поне две денонощия не мисля въобще за този проблем. Ако проблемът се опита да изпулва в съзнанието ми - го отделям от себе си чрез формули, молитви, музика... не е задължително да са ми дадени от някъде, за да ми действат... Обикновено, сутринта на третия ден, а понякога и по-рано, отговорът е готов в главата ми - и познавам, че е верния, защото изпитвам лекота, пък и всичко тръгва "по вода"... пробвай, ако желаеш:)

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:Дата: 22.02.2010, понеделник
« Отговор #10 -: март 02, 2010, 04:53:19 am »
...
 Когато съм ВЪВ проблем, лично аз си формулирам много точно въпроса, задавам го еднократно (принципно рано сутрин) на душата ми, на духа ми и моля Господ да ми даде верното решение, след което поне две денонощия не мисля въобще за този проблем. Ако проблемът се опита да изпулва в съзнанието ми - го отделям от себе си чрез формули, молитви, музика... не е задължително да са ми дадени от някъде, за да ми действат... Обикновено, сутринта на третия ден, а понякога и по-рано, отговорът е готов в главата ми - и познавам, че е верния, защото изпитвам лекота, пък и всичко тръгва "по вода"...


Струва ми се, че това е много ценен съвет, който е дала elista !
Аз имам подобни опитности, които ги характеризирам с думата "отлежаване" на проблема. Подобно поведение, неутрализира прибързаното, емоционалното и спонтанното вземане на решения, които обикновено не са разумни и по-скоро задълбочават проблемите, от колкото ги решават.

Благодаря ти elista за споделената опитност.

Светъл ден и успех ти желая.