Ето един "малък" коментар и от мен...
Казвам го шеговито, защото мнението излезе дълго, но собствениците на сайта ми разрешиха да пиша спокойно и да не се съобразявам с големината на мненията си, за което им Благодаря.
В мнението влагам и две лични опитности от последните седмици, с което искам да илюстрирам на практика как Беседите могат да помогнат на човек, да премине през негативните си състояния като се опита да ги трансформира, гледайки по-глобално и разумно на случващите се неща около него.
В този ред на мисли пожелавам на всички четящи долните редове търпение, което да им помогне в обективното преосмисляне на изложените коментари.
Конкретно по мотивите:
Мотив от лекцията: "Изобщо, може да се помага на човек, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен. Има ли човек този стремеж, може да му се помага, може и да се учи; няма ли този стремеж, нито може да му се помага, нито може да се учи."Настоящият мотив и важен от гледна точка на това, на кой човек може да се помага?
Лично аз съм срещал много допускани грешки в тази насока. Всеки човек "прогледнал" до някаква степен, в духовно отношение се впуска да "помага" на своите близки - бащи, майки, деца, роднини, приятели...Нормално е! На всеки му се иска да сподели хубавите моменти от своя живот с ближните си. Да не говорим, че човек занимаващ се със своето духовно усъвършенстване, прелива с изобилие от енергия и благоразположение, които неистово иска да сподели с околните. Това обаче разумно ли е? Как трябва да се прави, че нашата помощ, да не пречи, а действително да помага?
В тази насока Учителя в мотива е дал ясен и точен "нишан", който ако е на лице - може да се помага, ако не е на лице - помощта ни е не само полувенчата, но обикновено и с обратен знак.
Значи за да се помага на човек и за да може да се учи (напредва!), той трябва да има стремеж към Бога! Колко ясно и простичко е казано! Помагащият човек трябва САМО стриктно да се придържа към казаното.
Нека сега всеки от нас да си направи равносметка и ретроспекции, колко пъти той е говорил и наливал вода "във водениците" на ближните си, които ИЗОБЩО не са се интересували нито от нашите духовни занимания, нито от някакви въпроси относно Бог, или окултни и езотерични науки.
Когато се правят подобни себеанализи обаче, е необходимо да се игнорира проявеното любопитство от околните ни. В много случаи проявеното любопитство, не означава интерес към нашите занимания или Божественото.
В този ред на мисли любопитството на околните, често ни изиграва лоша шега и ни вкарва в заблуждение, а от там нарушаваме важната препоръка на Учителя. Необходимо е да има СТРЕМЕЖ, а не проявено любопитство на някой "загрижен" наш близък, който се стреми да ни "спаси" обикновено от глупостите, с които се занимаваме. Много примери имам в тази насока, включително и от личен опит. Хубаво е всеки да се замисли много дълбока по този мотив от темата.
Мотив от лекцията: "Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости."Този мотив и Васко по-горе го е разработил много добре.
Аз бих добавил само, че бедите на хората са производни на техните неразумни желания - известна, но трудно осъзнавана истина.
Желанията на човек трябва да се съобразяват с неотложните потребности, които човек има в даденият момент. Обикновено това не се получава, защото желанията ни са плод на стереотипи, които ни се налагат и са ни "кодирани" от материалното общество, в което живеем.
В този ред на мисли вчера се замислих, как Бог би се отървал от неразумните хора, които пречат на еволюцията на Земята? Някой тълкуват Божи наказания като земетресения,наводнения...Може би има и други видове наказания. Замислете се обаче колко по-лесно е да "накажеш" някой, като изпълниш неразумните му желания? Примерно даваш храна на лакомия в изобилие и той се пръсва от ядене.
Това май се наблюдава в световен мащаб при развитите икономики. Презадоволените и преяждащи хора вече едвам откарват до 50-60 год. живот. Защо ли ? Дали медицина и лекарства биха им помогнали? Високоплатени илюзии!
На друго място съм срещал Учителя да дава пример за плувец в океана...Какво би станало с него, ако му предложиш 100кг. злато ? Същата работа като човека в пустинята със скъпоценните камъни. Невероятно! - колко лесно Невидимият свят може да се избави от неразумни хора - чрез изпълнение на съкровените желания на самите хора. Брилянтен начин! - така хем няма да има недоволни (човека сам ще си е виновен и няма да да сипе обвинения към други),... а от друга страна няма да има завързване на кармични зависимости, които се получават при войни и бедствия, например. Изобщо Невидимият свят също е напреднал много в идеите си от времената на Содом и Гомор, не мислите ли ?
Мотив от лекцията: "Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните. Мисъл, на която ти сам не можеш да се радваш и от която сам не можеш да се ползваш, тя не може да радва и да ползва и другите хора."Да се "радваш на мисълта си" ?!? Ами как може да стане това, ако в главата ти е една бъркотия от прелитащи мисли, които те карат да се клатиш като махало при вземане на различни решения. "Да бъде, или да не бъде?!?, туй бил въпроса." - жалка работа.
Да се радваш на мисълта си, според мен е възможно, ако водиш някакъв съзнателен живот и да имаш изградена някаква вътрешна връзка с Невидимият свят.
Може ли да се радваш на мисълта си, ако не си в хармония с Божествения план тук за Земята ?
Изобщо мисълта трябва да е креативно ориентирана и когато е в хармония със Вселенските закони, човек истински и дълготрайно може да се радва на творческите постижения на своята мисъл. В противен случай, ще се случва варианта, когато днес човек се радва на мисълта си и породените действия от нея, а след време - ще се срамува от нещата, които е направил.
Мотив от лекцията: "Да обичаш човека, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешението им."Интересен мотив, който може да ни даде отговор на въпроса, можем ли да обичаме даден човек, ако не разбираме нещата, които го тормозят и измъчват (мъчнотиите!). Този мотив е много важен, може би за родителите. Колко родители "обичат" децата си, но не влизат в проблемите им и не ги разбират,...а да не говорим, че полагат изключително много сили да "помагат". Как е възможно това?!?
Значи децата усещат неистинската обич,..."натрапената" обич, което дефакто обикновено ги дистанцира. Просто и ясно е всичко!
Сега можем да си представим около нас колко родители са се впуснали да "помагат" на обичните си деца, като ги съветват, поучават, възпитават (дресират!), без да разберат реално мъчнотиите на децата им. Заобиколени сме с безброй примери в тази насока.
Как стои мотива, ако го съотнесем към обичта между хората? - Не ми се иска да се спирам на подобно тълкуване...С няколко думи,... много отговори могат да се намерят и в тази насока, относно "сложни" въпроси. Замислете се по въпроса и ще видите как на повърхността ще изплува лицемерната обич между хората, която е продиктувана единствено от егоизъм и преследвани на лични интереси. Мотива дава много "ключове"...
Мотив от лекцията: "Дръжте в ума си великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено."На пръв поглед мотива повтаря закона, че "случайности в живота няма". Това е ясно за всички, които се занимават от по-дълго време с окултни науки.
Често съм срещал обаче раздвояване,... в смисъл "ОК! Случайности няма, всичко е закономерно, но нали има свободна воля ?!? Нали ние не сме "кукли на конци"? Как се изясняват тези противоречия?"
Ето, отговора го дава простичко и ясно Учителя в този мотив - всичко е ПРЕДВИДЕНО! Схващате ли разликата ?
Няколко думи в тази насока... Човек върви по своя път и той има право на избор. Избор, кой от пътищата да се избере, когато се намира на "кръстовището". Предвидено е обаче, че който и път да изберат хората, те ВИНАГИ ще стигнат до едно и също място...Къде? - при Първоизточника!
Каква е разликата тогава? - в РАЗУМНОСТТА. Чрез своя разумен избор, човек съкращава Пътя. Чрез разумният избор, човек прави своя сумарен Път по "гладък", безпроблемен и по-хармоничен. Тогава страданията и неволите са по-скоро изключение, от колкото перманентно присъствие.
В този ред на мисли ще коментирам мисли на една съфорумка, мнение №4 от темата "Братски мостове" -
"Рядко хората вървят по едни и същи пътеки или учат едни и същи уроци по еднакъв начин.Затова смятам, че изказванията трябва да са под формата на неутрално и меко споделяне, а не на научни трактати и лекции за "назаднали".Цялото мнение е деструктивно и тенденциозно, и за това няма да му отговарям там, нито пък искам да влизам в диалог с дадения човек. Просто в настоящето си мнение ще спомена някой неща, за тези които могат да "виждат" обективно и са приели идеите на Учителя за Школата и духовно развитие.
Конкретно по цитата - правилно, че хората вървят по-различни пътеки, НО това е за тези хора, които вървят по своите СВЕТСКИ пътеки. Тези пътеки също са предвидени и не са случайни, както е видно от мотива на Беседата. Как стоят обаче нещата при хората, които водят разумен живот и следват Законите и Правилата, които ни е завещал Учителя? Та нима и в Школата хората вървят по "различни пътеки" ?!? Категорично не ! В Школата Пътя е ясен и целите са реални и обозрими. В Школата няма пътчета на изток, запад, север, юг,... и който където си иска там да се лута. Пътя в една ИСТИНСКА Школа е точен и той по-скоро представлява ИЗПИТАНО трасе, със ясно обозначена маркировка и жалони. На който не му изнася, има право да провери свободният си избор и да се бъхти по светските пътчета и да се мотае по светските кръстовища. За останалите избрали Пътя на Школата, нещата са очевидни - Пътя е един, защото той дава НАПРАВЛЕНИЕТО,...и всеки личен и споделен опит в тази насока, само подобрява "пътуването". Елементарно е!
Мотив от лекцията: "Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага."Отново мотив за страданието... Колко много светско страдание и неуредици е имало около Учителя. Колко често се срещат подобни мотиви, с които Учителя се опитва да даде решения и Светлина в тази насока. Четейки Беседите, все по добре разбирам поета, с изтръгналото му се от дълбините на Душата - "Боже,... колко мъка има по този свят,Боже!"
Ценното в мотива е това, че страданията трябва да се осмислят. Само тогава страданията стават "разумни страдания", което пък е предпоставка последните да се използват,...тоест страданията са вече наш помощник. Как става това? Как ще ни помагат страданията? - Просто е. Преосмисляйки страданията си ние откриваме нашите погрешки и грешки, които не трябва да повтаряме,... и което повторение е дефакто генератор на нашите нови страдания. Кое може да ни помогне най-много в тази насока? - ретроспекции, анализ на минало наше поведение. Много методи има. Без подобни методи дадени от Учителя можем ли да напредваме? Илюзия.
В този ред на мисли нека всеки да си даде сметка, каква спирачка представляват оправданията, които са толкова срещано нещо и водят до толкова необективни и неразумни решения. От тук на татък циклите на страдание само се наслагват... Помислите и ще се убедите сами!
Мотив от лекцията: "Ако човек трябва да бъде чук, за да преодолее известна мъчнотия, трябва ли той да се отказва от тази длъжност? Той може да бъде чук, без да си причинява излишни страдания. Как? – Като бъде внимателен и разумен."Много съществен мотив, който бих казал, че се равнява на "висш пилотаж". Много малко хора, четящи Беседите го разбират, а и Учителя не е намерил благоприятна почва да го развие обстойно и подробно. На много места обаче се загатва и се дава Светлина.
Мислите ми в тази насока са потвърждават и от направената преди време тема "Любов и Правда" в едни други форуми, която не предизвика конструктивни дискусии, а само отричане и словоблудство.
Конкретно по мотива...Ако на човека е определено да е "чук" (да изпълни законите на Правдата), той трябва ли да се откаже от това? Да се откажеш от това си "задължение", значи да избягаш от предопределеността на Съдбата, която ти е отредена. Учителя казва, че това не е разумният вариант.
Как трябва да постъпи в такива моменти човек? - ВНИМАТЕЛНО И РАЗУМНО.(безценно правило!)
Всъщност "да си чук", това е много опасно и отговорно нещо и Невидимият свят не дава подобни задачи на всеки. Аз лично не бих предпочел да имам тази "привилегия", но никога не бих избягал от "задължение" си, ако то ми е възложено по необходимост с Висше. Сложен момент е да си "чук", защото всеки може да си отнесе много голяма порция светска критика и заклеймяване,...но това има ли значение, ако човек го прави по правилата дадени от Учителя?
Всъщност с "чука" може и да се прави красиви скулптори, но може и да се правят поразии. Отговорността е голяма и персонална, за това Учителя препоръчва да се работи с Любовта, а както се вижда при необходимост да се ползва Правдата,...НО внимателно и разумно.
Един личен пример (опитност!) в тази насока...Преди време в други форуми получих много лични упреци, че трябвало да се изказвам спрямо дадени хора по-меко. Питам - можеш ли да направиш в една тъмна стая прозорец в стената, като започваш да галиш самата стена? Абсурдно нещо! Просто взимаш чука и правиш отвор, през който да влиза светлина. Просто е! Осъзнавам, че работата е мръсна, прашлива, тежка и неблагодарна, но след като има такава нужда, ученика има ли избор? Просто трябва да се внимава, за да не се получи така, че вместо да направиш дупка за прозорец в стената, да не се блъсне самата стена или цялата къщата. Значи внимаваш ли - първото условие от Учителя е изпълнено и аз мисля, че съм го изпълнил.
За второто условие - как трябва да се прояви разумността? Пак е простичко... На мястото на дупката за прозорец, да се постави остъклена дограма. С бамове и мод-наблюдения, до този етап аз не можах да стигна,... и в този ред на мисли, благодаря на Бог, че отговорността вече не е моя. Сега някой друг трябва да "остъклява", но за това също се носи отговорност, и който се е захванал трябва да поработи сериозно в тази насока. Не можеш да сложиш парче найлон на дупката за прозореца и да си мислиш, че си направил остъклена дограма. Е оправданието в тази насока може да свърши работа,... но САМО на първо време. Можеш да си въобразиш, че си направил "велики" неща, на дали когото дойдат времената да се носи отговорност, човешките оправдания ще имат някаква стойност?
Разумност е необходима! Времето (историята на Школата (Изгрева)!) показва, че дребните хитрувания, сметки и оправдания са водили до големи проблеми и изпитания, касаещи пряко някой братя и сестри. Явно, че в момента нещата се повтарят, но това не е лошо, нито осъдително. Въпроса е от всички неуредици и проблеми хората да станат по-зрели, което се надявам, че ще стане.
В мислите си по последният мотив споделих личен опит и наблюдения, като няма да уточнявам действащите лица. С думите си не искам да засегна никого! Просто споделям мнение, базирано на настоящ мой опит. Може би след време настоящият пост, ще е отправна точка на разсъждения за дадените хора (те си знаят кои са!). Може би след време, този пост, ще помогне на "визираните" хора, да преосмислят неразумните си постъпки, които вършат в момента?!!? Или поне аз така си мисля и се надявам,...а може и да греша ?!? Времето ще покаже.
Пожелавам на всички Успех и Светлина в нещата, с които се занимават!
