Автор Тема: 2010-02-19 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.  (Прочетена 5531 пъти)

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #15 -: март 06, 2010, 03:01:30 am »
Първо не мога да се съглася с абсолютната вярност на твърдението:

Цитат
Човек винаги привлича в живота си проблеми, с които той самият има да се справя!

Има хора с които сме кармично обвързани и не можем да се откажем от тях или от уроците, които са ни поставени чрез тях. Колкото и да не ни харесва. Това мисля, че важи и за професиите, при които се работи с такива хора. Ако един психиатър или психотерапевт трябва да работи с неврастеници, то това означава ли, че той самият е такъв?

Не съм специалист в тази сфера (психиатрията), но ми се струва че професионалиста трябва да може да работи и с трудни случаи. Има едно разделение на хората търсещи помощ, независимо каква (духовна, психична, учебна... или просто ремонт на нещо в къщи):

Най-добрите са естествено тези които искат и могат. С такива да работиш е абсолютно леко – няма проблем. Това са „конструктивни, дораснали, с истинско желание за справяне и развитие” хора, както казват Ирина и Диана. Но те рядко търсят помощ. Оправят се сами в дадената ситуация. А ако потърсят помощ, то е за малко и с тях се работи наистина леко, като по вода. :)

Следват тези които могат, но не искат. Те не търсят помощ. Такива хора не познават възможностите си и обикновено, колкото и лошо да звучи, но понякога е хубаво да им бъде предложена такава. Например дете което има творчески възможности в дадена област, но не ги знае. Обикновено такива деца се срещат сред по-бедни семейства за които образованието на децата не е цел номер едно. Тук задачата на учителя е да открие възможностите на това дете, да го убеди, че ги има и да му помогне да ги „събуди” и доразвие. Мисля, че това спада към „непоискана помощ”, но не е лошо да се прави. Предполагам, че при психическите или духовните ситуации също се срещат подобен род хора. Например имам познати - духовно развити, в смисъл нямащи нито един от „седемте смъртни гряха”, но не вярващи или не интересуващи се от някоя езотерична школа. Те носят в себе си Бога, изпълняват законите на любовта, без да се осъзнават като последователи на дадено учение или религия. При такива хора не се наемам да „давам” помощ. Мисля, че тук подобна помощ може да си позволи само Учител или Посветен.

Третата категория хора са които искат, но не могат. Точно за такъв тип може би казвате, че е добре да се откаже човек от тях, когато молят например за решаване на някои проблеми – семейни, психически,...? От опита, който имам трябва да кажа, че е много трудно да се подготви за олимпиада по математика дете, което не е математик, няма усет към тази наука, но има амбициите (свои или на родителите). Тук може да се даде помощ за постигане на рутина. И като се има предвид желанието и работоспособността на детето – това не е трудна задача. Може да получи отлични оценки в училище или да се класира прилично на кандидат студентски изпит. Но олимпиадата изисква вече талант. Предполагам, че същото е и с много хора, които търсят помощ от психиатри без да са достигнали нужното ниво на конструктивизъм. Само имат желанието. Така е и при търсене на духовна помощ. Има хора „сърфиращи” от религия на религия и от учение на учение. Търсещи Бога, но не справили се с много духовни проблеми. Например седемте „смъртни гряха” за които се говори в християнството: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост. Тук нещата са много сложни. Може ли човек имащ някой от тези грехове например да стане последовател (не ученик) на някоя духовна школа, като тази на Учителя например и да се справи с проблема си? Или първо трябва да се „изчисти” и след това да се присъединява към школата? А може би в такъв случай трябва да мине през „началното училище” на религиите...?

Накрая са тези които нито искат, нито могат. Те нямат все още проблеми пред себе си и не тормозят другите за помощ. Освен ако не са им се стоварили някоя „задача” или „урок” на главата. Но тогава вече минават в по-горните категории.

Искам да направя едно уточнение. Може би е неточно разделението на психична и духовна помощ. Вторият вид е помощ на едно много по-високо ниво. Възможно е да съм допуснала някаква неточност в думите, които използвам, но предполагам, че сте ме разбрали какво искам да кажа? :)
« Последна редакция: март 06, 2010, 03:07:30 am от aneta »

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #16 -: март 06, 2010, 09:01:31 am »
Първо не мога да се съглася с абсолютната вярност на твърдението:

Цитат
Човек винаги привлича в живота си проблеми, с които той самият има да се справя!

Има хора с които сме кармично обвързани и не можем да се откажем от тях или от уроците, които са ни поставени чрез тях. Колкото и да не ни харесва. Това мисля, че важи и за професиите, при които се работи с такива хора. Ако един психиатър или психотерапевт трябва да работи с неврастеници, то това означава ли, че той самият е такъв?

Ани, съгласна съм с теб и това, което споделяш - съвсем не противоречи на Закона за Причината и Следствието. Напротив, допълва го.
А именно: Подобни изпитания ни се случват, не задължително защото имаме аналогичен физиологичен или психо-емоционален проблем с хората, с които влизаме в отношения (било то лични или професионални). По-дълбоката връзка и причина - е че това е начин да приложим на практика знанията си, да ги отработим, да си "вземем изпита" и в реалния живот.
От това зависят и връзките, в които влизаме (кармични или не) - които са следствие от личностните ни потребности (осъзнати или не) за отработване и прилагане на практика на тези знания. И когато това стане по правилният и добротворен начин - излизаме от кармичните възли и зависимости.

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #17 -: март 07, 2010, 03:13:00 am »
Ирина:
Цитат
А именно: Подобни изпитания ни се случват, не задължително защото имаме аналогичен физиологичен или психо-емоционален проблем с хората, с които влизаме в отношения (било то лични или професионални). По-дълбоката връзка и причина - е че това е начин да приложим на практика знанията си, да ги отработим, да си "вземем изпита" и в реалния живот.

Да, с това съм съгласна. На практика всичко почти което правим е свързано на един по-висок план с решаване на разни "задачи", връзване и развързване на разни кармични зависимости... Благодаря за отговора, Ирина. :)