Автор Тема: 2010-02-19 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.  (Прочетена 5579 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
« Последна редакция: март 13, 2010, 02:11:53 am от vasil »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #1 -: февруари 20, 2010, 04:00:14 pm »
Цитат
Представете си, че вие сте в някоя пустиня, където прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, където прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. Значи радостите са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята.

Колко простичък пример за това, към което е нужно да се стремим! Колко лаконичен и точен в същото време!
Глухи за зова на душата си, лишени от светлината на Мъдростта, лесно посягаме към скъпоценния камък в пустинята или дори към картофите, когато сме в града. И най-често не поради непознаване на качествата на нещата около нас, не - ние сме отлично осведомени за това. А поради пренебрегването на важността на самите нас, на важността на собственото ни състояние. Доброто е добро не само по себе си, то е добро "за" определен човек, попаднал в определена ситуация и състояние.

Колко често ни се случва да ни предлагат превъзходните качества на дадена книга, на дадено духовно учение или практика с множество достойнства. Да, книгата или учението или практиката със сигурност притежават своите достойнства. Но само ако изпитаме вътрешна жажда и духовен глад за тях, ще можем да ги превърнем в добро за нас самите.

Този принцип може да бъде проложен и на много по-прагматично ниво. Да кажем, че си купвам мобилен телефон. Продавачът започва да изброява достойнствата на различните марки. Но аз не го слушам, понеже той пропуска нещо много важно - а именно, пропуска мен самия. Само ако е наясно с моите навици и ценности, продавачът ще е в състояние да ме заинтригува истински, предлагайки ми точно това, от което се нуждая; това, което е добро - не по принцип- а добро за мен самият.

Тук личният и индивидуакен подход в прилагането на Учението изпъква с особена яснота.
« Последна редакция: февруари 20, 2010, 04:02:40 pm от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #2 -: февруари 23, 2010, 05:45:49 am »
Ето един "малък"  коментар и от мен... :)
Казвам го шеговито, защото мнението излезе дълго, но собствениците на сайта ми разрешиха да пиша спокойно и да не се съобразявам с големината на мненията си, за което им Благодаря.
В мнението влагам и две лични опитности от последните седмици, с което искам да илюстрирам на практика как Беседите могат да помогнат на човек, да премине през негативните си състояния като се опита да ги трансформира, гледайки по-глобално и разумно на случващите се неща около него.
В този ред на мисли пожелавам на всички четящи долните редове търпение, което да им помогне в обективното преосмисляне на изложените коментари.
Конкретно по мотивите:

Мотив от лекцията: "Изобщо, може да се помага на човек, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен. Има ли човек този стремеж, може да му се помага, може и да се учи; няма ли този стремеж, нито може да му се помага, нито може да се учи."
Настоящият мотив и важен от гледна точка на това, на кой човек може да се помага?
Лично аз съм срещал много допускани грешки в тази насока. Всеки човек "прогледнал" до някаква степен, в духовно отношение се впуска да "помага" на своите близки - бащи, майки, деца, роднини, приятели...Нормално е! На всеки му се иска да сподели хубавите моменти от своя живот с ближните си. Да не говорим, че човек занимаващ се със своето духовно усъвършенстване, прелива с изобилие от енергия и благоразположение, които неистово иска да сподели с околните. Това обаче разумно ли е? Как трябва да се прави, че нашата помощ, да не пречи, а действително да помага?
В тази насока Учителя в мотива е дал ясен и точен "нишан", който ако е на лице - може да се помага, ако не е на лице - помощта ни е не само полувенчата, но обикновено и с обратен знак.
Значи за да се помага на човек и за да може да се учи (напредва!), той трябва да има стремеж към Бога! Колко ясно и простичко е казано! Помагащият човек трябва САМО стриктно да се придържа към казаното.
Нека сега всеки от нас да си направи равносметка и ретроспекции, колко пъти той е говорил и наливал вода "във водениците" на ближните си, които ИЗОБЩО не са се интересували нито от нашите духовни занимания, нито от някакви въпроси относно Бог, или окултни и езотерични науки.
Когато се правят подобни себеанализи обаче, е необходимо да се игнорира проявеното любопитство от околните ни. В много случаи проявеното любопитство, не означава интерес към нашите занимания или Божественото.
В този ред на мисли любопитството на околните, често ни изиграва лоша шега и ни вкарва в заблуждение, а от там нарушаваме важната препоръка на Учителя. Необходимо е да има СТРЕМЕЖ, а не проявено любопитство на някой "загрижен" наш близък, който се стреми да ни "спаси" обикновено от глупостите, с които се занимаваме. Много примери имам в тази насока, включително и от личен опит. Хубаво е всеки да се замисли много дълбока по този мотив от темата.  
    
Мотив от лекцията: "Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости."
Този мотив и Васко по-горе го е разработил много добре.
Аз бих добавил само, че бедите на хората са производни на техните неразумни желания - известна, но трудно осъзнавана истина.
Желанията на човек трябва да се съобразяват с неотложните потребности, които човек има в даденият момент. Обикновено това не се получава, защото желанията ни са плод на стереотипи, които ни се налагат и са ни "кодирани" от материалното общество, в което живеем.
В този ред на мисли вчера се замислих, как Бог би се отървал от неразумните хора, които пречат на еволюцията на Земята? Някой тълкуват Божи наказания като земетресения,наводнения...Може би има и други видове наказания. Замислете се обаче колко по-лесно е да "накажеш" някой, като изпълниш неразумните му желания? Примерно даваш храна на лакомия в изобилие и той се пръсва от ядене. :) Това май се наблюдава в световен мащаб при развитите икономики. Презадоволените и преяждащи хора вече едвам откарват до 50-60 год. живот. Защо ли ? Дали медицина и лекарства биха им помогнали? Високоплатени илюзии!
На друго място съм срещал Учителя да дава  пример за плувец в океана...Какво би станало с него, ако му предложиш 100кг. злато ? Същата работа като човека в пустинята със скъпоценните камъни. Невероятно! - колко лесно Невидимият свят може да се избави от неразумни хора - чрез изпълнение на съкровените желания на самите хора. Брилянтен начин! - така хем няма да има недоволни (човека сам ще си е виновен и няма да да сипе обвинения към други),... а от друга страна няма да има завързване на кармични зависимости, които се получават при войни и бедствия, например. Изобщо Невидимият свят също е напреднал много в идеите си от времената на Содом и Гомор, не мислите ли ? :)          

Мотив от лекцията: "Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните. Мисъл, на която ти сам не можеш да се радваш и от която сам не можеш да се ползваш, тя не може да радва и да ползва и другите хора."
Да се "радваш на мисълта си" ?!? Ами как може да стане това, ако в главата ти е една бъркотия от прелитащи мисли, които те карат да се клатиш като махало при вземане на различни решения. "Да бъде, или да не бъде?!?, туй бил въпроса." - жалка работа.
Да се радваш на мисълта си, според мен е възможно, ако водиш някакъв съзнателен живот и да имаш изградена някаква вътрешна връзка с Невидимият свят.
Може ли да се радваш на мисълта си, ако не си в хармония с Божествения план тук за Земята ?
Изобщо мисълта трябва да е креативно ориентирана и когато е в хармония със Вселенските закони, човек истински и дълготрайно може да се радва на творческите постижения на своята мисъл. В противен случай, ще се случва варианта, когато днес човек се радва на мисълта си и породените действия от нея, а след време - ще се срамува от нещата, които е направил.  

Мотив от лекцията: "Да обичаш човека, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешението им."
Интересен мотив, който може да ни даде отговор на въпроса, можем ли да обичаме даден човек, ако не разбираме нещата, които го тормозят и измъчват (мъчнотиите!). Този мотив е много важен, може би за родителите. Колко родители "обичат" децата си, но не влизат в проблемите им и не ги разбират,...а да не говорим, че полагат изключително много сили да "помагат". Как е възможно това?!?
Значи децата усещат неистинската обич,..."натрапената" обич, което дефакто обикновено ги дистанцира. Просто и ясно е всичко!
Сега можем да си представим около нас колко родители са се впуснали да "помагат" на обичните си деца, като ги съветват, поучават, възпитават (дресират!), без да разберат реално мъчнотиите на децата им. Заобиколени сме с безброй примери в тази насока.
Как стои мотива, ако го съотнесем към обичта между хората? - Не ми се иска да се спирам на подобно тълкуване...С няколко думи,... много отговори могат да се намерят и в тази насока, относно "сложни" въпроси. Замислете се по въпроса и ще видите как на повърхността ще изплува лицемерната обич между хората, която е продиктувана единствено от егоизъм и преследвани на лични интереси. Мотива дава много "ключове"...  

Мотив от лекцията: "Дръжте в ума си великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено."
На пръв поглед мотива повтаря закона, че "случайности в живота няма". Това е ясно за всички, които се занимават от по-дълго време с окултни науки.
Често съм срещал обаче раздвояване,... в смисъл "ОК! Случайности няма, всичко е закономерно, но нали има свободна воля ?!? Нали ние не сме "кукли на конци"? Как се изясняват тези противоречия?"
Ето, отговора го дава простичко и ясно Учителя в този мотив - всичко е ПРЕДВИДЕНО! Схващате ли разликата ?
Няколко думи в тази насока... Човек върви по своя път и той има право на избор. Избор, кой от пътищата да се избере, когато се намира на "кръстовището". Предвидено е обаче, че който и път да изберат хората, те ВИНАГИ ще стигнат до едно и също място...Къде? - при Първоизточника!
Каква е разликата тогава? - в РАЗУМНОСТТА. Чрез своя разумен избор, човек съкращава Пътя. Чрез разумният избор, човек прави своя сумарен Път по "гладък", безпроблемен и по-хармоничен. Тогава страданията и неволите са по-скоро изключение, от колкото перманентно присъствие.

В този ред на мисли ще коментирам мисли на една съфорумка, мнение №4 от темата "Братски мостове" - "Рядко хората вървят по едни и същи пътеки или учат едни и същи уроци по еднакъв начин.Затова смятам, че изказванията трябва да са под формата на неутрално и меко споделяне, а не на научни трактати и лекции за "назаднали".
Цялото мнение е деструктивно и тенденциозно, и за това няма да му отговарям там, нито пък искам да влизам в диалог с дадения човек. Просто в настоящето си мнение ще спомена някой неща, за тези които могат да "виждат" обективно и са приели идеите на Учителя за Школата и духовно развитие.
Конкретно по цитата - правилно, че хората вървят по-различни пътеки, НО това е за тези хора, които вървят по своите СВЕТСКИ  пътеки. Тези пътеки също са предвидени и не са случайни, както е видно от мотива на Беседата. Как стоят обаче нещата при хората, които водят разумен живот и следват Законите и Правилата, които ни е завещал Учителя? Та нима и в Школата хората вървят по "различни пътеки" ?!? Категорично не ! В Школата Пътя е ясен и целите са реални и обозрими. В Школата няма пътчета на изток, запад, север, юг,... и който където си иска там да се лута. Пътя в една ИСТИНСКА Школа е точен и той по-скоро представлява ИЗПИТАНО трасе, със ясно обозначена маркировка и жалони. На който не му изнася, има право да провери свободният си избор и да се бъхти по светските пътчета и да се мотае по светските кръстовища. За останалите избрали Пътя на Школата, нещата са очевидни - Пътя е един, защото той дава НАПРАВЛЕНИЕТО,...и всеки личен и споделен опит в тази насока, само подобрява "пътуването". Елементарно е!    

Мотив от лекцията: "Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага."
Отново мотив за страданието... Колко много светско страдание и неуредици е имало около Учителя. Колко често се срещат подобни мотиви, с които Учителя се опитва да даде решения и Светлина в тази насока. Четейки Беседите, все по добре разбирам поета, с изтръгналото му се от дълбините на Душата - "Боже,... колко мъка има по този свят,Боже!"
Ценното в мотива е това, че страданията трябва да се осмислят. Само тогава страданията стават "разумни страдания", което пък е предпоставка последните да се използват,...тоест страданията са вече наш помощник. Как става това? Как ще ни помагат страданията? - Просто е. Преосмисляйки страданията си ние откриваме нашите погрешки и грешки, които не трябва да повтаряме,... и което повторение е дефакто генератор на нашите нови страдания. Кое може да ни помогне най-много в тази насока? - ретроспекции, анализ на минало наше поведение. Много методи има. Без подобни методи дадени от Учителя можем ли да напредваме? Илюзия.
В този ред на мисли нека всеки да си даде сметка, каква спирачка представляват оправданията, които са толкова срещано нещо и водят до толкова необективни и неразумни решения. От тук на татък циклите на страдание само се наслагват... Помислите и ще се убедите сами!

Мотив от лекцията: "Ако човек трябва да бъде чук, за да преодолее известна мъчнотия, трябва ли той да се отказва от тази длъжност? Той може да бъде чук, без да си причинява излишни страдания. Как? – Като бъде внимателен и разумен."
Много съществен мотив, който бих казал, че се равнява на "висш пилотаж". Много малко хора, четящи Беседите го разбират, а и Учителя не е намерил благоприятна почва да го развие обстойно и подробно. На много места обаче се загатва и се дава Светлина.
Мислите ми в тази насока са потвърждават и от направената преди време тема "Любов и Правда" в едни други форуми, която не предизвика конструктивни дискусии, а само отричане и словоблудство.
Конкретно по мотива...Ако на човека е определено да е "чук" (да изпълни законите на Правдата), той трябва ли да се откаже от това? Да се откажеш от това си "задължение", значи да избягаш от предопределеността на Съдбата, която ти е отредена. Учителя казва, че това не е разумният вариант.
Как трябва да постъпи в такива моменти човек? - ВНИМАТЕЛНО И РАЗУМНО.(безценно правило!)
Всъщност "да си чук", това е много опасно и отговорно нещо и Невидимият свят не дава подобни задачи на всеки. Аз лично не бих предпочел да имам тази "привилегия", но никога не бих избягал от "задължение" си, ако то ми е възложено по необходимост с Висше. Сложен момент е да си "чук", защото всеки може да си отнесе много голяма порция светска критика и заклеймяване,...но това има ли значение, ако човек го прави по правилата дадени от Учителя?
Всъщност с "чука" може и да се прави красиви скулптори, но може и да се правят поразии. Отговорността е голяма и персонална, за това Учителя препоръчва да се работи с Любовта, а както се вижда при необходимост да се ползва Правдата,...НО внимателно и разумно.
Един личен пример (опитност!) в тази насока...Преди време в други форуми получих много лични упреци, че трябвало да се изказвам спрямо дадени хора по-меко. Питам - можеш ли да направиш в една  тъмна стая прозорец в стената, като започваш да галиш самата стена? Абсурдно нещо! Просто взимаш чука и правиш отвор, през който да влиза светлина. Просто е! Осъзнавам, че работата е мръсна, прашлива, тежка и неблагодарна, но след като има такава нужда, ученика има ли избор? Просто трябва да се внимава, за да не се получи така, че вместо да направиш дупка за прозорец в стената, да не се блъсне самата стена или цялата къщата. Значи внимаваш ли - първото условие от Учителя е изпълнено и аз мисля, че съм го изпълнил.
За второто условие - как трябва да се прояви разумността? Пак е простичко... На мястото на дупката за прозорец, да се постави остъклена дограма. С бамове и  мод-наблюдения, до този етап аз не можах да стигна,... и в този ред на мисли, благодаря на Бог, че отговорността вече не е моя. Сега някой друг трябва да "остъклява", но за това също се носи отговорност, и който се е захванал трябва да поработи сериозно в тази насока. Не можеш да сложиш парче найлон на дупката за прозореца и да си мислиш, че си направил остъклена дограма. Е оправданието в тази насока може да свърши работа,... но САМО на първо време. Можеш да си въобразиш, че си направил  "велики" неща, на дали когото дойдат времената да се носи отговорност, човешките оправдания ще имат някаква стойност?
Разумност е необходима! Времето (историята на Школата (Изгрева)!) показва, че дребните хитрувания, сметки и оправдания са водили до големи проблеми и изпитания, касаещи пряко някой братя и сестри. Явно, че в момента нещата се повтарят, но това не е лошо, нито осъдително. Въпроса е от всички неуредици и проблеми хората да станат по-зрели, което се надявам, че ще стане.

В мислите си по последният мотив споделих личен опит и наблюдения, като няма да уточнявам действащите лица. С думите си не искам да засегна никого! Просто споделям мнение, базирано на настоящ мой опит. Може би след време настоящият пост, ще е отправна точка на разсъждения за дадените хора (те си знаят кои са!). Може би след време, този пост, ще помогне на "визираните" хора, да преосмислят неразумните си постъпки, които вършат в момента?!!? Или поне аз така си мисля и се надявам,...а може и да греша ?!? Времето ще покаже. :)

Пожелавам на всички Успех и Светлина в нещата, с които се занимават!

« Последна редакция: февруари 23, 2010, 06:22:06 am от Никола Дамянов »

Неактивен galinahristova

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #3 -: февруари 26, 2010, 02:01:02 am »
 
     Здравейте,не мога да не откликна на зова,който отправят брат Никола,Васил,че това да пишем есе(на мен по ми допада братски разговор)е много важно,необходимост в нашето духовно израстване.Благодаря за светлината,която ми дойде чрез тези братя,чрез този форум.
     Мотив от беседата:
     " Можете ли да повдигнете енергиите на човека към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана."
 
     Можем ли да помогнем на душите с нас, в живота.Ако имаме сходна опитност- да,но много важно правило е да искат,търсят нашата помощ.
     
     Мотив от беседата:
     "За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово."

      Тук идва в действие казаното в библията"Господ дава,но в кошара не вкарва"или всяко нещо трябва да си го отработим,за да стане наша опитност и ни ползва.

      Мотив отбеседата:
      "Какво е нужно за придобиване на таланти? – Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват."

      Условията за "нещо"ги създава Невидимият свят,а от нас се иска да осъзнаем,че сега е момента и да работим.

      Мотив от беседата:
      "Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш."

       Трябва да се научим сами да се оценяваме правилно,а дали е така,се вижда най-добре, във времето.

        Мотив от беседата:
        "Любов, която наранява, се отстранява. Тази любов съществува и между светските, и между религиозните хора. Те постоянно се критикуват. Да обичаш един човек, а при това да одереш кожата му, в това няма никаква философия. Според новото учение да обичаш някого, значи да намериш в него онова добро, което е скрито от очите на всички околни. "

         Колко често ми се случва да наранявам с критиката си любими хора,а трябва да се науча да ги виждам в развитие,като за сега се държа за поне едно добро,което има всеки.

         Мотив от беседата:
         "Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето равновесие?“ – Дръжте в ума си великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено"

          Няма случайни случайности както се казва,всеки от нас се е убедил в тази истина.Затова трябва да се научим да сме в самообладание във всяка една ситуация.

               

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #4 -: февруари 26, 2010, 08:28:24 am »
Благодаря на Галина Христова, за "зрънцата" от Беседата, които ни е предложила!
Аз я прочетох поне два-три пъти за няколко дена, а сега като чета новите мотиви, за сетен път се убеждавам в многопластовото излагане на различните идеи в Лекциите, които дават много теми на размисъл, отговори и решения на проблеми от различно естество.
Ще си позволя да "клъвна" и аз от предложените зрънцата на Галина, защото четейки ги, в мен се породиха отново някой въпроси за преосмисляне...

Мотив от беседата: " Можете ли да повдигнете енергиите на човека към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана."  
В какво се състои това "повдигане" на енергиите за даден човека, от наша страна? Галина хубаво го е казала, че това се свързва с оказване на  помощ, която трябва да е искана и желана, а от друга страна ние трябва да имаме и подобни опитности, а не просто прочетени знания, теории и зазубрени неща.
Харесват ми подобни разсъждения, които аз ги свързвам и с други понятия въведени от Учителя - знание и познание. Значи ЕДИНСТВЕНО опита и прилагането на едно прочетено нещо (знанието), може да превърне последното в познание. Опита, се явява нещо като ключ за преобразуване на тези понятия едно в друга.
В окултната и езотерична наука  дори и да имаш тонове знание, то не е полезно, ако последното не е приложено и не се е трансформирало в познание. Май ще излезе, че многото знания натрупани от един интелигентен човек, в изучаването му на много и различни езотерични школи, но без прилагане, са относително незначителни, в сравнение със малкото знания на друг човек, който е приложил и изпитал пет неща например, от дадена езотерична школа. Аз съм наблюдавал такива примери, но няма да конкретизирам.
Нека сега си представил ситуации, когато съдбата ни сблъсква с проблеми на наши близки (семейство и приятели!) които имат затруднения. Имал съм подобен личен опит, много години наред в миналото.
Практиката е такава - аз зная какво би помогнало на близкият ми, прочел съм Беседа или друго езотерично четиво и се впускам да "помагам". Смехории и глупости, които мисля, че всеки е изпитал в своите начални стъпки на духовно усъвършенстване.
Мотива от Галина изяснява точно подобни небивалици, а се забелязва и тънка логическа връзка между всичко, която искам да илюстрирам...
Значи за да помогнеш на някой, ти своего рода "повдигаш неговите енергии". Подразбира се, че ти трябва да имаш в повече енергия, защото можеш ли да дадеш нещо, ако го нямаш в наличност?
От къде тази енергия в повече се взема тогава? - Подобна енергия се свързва с опита... С прилагането на даден метод, праволо, закон, човек научава част от своя урок (смисъла на земното съществуване!) и така прави крачка нагоре във своята еволюция. ок! Има ли някой, който да смята обаче, че всяко по горно ниво от еволюционната спирала, не се свързва с придобиване на повече енергия? Не мисля, че има спор относно това.
В този ред на мисли, придобитата вече, така наречената "излишна" енергия, в следствие на прилагане (не ЕДИНСТВЕНО на знания!) човек може да я употреби за повдигането на енергията на близък, познат, роднина,...или просто друг човек. Всъщност, в това се изразява и оказването на една реална помощ. Другото е косвени подпомагания, илюзии или въображение. На мен ми се струва доста проста, лесна и логична подобна трансформация, която фактически е свързана и с един друг Закон за даването (друга тема!)

Накрая - пак малко личен опит... Преди 10-тина години ми се е случвало да помагам на хора, които са имали здравословни или други проблеми. Тогава изобщо не разбирах изказванията на някой нетрадиционни лечители и екстрасенси, които разтягаха някакви теории за изчерпващи се енергии, изтощаване и т.н.
Сега осъзнавам още по ясно, къде им е бил проблема...Просто те дават повече от колкото имат в наличност. Респективно това значи, че те не се развиват за да черпят "принадена енергия", която да раздават, а по закона на кармата раздават собствената си енергия, с което уреждат старите си "сметки"...
Подобни наблюдения съм ги споделял и друг път,... и не са се разбирали,...така че не очаквам, че и сега ще могат да се схванат. Все пак ще повторя едно интересна констатация - ясновидеца, не помага пряко със своите предсказания, а лечителя (екстрасенса!) не помага пряко със своето лечение. Колкото и парадоксално да звучи това, то може да се докаже, но е тема на други разговори... (дълги разговори!) :)

Благодаря ти  Галина, че днес (тази сутрин!), с това "зрънце" ми раздвижи мисловния апарат, и надявам се, че няма да се разсърдиш, че съм коментирал твой мотив. Желая ти много Любов, Божие вдъхновение и Светлина!
Всъщност ми се искаше да пиша по още два твои мотиви, но щеше да стане много дълго.
Като си погледна "баниците", които съм написал по-горе,...вече неудобно взема да ми става. :)
В този ред на мисли, да ме извинят всички, които не харесват или се дразнят от дълги мнения. За сега това са ми възможностите, но ще гледам, ако мога да се ограничавам.

Много усмивки и светъл ден пожелавам на всички. Днес е петък, много хора се радват,... а и аз се радвам с тях, макар, че не съм притеснен с никакви материални ангажименти. :)
Много е хубаво, когато хората се радват!  :)

    
« Последна редакция: февруари 26, 2010, 08:33:36 am от Никола Дамянов »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #5 -: февруари 28, 2010, 02:55:13 am »
По отношение на помощта за която са писали Галина и Никола... Отначало не се съгласих с тях. Казах си – как така да не се помага? За непоисканата, натрапена помощ съм съгласна. Тук две мнения по въпроса няма. Но много често се случва някой да ме моли за помощ. Какво трябва да направя в този случай? Да му откажа ли? Струва ми се гадно. Мислех точно това да напиша, но ровейки се из беседите, срещнах следното:

Цитат
Сега когато обичате, същият закон е. По закона на любовта, десет години наблюдения. Казваш: Той ще съгреши. Нека съгреши, оставете го. Едно дете като падне, не бързайте да го дигате. Постойте, почакайте. Защото децата са много хитри; то като падне, започне да плаче. Като няма никой около него, стане. Ако то не може да стане само, тогава иди и му помогни. Туй дете ще благодари. Ако му помогнеш, когато може да стане, казва: Надхитрих го. Когато някой направи една погрешка, гледай тази погрешка да я изправиш. Вие казвате, ако чакаме детето пет минути, докато видим, дали ще може да стане или не, много време се губи. Но това е наука, наблюдение правиш.

Божият закон е следният: Ако помогнеш на един човек по време на този Божествен път, то е благословение. Не помагай на човек, който сам не може да си помогне. Някой те пита заради нещо. Не му казвай веднага, нека се помъчи сам да го направи. Някой дойде и те пита: Я ми кажи онзи стих, забравил съм го, къде е. Дай му книгата да иде да порови, да намери този стих, не му казвай в коя глава. Защото той ще се научи този да му казва, онзи да му казва. Всеки трябва да има една книга, да напрегне ума си, да мисли.

Работа за цялото
[url]http://triangle.bg/books/1940-09-29-05.1998/1940-10-06-05.html[/url]


Извинявам се за дългия цитат, но точно тези думи на Учителя ме спряха да започна „разправия” за необходимостта от помощ. :) Още повече, че в опита който имам от работата си съм забелязала, че и сто задачи да реша пред някое хлапе, ефектът може да бъде нулев. Детето се научава тогава, когато само си реши няколко задачи. Май и в живота е същото.

Трудното е да преценим моментът – кога можем да помогнем и с какво.
« Последна редакция: февруари 28, 2010, 03:00:08 am от aneta »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #6 -: март 01, 2010, 04:59:26 am »
...
 За непоисканата, натрапена помощ съм съгласна. Тук две мнения по въпроса няма. Но много често се случва някой да ме моли за помощ. Какво трябва да направя в този случай? Да му откажа ли? Струва ми се гадно. ...

Здравей aneta!
Би ли дала няколко примера (не е нужно да цитираш имена!), когато някой те моли за помощ, а ти си раздвоена...
Мисля, че така ще станат по-ясни нещата, какво може да се направи в конкретните ситуации. Може да се дадат и конкретни идеи, които да са в хармония със Законите на помагане.

Поздрави.

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #7 -: март 01, 2010, 10:43:20 am »
Здравей, Никола :)

Ето два примера:

Много близко роднинско семейство, често се карат. Скандалите ги прави жената, която ми е кръвна роднина. Съпругът обикновено ме вика да я успокоявам или да им помагам. Установих обаче, че това не е помощ. След няколко дена скандалът се подновява с нова сила. От една страна е неприятно да се откаже, като гледа човек, че близки хора имат нужда, от друга...няма ефект. Освен това се и обиждат, ако не отида. :(

Друг пример. Често познати деца (съседски, роднински) ме молят да им решавам задачи по математика. В този случай има два варианта – детето да се е мъчило само и да не се е справило или просто решава, че така е по-лесно. И в двата случая ми се кълнат, че са се блъскали цял ден върху задачата, но...нищо не станало. Обикновено като погледна задачата и ми става ясно кой е варианта. Преди винаги решавах всички задачи, но сега започнах да давам в някой случай само указание как сам човек да си реши задачата, ако е от леките. Следва естествено сърдене.

Написах „Да му откажа ли? Струва ми се гадно. ...” – мислейки предимно за болни хора, които искат помощ. Обикновено за елементарни неща, които не са свързани с лечението, а просто странична помощ. Мисля, че тук две мнения по въпроса не бива да има – трябва да се помага. По-горе посочих случаите, които ме довеждат до противоречие.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #8 -: март 02, 2010, 04:09:34 am »
Ето два примера:

Много близко роднинско семейство, често се карат. Скандалите ги прави жената, която ми е кръвна роднина. Съпругът обикновено ме вика да я успокоявам или да им помагам. Установих обаче, че това не е помощ. След няколко дена скандалът се подновява с нова сила. От една страна е неприятно да се откаже, като гледа човек, че близки хора имат нужда, от друга...няма ефект. Освен това се и обиждат, ако не отида. :(

Друг пример. Често познати деца (съседски, роднински) ме молят да им решавам задачи по математика. В този случай има два варианта – детето да се е мъчило само и да не се е справило или просто решава, че така е по-лесно. И в двата случая ми се кълнат, че са се блъскали цял ден върху задачата, но...нищо не станало. Обикновено като погледна задачата и ми става ясно кой е варианта. Преди винаги решавах всички задачи, но сега започнах да давам в някой случай само указание как сам човек да си реши задачата, ако е от леките. Следва естествено сърдене.

Здравей aneta !

За примерите ти, мога да кажа, че са в категория "бели ядове", което предполага, че с малко усилия и разбиране нещата ще са оправят.
Конкретно за яснота съм подчертал ключовите моменти, на които ще се спра.

За първият пример - имаме семеен скандал, за който единият те вика, да успокояваш ДРУГИЯ. Къде грешиш като "помагаш"? Еми онзи "другият" искали успокоение или помощ? Нещата повече ми приличат на това, че някой си решил да си тренира на боксовата круша, и за да няма проблеми, те моли да му правиш профилактика на уреда. :)
Разумното решение май се свежда отново до това - на всеки се дава помощ, съвет... ПЕРСОНАЛНО, когато иска и моли за това. Значи, когато съпруга дойде да "реве", ако иска той твоето мнение - му го казваш лично НА него и ...толкова. Отказваш всякакви допълнителни вмешателства. Когато и съпругата те оцени за помощник и тя те пита - помагаш и на нея с идеи и съвети. Просто е!

За вторият пример - ключовите думи са "съседски и роднински деца". През живота си човек не може да избира само роднините си и съответно съседите си в определена степен. Това е ДАДЕНОСТ, която е свързана с кармата. Друг е въпроса как най-разумно трябва да се "управлява" и използва тази даденост, за изчистване на кармата... Много съществена тема, при която поради незнание, хората обикновено трупат нови негативи.
Значи, проблема ти е в това, че разделяш обикновените деца, на които помагаш и които си плащат, от тези, на които смяташ че си "задължена" да помагаш безплатно. В определени случаи това е разбираемо и допустимо,...НО...
Конкретно как бих постъпил аз? - бих помогнал "безплатно", но бих удвоил и утроил взискателността си. Значи три пъти повече домашни, изпитвания, натоварване и задачи. Нали най-близките - трябва да са и най добри? Така надявам се, че шмекериите ще са по малко, но дори и да ги има, то шмекерите ще са на нивото на "обикновените" деца,  което ще балансира нещата и ...ядовете ти, че носиш някой на гърба си, ще са по малко.  :)
С една дума - в случая, ако съчетаеш взискателност и наказания ( от рода на "ако не правиш това, си търси друг помощник за задачите"), мисля че няма да имаш раздвояване...

Накрая ще кажа, че в "помощта"  за близките хора се заключават най-големите изпити за всеки ученик.  Закона за помощта сравнително лесно се прилага, за странични хора, но дойде ли момента да се помага на хора, с които сме обвързани кармично (родители, деца, роднини, съседи) - човек трупа огромно количество грешки. Там е "ахилесовата пета" и стават най-големите провали. Лошото е, че в подобни ситуации, човек участва пряко в тях и трудно се гледат нещата от страни, и няма обективност,...което допуска възможност за солидно оправдание на всяка една допусната грешка. Респективно това води до един много дълъг цикъл на страдания, дерзания, мъчнотии и неуредици.

Поздрави.  

      
« Последна редакция: март 02, 2010, 04:17:22 am от Никола Дамянов »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #9 -: март 02, 2010, 04:34:01 am »
Никола, благодаря за отговорите. :) Едно малко уточнение:
Цитат
Значи, проблема ти е в това, че разделяш обикновените деца, на които помагаш и които си плащат, от тези, на които смяташ че си "задължена" да помагаш безплатно. В определени случаи това е разбираемо и допустимо,...НО...
Аз пари за решаване на задачи не взимам от никой. Взимам за обучение как се решават задачи. :) В математиката е валидна една максима, която май важи и другаде. Ако някой е жаден, вместо да му дадеш вода, по-добре му покажи извора от който може сам да си вземе. Но второто естествено е по-трудно. :)

Съгласна съм с всичко написано в поста ти. Вярно е, но не е много леко за изпълнение... :)
« Последна редакция: март 02, 2010, 04:36:12 am от aneta »

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #10 -: март 02, 2010, 04:37:29 am »
Бих предложила и своя гледна точка, в която съм се убедила от практиката си като психотерапевт.
Една от най-близките ми приятелки преди години реши да ме намеси в семейните си противоречия със съпруга си. Тогава по време на самата ситуация, се опитах да "изляза от нея" и да я видя "от горе". И установих следното, в което впоследствие имах възможност да се убедя многократно при персоналните си терапии с други хора.
А именно: Човек винаги привлича в живота си проблеми, с които той самият има да се справя! Ако това е еднократен акт- добре, на всеки може да се случи. Но, ако премине в цикличността на  многократни събития – значи ние самите имаме нужда (осъзната или не) да го правим и го привличаме. Тоест, проблемът всъщност е в нас самите.
Когато "видях" това по време на ситуацията с приятелката ми - установих, че аз в този момент в живота си имам личен проблем. На другият ден се заех с неговото решаване и оттогава никога повече не ми се наложи да изпадам в подобни житейски ситуации.
Случвало се е при семейна терапия да получавам предложение да бъда арбитър на лични проблеми между партньорите. В тези случаи - излагам концепцията си за решаване на проблема и оставям човека да избере дали желае това. Ако тя не се приема от отсрещните - те си намират друг терапевт, имащ нужда да доказва личната си значимост като арбитър и да ласкае егото си в подобни безплодни ситуации на подхвърляне на топката. Защото попадането ни в такива ситуации всъщност е именно това - лични вкопчвания и идеализации в сферата на собствения ни интимен сектор. И това привлича житейски ситуации за отработване.
Да, мои колеги са ми споделяли как редовно изпадат в такива схеми.. и уж се оплакват и недоволстват - но, продължават да го правят.. и до никъде не стигат в решаването на  проблема си. Защото не искат да видят, че причината да попадат в подобни ситуации е следната:  на тях им ХАРЕСВА да го правят – т.к. това повишава чувството им за собствена значимост, важност и незаменимост.. ласкае егото им.
Аз нямам подобни потребности - и не изпадам в такива схеми.
Ако даден човек искрено желае да работи по решаването на проблемите си - работим и решаваме проблема с истинската му причина. Ако не желае - да потърси "помощ" другаде, където ще си го влачи епизодично. Всекиму своето!
Това важи за всяка ситуация, която привличаме по пътя си. И във всяка от нея има ключ към нас самите за самоанализ!
« Последна редакция: март 02, 2010, 04:41:54 am от Ирина - Horus »

Неактивен Диана Илиева

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #11 -: март 02, 2010, 08:20:12 am »
Ох, Ирина, при тези условия на терапия, които аз също подкрепям, се чудя имаш ли достатъчно желаещи терапия?! Много ще се радвам да има повече узрели хора, но ... май повечето не желаят да работят за разрешаване на проблема си. Предпочитат някой друг да им го разреши и то по начин, който на тях самите им харесва/изнася (и който обикновено е свързан с промяна на други хора и обстоятелства, но не и на този, който е потърсил помощта). А на някои дори си им харесва да си влачат проблема и просто използват терапевата като платен слушател и временна изтривалка.

Неактивен Ирина - Horus

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • "Център Хорус - Horus"
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #12 -: март 02, 2010, 08:44:36 am »
Предвид това, че отказвам да вляза в традиционната досегашна терапевтична схема - да, търсят ме предимно хора с които имаме емпатия. Това, ако са от по-зрялото поколение - са хора, убедили се, че всяка промяна започва от тях самите, имат дълбочина на съзнанието и трезвост на преценката. Но, повечето са млади хора - които не са обременени от клишетата, архетипите и атавистичните модели, които са с по-голяма широта на взора, с по-отворено съзнание, по пластични към промяна, по-търсещи, активни .. и т.н. И тези хора вече са много, наистина много. Аз ги виждам, срещам ги всеки ден - и това ме радва. Намирам общуване с тях, водим конструктивни разговори, вършим градивни промени.. Красиво е! Обнадеждаващо е!

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #13 -: март 02, 2010, 09:12:12 am »
...
 А на някои дори си им харесва да си влачат проблема и просто използват терапевата като платен слушател и временна изтривалка.

Диана, а защо смяташ че това е лошо? Или може би неправилно?
Човека (пациента!) си ПЛАЩА, и е нормално да иска по някакъв начин (адекватен на неговото разбиране!) успокоение, за душевните си проблеми.
Друг е въпроса, когато примерно човека с проблеми, стане "проблемен човек", и вместо терапевт си хване себеподобен, който го превръща в "кошче за духовни отпадъци" както се казва. Подобно обременяване е досадно, непочтено и може би притеснително...
А за терапевтите - те са избрали този начин, за да си изкарват хляба. Това предполага, че проблема (ако има такъв!) си е техен и те не би трябвало да недоволстват или хленчат. Всъщност, ако не са доволни - просто трябва да променят избора си. Лесна работа!  :) 

Неактивен Диана Илиева

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
    • Ел. поща
Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« Отговор #14 -: март 05, 2010, 04:13:58 pm »
Да, прав си, по-добре да си плащат за това на терапевт, отколкото да досаждат на околните ...

Радва ме това, което казва Ирина - хубаво е, че има много конструктивно настроени хора (това имах предвид и аз под узрели - не по-възрстни, а именно конструктивни, дораснали, с истинско желание за справяне и развитие).
А може би който каквото си мисли за хората, такива хора и привлича към себе си ;)