Автор Тема: 2010-02-12 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.  (Прочетена 2904 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
« Последна редакция: март 13, 2010, 02:11:26 am от vasil »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #1 -: февруари 11, 2010, 03:41:52 am »
В темата за беседата „Новата песен”, Васил е написал:
Цитат
„Зад всяко изречение на Учителя стои поне един ден размишление. Откриването на този свят на мисълта си заслужава усилията.”
Абсолютно съм съгласна с това. Заслужава си усилието да пишеш дори когато е малко неприятно, виждайки собствените си погрешки в тези изречения.

Основното в разглежданата беседа е съмнението. Според Учителя – „то е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове.” (в края на беседата) За разлика от предишната беседа – тази в началото не събуди много светли мисли и асоциации в главата ми. Тъй като съмнението ми е най-големият проблем.

Ето някои думи, казани в беседата и моите мисли породени от тях:

1. Подозрителният човек цял да облечеш в морални положения, пак подозрителен ще остане. Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява.. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овците, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват..

Определено в беседата се прави разлика между „подозрение” и „съмнение”. Но сравнението на съмняващия се човек с вълк нещо не ми допада. Вълкът е символ на агресия, жестокост и много други отрицателни качества. Наистина съмнението е лошо нещо. Има обаче различни съмнения – в себе си, в другите, в дадено начинание, явление, обект, учение, религия. Дори в Бога. Смятам, че съмнението понякога е и полезно. Ако ми беше чуждо това качество, досега да си стоях в материализма или по-точно в диалектическия такъв на Маркс и Енгелс.

Подозрението е по-лошо според мен. Подозрението се появява когато има известна липса на любов. Недоверието и подозрението водят много често до недоразумения. Понякога подозрението се поражда от нетърпение към всичко и към всички.  Учителят много често подчертава, че ние българите нямаме търпение и затова подозрението ни много често не ни напуска. Тук идва и предубеждението, което помага доста за появата на подозрение. Предубеждението на вълка например, че всички са като него.

2. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях. Това са занимания, задачи, които човешкият дух трябва да разреши. Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено.

Доста трудна задача. Да се превърне вълк в овца, при това без да си сменя козината, а нрава. Сложно е. Не току така Учителят прави сравнение с превръщането на желязо в злато от алхимиците. Значи е доста трудно един човек, родил се с вълчи характер, да го трансформира в овчи? Тук и "овца" много не ми харесва. Но няма други животински аналогии дадени в беседата. Обикновено вълкът в приказките върви ръка за ръка с овцата. Или агнето. :)

3. Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години.

Предполагам, че Учителят е имал някакви наблюдения върху учениците на неговата школа, за да набляга толкова много върху освобождението от тези две качества. Новото учение е учение на Любовта, а тя не включва подозрението. Не ми е ясно какво има предвид под наука изучавана преди милиарди години? Може би древните цивилизации на Атлантида и Лемурия, които в момента някои хора се стремет да извадят от забвение, говорейки за загубата на нещо много ценно едва ли не. Явно тази наука не е помогнала много на тези цивилизации. По-скоро е станала причина за изчезването им.

4. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата.
Значи съмнението се появява при неразбиране, незнаене. Но обикновено човек се съмнява в нещо, което съществува реално. Така погледнато, то е първият признак, че сме по-близо до реалността. Ние се съмняваме в отрицателната страна на реалността.  Следователно остава да се разбере тази реалност, дълбоките причини на нещата. А за това се иска светъл, буден ум, проникнат от висшата Божествена Мъдрост.

5. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов.

Това е най-голямата беля на съмнението. Съмнението в себе си означава спиране или забавяне на развитието на ученика.

Днес една приятелка ми каза:

„В света - човешките отношения са такива, че човек проектира себе си върху другите и така решава въпроса... Затова се казва, че Вселената е огледало ... Оглеждаш себе си и изпращаш такива послания, каквито самият ти излъчваш... Затова - възпитавайки себе си, повдигайки се духовно - ти се оглеждаш и изпращаш все по-възвишени послания към другите - защото "в огледалото" се оглежда все по-напреднало и по-извисено същество... Затова - "За чистия - всичко е чисто"; чистият не забелязва мръсотия; за него - няма грешки...”

Много ми хареса и затова съм го добавила към мнението си. :)

Има още интересни мисли в тази беседа, но ще спра до тук.



 


« Последна редакция: февруари 11, 2010, 03:48:48 am от aneta »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #2 -: февруари 11, 2010, 03:55:08 am »
Разлика между самообладание и въздържание (една от темите, четена в началото на лекцията " Веригите на съмнението")

Както самообладанието, така и въздържанието са човешки качества, способстващи самоконтрола.
Въздържанието е свързано повече със сърцето: въздържаш се от реализрането на определено свое желание, определен свой съдечен порив, за който знаеш, че би бил пагубен. Тук умът предпазва сърцето от допускане на грешки, а сърцето го слуша.
Самообладанието е свързано повече с ума: ти имаш определено намерение, срещаш препятствия по пътя на неговото реализиране, но ти не спираш пред тях, не оставяш никакво външно влияние да те смущава в реализирането на твоята цел.

Накратко, въздържанието регулира влиянието на чувствата върху волята, като препятства определени желания да бъдат реализирани. Въздържанието е отрицателна връзка между сърцето и волята, управлявана от ума. Самообладанието е положителна връзка между ума и волята: намисленото да се реализира, независимо от неприятните чувства, подбудени от съпътстващите реализацията пречки.

Може да се каже също, че въздържанието е част от самообладанието.

И двете качества - въздържание и самообладание - в крайна сметка осигуряват реализирането на нашите мисли.
« Последна редакция: февруари 11, 2010, 05:49:00 am от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #3 -: февруари 12, 2010, 04:47:38 am »
Много интересна Беседа, в смисъл, ...основата и е доминантна от някаква "прелитаща" дисхармония по онова време на Изгрева, която Учителя "изглажда". Поне аз така ги усещам нещата, седейки там някъде на последният ред в салона и "слушайки".
Беседите по принцип са отговори на въпроси (мисловни и др.), зададени от ученици.
Ако ученика затъне в противоречие, в следствие на съмнения и подозрения както в случая, СЪЩЕСТВЕНИТЕ въпроси в него "секват" и Учителя и да иска не може да "сваля" и да развива идеите от Невидимия свят. Изобщо връзката ученик-Учител е също много важна.
Подобни мисли са споделяли с мен възрастни братя, които са били на Изгрева, а аз съм откривал такива примери нееднократно в Беседите.
Доказателство в тази насока, в настоящата Беседа, е и това, че почти в 2/3 от Нея се говори изключително за съмнението и произтичащите вреди от него. Много рядко Учителя отделя толкова много време и енергия само в една насока. 
А може ли да има съмнение където има вяра? Изобщо, какво е било "нивото" на вярата в даденият момент, за да обърне толкова много внимание Учителя на съмнението?... Излиза,че хич не му е било лесно на Учителя,...поне така си мисля четейки подобни Беседи!
Учудващо е, че въпреки моментните дисхармонии и обективни "пречки", Словото пак изкристализира в много съществени и важни идеи... Аз поне открих няколко такива идеи, които въпреки неблагоприятните условия са прокарани в Беседата, макар и в някаква степен завоалирано.
Може би, ако пиша размисли върху Беседата, аз ще се спра върху именно тези моменти.

Ще бъде интересно да се включат повече хора, дори и ако не с коментари, то само с мотиви, които са ги впечатлили...
Ще бъде също интересно, ако едни и същи мотиви се коментират от различни хора. Всяка гледна точка е частица Светлина, от общата Светлина, която Учителя разпраща до всяка една търсеща Душа. Нека да се опитваме заедно да "съберем и сглобим" тази Светлина, за да можем да се ползваме най-пълноценно от Нея.

Светъл ден на всички.

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #4 -: февруари 12, 2010, 07:34:18 am »
Лесно е да се каже това: да изхвърлим съмнението, да живеем с вяра. Но съмнението има своите дълбоки корени, натрупвало се е с милиони години в човека. Съмнението се подхранва много и днес.

Да вземем за пример възпитанието и учтивостта. Двама души си говорят: "Не сме се виждали от отдавна, мини някой път." - "Непременно ще дойда, ще ти се обадя." - отговаря другият. А всъщност нито единият кани, нито другият смята да идва, и това го знаят и двамата, но поддържат едно благоприличие. Или "Добре е направим това и това"; "Разбира се, ще го направим в най-скоро време" - което обаче означава "остави ме на мира, зает съм сега с други, по-важни неща, но съм добре разположен към теб по принцип". Ако направим един анализ на това какъв процент от ангажиментите си действително спазваме, ще видим, че често той е много под 50%, и това се приема за твърде нормално в нашия свят. Никак не е лесно да се говори винаги истината...

Може би съмнението може да бъде превъзмогнато с постигане на качеството "различаване" - да знаеш кое идва от низшата и кое от висшата човешка природа. И да не се заблуждаваш, че щом низшата се проявява активно, висша не съществува въобще и няма как да бъде проявена.

Цитат
Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява?“ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. ... Ти ще четеш, ще учиш, ще се наслаждаваш в този свят, ще размишляваш, но навсякъде и във всичко ще бъдеш сам. Бихте ли желали да отидете в този свят? Не бихте желали. Щом е така, трябва да признаете, че светът, в който сега живеете, е много красив.

За настоящия етап от своята еволюция човек неизбежно попада в условия да храни съмнение в себе си, но по-добре е да прави усилия и да го преодолява, отколкото да търси други условия, в които съмнението не може да съществува. Човек трябва да бъде мъдър обаче, да вижда реалностите и да различава добре различните влияния. Само така може да се предпази от друга опасност - да бъде лековерен. Стане ли лековерен, светът в който живее ще го накаже веднага, и съмнението отново ще дойде.

Цитат
Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове
« Последна редакция: февруари 12, 2010, 11:31:32 am от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #5 -: февруари 16, 2010, 07:08:56 am »
Както писах по-горе в темата (мнение №3), за мен Беседата "Вериги на съмнението" е "трудна", от гледна точка на това, че Словото не може да намери благоприятна "почва"...
Предизвикателството да коментирам Беседата е следното...Често съм срещал мнения на интелигентни хора, които прелистили набързо подобна беседа казват - "Не е интересно. Говори се за несъществени неща. Съмнения?!? Подозрения?!? Ние искаме нещо по сериозно от езотеричната наука."
Какво да се правим след като условията са били неблагоприятни за Учителя. Можеш ли да дадеш нещо на някой, който няма нужда от конкретното нещо?
В подобна ситуация помага много не просто четенето, а работата с Беседите, за която говорихме и на други места.
Чрез подобна работа може да се открият още много съществени мотиви, в които Учителя прокарва Божествените идеи, но по един по-закодиран начин.

В този ред на мисли ще се опитам да наблегна повече на подобни моменти, защото ми се струва, че нещата със съмнението са понятни за всички. Там всеки трябва да работи сериозно, целенасочено и индивидуално, за да се изгради едно сериозно ниво на Вяра, без която узряването на една Душа е невъзможно.

Конкретно по Беседата:  


Мотив от лекцията: "Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово."  и
Мотив от лекцията: "Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете."
Като начало два бързи мотиви-препоръки за "борба" със съмнението. Практични са!
Първият ми много харесва и съм го пробвал - "Скръстени ръце". Имаш неблагоприятни условия. Подложен си на "атаки" които засилват съмнението и създават противоречия. разумният вариант е - изчакване! Ако се предприемат други действия, може човек да се "оплете" още повече... Трупане на карма, а от там и негативи, които в бъдеще трябва отново да чистим.  С времето Истината винаги "изгрява", така че при трудни условия в този контекс, не се препоръчва активност.
Вторият мотив препоръчва търсене на начин на трансформация. Явно, че това е при по-леки случаи на "натрапчиво" съмнение. Важното е може би това, че "Бог не трябва да отнема съмнението",... тоест да излезем от кризата самостоятелно без помощ от близки, приятели, съмишленици...Нали Бог чрез тях помага?
Значи, ако разрешим съмненията си с външна помощ, нищо няма да постигнем. Съществено нещо, което много трудно се разбира и от тези, които се нуждаят от помощ,...НО най-вече е трудноразбираемо и за тези, които изгарят от желание да помогнат. Аз съм се "парил" така! :)
Значи какво излиза? - "помагаш" на някой да превъзмогне съмненията си, а дефакто той остава на същото си ниво на развитие и в крайна сметка тези съмнения идват утре при него отново, ...а на всичко отгоре ТИ ("помощника") си си натрупал негативи с този, на който си помагал и започваш да ревеш - "Няма ненаказано добро!", а в действителност нещата стоят по съвсем друг начин.    

Мотив от лекцията: "Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствате тогава? Това е възможно, обаче първо човек трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“..."
Интересен мотив и го коментирам най-вече за хората които се занимават с атавистични йога учения и подобни...
При мои разговори с такива хора, те са споделяли за целите си за постигане на "нирвана" - влизане във светове на висша хармония и благодат. Излиза обаче, че това не е "крайната спирка". Явно, че тези хора (успех им желая по Пътя!) ще трябва след време да посетят и други, този път еволюционни школи като тази на Учителя, където се очертава продължението на Пътя на Душата към по-висши светове на вечната Светлина.

Мотив от лекцията: "...някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен човек...Въздържайте любопитството си и се възпитавайте!"
Има ли някой който не е "смесвал" любопитството с любознателността? Оправданието може да замаже всяка граница, така че бъдете искрени и обективни в отговора! :)
Мотива дава един начин за самовъзпитание. Как? - чрез въздържание от любопитството.
Замислете се сега, колко много упражнения в тази насока човек може да си измисли? Има голямо поле за прилагане тук...Ежедневно се сблъскваме с ситуации, които разпалват нашето любопитство, а следователно това можем успешно да работим за нашето възпитание. Чудесен метод за ежедневна Работа.

Мотив от лекцията: "Други хора пък не могат да пазят тайна. Някой им казал нещо, и те веднага ще го предадат на няколко места. Няма нищо престъпно в предаването, но като разнасяте думите от едно място на друго, все ще направите някаква погрешка. Ако речете да криете от всички, това пък е друга крайност. Човек трябва да разбира какво да крие и какво да казва."
Много интересни размисли за "тайната"!
Жалко, че условията са били неблагоприятни и Учителя не е доразвил тази идея.
Остават "висящи" въпросите, как да не се изпада в тези крайности? Какъв е разумният вариант за избягването им?
Как да изправяме погрешките в тази насока? До колко да поемаме отговорност и да искаме да споделят с нас тайни?
Явно, че Учителя е оставил тези въпроси за "самоподготовка" на съмняващите се за момента ученици.

Мотив от лекцията: "Мнозина казват, че нашият живот трябва да бъде отворен. Това донякъде само е вярно. Нашият живот може да бъде отворен само за разумните хора. Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение.За онези, които не го познават, е безразлично дали той е добър, или не."
Много добър мотив - Към кого да бъдат насочени нашите усилия през живота ни? - Към разумните хора!
На практика обаче какво става? Усилията ни са насочени обикновено към близки, роднини, колеги,...които до голяма степен на проявяват изобщо никаква разумност. Огледайте се около себе си и ще се учудите на изобилието от примери, ако сте обективни.
От друга страна, в мотива освен за "подбора", се изяснява въпроса дали човек може да бъде добър за хора, с които не е в съприкосновение. Може би тук се прави и лек намек относно някой еуфорични изблици в някой хора, за това да провят "добро" в грандомански световен мащаб. Че може ли да не си помогнал на ближния си и на човека, който Бог ти е изпратил, а да "помагаш" на непознати? Заблуди, с които съм се сблъсквал често и примери има много в тази насока.

Мотив от лекцията: "Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове."
МНОГО важен мотив трасиращ  Пътя на човешката Душа!
За съзнателното усъвършенстване на човека - работата върху смирение,ревност, злоба, отмъщение...е ясно за всички.
Разкаянието е следващото ниво, което също може да се коментира, но няма да разводнявам мнението.
Ключовият момент е ЖЕРТВАТА! - момент, който трудно се разбира и е на "дневен ред" при доста хора...
Това нещо съм го забелязал от много отдавна и за това направих преди време тема като "Карма, прераждане,...Изход", а имам и не малко мнения в тази насока.
"Жертвата заличава грехове" - нима това не е съществено и важно за всеки един водещ съзнателен живот?
Жалко, че Учителя не е доразвил темата,...но затова пък говори на много други места в тази насока.
Как се "заличават" греховете? Какви методи се ползват?
Как тези методи хармонират със Вселенските закони?
Може ли без да научим и приложим тези Истини, да получим някакво духовно израстване?
Много ключове въпроси за всеки един човек водещ съзнателен живот.  

Мотив от лекцията: "Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си."
Често срещан мотив, за това че не можеш да помагаш на другите, без да си помогнал на себе си.
Щом Учителя го "вгражда" отново в Беседата и то при трудни условия (наличие на съмнение в учениците!), следователно този мотив е и много важен. Явно, че тук се провалят и голяма част от последователите, които без да са се справили със собствените си "тръни", са тръгнали да се справят със "тръните" на другите. Едно невъзможно начинание!

Доста време употребих в подготовката на настоящият коментар и ще спра до тук, макар че има още какво да се каже.
Ще оставя още няколко мотива, за които ми се искаше да пиша, но сега нямам възможност.
Ако има някой желаещ нека да коментират следващите цитати,...или в крайна сметка всеки може да си поразмишлява сам върху тях.

Мотив от лекцията: "Добрият човек трябва да работи с нови методи, които доброто налага. Ако такъв човек направи хиляди добрини, а една погрешка, тази погрешка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошият човек направи хиляда злини, а едно добро дело, доброто дело по сила ще се равнява на хилядата злини. Последното дело на човека компенсира всичките му предишни дела. Значи ако през целия си живот сте правили добрини, а най-после направите едно зло, това зло няма да заличи добрите дела, т.е. доброто във вас, но ще му противодейства; щом му противодейства, то кармически ще спре добрите ви начинания. Тогава във вашия живот ще дойдат ред нещастия, които временно ще спрат развитието ви. Който разбира този закон, той няма да предизвика кармата си. Понякога тъкмо дойде време Бог да благослови някого, и той направи някаква погрешка, с която спира Божието благословение.Тогава идват ред страдания, чрез които той трябва да изкупи погрешката си, за да може след години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примери имаме с Давид, с Яков и с много други. В това отношение човек не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен."

Мотив от лекцията: "И тъй, говорите ли за погрешките на хората, трябва да бъдете много внимателни, защото те са крайно чувствителни. Ако речеш да изправиш една погрешка на човека, той няма да те разбере право и ще започне да се съмнява в тебе. Аз съм правил ред опити и виждам колко хората са съмнителни."

Мотив от лекцията: "Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука."

Мотив от лекцията: "Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове."

Успех и светъл ден на всички.
« Последна редакция: февруари 16, 2010, 07:47:07 am от Никола Дамянов »

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #6 -: февруари 17, 2010, 10:59:00 am »
Цитат
Мотив от лекцията: "Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука.

Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам до каква степен не разбирам и не познавам хората, които си мисля, че познавам; до каква степен не разбирам и не познавам сам себе си,също така. Отдавна съм престанал да се опитвам да изправям когото и да било, включително себе си, като следствие от това.  Да помогнеш на ближния си - и на себе си - това е наистина велика наука, наука, изискваща сериозно отношение и проверени и сигурни познания.

Неактивен 777

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Re:12.02.2010 Веригите на съмнението, ООК, 17.02.1926г.
« Отговор #7 -: февруари 20, 2010, 03:31:08 am »
Съгласен съм напълно.Права си.
« Последна редакция: февруари 20, 2010, 07:20:21 am от admin »