Автор Тема: 2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926  (Прочетена 2895 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
« Последна редакция: февруари 05, 2010, 11:20:06 am от vasil »

Неактивен admin2

  • Global Moderator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 411
    • Профил
Re:2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926
« Отговор #1 -: февруари 05, 2010, 01:27:26 pm »
Преди няколко дни поставихме първата нова лекция за тази година в ШКОЛА на сайта.Но още в нея е даден  отговора на Учителя относно необходимостта да се пишат размишления по теми от лекциите.
''Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени без прозорци. Казвате: „Защо ни се дава тази тема?“ За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца, и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.''

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926
« Отговор #2 -: февруари 05, 2010, 02:17:10 pm »
Тема от беседата "Броят  на клетките в човешкото тяло"
Цитат
Някой казва: „Ние сме писали много теми, не е мъчна работа да се развиват теми“. Щом е така, ще ви дам да развиете темата: „Колко клетки има човешкият организъм?“ Справете се с някои автори, които са писали по този въпрос, да видите от колко клетки е съставен човешкият организъм. Ако никъде не можете да намерите писано по този въпрос, вие сами направете предположение, да видим колко клетки ще изкарате в човешкия организъм.

Клетката може да бъде разгледана опростено като мембрана и водно тяло - процентното съдържание на вода в нея е високо, над 70%. Човешкото тяло се състои от клетки с различен размер, като можем да грубо да приемем, че средният им размер е около 0.01мм. Тялото съдържа също така скелет, кръв, лимфа, стомашен сок (съдържанието на стомаха), въздушни включвания - в белия дроб и стомаха - и др. Плътността на клетките в различните среди е различна, като силно намалява в костите, лимфата и сомашнния сок.

Точното намиране на броя на клетките изисква прилагане на усъвършенстван метод за описание на тялото в различните му органи и системи. Това не е възможно да бъде направено лесно от неспециалист. Приблизителното определяне на броя обаче е възможно - можем да си послужим с неща, които знаем и за човека, и за клетката: техният обем. Тъй, като процентното съдържание на вода в човека и в клетката е приблизително еднакво, няма значение дали боравим с обем или с тегло. А по-удобното за нас е да ползваме обема.

Обем на човека.
Приемаме, че определения човек има тегло 70кг. и измества примерно вода с обем 72 л. (и така може да плува,което е факт). Така нашият човек е с обем 72 л. От този обем следва да извадим обема на скелета и телесните неорганични течности, нека това бъде 15% от теглото му. Така получаваме ефективен сумарен клетъчен обем на човека (сумата от обема на всичките му клетки) от 61л.

Обем на клетката.
Приемаме среден размер и форма на клетката - куб със страна 0.01см.

Приблизителен брой на клетките.
Разделяме ефект. обем на човешкото тяло от 61л на обема на клетката от 0.000001мм3:

61l= 61*(1000 см3) = 61*(1000000 мм3) = 61*10+6 мм3

Брой на клетките = 61*10+6 мм3 / 10-6 мм3 = 61*10+12

И така, средния брой на клетките в човешкото тяло на човек тежащ 70кг може да бъде оценен приблизително на 61 трилиона с точност от около 15-20%.

Такъв голям брой клетки е впечатляващ първо с абсолютната си стойност, второ - с мощта и сложността на човешкото тяло, които този брой позволява. Пример: една държава се състои от 8 милиона граждни. В нея възникват най-разнообразни явления с висока степен на сложност. Човешката мъдрост не е в състояние да хармонира по съвършен начин такава сложна система. Човешкото тяло - разгледно като държава - се състои от десетки хиляди пъти повече граждани. Силите на разумната природа са в състояние да го поддържат в отлична форма и превъзходно състояние. Можем да се опитаме да си представим каква е мъдростта, която стои зад това творение - тялото, нашият дом на Земята.

Друго което можем да забележим на базата на тази задача е съотношението на елементите в човешкото тяло. В най-голямата си част то е съставено от течности, след което - от твърди и след тях газообразни вещества. Може да се каже, че в известен смисъл тялото на човека е "направено от кал", както пише в Библията.
« Последна редакция: февруари 10, 2010, 06:45:49 am от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926
« Отговор #3 -: февруари 08, 2010, 11:54:37 am »
В едно свое мнение №3 от тук,  Васил успя до известна степен да ме мотивира да напиша настоящият си коментар,... което значи, че може би ще пиша и за в бъдеще подобни неща.
Трябва да уточня обаче, че  към момента аз не чета по този начин Беседи. Преди време съм работил по този начин с тях, и съм много доволен от резултатите. Сега нещата са малко по-различни и не знам дали ще ме разбере някой, но ще го кажа с две думи...
Методиката ми на "четене", в момента, е по-скоро на ментално ниво, което е нещо като косвена кореспонденция между  изнесените Лекции от Учителя, съотнесена обаче към реалните ситуации, с които ни сблъсква живота. В този смисъл, и като "опция" към реалните ситуации, може да се разсъждава и върху хипотетични ситуации, при които един човек може да е подготвен за събития, които могат да му се случат в бъдещето. Тази опция е също важна, от гледна точка за придобиване на нужното ниво на разумност, за да не се озоваваме неподготвени в екстремни ситуации, тоест така може да минимизираме бъдещите си грешки. В този ред на мисли буквалното четене при мен го ползвам обикновено за намиране на "поддържащи" цитати, което особено не ме затруднява, въпреки че ползвам набор от голям брой Беседи.

И така,...конкретно по Беседата, която прочетох през уикенда.

Мотив от лекцията: "Един от важните резултати на мисълта е светлината.Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека."
И на други места Учителя е говорил много за "светлите мисли" и е давал методи и начини как да се свързваме с тях. Преди време бях направил и тема в тази насока - "Мозъчна дейност, мислене, мисъл...", която до никъде не стигна, но не това искам да коментирам сега.
Вчера попаднах на една икона на светец...Знаете, че принципно тях ги рисуват със светещ ореол. Настоящият мотив е и примерен отговора на въпроса как се образува този ореол. Значи  при светиите съществува изключителен "авто-подбор" на светли мисли, които се допускат в техните умове. Сбора от резонантната светлина на всички подобни мисли, пък създава даденото излъчване на светеца. Ако това се разбере от свещеници и попове, може доста да си помогнат в духовното си израстване,... разбира се,  ако искат и желаят да придобият определено ниво на святост... Святост, която би ги доближила, до духовното нивото, на хората( светиите!), които фигурират често в техните проповеди.
От друга гледна точка, чрез този мотив можем да си отговорим на въпроса - защо понякога един човек ни се струва много светъл и магнетичен за нас, а в друг момент - същият човек го чувстваме доста по различно. Разбира се, че тук трябва да изключим субективният фактор ( емоции, пристрастие, чувства...).
Като извод - всеки човек може да стане проводник в ДАДЕН момент на светли мисли и Божествени идеи.  Въпроса е да надскочим своя субективизъм и да оценим това. Така можем да се ползваме по-пълноценно от Божествените условия, които ни се предоставят за развитието ни тук на Земята.
Това е едни простичък извод, който може да е много полезен, но трудно се разбира...Поне така си мисля, "разлиствайки" тема като "Мъдростта на форумите", например в един друг братски форум.        

Мотив от лекцията: "Ние оставаме настрана извънредните изключителни положения на живота и се придържаме само към постепенните и последователни условия и закони, които управляват нашето естествено развитие."
Много важен мотив-правило от гледна точка на водене на дискусии. Обикновено във форумите (братските!) идва някой светски човек с "проблеми", дава своето изключение и се заформя "супер" дебат от рода на бла-бла ярина. Всъщност в това няма нищо лошо, когато форума не е с духовна насоченост. Когато обаче даден форум в основата си поставя съзнателния живот, мисля, че е неразумно да се участва във безпринципни и елементарни светски казуси,...които всъщност се разрешават по много елементарен и лесен начин. С една дума - не е необходимо духовният човек да прави от един светски въпрос (проблем), сръбска плескавица. :) Поне така си мисля и за това аз не участвам в подобни "дискусии".

Мотив от лекцията: "Човек трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа. Освободи ли се от черната лъжа, много години още ще минат, докато се освободи и от бялата лъжа."
Чудесен мотив за любителите на "бялата" лъжа! :)
Всъщност Учителя по този начин разграничава два етапа... Не може от един път без лъжа! Първо черната, но след това трябва и бялата лъжа да се премахне. От тук нататък всичко е оправдание и изключения (частни случаи), които кореспондират с разсъжденията от предния мотив.

Мотив от лекцията: "Ние казваме, че ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората....Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисъл на нещата."
Ето и ясен критерий за това, кой може да се занимава с погрешките на другия. Критерия БУДНОСТ !!!
В този ред на мисли аз приемам и критики, и лични упреци без да се обиждам. Много пъти съм споменавал за това.
Представи си, че "критикуващия" човека, е с будно съзнание и по този начин ми помогне ?!? Защо е нужно да отхвърляш и да заклеймяваш предварително, преди да си се убедил в нивото на будност на "критикаря"? А да не говорим, че всеки си носи лична отговорност!
В случай, че отхвърлиш разумни критики на "буден" човек е несъизмеримо по-голяма загуба, от колкото да ги приемаш, дори и те да са от "не-буден"...:)  Във вторият случай даже не виждам какво губиш, ако изключим нараненото Его.
От друга страна, често ми се е случвало като приемам подобни неоснователни упреци, пък въпросниятчовека да се "събужда". :)  Дето се казва човек може да трупа позитиви по доста начини, ако проявява разумност.  

Мотив от лекцията: "Казвам: на вас, като на ученици, ще ви дам следните няколко правила. От погрешките на другите хора се учете; вашите погрешки изправяйте! На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете! Работи ли човек по този начин, той ще има здрава основа в живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиите закони."
Много важен мотив-правила, за изграждане на лична и "здрава основа на живот"!
Много хора са дотам заслепени ("духовно"!), че не виждат погрешките в другите хора. Как може да се учат тогава, и да ползват препоръката на Учителя?
Значи, Учителя по-горе в друг мотив, дава кой може да изправя погрешките ( будният!), което неправилно се разбира от братята и сестрите,...в смисъл, че не е хубаво да се виждат погрешките в другите. Това не са ли две различни неща ?!? Да откриваш и да коригираш - има разлика.
От друга страна оправданието може да бламира всяка една наша ЛИЧНА погрешка и Егото да се наслаждава на безпогрешността си. Примери колкото щете и в двете посоки...
А нека сега видим "как се радваме на чуждите блага"? В света е ясно - радост няма, а има само "благородна" завист и завист. :)  За жалост при хора които се опитват да водят съзнателен живот, нещата са същите, само че говорим за "духовна" завист. Отвратително нещо, което се открива в много духовни общества. Безброй са примерите, когато някой брат или сестра е получил някакво откровение или Светлина, вместо да се зарадваме, да го поогрухаме  или да го "дръпнем в казана" отново. :)  Как тогава да имаме "здрава основа на живота" ? Може ли да ни помогне, четене, писане, упражнения, Паневритмия ? Не ми се вярва и крачка напред да направим, ако не се научим да се радваме на постиженията и успехите на ближните си. Това между другото ни е и национален проблем, за който писах преди време.
Накрая - задайте си въпроса, кога за последно съм се радвал за успехите и духовното израстване на някой. Колко често ми си случва това? Учудихте ли се от резултатите ?!?  :)    

Мотив от лекцията: "Светските хора са недоволни, а недоволният човек е винаги суеверен."
Интересен мотив, върху който не се бях замислял...дава отговор от къде произлиза суеверието и недоволството като негов генезис. Учителя говори за светските хора, но нещата могат да се пренесат и в някой братски среди... Сега си давам сметка, че преди време наблюдавах едни недоволни последователи на Учителя, които бяха развили доста голямо суеверие...Това се среща и при някой по-възрастни братя и сестри, но не бива да се упрекват за това. От какво да са доволни хората? От това, че са бити, преследвани, ограничавани и затваряни през един режим-диктатура ? Няма смисъл от упреци и заклеймяване. На тези хора недоволството от репресиите ги е направило суеверни, което пък е съхранило Словото и Беседите... Дето се казва - всяко зло за добро! :)

====================
Тук за сега приключвам с коментарите, че нещо се уморих. Искаше ми се да коментирам и следните мотиви по-долу, но нямам сили вече, а и мнението стана доста дълго. Може би ще продължа тези дни.
Ако има някой желание нека да продължи по следните мотиви:

Мотив от лекцията: "Обаче окултният ученик ....Нека благодари и за страданията така, както и за радостите. Страданията са привилегия за него. Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него."

Мотив от лекцията: "Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пък вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрешките си."

Мотив от лекцията: "Любовта е най-възвишеното чувство, което свързва човека с Бога. В това отношение молитвата е връзка с Любовта...  Любовта, това е Бог."

Мотив от лекцията: "Никой не може да хвърли петно на кадилницата, с която човек пренася огъня върху олтара на своята душа. Защо? – Защото тя е силно нагорещена. Такива трябва да бъдат и вашите разсъждения. Разсъждавате ли по този начин, вие ще имате връзка с невидимия свят."

Мотив от лекцията: "Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода. Едновременно с краката, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора."


Мотив от лекцията: "Казвате: „Защо трябва да пеем?“ Човек с пеенето придобива свобода. Има връзка между пеенето и мисълта на човека."


Мотив от лекцията: "Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята."


Мотив от лекцията: "Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ."

« Последна редакция: февруари 08, 2010, 12:08:42 pm от Никола Дамянов »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926
« Отговор #4 -: февруари 09, 2010, 03:39:00 am »
Много интересна беседа и актуална. За това дали трябва да се развиват теми, дали да се разсъждава по думите на Учителя, как да развиваме мисълта си в правилно направление. Често съм се сблъсквала с думите, че не бива да се бутат едва ли не с мръсни ръце беседите, да не се разсъждава публично върху казаното в тях. Може и да са били прави донякъде тези, които са ми го казвали, но от друга страна, ако изобщо не се разсъждава върху словото, то има опасност да кристализира в канон...?

В беседата става дума за темите, които Учителят е давал и за ползата от тяхното развиване. Никола се е спрял на думите, че „всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека.” Тези думи ми се струва, че минават през цялата беседа. Ще се опитам да извикам малко светлина в ума си, :) за да мога да поразсъждавам по някои теми/мотиви, които са ми направили впечатление. Някои от тях са направили впечатление и на Никола, но имаме малки разминавания във вижданията си.

1. "Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях."

Да се реши един въпрос е трудна работа, но размишлението върху него е полезно. Именно размишлението развива мисълта и осветява въпроса, върху който се мисли. Учителят казва, че темите са упражнения за душевното развитие на човека. Интересно какви теми е задавал на хората, които са го слушали тогава? В беседата е зададена тема за най-голямото и най-малкото число. Много сложна е според мен, ако се интерпретира от философски и окултен смисъл. Иначе в множеството на реалните числа (всички), най-голямо и най-малко число няма.

Разглеждайки беседите и пишейки размишленията си за тях, ние не разсъждаваме върху предварително зададена тема, както е било в школата през 1926 г. Така, че думите:

2. „И тъй, главното нещо, когато пишете някоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъл, която е дошла в ума ви преди да напишете темата, и на последната мисъл, която е дошла в ума ви след написване на темата.”, са малко трудни за приложение в случая.  Първото нещо, което се появява в главата ми обикновено е свързано със заглавието на беседата. В беседата става дума за „светлина” и „мисъл”. Все хубави неща. :) Първото, което ми хрумна преди да прочета беседата бяха прекрасните думи, казани от евангелиста Йоан:
1. В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2. То в начало беше у Бога.
3. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
4. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.


Но последната ми мисъл трябва да си призная хич я нямаше. Или имаше много. Понякога ми е трудно да хвана основното в беседите след като ги прочета. Признавам си го. В главата ми остават мисли за много неща. И все интересни. Разбрани и неразбрани. Ето някои думи, върху които се замислих:

3. "Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Щом е така, човек не трябва да се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира. Като не ги разбира правилно, той внася в ума си криви положения, от които един ден трябва да се освобождава. Това ще му създаде излишна работа, както и излишно изразходване на енергия. Ако вие бихте могли правилно да схващате погрешките на хората, невидимият свят би ви поставил на такава служба."

Тук проблемът е кой може да критикува, безопасно за себе си и за другите и как трябва да се приема критиката? Според мен вторият въпрос е по-лесен, поне на теория – критиката трябва да се приеме без обида. Тя е удобен повод човек да се вгледа в себе си. Нещо като огледало. Независимо от това дали критикуващият е буден или не. Невидимият свят може да изпраща послания чрез устата на всеки. Не мога да кажа за себе си, че винаги успявам в това отношение. Много често борбата с егото е трудна. Колкото до това – кой може и трябва да критикува, то е казана – който е буден. А какво е буден човек, как се познава – това мисля, че е свързано със светлината на мисълта. Колкото е по-светла една мисъл, толкова е по-буден и човека. Все пак има един момент на събуждане, който ако не се мине - няма будност.

4. "От погрешките на другите хора се учете; вашите погрешки изправяйте!"

Виждането на погрешката в другия е само началото. Остава да се приложи извода за нейното недопускане и евентуалната помощ на другия. Но кой може да види тези погрешки? Само будния, както е написано по горе. Значи не може да обвиняваме някои хора, тръгнали по пътя на духовното развитие, че не се вглеждат в погрешките на останалите. Според мен така трябва и да бъде, докато не се измине голяма част от този път и не се достигне състоянието на будност. Значи има един период от време, когато не бива да се занимава човек с другите. Така го разбирам.  Тук явно се разминаваме с Никола. Виждането на сламката в окото на другия е характерно за светските хора, тези които още не са се замислили за духовното си издигане. Тъй като аз все още не мога да кажа, че съм ученик, а по-скоро съм също от светските, то доста често допускам тази грешка. Опитвам се естествено да приложа на практика това, което съм написала по горе, но не винаги успявам. :)

5. "Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в космоса... Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пък вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се."

Да зачиташ смисъла на всяко едно същество – човек, животно, растение. Да виждаме проявата на Бога в мравката, мушицата, тревичката...

Tова е на пръв поглед леко. Обаче ако трябва да приемем „защо нещата стават по този, а не по онзи начин.” Тогава идва трудното. Понякога тези неща не стават в наша полза, а в полза на някои други същества. Може би най-дребните? Но на „дневен ред” в момента?

Всеки иска да бъде разбран от другите. И затова понякога отделя голямо внимание на това, какво ще кажат хората... Забравя дали сам се е разбрал. Опознал. Да познаеш себе си – това е основен мотив в много духовни учения. Явно е доста важен, щом му се обръща такова внимание? Трябва и да разбираме другите, независимо дали те ни разбират или не.

Разбирането на хората се крие точно в това приемане – че всеки е важен за Бога. Може би това представлява да влезеш в чуждата кожа? Да разбереш другия. Дори ако този друг не е човек. Може би затова в някои култури има древни практики за „вживяване” в образа на дадено животно?

6. "Това не значи, че всички трябва да имате обща идея. Всеки ще има своя определена идея, специфична за него."

Дори когато вървят по един път, различните хора могат да прилагат специфични идеи и методи, характерни само за тях. Например, четейки в този сайт, а и в други за прилагането на житния режим, ми прави впечатление голямото разнообразия от опитности, които се предлагат. Но споделянето на даден опит не означава налагането му. Може би точно тук трябва голямо умение в разграничаването между специфичното за отделните хора и общото правило? Имам предвид общото правило за дадено учение например. Специфичните идеи помагат на отделния индивид, но ако той реши да ги наложи на останалите – тогава се получават проблеми.

В много беседи Учителят съветва специфичната идея да не се споделя докато не се реализира. Специфичните идеи не са Божествени. Те отпадат сами след като се реализират. Но и не бива да се стремим към абсолютна еднаквост. Всеки човек си има конкретна задача идвайки на този свят и работи, съзнателно или не, по нея. Може да работи сам или с другите хора от дадено учение или религия. Да приеме основните идеи и методи на групата, обществото, но си има и свои специфични такива.

Това беше засега.:)




« Последна редакция: февруари 09, 2010, 03:54:05 am от aneta »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:2010-02-05 Светлина на мисълта, ООК, 10.02.1926
« Отговор #5 -: февруари 10, 2010, 05:46:55 am »
Благодаря на Анета, че се включи по един сходен начин на писане в темата.
Онзи ден писах по половината от нещата, които ме бяха впечатлили (за другите не ми останаха сили!), после поизтрих сериозно и редактирах написаното, публикувах всичко, а вчера виждам (благодарение на поста на Анета!), колко още неща и гледни точки може да имат и то САМО в една Беседа. Ей, за това искрено и благодаря! :)
Всъщност коя книга или друго четиво може да е толкова многопластово в темите си, че да може да предизвика толкова много размисли,...да даде правила, методи, препоръки... В сравнение с дадена книга, една Беседа е само от десетина странички, които един интелигентен ум може да ги "прехвърли" за много кратко време. Тук е може би и ключовият момент обаче, че с Беседите трябва да се РАБОТИ,  а не трябва просто те да се изчитат. Съзнателната и целенасочена Работа с Беседите е една добра гаранция за сериозно духовно израстване.
От тук и изводи, че Беседи не трябвало да се "бутат" и да се разсъждава върху тях е меко казано глупаво.
Има разлика между записване и препредаване на Беседите и разсъждения и коментари върху тях. Който не прави тази разлика май сериозно се заблуждава и блокира собственото си развитие.  
В този ред на мисли като обобщение мога да кажа, че  Беседите, за мен лично, са аналог на живо Слово, върху което е направено някакъв опит да се запише. Убеден съм в това! А Слово може ли да се записва? Според мене - не!
Всеки запис "изкривява" по някакъв начин дадено Слово, но това не е нито страшно, нито фатално. Винаги след запис, от Словото остават съществени неща, от които  всеки човек си  "поема" с четенето, толкова колкото може да "носи" и така върви по-леко по съзнателният си Път на развитие. Когато една Душа "узрее" достатъчно, тя вече сама си схваща "липсващите" или "изкривени" неща в следствие възникналите неточности при записването... Заблудите, притурките или "плявата" за една напреднала Душа са лесни за "отсяване", а да не говорим, че истинското Словото може да се "чете" и по много други начини, когато човек се научи да "пие от извора" (друга тема!).
Разсъждавайки в тази насока, може да се каже, че нещата с Беседите стоят аналогично, както тези с Библията и нейното написване и разпространение (отново друга голяма тема!).Там (в Библията) има ли изкривяване, притурки, трансформации в следствие преводи, преписвания и съзнателни вмешателства...? - Има!  Е и какво от това? Библията си е пак най-четената и издавана книга на света и е дала откровение и Светлина на много хора по цялата Земя.  

Сега конкретно по беседата, ще се опитам да доразвия останалите мотиви от предното ми мнение:    

Мотив от лекцията: "Обаче окултният ученик ....Нека благодари и за страданията така, както и за радостите. Страданията са привилегия за него. Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него."
Отново изключителен мотив за голямата роля на страданието, от което всеки човек иска май да се отърве. :)
Новото е...- Кой разглежда от тук четящите страданията си като ПРИВИЛЕГИЯ ? Доста може да се "задълбае" тук...Пробвайте!
От друга страна, доста често сме си коментирали за страданието като личен "двигател" в човешкото развитие (всеки го знае!), но тук има и още един НОВ мотив - чрез нашето страдание се учат и много същества от Невидимият свят. Представяте ли си какъв урок е изнесъл Христос на Небесата със своята Жертва и кръстно разпятие тогава ? Следващото ниво за размисъл от тук нататък, са темите за  Жертвата...Много специфична тематика, която ако човек я схване, може да "затвори" в ума си доста голям кръг от въпроси за еволюцията на човешката Душа.(друга голяма тема!)

Мотив от лекцията: "Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пък вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрешките си."
Страхотен мотив, от гледна точка на това, че ако не разбирам аз хората - това си е мой проблем! :)
Почвам да се уча, да изправям погрешките си и ...ще започна да ги разбирам съответните хора. Много хубави съвети!
А колко по лесно е, ако не разбираме някой да го отречем или изкритикуваме?
 
Мотив от лекцията: "Любовта е най-възвишеното чувство, което свързва човека с Бога. В това отношение молитвата е връзка с Любовта...  Любовта, това е Бог."
На всички ни е ясно, че Бог е Любов... Учителя обаче е доказал, че Бог е и Мъдрост, и Истина...
Интересен момент в мотива е "връзката" ни с този Бог - коя е тя и как се осъществява? - Молитвата е връзката!
Преди време писах мнение за този род "комуникация" на човек с Бог. Значи молитвата изстрелва желанията и исканията от човека към Бог, а отговорите се приемат с интуицията. Това ако може да се схване, много спорни теми ще се "осветлят" и неща могат да си дойдат на мястото ...Теми и за ясновидство, и за духовна чистота, и за духовно "зрение". Все теми,... които кой както си ги хване, така си ги и спряга.
В този ред на мисли, в самият човек се намира апарата на комуникация с Бог, който трябва да бъде единствено настроен. Настройката не е нито отваряне на трети-пети очи, уши,... нито израстване на подобни други "сетива". Човек се нуждае от силна молитва, за да си каже какво му трябва там горе (да го "чуят") и силна интуиция, за да чуе това което се "казва" от горе. Това е личен, ИНДИВИДУАЛЕН процес и всеки трябва да работи за настройката на своя "апарат" за комуникация.
В този смисъл ясновидците само показват (свидетелстват!), че там Горе има Някой и до там свършва тяхната помощ. Това, че някой ще ти предскаже или налучка едно две неща е ЗАБЛУДА, че ти е помогнал. Мога да го докажа. Всеки сам трябва да си помогне и да настрои "апарата" си, ...в това се състои идеята на Невидимият свят, свързана със "дарбите" най-общо казано.
В този смисъл казвах, че ясновидството е повече изчистване на карма между човека и самия ясновидец - нищо повече! Предсказанията и други лечителски залъгалки не са за да предсказват и да  лекуват реално, колкото и парадоксално да звучи. И това може да се докаже!

Мотив от лекцията: "Никой не може да хвърли петно на кадилницата, с която човек пренася огъня върху олтара на своята душа. Защо? – Защото тя е силно нагорещена. Такива трябва да бъдат и вашите разсъждения. Разсъждавате ли по този начин, вие ще имате връзка с невидимия свят."
Мотива дава параметри за това, какви трябва да са нашите разсъждения? За да направим връзка с Невидимият свят, нашите разсъждения трябва да са "нагорещени". Обикновени  разсъждения "по принцип" или "по задължение", както много често се наблюдава в братските форуми, явно че не биха могли да "принесат огъня върху олтара на човешката душа".  Ежедневно чета мнения от хора, които работят уж сериозна за своето духовно усъвършенстване, а изпадат в позицията на чатъри, които бързат да си "почешат" езиците, докато си пият кафето или почиват от някакъв ангажимент. Е,...каква полза от подобни мнения, ако не се има предвид кликовете, които носят рейтинг на даден форум например?
В този ред на мисли може да се каже, че си има хора и за клик-мнения,  но си има хора и за Мнения.
Винаги ме е боляло, когато напреднали и съзнателни братя и сестри пишат клик-мнения и стават чатъри.  
Нещата са ясни - стремежа от една страна да има висок светски рейтинг (примерно даден сайт или човек), значително намалява неговият духовният "рейтинг" в Невидимият свят. От тук - без духовен "рейтинг" дали можем да израстваме духовно и да получаваме необходимото ни количество Светлина, за решаване на текущи въпроси и проблеми? Илюзии.
(Разсъжденията ми в последните редове касаят по-скоро сродни братски форуми, които няма да уточнявам. Там съм защитил същата теза, но без цитат от Беседа.)

Мотив от лекцията: "Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода. Едновременно с краката, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора."
Този мотив лично съм го изпитал и проверил. Преди петнайсетина години имах вдъхновение и направих преход Дупница-Мусала-Дупница директно през балкана само с раница и спален чувал. Без палатки, хижи и допълнително оборудване.Сомо необходимото, което си носиш на гърба сам. Девет дни преход. Четири качване, четири слизане и един ден почивка на езерата, при завъртане на "девятката" и слизане от вр.Мальовица през Урдините езера. Тъй като бях млад планинар, без никакъв опит, бях си надценил възможностите на самара (раницата) и той се скъса още в началото на 3 часа път от дома ми. Това не можа да ме провали обаче, защото използвах някакво подобно ходене (описано от Учителя) и въпреки слабото и неудобно оборудване, ходенето беше почти без умора и всичко си мина "по график".
В последствие още три пъти съм минавал същият маршрут - горе долу по всички възможни директни пътеки през планината...Оборудването ми не беше кой знае колко по-различно,  но май се научих да ходя. :)
Малко в страни от коментирания мотив, но ще кажа, че доста от нещата, за които Учителя говори (правила, упражнения...) се прилагат в планината. Там човек, ако постигне хармонията с Природата и баланса в себе си, нещата в реалният живот значително се решават безпроблемно.
Доста голяма част от реалните изпити се прилагат и вземат в планината! Има и доста упражнения за това.
Последните изречения са по-скоро адресирани към хората, които смятат, че ще постигнат някакво духовно израстване седейки зад монитора и трупайки знания. Знание, което не е приложено с нищо не може да ти помогне - проста истина, която трудно се проумява. Поне така стоят нещата за окултните науки, но това е друга тема на разговор.    

Мотив от лекцията: "Казвате: „Защо трябва да пеем?“ Човек с пеенето придобива свобода. Има връзка между пеенето и мисълта на човека."
Този мотив за музиката и пеенето е много застъпван от Учителя и съответно много коментиран.
Коментирам го сега, защото се сетих как той (мотива!) интуитивно се усеща и прилага от хората в света и се използва доста успешно с комерсиални цели. Погледнете и вижте, че почти всички успешни шоумени имат до себе си някакъв бенд. Музиката, пеенето създават в наблюдаващите хора чувството за свобода, а от там и подобни ТВ-програми се харесват и са с голяма гледаемост. Добър и хитър метод - да "масажираш" слабото място на хората (стремежа им за свобода) с някой бенд, и съответно да си гарантираш успех. Замислете се,...ако от много шоу програми се извадят бендовете, те дали ще имат същите си рейтинги? Май нещата ще са много по-различни.  :)
В този ред на мисли, какво да кажем за песните на Битълс, например? Как влияят те върху мислите на ред поколения? Защо?
Изобщо музиката е от Висшите светове (независимо каква е тя) и за разлика от другите изкуства, тя ВИНАГИ е със знак "нагоре".  :)    

Мотив от лекцията: "Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята."
Един мотив, който може да ни даде "мерило" за разпознаване на някое Възвишено същество, ако е близо до нас. :)
"Бодрост, веселост, без обезсърчаване"... - значи тази жизненост е много важен "нишан".
Сега си представете един "духовно" израснал проповедник-философ, който не можеш да го надговорят и дузина...Вярно, може да говори истини, но.... Чувство за хумор - клони към нула, нищо че е праведен от всякъде. Е този човек, дали е някое Възвишено същество, или е човек решил да дресира себе си по някакъв "духовен" начин ? Това е въпроса! По-скоро второто, според мен.
Изобщо човек без чувство за хумор е далеч от всякаква духовност, но САМО чувството за хумор, пак също не върши работа!
Това са може би крайности, от които аз най-често срещам първата сред "духовните" хора. (кавичките са подразберат от коментираният мотив)

Мотив от лекцията: "Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ."
Земята като училище! - познат мотив почти за всички, които са чели Беседите или някаква езотерична литература.
Тънкият момент в мотива обаче е - от какво се учат най вече хората? - От ПРОТИВОРЕЧИЯТА в живота.
Много важен "ключ", който може да "отключи" много Светлина. Могат да се дадат отговори на много въпроси, късаещи различни аспекти от Пътя на всеки един човек... Всеки може да си направи размишления сам в тази насока.

Това е за сега от мен.
« Последна редакция: февруари 10, 2010, 05:51:04 am от Никола Дамянов »