Здравей Роза!
Иска ми се да коментирам предходното ти мнение, в което има доста истини и проверени неща,... но същевременно да предложа и един малко по-друг ъгъл на виждане. Аз също ще говоря САМО от личен опит.
...Искам да ви споделя,че според мен да се пише есе върху беседа ,изисква доста добро познаване на Словото .За да се постигне това е нужно да се практикува ,да се опитва и то не еднократно,а системно да се правят упражненията и другите практики.
Тук си МНОГО права...И за практиките...И за упражненията...
Всъщност есето, е приета литературна форма на изказ, който дава някаква официалност на коментара, където има някакви правила. Това предполага, че за да се пише есе, трябва да се познава много добре нещото, което ще е обект на коментар (Беседите в случая!). Беседите обаче са своего рода "езотерични лекции", което значи, че за да се познават ТЕ добре, човек трябва не само да ги е прочел, а и да ги е приложил и изпитал на практика... (за това говори Учителя непрекъснато!). До тук споделените ти разсъжденията са изключително точни и ценни. Опасенията ти, които прозират, също имат основание.
Моят опит и практика обаче, в голяма степен не потвърждава подобни притеснения, и това лесно може да се разбере, ако на мястото на академичният термин "есе", поставим просто "братски разговор". Мисля, че наложеното изначално мнение "да пишем есе!" е по-скоро проформа, за да не задълбаваме в междуличностни коментари в мненията на другите (без необходимост и питане от ответната страна!), а да наблегнем повече на СПОДЕЛЯНЕТО,...тоест да изразим в свободен текст нашата гледна точка и това което ни е впечатлило от колективно прочетената Беседа. Ключовата дума, за да ме разбереш правилно, е пак повтарям - "братски разговор".
Защо мисля, че това е полезно? - защото преди време (писах за това в др. мнение!) на мен лично много ми е помогнало подобно "колективно четене" в реални условия,... а и на този етап осъзнавам, че подобно четене ми липсва, защото нямам край мен хора, с които да си четем и да си коментираме.
С какво може да се изрази една взаимопомощ в подобни коментари на Беседи, дори и те да не са подплатени със солиден опит? - Няколко направления на помощ има в тази насока:
1. Човек вижда други гледни точки, които към момента, заобикалящото ни материалното ежедневие е замаскирало по някакъв начин. Пример - Учителя казва, че когато е тръгнал да прави Школата, легиони от тъмни същества, са се спуснали да възпрепятстват това Негова начинание...Дори са се опитали да Му посегнат на живота (има го в книгите на "Изгревите..."). Нещата горе-долу се съотнасят и за всеки персонално от нас, който е решил да прояви някаква воля, и самостоятелно е предприел да се усъвършенства духовно. Кой не е изпитал това на собствения си гръб? Решаваш да четеш нещо и да прилагаш,...правиш си режим (план!), а изникват толкова "неотложни" задачи ?!? Я в работата ти проблеми, я с близки, деца и познати проблеми, ...всякакви "проблеми". Как тогава, ако си си откъснал от тази "преса" и имаш време (час -два!) да прочетеш Беседа, ще можеш да схванеш всички идеи? Струва ми се невъзможно. Пропуснатите идеи и отговори обаче те бавят...Бавенето, дефакто е пропуснато време, което е необходимо за да стигне дадената ДНЕШНА идея, точно ДНЕС до теб.
Сега много хора подценяват подобни разсъждения и казват: "Време бол!...Ако не днес, то след 3-5 месеца, година,...все ще се научат нещата". Това е така, но разумно ли е да се хаби по този нелеп начин ценно време?!? Всички тук четящи, знаят какво е казал Учителя за Ликвидационния век, в който се намираме... Значи като похабиш няколко месеца и години излиза, че ти май си загубим опитностите на НЯКОЛКО прераждания. Смятайте и ще се убедите сами! Колко жалко, че много хора не осъзнават това и похабяват шансовете, които им предоставя Ликвидационния век. Много жалко е това!
2.С подобни споделени размисли, човек помага на самия себе си, преосмисляйки отново Беседите като преподрежда в себе си идеите и мъдростите от Тях. Друго е да прочетеш нещо и да го оставиш, а съвсем друго е да прочетеш нещо и ПИСМЕНО да го коментираш, като го "прецеждаш" през цедката на собственият си опит или гледна точка. Така нещата се "изчистват" още повече, а идеите изкристализират още по-ясно в човешкият ум. Респективно възникват и допълнителни въпроси, които "чакат" своя отговор или им се отговаря на момента. Не случайно Учителя е давал често писмени упражнения като темите са се четели преди започване на всяка Беседа. Изобщо писането не е безполезно, а по-скоро един от методите за израстване и усъвършенстване... Това е така и поради простият факт, че ти влагаш енергия и сили да изразиш Истини и да окажеш помощ на някой желаещ. Та нима тази изразходвана енергия, няма да се върни обратно към теб, под формата на някакво вдъхновение, благоразположение, Светлина или благополучие, стига ти да си вложил разумност и искреност в писането, а не своето Его? Вселенските Законите за обмяна, потвърждават подобни мисли.
Накрая - Замислете се ?!?! - с колко МАЛКО усилия от всеки желаещ да участва в обсъжданията на Беседите, могат да се подобрят ЗНАЧИТЕЛНО нещата (за всеки в личен план!), в смисъла който изказах по-горе.
Подобрението идва от това, че много "глави" работят много по ефективно. Когато са повече Души на едно място, все ще се намерят такива, които да са избягали от "материалната преса" за момента и да споделят нещо ценно, което да е от полза за другите, които са "пресовани".

Утре пък други "ще избягат" от пресата, и те пък ще помогнат с мисли и размисли... Струва ми се, че подобна РОТАЦИЯ ще неутрализира значително тъмните влияния, дупки и зациклянията, от които не вярвам да има човек, който да се е отървал.
Та това е идеята (според мен!) на виртуалната школата тук...
С две думи - братски коментари и споделяне на впечатления, фокусирани от ДАДЕНАТА прочетена Беседа, което да неутрализират лоши моменти, от ДАДЕНИТЕ неблагоприятни условия към момента.
То този начин се надявам да стават своеобразни трансформации, които ще преобразуват неблагоприятните условия в благоприятни и ще се подобрява личната работа на всеки.
Колкото повече общуване, коментари и споделяне - толкова по добре. Тогава всеки ще си взема, колкото може да "носи", и ще си прилага - толкова, колкото му позволяват възможностите и материалното ежедневие.
В този ред на мисли, след всичко изписано до тук (съжалявам,че е дълго, но нали си "говорим"

) е хубаво да споделяме конструктивни предложения, които да подобряват нашето общуване тук във виртуалната школа.
Ето и едно конструктивно предложение...Имайки предвид, че не на всеки му се удава да се изразява писмено, нека (на първо време!) който иска да поства само не големи цитати, които са го впечатлили и върху които работи. Не е нужно да има коментари върху цитатите. От друга страна пък, изложените цитати могат да вдъхновят нечий коментар, на друг участник... Нека по този начин да се опитаме да обогатим "разговорите" ни заедно, и обединени от идеите, които ни предоставя седмичната Беседа!
Успешен и Светъл ден на всички!