Автор Тема: 2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутираме  (Прочетена 6222 пъти)

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Напоследък често мисля за ролята на ума в процеса на духовното развитие, в частност - за неговата роля при изучаването на Словото. Изводите, до които достигам са, че тази роля е действително твърде голяма, за да бъде пренебрегвана.

Аз виждам смисъла на писането в това да предизвикам в себе си активност и осмисляне, като активирам ума си и работя за принципа на Мъдростта. Виждам текстовете на есетата като предназначени най-вече за подобряване на обучението на самият автор. Смисъла тези текстове да бъдат споделяни е единствено в насърчението на участниците в Школата също да пишат. Формата на есето предполага както разсъждение, т.е. метод на ума, така и лично отношение, т.е. метод на сърцето. Тази форма стимулира към активно осмисляне на прочетеното.

Не е задължително в дадена лекция темата за писане да е изрично зададена. Тя може да бъде извлечена като един фрагмент, един мотив от самата беседа, който да бъде разработен. Съществуват данни, че по времето на Учителя е било обръщано немалко внимание на този род творчество.

« Последна редакция: март 13, 2010, 02:14:21 am от vasil »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #1 -: януари 29, 2010, 05:36:04 am »
Напоследък често мисля за ролята на ума в процеса на духовното развитие, в частност - за неговата роля при изучаването на Словото. Изводите, до които достигам са, че тази роля е действително твърде голяма, за да бъде пренебрегвана.

Аз виждам смисъла на писането в това да предизвикам в себе си активност и осмисляне, като активирам ума си и работя за принципа на Мъдростта. Виждам текстовете на есетата като предназначени най-вече за подобряване на обучението на самият автор. Смисъла тези текстове да бъдат споделяни е единствено в насърчението на участниците в Школата също да пишат. Формата на есето предполага както разсъждение, т.е. метод на ума, така и лично отношение, т.е. метод на сърцето. Тази форма стимулира към активно осмисляне на прочетеното.

Не е задължително в дадена лекция темата за писане да е изрично зададена. Тя може да бъде извлечена като един фрагмент, един мотив от самата беседа, който да бъде разработен. Съществуват данни, че по времето на Учителя е било обръщано немалко внимание на този род творчество.



Здравей Васил !
Аз също смятам, че умът има основна роля в едно духовно развитие, но може би зависи от етапа, в които се намира даденият човек, от своя Път.
Забелязал съм хора, които много интуитивно  "прихващат" нещата (от Беседите говоря) и не се нуждаят от никакво допълнително осмисляне и разсъждения.
От лични наблюдения и опит съм установил обаче, че ако човек върви съзнателно по своя път на духовно усъвършенстване, е необходимо активно да се включи ума и  да се работи с него доста усърдно.
Друг е вече въпроса за методите и работата в тази насока.
Писането на есета е може би една малка част от начините за предизвикване на активност и осмисляне както казваш. Мисля, че по този начин може да се изгради една подреденост на мислите на един първоначален етап, а после да се задълбочат размислите и да се обогатят темите...

Поздрави за темата!
Мисля, че доста хора ще се замислят върху това което казваш и ще им бъдеш доста полезен.
 

Неактивен Красимира

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #2 -: януари 30, 2010, 05:18:42 am »
Когато се изразяваме чрез словото - защото това едно качество на същността ни - изразяваме комуникативните си умения и качества.Това е добре. Но понякога обикновенни и добродетелн и хорица ни дават такива уроци със скромността си  ,че се запитвам след тях -"С какво те говорят".Разбирам - чрез душевните си качества можеш да изчистиш и да заредиш пространството с повече светлина и чистота. Не искам да кажа , че думите не са важни, но делата , отношенията, живота- ето на кое ни учи словото на Учителят. Да мислиш право, да действаш право, да имаш правилно отношение към живота , към хората...Това никак не е лесно. Хубаво е да пишеш и да дискутираш - това е важно за самия теб- сверяваш точността и уменията си на качествата на ума, на интелекта, но когато дойде време  да приложиш това знание - този миг е важния . Този миг е истината  от която се учим.Чрез живота си , правим корекции на самия себе си. Учителят е нашия точен компас . Компаса на времето.

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #3 -: януари 30, 2010, 10:30:38 am »
Съгласна съм с Красимира, че делата са много по-важни от думите. Но все пак не бива да пренебрегваме и думите и развитието на ума.  Защо Учителя е задавал теми за разсъждение и писане? Аз смятам, че светлият и развит ум помага при усвояване на словото. Ето някои думи на на Учителя за ума:

Всеки трябва да работи за развиване на ума, на сърцето и на волята си.

Разбрани неща
http://triangle.bg/books/1931-03-11-05.1998/1931-05-27-05.html

И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните.

Сеятелят
http://triangle.bg/books/1921-03-13-10.1998/1921-03-27-10.html


Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #4 -: февруари 01, 2010, 02:35:39 pm »
Твърдението, че единствено  най-вече делата са важни, а всичко друго е второстепенно, може би изглежда вярно по дефиниция. Ако можем да говорим за важните неща в човека, според Словото те са умът, сърцето и волята. В идеалното си състояние човек е балансирал тези свои вътрешни сили. За този баланс Учителя говори многократно, което е индикатор за важността на темата.
Метод за работа върху сърцето е музиката; метод за работа върху ума - разсъждението; за работа върху волята - упражненията. Хармоничното развитие на Ученика следва да включва тези методи в подходящи за всеки конкретен случай пропорции.

И така, всеки метод има своя сфера на влияние; Всеки, който смята, че развитието на ума му помага в духовния път, може да ползва съответния метод.

Показателен за значението на ума за духовното израстване е протокол от годишната среща на Веригата от 15.08.1914г. - "Веригата на Божествената Любов", с.371:
Цитат
"И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои елини" (Йоан 12:20). Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тзи глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим... И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи,  и учители, които със своят интелект господстват навсякъде...
Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа, а пък за да можем да следваме Господа, трябва ни ум... Следоватено, трябва но ум схватлив и осър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да приведем всичките елементи под един знаменател, за да ги подчиним. А за да можеш да направиш това, трябва да бъдеш елин... Сега, питам аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашият ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква...
Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалкото е, че мнозина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ. Христос иде между него, обръща се към ва си пита: "Вие какво ще правите с тези елини - ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете?
Всички отговарят: "Да, ще ги приемем".

Що се отнася до крайния резултат - изградените и проявени човешки добродетели - този резултат е следствие от натрупаните усилия, част от които са усилия на ума. Нормално е сумата да е по-голяма от своите части, но тя продължава да бъде съставена именно от тях.

Аз бих желал да помоля всеки, който има жлание, да помогне за възстановяване на добрата практика от времето на Учителя да се пишат теми - есета. Лично аз виждам в това малко наглед действие начало на нещо съществено.
« Последна редакция: февруари 01, 2010, 03:09:50 pm от vasil »

Неактивен Роза

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #5 -: февруари 04, 2010, 01:51:35 am »
Здравейте.
С интерес прочетох написаното тук .Искам да ви споделя,че според мен да се пише есе върху беседа ,изисква доста добро познаване на Словото .За да се постигне това е нужно да се практикува ,да се опитва и то не еднократно,а системно да се правят упражненията и другите практики.
По -лекия вариант е конспектирането на беседите,ако човек желае и има нужда да систематизира ,с цел по-добро усвояване и преход в изучаването.Когато се четат беседите в хронологията на тяхното изнасяне,прави впечатление, как в няколко последователни беседи върви обща идея,нещо,което е сякаш второстепенно ,но е важно и мястото му е точно в този цикъл от беседи.
Мисля си,че практиката да се пишат есета в една реална,а не виртуална школа би била много добра.В общия случай ,есето дава обратна информация на водещия заниманията ,върху кой аспект следва да се обърне внимание,как е разбрана ,усвоена материята.Но като метод за самоподготовка .според мене ,е приложимо след продължително и системно изучаване на Словото и натрупване на лични опитности и умения.
Светъл ден.

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #6 -: февруари 25, 2010, 07:48:29 am »
Здравей Роза!
Иска ми се да коментирам предходното ти мнение, в което има доста истини и проверени неща,... но същевременно да предложа и един малко по-друг ъгъл на виждане. Аз също ще говоря САМО от личен опит.

...Искам да ви споделя,че според мен да се пише есе върху беседа ,изисква доста добро познаване на Словото .За да се постигне това е нужно да се практикува ,да се опитва и то не еднократно,а системно да се правят упражненията и другите практики.
Тук си МНОГО  права...И за практиките...И за упражненията...
Всъщност есето, е приета литературна форма на изказ, който дава някаква официалност на коментара, където има някакви правила. Това предполага, че за да се пише есе, трябва да се познава много добре нещото, което ще е обект на коментар (Беседите в случая!). Беседите обаче са своего рода "езотерични лекции", което значи, че за да се познават ТЕ добре, човек трябва не само да ги е прочел, а и да ги е приложил и изпитал на практика... (за това говори Учителя непрекъснато!).  До тук споделените ти разсъжденията са изключително точни и ценни. Опасенията ти, които прозират, също имат основание.
Моят опит и практика обаче, в голяма степен не потвърждава подобни притеснения, и това лесно може да се разбере, ако на мястото на академичният термин "есе", поставим просто "братски разговор". Мисля, че наложеното изначално мнение "да пишем есе!" е по-скоро проформа, за да не задълбаваме в междуличностни коментари в мненията на другите (без необходимост и питане от ответната страна!), а да наблегнем повече на СПОДЕЛЯНЕТО,...тоест да изразим в свободен текст нашата гледна точка и това което ни е впечатлило от колективно прочетената Беседа. Ключовата дума, за да ме разбереш правилно, е пак повтарям - "братски разговор".
Защо мисля, че това е полезно? - защото преди време (писах за това в др. мнение!) на мен лично много ми е помогнало подобно "колективно четене" в реални условия,... а и на този етап осъзнавам, че подобно четене ми липсва, защото нямам край мен хора, с които да си четем и да си коментираме.

С какво може да се изрази една взаимопомощ в подобни коментари на Беседи, дори и те да не са подплатени със солиден опит? - Няколко направления на помощ има в тази насока:
1. Човек вижда други гледни точки, които към момента, заобикалящото ни материалното ежедневие е замаскирало по някакъв начин. Пример - Учителя казва, че когато е тръгнал да прави Школата, легиони от тъмни същества, са се спуснали да възпрепятстват това Негова начинание...Дори са се опитали да Му посегнат на живота (има го в книгите на "Изгревите..."). Нещата горе-долу се съотнасят и за всеки персонално от нас, който е решил да прояви някаква воля, и самостоятелно е предприел да се усъвършенства духовно. Кой не е изпитал това на собствения си гръб? Решаваш да четеш нещо и да прилагаш,...правиш си режим (план!), а изникват толкова "неотложни" задачи ?!? Я в работата ти проблеми, я с близки, деца и познати проблеми, ...всякакви  "проблеми". Как тогава, ако си си откъснал от тази "преса" и имаш време (час -два!) да прочетеш Беседа, ще можеш да схванеш всички идеи? Струва ми се невъзможно. Пропуснатите идеи и отговори обаче те бавят...Бавенето, дефакто е пропуснато време, което е необходимо за да стигне дадената ДНЕШНА идея, точно ДНЕС до теб.
Сега много хора подценяват подобни разсъждения и казват: "Време бол!...Ако не днес, то след 3-5 месеца, година,...все ще се научат нещата". Това е така, но разумно ли е да се хаби по този нелеп начин ценно време?!? Всички тук четящи, знаят какво е казал Учителя за Ликвидационния век, в който се намираме... Значи като похабиш няколко месеца и години излиза, че ти май си загубим опитностите на НЯКОЛКО прераждания. Смятайте и ще се убедите сами! Колко жалко, че много хора не осъзнават това и похабяват шансовете, които им предоставя Ликвидационния век. Много жалко е това!
2.С подобни споделени размисли, човек помага на самия себе си, преосмисляйки отново Беседите като преподрежда в себе си идеите и мъдростите от Тях. Друго е да прочетеш нещо и да го оставиш, а съвсем друго е да прочетеш нещо и ПИСМЕНО да го коментираш, като го "прецеждаш" през цедката на собственият си опит или гледна точка. Така нещата се "изчистват" още повече, а идеите изкристализират още по-ясно в човешкият ум. Респективно възникват и допълнителни въпроси, които "чакат" своя отговор или им се отговаря на момента. Не случайно Учителя е давал често писмени упражнения като темите са се четели преди започване на всяка Беседа. Изобщо писането не е безполезно, а по-скоро един от методите за израстване и усъвършенстване... Това е така и поради простият факт, че ти влагаш енергия и сили да изразиш Истини и да окажеш помощ на някой желаещ. Та нима тази изразходвана енергия, няма да се върни обратно към теб, под формата на някакво вдъхновение, благоразположение, Светлина или благополучие, стига ти да си вложил разумност и искреност в писането, а не своето Его? Вселенските Законите за обмяна, потвърждават подобни мисли.  

Накрая - Замислете се ?!?! - с колко МАЛКО усилия от всеки желаещ да участва в обсъжданията на Беседите, могат да се подобрят ЗНАЧИТЕЛНО нещата (за всеки в личен план!), в смисъла който изказах по-горе.
Подобрението идва от това, че много "глави" работят много по ефективно. Когато са повече Души на едно място, все ще се намерят такива, които да са избягали от "материалната преса" за момента и да споделят нещо ценно, което да е от полза за другите, които са "пресовани". :)  Утре пък други "ще избягат" от пресата, и те пък ще помогнат с мисли и размисли... Струва ми се, че подобна РОТАЦИЯ ще неутрализира значително тъмните влияния, дупки и зациклянията, от които не вярвам да има човек, който да се е отървал.
Та това е идеята (според мен!) на виртуалната школата тук...
С две думи - братски коментари и споделяне на впечатления, фокусирани от ДАДЕНАТА прочетена Беседа, което да неутрализират лоши моменти, от ДАДЕНИТЕ неблагоприятни условия към момента.
То този начин се надявам да стават своеобразни трансформации, които ще преобразуват неблагоприятните условия в благоприятни и ще се подобрява личната работа на всеки.
Колкото повече общуване, коментари и споделяне - толкова по добре. Тогава всеки ще си взема, колкото може да "носи",  и ще си прилага - толкова, колкото му позволяват възможностите и материалното ежедневие.

В този ред на мисли, след всичко изписано до тук (съжалявам,че е дълго, но нали си "говорим" :) ) е хубаво да споделяме конструктивни предложения, които да подобряват нашето общуване тук във виртуалната школа.
Ето и едно конструктивно предложение...Имайки предвид, че не на всеки му се удава да се изразява писмено, нека (на първо време!) който иска да поства само не големи цитати, които са го впечатлили и върху които работи. Не е нужно да има коментари върху цитатите. От друга страна пък, изложените цитати могат да вдъхновят нечий коментар, на друг участник... Нека по този начин да се опитаме да обогатим "разговорите" ни заедно, и обединени от идеите, които ни предоставя седмичната Беседа!  

Успешен и Светъл ден на всички!        
« Последна редакция: февруари 25, 2010, 08:08:52 am от Никола Дамянов »

Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #7 -: март 07, 2010, 05:44:09 am »
Здравейте приятели!

От няколко дни обсъждаме на скайпа и имейи за смисъла от това да коментираме Беседи и опасностите, които могат да възникнат от подобна идея - "Виртуална школа", която се реализира тук по инициатива на собствениците на сайта.
Аргументите, подкрепящи някакви опасения са основно в две насоки:
1.Словото не трябва да се "бута",...тоест това, което е казано от Учителя е ясно и който е готов той ще си намери това, което му трябва. С коментари по Беседите може да се получи "изкривяване" на идеите и да се избяга от тяхният изначален смисъл.
2.Когато се вадят кратки цитати от Беседите и се коментира върху тях, може да се избяга от контекста на това, за което е говорил Учителя,...а това да е предпоставка за някакво изкривяване на идеите. В смисъл - Учителя говори за едно, а ние си коментираме и "налагаме" собствено си, субективно мнение.

Мисля, че и двата аргумента имат някакво основание, но "опасностите" са по-скоро незначителни в сравнение с ползите...Ще се опитам да споделя мисли конкретно по аргументите:

1.Така нареченото "бутане" на Беседите е много важно и не би трябвало да се прави най-вече, когато Беседите виждат "бял свят",... тоест когато беседите минават от записки и стенограми, в книжки. Целта "без бутане!", е да се запази автентичността на излагания РАЗГОВОРЕН език, който много се различава от каноните и правилата на епистоларното излагане на мисли.
От съвременна гледна точка, ако Беседите се поверят в ръцете на един специалист филолог, те биха могли да се преобразят до неузнаваемост. Самата трансформация на изложените разговори с Учителя в "правилна" литературна форма, със всичките и съвременни лингвистични правила и закони - е най-опасното нещо, което може да неутрализира многопластовото и обемно присъствие на Божествени идеи в Беседите.
Разбира се, че много специалисти по съвременен език и филолози, казват, че ако Беседите не се бутали, ТЕ нямали да се разберат от съвременни и бъдещи поколения. Споделят се мисли, че Беседите били недостъпни и неразбираеми за младото поколение, когато ТЕ са излагани в разговорната им форма с неупотребявани вече думи от миналото. Подобни опасания са неоснователни, поради простият факт, че Беседите не са масова четиво...Беседите са езотерично и окултно четиво, за което човек трябва да има изначално някакви езотерични познания и подготовка, която да съдейства за безпроблемното възприемане на идеите и тезите в тях.
В този ред на мисли една "Виртуална школа" свързана с разискване на Беседите би изгладила подобни спорове и противоречия. Как ? - от една страна желаещите да четат Словото ще трупат езотерични знания, които ще им помагат да разбират Беседите по-добре, което респективно би улеснило много една последваща самостоятелна духовна работа и самоусъвършенстване. От друга страна честите спорове относно "бутането..." в братските среди ще са вече безпредметни и всеки ще се стреми да запазва автентичността на Беседите. Във виртуалните школи, хората биха могли да си бутат Беседите безопасно, тоест няма да могат да ги "повредят",...но пък и ВСЕКИ ще си носи лична отговорност за нещата, които пише.

2.Ваденето на кратки цитати от контекста, действително може да доведе до изкривяване на мисълта на този, който е НАПИСАЛ нещо. Не случайно наблегнах на "написал"!
Който познава Беседите обаче, знае, че Божествените идеи обикновено се "изсипват" като с фуния от Висшите светове, което в никакъв случай не е строго подредено, а по някога няма и логическа връзка между отделни абзаци и части.
Всъщност точно това е УНИКАЛНОТО, ценното и стойностно на Беседите, което ги прави многопластови и ги превръща от обикновени лекции във Слово.
В този ред на мисли, да се говори за изваждане на "нещо си" от контекста, е несъстоятелно. КОНТЕКСТА представляват всичките Беседи, в които дадените Божествени идеи се дават и развиват на много различни нива и на много различни места...Целта ни, може би трябва да се заключава в това, да са хване НИШКАТА, която е прокарана през всички Беседи и да може да се следва общата логика, която абсолютно винаги е на лице и се повтаря циклично навсякъде, не зависимо дали дадена Беседа е изнесена през 20-те, 30-те или 40-те години на миналият век.
Подобна повтаряемост на излагането на Божествените идеи през годините, но всеки път по един неповторим и уникален начин, без противоречие, издига нивото на Беседите до едно безценно езотерично четиво, което за мен лично е един непресъхващ извор на духовност.
Нека всички се опитваме да "пием" спокойно от този избор, в подобни формати на "виртуални школи" като не се притесняваме от подобни дребнавости, че можем да "избягаме от контекста" на дадена мисъл.
В този ред на мисли нека да не се притесняваме да търсим, намираме и споделяме "зрънцата" на идеите, които ни дава Учителя. Нека да свързваме тези "зрънца" с мислите, които Учителя излага и в други Беседи, където се доразвива и "осветляват" нещата. Нека всички написани от нас коментари, са свързани със нашите лични опитности и лична езотерична практика. Ако следваме подобна логика - трудно, дори би било невъзможно да се избяга от "контекста на казаното". Поне така си мисля, но ако има някой друго мнение - нека да го сподели.

Поздрави, настроение и светъл ден на всички!                
 
  
« Последна редакция: март 07, 2010, 05:57:44 am от Никола Дамянов »

Неактивен admin

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 672
    • Профил
    • http://www.bratstvoto.net
    • Ел. поща
Re:За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #8 -: март 07, 2010, 06:07:19 am »
  От опита ,който имам в братските среди,съм стигнал до извода ,че много често се опитваме да прикрием собствената си недосетливост или мързел с някакви ''духовни ''опасности.
 Колкото и да ни е мъчно да си признаем ,Словото на Учителя за някои хора е донякъде неразбираемо и архаично.Голяма част от младите хора/най-вече/не са въоръжени с търпение и не са научени да търсят зрънце по зрънце Истината.
  Затова на тях им трябва ''смляна'' духовност.Този факт го е прозрял преди доста години Михаил Иванов/колкото и някои хора да не го харесват/ и затова идеите на Учителя са се разбрали ,макар и под друга форма,от много хора по света.
  Учителят винаги е насърчавал мисленето.Колкото и малко да е то.Напълно съм съгласен с тезата ,че доста хора в Братството са напреднали в чувствата си ,но има и такива ,които са много назад в разума си/шаблонно мислене,догматичност,липса на енциклопедичност или мобилност/,макар че този факт ги обижда,а още по-назад- в развитието на своята воля ./Колко от тях правят всеки ден окултни упражнения ?/
  Мисля ,че спорът е безсмислен.Ако нямаше нужда от нашите размишления,просто Учителят нямаше да дава домашни за писане.
 
« Последна редакция: март 07, 2010, 06:35:52 am от admin »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутира
« Отговор #9 -: април 08, 2010, 05:06:16 am »
Преди известно време прочетох беседата: „Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, държана от Учителя на 27 август 1922 г. в Търново.
http://triangle.bg/timeline/1922/08/1922-08-27-06.html
Направиха ми голямо впечатление следните думи:

Цитат
Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари-ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Повече от половин месец мисля върху тези думи. Въздържам се както да питам, така и да коментирам беседите вече. И във форумите на Портала, и в bratstvoto.net. Но понякога е трудно човек сам да се оправи. Още повече, че през 1922г. слушателите на тази беседа са имали жив Учител пред себе си. Сега е друго. Наистина трябва да повикаме от дълбочината на душата си своя Учител и Бог за помощ. Но това предполага пробудена душа. А имено учението помага това да стане.

Какво мислите по този въпрос? Можем ли да си помагаме или поне съветваме по между си? Или наистина трябва дълбоко в себе си да попитаме...? И в търпение, мълчание и разсъждение да чакаме отговора?


Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #10 -: април 08, 2010, 05:50:34 am »
И на мен ми се струва, че много хора имат нужда от "смляна духовност".
Поне докато са "малки птиченца"  - казвам го с хумор и любов.
Има нужда от изваждане на "концентрирани" теми и мисли по теми, които в момента са актуални за хората.
И съответно те по-лесно ги приемат.
Тези теми и цитати са отговор  на техни актуални въпроси!

Но след това всеки сам започва да чете и да вниква пласт след пласт във Словото.
Всеки върви по Пътя си -  когато, колкото може, с неговото си темпо.



Подхлъзване е възможно, но  който е оценил Здравото Въже на Словото,
и да сгреши, ще се поправи и ще продължи напред!

Според мен да се обсъждат теми и есета е добре, много добре!
Защо?
Много хора с философски и духовни търсения се затварят в себе се, отделят се от света, трудно намират хора, с които да споделят трепетите на душата си.

Именно затова една Виртуална школа  е на място!



Неактивен Angel Ivanov

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Както искаш да те обичат, тъй и обичай.
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #11 -: април 08, 2010, 10:37:02 am »
     Според мен, смисъла да се напише есе може да бъде само от полза. Може ли човек, само четейки, да долови цялата сила на словото? Възможно е да има такива хора, не отричам. Аз лично, открих ползата от есетата наскоро и за мен това е начин да разбереш за себе си, какво всъщност си разбрал от дадена тема, доколко тя те е докоснала, защото есе - е преди всичко осъзнаване на дадена тема от теб самия.
     Колко често, ако помолим някого да каже нещо по дадена тема, той може да отговори смислено, да изрази какво го е впечатлило и е оставило отпечатък в него? Есе се пише трудно, защото това е момент, когато ти питаш себе си, какво чувстваш, разбираш от дадената тема и няма кой да ти подскаже. Тогава си само ти и хартията и твоя вътрешен свят, твоето усещане и чувства.
     
Понеже живеем в дома на прородата, първо трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много знания и ще научи на всичко.

Неактивен Васил Василев

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 114
    • Профил
    • Ел. поща
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутира
« Отговор #12 -: април 09, 2010, 02:23:08 am »
Преди известно време прочетох беседата: „Правила и мерки за избягване на всички погрешки”, държана от Учителя на 27 август 1922 г. в Търново. ... Какво мислите по този въпрос? Можем ли да си помагаме или поне съветваме по между си? Или наистина трябва дълбоко в себе си да попитаме...? И в търпение, мълчание и разсъждение да чакаме отговора?
Аз мисля че - да, можем да си помагаме и да се съветваме помежду си, определено можем. Анета, според мен тук ти попадаш в капана на логическото "правило за изключеното трето" - т.е. "или е така, или иначе, но не може да са валидни и двете положения". В случая не става въпрос за взаимоизключващи се положения - ще го покажа.

Нужно е всеки сам, със своите ум и сърце, със своята душа да стигне до своята истина, която някой ден ще бъде Истина. Обаче това не означава, че споделянето и разсъждението е попадане в изкушение. Напротив. Учителя навремето е поощрявал силно учениците си да правят резюмета на беседите му и да изнасят доклади по различни окултни въпроси. С една дума, поощрявал ги е да мислят самостоятелно. Това е, което се опитваме да правим в този под-форум тук. А разбира се, участието е доброволно.

Може да прочетеш още веднъж началните постинги на тази тема - какъв е смисъла на темите. Смисъла не е някой да се учи от тях вместо от Словото на Учителя. Смисъла е:
1) Автора да стимулира собственото си обучение в неговия рационален аспект;
2) Четящите за почнат да пишат и те, да се импулсират.
Не е целта 1-2-ма да пишат и да се мислят за по-умни от останалите, а другите да ги четат и съответно да ги приемат за по-умни. И това бе изрично написано в началото на тази инициатива.

Така, допълнително към това. Има най-различни външни кръгове хора, които не "виждат" съдържанието в Словото под неговата защитна обвивка. С нашите теми ние - донякъде - "сваляме" булото и показваме, че това не е просто отживяло времето си учение, а едно вечно, пълно със съдържание и смисъл Учение. Значи, за тези, които сега се докосват до Словото на Беинса Дуно, ние се явяваме не учители, а един вид екскурзоводи по-скоро.
« Последна редакция: април 09, 2010, 02:32:20 am от vasil »

Неактивен aneta

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 136
    • Профил
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутира
« Отговор #13 -: април 09, 2010, 03:35:58 am »
Аз мисля че - да, можем да си помагаме и да се съветваме помежду си, определено можем. Анета, според мен тук ти попадаш в капана на логическото "правило за изключеното трето" - т.е. "или е така, или иначе, но не може да са валидни и двете положения". В случая не става въпрос за взаимоизключващи се положения - ще го покажа.

Нужно е всеки сам, със своите ум и сърце, със своята душа да стигне до своята истина, която някой ден ще бъде Истина. Обаче това не означава, че споделянето и разсъждението е попадане в изкушение. Напротив. Учителя навремето е поощрявал силно учениците си да правят резюмета на беседите му и да изнасят доклади по различни окултни въпроси. С една дума, поощрявал ги е да мислят самостоятелно. Това е, което се опитваме да правим в този под-форум тук. А разбира се, участието е доброволно.
Василе, аз съм съгласна с голяма част от написаното от теб. Ако погледнете темите от школата, ще видите че доста съм писала по беседите. Но прочитайки цитираната в предишния ми пост беседа - малко се посмутих. Дали наистина пишейки по  дадената беседа, не съм наложила моето специфично мнение, дали съм мислила достатъчно? Защото в цитата, който съм дала Учителя акцентира точно върху това. Самостоятелното мислене е било поощрявано в темите, които са давани по време на беседите - нещо като домашна работа за следващия път. Не знам доколко е поощрявал разисквания върху самата беседа? Затова и зададох този въпрос.

Може да прочетеш още веднъж началните постинги на тази тема - какъв е смисъла на темите. Смисъла не е някой да се учи от тях вместо от Словото на Учителя. Смисъла е:
1) Автора да стимулира собственото си обучение в неговия рационален аспект;
2) Четящите за почнат да пишат и те, да се импулсират.
Не е целта 1-2-ма да пишат и да се мислят за по-умни от останалите, а другите да ги четат и съответно да ги приемат за по-умни. И това бе изрично написано в началото на тази инициатива.

Така, допълнително към това. Има най-различни външни кръгове хора, които не "виждат" съдържанието в Словото под неговата защитна обвивка. С нашите теми ние - донякъде - "сваляме" булото и показваме, че това не е просто отживяло времето си учение, а едно вечно, пълно със съдържание и смисъл Учение. Значи, за тези, които сега се докосват до Словото на Беинса Дуно, ние се явяваме не учители, а един вид екскурзоводи по-скоро.

Разсъждавайки върху беседата, ние развиваме ума си и същевременно разбираме по-добре казаното в нея. С това съм напълно съгласна и наистина трябва повече хора да пишат в този смисъл. Или поне да подчертаят кои части от беседата са им харесали. Но как "сваляме" булото, защитната обвивка на Словото. За да се направи това, човек трябва много добре да разбира думите на Учителя. Аз не се наемам да го правя. Но все пак мисля да си продължа да споделям това, което мисля по беседите. Иначе за екскурзовод трябва да си призная - не ставам. :) 


Неактивен Никола Дамянов

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 112
    • Профил
Re:2010-01-29 За смисъла да пишем есета и да дискутираме
« Отговор #14 -: април 09, 2010, 04:57:10 am »

Цитат
Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари-ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш.

Какво мислите по този въпрос? Можем ли да си помагаме или поне съветваме по между си? Или наистина трябва дълбоко в себе си да попитаме...? И в търпение, мълчание и разсъждение да чакаме отговора?


В мнение №12, Васил е дал много ясен, точен и мотивиран отговор на зададените въпроси. Трудно към този отговор може да се добави нещо.
Иска ми се обаче да повторя някой мои разсъждения, които не вярвам, че Анета ще приеме (преди време ги обсъждахме на скайпа - безрезултатно! :) ), но пък може да се намери някой друг, на който да са му от полза.

Ключовият момент от цитата съм го оцветил в червено!
1.Значи да питаш някой друг ученик, за това какво е разбрал от УЧЕНИЕТО (не за Беседа!),...и да не се обърнеш към Учителя си ЛИЧНО, който стои редом до теб, е глупост, граничеща с малоумие!
2.Подобни "обсъждания" са изключително вредни. Защо? - защото въвеждат този, който се пита в ИЗКУШЕНИЕ,...тоест предизвиква се даден човек да се изживява като учител, след като истинският Учител е на "една ръка разстояние". При тези условия се блокира абсолютно развитието на този, който се пита.  

Изводите са простички -  Учението е многопластово и всеки може да си "кълве" от него и да се развива дотолкова, доколкото му позволяват възможностите, ...тоест "В Пътя сам ще си помагаш", защото това не е секта или религия, за да ти налива някой в главата "правилни" неща.

Поздрави.
« Последна редакция: април 09, 2010, 05:00:56 am от Никола Дамянов »