Духовното име на Учителя - Беинса Дуно е ключ, с който трябва да знаем как да си служим. Промяната на ударенията при неговото изпяване не е случайно. Основно има две причини за това: първо, при пеенето му ние навлизаме в по - горна октава, в по - горен свят (от човешкия, земния в духовния). И второ - в сравнение с преди 70 - 100 години ситуацията се е променила, променило се е и съзнанието на хората и в частност на Учениците от Школата. Правило е - при Божествено произношение, в Божествения език ударението се поставя винаги върху корена на думата (който носи нейното значение), а не върху представката, наставката, окончанието или определителния член - те са посторонни, второстепенни, а ние трябва да се стремим към Същността, да изхождаме от Нея, Тя да ни бъде ориентир, наш водач. С други думи казано, при произнасяне на Беинса Дуно, когато ударението пада върху последните срички (както е при французите), ключът е поставен само в ключалката на врата, която е заключена. Когато поставим обаче ударенията върху първите срички, ние превъртаме ключа и отключваме вратата. Звуковият състав, Същността е една, но с промяна на ударенията ние променяме и акцента - от човешкото към Божественото, от външното, формалното към вътрешното, субстанциалното. Възниква въпроса: "Защо тогава на 4 от 24-те позиции, където има ударения при пеене на мантрата, ударението се променя и се поставя в края?" - Не можем, нямаме право и не е целесъобразно да насилваме нещата - съзнанието на Ученика днес все още не е съвършено и тази промяна в ударенията изразява неговото отклонение от високия идеал. Ако това не беше допуснато (промяната на ударението в тези четири позиции), мантрата щеше да си остане заключена и недостъпна. Така че това, което изглежда като несъвършенство, като неточност и отстъпление от Божествения Принцип само привидно е така - истината е, че то е мост, който свързва несъвършеното човешко битие със Съвършеното битие на Бога. Оттук и въздействието на мантрата, и нейната полезност!
