Автор Тема: Паневритмията и войната или войната на Паневритмиите  (Прочетена 5903 пъти)

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
Паневритмията и войната или войната на Паневритмиите

   Може би звучи прекалено. А дали?
   Какво се случва в кръга на една Паневритмия всъщност? Какво точно прави всеки един от нас, когато се въртим танцувайки в кръг? Каква е задачата на ученика, когато танцува свещения космичен танц?  И носи ли всеки един отговорност когато е "вътре"? И ако е така - каква е отговорността, която носи всеки, когато танцува? Отговорност към себе си? Към обществото? Към света? Дали просто се "раздвижваме" за здраве сутрин? Или може би ходим заради това, че знаем, че трябва да се играе Паневритмия и така повелява традицията?  И с нашата игра "прочистваме "атмосферата на планетата?  А може да научим междувременно и някоя нова рецепта за сладкиш? Или може би за ученика, който  знае много добре упражненията, основна задача  е да следи за правилното и чисто изпълнение  от страна на останалите? Дали наше основно задължение не е да запазим "свещения танц" "чист и неопетнен" за идните поколения, които ще разбират по-добре какво правят като играят?  Този, който наистина е сигурен, че носи в себе си "автентичната" Паневритмия има ли право да отсъжда за останалите? И когато отсъдим хармонията тук ли е?  И ако сме я загубили струва ли си жертвата всъщност? Има ли нещо общо противопоставянето на мнения с радостта? Противопоставянето под каквато  и да е форма не убива ли това, за което се събираме сутрин?  Борбата за правилното; за "правата вяра", водеща след себе си войната за налагане волята на по-силния не е ли противоположна на принципите, върху които е изградена Паневритмията? Възможно ли е да танцуваме с радост и удовлетворение до човек, който "отваря" на другия крак? Възможна ли е търпимост към различното? Различното пагубно ли е за хармонията? И ако не се научим да бъдем положителни и градивни дори при тези малки различия в упражненията как ще можем да бъдем положителни и градивни след това в службата, в обществото, там - на голямата сцена на Живота, което е действително важното...Ако не намерим пътя до човека, танцуващ до нас, зад нас, пред нас в една изчистена и почти "лабораторна" ситуация, как ще намерим пътя до сърцата на хората там долу, в плетеницата на Живота? А може би мирното съжителство с "другостта" е просто една утопия?
   Има ли разлика между войната вътре в нас, вътре в кръга и войната между държавите и расите? Нима това не е една и съща война? Нима това не е една и съща вибрация? Дали ако "веднъж завинаги" наложим "правилното" ще се решат проблемите ни? Има ли някой който да е успял с подобна тактика? И за колко ли време?
   Каква може да бъде силата на груповите молитви за мир от хора, които се карат по между си като деца? Има ли смисъл да правим наряди за мир, когато на другия ден си спретваме една малка престрелка от неприятни мисли вътре в самия кръг на Паневритмията?
   На кого ще да помогнат нашите групови молитви за световeн мир освен на нашето групово его да порасне още малко.../ та нали сме ученици на Мировия Учител, следователно всяка наша мисъл е съдбоносна и много важна  :-)))/
   Дали всеки ясно си е задавал тези въпроси оставайки в очакване на отговорите. Отговора, който идва от някъде отвътре, от тишината незамърсена от цитати, от нашата вътрешна дълбока същност? Не отговора, който Учителя е дал, защото това е готовият отговор на Учителя -  цитати, цитати, цитати - мастило и купища хартия...
   Войната в Ирак е от памтивека и никога не е спирала. Тя се води ежедневно вътре в нас и от всеки един от нас в обществото, борейки се със зъби и нокти за оцеляване, участвайки в непрестанната конкуренция в света на бизнеса или на работното място; използвайки лактите си за по-добро място в трамвая, в магазина, под слънцето или да станем на всяка цена "лъчи", когато играем /особено  на 19 август :-)))/; когато поглеждаме с пренебрежение и добре прикрита надменност на "старите духовни учения" и правим поредния опит да покажем колко сме по-по-най- или най-малкото Нашият, Мировият Учител колко е Най-големия от големите...
   И така човеците се въртят в този порочен кръг живот след живот. Самсара.
   Чрез Паневритмията Учителите на Бялото братство дават още един шанс на хората да излязат от този порочен кръг, да разчупят шаблона на борбата за надмощие и власт, за налагане на "моето" над "твоето", на "нашето" над "вашето", защото ....т.н. и т.н.
   Какво правим ние с този кръг?



Само светлия път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит Животът!

Неактивен el

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил


Za nash kysmet Panevritmijata e v rycete na Belite bratja. Nie sme samo na ucheben poligon. :wink:

Неактивен Людмила Костадинова

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Re:Паневритмията и войната или войната на Паневритмиите
« Отговор #2 -: октомври 19, 2009, 12:45:18 pm »
А има ли я - войната ? Не бих нарекла споровете ни за Паневритмията с тази силна дума. Да, има спорове. Има размяна на мнения, раздяли и събирания на тази почва, да се гледаме накриво и тому подобни. Ако имаше война, със сигурност щяхме да забраняваме на "другокраките" да играят с нас, щяхме да се крием от тях, щяха да хвърчат указания по "партийна" линия.
Засега никой не ме е изхвърлил от кръга, въпреки че играя на десен крак където и да отида. В началото на Пътя харчих много пари, за да идвам от провинцията в София при Ина Дойнова, после изкарах курс при Антоанета Янкова. Благодарна съм им и на двете. Време е да си взема отново Паневритмията от 1938 година и да я чета буква по буква и да размишлявам САМА. При толкова спорове и инсинуации имам вяра само в изданието, което Учителят е държал в ръцете си. Това не ми пречи обаче, да бъда блага и търпелива с тези, които предпочитат някой друг да им каже, как и какво да правят, вместо да търсят сами. Доста е обременително и отнемащо много време, между прочим - да четеш описанията, беседи, спомените и да размишляваш, но си заслужава.
« Последна редакция: октомври 21, 2009, 01:53:10 pm от Людмила Костадинова »

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Паневритмията и войната или войната на Паневритмиите

   Може би звучи прекалено. А дали?
   Какво се случва в кръга на една Паневритмия всъщност? Какво точно прави всеки един от нас, когато се въртим танцувайки в кръг? Каква е задачата на ученика, когато танцува свещения космичен танц?  И носи ли всеки един отговорност когато е "вътре"? И ако е така - каква е отговорността, която носи всеки, когато танцува? Отговорност към себе си? Към обществото? Към света? Дали просто се "раздвижваме" за здраве сутрин? Или може би ходим заради това, че знаем, че трябва да се играе Паневритмия и така повелява традицията?  И с нашата игра "прочистваме "атмосферата на планетата?  А може да научим междувременно и някоя нова рецепта за сладкиш?

   Има ли разлика между войната вътре в нас, вътре в кръга и войната между държавите и расите? Нима това не е една и съща война? Нима това не е една и съща вибрация? Дали ако "веднъж завинаги" наложим "правилното" ще се решат проблемите ни? Има ли някой който да е успял с подобна тактика? И за колко ли време?
   
Каква може да бъде силата на груповите молитви за мир от хора, които се карат по между си като деца? Има ли смисъл да правим наряди за мир, когато на другия ден си спретваме една малка престрелка от неприятни мисли вътре в самия кръг на Паневритмията?
   
На кого ще да помогнат нашите групови молитви за световeн мир освен на нашето групово его да порасне още малко.../ та нали сме ученици на Мировия Учител, следователно всяка наша мисъл е съдбоносна и много важна  :-)))/


Благодаря за силата и искреността  да кажеш това.
Много хора са съгласни с теб.

За щастие вече всеки играе какво усеща, колкото и отговорно да е това.
Догматизиране и външен контрол не се приема от никой разумен и отговорен човек.
Това е начинът да се израства.

Може би именно тези дългогодишни спорове са отражение на  някаква кармична спънка,
 която  ни помага да видим по-дълбоки и скрити пластове на психиката ни 
и ни кара нас като хора, като човечество  да решим как да "танцуваме" по-нататък.

Радвам се много, че "различно" не означава "грешно".

Неактивен aumen

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 25
    • Профил
    • Ел. поща
Благодаря за отзива.
Все повече ще стават хората, които търсят директна връзка между себе си и Паневритмията и имат вътрешен стимул да я играят, а не поради разни суеверия /това също е дълга  тема/. Всъщност не е казано много за Паневритмията, повечето се е случвало изглежда... Предизвикателството е всеки да открие за себе си недоизказаното и да го изживее...

мир и светлина

Неактивен Delfin123

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 170
    • Профил
    • Ел. поща
Може би е естествено човек първо да иска подкрепа, да има стриктни правила, за да извърви част от пътя си, да придобие сили и увереност.

А после идва ред и на личните опитности.

Да, връзката с Бога, с Природата, с Паневритмията е лична!
Посредници няма, може да има само временно помагачи.