Преди повече от 15 г.спорехме с практикуващите йога кой има в практиката си повече упражнения.Не знам колко са техните...но нашите са...много.Тогава те не бяха събрани на едно място/бяха в беседите/,а днес имаме книгите на Б.Боев,Влад Пашов и най-вече -сборника с окултни упражнения.Но какво от това?Почти нищо не се е променило.Приятелите ни от йога продължават да си правят асаните ,колкото и да са те, а ние...спорим за някои детайли от Паневритмията,за това в каква посока започват да се играят шестте упражнения и само някои на Рила играят 21.За останалите не се говори ,а може би някой си ги играе тайно, както си ги знае.А разгадаването им не е проста работа.Защото в беседите упражненията са описани доста схематично/Напр.какво означава ръцете минават покрай главата?/.
Днес тези,които са били покрай Учителя, са на преклонна възраст или не са между нас.Те не могат да ни помогнат.
Какво ни остава? Според мен да създадем работни групи и спазвайки принципите,заложени в беседите,да се опитаме да ги въстановим.Следващата стъпка е да ги покажем на другите.Това може да стане край Мадара или на Рила.И последната -да направим учебни разбираеми филми/като за първокласници/.И...да обучим учители.
Време е да разберем ,че Паневритмията ,колкото и да е хубава,е само част от Учението.И че...в тесните панелни блокове трудно ще я играем.
Нашето физическо тяло се нуждае и от физически упражнения.
Затова нека посветим 2005 г.на тяхното разучаване .От това можем само да спечелим.
