"медиума, ясновидеца, пророка, Учител, какво е общото и какво различното" ? (от темата в портала)"
Ако вземем думата "медиум" в тесния й смисъл, бихме могли да кажем, че медиумът е портал за обезплътени лъжци. Присъствал съм на десетина спиритически сеанса, за да проуча явлението. Само на един от тях попаднах на стойностен медиум - всички други бяха подвеждащи. Категорично не препоръчвам спиритизма, още повече че той може да доведе до обсебване, тъй като при един медиум връзката между астралното и физическото тяло е много хлабава! Медиумът в по - широкото си значение като "посредник между световете" е необходима основа, от която израства ясновидеца, пророка и Учителя. Ето в "Евангелие на Любовта" какво се казва за разликата между ясновидеца и пророка и какво също трябва да се разбира под духовен Учител:
Когато издигнеш съзнанието си в Полето на Любовта, придобиваш пророчески дар. Казвам пророчески, а не ясновидски. Знаеш ли каква е разликата между пророчество и ясновидство? Пророкът е по-голям от ясновидеца, защото той твори, създава, моделира бъдещето със силата на своята мисъл, която изтича от Полето на Любовта, докато ясновидецът може да види това бъдеще, но отразено в съзнанието си и едва тогава да изкаже това, което вижда. Неговото Слово е творческо и създава бъдещия живот. Не че бъдещият живот вече съществува някъде, в някакво поле, в друго измерение, до което се е докоснал пророкът, не! Пророкът сам, чрез силата на своята любовна мисъл, издълбава като с огромно длето коритото, в което ще се влее реката на бъдещия живот. Ето защо чрез пророкът се изявава сам Бог и не случайно е казано: “В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог бе Словото. Всичко чрез него стана.” Когато издигнеш съзнанието си до висотата на Любовта, тогава думите ти придобиват магическа сила – те оживяват, превръщат се в живот. Казваш: “Да бъде светлина!” и става светлина. Казваш: “Да бъде любов!” и настава Любов. И това е изумителното, защото пророкът е Божие изявление, докато ясновидецът – само Божие отражение.
Само този, който познава пътя, който го е изминал, може да помага на другите да открият Учителя в себе си. Учителят не е вън от нас, Учителят е вътре в нас. Той е Божественото съзнание в човека. Той е най-висшата същност на човека. Да се гледа на Него като на външен обект е идолопоклонство. Учителят не трябва да се превръща в икона, пред която да се прекланяме. А трябва да бъде живо вътрешно присъствие, Божествено ръководство в храма на душата. И е прав в това отношение Кришнамурти като казва, че всеки сам за себе си трябва да бъде и учител, и ученик. Вътрешният светилник трябва да се запали, Божественото Съзнание трябва да се пробуди.
