Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - aumen

Страници: 1 [2]
16
Други / За двата вида знание...
« -: март 15, 2004, 06:00:30 am »
По повод на темата, засегната от Иван за знанието в "книжките".
 
   Та в някои от самите "книжки", наречени "Свещени" на Изток  знанието се разделя основно на два вида: низше и висше. Низшето е всичкото знание във самите тези книжки, всички Слова на каквито и да било духовни Учители - Буда, Исус, Беинса Дуно, Мохамед и т.н., всички Шастри, Веди, Библии и пр., всичко, което ни е "прошепнал" всеки ясновидец, пророк или приятел... А Висшето знание е ПРЕЖИВЯНОТО знание - можем да го наречем условно колкото за различаване ПОЗНАНИЕ. За това става въпрос, нали? Когато Низшето знание го прекараме през себе си и то стане кръв от кръвта и плът от плътта ни, тогава то става Висше знание или както го нарекохме условно познание. То ни иска целите - ум, сърце, душа, дух и всичко останало... И когато само ума е въвлечен и има само механично запаметяване, тогава знанието наистина пречи, то се превръща в пречка за познанието. /Това за което ме критикувате, драги Иван :)/. Учителя казва: не ми вярвайте сляпо, а проверявайте в практиката всичко което ви говоря... Така че спор няма ако на всички ни е ясно, че книгите могат да са пречка, преяждането със Словото на който е гуру води само до... наднормено тегло :))))

    Ясновидството е просто дарба, сидха, нищо повече... То не е ПОЗНАНИЕ! Да ти просветва от време на време и да виждаш и чуваш разни неща е добре и говори определено за това, че човек е поработил върху себе си, но реалното знание, това което всички ние би трябвало да търсим е нещо много повече. И то наистина не е в книгите. Въпреки, че те могат много да помогнат. Те са упътващи знаци по пътя, също каквито са сидхите, окултните сили, нищо повече, просто маркировка по Пътя...

:roll:

17
Други / Житен режим
« -: февруари 09, 2004, 04:11:39 pm »
Житния режим е добре да започне след пълнолуние. Обикновено това е първата сряда след пълнолуние, т.е. след два дена. Но вътрешното чувство си казва последно думата за началото. Важното е да се почне :)))
Основното правило, което Учителя е дал /и което отменя всякакви дати и пълнолуния/ е житен режим да се прави когато човек е в затруднена ситуация, проблеми /вътрешни или външни/ и т.н.

18
Други / re: METHOD
« -: ноември 24, 2003, 05:08:19 pm »
Re: Иван
Мерси за "браво"-то :))

Не знам дали има кой знае какво разлика между: "...това да се реализираш като индивид в духовното и.... да поведеш една група от хора..."  Мисля че това са почти равнозначни неща. Не вярвам много в "мисиите" на този или онзи. Вярвам само в една мисия, която е общочовешка и НЕИЗБЕЖНА за всеки: и това е Себепознание, Себереализация. Тогава устата произнася "Аз и Отец ми едно сме" или "Ахам Брахма Асми" /Аз Съм Брахман/... Всичко, което би могло да  последва е следствие от тази реализация - едни ги разпъват на кръст, други ги отравят, а трети ... говорят цял живот и остават неразбрани - историята я знаем. Но всичко това бледнее пред състоянието на Единение и си струва цената.
  Е, разбира се, тогава /ако е писала Писалката :))/ една група хора биха имали шанса да се събудят и да излезат от Матрицата...благодарение на   поредния Нео :))

19
Други / re: METHOD
« -: октомври 22, 2003, 03:01:51 pm »
Това за реализирането на идеите е проблем на всяко едно "духовно" общество, не е само проблем на "братята".
Трудно се реализират идеи, които стоят високо, по-лесно  и бързо става, когато идеите са по-близо до земята - тогава и резултатите са по-ясни.  Освен това лично аз считам, че реализирането на определени неща /които могат да се видят и пипнат, т.е. видимо и външно/ изцяло зависи от вътрешната реализация и е нейно следствие. Който се опитва да прави нещо в обществото или в света без вътрешно "покритие" е обречен на провал.  И нещо повече - когато има провал в т.н. външни проекти и намерения, това недвусмислено говори за същото във вътрешен план /или най-малкото за незрялост/. И разумния работи преди всичко върху себе си, така че когато е готов за нещо, то просто се случва...
   В този смисъл ако на братството му липсва "заземеност" и неспособност да реализира идеите материално, това говори за липса на духовен ръст /което е истински трагичното/, защото разбирането и боравенето със "света" зависят изцяло от разбирането и боравенето с "духа"... /Пък и да не си мислим, че Божието царство ще го направим за три петилетки :-)))/

20
Търся лекции на Омраам М. Иванов на български език.
/неиздавани официално и по възможност без съкращения :-))/

21
Относно "различията" в Паневритмията


   Привет към душите, който търсят светлия път на Любовта, Мъдростта и Истината!
             
   Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

   Следващите редове се отнасят за различията и спорните моменти в Паневритмията, които в последните години бяха доста дискутирани. Всичко се "върти" около това: кой е правилния начин, кои са "точните" движения при игра, коя е "вярната" Паневритмия, завещана от Учителя, кое ръководство е "автентичното" - това на М. Периклиева и Б. Боев от 1938 г. или ръководството, което издаде "Хелиопол" /известно като ръководство на 4-те сестри/ ? Моето мнение е, че твърде много детайлизирахме нещата, твърде много започнахме да издребняваме /несъмнено за да бъдем по прилежни ученици :-))/  Зун Мезун. Класически пример. Нима не е факт, че в изданието от  1938 г. отварянето е на десен крак, а също така това ясно се вижда и на архивния филм? Може ли това изпълнение да бъде грешно ? Възможно ли е да бъде издадено ръководство, което Учителя несъмнено е проверил приживе и то да бъде грешно? Очевидно, не.
   И нима не е факт, че в "Паневритмията  на сестрите" отварянето е на левия крак? Нима не е факт, че така се е преподавала и играла Паневритмията в последните години от живота на Учителя и след 1944-45 г. ? Кой би се усъмнил, че едни от най-верните и близки ученици / учителките по Паневритмия/ ще допуснат такава грешка? Нима не факт, че френското братство, /респ. братствата по  цял свят/  играе с отваряне на левия крак? Нима е възможно това "изкривяване"? Едва ли.
   
   Тогава?
   
   Наистина ли едното е грешното? Трябва ли задължително единия вариант да е правилният? Дали РАЗЛИЧНО означава ПОГРЕШНО?
   
   Нима не  е достатъчно ясно, че и двата източника са достатъчно достоверни? И какво означават нашите "дълбоки окултни анализи" на фона на тези два прости, очевидно противоречащи си факта? Кои сме ние, за да правим "дълбоки окултни анализи"? Толкова ли сме напред с "материала" и не е ли това е по-скоро поредната ментализация на очевидните факти - т.е. хитроумно  да избегнем очевидното, забулвайки го с цитати и умозаключения, които ние смятаме за "най-правилните"? Защо гоним дивото, а изпускаме питомното? Защо изпускаме възможността да бъдем потопени в радост и хармония за час и половина в името на "точното" движение? Какво се случва между двама приятели, когато и двамата са потопени във вибрациите на симпатията, любовта ? Не остават ли в този момент само очите? Нека всеки си спомни тези Паневритмии, които всеки един от нас е имал, танцувайки с особено близък на сърцето човек. Къде са тогава ръцете, къде са краката? Ами левия крак, ами десния? Хармонията между танцуващите двойки идва чрез сърцето, чрез онова особено усещане в анахата чакра, което ни кара да се усмихваме и което ни кара понякога да "махнем с ръка", т.е. да направим компромис със себе си в името на Цялото, в името на Общото...Това е критерият за "жива " Паневритмия /но той не е описан в Паневритмията от 1938г. :-)) /. Не присъства ли това чувство, дори и най-перфектната Паневритмия ще бъде мъртва, бесмислена, елементарна физкултура. "Живата" Паневритмия, "истинската" Паневритмия е само "тук и сега". Това е Паневритмията, която се случва точно в този момент на това място. Няма да я намерим в старите ръководства, колкото и да се ровим в тях. Всичко, което пречи на сърцето да се отваря и усмихва по време на игра е излишно, неговото място е извън кръга, защото е деструктивно.  Това особено чувство, "усетено" в сърдечния център е критерият за правилната игра. Без него, без тази емпатия, симпатия, любов /или както и да го наречем/ няма смисъл да се въртим един час докато няколко музиканти свирят. По-добре всеки да си направи един малък крос или джогинг и ще оползотвори времето си много по-добре. Докато продължаваме да фиксираме вниманието си върху детайлите на движенията няма да имаме хармонични Паневритмии, колкото и парадоксално да звучи. Ключът към разрешението на спорните моменти не се намира на този етаж на който го търсим в момента. Ключът  се намира на следващия етаж, където е възможен поглед "отгоре", но трябва да "качим" съзнанието си на следващия етаж... Къртицата е много работливо и неуморно животно, което може да намери каквото и да е, скрито в  земята, но не винаги това което търсим е в пръста. Идва момент, когато един "птичи" поглед върху заплетена ситуация върши повече работа...Мисля всъщност, че Паневритмията е призвана да ни научи именно на това.




НЯМА ЛЮБОВ КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВ

22
Паневритмията и войната или войната на Паневритмиите

   Може би звучи прекалено. А дали?
   Какво се случва в кръга на една Паневритмия всъщност? Какво точно прави всеки един от нас, когато се въртим танцувайки в кръг? Каква е задачата на ученика, когато танцува свещения космичен танц?  И носи ли всеки един отговорност когато е "вътре"? И ако е така - каква е отговорността, която носи всеки, когато танцува? Отговорност към себе си? Към обществото? Към света? Дали просто се "раздвижваме" за здраве сутрин? Или може би ходим заради това, че знаем, че трябва да се играе Паневритмия и така повелява традицията?  И с нашата игра "прочистваме "атмосферата на планетата?  А може да научим междувременно и някоя нова рецепта за сладкиш? Или може би за ученика, който  знае много добре упражненията, основна задача  е да следи за правилното и чисто изпълнение  от страна на останалите? Дали наше основно задължение не е да запазим "свещения танц" "чист и неопетнен" за идните поколения, които ще разбират по-добре какво правят като играят?  Този, който наистина е сигурен, че носи в себе си "автентичната" Паневритмия има ли право да отсъжда за останалите? И когато отсъдим хармонията тук ли е?  И ако сме я загубили струва ли си жертвата всъщност? Има ли нещо общо противопоставянето на мнения с радостта? Противопоставянето под каквато  и да е форма не убива ли това, за което се събираме сутрин?  Борбата за правилното; за "правата вяра", водеща след себе си войната за налагане волята на по-силния не е ли противоположна на принципите, върху които е изградена Паневритмията? Възможно ли е да танцуваме с радост и удовлетворение до човек, който "отваря" на другия крак? Възможна ли е търпимост към различното? Различното пагубно ли е за хармонията? И ако не се научим да бъдем положителни и градивни дори при тези малки различия в упражненията как ще можем да бъдем положителни и градивни след това в службата, в обществото, там - на голямата сцена на Живота, което е действително важното...Ако не намерим пътя до човека, танцуващ до нас, зад нас, пред нас в една изчистена и почти "лабораторна" ситуация, как ще намерим пътя до сърцата на хората там долу, в плетеницата на Живота? А може би мирното съжителство с "другостта" е просто една утопия?
   Има ли разлика между войната вътре в нас, вътре в кръга и войната между държавите и расите? Нима това не е една и съща война? Нима това не е една и съща вибрация? Дали ако "веднъж завинаги" наложим "правилното" ще се решат проблемите ни? Има ли някой който да е успял с подобна тактика? И за колко ли време?
   Каква може да бъде силата на груповите молитви за мир от хора, които се карат по между си като деца? Има ли смисъл да правим наряди за мир, когато на другия ден си спретваме една малка престрелка от неприятни мисли вътре в самия кръг на Паневритмията?
   На кого ще да помогнат нашите групови молитви за световeн мир освен на нашето групово его да порасне още малко.../ та нали сме ученици на Мировия Учител, следователно всяка наша мисъл е съдбоносна и много важна  :-)))/
   Дали всеки ясно си е задавал тези въпроси оставайки в очакване на отговорите. Отговора, който идва от някъде отвътре, от тишината незамърсена от цитати, от нашата вътрешна дълбока същност? Не отговора, който Учителя е дал, защото това е готовият отговор на Учителя -  цитати, цитати, цитати - мастило и купища хартия...
   Войната в Ирак е от памтивека и никога не е спирала. Тя се води ежедневно вътре в нас и от всеки един от нас в обществото, борейки се със зъби и нокти за оцеляване, участвайки в непрестанната конкуренция в света на бизнеса или на работното място; използвайки лактите си за по-добро място в трамвая, в магазина, под слънцето или да станем на всяка цена "лъчи", когато играем /особено  на 19 август :-)))/; когато поглеждаме с пренебрежение и добре прикрита надменност на "старите духовни учения" и правим поредния опит да покажем колко сме по-по-най- или най-малкото Нашият, Мировият Учител колко е Най-големия от големите...
   И така човеците се въртят в този порочен кръг живот след живот. Самсара.
   Чрез Паневритмията Учителите на Бялото братство дават още един шанс на хората да излязат от този порочен кръг, да разчупят шаблона на борбата за надмощие и власт, за налагане на "моето" над "твоето", на "нашето" над "вашето", защото ....т.н. и т.н.
   Какво правим ние с този кръг?



Само светлия път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит Животът!

Страници: 1 [2]