Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - admin

Страници: 1 ... 35 36 [37] 38 39
541
Хранене / Повече за соята
« -: март 14, 2006, 08:52:45 pm »
Тук ще поместя част от въпросите и отговорите от дискусията в раздел хранене на страницата - рецепти от соя.

542
Как да си намерим работа



В пазарната икономика изборът на професия в много голяма степен зависи както от образованието и квалификациите, така и от състоянието на пазара на труда, където безработицата оказва сериозен натиск върху приема на нови служители. Доброто образование не гарантира автоматически получаването на добра професионална позиция. Нужно е човек да умее да представя себе си и своите умения.



Търсене на информация за работа.



•   Къде да търсим информация за работа?

•   На кои обяви можем да се доверим?

•   Къде можем да срешнем проблеми?

•   Какви опасности ни дебнат?

•   Къде е най-вероятно да постигнем успех?



Обяви по стените.



   Най-непретенциозните обяви се лепят по стените. С тях неизвестни фирми предлагат заплащане във валута и възможности за почасово и седмично заплащане. Обикновено офисите на такива фирми съвпадат с нечий домашен адрес или офиса е свит в невзрачна гарсониера в крайните квартали. Подобни фирми често имат проблеми с документите и не плащат никакви осигуровки. Рядко някой остава удовлетворен от работа, намерена чрез такава обява, а понякога подобни обяви водят до криминални случаи.



Листовки, които се предлагат по улиците.



Друга, по-атрактивна форма, е връчването на листчета от хора, които ни спират на тротоара на оживена улица. Качеството на подобни оферти не се различава от това на обявите по стените. Улеснението, което имаме при среща с такива обяви е в това, че по вида на хората, които ни връчват листчетата, можем донякъде да преценим сериозността на офертата. Понякога и това е невъзможно, тъй като за разпространители се наемат млади момчета и момичета, които нямат нищо общо с фирмата.



Медии.



Медиите са важен източник на информация за намиране на работа, но все пак трябва внимателно да четем обявите и да търсим и допълнителна информация. Най-добре е да се избират национални медии / вестници, радио, телевизия /, които се ползват с добър публичен авторитет. Много добър вариант е да се търси информация в специализираните икономически издания с национален характер.

Все пак, дори и обяви, публикувани във вестници с масови тиражи, могат да не са достатъчно сериозен източник на предложение.Тези случаи най-лесно се разпознават по факта, че е даден само мобилен телефон, а липсва име на фирмата и адрес.



•   Най-солидните предложения са представени в специални карета.

•   Добър случай е този, в който името на фирмата е достатъчно известно. Колкото по-пълно е описанието на фирмата /име, адрес, стационарни телефони, факс, e-mail, сайт / толкова по-солидна е офертата.

•   Обяви, които съдържат дискриминационни елементи  (“ момичета до 25 г.”, “ добре изглеждащи момичета”, “млада жена” ) , нарушаващи правата на човека, със сигурност не предлагат коректна оферта.

•   От разговора с лицето за контакт може да се добие представа за очакванията и сериозността на предложението.



Информация в интернет.

 

В интернет можете да откриете много информация,свързана с предложения за работа. Ето някои от по-известните сайтове:

www.bst.dir.bg/docs/cv.php

www.karieri.bg

www.jobtiger.bg

www.rabota.start.bg



Сериозността на офертите трудно може да бъде определена.



Обяви на държавни институции.



   Официалните обяви за работа в държавни институции могат да се намерят в националните всекидневници и Държавен вестник ( излиза във вторник и петък и може да бъде намерен във всяка по-голяма библиотека ).

   Актуална информация можем да намерим на сайтовете на институциите, или на специално табло в сградата на самата институция.

Подобна информация, както и и информация за регистрираните фирми можете да намерите в агенциите по заетостта / бюра по труда /



Специализирани фирми.



   Има фирми, които са специализирани в представяне на информация за работа. Солидните фирми работят с каталог, в който човек може да се включи безплатно, или срещу малка такса, като представи своето CV. Това е начин, който се практикува в развитите страни и често дава много добър резултат. Често комисионната за успешно намерена работа е равна на половин, или една работна заплата от новото място.

   Част от фирмите предлагат и работа в чужбина. Тук дори и по-солидните фирми трябва да бъдат проверявани (списък на регистрираните фирми можете да намерите в бюрата по труда ). Хубаво е и да получим независима информация – от човек, който вече е намерил работа по този начин, или от негови познати, или да потърсим информация за фирмата работодател по интернет. За по-голяма сигурност договорът, който фирмата посредник ни предлага, е добре да бъде

проверен от адвокат. Сумата, която ще трябва да заплатим на адвоката е нищожна в сравнение с усложненията, които могат да настъпят от доверяване на непроверена информация и непроверен от юрист договор. Не трябва да се притесняваме да питаме дали фирмата има лиценз за подобна дейност, или сами да проверим това, като разпитаме в различни институции /община, съд /.



Начини за кандидатстване



Основните начини за кандидатстване са три:

•   по документи

•   кратко интервю

•   тестове за подбор.

Когато кандидастваме по документи, ние не се срещаме пряко с работодателя за провеждане на разговор и за придобиване на информация, която ни интересува. Това ни задължава предварително да знаем особеностите на работното място и най-вече качествата на работодателя (коректност, взискателност и др.)



Основните документи, които се изискват при всички начини на подбор на персонал, са:

•   документ за степен на образование и курсове / ксерокопие /

•   CV / професионална квалификация /

Информацията която предлагаме в нашето CV (трудов стаж, образование и пр.), трябва да бъде защитена с документи.

•   трудова книжка, ако сме работили (ксерокопие).

Особено внимателни трябва да бъдем, когато приключваме трудовия си стаж от последната работа. В трудовата ни книжка трябва

- да бъде сметнат трудовия ни стаж,

- да бъдат поставени всички подписи и печати,

- да бъде посочено основанието за прекратяване на трудовия договор. Трябва да се стараем то да е по-вина на работодателя или по взаимно съгласие. Трябва да помним, че работодателят може да задържа трудовата книжка най-много пет работни дни

•   молба (заявление)

•   медицинско свидетелство, което задължително трябва да има подписи на специалисти и е приключено с подпис и печат на личния лекар.

•   свидетелство за съдимост ( Когато се издава свидетелство за съдимост от друг град, понякога се налага да се изчака. Не са без значение и таксите, които трябва да се платят - десет и повече лева)

•   Допълнително може да се изискват:

- свидетелство за правоуправление на МПС,

- документ за компютърна грамотност и владеене на чужд език.



Интервю с работодател.



   Явяването на интервю е важно събитие. Добрата квалификация и престижната диплома могат да се окажат недостатъчни, ако не умеем да представим добре своите качества на интервю.

Какво трябва да направим, за да имаме шансове за успех?

1.   Да започнем с “шпионаж”. Нищо не може да ни навреди повече от лошата информация за компанията в което се готвим да постъпим. Затова предварителният “шпионаж“ ще ни е от полза.  Трябва да разберем какви работни места предлага  фирмата, какво цени в хората си, може ли да “ израснем “ и как, какво е работното облекло и дори, какъв е девизът и!



2.   Репетиция за интервюто. Можем да извикаме някой близък и да си направим една репетиция. Може един път той да играе ролята на интервюиращия, а после ние. Така ще се погледнем отстрани и ще видим как се държим, как говорим, как въздействат думите ни.



3.   Да имаме добър външен вид. Трябва да сме в унисон с атмосферата на новото ни работно място. С фрак или анцуг не можем да се представим добре. Дрехата трябва да ни стои естествено, за да се види, че така бихме изглеждали всеки ден, а не сме изкуствено нагласени или недопустимо небрежни. Дамите трябва да избягват крещящите тонове, късите поли и дълбоките деколтета. Ноктите трябва да са добре оформени и чисти, косата- сресана и измита, а обувките- лъснати. Ако сме с връхна дреха, преди да влезнем, трябва да се съблечем и да я оставим на подходящо място.



4.   Да не закъсняваме. Едно от най-неприятните неща е да закъснеем за интервюто. А другото - съвсем да го пропуснем. Така ще демонстрираме не само неуважение към хората, които ще ни изпитват, но и към себе си. Затова трябва внимателно да планираме времето си. И ако има най-малка вероятност да закъснеем с транспорт, трябва да тръгнем по-рано. Ако пристигнем преди уговорения час, не трябва  да висим в приемната.Това ще ни натовари и изнерви. Пък и може да ни забележат как пристъпваме от крак на крак, което не е най-добрата гледка. По-добре е да пийнем кафе  в близко заведение, да се опитаме да се отпуснем и да застанем пред секретарката поне 5 мин. преди времето за среща. Ако все пак нещо ни се случи, или просто се откажем от интервюто, непременно трябва да се обадим по телефона и да се извиним без излишни обяснения.



5.   Да не носим цигари и дъвка. Дори и да сме пушачи, не бива да ходим на интервюто с цигари и дъвка в чантата. В напрежението без да усетим може да пъхнем от тези неща в устата си и да развалим доброто впечатление.



6.   Трябва да влезнем с подходящ израз на лицето. При срещата с интервюиращия е добре да се обърнем към него с Господин/Госпожо и фамилното му име, ако сме го научили преди това. Той вероятно пръв ще ни подаде ръка, но можем да го сторим и ние. Не трябва да стискаме дланта му, като , че ли ще го поваляме с хватка. Но ще е лошо и ако подадем вяло върха на пръстите си. На езика на жестовете, това означава несигурност, а може да се тълкува и като надменност. След запознанството трябва да изчакаме да ни поканят да седнем. Ще е  хубаво да изберем централна позиция, на разстояние не по-малко от 120 см. от интервюиращия. Не трябва да се отпускаме на стола, като, че току що сме носили тежък товар. Гърбът ни  трябва да остане изправен с лек наклон напред. Ръцете трябва да бъдат разперени. Погледа да е в посока очите на събеседника, но не трябва да е втренчен, изпитателен, или боязлив.



7.   Да бъдем точни по време на разговора. Точност може да се прояви и в умението да водим разговор - да улавяме ритъма на разговора, да спазваме пропорциите между въпрос и отговор. Прекалената лаконичност издава студенина и затвореност, а бъбривоста - неовладяност и повърхностност. Обикновено съотношението е 30/70 като време на говорене между интервюиращ и интервюиран.

543
Здравейте,



Ако живеете в Монтреал , Канада и се интересувате от Учението , пишете на rosi@au.ru



 :P

544
Bulgarian National Radio    http://www.bnr.bg/radiobulgaria/emission_english/theme_profiles/material/1708_danov.htm

Profiles



Peter Danov's philosophy - popular around the world



This year Bulgaria and the world mark the 140th birth anniversary of Peter Danov, a most venerated spiritual teacher with disciples in all five continents. Peter Danov was born in 1864 to the religious and enlightened family of an orthodox priest, founder of one of the churches in the Black sea city of Varna. Young Danov spent four years at the American Methodist School in the town of Svishtov, on the Danube, and later graduated theology from the Boston University in America, meanwhile attending lectures in medicine and other disciplines. In 1895, Peter Danov returned to Bulgaria with all the knowledge and experience he had gathered abroad. His mediocre opinion of church life, with its hierarchy and traditionalism, led him to establishing his own spiritual system. Danov became the founder of a teaching mixing basic Christian values with the postulates of other religions: living in harmony with nature, utilizing it energies, understanding and loving one’s neighbour, thinking and feeling in a right way, etc. “The whole world kneels before me, and I kneel before teacher Peter Danov from Bulgaria”, Albert Einstein said once. Lev Tolstoy also dreamed of meeting him right before his death, and fashion designer Paco Raban argues today that Danov’s ideas will be at the heart of the 21st century culture.



Danov developed a teaching which he preached for over twenty years in Bulgaria. His writings have been published both at home and abroad. He composed over a hundred and sixty songs and melodies. They are performed by his followers, who call themselves “The white brotherhood”. How can the tremendous popularity and impact of his teaching worldwide be explained?



“I think the main reason for Beinsa Duno’s popularity (this is his spiritual name) is the natural way of life his teaching prescribes, says musician Peter Ganev, Danov’s lifelong adept and director of the brotherhood’s choir, popularizing the teacher’s music. Its major goal is to bring people back to nature, to make them aware of where they come from and consider what direction their lives should take. It is true that material culture and the exponential technical advance are good in themselves, but they have to be congruous with the dimensions of human ethics. One must be in control of himself, to be moral, to think himself as part of nature rather than as its conqueror. Man is still a primitive and aggressive being, a consumer striving to reserve a place for himself in society and nature. Very often he overlooks the fact that he is not simply the crown of creation, but an atom among atoms in cosmos. Nowadays people have grown much apart from nature, and between themselves. They are closed unsociable, running after certain business, professional or personal goals, and forgetting in this run the meaning of life. Peter Danov’s teachings advocate reincarnation and karma. One is born again and again, and returns each time on earth to add to the spiritual richness of his soul. The soul is eternal and ever-developing. ”



Is it necessary that this development is always in the direction of spiritual growth?



“Peter Danov teaches that all things must develop in mutual harmony and in all directions simultaneously. Man should develop his mystical abilities and meditate reaching for the higher spiritual spheres, while taking care of his physical body, and his social and professional realization, meanwhile. The teacher had always advised his followers to study, to take up different crafts, to develop their skills, so that they can work and make a living. The White Brotherhood had been developing crafts such as gardening, printing, house decoration and others. Arts had been especially respected, and the same applies to music. Every morning they used to greet the dawn singing. This combination of music, words, exercises and dancing is called paneurythmy. ”



The paneurythmy is performed early in the morning out in nature in the period 22nd March – 22nd September, when sunlight and clean air charge the human body with energy. The traditional summer camp organized by Danov’s followers in the highest Bulgarian mountain of Rila, in what is know as the region of the Seven Rila lakes, begins exactly on the 19th August each year. According to Beinsa Duno, this is the time when all powers of light and reason gather on the sun.



“He says, we get together to receive part of these energies and messages on the ‘gathering days’ – that is, 19th to 21st August. The earth is then in an especially favourable position in relation to the sun, and if we are outdoors we could feel the natural magnetism of the sunrays. We subconsciously absorb their energy and transfer it to our close ones. ”



 



Author: Veneta Pavlova



English version: Antonia Apostolova

Published on August 17, 2004 at 3:01 PM BG

© 2003–2004 Bulgarian National Radio. All rights reserved.

545
Информация за Братството в списание Зона:



http://www.bratstvoto.net/vehadi/phpBB2/spisanie/

546
Други / Творчество
« -: юни 05, 2004, 08:41:46 pm »
Учението трябва да се развива съобразно новите условия. Учителят е поощрявал творчеството и стремежа към наука. Затова в сайта има две основни теми- наука и ученици.

Който е написал нещо стойностно във връзка с основните теми, може да ни го изпрати на адрес vehadi@bratstvoto.net. Ако желаете , можете да пишете и във форума, можем също да открием тема творчество.

Успех!



Дано се получи дискусия и...да няма сърдити!

Егото понякога не е добър съветник.

547
Не е пресилено да се каже, че по начина на храненето си човекът стои по-долу от животните, защото те, за разлика от него, не смесват храните, казва основателят на Бялото братство у нас Петър Дънов-Учителя. Според него на едно ядене хората могат да консумират едновременно 10-15 вида храни ­ студени, горещи, варени, сурови, сладки, солени. В това отношение може да ни съперничи само свинята, безкомпромисен е мислителят, който ни е завещал много ценни съвети за лечение на различни болести. Доста преди западни диетолози да заговорят за разделното хранене, Дънов е открил за себе си истината, че трябва да се спазват определени правила в приемането на продуктите. Големият вожд на индийците Махатма Ганди е на мнение, че 999 от 1000 заболявания

могат да се излекуват с правилно хранене. Съзнателно или не, при готвенето всички съчетаваме почти вярно храните. Например в боба не се слагат плодове, а зеленчуци. При картофите ­ също, т.е. плодове и зеленчуци не се слагат заедно в тенджерата. Никой не ръси омлета със захар. Но това, което не е станало в тигана, съвсем сигурно се получава в стомаха, след като хапнем след пържените яйца някой сладкиш. При едновременното присъствие на много храни в стомаха процесите на смилането се затрудняват, натрупват се отпадъчни продукти и се изразходва голямо количество ценна енергия, категоричен е Учителя. Той посочва, че традиционният десерт не трябва да се яде след основното ядене, а самостоятелно, в краен случай между две хранения. Семковите плодове не си пасват с костилковите ­ примерно ягода с кайсия, казва Дънов. Според него никога не трябва да се ядат домати със сирене, както е свикнал българинът. Това съчетание води до храносмилателни нарушения, както и до артритни заболявания вследствие на реакцията между калция в сиренето и киселината на доматите, предупреждава бащата на Бялото братство.

Други вредни кръстоски са: грозде със сирене, олио и мед, кисело мляко и риба, прясно мляко с плодове и зеленчуци, маслини със сирене, плодове със зеленчуци, солени и кисели храни със сладки, животински мазнини с растителни, както и много растителни белтъчини (фасул, леща, соя) заедно с животински ­ яйца, сирене, кашкавал. Хлябът се съчетава с почти всичко.…  

Автор: Анелия Перчева

548
Всички болести могат да се лекуват с 50-60 слънчеви и водни бани, твърди водачът на Бялото братство Петър Дънов. Най-полезно било слънцето от 8 до 10 часа. Лъчите му не могат да помогнат на хора, които не почерняват, смята той. Когато се разболееш, напечи гърба си, концентрирай ума си, попей тихичко и болката ще премине, съветва Учителя. Ваната също действала облекчаващо. Налива се вода до половината, сяда се в нея така, че краката да са отвън и се правят разтривки на корема и слабините. С тези движения кръвта се пречиства, обяснява Дънов. Според него на ден трябва да се правят по две изпотявания и преобличания до пълното оздравяване. Полезно е лятно време да се ходи бос - така през тялото преминава електричество и земен магнетизъм.

Учителя е оставил стотици съвети за различни болежки. На жена с рак препоръчал да се излага по-често на слънце, да яде три пъти дневно по една глава суров лук. Всеки ден в продължения на няколко месеца ще си казваш: “не съм болна, здрава съм, всичко у мен е така, както Бог го е създал”, заръчал є мъдрецът.

Рецептата му за

тумори е:

вземат се корени от кукуряк, набождат се в една ябълка и заедно с нея се пекат. След това коренчетата се изваждат и варят. Отварата унищожавала злокачествените образования. За съжаление Дънов не е указал дозировката.

Страдащите от коремни болки трябва сутрин да пият по десет глътки гореща вода, обяснява Учителя. Задължително е течността да се приема бавно, процедурата се прави няколко пъти. Ако имате язва, откажете месото и постете веднъж седмично. През този ден не се яде нищо, взема се само три пъти по една кафена чашка зехтин.

Водачът на Бялото братство е измислил специално дихателно упражнение при ревматизъм, главоболие, астма, стомашно неразположение. Ръцете, свити в юмрук, се поставят на раменете.

Разтваряте ги бавно настрани, вдишвате дълбоко въздух, задържате го и след това го издишате бавно, като ръцете се спускат постепенно надолу.

Прави се по 10 пъти сутрин, обед и вечер, като мислено изговаря казва “Отче наш” при вдишването и издишването, уточнява Учителя. Прекарвайте колкото се може

повече сред

природата,

съветва той.

Един народ, ако иска да е здрав, не трябва да унищожава горите си безразборно - на едно отсечено дърво човек умира, така дълбоко са свързани растенията и хората, твърди Дънов.…  

Автор: Анелия Перчева

549
РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА. И вчера, както се случва от 72 години насам, последователите на Бялото братство посрещнаха изгрева на Молитвения връх в местността Седемте Рилски езера. Очевидци разказват как след молитвите им на небето се изписал голям бял кръст. Точно в 10.30 сутринта под съпровода на цигулки и хор на свещеното място до езерото Бъбрека започна Паневритмията, което в буквален превод означава висш космически ритъм. Наредени в три големи кръга, боси и облечени в бели дрехи с жълти колани, всяка година дъновистите изпълняват тук създадената от Учителя гимнастика, която ги съединява с хармоничите сили на природата. Мястото е посочено от Петър Дънов през 1929 година. Смята се, че на 19 и 20 август тук идват светлите и напреднали същества от цял свят.

Над 300 палатки бяха разпънати в традиционния лагер до най-старата хижа "Седемте езера" това лято. Освен Холандската телевизия дойдоха много чужденци от Франция, Германия, Холандия и Русия. Паневримтмията, в която се включиха много български семейства с децата си и немалко младежи, завърши с ритуален обяд, на който, седнали направо на земята, всички ядоха, донесените от тях хлябове и плодове. Учението на Дънов има последователи по цял свят. Приживе той е бил признат като духовен водач дори от Алберт Айнщайн. Сред последователите му са покойната принцеса Даяна и моделиерът Пако Рабан. Един от близките ученици на Дънов — офицерът Любомир Лулчев, е бил съветник на цар Борис III

550
Аз винаги съм се учудвал защо Петър Дънов е толкова непознат в град Смолян и специално в Устово, когато такива големи, значителни, колосални бих казал имена в световната история и култура имат велики признания за Петър Дънов. Ще спомена гениалния Алберт Айнщайн, математическият гений на земното кълбо, човекът, който разтвори небето чрез своите формули, за да имаме днес космически полети към далечния свят, човекът, който след смъртта доказа всяка своя формула. Този същият човек приживе каза: "Цял свят се покланя на мен, а аз самият се покланям пред Учителя Петър Дънов от България". Какво велико признание на световно ниво, което ние не сме го приели, не сме го прогласили, не сме го популяризирали. Сами не сме дали онова ниво на Петър Дънов, което е дал Алберт Айнщайн. А нека да направим един паралел между двамата, за да видите тяхната успоредница, защото Айнщайн говори в света на математиката, а Дънов в света на Душата.

А детето Петър Дънов, което се ражда през 1864 г. в Николаевка - Варненско, е от потомствен род на родопчани. Това дете не проговорва първата година, втората година още не е казало нито една дума, третата година не е казало нито една дума. И родителите са страшно притеснени, че това дете е нямо. Лъчезарно дете, а нямо. Така е и при четвъртата година, и при петата година е така. Едно нямо дете, красиво, лъчезарно дете. На шестата година, когато майка му го извежда през лятото на жътва, (а Дънов е роден през лятото), той наблюдава житата, които се люшкат от полъха на вятъра, и майка му, която жъне. И изведнъж извиква като гледа люлеещите се жита "Мамо, искам люлка". Това са първите думи, изречени от Петър Дънов на белия свят. Майка му, като всяка майка, естествено, захвърля сърпа, плаче и му прави веднага люлка и го люлее. И следва второто изречение, сякаш всички думи са спали в сърцето на Петър Дънов толкова дълго. Второто изречение на Петър Дънов е "Мамо, иде буря!" И действително докато го люлее в люлката, вече облаците са дошли и започва страшна буря с гръмотевици. Дори околните снопи, кръстци са запалени и изгарят, а тяхната нива остава цяла. Това вече е знамение, което вечерта майката разказва на бащата, който е свещеник и учител. И той казва: "Нашето дете е свято, белязано от Бога и трябва да го пазим". От тук нататък започва голямото възшествие на Петър Дънов. Той завършва с отличие Варненсакта гимназия. След това учи филология в Американското училище в Свищов. Завършва го, усвоява цигулката, усвоява езика, усвоява Богословието. Две години е учител и след това решава да направи решителна крачка в живота си.

През 1888 година той заминава за Америка. Трябва да имаш чувство за риск, чувство за отговорност и чувство за някаква велика цел, за да тръгнеш на толкова далечен път. Там учи също богословие в град Ню Джърси - щата Медисън. Завършва го, учи и в Бостънския университет, учи и медицина и тази богата, колоритна личност изведнъж побратимява в собственото си сърце две вечно враждуващи неща - религията и науката.

Любовта към България го дърпа назад и през 1895 г. той завинаги решава да се завърне в България. Тук отварям една скоба и се питам сам какво би станало, ако Петър Дънов беше останал в Съединените американски щати? За цял живот! Което е било възможно, защото е бил там и вече са открили неговите възможности. Той казва например, че българският народ е най-твърдият в света и доказва, че "Аз се завърнах на камък да сея, защото ако посея на камъка и камъкът роди, цялата почва, на цялото земно кълбо ще роди. Такава е душата на българина - твърда, не възприема лесно, но когато роди, ражда богат плод". Петър Дънов казва, че българската земя е Божествена земя. Петър Дънов казва, че българския народ има своя Божествена мисия. И той казва каква. Според Петър Дънов от 5400 години насам българският народ се готви за една велика мисия, да се прероди в шестата раса и да бъде "стълб на новата култура на света".

Посрещането на изгрева на някой връх го е правил Орфей, прави го и Петър Дънов и Дъновистите. Връзката с природата, гората, обожаването на гората, обожаването на звездния свят, обожаването на растителността, минералите, животните и човека е като обща верига, в която всеки знае своето място, и не може, ако разрушиш веригата, да не понесеш грехопадение за себе си.

Всичко това прелива в душата на Петър Дънов. Той вече е с мощни древни корени в любима страна, наречена България, при един високо духовен народ, наречен български. И решава от тук нататък да създаде своето. Дървото да порасте. А какво дава Петър Дънов на България и на света. Най-напред то е неизмеримо и все още се вижда само айсберг, защото Дънов е изнесъл 3500 публични сказки. Нито една не е била записана, а всичките му сказки са устно говорени и само стенографи са записвали онова, което той е казвал. А е бил готов за 7000 сказки. Това е колосално сърце, в което се сблъскват много знания. И само една ерудирана личност, в която като извор текат знанията, може да говори без да се замисля, без да се запъва, без да се чуди. Той е сладкодумецът, който във всяка сказка е привличал стотици хора да го слушат. Извън това той в "Изгрева" София създава своята база, своята Лунна долина. Белите братя се събират там. И през 1922 г. той основава първото Бяло братство на цялото земно кълбо. Той е основоположник на неща, които след това се разпространяват из целия свят. И от 1922 година до 1944 година, годината на смъртта му, това е най-активният му период на съграждане. Той създава салон в "Изгрева", бараки за своите ученици, провежда утринни сказки, пише музика, прави излети до Драгалевския манастир, до Бистрица, до Витоша. Избира местата, които като при акупресура съответствуват на силовите линии земя-небе, тоест там се чувстваш най-добре. И тъкмо той избира местата, където отиват на излети - едното е на Витоша и се казва Ел Шадай, което значи "Врата към Бога". За да бъде човек свободен, в открити пространства, сред природата, да изпее своята песен, да види своя събрат. А след това създава цяла пътека и школа в Рила до седемте рилски езера, като всяко езеро при него има своето значение. Между второто и третото езеро е молитвеният връх. Нататък са ливадите, където играят Паневритмия. И всичко е една верига на хармонизиране на човешката душа с природата и с космическия свят.

От 1922 г. до 1944 г. той е арестуван 40 пъти. Четиридесет пъти, като нито един път не е осъждан, нито една глоба няма, но е извървял всяко унижение да бъде арестуван, да бъде сложен в килията, да се намерят "свидетели", да се направи "доказателство". Имало е хора, подставени лица, които са го заплашвали с пистолет, който не е изгърмявал. Имало е хора, които на "Изгрева" са носили тенекии с газ, за да запалят цялата му школа по подобие на Питагорейската школа, която е била запалена в древността и там 39 души ученици на Питагор изгарят. Но това не става.

А ако знаете само колко много е помагал? Ще ви дам само три примера, защото той е помагал за изцеляване, и чрез медицина и с богословие. Съчетавал и билкосъбиране, което е познавал и което носи Орфически корен.Всичките му знания са в помощ на хората. На "Изгрева" се събират стотици хора, а на Рила по 1 300 души на ден. Това е измерението, количественото измерение. А всеки ученик си е свят, със своя голяма индивидуалност.

Зная, че е поддържал връзка с един негов ученик Петър Пампоров от Смолян, виден есперантист. И в Латвия Петър Пампоров получава задание от една болна жена с молба да бъде излекувана от Петър Дънов. И Петър Пампоров прави всичко възможно да се свърже с Петър Дънов и помагат на тая жена и тази жена е излекувана. Същевременно Петър Дънов изпраща в Родопите един друг свой ученик, за когото абсолютно нищо не се знае. Васил Гарджев - име на човек, завършил българска филология. А Дънов го изпраща със специална мисия в Родопите: да работи не само с християните, но и с българите мохамедани, защото Бялото Братство не създава никакви верски вражди. Самият Петър Дънов казва каква е мисията за Бялото Братство. Когато една пепелянка ухапе един човек, спасителят разрязва раната, изсмуква със собствени зъби отровата, част от отровата, за да спаси отровения организъм.

Искам да ви кажа за две неща - едното е за гроба на Петър Дънов, и второто за невероятните неща на Петър Дънов. За гроба искам да подчертая, защото точно сега възкресяваме паметта на Петър Дънов. На 27 декември 1944 година той умира. В два часа през нощта при него са били незнайни на мен двама генерали и остава незнаен разговорът, който се провежда между двамата генерали и Петър Дънов. Аз не зная дали е бил добронамерен или злонамерен този разговор, защото 40 пъти Дънов е арестуван преди 9-ти септември, а след 9-ти септември едни негови ученици са убити, други са били в Белене, четвърти са с национализирани имоти на Белите Братя. Едва сега всичко се възстановява.

Петър Дънов издъхва в шест без петнайсет на 27 декември 1944 година . Той е оставил завещание как да бъде погребан, по какъв начин. Дори и смъртта му е точно определена. А те не искат да го погребат, защото новата власт е само на 3 месеца и държат (като всеки гражданин) да бъде погребан в гробището. Тогава един умен ученик от неговите ученици се сеща, че Дънов е спасявал Георги Димитров и бие телеграма до Москва "Учителят почина. Той ви спаси живота. Има една проста и малка молба: да бъде погребан в "Изгрева", където му е школата. Разрешете!" Петър Дънов е единственият покойник, който стои в ковчега цели пет денонощия. Пет денонощия! Когато знаем от християнската религия, че трупът се погребва на 24-ия час. Учениците не искат да го погребват, а от Москва не отговарят. На 5-тия ден идва разрешението от Георги Димитров. И Дънов е погребан според собствената си воля. И сега гробът му е в "Изгрева". Искам да отбележа един факт, който не е дешифриран досега. Гробът на Дънов е овален. Оградата е овална, а не е четвъртита. В духа на Орфей и Орфизма и цялата гробна ограда е изписана с пентаграмите на Орфей - с една окръжност. Върху това искам да ви обърна внимание - никой още не го е разчел. Макар че Дънов е Миров Учител, признат от света, с поклон от Айнщайн преди смъртта си, Учителят е предпочел да бъдат пентограмите с една окръжност. Това означава "всички ме наричат Учител, но аз си оставам ученик пред Великата Природа и пред Божествения свят". Много скромен е неговият завет, за да каже, че пред Природата Петър Дънов също е ученик.

Няколко изречения за невероятното в живота на Петър Дънов. На първо място това е телепатията. Има един писател - Артър Кларк в Цейлон, който е написал 70 книги за това какви ще бъдат откритията през ХХI век.

Първото е телепатията. За него тя е била общовалидна. Всеки, който е отивал при него той вече е знаел за какво отива - за болка, за пари, за помощ, за всичко. Дънов веднага реагира при обяснението на този, който го търси.

Второто нещо, което е свъхневероятно - искам да ви го кажа с открито сърце. Второто нещо е възможността му за телепортация. Това, което го има само във фантастичните филми и никой не го е правил на земята. А ето примера: През 1924 г. Дънов е арестуван от полицията и пред вратата са сложили полицай да го варди. Но царският двор се научава, понеже често са търсели помощ от Учителя. И идват висши началници, които обръщат внимание на полицейския началник и той отива да го освобождава. Когато отключват вратата на килията, виждат, че Петър Дънов го няма. И се карат жестоко на полицая защо го е пуснал. Полицаят отвръща: "През цялото време бях тук и не е отключвана вратата и никой не е излизал". Когато отиват на домашния му адрес, виждат Петър Дънов усмихнат. Той не дава никакви обяснения. По-нататък са били много любопитни учениците му защо и как се е случило, как го е направил - никой не вярва. И Дънов повтаря този случай по следния начин. Телепортацията е повторена пред един негов ученик. Само пред един ученик, за да го разкаже. Двамата - Дънов и ученикът му, били в неговата стая вече на "Изгрева". И ученикът го пита: "Учителю, разкажи ни все пак това за полицията, много ни учудва, как става?" Дънов казва: "Няма да ти обеснявам. Провери може ли да се излезе от тая стая и от къде може да се излезе? - Прозорецът е с решетка, стените - прости, няма никакви скрити врати, ключът е на вратата. Вземи - казва - ключа, излез отвън и заключи ме и почакай 10 минути. Ученикът излиза, заключва вратата и чака, след 10 минути гледа отгоре идва Петър Дънов. Ученикът едва не припаднал: смятал, че има двойник. И когато Дънов дошъл, могъл да повярва, че го вижда и че говори с него. "Я отключи да го видим - казал Дънов. Ученикът отключил, а вътре Петър Дънов го няма в стаята. Това е необяснимото, което ще остане за ХХI век. Може всички да не вярваме, но искам да кажа колко далеч е отишъл Петър Дънов в своите индиански схващания. Това са според мене обяснения от индианския свят на Кастанеда.

А третото нещо е, че Дънов е могъл да бъде невидим А това е много прост метод. Както сега ни облъчва слънцето и ако имаш възможност да отклониш лъчите от себе си, веднага ставаш невидим. Това го е правил Орфей със специални отражатели, правил го е и един цар със специални отражатели, а Петър Дънов без нищо го е правил, без пръстени и без кристали. Това означава, че само този факт е достатъчен като научно откритие, достойно за поклона на Айнщайн.

Никола Гигов

551
Петър Дънов-Учителя: Природата регистрира всички събития, които са ставали от памтивека до сега, и сега същото прави, остава само вие да откриете тези клишета, за да не се лъжете с разни теории и хипотези. В природата няма нищо скрито-покрито, всичко е отбелязано в нейните хроники.

Океаните са кръвта на Земята. Планините са гръбначният й стълб. Металните руди са нейните нерви. Скъпоценните камъни са ендокринните жлези на планетата ни. Реките са вените и артериите й. Водата е етеричното й тяло.

Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза вече в една по-рядка среда. Ще се създадат условия да се прояви висшето съзнание в човечеството. Всички стари форми ще се разрушат. Хората няма да забележат как ще израснат, как ще станат нови хора, с нови разбирания. Духовната вълна, която сега идва, е за да повдигне хората на по-висока степен.

Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на известни места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение създава доста страдания. И най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тягостни състояния.

552
5-годишно новозеландче празнува с Бялото братство

Последователи на Дънов от цял свят се събраха в Рила за Божествената нова година

[ 2002-08-21 ] Искра ЦЕНКОВА  

 

 

   Поне 800 последователи на учението на Петър Дънов посрещнаха на 19 август Божествената нова година. Всяко лято по това време в продължение на три дни Бялото братство се събира на Седемте рилски езера и отбелязва големия празник. Хората пристигат от всички краища на страната и света, за   да пречистят души и тела    

    и да се отдадат на паневритмията - плавните движения в съпровод на музика, сътворена от Учителя.

    Два дни преди настъпването на Божествената нова година край Седемте рилски езера хижите се пукаха по шевовете. Висяха табелки "Няма свободни легла", но милозливите хижари     опъваха надуваеми дюшеци    по коридорите. Дневната в хижа "Рилски езера" нощем се превръщаше в гъсто населена спалня, но само за по-късметлиите. Другите полягаха на масите или на пода в трапезарията.

    Дни преди празника не спря да вали. Братята и сестрите не си спомняха други години да са посрещали Божествената нова година сред толкова киша и мъгла.

   

    За августовския студ сме си виновни ние, хората

   

    - убедени бяха от Бялото братство. - Времето зависи от нашите мисли и постъпки." Ала всички вярваха, че за празника всичко ще се оправи. И очакваха изгрева.

    На 19-и небето като по чудо се разведри. Още в 5 ч всички в новата хижа "Рилски езера" бяха на крака. Най-запалените потеглиха по тъмно към Молитвения хълм по стръмна и камениста пътека. Към върволицата се присъединиха и братята от старата хижа "Седемте рилски езера", и от     десетките опънати палатки    

    По-мързеливите посрещнаха изгрева на поляната. Малко след 6 ч всички гледаха с надежда на изток с молитвеници в ръце. Слънцето се раждаше сякаш от нищото. Във въздуха се носеше молитвен шепот, чуваше се момичешки плач.

    "Изгревът на Молитвения хълм е велико тайнство, то не може да се разкаже, трябва да се усети, но преди това трябва слънцето да се събуди в теб", редеше леля Павлина от Троян. Ученици на Дънов твърдяха, че Молитвеният хълм е зареден с огромна космическа енергия - при изгрева въздействието й върху духовното тяло на човека е най-силно и дарява здраве и благодат.

    Към 9 ч    народът вече пълзеше по стръмната пътека    към езерото Бъбрека, където очакваха да се случи другото чудо - паневритмията. Поляната бързо оживя.

    Една от групичките говореше на испански, по-нататък звучеше немска реч, припряно бъбреха на английски, руски, датски... Нали сред увлечените по учението на Петър Дънов някога са били индийският гуру Кришнамутри, Пако Рабан и дори британската принцеса Даяна. Международният интерес не стихва и до днес.

    5-годишната Софи например бе дошла чак от Нова Зеландия с майка си и баща си. Французинът Ален Бесон каза, че идва за пети път тук. Щом стъпел на Рила, журналистите отдалече го разпознавали. От 19-годишен Ален е член на Бялото братство, пианист е и е

   

    изнасял концерт в Париж с музика на Учителя

   

    Малко преди 10 ч "на кенгуру" пред гърдите на баща си пристигна и 10-месечната Рада от София. Поляната бързо си смени цвета - братята и сестрите извадиха от раниците бели премени. Въпреки студа по-смелите се събуха боси. В кръга на поляната се чуваше цигулка. Хорът и оркестърът в средата на образуваните окръжностите "проговориха" с божествен глас.

    "Движенията в космическия танц са 28 и всяко носи послание към този, който го играе, към ближния и към целия околен свят -

   

    послания за любов, мир и братство

   

    с готовност обясняваха последователи на Дънов.

    Кръговете изведнъж се разпаднаха и всички се втурнаха неудържимо към центъра. "Сега се сформират 12-те лъча, а за всеки от тях са необходими само 12 души. "Общо 144 са избраниците и всеки иска да е по-близо до ядрото на слънцето", разясняваше Людмила от София. Вън от кръга, седнал на столче,

   

    96-годишният Димитър Костов наблюдаваше танца

   

    Пристигнал на кон, но си счупил преди няколко месеца крака и затова тая година не можел да танцува. Бил 14-годишен, когато за пръв път срещнал Дънов и го помислил за Бог. Още си спомня как майка му го водела на ул. "Опълченска" 66, където живеел Учителя. Довери ни, че от Дънов научил следното: "В живота най-важното е да внимаваме какво мислим, чувстваме и правим. Това е материалът, с който се изгражда духовното тяло. Какво сме били преди, не е важно. Важното е да влезем в шестата раса. Запъртъците ще останат в петата, малцина ще отидат нагоре..."

    Междувременно танцът свърши. Братя и сестри се прегърнаха с думите "Честит празник!"

553
Бялото братство празнува Нова година

 

Над 2000 последователи от целия свят на българския духовен учител Петър Дънов се събраха днес край Седемте рилски езера, за да посрещнат Божествената Нова година. Сред красивата рилска природа, учениците от Бялото братство споделят своята философия за природосъобразен начин на живот.



Според учението на Петър Дънов на 1 януари настъпва материалната Нова година, 22 март е Нова година в духовния свят, а 19 август - в Божествения. Преди 74 години Дънов основава школа в Рила. Принципите са Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Според последователите на Братството, човешкото тяло е инструмент за връзка с осезаемите и неосезаемите сили на Вселената.



По традиция всяка година учениците на Дънов посрещат Божествената нова година с ритуала паневритмия. Космически танц за достигане на единство между духа и тялото. Движенията са израз на мисълта. Паневритмията хармонизира и укрепва човешката физика, защото само така тялото става орган на ума, сърцето и волята.



За учениците от Бялото братство най-приятното място за сливане на духовното и материалното в едно цяло е красивата рилска природа.



19 август 2003 г.

554
Широко скроен музикант оглави Бялото братство



 

Андрей Грива е последовател трето поколение на учението на Петър Дънов



Наделина Анева



44-годишен музикант и певец с рядко срещана фамилия оглави наскоро Бялото братство. Андрей Грива бе избран за председател на Управителния съвет на 6 април без никаква конкуренция. В Управителния съвет има още 9 души от цялата страна, с които той работи в екип. За последователите на учението на Петър Дънов фамилията Грива не е непозната.

Андрей е от трето поколение хора, приели Дънов за свой духовен учител. Къщата му в квартал "Изгрев" всяка седмица отваря вратите си за братя и сестри, които идват тук, за да четат заедно от словото на Учителя и да споделят обща трапеза.



В братството не сме събрани идеални хора,



но такива, които имат духовен стремеж да се променят към добро, обяснява Андрей. Самият той не е аскет, нито фанатично привързан към каквото и да е. Обича след прочетена беседа от Учителя дълго и мъдро да размишлява върху философската страна на нещата в компанията на приятели. Търси истината отвъд думите. Познава светския живот. Нищо не си е спестил. Но твърди, че винаги при него е имало молитва. И желание да търси духовното обяснение на всеки проблем в живота. Отношението ми към духовните центрове винаги е било позитивно. "Когато отивах в чужбина, първо търсех местния храм", разказва Андрей.

В неговата душа религиите не враждуват. Като студент той е пял в хора на храма "Св.Александър Невски". Това ми даде отношението към източноправославната и духовна музика, признава той. Завършил е обой в Софийското музикално училище и солово пеене в Института за музикални и хореографски кадри. От 20 години работи в Българското национално радио.

Детските спомени на Андрей са свързани с братството. Още от малък той попива интересните разговори за астрология, френология в дома на баща му. Откакто е проходил, лятото винаги е бил на братския лагер на Седемте Рилски езера. Семейната памет пази подробности за редица съдбоносни срещи.

Васил Славов, дядо на Андрей по майчина линия, се запознава с Петър Дънов в читалището в родния му град Сливен. По това време Учителя прави френологически изследвания на българския народ и в продължение на 12 години пътува из страната. За него Дънов казал, че той е с най-развит център по милосърдие. Васил Славов бил адвокат и съдия, но развивал активна обществена дейност. Станал вегетарианец, известно време бил последовател на идеите на Лев Толстой. През 1936 г. идва с цялото си семейство на Изгрева и се заселва там. Посещава беседите на Учителя. Между къщичките на последователите на учението няма огради, а само плодни дръвчета и цветя. Тук кипи братски живот. Има братска овощна градина,



братска зеленчукова градина, братско лозе.



Най-популярните беседи - неделните - идват да слушат известни личности като Мара Белчева, Владимир Димитров-Майстора, Борис Георгиев, принцеса Евдокия. Салонът, където Дънов изнасял беседите си, бил на мястото на днешната сграда на Руското посолство. След 9 септември дядото на Андрей по майчина линия лежи 6 години в затвора и едва излиза жив.

Още по-интересен е дядото по бащина линия. Христо Грива бил военен комендант на Пловдив. Семейната легента твърди, че са наследници на илирийци и оттам идвала рядката фамилия. Дядото на Андрей е бил първият ни военен аташе в Цариград след Освобождението. Има четири деца.

Бащата на Андрей, Димитър, и трите му сестри прочели веднъж критична статия за учението на Петър Дънов. Сторили им се много интересни нещата, в които го обвинява авторът на статията. Събрали багажа си и решили да проверят на място в София. Така и останали при Учителя. Екатерина Грива, леля на Андрей, попада сред най-близките ученици на Дънов. Завършила е Римската консерватория "Санта Чечилия". На тържеството в края на випуска пяла - привилегия, която се полага на най-добрия. Била изключителна певица и имала възможност за шеметна европейска кариера. Но тя избира Изгрева и Учителя.



Най-напред на нея Дънов е показвал



упражненията по паневритмия. А тя после е учела останалите как да играят този космически танц, който представлява хармонично единение между човека и Космоса.

След като всички деца на Христо Грива се преселват в София, и самият той един ден идва да се запознае с Учителя. Казал му: "Аз полкове и дивизии мога да командвам, но на моите деца не мога да им кажа къде да идат, те са свободни." По това време бащата на Андрей, Димитър Грива, се записва в Музикалната академия. Завършва композиция при Димитър Ненов. Композира филмова музика. На него Учителя възлага да направи оркестрация на паневритмията за голям симфоничен оркестър. Димитър Грива пише партитурите, Учителя ги одобрява. Успява обаче да направи записа едва през 1973 година с филхармонията на Монте Карло. Майката на Андрей също е с музикално образование.

За себе си Андрей е приел формула, дадена от Учителя:



"Човек трябва да бъде като лодка.



Да плува в света. Но ако светът нахлуе в него, ще го потопи".

Първото, с което смятам да се заема, е да изличим представата за Бялото братство като за секта, обяснява Андрей Грива. Учителя не определя словото и идеите си като вероизповедание, а като школа. Това е начин на живот, обобщава той. И продължава да се позовава на Петър Дънов. Според него има един единствен учител в света и това е божественото у всеки човек. Аз съм пратеник, дошъл на земята да ви дам методите, за да стигнете до тази своя божествена същност, казвал още Дънов. Че нещо е секта, се определя от църквата, а не от християнското учение, смята Андрей.

Той често посяга към Библията. При подобен спор винаги напомня, че два са основните закони, върху които Христос изгражда всичките си проповеди: "Обичай Бога!" и "Обичай ближния си!" Учението на Учителя е същото, което Христос е проповядвал, можем да го наречем учение на любовта, казва Андрей. Заел се е да търси документи. Той самият също пише. Едно от предложенията му до Народното събрание е от учебниците по вероизповедание и от лекциите в Богословския факултет да се премахне твърдението, че Бялото братство е секта.

Нужно е да се докаже ролята и мястото на Петър Дънов в българската история. И това, че учението му е самобитно българско духовно течение. Повлияло е на процеси в редица други страни. Андрей е предпазлив, но не спестява истината, че за спасяването на българските евреи върху цар Борис III е повлияло именно мнението на Петър Дънов. Новият братски съвет смята да търси доказателства за това в архивите. Ровейки се, последователи на учението открили документ от 1948 година, подписан от



цялото Политбюро на ЦК начело с Георги Димитров.



В т.10 на това решение се поръчва да се вземат "специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Интересното е, че дълги години преди 9 септември Георги Димитров и Петър Дънов живеят в малка къща близнак с общ таван на "Опълченска" 66, обяснява Андрей. Често пъти Дънов е укривал Георги Димитров, който при обиск прескачал в стаята му през тавана. Пак архивите казват, че Бялото братство е сред последните забранени вероизповедания през комунистическия режим - чак през 1957 г. Сега Андрей с активното съдействие на съпругата му Галя Герасимова и целия братски съвет пишат нов проектоустав, готвят пререгистрация на Бялото братство и търсят юридически начин за осигуряване на правоприемството. Имотите на братството са били конфискувани от народната власт и до този момент не са върнати.

Парадокс е земите в почти целия квартал "Изгрев" да са били собственост на братството, а сега, за да се съберем веднъж в седмицата и да си прочетем една беседа, плащаме по 40 лева наем за зала на общината, обяснява Андрей. Неговата голяма мечта е братството да има свой салон.

През последните години при тях идват много млади хора. В ход е подготовката на Интернет-страница.



От чужбина се търсят преводи на словото



и касети с музиката на паневритмията. Дори молят да им изпратим инструктори по паневритмия, които да ги обучават там, разказва Андрей.

Бялото братство има и хор, който изпълнява песни, писани от Петър Дънов. Дирижира го студент от консерваторията трети курс. Хорът обикаля социалните домове и жъне невероятен успех.

Андрей Грива твърди, че откакто е станал председател, почти няма свободно време. Денят му завършва с един вътрешен анализ какво и докъде е свършил, за да бъде полезен на другите.

555
Петър Димков - загадъчният лечител



100 000 пациенти са търсили помощта на билкаря, сред по-известните от тях били Людмила Живкова и Леонид Брежнев



СТАНИСЛАВА ГЕОРГИЕВА



Той е 67-ият по значимост българин според справочника "100-те най-влиятелни българи в нашата история" на Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. Старозагорци пък поставят името му веднага след тези на Ботев и Левски. Като общественик, военен, езотерик или народен лечител Петър Димков безспорно има място в историята ни.

-----------------------------------

На 5 октомври се навършиха 20 г. от смъртта на Петър Димков. Малцина обаче знаят, че рождената му дата доскоро тънеше в мистерия. Според едни той е роден през 1884 г., а според други - през 1886 г. Различни сведения има и за деня на раждането му. Тайната обаче е разгадана от биографа на Димков Николай Кафтанджиев. Лечителят е роден в София на 6 декември 1886 г. в семейство на македонски емигранти. Майка му е била известна знахарка, която посрещала пациенти в дома си. Неслучайно малкият Петър се запалил по билколечението. Бързо се научил да пише - майка му диктувала вълшебните рецепти и той ги запаметявал, за да ги използва сам след години. Семейството му решило да го изпрати в Русия да следва като стипендиант. Условието било обаче да стане военен. Само че за да следва там, Петър трябвало да бъде на 10 години, а той бил на цели 12.



Набързо го "подмладили" с 2 години



и оттам идва разминаването с рождената му година. Истинската се оказва 1886-а. В Петербург се дипломира като офицер, но и се запознава с учението на Толстой и нетрадиционната медицина. Връща се в България, решен да се отдаде на родината - като военен, общественик и лечител. През 1933 г. Димков е началник на полк в Карлово. Тогава заедно с Васил Гендов се заемат с реставрирането на родната къща на Васил Левски.

Общественото му дело не спира дотук. Инициативата за запазването на римските терми (бани) във Варна също е негово дело. Термите били построени на толкова стабилни основи, че по-късно послужили за модел при строежа на АЕЦ "Козлодуй". Пак във Варна построява огромния парк "Аспарухов вал", в който съхранява защитна стена от времето на първата българска държава. Негова заслуга е и издигането на мавзолея "Владислав Варненчик" в морската ни столица. Научавайки за добрините на Петър Димков, известният архитект Карел Шкорпил възкликнал: "Ето най-после един българин, който наистина обича България!"

Димков участва като офицер в Балканската, Съюзническата и Първата световна война. 8 пъти е раняван в сражение, 3 от които почти смъртоносно. Спасява го признателността на войниците му. Те мислели, че е мъртъв, но на всяка цена били решени да открият и погребат тялото му, както подобава. С огромно платнище те пълзели сред убитите и ранените и търсели офицера си. Безкрайна била радостта им, когато заварили жив Петър Димков. По време на Балканската война 70 души от неговата рота заболели от холера. Той поръчал



да му доставят "една кола чесън"



и ... ги излекувал. Нито един от пациентите му не починал. Как да не са му благодарни?

След като срещал нееднократно смъртта на бойното поле, офицерът решил да се отдаде на народната медицина. Още от малък познавал силата на лековитите растения, а в Русия овладял метода на природолечение на Морис Платен. Тайната на вълшебствата, които правел, била проста и достъпна. Той умело съчетавал природната медицина (слънце, въздух и вода) с българската народна медицина.

Но познавал и душата на човека - прилагал с успех и психолечението. Според Димков болката се намира не само в тялото, но и в дълбините на душата. Затова той съветвал пациентите си сутрин и вечер да си повтарят като мантра: "Чувствам се все по-добре и по-добре!" Той им казвал, че не може да им помогне, ако сами не са решени да си помогнат. Като бог. Само дето лечителят съвсем не се изживявал като месия. За такъв обаче го смятали изцерените от него. Една от пациентките му разказва, че според една легенда Бог изпратил ангели на земята да помагат на хората и един от тях е именно Петър Димков. Лекувал всички от всичко.



Успял дори да върне зрението на един сляп,



когото светилата в офталмологията били отписали. "Няма болест, която не може да се излекува", било едничкото му правило. И може би в непоколебимата му вяра се корени лечителската му сила. "Той вдъхваше надежда и живот на хората, с които общуваше. Лечебна светлина струеше от цялото му същество", разказва биографът му Кафтанджиев. Отдал целия си живот на хората, при това безвъзмездно. Не взел нито стотинка от никого. "Като правите добро на другите - така ще ми се отблагодарите - все едно на мен сте сторили добро", повтарял благо алтруистът Димков.

Липсата на медицинско образование и конюнктурата обаче му създавали проблеми. Два пъти бил арестуван, а някои разказват, че го пратили и в концлагер. Научните му трудове по медицина били забранени, още преди да се публикуват. Това обаче се променило, когато Петър Димков излекувал от рак ген. Иван Михайлов, виден член на Политбюро. Благодарният генерал се застъпил за народния лечител и Димков получил разрешение да върши чудесата си. Домът му на улица "Лука Кунин" се превърнал в лазарет на общочовешкото страдание.



100 000 са лекуваните от Петър Димков



според Николай Кафтанджиев. И то без да се броят тези, на които той е помогнал с рецептите в книгите си. По 30 пациенти е преглеждал знахарят всеки ден. По 50 писма пък е получавал от провинцията и чужбина. На някои пишело само "До Петър Димков - България". Неслучайно пациентите му от Стара Загора слагат името му редом с тези на Ботев и Левски - тачат го като едно от великите чеда на България.

Сред излекуваните от него е и Людмила Живкова. При известната катастрофа през 1973 г. черепът на младата жена бил пробит и лекарите не били способни да й помогнат. Опитали всичко без резултат. Тогава Иван Славков я завел при известния лечител. Той сторил чудо и ... Людмила Живкова оздравяла. Според биографа на Димков пациент на билкаря бил и Леонид Брежнев. Благодарността на съветския лидер вероятно е причината да се опростят няколко милиона от дълга на България. По това време получава и орден "Св.св. Кирил и Методий", I степен, за заслугите си в медицината и общественото дело.

Доньо Донев пък признава, че преди години Димков го изцерил от възпаление на ципата на малкия мозък. Оттогава карикатуристът се запалил по билкарството и народната медицина.

Има нещо свято в него, твърдят хората, които са се срещали с лечителя. Той е бил добре запознат с източноправославното християнство - баща му е бил свещеник, в Русия става толстоист, а по-късно се запалва и по езотериката. Петър Димков очевидно е наясно с проблемите и търсенията на душата. Близък приятел е с българския Далай лама - Стоян Заимов и с Николай Райнов - и двамата известни български езотерици. Става ученик на самия Петър Дънов. Като член на бялото братство Димков проповядва ревностно идеите на Дънов. "Избягвайте всичко, което разваля настроението!", "Радостта е двигателят на нашия живот!", "Ден, през който не сте се смели, е загубен ден!", са само малка част от прекрасната му философия за живота.

Страници: 1 ... 35 36 [37] 38 39