Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Delfin123

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Школа / Re:2010-08-23, Добро и съвършенство, СБ, 29.08.1926г.
« -: септември 09, 2010, 08:02:33 am »
Сега от вас, младите, се изисква да си определите един общ план на действия, как трябва да работите, тук в София, както и вън в провинцията. У всички ви трябва да се роди инициатива. Аз толкова пъти ви казах, че вие трябва да си пишете. Писмата ви трябва да бъдат идейни. Вие сте заети само със себе си. Аз гледам, вие днес мислите за работи, които трябва да оставите за след 10 години. Вземете да напишете едно писмо на някой ваш брат от провинцията, да го окуражите, та като окуражите него, ще окуражите и себе си.[/size]

Цитат
Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! ...
И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението.

Цитат
Тук обаче не мога да разбера какво има предвид Учителя, казвайки : "но може да стане и обратното".?

Много хубава тема!
от една страна пак ни се напомня, че трябва реално да се подкрепяме, да си помагаме в трудните времена.
Този форум също е  вид  "писане на писма" и е един прекрасен духовен оазис.
С новите техологии можем да си виждаме и чуваме, да получаваме съобщения.
И носим отговорност с какви емоции и мисли пишем, защото и те се усещат от четящите.

От друга страна - трябва много внимателно да работим със закона на внушението и самовнушението.
Да си спомним как преди няколко десетилетия внушението и самовнушението "превзеха с щурм" западната психология и ню ейдж литература. Като се започне  от познатие ни в БГ Силва метод,  терапевтични методи, семинари за лично израстване, техники за катарзис, изразяване и целеполагане, десетки и стотици книги за визуализация, позитивно  мислене и представяне  на желаните мечти.

И след десетилетия прилагане на тези техники, всички стигнаха до извода, че хората са склонни да искат доста големи, дори егоистични цели, с които си отклоняват вниманието от по-важни  и стойностни неща.

Англичаните дават един пример, които  поради спецификата на думите аз бих трансформирала така:
Не може на загнояла рана да се поставя красивата, ароматизирана лепенка  на позитивното мислене и човек да си фантазира, че се е излекувал.
Трябва  да се махне корена на проблема, да изтече гнойта, да се излекува възпалението и чак тогава  истински се оздравява.

Иначе казано,  не може човек да е истински успешен, да  "стане голям шеф" по западен образец, а в същото време да има проблеми като неуважение към хората, добре подтиснати конфликти с майката и съответно заяждане с подчинените си служителки.

Без изскубване на плевелите (преодоляване на базовите проблеми)
не може да има израстване на красиво цвете (успех).


Давам конкретен пример:

 мой познат винаги се прави на усмихнат и доста саркастично "сръчква" тези, които не се усмихват - били тъжни песимисти, неразбиращи слабаци, нямали положително мислене, ай-ай, колко жалко за тях...

Всички се чувстваха силно смутени, когато той смело и гордо ги обвинява, че са намусени слабаци. Един ден аз му бях " на мушката". Очакваше се и от мен подобно поведение.

Но аз го питах какво прави той, за да се усмихнат хората истински, а не изкуствено.
Едно е да си любезен, да си вежлив; друго  е  да си слагаш маска "всичко ми е наред", когато  има конкретни проблеми, които му ги назовах и него го заболя, защото това бяха добре "заметени под килима" проблеми.
Не може  човек да изисква от всички да са усмихнати - не това е истинското мерило за позитивизъм. Внушение без конкретни разумни дела няма траен ефект.
Явно съм била красноречива, човекът се замисли.
После говорихме за стойностните неща в живота.

 П.П.: Сетих се за още конкретни примери, давани от един известен езотерик и лечител  - когато хората искат нещо, което Бог не е отредил за тях, то те може и да го получат. Но биха се лишили от други по-важни за душата и развитието им неща. Ето как желанието и внушението насочват енергията  в цели, които са губещи  и вредни в дългосрочен аспект.

2
Сърдечни благодарности на тези, които са направили снимките и  ги споделят с нас!!!

3
  Идеята за Паневритмичен пояс /вълна/ е добра и полезна за духовното ни р
  Нека да започнем да развиваме идеята за Паневритмичния пояс ,но без големи очаквания и с мисълта ,че сме единствени спасители на света.

Ако играта на всеки от нас и на братските групи е по-хармонична и правилна,то светлите същества ще ни помогнат да започнем да изпращаме позитивни енергии по останалите части от света.И тогава може би повече хора ще се обърнат към Бога и ще станат по-добри.
 Няма нужда от мечти за хиляди играещи паневритмия.Защото много по-важни са човешките отношения и дела.
 

Много точно казано!
Напълно подрепям!
Важно е какво правим, мисли  и прилагаме всеки ден и час,
всяка минута!

4
Преди години един брат на Рила ми разказваше как един ден се е спуснала голяма буря.
И той, и много други хора да видели почти едновременно, бидейки на различни места, едни и същи по форма и излъчване същества. Тогава всеки е реагирал  различно - едни са се стреснали, даже извиквали, други са се молили.

Трети са си спомняли формулата за ограждане с бялата светлина  и са усещали облекчение. Братът,  които е останал спокоен и се е огражал с диамантената стена на бялата светлина   е останал здрав. Той разказваше как едно същество със злобен поглед идва,  приближава,  до него е близо, навира му се в лицето и иска да го уплаши, но една много силна, макар и много тънка  бариера му пречи да навреди на човека.
Тези, които са се стреснали да се разболяли или са били  дълго време в лошо настроение.

5
Писах, спомняйки си как преди много години бях на Рила, на езерата, с малко дете на ръце.
Бе интересно да наблюдавам кои хора с какви мотиви отказваха да поносят  за малко багаж или детето, или да го  оставя, докато ида до кухнята за порция храна...
По делата ще ги познаете, само по делата и сърцата...
С каква огромна благодарност си спомням за жените, които бяха така мили  и сърдечни.
Бог да е с тях!


Ако приемем новораждането са осеняване от Христовия Дух,
то има много  път за извървим.

Според мен, много хора  като резултат от  вътрешна работа, молитва, медитация или просто по безкрайната Божия милост да имали  шанса да  изживеят тихата радост на единението с всичко, безбрежния мир и покой, усещането за свързаност, за красота, за братство и единство.

Небето милостиво се е открехнало и им е дало ценна опитност.
И само от конкретния човек зависи до колко и колко често може да живее с тази   силна, чиста и свята вибрация.
Животът  праща много бури, които искат да изпитат до колко "кораба"  ни е силен и устойчив.

Имала съм шанса да се срещна с хора, които Бог е надарил богато.
От тях лъха спокойствие, вътрешен мир,  благост, милост, доброта.
Те не говорят, а питат с какво могат да са полезни.
Много деликатно  повеждат обсъждане на ситуациите и предлагат  различни варианти за решение. Всяки техен звук и дума носи вибрация на мир и хармония. Така човекът до тях завибрира по нов начин и изведнъж "случайно" точно тогава му хрумват прекрасни и полезни идеи.
Не знам до колко такива хора са "новородени" или кой е номера на расата им:-))).
Аз умишлено отбягвам класификациите, защото са много относителни и пораждат неразбиране понякога.


6
Окултни науки / Re:Телепатия
« -: юли 02, 2010, 07:13:50 am »
Здравей, Ема,
приеми, че имаш "промоция на Новото време" :-)))
Това е период на голяма отговорност, в който ти ще се самонаблюдаваш и самовъзпитаваш как искаш и как можеш да реагираш на новите усещания и информации.
Също така е важен изпит доколко можеш да овладееш процесите и как ще ги използваш.


7
Много удобни и подходящи за планина здрави обувки от естествена кожа на много приемливи цени 42-75лв., могат да се намерят в магазините за работно облекло.


8
Кой ще планира и организира благоприятните условия и среда за децата от шестата раса? Хора вече от тази раса? Или другите...? Няма ли това да доведе до обикновен расизъм? Както вече е имало случаи за съжаление...Как може да се контролира този процес?

Темата за расите е много сложна.

Да, темата за расите е много сложна.
Понякога става и неразбиране поради разлики в класификациите и поради това не искам да вземам отношение по този въпрос.

Аз предпочитам да разглеждам развитието на Човека като собствен път и Еволюция, а това кои какъв е само един Бог знае!
Да се мотивира човек да стане "новороден' от Духа, за да стане представител на шестата раса  от една страна е нормален процес от еволюцята, но може да е  и фино замаскирано духовно его.

Факт е, поне за хората с отворени сърца и сетива, че  всяка душа е с различни качества, като някой таланти и дарби  са особено развити.
Много младежи и особено деца се  раждат с добре развити заложби.
А това поражда голяма отговорност за всички.


За всички!
Родителите да не се главозамаят, да дадат шанс тези дарби да се развиват.
Съседите и наблюдателите, особено духовно-ориентираните такива -  да проявят истинска любов, подкрепа, уважение, помощ, а не назидание, скрито под красиви, но кухи фрази.
Понякога се получава, уви,  една неприкрита  завист, завоалирана чрез много фини негативни коментари и даване на неизпълними съвети.

Преди никой не говореше за осъзната бременност.
Сега това е  на мода.
Жената/майката била гувернантка на Бога.
Тя е отговорна за децата, както и за повдигането на мъжа си.

Добре, така е.
Но не е ли това повод много хора да загърбят личната си отговорност и принос??

Идеални условия и идеални бременности и планове не съм виждала и чувала да е имало.
Човек предполага, а Бог разполага!

Колко млади жени в България  имат шанса да имат много  много добро финансово обезпечение, да се прекарат бременността си, например, във вила в планината, или да имат къща с Арбанаси, или в Сапарева баня и да  се качват свободно на Седемте езера и да четат, пеят и творят?

Колко жени могат да си позволят да не работят още като забременеят?
А знаем, че душата на детето се свързва с майката около 7 години преди раждането.
Колко бременни жени избягват "смога" на градския транспорт?
А дори и да имат лична кола - задръстванията, "засичанията" на шофьори, които са се сетили, че  трябва  рязко и без предупреждание да се престроят, нима това не е излишен адреналин?

Давам елементарни житейски примери, защото  една бременна жена не е изолирана от обществото.
Тя е част от  него!
Тя е потопена в атмосферата му!
И е много лесно да се изисква и да се дават  препоръки.

А хората, вкл. бременните жени  и майките,  имат  понякога нужда от реална помощ, подкрепа, разбиране, любов.
Например  някой да вдигне тежките торби с продукти, или тежката бебешка количка - колкото и това да е тривиално и елементарно.
Или да закара болно дете с личната си кола до поликлинката, вместо да цитатничи, че децато било болно  заради майката и бащата, кармата, "неправилна" бременност и т.н.

Казват, че по делата ще ги познаете.

П.П.:
Наблюдавам една тенденция:
много активни и динамични хора, имат деца или по време на следване или по време на гонене на кариера. Те често нямат никакви философдки и духовни търсения.

От друга страна хора с такива търсения или не създават семейство, или не искат деца.

И кой тогава ще възпитава новото поколение в духа на новата култура?
Тези, които имат деца не знаят за нея,
а тези, които знаят принципите на Новата култура се дистанцират  или се ограничават  до даване само на съвети?

Къде е  средният (златния)  път?
Как вие прилагате Словото на практика  в тази сфера?

9
Мисъл за деня:
"В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.“ Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса."


Кои ще се хората, които ще изградят тази раса?
Какви са критериите, на които те трябва да отговарят?
Какъв е Пътя, който тези Души трябва да извървят?
А какви са твоите отговори на тези въпроси?

10
И аз съм много доволна от високото качество на продуктите, предлагани от фирма "Ташев".
Ползвам раниците им от много години и са много здрави и удобни.
Налагало ми се е и  смяна на дъно, поради протриване на 2 ъгълчета, което дори ми го направиха безплатно, защото това бе един от първите им модели раница.

Консултантите им по продажби са компетентни и биха препоръчали най-доброто за всеки, според финансовите възможности.

Миналата година  при покупка в магазина или по интернет имаше и отстъпка при закупуване на  стоки над 400лв.

Палатките VANGO  са качествени и с красив дизайн. И ние ползваме такава.

При избора на палатка може би е добре обаче да се замисли човек дали  не е  по-добре, например, за едно семейство от 4 души да се вземат 2 двуместни палатки, или дори двуместна+триместна.
От една страна на "допълнителното място" винаги може да се подслони приятел, или да се заеме от багажа. Както и по-лесно се намира равен участък за разпъване.

11
Бялото братство посреща пролетта - фотогалерия
http://e-vestnik.bg/3565/%d0%b1%d1%8f%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%82%d1%82%d0%b0-%d1%84%d0%be%d1/


Мистерията на Бялото братство

Изглежда странно, но всяка година на 19 август на платото край езерото “Бъбрека” - едно от седемте рилски езера, пристигат последователи на Петър Дънов от цял свят. Тази година със сигурност бяха забелязани членове на Бялото братство от Русия, Полша, Англия, Шотландия, Швейцария, Португалия,Италия. Общо около 2000 членове на Бялото братство участваха в традиционния танц паневритмия, който ознаменува началото на Нова година по тяхното учение.

За обикновения човек е трудно да проумее привлекателността на идеите на Петър Дънов, чийто поклонник е и прочутият дизайнер Пако Рабан. Най-общите впечатления от ритуалите на дъновистите - молитвите, гимнастиките, ритуалният танц паневритмия, песните - показват, че става дума за хора, вярващи в Бог като всички християни, но християнство, примесено с особеното учение на Дънов.


Членовете на Бялото братство са се подредили на хълм край хижа “7-те рилски езера”, в очакване да изгрее слънцето. Последователите на Петър Дънов посрещат с изгрева на слънцето на 19 август - Нова година според тяхното учение. Снимки: Иван Бакалов
Членовете на Бялото братство са се подредили на хълм край хижа “7-те рилски езера”, в очакване да изгрее слънцето. Последователите на Петър Дънов посрещат с изгрева на слънцето на 19 август - Нова година според тяхното учение. Щом слънцето се покаже, членовете на Бялото братство стават прави и вдигат дясната си ръка.

Танците и движенията, поклоничеството към слънцето, идеите за космоса и енергиите напомнят будизма, бахайската вяра, йогизма и други източни учения. Но при всички случаи не става дума за някаква фанатична или агресивна секта, а за изключително миролюбиви и вътрешно уравновесени хора. Подобно на йогите те са вегетарианци и правят специални танци-упражнения, напомнящи на китайска гимнастика.

На 19 май дъновистите отпразнуваха Нова година - нова година на звездната система - според тяхното учение. Всяка година на тази дата стотици поклонници посрещат изгрева в Рила, изправят се и вдигат дясната ръка към слънцето. На хълмовете и върховете край хижа “7-те рилски” езера тази година се бяха разположили на групи няколкостотин дъновисти. След като слънцето се вдигна, започнаха молитви от евангелието, прекъсвани от песни и музика от цигулки и виолончело. След това един от братята прочете беседа от учителя Дънов.



След ритуала с изгрева, в 10 часа сутринта дъновистите, облечени в бяло, по традиция се събират на концентрични кръгове върху платото край езерото “Бъбрека”, за да изпълнят танца паневритмия. Танцът означава най-общо казано космически ритъм. Чрез него дъновистите настройват себе си към звездния ритъм според тяхното учение. Танцът продължава час и половина с множество сложни движения и стъпки. През цялото време той се озвучава от струнен оркестър и хор, разположени в средата на кръга.

Тази година в танца участваха около 2000 облечени в бяло дъновисти, като впечатление правеше, че има много млади хора, а във външния кръг често се чуваше реч на чужди езици.

http://e-vestnik.bg/2020/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/

12
Холандският философ Салман:
В България започва духовната история на Европа


„От цялата история на Европа най-интересна ми се стори частта за България. Открих, че всички по-важни промени в европейското мислене са били подготвени като климат именно тук, във вашата страна. Преди да се развие гръцката култура е имало голяма подготовка в Тракия. А преди европейския Ренесанс са се появили богомилите. През 20 век, малко преди да започне ерата на новата духовност, Учителят Петър Дънов основава своята школа” - с това започва разказа си за “Историята на Европа” холандският философ Хари Салман - на чист български език. Той беше гост в София за премиерата на неговата книга “Европа. Континент с глобална мисия. Илюстрована духовна биография на Европа” (ИК “Кибеа”).Той е спокоен, усмихнат и учтиво оставя другите да се наприказват дори на премиерата на неговата собствена книга. Научил се е от Петър Дънов на духовна смиреност и интелектуална проникновеност.


От 1971 г. пътуванията на Хари Салман го отвеждат до почти всички европейски страни. Той е направил задълбочени изследвания на културната и социална история на бивша Югославия, Полша, Чешката република, Русия и България. Говори български, хърватски, чешки, руски и сръбски, както и седем западноевропейски езика. Защитил е докторат по философия на образованието в Пражкия университет в Чешката Република. Преподавал е в Лайденския университет и в Института за социални изследвания в Хага, Холандия. Изнасял е лекции и е водил семинари по целия свят. Настоящите му изследвания са съсредоточени върху духовната история и социалните условия за развитието на нова духовна култура. Още от самото начало е заинтригуван от Източна Европа, „за която по онова време имаше толкова малко информация в западните книги, все едно е тера инкогнита и все едно нищо особено не се случва по тези земи, нито се е случвало в миналото, нито ще се случи за бъдеще”.

Хари Салман идва за първи път в България преди около десетина години заради две неща, за които само е слушал да се говори в Европа - това са богомилите и Петър Дънов. Качва се на езерата в Рила през август, където става част от танцуващите в бели дрехи по поляните. Учи почти в транс български език, защото иска да разбира по-добре думите на Учителя, когото смята за един от двамата духовни лидери на 20 век, другият е Рудолф Щайнер.

„Днес светът е стигнал до повратна точка в своето развитие. Финансовата криза налага в цял свят коренна промяна в цялостния начин  на мислене.” Въпреки че говори като поредния гуру, с абсолютната увереност, че знае точната истина за всичко, Хари успява да запази излъчването си на обикновен, нормален човек, неподвластен на модерните изкушения за отнесена в облаците езотерика и мантри. Холандският учен се интересува от реалните факти и събития в живота на Стария континент, като се опитва да изведе изводи за духовността на непрекъснато променящия се европеец от суровия материал.

Според Хари Салман същинската история на Европа започва 21 века преди Христос  на остров Крит. Цели 21 столетия континентът изгражда физическото си тяло, подобно на развитието на човека, който съзрява до тези години физически. Следващите 21 века след Христос се полагат на изграждането на душата. А през третото хилядолетие ще започне изграждането на духа на Европа - духовна зрялост и благородство, към каквото трябва да се стреми човекът, достигнал тази възраст.

Според Хари Салман 42-та века европейско развитие до ден днешен отговарят на същата възраст в развитието на всеки човек, понеже 1 век в историята на континента отговаря на една човешка година, а всеки 7 години бележат завършването на определен цикъл от живота - отговарящ на ранното детство, юношеството и пубертета, младостта и съзряването, чак до старостта.

Периодът от 2100 до 1400 г преди н. е. бележи първите 7 години на европееца, когато той все още е играещо с кукли палаво хлапе и се намира в европейската „детска градина” на остров Крит.

От 1400 до 700 г. (7-14 години) преди н. е. детето пораства и започва бавно да се осъзнава чрез духовни проекции в мистерийните школи в Гърция и Тракия, където става посвещаването в митовете за герои и богове.

От 700-ата преди н. е. до 1–а година (14-21 годишна възраст) протичат пубертетът и юношеството, философските школи в Атина, Мала Азия и Южна Италия.

От 1-а г. до 700 г. (21 - 28 години) европеецът пребивава в катехизисни училища, монашески школи, където започва истинската еволюция на душата.

От 700 г. до 1400 г. (28-35 години) се развиват катедралните училища и университети от късното средновековие, утвърждават се правото на знанието и науката, и душата  се приземява и поема към рационалното си измерение, както един отговорен човек създава най-големите си материални блага именно в периода на разцвета на силите си.

След 1400 г. чак до началото на 20 век (35-42 години) европейският човек отново започва да се завръща към духовните смисли на живота. В противовес на тъмните сили от този период, се раждат духовните школи на Дънов и Щайнер, за да могат в началото на 21 век материално и духовно начало да се слеят в хилядите научни и езотерични кръгове и школи по цял свят, които проповядват идването на нова епоха - ерата на Водолея.
Карта на Атлантида. Илюстрация от “Европа. Континент с глобална мисия”

„Основният извод, който се налага от досега извървяния път и особено от разрушителните събития през 20 век е, че духовните сили в исторически план работят с не по-малка сила и във всяка една отделна личност и че в нашето лично подсъзнание има тъмни кътчета, където се крие много агресия и отрицателна енергия.” Според Салман лостът за нашето безсъзнателно управление от политиците и индустрията е в използването на скритите скритите кътчета в душата ни, а основната ни слабост, която отключва тъмните сили, е алчността.

„Но освен подсъзнание всеки от нас има и свой висш духовен център вътре в себе си, който му помага да се ориентира, стига човек да пожелае да го послуша. Тези сили работят чрез нас и в общата ни човешка история. Така че, като се вгледаме в този мост между това, което ни се случва в личен план и световните събития, протичащи в глобален мащаб, можем да открием много паралели и да разберем как от нашето мислене днес зависи бъдещата история на света.”

Според холандския философ в настоящия момент човечеството се намира на един от своите кръстопътища. „Има много трудни за преодоляване регресивни сили, и те правят живота ни много тежък. И дори тази банкова криза ще доведе до един нов вид положително осъзнаване, че новите проблеми, независимо дали са в икономиката или друга сфера, повече не могат да бъдат решавани само от една държава или даже от цял континент, за колкото и голяма свръхсила да се смятат.

Сегашната финансова криза беше създадена от Щатите. До този момент Америка създаваше много от проблемите на съвременния свят, а Европейският съюз трябваше да ги решава. Сега имаме нов президент в Америка и той изглежда по-дружелюбен към Европа. Струва ми се, че американците са притиснати повече от всякога в историята си до стената, при това този път не могат да обвиняват Осама или някой друг външен враг, а единствено собствената си алчност за власт и пари. Последните президентски избори показват, че са разбрали урока си и че са готови за промяна. Целият свят разчита и се надява новият американски президент да промени курса на налагане на американските интереси и политика на всяка цена и навсякъде по земното кълбо. Все пак съществуват и други гледни точки и е време  и те да бъдат чути. Смятам, че Европа ще има водеща роля в новата световна политика ”.

Друг основен извод от настоящата финансова криза на Хари Салман - „Досега паричният поток се ръководеше твърде хаотично. Сега се вижда, че той трябва да бъде контролиран. Необходима ни е по-висока степен на съзнание на харчене в глобален и в личен план. Всеки от нас ще бъде принуден от настоящата финансова криза да осъзнае къде са отивали досега парите му и да си направи по-добре сметката колко излишни неща си е купвал без да се замисля. Всички ние сме малки отражения на големите банки”

Другите основни сектори, в които ни е необходима по-висока степен на осъзнаване, според холандския философ са образованието, което също трябва да се усъвършенства спрямо новите проблеми на света, а също и отношението ни към компютрите и техниката.

„Всеки от нас трябва да се осъзнае като духовен лидер на своето най-близко обкръжение, трябва да отвори вратата, за да могат другите хора наблизо да влязат.”

Според Салман центрирането на човешкото съзнание в технологиите, които са изместили почти изцяло общуването, е в основата на днешните проблеми. Никак не е случайно, че кризата удря най-вече автомобилното и технологичните производства. „Днес ние общуваме много повече с автомобила си или с компютъра си, отколкото един с друг… Всеки от нас иска да има кола. И колите стават все повече и повече. Накрая  човек прекарва по-голямата част от живота си в задръствания и грижи за колата си.

Подобни заблуди важат и за нашето тяло и начините, по които съвременното нерационално хранене е свързано с много от модерните заболявания. Ние трябва да се учим отново на много основни човешки и напълно естествени за нашите предци умения, например как да спим. Съвременният човек е силно невротичен и вече не може да спи добре без лекарства”, казва Салман.

http://e-vestnik.bg/5198

13
Житният пост – пречистващата диета на Петър Дънов
Варено жито и ябълки препоръчвал Учителя за обновяване на организма

19 Февруари 2009

За любителите на сръбската скара, луканката и филето наближаващите великденски пости вероятно са истинско изпитание. Въпреки че предлаганите на пазара плодове и зеленчуци могат да съставят богато и пълноценно меню, дори за вегетарианците понякога е трудно да се откажат от млечни продукти като кашкавала и сиренето за цели 40 дни. Около два месеца преди Великден е началото на един още по-строг пост, популярен сред последователите на Бялото братство като „Житният пост” или „Житният режим”.  Макар и значително по-кратък от четирисетдневните пости, той е и доста по-ограничаващ.

Житният пост започва през февруари, 2-3 дни след пълнолуние и продължава десет дни. Както предполага и името му, основната храна, която се консумира по време на поста, е жито. Прави се през февруари, за да се изчистят наслояванията от тежките храни през зимата и за да се подготви човек да приеме пълноценно енергията на настъпващата пролет.

За целия пост се предвижда един килограм жито, което се сварява, докато зърната омекнат достатъчно, но не прекалено. Разпределя се в порции по сто грама за всеки ден от режима. В комбинация към житото се прибавят по три ябълки на ден, девет ореха (най-много) и три лъжици мед. По време на поста се пие много вода, препоръчително е да е преварена. Всякакви други храни и напитки се изключват, цигарите, алкохолът и кафето са абсолютно забранени. На десетия ден „се отпоства”, като към житото на обяд и на вечера се прибавя  т.нар. „ангелска супа” (цели обелени картофи, магданоз, лимон, вода, малко сол ). В дните след края на режима не бива да се преяжда.
Освен жито, по време на поста се консумират ябълки, орехи и мед. Снимка: Нели Томова

Житният режим е препоръчван от Учителя Петър Дънов като диета за физическо и духовно пречистване и обновяване на организма. Самият той смята житото за възможно най-здравословната храна на земята (преди да бъде обработено и смляно на брашно, защото тогава се губят голяма част от хранителните му вещества). По думите на Дънов „Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която, като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа”, и именно в житото „се крият най-мощните, най-благородните сили на живота”.

В необработен вид пшеничното зърно наистина съдържа множество полезни за организма вещества и има висока хранителна стойност. В 100 гр. пшеница се съдържат 12, 1 гр. белтъци, 69,1 гр. въглехидрати, 1,7 гр. мазнини , 2, 0 гр. целулоза, 349 калории. Пшеничното зърно съдържа натрий, калции, желязо, калий, магнезий и фосфор, както и витамин В1, В2, В3, Е. Житото е богато и на фибри и антиоксиданти.

Хранителните дажби по време на житния режим по принцип са достатъчни за нормалното функциониране на организма. За да има ефект обаче, постът трябва да се прави с положителна нагласа и не бива да се превръща в мъчение. Ако човек се почувства зле, по-добре да го прекрати по-рано, отколкото да тормози тялото и психиката си, само за да издържи до десетия ден.
http://e-vestnik.bg/5571/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%E2%80%93-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/]
[url]http://e-vestnik.bg/5571/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%E2%80%93-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
[/url]

14
Мисълта на майката определя детето
8 Март 2010, автор: Силва Дончева

Това, което повечето жени, мъже, а и държавите като един общ човешки организъм, не осъзнават е, че цялата цивилизация се гради на мислите на майките. Някои хора са запознати с идеята, че мислите определят битието и бъдещето на един човек, но малко го въприемат буквално и правят директна връзка между живота си и начина си на мислене. А първите мисли, които усещаме, чуваме и разбираме, са тези на нашата майка.

 В мистичните науки има ясно обяснение за причините за нещата.
Човекът е преди всичко МИСЛИТЕЛ.
Затова  МИСЛИТЕ ни – са бъдещето ни.
УСЕЩАНИЯТА ни – са настоящето, породено от мислите ни,
а РЕАЛНИЯТ ЖИВОТ около нас – нашето минало или по точно кристализиралите ни мисли.

Отдавна науката се раздели със схващането, че човешкият зародиш, току-що роденото бебе или дори съвсем малките деца НЕ разбират околния свят, че не чуват, не виждат и не запаметяват нещата около себе си. Оказа се, че те чуват всеки звук и възприемат интуитивно всеки цвят, форма, чувство или мисъл около тях. Вече все повече учени са убедени, че всичко това се случва още от първия миг на зачеването. Затова за тях, когато детето се ражда вече има деветмесечно минало, което се оказва, че е в основата на неговото бъдеще. Ето какво казва например френският неонатолог проф. Жан Пиер Белие: „Важното е майката, девойката да си дадат сметка, че качеството на периферните стимулации на ниво реч, музика, ласки и хранителни съставки, на ниво мисъл и емоции, и главно на любов, представляват най-подходящата стимулация за една хармонична синаптогенеза.” /Фаза на развитие, по време на която в мозъка се създават връзки /синапси/ между невроните./
Още по-конкретен е швейцарският детски психиатър проф. Бертран Крамер който твърди, че „Човешките взаимоотношения се създават и поддържат с помощта на картини, съдадени от всеки. Може да се каже, че детето първо се ражда в главата на своите родители, защото се констатира, че картината за едно дете води до цяла серия от желания и идеали. Едно идващо дете носи в себе си много надежди.”

А ето и откровенията на композитора Оливие Месиен, един от най-великите експресионисти в музиката: „Очаквайки ме, майка ми има поетическо предчувствие. Аз дължа кариерата си на това лирично очакване. Именно майка ми ме поведе още преди раждането ми, към природата и изкуството. Тя го направи с поетични термини – като поет, а аз го изразих по-късно в музика.” Оливие Месиен е и страстен орнитолог, изследовател на птичите гласове и страстен почитател на природата, която той счита за Божествена. Колко малко майки си дават сметка, че именно техните МИСЛИ преди и по време на бременността буквално създават бъдещето на техните деца.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка се колебае до последно дали да абортира или не. Медицината отдавна отрече, че децата не помнят тези чувства на „чакащия смъртната присъда затворник”. И сега целта на много психотерапии е да се справят с последиците от това тежко преживяване за тези, които все пак са оцелели по благоговение на мисълта на собствените си майки.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка е забременяла, защото е искала да накара по този начин баща му да се ожени за нея по една или друга причина. Бъдещето бебе вече ЗНАЕ, че е средство и приема тази мисъл за свое верую.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка не знае кой е бащата и забременява случайно сред многобройни връзки. Когато разбира тя обикновено изпада в ужас, как ще отгледа детето, дори и да не мисли за аборт. Бебето още от първия миг вече ЗНАЕ, че е тежест и страда.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка мисли да го остави за осиновяване, или която се превръща в утроба за създаване на деца, които ще бъдат продадени. Тези бебетата ЗНАЯТ и страдат.

Страшно е да се помисли и за онези свръхамбициозни майки, които имат дете просто, защото биологичния им часовник тиктака и трябва да свършат до 43 години и тази „работа”, а после търсят бавачки и всякакъв друг персонал, който да замести любовта им, защото бебетата ЗНАЯТ, че са част от престиж и кариера и страдат.

Страшно е да се помисли за онези майки, които са си наумили да имат точно момче или момиче и свързват мислите си по време на бременността постоянно с един от двата пола. След това са силно разочаровани, че мечтата им не се сбъднала. Бебето ЗНАЕ това и не иска да бъде разочарование. Така момиченцата започват да искат да са момченца и обратното.

Страшно е да се помисли, какво се случва и с бебетата на малтретирани, нагрубявани, обиждани и отхвърляни жени, особено ако това е дело на най-близките им хора – мъж, родители, роднини. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, това е все едно да малтретираш, унижаваш и отхвърляш собственото си дете /това не разбират бащата и роднините/, което още от първите си мигове ЗНАЕ, че някой не го желае.

Страшно е да се помисли, колко страшно се отразяват страховете и притесненията на майките върху формиращата се психика на зародиша. По тази причина в пренаталната медицина вече се говори и за пренатално възпитание, защото става ясно, е дори неутралното поведение към бъдещето бебе е погрешно, защото показва безразличие.
Бременните жени не само, че трябва да имат спокойствие и ведра обстановка около себе си, не само трябва да се хранят и движат правилно, но те вече трябва съвсем целенасочено да комуникират с детето от първия момент, в който научат за него, а даже и преди това. Защото се оказва, че то РАЗБИРА.

В този смисъл бременните жени вече не слушат просто музика, те слушат заедно с бебето и така формират първите му вкусове, научават го на вдъхновение и радост от изкуството. Замислете се за ужасните поражения, ако майката си слуша редовно чалга.

Бремените жени, каквото и да говорят и с когото и да говорят, посвещават в разговора и бебето. По интонацията, по чувствата и по реакциите то РАЗБИРА за какво става въпрос. Затова, когато майката е ядосана, бебето вече е уплашено..., а когато и тя е уплашена, то е направо ужасено и това усещане е крайно силно, защото то го чувства цялостно и без логически защити.

Затова първите месеци преди и след раждането са най-важните и най-отговорните за бъдещето на един човек. В този период майката трябва да знае, че с всяка своя мисъл и чувство тя буквално гради живота на своето дете. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, която се освобождава физически и етерно чак докъм 21-та година, е абсурдно при отглеждането на децата да се разчита на различни социални институции, освен при наличие на някаква загуба. Даването на малко дете на детска ясла на една или две годинки, когато то няма изградено чувство нито за време, нито за пространство, остава в него единствено чувството, че е изхвърлено някъде си за неопределено време, при непознати и не толкова любящи хора. А щом е изхвърлено, значи не е желано, а щом не е желано, значи не е обичано достатъчно. И това, че децата свикват с това безумие, съвсем не означава, че им харесва и не са дълбоко наранени. Аз лично не познавам дете до 5 годишна възраст, което да става сутрин ентусиазирано, че ще ходи на детска градина, а такива до 3 годишна възраст просто не съществуват. Да не говорим за болестите, които са неизбежви и постоянни при над 90% от посещаващите детски градини. Същевременно всички са наясно, че до 5-тата година имунитетът не е изграден докрай и това в съчетание със стреса е очевидната причина за проблемите. А болно дете е детето, на което в определения момент му липсва достатъчно любов и защита.

И когато се говори толкова активно за някаква еманципация с мъжете, е добре например да се прочете биографията на самата Маргарет Тачър, където тя описва как сама отглежда двамата си сина, стоейки си вкъщи 11 години, до момента, в който те не стават големи. Не ги изпраща на детска градина и всеки ден пазарува и им готви сама. Е, преди това е завършила химия в Кембридж, а след това става и министър-председател на Англия. Не е невъзможно.

Проблемът е, че еманципацията /освобождаването от старите схващания/ трябва да се насочи в съвсем друга посока. Тя трябва да се случи първо в главите на майките, за да стане реалност и на физичическия свят. И еманципация не трябва да значи равенство с мъжете в техния свят, а равенство привличането на мъжете в женския свят и къв най-важната дейност. Защото да отгледаш истински човек: спокоен, интелигентен, истински творец и мислител е най-трудното нещо на света. Децата са най-сложните и непредсказуеми същества, контактът с тях е контактът с формиращия се човешки интелект, а не с машина. Всяка грешка се заплаща скъпо. И тази задача е поверена неслучайно точно на жените, на майките, защото те са символ на любовта. В този смисъл мъжете трябва да се еманципират също към процеса на обучение, защото те са не по-малко важен фактор и тяхното съпричастие прави ролята на майката най-цялостно. От жените обаче зависи те да наложат това мнение. В този смисъл ние като жени не оправдаваме ли чрез мними амбиции мързела си, гордостта си, а и фактът че да изграждаш и учиш качествено едно дете, а не да го „гледаш”, нито да го „пазиш”, е толкова трудно и ангажирищо. Затова се изисква 24-часови усилия в продължение на поне на 5 години; много творчество, ежесекундна мисъл, артистичност, способност да се говори и общува, умение да се представя света в най-добра светлина без викове, крясъци, нерви, критики и крайно отегчение от тази толкова второстепенна роля. Това е начинание за много търпение, висок интелект и безкрайна любов, които могат да имат само най-силните. Това е призванието на голям учител, възпитател и лечител. Иначе сълзите и разочарованията ще са винаги неизбежни.

Изграждането на детето е преди всичко ПРИЗВАНИЕ на майката и затова от нейната първоначална мисъл и любов зависи и просперитета на цялата цивилизация. Защото, ако има нещастни, уплашени, болни, груби и престъпни хора, то това не е само вследствие на средата и гените, това е и мисълта на техните майки, а преди това на по-предишните и на по-предишните и т.н. и т.н. назад във времето. Майките именно са вложили волно или не, с или без чуждо съдействие, от пресметливост, глупост или гордост - страх, болка, вина, корист, високомерие и омраза в сърцата на собствените си деца.
Ако майките не вярват и не отстояват, че вършат най-важното нещо в света, няма кой друг да повярва в това. Но когато самите жени не кърмят децата си, оставят ги на институции и бавачки за отглеждане и възпитание, купуват им готови храни и самите те учат дъщерите и синовете си, че майчинството е нещо, за което едва ли не държавата е отговорна, че това е начинание, което трябва максимално да се отлага във времето или че парите решават някои неща, това вече е мисъл с ужасни последствия за всички. Тя създава егоистични, алчни и глупави хора.

Може е би е крайно време МАЙЧИНСТВОТО като Изкуството на съграждане на мислещи, свободни и любящи хора да бъде истински ЕМАНЦИПИРАНО, както от самите жени, така и от мъжете и от държавата като цяло. В този смисъл защо в училище няма предмет, който да се изучава през цялото 12 годишно обучение и той да се нарича „Изкуството да станем родители”. А може би на властващите им е по-изгодно за най-естественото нещо на света да не знаем почти нищо и да го слагаме в края на редицата от важните неща в живота, за което да се дават помощи, сякаш е процес на някаква недоимъчност.

http://frognews.bg/news_20773/Misalta_na_maikata_opredelia_deteto/

15
150 чужденци играят Паневритмия на Рилските езера
19 Август 2009



Над 150 последователи на Учителя Петър Дънов са пристигнали от чужбина за да се включат днес в изпълнението на ритуални танц Паневритмия на Седемте рилски езера. Тази година най- силно е участието на гости от Русия, Полша и традиционното участие на хора от Франция ,Англия и други страни.
Това съобщи за Frognews.bg Андрей Грива, председател на Управителния съвет на Духовно общество "Бялото братство" в България.

Мир и разбирателство, добронамереност са посланията, които последователите на Учителя изпращат към света днес от Седемте рилски езера, заяви Грива. Той е категоричен, че 50 години насажданият в страната атеизъм, в условията на тоталитарен режим е отблъснал хората от духовното и трудно ще се преодолее материалистичното мислене от времето на комунизма. Но и тук действа принципът на махалото.

 Много хора имат духовни стремежи и потребности и търсят опора в учението на Петър Дънов, казва Грива. Той е категоричен, че Бялото братство е естествен духовен посланик и мост между духовното и културното пространство.
Преди година Петър Дънов се нареди втори в класацията за най-великите българи, а според Грива той е най-превежданият български автор. Frognews.bg

http://frognews.bg/news_14522/150_chujdentsi_igraiat_Panevritmiia_na_Rilskite_ezera/

Страници: [1] 2 3 ... 10