Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - galinahristova

Страници: [1]
1
          Цитати от беседата:
Тъй щото, не питайте защо се спъвате, но благодарете, че ви дават възможност да видите своя недостатък. Може би той е единственият ви недостатък, но трябва да го видите, да не живеете със заблуждението, че сте съвършен. На всички хора липсва нещо; всички хора имат някакъв недостатък, който носят от далечното минало. Недъзите на хората показват, че в известно отношение те са слепи.        Често хората се запитват защо не могат да се обичат. Много просто – недъзите не им позволяват.

Препятствията биват физически, духовни и препятствия от причинния свят. От който свят и да идат, те са временни. Щом се постигне известен резултат, те се вдигат. Това показва, че препятствията се поставят от разумни същества, които следят за действието, което произвеждат те.
Едно от качествата на ученика е изразено в желанието му по-скоро да завърши учението си. Той трябва да знае, че учението няма край. Ще свърши едно училище, ще влезе в друго; ще издържи едни изпити, ще дойдат други. Каквото и да правите, ще знаете, че има неразрешими въпроси.

Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите си, към другарите си и към себе си. Без това чувство никой не може да бъде ученик. После иде вече стремежът към учене. От ученика се изисква първо любов и почит, а после стремеж към знание. Любовта ражда любов към знанието.


2
            Цитат от беседата:
  И човекът има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над себе си същества. Отношенията му към тия същества определят неговата свобода. Колкото по-съзнателни са отношенията му, толкова е по-свободен той. Несъзнателният човек се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него някой човек с по-силна мисъл, за да го постави в магнетичен или хипнотичен сън и да му предаде своето желание. Като се събуди от сън, той не помни нищо, но чуждата мисъл е проникнала в подсъзнанието му и работи там до деня, в който трябва да реализира чуждото желание.               Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода.

3
 Извадки от беседата:
  
  Съвременните хора се стремят към придобиване на знания. Това желание е естествено, но за да придобият знания, те трябва да разглеждат нещата в естествените им прояви.
  Едно трябва да имате предвид: Когато се отнася за научни въпроси, мислете като професора; когато дойдете до яденето, яжте и дъвчете като работника, който е гладен и мисли само за хляба. Следователно всяко нещо, което вършите в даден момент, е най-важно. Като ядете, ще мислите за храненето и за дъвченето. Правилното дъвчене оказва влияние върху човешките мисли, чувства и постъпки. С други думи казано: Правилното дъвчене оказва влияние върху човешкия характер.                                                
 Да сдъвчеш една хапка хляб правилно и да я приемеш в организма си, това е велика работа. Като знаеш това, ще дъвчеш бавно, съзнателно и с любов. Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане от релсите. Защо си служим със сравнението да не излиза човек от релсите? – Защото живеем в 20-ти век, когато хората си служат с превозни средства, които се движат по релси.
 Важността на нещата се определя от разбиранията на човека и от духа на времето.
/Значи важността на нещата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи.

 [[/i И тъй, когато описвате нещо, ще се стремите да бъдете по-възможност точни. Дали предавате чувствата или мислите си, ще бъдете точни, ще ги предадете в тяхната действителност, без преувеличаване или намаляване. Всяко преувеличаване или намаляване на нещата внася неточност, неискреност в човешкия характер.
Следователно не подценявайте и не надценявайте нещата. Природата си служи със строго определени мерки, с които оценява нещата. Всяко нещо е ценно, каквото си е.

 Който иска да бъде учен, трябва да върши работите си добре; ходът на неговите мисли да бъде в съгласие с тези на живата природа или с Божествените мисли. Истинският учен, музикант или художник върви в съгласие със законите на разумната природа.    Те служат като мярка на нещата и коригират неправилностите в живота.     Те не се самозаблуждават, но и другите не заблуждават.
 Че в природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората.    Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се подчиняват на този ритъм в природата, той може да предаде своя основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките си и на другите хора.
 Стремете се към положителните методи, за да знаете как да развивате своите дарби и способности.         А всеки трябва да намери специфичен метод за себе си.        Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта си, прави анализ и синтез на своите мисли. Това наричаме ние „дъвчене в умствения свят“. Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят.    Колкото по-съзнателно работи човек в това направление, толкова по-голям е интересът на разумния свят към него. Разумните същества се интересуват от способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човек.

 Това са контрасти в живота, които трябва да се изучават не с цел да се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека, да познае равноценностите в природата. Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава в стария живот, дето няма напредък. Старият живот е пълен с противоречия, от които човек трябва да се освободи.         Има мисли, които действат върху човека, както виното. Не внасяй в ума си мисли, които опетняват и понижават. Дойде ли такава мисъл при тебе, веднага я изхвърли навън.





4
           
   От беседата извадих следните цитати:

    Като говорим за храненето, имаме предвид следното правило: яж, когато си гладен. Не си ли гладен, не яж.
Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъде, но учете се да благодарите за всичко. Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява. Докато ядете, мислете си, че сте богат човек, че имате на разположение слуги, за да можете да се нахраните спокойно. Не мислете за никаква друга работа, освен за яденето. Когато се храните, по-важна работа от яденето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом физическото ви състояние е добро, щом сте физически здрави, и психически ще бъдете добре. При това, не трябва да преяждате. Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката хапка, и там ще спрете. Усетите ли, че можете още да ядете, спрете вече. Ако продължавате още да ядете, стомахът ще погълне всичката енергия и няма да остане нищо за мозъка.


       Най-добрият готвач е човек сам за себе си. Щом нахрани тялото си, той изпраща храна на сърцето и мозъка. От енергиите на приетата храна той създава красивите форми на тялото и на удовете си. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т.н. Човек може да бъде красив, ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. Не става ли това, едни органи ще приемат повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човешкия характер. Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае как да се отправя енергията от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка.

      Задачата на съвременните хора е да работят съзнателно върху самовъзпитанието. За тази цел те трябва да започнат с храненето, да изправят погрешките на миналите поколения. Като изучават изкуството за правилното хранене, едновременно ще работят и върху правилното и дълбоко дишане. Като работят върху храненето и дишането, естествено ще изправят мислите и чувствата си и ще се домогнат до по-висок живот. Този живот наричаме Божествен. Той има отношение към разумните хора, а не към обикновените. Божественият свят не е някъде далеч, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни и високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. Като знаете, че мисълта е мощна, творческа сила, развивайте я, за да постигнете това, което желаете.


      Малко хора успяват в живота си, понеже мислят за обикновени работи. Те се интересуват от въпроса, как ще прекарат живота си. Ако мислите за обикновени работи, ще прекарате живота си като дядо си и баба си. Как са прекарали те живота си? Живели са като обикновени хора, докато най-после са ликвидирали с живота си, т.е. дружеството им ликвидирало.



5
                    Здравейте!
       Ето цитатите,които извадих от беседата:
    "Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия."
       "Много от съвременните учени искат да подчинят природата под себе си, да впрегнат силите и да заповядват. Човек може да заповядва на природата само при три условия: най-първо, сам той трябва абсолютно да се подчини на закона на Любовта; след това той трябва абсолютно да се подчини на закона на Мъдростта и най-после, той трябва абсолютно да се подчини на закона на Истината.        В природата съществува пълен ред и порядък. Тя не търпи безредие, вследствие на което всеки, който се опитва да наруши с нещо реда, строго се наказва."
      "Ако хората живеят чист и свят живот, Господ няма да знае техните грехове. Ученикът трябва да дойде до положението да не греши, а не да се крие от хората и от Бога. Ученичеството не се състои само в посещаване лекциите на учителите и развиване на теми.
     "Който иска да развива ума си, при известни условия той може да носи къси коси. Има периоди в живота на човека, когато той трябва да носи къса коса; има периоди в живота му, когато той трябва да носи дълга коса.        Дългите коси говорят за здравословно състояние на организма. Колкото кръвта на човека е по-чиста, а организмът – по-здрав, толкова и мисълта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма мисълта не се развива правилно. Когато някой човек става нетърпелив, в кръвта му се явяват чужди вещества."
     "Най-първо, трябва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човека, за да се знаят причините на всички негови прояви.            За пример, здравословно състояние е желанието на човека да учи. Болезнено състояние у човека е мисълта му, че всичко знае. Необходимо е човек да учи! При това естествено е, когато научи нещо ново, да се радва."
    "И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие.         Както виждате, щом ви задоволят в това, което ви липсва, и скръбта ви изчезва.          Казвам: Ако ти намираш, че този човек, като те обижда, не постъпва правилно, и ти не постъпвай като него. Извлечете поука от неговата постъпка и не правете като него." 
     "Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание.
Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“        Не е благороден човек онзи, който обича да се подиграва".   
         
     "„Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“. Видиш ли някаква грешка някъде, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“"

      "Вие ще кажете, че след като човек мине през фазите на растене, развитие и остаряване, най-после той трябва да умре, защото е грешил в своя живот.          Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването.        Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота."
    "Днес много неща са излишни за човека. Той трябва да се откаже от излишните, от ненужните работи.         Според мене истински философ, писател или поет е този, който сам представлява написана книга.        Това, което човек пише, трябва да бъде написано вътре в него, че като отиде на онзи свят, ангелите да дойдат при него, да отворят написаната книга и да четат от нея.          Че не сте написани книги, не е грях, но идеалът ви трябва да се свежда към това, всеки да бъде написана книга.          Така трябва да разбирате нещата – и млади, и стари. В това се състои великата философия на живота."
     "Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново.         Разнообразие е нужно на хората! За пример, разнообразие има в следните постъпки на хората.         Резултатът на това еднообразие ще бъде отблъсване, отдалечаване. За всички хора в света има определено място и определена работа, която всеки трябва да извърши. Намерят ли хората своите места и своята работа, те винаги ще живеят в пълно разнообразие. Да работите за себе си, т.е. да задоволите себе си, това е едно от здравословните състояния за човека. Да се стремите да задоволите хората, това е болезнено състояние."
.    " Човешките работи не са свещени. Свещени неща са само тези, които излизат от Бога и в които няма нито измяна, нито промяна. Свещени неща са тези, които Бог сега създава. Старите неща, които някога са били свети, а днес са вече износени, развалени, не могат да бъдат свети."
     "Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и апостол Павел, са писали.Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези Послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите Послания."

6
        Здравейте,
        Извадих от беседата следните цитати:
     "Питам: Според вас какво значи да се отрече човек?    Когато става дума за самоотричане, ние трябва да разбираме вътрешната страна на въпроса.       Сега, вие не се спирайте върху външните спънки. Те са необходими за вашето растене. За да преодолявате спънките в живота, вие трябва да имате връзка с Бога. За да имате връзка с Бога, идеите ви трябва да бъдат възвишени, да повдигат духа ви. Когато мислите за Бога или за висшите същества, вие се свързвате с тях. Щом се свържете с Бога, вие ще имате Неговите мисли, Неговите чувства, които ще ви повдигат."

       "Какво се разбира под думите „да се затвориш в себе си“? Да се затвориш в себе си, значи да нямаш ненужни желания. Желай за днес само най-същественото!        Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа."

      "Казвам: Всичко нехармонично, всичко лошо, което днес съществува в света, ще изчезне, и помен няма да остане от него. Всички злини и престъпления ще се забравят. От съвременната култура ще остане само хубавото, красивото."

      "Искам да придобия опитности, да се противопоставям на хората, да не ме мачкат.“ Казвам: Никой не може да те мачка, освен ти сам. Какво ще спечелиш, ако станеш лош? Да бъдеш добър при всички свои изпитания, в това е твоята сила като човек. Вие още не сте добри, не знаете какво значи да бъде човек добър. Пуснете доброто да тече през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват                  Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал от вашето дъно?          И затова казваме: Ако имаме живот, нека той бъде изобилен, да тече във вид на голяма струя, че да изчисти нашето дъно от тинята, да остави в него само сребристия пясък и хубавите камъчета. Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на целокупния живот"

       "Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но никога не издържате. Защо? – Защото търпение ви липсва.          Когато някой човек плаче, страда, причината на това е, че някоя заминала душа страда и изразява скръбта си именно чрез него.
"

       "Има случаи, когато някои хора са вървели много добре в духовно отношение, и току изведнъж, по особено стечение на обстоятелствата, те пропадат. Много ученици са пропаднали, но и много ученици са се повдигнали. Онези от тях, които са спазили Божиите закони, са се повдигнали, а които не са ги спазили, те са пропаднали. Като ученици, от всички се изисква да бъдете търпеливи.
"

       "Друго важно качество на хората от шестата раса е силният стремеж към работа. Те малко говорят, много вършат. По този начин те ще донесат много блага в света.
"

       "Искате ли да разрешите правилно мъчнотиите в живота си, занимавайте се с геометрията.
"

      "И затова пазете се от съмнението. Не давайте ухо на него, за да не ви измъчва. Телата, които Бог ви е дал, трябва да бъдат в изправност. Окултният ученик трябва да бъде здрав, мускулест, нормално развит. Той трябва да бъде работлив, издръжлив. Не е въпросът за чрезмерен труд, но ученикът работи с Любов, без измъчване, без напрежение на своята енергия. Той трябва да се отличава от светските хора със своето стройно, издръжливо тяло, с хармонични и възвишени чувства, както и с права и светла мисъл. Духовният човек трябва да се отличава във всичко, което върши: дали той ще се прояви в изкуствата, в поезията, в музиката, в готварството – във всичко трябва да се отличава, да внесе нещо ново."

      "Истински духовният човек е готов на всякаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той няма да става нито хлебар, нито готвач, но трябва да разбира от всички изкуства и занаяти, да научи и другите хора кой е най-правилният начин за месене, за готвене. Той трябва да внесе новото в света".

     "Тъй щото, когато говоря и се произнасям за нещата, аз всякога имам предвид мъчнотиите, които изпък.ват пред тях. Всеки има мъчнотии в живота си, които той непременно трябва да преодолее.        В такъв случай, когато ще се произнасям за погрешките на хората, аз спазвам следния Божествен закон: на 100 погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам.       Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: на 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропускам. Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси. Значи една добрина компенсира 99 погрешки."



7
            Здравейте!

            Искам да споделя своя опит.От момента ,в който осъзнах,че има БОГ,че не е само този физически свят,разбрах,че и аз съм една частичка от това безкрайно цяло.Значи това е едно огромно Семейство,с глава-БОГ(Бащата на това Семейство).Този Баща,ни дава всичко-живот,условия,храна,таланти,възможности,среда-всичко,всичко.
             Аз,като добър син(искам да съм),които си е у дома,поне трябва да кажа"добро утро"като стана,"лека нощ" като си лягам,"добър ден"като Го(Баща ми,Семейството) видя.Точно тая е мисля ролята на молитвата.Така сме във връзка със Семейството.
             Не може и без да благодаря,като непрестанно виждам,че ми се помага,отново молитвата ползвам.
             Почвам да върша работа,пак уведомявам Семейството чрез молитва(като излезеш от къщи,нали все на някой си се обадил,че излизаш,или поне бележка си написал),че започвам или свършвам.
             Искам,трябва ми нещо,пак го споделям със Семейството(молитвата пак ползвам).Имам въпрос,трябва ми яснота по даден въпрос,пак почвам и свършвам с молитва.
             Много важно,което искам да споделя е,че винаги свършвам молитвата си с ценните думи"да бъде волята Ти".Имам пълно доверие,че като мой създател БОГнай-добре знае кое е най- правилно за мен,за моето развитие.
             Просто за всичко я ползам молитвата.Тя ми е връзката със Семейството.Мисля,че непрекъснато обаче се уча:как по кратко,точно и ясно да се моля;как да не забравям да благодаря;как да не губя връзката си със Семейството.Защото осъзнала съм, няма ли Семейство-няма природа,няма близки,няма светлина,нямам нищо,ама нищо.Изобщо много важно нещо в живота ни е Молитвата.

8
     Тези цитати извадих от настоящата беседа.Засега ще е без коментар.Може пък да помогнат и на някого за размисъл и работа.:

     " Най-мъчното нещо за съвременните хора е да се освободят от своите стари, минали навици. В съзнанието на човека са наслоени наследствени навици, които от време на време се пробуждат.... Казвам: Особените прояви в човека се дължат на известни наслоявания в неговото съзнание, които чакат само благоприятни условия, за да се проявят..... Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние."
       "Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате."

       " Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него.    ... Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение.....  Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото

       "Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях."

       "И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. Ако искат напълно да се освободят, това значи да се откажат от сегашния си живот. Да се освободите отчасти от лошите си навици, това представлява велика наука в живота....... Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде и чист да си остане!....Ако човек се убеди, че е във връзка с Великото, със съзнанието на Бога, тогава в границите, в които той живее, много неща ще бъдат възможни за него."

      "Стремежът на съвременните хора е да развият в себе си голяма чувствителност, за да възприемат трептенията на висшия духовен свят. Обаче като спънка за постигане на този стремеж се явява техния краен материализъм. Онези от тях, които успяват да развият в себе си голяма чувствителност, се излагат на страдания, вследствие на материализма..... Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани, които ще ви създават големи страдания."

       "В какво се състои тогава пълнотата на живота, ако Любовта, Мъдростта и Истината са празни работи?   Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух."

       "Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар.   Под думата „стар човек“ се разбира изтрит човек. Щом е изтрит, той не може да се нарече човек...... В този смисъл човек не може да бъде стар. Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и придобил много знания и опитности. Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило."

       "На земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят   След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на земята, където има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката душа на земята във форма на човек. Значи сладостта на плода се опитва горе, а семето на плода се посажда на земята. И тъй, човек ще обикаля този кръг, ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират.  Дойде ли до това положение, човек излиза вече от фазата на дърво, което в един свят цъфти, в друг зрее, но ще бъде свободна душа."

      " Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито...... Веднъж човек е дошъл на земята, той трябва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материал, необходим за съграждане на неговите удове. Когато Христос казва: „Събирайте богатства на земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът, душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невидимия свят, където същества от висша йерархия го обработват......Колкото повече материал, годен за работа, изпраща човек в невидимия свят, толкова повече разумните същества ще строят в неговия мозък; колкото по-малко материал изпраща човек в невидимия свят, толкова по-малко и разумните същества ще строят...... От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен "    


        "Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си....  Кой може да приема добре хората? – Само Божественият човек. Божественото съзнание у човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне......Дойде ли Божественото у човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате"

         "Казвам: Всички прояви на човека трябва да бъдат стройни, хармонични и строго определени. Те трябва да се диктуват от Божественото в него, което предизвиква дълбока вътрешна радост. Това, което обединява хората, е Божественото Начало в тях.Някой казва: „Аз мога да уча и вън от школата, както и вън от дома си“. Не, вън от школата ти нищо не можеш да научиш...... Веднъж ти си дошъл на земята между хората, Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-после, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш......Аз бих желал Бог да проговори на всички, но както не е станало някакво коренно преобразувание с вас, не се лъжете, Бог не ви е проговорил."

        "Няма ли Божественото. в себе си, каквото и да говори този човек, всичко това е предположение  Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди и той ще се новороди"

        "Радвайте се, когато говорят против вас. Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото......Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение “Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне.....Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всяко нещо си има свои причини."

        "Ако някой човек днес каже, че ви обича, а утре ви изменя, този човек никога не е обичал и не може да обича. Окултният ученик трябва да има устои, да издържа на думата си."

        "Колкото и да са фантастични за вас някои факти, те могат да се докажат, но доказването им подразбира излишно изразходване на енергия.....В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите.....Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място...... Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава, колкото искаме:.... Не е въпросът човек да се самоизлъгва. Той трябва да знае как да иждивява време, а да пести енергия. Да пестиш Божествената енергия, това не подразбира, че трябва да бъдеш скъперник и да се страхуваш, но да я изразходваш на място, с широта в душата си и със съзнание, че живееш при Бога и Нему служиш.....Когато съзнанието на човека не е будно, той не разбира нещата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира..... Когато съзнанието на човека не е будно за духовни, за възвишени неща, това показва, че белите нервни влакна в предната част на мозъка му не са достатъчно развити. Ето защо всички трябва да работите за пробуждане на съзнанието си."
        "Ще кажете: „Какво трябва да правим, за да развиваме съзнанието си?“ Дръжте в ума си красиви и възвишени образи и старайте се да им подражавате.......Великият музикант, великият художник ще намерите в самата природа."
        "Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване."

         "Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват. Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи. Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека. В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място. Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави. Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света".

         "Ние, съвременните хора, сме обекти за проучаване от разумните същества, вследствие на което не сме свободни."

         "И тъй, всеки трябва да създаде в себе си висок идеал, към който да се стреми.    Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото....... Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава.   И за едното, и за другото той сам носи последствията си...... Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вследствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."






9
  Засега ще извадя само цитати от беседата,а по късно ще пиша за някой от тях.:
  
     "В какво се заключава духовният живот? Духовният живот се изразява в изпълнение волята Божия.

Питам тогава: В какво се състои изпълнението на волята Божия, ако вие всеки ден отстъпвате от вашия идеал и, като малките деца, предпочитате ту това, ту онова? "
  
     " Какво означава, например, единицата? Тя означава известни сили, които действат в даден случай върху ума. Колкото по-интензивна е енергията, която нашият организъм съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интензивна е енергията, толкова по-вредна е тя. Следователно, когато в човека се повдигат бури, смущения, съмнения, това показва, че в неговия организъм има сили с малка интензивност. Понякога човек се настройва добре. Настроението е богатство, което зависи от другите хора. Когато се печем на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самите нас. Това разположение е дошло отвън. Щом престанем да се греем на слънцето, и доброто разположение изчезва."

-    
     " Засега, както ви наблюдавам, вие сте разнебитена команда. Днес никой никого не почита, освен себе си. Обаче, който не почита другите хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вярно: Който не почита себе си, той не може да почита и другите."

     "Ние говорим за съзнателния живот, за съзнателните хора, които искат да служат на Бога. За да служи човек правилно на Бога, той трябва, като математик, да изчислява дали постъпките му са прави, или не."

    
      "В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към нея и я призовават на помощ. Ето защо, всичко света е допуснато да става. И в този смисъл за разумния човек, който ходи в Божествения път, грешни неща няма. Защо? – Защото теченията на енергиите в неговия живот се сменят много правилно. За пример, енергията в неговия мозък се движи спиралообразно, като минава постепенно от едно в друго полушарие. Ако този човек не е страхлив, енергията протича спокойно от едното полушарие в другото, без той да изпитва някакви сътресения или неправилности. Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно. Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности.Когто казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности. Дойдат ли човешкото и Божественото в стълкновение, тогава се зараждат ред страдания. Казвате: „Не може ли без страдания?“ Докато човек не изправи погрешките на своето минало, страданията са неизбежни за него. Само чрез страданията той може да изправи своя живот. Иначе смисълът на живота не е в страданията."

     " Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално страдание“.

      " Запомнете само няколко мисли, но ги приложете."

      " Имайте предвид следния закон: дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито препятствия и да срещате по пътя си, ще ги преодолявате.. Дойдете ли до числото 4, в съзнанието ви ще се зародят две идеи: за и против; щом дойдете до числото 7, у вас ще се яви вътрешна борба, защо сте дошли на земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия"

       " И тъй, помнете правилото: За вашите погрешки не считайте другите хора виновни!"

        " Срещнете ли един човек, гледайте с голямо уважение и почитание към всичко, което Бог е вложил в неговата душа"

        " Казвате: „Как може да се постигне това нещо?“ – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертвува поне една трета от своя живот за Господа"

         " 3 часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези 3 часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си."

       "Помнете следното положение: Школата е място на ред и порядък. Мнозина са влезли в Школата с цел да правят опити. Школата не е място на опити. Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта"

         " Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно – винаги радостен."

          



10
            Здравейте,тъй като мотивите,които съм извлякла от беседата са същите(с много малко изключение)като извадените от Никола,ще ползвам тях:
     .Мотив от лекцията: "Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека."
       Значи затова изпитвам такава необходимост да помагам.Значи в преден живот съм отработила тая добродетел милосърдието.Важно е обаче да се прилага само когато ни я искат услугата,или имаме светлина да я направим.
 
        Мотив от лекцията: "...разумността е голяма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всяка от които има свое специфично качество. Значи разумността е качество."
         Щом сме в учениието,имаме разумност,но по-важно е, да се научим да я прилагаме във всичко и навсякъде.Учителя ни учи как правилно да живеем,а от нас се иска да прилагаме учението в живота си.Така ще поправим грешките си от настоящето и от минали животи.Разумността е необходимост в живота ни като душа,човек.Тя е съчетание на постъпка с Божия воля(изявена чрез Принципи и закони)
        
        Мотив от лекцията: "Хората, като малки частици от цялото, не разбират нещата, като Бога, и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази, именно, е разликата между Бога и нас. Ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва. Той само се весели"
        Трябва да приемем факта,че докато се научим да разбираме нещата като Бога,нашия живот на земята ще е свързан и с радости и със скърби.Защото и във двата случая научаваме по нещо.Даже по запомнящ е урока от скръбта.Нали и ние като родители  оставяме нашите деца да” падат и стават”,защото знаем че така ще пораснат?

        Мотив от лекцията: "Страданията, които вие наричате тежки, са от вас създадени. Тези, които Бог ви изпраща, са леки”
        “Да би мирно седяло,не би чудо видяло”казва българска поговорка.Или като спазваме Божествените закони,добре,но като “не” ще има тояжка. Мойсей във стария завет дава десетте Божи заповеди,а Христос ги обединява в една”Не прави на ближния си това,което не искаш да правят на тебе”

          Мотив от лекцията: "Ако вие направите някому добро и получите някакво възнаграждение за това добро, невидимият свят срещу него ще постави една черна линийка, а над нея ще пише: „Платено му е!“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!“

           Затова народът е казал”Направи добро и не го мисли”.Когато търсим благодарност за дадена услуга,вече е сложена черната линийка.Затова трябва да си помагаме,без да чакаме да ни отвръщат със същото или да ни благодарят.

           Мотив от лекцията: "Човек може да мисли като Бога само когато живее чист, духовен живот. Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява чрез него. Човек може да води духовен живот, когато прилага законите на добродетелите.”
           Може ли в мръсна вода да си изперем прането и да очакваме да е чисто?Трябва да се изчистваме,работейки върху себе си,да сме чисти проводници,с които да се изявява Невидимия свят.

            Мотив от лекцията: "Знаеш ли закона на милосърдието, например, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Знаеш ли закона на търпението, пак лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания. Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията."
             Земята както е казвал Учителя, е място на контрасти,има”+”и”--“,положително и отрицателно,лошо и добро.Земята е и училище и там има уроци,няма да мине без усилия,без упражнения,без работа от наша страна.

          Мотив от лекцията: "Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. И Христос, и светиите са се молили. Каква нужда имаше Христос да се моли? Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят? Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли”
          Чрез молитвата си,се свързваме с Невидимия свят, ние споделяме нашата радост,нашата скръб,общуваме.Христос, учениците му,Учителя, са го правили непрекъснато,колко повече ние се нуждаем от молитвата.Така Ги(Разумния свят) ориентираме какво правим,над какво работим,какво искаме,какво даваме,какво вземаме.

           Мотив от лекцията: "Не се наемайте да постигнете изведнъж всичките добродетели. Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел."
            Всеки като е работил(в този си живот)знае колко усилие му трябва да постигне резултат(добродетел),но и каква е радостта от него.Няма за къде да бързаме,защото за всяко нещо си има определено време.Не трябва и да пропускаме условията за работа.

           Мотив от лекцията: "Питам: Какво придобихте вие тази година? Почти нищо.Какво искате да придобиете през 26-та година? Някои казват, че през 26-та година светът щял да загине."
           Мотив от лекцията: "През 26-та година ще станат много чудеса: много хора ще се родят; много хора ще се оженят; много хора ще възкръснат; много студенти ще свършат университет; много уволнени чиновници отново ще бъдат назначени на служба; много мъже ще се примирят с жените си."
          Явно и тогава(1926г)се е говорило за свършеха,имало е притеснения,очаквали са се чудеса.А всъщност малко чудо ли е живота във всичките му изяви-раждане,възкресение,изгрев,залез,и във всичкото време да се движим,действаме,работим.Както се казва”Няма да умрем,но ще се изменим”

          Мотив от лекцията: "За да бъде човек пророк, той трябва да знае законите, на които се подчиняват всички явления....
Истинският пророк трябва да предсказва бъдещето, но доброто, което идва.(пример) - Когато апостол Павел пътувал с един кораб по Средиземно море, той предсказал, че този параход ще се разбие и ще потъне, но всички пътници ще бъдат спасени. "


           “Всичко е добро,когато свършва добре.”В поговорките е скрито Божественото знание.Не е ли така-нещо,което наглед изглежда лошо,като свърши добре,тогава виждаме скритото добро.А тука се визира,че истинския пророк,предсказва,дадено събитие,но предсказва и добрия резултат от него.

           Мотив от лекцията: "Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори."

           Това е много важен момент от пътя ни като ученици.Защото иначе сме като едни”плямпала”както казват хората.Така излагаме,не само себе си,но което е трагично,излагаме Учението,Учителя,Божественото.


            Мотив от лекцията: "Четете ли вестници, спирайте се върху хубавите неща от тях, както пчелите събират сладките сокове от цветята. Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени. Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание..."
           Тъй като ни е известен закона”Подобното,подобно привлича”Учителя ни съветва да се научим да виждаме само хубавото,така ще си спестим усложненията.

          Мотив от лекцията: "Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота. За Бога се казва, че е дълготърпелив. През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – любов към Бога. Значи днес ви давам програма за работа за 3 години."
         Да се захващаме за работа,щом казва Учителя,значи сега има  условия за нас(участниците тук),а който е отработил тия добродетели да работи върху други(пожелание).

         Мотив от лекцията: "Често някои ученици се оплакват, че другите ги нападали, и като не могат да понасят техните нападки, те започват да се нахвърлят върху тях, да ги наричат лицемери. Това са празни думи, които не (се) позволяват на ученика да употребява. За всяка празна дума той ще дава отговор пред Бога. Много от учениците си позволяват голяма свобода, която граничи с понятието „слободия“."
         Мотив от лекцията: "Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език. Той може да превръща всички отрицателни мисли в положителни."
          Колкото и да ни е трудно,трябва да се научим да се отнасяме добре едни със други,ако искаме да сме ученици на Учителя(както казва добра обхода)При вътрешен стремеж и ползвайки наставления от беседи,формули,молитви се получава резултат.

         Мотив от лекцията: "Под думата „Учител“ ние разбираме великата Божия Мъдрост, която внася нови форми, нови идеи и чувства в живота."
         Така е, виждаме с идването на Учителя,идва новото-бум в музиката,бум в науката(парна машина,електричество,атом и т н.),Невидимия свят  дава свидетелство за себе си(спиритични сеанси)изобщо новото е тук.

         Мотив от лекцията: "Да бъдеш разумна душа, това подразбира да водиш съзнателен, разумен живот...
Щом сте разумни души, ще ви се проповядват Божествени идеи, ще ви се говори на Божествен език. Говори ли ви се на Божествен език, и вие ще говорите по същия начин."

          В своя път душата стига до зрялост т.е.необходимост да води разумен живот.Ако вярно,постоянно и последователно следва своя път,ще й се проповядва Божественото,ще й се говори по Божественому,а и тя самата ще говори така.

11

    В Словото на Учителя има всичко за живота,То е наука за живота.Само ще цитирам казаното от Учителя за мисълта в беседата"Носител на Божиите мисли"от Рилски беседи"Благословена между жените":
    "Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли,които първо преминават през дихателната система,дето се преработват,трансформират и от там чрез кръвта отиват в мозъка.Значи,човек не може да възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка.От въздуха,чрез вдишването,те отиват в белите дробове,а после в мозъка на човека,който ги облича във форми и изявява навън,за да станат видими.Когато някой каже,че му дошла някаква мисъл отвън,той е прав само в този смисъл,че е възприел,наистина,мисълта,но през какъв път е минала тя,той не знае това.Мислите не минават направо през черепа.Въздухът е главният носител на мисли.Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздуха,човек не би могъл да възприеме никаква мисъл.В този смисъл свещенно нещо е дишането.Ето защо човек трябва да диша правилно,за да може правилно да възприема Божествените мисли от въздуха и да ги предава после на мозъка."(19.август,1930г.)
     

12
Школа / Re:19.02.2010 Обмяна, ООК, 24.02.1926г.
« -: февруари 26, 2010, 02:01:02 am »
 
     Здравейте,не мога да не откликна на зова,който отправят брат Никола,Васил,че това да пишем есе(на мен по ми допада братски разговор)е много важно,необходимост в нашето духовно израстване.Благодаря за светлината,която ми дойде чрез тези братя,чрез този форум.
     Мотив от беседата:
     " Можете ли да повдигнете енергиите на човека към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана."
 
     Можем ли да помогнем на душите с нас, в живота.Ако имаме сходна опитност- да,но много важно правило е да искат,търсят нашата помощ.
     
     Мотив от беседата:
     "За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово."

      Тук идва в действие казаното в библията"Господ дава,но в кошара не вкарва"или всяко нещо трябва да си го отработим,за да стане наша опитност и ни ползва.

      Мотив отбеседата:
      "Какво е нужно за придобиване на таланти? – Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват."

      Условията за "нещо"ги създава Невидимият свят,а от нас се иска да осъзнаем,че сега е момента и да работим.

      Мотив от беседата:
      "Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш."

       Трябва да се научим сами да се оценяваме правилно,а дали е така,се вижда най-добре, във времето.

        Мотив от беседата:
        "Любов, която наранява, се отстранява. Тази любов съществува и между светските, и между религиозните хора. Те постоянно се критикуват. Да обичаш един човек, а при това да одереш кожата му, в това няма никаква философия. Според новото учение да обичаш някого, значи да намериш в него онова добро, което е скрито от очите на всички околни. "

         Колко често ми се случва да наранявам с критиката си любими хора,а трябва да се науча да ги виждам в развитие,като за сега се държа за поне едно добро,което има всеки.

         Мотив от беседата:
         "Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето равновесие?“ – Дръжте в ума си великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено"

          Няма случайни случайности както се казва,всеки от нас се е убедил в тази истина.Затова трябва да се научим да сме в самообладание във всяка една ситуация.

               

Страници: [1]