Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Никола Дамянов

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 7
31
...
Но имам един въпрос: Може ли винаги да се молим за близките си? Не се ли намесваме така без да искаме в тяхната карма и искайки нещо добро за тях, не става ли точно обратното? Понякога страданията са изпратени с определена цел – да настъпи някакво изменение в духовното израстване. Изобщо кога трябва да се молим за другите и кога не?


Има основание за такъв въпрос,...и ми се струва, че проблема е в оцветеният текст в червено.
Какво имам в предвид? - Може би, хората, за които се молим е необходимо да са осъзнати и да искат, а не ние да искаме вместо тях.
Всъщност на практика често се получава подобно разминаване, защото сме пристрастни, тоест чувствата и емоциите ни към нашите близките са обикновено доминиращи и най-вече при положение, когато те имат проблеми или се нуждаят от помощ.

Смятам, че "проблем" няма да има, ако ние вместо да "искаме" нещо за някой, трансформираме нашите искания в ПОЖЕЛАНИЯ. С други думи казано -  просто да не конкретизираме наши искания за някой друг,...особено пък, ако не сме убедени каква е  Божията воля, която касае конкретният Път на развитие.
Практически това изглежда така - в молитвите си да пожелаваме на някой Светлина, Вяра, Разумност,... и нека Бог да определи как?, количеството? и какво? да дава на Душите (нашите близки!), за да могат те да извървяват по-безпроблемно своят Път и да съзряват устойчиво.
Мисля, че така няма да има "вмешателство" от наша страна, за което Анета с право повдига подобен въпрос.

Поздрави. 

32
Мисъл за деня:
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."


Четейки днешната мисъл за деня, оставам с убеждението, че доста хора, ако я разберат,...то материалният свят, пазарна икономика и потребителското общество, биха се сринали за неимоверно кратко време... Вие как мислите?

Основание да си мисля така ми дават ключовите думи:  " ...удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека." Дефакто сега почти за всички хора УДОБСТВАТА, се изразяват във външното материално изражение...По-добра къща, по-голяма..., по-широка..., повече "екстри" (басейн, джакузи, вани...), по-голяма и по-удобна кола,...па добро обзавеждане...
Е, ... по света (примерно на запад!) това си е основна цел и смисъл за цял живот, но не бих казал, че това не се отнася и за тук. В България хората не са заможни, но съм забелязал, че с повишаване на приходите, дори и при съзнателни хора, водещи някакъв духовен живот, потребностите растат пропорционално.  :)
Мога да дам примери и за много хора, които въпреки, че са опитали от "удобствата" предлагани от един вътрешен живот, при предоставена им възможност избират изцяло "външни удобства"...Темата е сложна и парлива,...и не бих искал да задълбаваме в излишни спорове и уточнения.  
В този ред на мисли,... май с нищо не се различаваме от едно безумно потребителско общество (тук в България!), с изключение на това, че за сега Бог не ни е дал материално изобилие, с което може би временно ни щади и предпазва...
Какво ли ще стане, ако благата се отприщят от Небето? ... Имам усещането, че за нула време ще се "издавят" доста духовни хора, защото изкушенията никак не са малко, а оправдание има за всичко!

Няма значение! Мисълта ми беше, че... "удобствата" идват от вътре. Добре!
Някой би ли споделил как го разбира това нещо, но не от гледна точка на теория, а от гледна точка на личен опит и наблюдение...?
Бихте ли споделели случки или лични преживявания, с които сте проверили тези думи и твърдения, казани от Учителя, които са според мен много съществен Закон.

Поздрави.    

33
Здравейте!
Днешната мисъл за деня е много по темата и за това ще се опитам да споделя мисли...

Мисъл за деня: (29.04.2010, четвъртък)
"Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Законът е: ако изпратите тази мисъл, както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот. Сега за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят"

В мотива се споменава за познат Закон, свързан с изпращане на концентрирана ДОБРА мисъл към целият свят (всички хора по Земното кълбо). Интересен и ключов момент обаче е, че това, ако се направи "както трябва", то работата, която ще извърши човека през този момент е равностойна на работата, която човек може да свърши през ЦЕЛИЯТ си живот. Дали нещата не са засилени малко? - нормално е човек да си зададе подобен въпрос.
Според мен подобна съпоставка не е силна или преувеличена, а по-скоро тя се дължи на това, че е много трудно човек да обхваща в мислите си глобално нещата (да се мисли за всички хора по света!). Обикновено човек ограничава мислите си във своите си задачи и проблеми или тези на своите близки и познати.
Погледнете само какъв призив (задача!) отправя Учителя в цитата - да се направи САМО 5 минути излъчване на добри мисли към хората по Земята. Нищожно време - ПЕТ МИНУТИ! За да се убедите в тази нищожност, направете сравнение с безцелното висене и чатена в нета, което правим всички ние и други подобни безумия, с които човек похабява сигурно стократно повече време,... ежедневно!

Как се връзва тази мисъл с идеята за "Паневритмичен пояс на Земята"? - Същността на идеята, да се играе Паневритмия  "щафетно" от хора от различни точки на Земята, улеснява изключително много този Закон, за който споменава Учителя.
Улеснението е изключително от ПРАКТИЧНА гледна точка!
Как? - Нека например имаме ориентировъчно време след изгрев, след което време да се играе Паневритмия от групите. Това е само ПРАВИЛО! От него следва, че може да има изключения, които да се съобразяват с ангажираността на хората... Паневритмията не е военен марш след сутришна проверка при изгрев, където да се отбива някаква рутина или задължение. Напротив! - нещата е необходимо да стават с убеждение, желание, необходимост, хармония, разумност...Няма спор за това (надявам се!).

Практически как изглеждат нещата? - човек се събужда един час по-рано, за да ходи на Паневритмия... Представяте ли си тръпката, която се поражда от това, че някъде съседна група вече е посрещнала Слънцето и е започнала играта... Съзнателно и естествено ти излъчваш позитивни и добри мисли, към тези хора и се радваш, че след 40-50 минути, ще приемеш "щафетата" и ще удължиш времето на едно ментално и енергийно общуване с Невидимият свят, каквото е Паневритмията.
Представете си сега, че се придвижвате към мястото, където ще се посреща организирано Изгрева и ще се играе... Та нима човек няма да се свърже поне още няколко пъти мисловно със хората, които играят вече някъде там в пространството, ...с онези хора, които са в динамична медитация и отправят молитвите си към Бог в настоящият момент, докато ние ходим? Аз примерно бих непрекъсното си мислил за тях и бих им изпращал положителни мисли, хармония и благословение, докато си вървя...За какво друго да си мисля?!? Значи, ако това се прави и от други като мен, ще се получи нещо като преливаща се ментална подкрепа и позитивизъм, отправени към вече играещи хора,...та нима това няма да даде някакво отражение на последните?
От друга страна  вървейки, аз неминуемо бих се свързал и мисловно с тези, които още спят или току що се събуждат, и са определили днешният ден, за да играят Паневритмия. Отново съвсем естествено и закономерно аз бих им изпратил добри мисли за благоразположение, будност и бодрост. Неминуемо ще им пожелая сили и енергия, за да могат да продължат след час-два молитвеният лъч, ...и да могат в хармония и братско единство да изиграят целият танц.

Като равносметка до тук, някой може ли да сумира, колко пъти от по пет минути аз бих излъчвал позитивни и добри мисли към различни хора, още от самото си ставане и в първите няколко часа от моя ден? Май сметката е много повече от 5 минути, нали?
А нима нещата няма да продължат и през остатъка от деня? - Примерно... Поне няколко пъти като погледна часовника си ще си помисля нещо от рода - "Ей, стана 17часа ... Навярно вече са се подредили приятелите от Калифорния или от Канада в кръга... Дали са започнали вече?  Дано Господ да е с тях и да са здрави, бодри и хармонични..." и ... не знам още колко много позитивни мисли бих им изпратил.
Друго...! Да си представим, че си лягаме. Аз по принцип винаги си правя кратка ретроспекция на деня,...някаква молитвичка... Ако знам обаче, че утре сутрин ще ставам за Паневритмия, няма ли да си помисля за това "как я карат" групата от Япония, Корея или Нова Зеландия, например... Просто ще е невъзможно да си затворя очите, без да им пратя и на тях позитивна мисъл и пожелания за благословение. Това пак повтарям ще става ЕСТЕСТВЕНО и НЕПРИНУДЕНО,...защото нас ще ни свързва в единство космическя ритъм - Паневритмията, която играем заедно. А нима тогава молитвата и пожеланията (естествени и непринудени!) не са най-силни?

Какво можем да кажем като равносметка и обобщение от всичко написано от тук? - излъчвайки ежедневно и спонтанно добри мисли към хора, които дори не познавам лично, и с които ни свързва само Паневритмията, по закона на баланса, ние също ще получаваме обратно много положителни мисли, благословение, хармония... По този начин ползата за хората играещи Паневритмия, ще се умножи многократно като следствие, от една вече преливаща се и застъпваща се вълна от Паневритмии, опасваща Земята. Така благословението, разположението, удовлетворението и енергиите за всеки участник по отделно ще се мултиплицират изключително много.
Друго - представете си пък как ще се чувства един новодошъл, присъединил се да поиграе от любопитство или да изцели нещо човек? Та нима няма да стават чудеса тогава, ако толкова много Любов и позитивизъм се въртят и обменят в Земната орбита и съответно се позиционират и концентрират в движещият се за момента Паневритмичен кръг? Помислете и в тази насока...  

Защо пиша всичко това? - пиша го в отговор на вчерашният си (предходен) пост, където споделих как е възникнала идеята за подобна тема и споменах, че сме коментирали тематики за "ролята на Паневритмията, за Нейният смисъл и големите възможности, които Тя предоставя в общочовешки план".
Ако някой вникне добре в написаното до тук, ще види много ясно в какво може да се изрази "общочовешкият план" на Паневритмията и да усети още по-осезаемо нейните големи възможности в изпълнението на Божият план тук на Земята. Такова нещо може да го сътвори само един ВЕЛИК Учител!  

Накрая - трябва да се каже, че идеята е много ТРУДНА за реализация, но това не означава, че е невъзможна или утопична. За критикуващите,...може би ще споделя мисли някой друг път.
Като последователност и реализация на идеята (което не е задължително!), я виждам така - всички Паневритмии, които се играят в момента са като едни малки светлинки (проблясъци) и те могат да започнат да се обединяват насочено в посока от изток към запад... Изгрева дава направление и е отправна точка за време. Естествено "обединението" ще започне от България, защото тук най-много групички и хора се включват,... поне за сега! Образно, свързването между отделните играещи групи в различни точки от страната, ще представлява нещо като едни малки "насочени лъчи". Да! Това е възможно дори и в малка България, защото Слънцето изгрява за различните райони в толеранс от около 20 минути. Следователно няма проблем и може да се направи ментална "връзка" и да се синхронизират участниците. С времето този насочен лъч ще се удължава и в него ще се включват все повече групи и участници, от други светещи точки по Земното кълбо. Ако си го представим с "3D идеалистично виждане" :) , безспорно на места ще се получи насищане на удължаващият се и уголемяващ се "Паневритмичният лъч", който неминуемо ще прерасне във "ВЪЛНА" (това е и крайната цел!). Всъщност за преливащата се "вълна", част от Паневритмичният пояс на Земята, няма да е проблем да "прескочи", дори часови пояси, където няма групи или няма подходящи условия за играене на Паневритмия.
Отделно казахме, че ще има и групи, които поради ангажименти ще играят не точно на изгрев, поради обективни причини. Тези "изключения" също ще са за добро, защото могат да "покриват" също време, когато в друг часови пояс не се играе... Следователно "Паневритмичният пояс на Земята" не е една идеалистична утопия, от гледна точка на едно енергийно и ментално преливане - приемане и предаване на позитивизъм. А нима това не е най-важното и основно нещо както за развитието на хората, така и за Невидимият свят?

Поздрави.

    

              


34
Здравейте!
Преди около година имах подобна идея "Паневритмичен "пояс" на Земята", за която писах в Портала ( http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=6586&st=0 ). Виждам, че сега там нещата се раздвижват и мисля, че ще е хубаво и тук в тези форуми да се споделят мисли и коментари в тази насока.
Всъщност трудно е да се каже, че идеята е моя. По-скоро идеята е може би отговор на въпроси, върху които дискутирахме тогава с приятели относно ролята на Паневритмията, за Нейният смисъл и големите възможности, които Тя предоставя в общочовешки план.   
Това не са общи фрази, необосновани думи или голи хвалебствия,... но няма да се обосновавам или уточнявам на този етап.  Ще кажа само, че Съдбата ми отреди доста години да гледам Паневритмията от вън (стотици пъти!), без да играя... Имам доста медитации, опит и размисли при наблюдение на различни играещи групи, от гледна точка на състав, численост и музикално оформление. Така че, ако споделям мисли, трябва да уточня, че те ще бъдат от тази гледна точка. (другата като играещ, също я имам, но ще я избягвам!)

Като начало ще копирам цялото ми мнение, а с времето при желание и разположение ще коментираме и конкретни неща.

"Накратко идеята се състои в това - във всеки часови пояс от Земята да се се намерят хора, които да желаят да играят Паневритмия в предварително определено точно време.
Начинанието не е лесно, но нищо лошо да се сложи началото все пак ... :)
Още повече,че и идеята ще произлезе от едно място като настоящите форуми, където доста хора се стремят да водят съзнателен живот.

Организацията е сложна, но затова пък като начало може би трябва да се наберат желаещи...В този ред на мисли, нека всеки който знае, че негови познати играят някъде по света Паневритмия, да се свърже с тях и да каже за идеята или да остави координати тук.

Не съм влизал в подробности, но ако има съвети относно часовите зони и идея кое е най-подходящото време за игра ...Всичко ще бъде добре дошло!

Първоначално може да се играе веднъж седмично (почивните дни), като тенденцията да остане за ежедневно изпълнение. Все пак Слънцето не грее само през почивните дни, нали? :)

В крайна сметка аз си го представям като един лъч, който обикаля Земното кълбо, като се получава едно ЗАСТЪПВАНЕ на отделните Паневритмии на различните групи. Горе долу трябва да има минимум 24 групи, които да играят в 24-те часови пояса в уречено време. Продължителността на Паневритмията е някъде около час.
Разбира се, че като за начало някъде, където няма група може да бъде принципа "И сам войнът е войн", тоест Паневритмията може да се играе и от сам човек или двама, например... Бройката да няма значение, а да се спазва идеята и "покритието" на зоните.

Пожелавам Светлина, Успех и Късмет на всички желаещи да се включат в реализирането на тази идея ! "


Накрая - иска ми се да благодаря на всички братя и сестри, които приветстват идеята и мислят за нейното развитие в Портала. Надявам се, че ще има развитие и тук. Прегърнете идеята като своя, защото тя гарантирано е идея на Всемирното Бялото Братство и за в бъдеще ще служи като една стабилна основа, върху която ще се развиват взаимоотношенията и хармонията между разумните човешки същества от ВСИЧКИ точки на Земното кълбо, без оглед на местоживеене, раса или етническа принадлежност... Това го казвам отговорно, а и лесно може да се докаже подобна теза. Замислете се и ще се убедите сами!

Поздрави.   



 

35
Мисъл за деня:
"Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него."

Много съществена мисъл е днешната и в нея се говори отново (за кой ли път?!?) за МОЛИТВАТА.
Причината за подобна повтаряемост е може би в това, че това е единственият начин на "връзка" на човек с Бог. Този род "комуникация" и друг път сме го коментирали при дискусии за ясновидството, например. Изобщо молитвата и интуицията са основа, която ако човек я разбере добре, ще може навярно доста свободно да си "говори" с Бог. :)

Интересното в днешната мисъл е това, че се разглеждат по-скоро следствията от молитвата. Значи при осъществяване на правилна и регламентирана "комуникация" (дори и тя да е непълна, тоест интуицията да не е много развита!), човешката аура укрепва много и тя става "неуязвима за по-нисшите околни влияния."
Друго следствие от молитвата е и това, че чрез нея човек се "огражда" от заобикалящите го "тревоги и страхове"...
Може би всеки е запознат с това или е чел нещо повече от Беседите, но ми се иска да коментираме нещо по-практично по тази тема. Да коментираме личния си опит и наблюдения в тази насока.

Споделете тук нещо по-конкретно от вашият опит за това как се молите:
1.По колко пъти на ден и как се молите? Имате ли си някакви лични ритуали или наряди? Какво си казвате?
2.Имате ли на практика получени някакви резултати като "укрепване" на аурата или "ограждане" от лоши неща? Споделете случки или опитности в тази насока.

Мисля, че ще сме си полезни взаимно, ако разискваме и споделим свои опитности в тази насока...
Човек винаги може да научи нещо ценно или да се усъвършенства в тази необятна област на "комуникация", така да се каже.
Аз също бих споделил мисли, но не знам дали има хора, които гледа сериозно на този въпрос и такива, на които им е интересна подобна тема.  

Поздрави.


  

36
Здравейте!
Както обикновено, нищо конкретно по темата не се казва, а по-скоро е имало "изпускане на пара" в някой от мненията по-горе. Принципно чета бегло и повърхностно, емоционални и мисловно разпилени постове, и спорове свързани с тях.

Иска ми се да коментирам следното:

...
А относно период 2000-2045 - ами това не е ли
 диктатура на монополите, на  алчния  капитал, на политическата корупция, икономическа спекула. А колко нови войни и болести нелечими се появиха,  че и станаха твърде масови.
Медиите и изкуството са все по-агесивни и пошли, да не коментирам текстовете на чалгата и нейните певици. Храмовете  в Европа ги продават  и стават  дискотеки...
Но това са само симптоми на едно  обезверено и деморализирано човечество (макар да има и светли изключения).
Нима тази морална деградация не  отговаря на това пророчество?
Нима  духовната деградация не е по-страшна от физическата смърт.
Според  мен е.
За мен разминаване на думите няма.


Ето и едно кратко определение за диктатура от уикипедия:
"Диктатурата е автократична форма на управление, при която управляващият е един и се нарича диктатор. Той се ползва с властта благодарение на личните си претенции за нея, а не въз основа на действието на някакъв монархически или династичен принцип."

Каква е ползата да защитиш дадена своя позиция (независимо за какво!)  като вземеш утвърдени термини или понятия, и вкараш в тях собствени си виждания, определения, усещания и чувства?
Всеки, ако започне да прави така къде ще му излезе края?
Меко казано подобна "философия" не е полезно за никой!
Не казвам това като упрек към Делфин123, а по-скоро го казвам с болка, защо през годините съм се нагледал на дори по-силна сектантска безпомощност, с която много хора се опитват да обясняват Словото.
Кому е нужно това? Защо се прави?
Не е ли по добре, човек да премълчи, от колкото да прави коментари на всяка цена, когато няма аргументи или не звучи убедително?
Дали така човек не се семоубеждава в "правотата" си, в която той самият се съмнява?
Няма значение! Реторика...
Практиката ми показва, че ползите от подобни изказвания се никакви, а вреди определено има...
Първо човек вреди на себе си, като се вкарва още в по-голяма заблуда, вместо да вземе да изследва по-дълбоко нещата и така да постигне Истината.
И второ - по този начин може да се предизвиква присмех и подигравка във всеки средно интелигентен човек, който по-скоро се би разочаровал от подобни изказвания и респективно, би се дистанцирал от Словото и Учението, с което не се е запознал в подробности.

Пак казвам - НЕ УПРЕКВАМ НИКОЙ КОНКРЕТНО!
Примери с други подобни братски мнения (извън форумите!), също могат да се забележат често. 
Просто споделям мисли в тази насока и се опитвам да дам теми за размисъл, които евентуално могат да са от полза...

Поздрави.



 

37
Цитат
Мисъл за деня:
От Невидимия свят всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на Земята. Тъй щото, щом сте слезли на Земята, вие не сте от търпеливите. На Земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си
.
Ще ви бъда благодарна, ако коментирате точно тази мисъл.

За търпението е говорено много (в Беседите и не само в тях!). То е един от основните добродетели, върху които човек трябва да работи най-много.
Защо най-много...? Защото там е най-трудно! :)
Трудността идва от там, че човек живее в сват с крайни величини (време и пространство), а в Божественият свят такива параметри (ограничения!) няма.
От тук се получава и разминаването, тоест човек проявява нетърпение или прибързаност, защото смята че ще има недостиг на време,...за да се случи или да се извърши дадено нещо.
Проблеми в тази насока се решават по "приоритетен" метода, който основно изисква разумност в подреждане на действия и желания... (друга тема!)
Всъщност задавали ли сте си въпроса, защо има Божи план, примерно за Земята да говорим? Причината е май в това, защото имаме фиксиране на крайни стойности (граници на живот на флора, фауна,човек...), а при тях обикновено трябва да се Планира...  :)

От друга гледна точка имаме и пряка зависимост на търпението с Вярата. Колкото повече има човек истинска Вяра и е убеден в непреходните ценности, толкова има по-малък проблеми с търпението си.
Изобщо нещата (добродетели, качества...), които трябва да учи и усъвършенства човек, са не само свързани, но са и в ПРЯКА взаимозависимост. Ако човек схване много добре тези зависимости, то той може да се помогне много за подобряване на "разпознаването", за което си коментирахме преди дни...
Примерно - даден човек декларира и убедително говори за своята голяма вяра в Бог и голям опит в тази насока. ОК! Аз примерно винаги бих се възхищавал на такива хора и бих изказал огромното си уважение и подкрепа към тях. От друга страна обаче, ако същият човек проявява изключителна припряност или липса на търпение,... аз лично бих се усъмнил в подобна "силна" негова вяра и бих допуснал, че по-скоро човека има някакъв проблем. При подобно драстично разминаване между добродетели или обратното,...  почти винаги можем да достигнем до ОБЕКТИВНИ изводи и да разберем Истината за някой. Субективизма е минимален и нищожен при това положение.

Поздрави.

38
Здравейте!
Тъй като настоящето мнение излезе много дълго, за което съжалявам, го разделям на три части и всеки да си чете, това което иска...
По долу извън темата отговарям на Ирина и Вили Николова (първите две части), а  в последната - отговарям по темата на въпросите на Делфин123.
Моля, ако пак някой реши да коментира въпроси извън темата, нека си направи нова такава. Така ще е по-удобно да си разискваме и дискутираме там.

==============================


Лесно е да жертваш друг, но себе си..!? А би ли отговорил Лот с "да", ако имаше избор дали да мърсуват С НЕГО?
За мен това е Истинската жертва - да жертваш себе си, а не друг.

С това не съм съгласен, защото жертвата е един голям изпит и той е свързан с "най-милото", относно което човек решава дилема за "раздялата", най-общо казано.
За хора, които имат деца - те са най-скъпото нещо за тях. Те са "ахилесовата пета" и респективно с тях се свързват най-големите изкушения и изпитания. Там са и най-големите "атаки" от Черната ложа и съответно провали за семейните хора... Това често е и за "добро", защото не малко хора са станали духовни, на базата на неволите,които им са поднесени чрез техните деца. Дълга тема...
В този ред на мисли смятам, че ако на Лот му бяха предложили "да мърсуват" с него, а не с дъщеря му, това щеше да му е най-малкият проблем. Дори бих казал - голямо улеснение биха му направили по този начин.  
Иначе, що се отнася за лична "жертва", при която ти жертваш някой друг (непознат!), то това изобщо не е жертва По-скоро това е голяма заблуда! Да жертваш за идея или за свои вярвания и убеждения някой друг, не само не е нито правилно, нито препоръчително,... а е и голям ГРЯХ!

==========================================

...
аз до сега,колкото и да "свалям летвата" истински Лот не съм срещала, но съм убедена че има живи Учители между нас и вярвам че "от горе" не са ни оставили сами като виждат колко сме объркани.За нас остава да ги разпознаем и мисля,че не е чак толкова трудно.Мога да споделя и моите критерии : Като за начало e начина на общуване-открит и естествен,Словото му е необятно,но лесно и разбираемо.За разлика от многото "доброжелатели" един Учител никога няма да ни "задръсти " с купища теории и сложни изрази,напротив.Той използва нашия личен житейски опит и с реални примери ни помага да разберем и поправим грешките си. Учителя има Любов и Търпение, но винаги казва Истината и работи със закона на Правдата,което е най-неприятното за нас учениците и с лека ръка можем да отхвърлим Божия служител.Дори и след това Учителя не се сърди,не заплашва,не обижда,както много самозвани,той само напомня и предупреждава.Останалото е въпрос на личен избор,а оправданията са за наша сметка.
...

 

Мнението е извън темата, но ми се иска да кажа, че аз подкрепям в голяма степен тези критерии, макар че могат да се систематизират още и да се добавят навярно още много неща.
Ще се опитам да добавя само една идея още...
Истинският Учител се различава не толкова по количество знания от другите учители, а по това, че той има МИСИЯ!  Много хора могат да говорят красиво, да поучават и да казват мъдри неща, но тяхната мисия е "локална", ако може така да се каже...
Ще използвам библейската мъдрост, че при наличието на Мисия и Учител за нейното реализиране, много хора са "призвани, а малко са избрани!"...Това значи, че има доста напреднали хора с качества и добродетели "слезли" от небето (призвани!), но само част от тях ще се реализират, тоест ще бъдат "избрани"... Така има взаимозаменяемост, все едно Невидимият свят се е презастраховал от липса на "кадри". При това положение пък имаме и свободен избор, който всеки може да употреби както си реши от избраните. Примера за Школата на Бялото Братство, Изгрева и Учителя е много показателен за това отношение.
Друго съществено нещо - в подобна Школа (при истински Учител!) обикновено се Работи (има СЛУЖЕНЕ!), което е основно занимание, а паралелно на това се и учи човек - второстепенно нещо. Всъщност ученето в една реална Школа е лесно, защото Учителя е този, който носи персоналната отговорност за всичко. Той всъщност е личността, която може да разрешава безпроблемно, лесно и правилно всички съпътстващи проблеми. Проблеми както от лично естество, пряко касаещи учениците, така и проблеми от организационен характер и взаимоотношение.
Колко е лесно само, ако си с Учител до себе си? Значи единствено ти е необходимо да можеш да Служиш, а другото се подрежда по един хармоничен и лесен начин!
В този ред на мисли, накрая ще кажа, че аз никога не бягам от това някой да ме поучава, съветва или нещо подобно. Приемам с отворени обятия всеки, който иска да се изявява като учител или "избира" последователи... Винаги давам шанс на такъв човек да се изяви, като Учител например, но той трябва да отговаря на определените от мен критерии. Защо трябва да отхвърлиш някой преди да си го проверил? Еми, ако е Учител? Можеш ли да проиграваш така лековерно своя шанс и възможност?
Мисля си,...аз например, ако бях на Изгрева с радост бих служил и не бих се притеснявал да правя и най-елементарните и незначителни неща, ако се налага... Примерно бих им лъскал обувките или чистил тоалетните, ако трябва... Няма значение. Всичко бих правил! В този смисъл не мога да разбера как някой хора от онова време са се карали там на Изгрева и са се "съревновавали" кой е по-духовен или напреднал. "Човещинка си е!" - както се казва, но трудно го разбирам, а от друга страна пък подобни неща само издигат повече в очите ми Учителя, за това че е успял и още повече ме убеждава в Неговата голяма Мисия.  
В днешни дни нещата май са аналогични... Пак става някакво лудо и безумно надпреварване за това кой е по-голям разпространител на Словото например и в резултат на това, всеки гледа да се качи на раменете на другия и да вика от "високо" - "АЗ СЪМ! АЗ СЪМ!"... Безумие, инспирирано от човешка завист и ограниченост, а къде отива тогава съзнателността, духовността, добродетелите? А да не говорим, че със своето разпространение на Словото и "служене", някой са си направили доходоносен бизнес - "духовен" може би ?!?  Много теми за размисъл има в тази насока, но ще спра до тук...  

==============================================

Конкретно по темата, за което е писала може би само Делфин123 :

...
"Изгревът на Бялото Братство", том 2, стр38-39:
" Свършекът на века се изразява в едно чистене на старото човечество, за да може  на негово място да дойде Новото човечество.
Това чистене и "свършекът на века" се извършват от един период от 45 години.
Този период е започнал от 1900г и ще завърши 1945г.
От 1945г. започва друг период, който също ще трае 45 години до 1990г.
Идват такива времена и такава власт, че който й се противопостави, ще си положи костите си  на земята.
Настава една голяма диктатура, която е допусната, за да се изчисти застоялата тиня...
След този период ще има кратка почивка до 1999г., която ще е най-благоприятна  в духовно отношение за Бялото Братство
А след това ще дойде нов период, с още по-страшна диктатура от тази, която има да дойде
Tя също ще трае 45 години.

За нея се говори в     Откровението на Йоана гл.21, ст.8.:
"А колкото за страхливите, неверващите и, мръсниците, убийците, блудните, чародейте, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел"
А за праведните Господ е промислил:
А какво е това? Ще намерите в гл.21, ст.6 от Откровението на Йоана:
"И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфата и Омегата, началото и края. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследва тези неща: "Аз ще Му бъда Бог и той ще ми бъде син"..."

Значи от горните сметки излиза, че сега вече сме в епохата на "по-страшната диктатура" (първите и 10 години минаха!) и това трябва да ни успокои, защото ще ни се размине 2012г., която коментираме...
Бих попитал - В какво се изразява настоящата диктатура Делфин123? Кой е вожда? Кой е малтретиран? Кой е с ограничени права? Аз последните десет години поне не съм забелязал това, но мога и да греша ?!!?
Всъщност не се ли хващаме за едни думи, а да игнорираме други, само и само да ни се вържат сметките, които си ги правим и да се успокояваме - "това нас няма да ни стигне, да му мислят тези след нас!". :)  

От друга старана, ще ползвам един цитати на Вики3 (благодаря и!) от сходна тема в Портала, където Учителя е каза други неща в Беседите си:

"Има друга опасност сега. Ще минем през една зона, дето нашата Земя има опасност да се запали.
Като се запали, всичко, каквото има по Земята, ще изгори.
Туй ще го намерим в посланието на апостол Петър.  
...Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде."
 из "Ще бъдат научени"
и
"Свършването на света се обуславя от греховете на хората.
Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град."
из "Живите закони на добродетелите"

Цитатите на Вики3 са доста по темата.
Според мен е очевидно обаче някакво разминаване между цитати? :)
Някой задава ли си въпроса, защо така се получава?
На какво се дължи това разминаване?

Всъщност, аз имам отговори на тези въпроси, но не ми се пише сега, а и отговорите са много лесни и всеки сам може да си го открие.  

Коментира ми се по-скоро следното от Делфин123 :

...
За щастие,  в разговора се разбра, че несбъдналите се апокалиптични предсказания за  слънчевото затъмнение през 1999г. имат много много положителна роля. Сега много хора приемат това като аргумент, че ще оцелеят и не трябва нито да се тръшкат да страдат и да се страхуват, нито да си мислят, че трябва да хапват  и пийват  като за последно.
...

И аз мисля, че събитията от 1999 са за щастие, и че са изиграли "положителна роля", но не в смисъла който се разбира в цитата, а точно обратното... :)
Какво имам в предвид? - Нека да се върнем назад в 1999г... Голям страх си беше! Колко "духовни" хора изникнаха тогава... Нямаше места за палатки ЕДИН месец по рано в лагера на Езерата.  Имаше слух,...ясновидец предрекъл, че тези места щели да се окажат незасегнати от бедствия.
Много ми беше смешно, защото бях убеден, че нищо няма да се случи тогава, а хората, които уж разсъждаваха като мен, бяха много притеснени и демонстрираха "набожност"...Какви ли не школи, йоги и други духовни образования имаше. Молитви. Ритуали... Не ми се дават примери, но много забавно беше да се наблюдава от страни цялата пародия и изявена куха духовност от хора, които в следващите години не съм срещал повече в лагера. :)

Мисълта ми е друга... Налице е страх от някакво събитие, което лицемерно или не (няма значение!) силно е засилило желанието за живот на маса народ (хора по ЦЯЛАТА Земя!) и това ги е направило по-добри, по-разсъдливи, по-духовни... няма лошо в това!
Въпрос - как при това положение можеш да се предположи, че всички тези Души могат да "отлетят" в астрала при едно всеобхватно бедствие? Някой дава ли си сметка каква "анархия" ще настане там?
От друга страна си има точни Закони, когато една Душа си заминава. Учителя също е споменавал за тези моменти, и целта е тя да не бъде "ограбена" при подобен преход...(друга тема!)

Основното, което искам да кажа е, че когато ПОВСЕМЕСТНО И МАСИРАНО има нереализирани огромен брой съществени желания и стремеж за тяхната реализация (нищо, че всичко е плод на страха!), "спусъка" не може да бъде натиснат. Получава се противоречие със Законите!
Кога може да се приложи "рестарт"? - Когато хорицата са се разпищолили и разгащили до безумие и самодоволно се наслаждават на величието си, а за ценности и духовност - дума не може да става. Това е  ИДЕАЛНИЯТ момент за "рестарт", според мен, ...но мога и да бъркам?!? Ако има някой аргументи в обратна посока да казва.  :)

Накрая -  един цитат от Учителя (отново публикация на Вики3):
"Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тези хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва, Бог е отменил присъдата.  " из "Живите закони на добродетелите"
Пак опряхме до праведни и молитви, които могат да отлагат "рестарти"!
Значи с право сме се ориентирали да търсим аналог на Лот, защото дори и да има обезумели хедонисти навред по Земята, плуващи във своето материално самодоволство, трябва да се докаже, че системата работи,...че системата е произвела нещо качествено, което е тук и сега. Ние всъщност търсим само един продукт - един праведен човек!
"Свалихме летвата" и оставихме в Лотовия аналог да търсим само критерия "неподвластност на пари" - един, но много труден критерий!
Дайте да мислим сериозно...Давайте примери (без имена, просто разкажете истории, съдби!)
Огледайте се около себе си, ...но може да се ползват и примери за които сте чували или чели, и които реално съществуват там някъде по Земята.

Поздрави.
 






  
        

39
Здравей bobi57 !
Ще се опитам и аз да отговоря на поставените от теб въпроси, но да си призная, че малко съм затруднен, защото не е цитирана точната Беседа, а доста често нещата се казват в контекста на дадена мисъл и е добре да се проследят нещата цялостно. Във връзка с това направих предложение в подтемата "За размислите върху мисли от Учителя", което се надявам, че ще се имат предвид за в бъдеще.
Конкретно то твоите цитати:
... от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...

Думате, която могат да "отключат" въпросите ги оцветих в червено - "спрете се в съзнанието си". Това се свързва с пътя на мислите, тяхното приемане и комплициране, което за жалост тук във форумите не сме коментирали, но правих преди време подобна тема във един друг братски форум, където безплодно дискутирахме сходни неща. Подобни дискусии са много съществени обаче, защото са в основата на решение на голям кръг от въпроси свързани не само с човешките взаимоотношения, но и с влиянията, които хората могат да си оказват един върху друг ("магиите" например!), но да не се отклоняваме...
Значи, общо казано в човешкият мозък текат процеси на приемане на мисли, които трябва да се "филтрират" по някакъв начин. (как? - предмет също на друга тема!)
В твоят случай ключовата дума "спиране" показва, че човек трябва да локализира вниманието си върху дадени мисли, които са част от един по-голям поток... Това може да се разглежда и като принципно положение, и като основа за решаване на други казуси и въпроси!
В случая се касае за мисли от друг човек. Всъщност това не са негови мисли, а по-скоро са мисли които са "енергизирани" в известна степен, ако може така да се каже...Образно казано те са с вибрационно ниво, близко до нивото на човека, който може да ги приеме. За да не се отклоняваме от темата, ще кажа само, че подобен процес е свързан с кармата и духовната зрялост на човека. Има преки зависимости!
Връщаме се отново на въпроса - значи, ако ти се "спреш" на дадените мисли и те "не изчезват", трябва да се обърне по-съществено внимание на това, защото респективно като следствие се появява обич (взаимна или едностранна, няма да разглеждаме отделни случаи, защото нещата се подразбират!).
Колко точно е казано - "Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."...За пример - можеш ли да мислиш за бушмен от джунглата или за Джон от Нова Зеландия, или изобщо за човек, който не познаваш? Това е също ключов момент, който разкрива закономерностите на човешкото развитие и еволюция - доста теми за размисъл има и тук, които могат да отключат други дискусии.
Ако трябва да обобщим - при спирането си върху дадени наши мисли (относно друг човек в случая!) и установим тяхната постоянност, значи имаме наличие на обич, което безусловно дава основание и за наличието на някакви минали взаимовръзки (карма!). Подобно нещо се препотвърждава и от факта, че хората са съответно и физически познати, което обаче е необходимо, но не достатъчно условие за уреждане на дадено "разплащане". ОК!
Какво следва след това? - нормалното е да се употреби необходимата доза разумност и анализ в тази насока (след "спирането"!), което на практика не се наблюдава, а обикновено хората се впускат в емоциите! Или както казват - "изживей емоциите!", "изживей мига!" и други подобни небивалици. :)
Разбира се, че подобно поведение не е нито лошо нито осъдително,...а да не говорим, че това е ежедневие в света.
Всъщност така хората извървяват своя Път (неосъзнато!) - под действието на човешката любов, емоциите и чувствата. За това си има и точена фраза - "изпепеляваща любов", а за следствията и трагедиите от нея всички сме наясно. Най-лошото е, че в подобни ситуации кармичните въпроси не се разрешават, а се заплитат още повече. Доста спорихме преди време в Портала по този въпрос, защото там имаше никове, които въпреки, че осъзнаваха подобни следствия, държаха да изпитат тази "магия на Любовта", тази емоция, тази тръпка,...с надежда за по-голяма продължителност,...тоест целта е - да се задържи човешката любов по-дълго. "Блажени са вярващите" - се казва в такива моменти, но в случая говорим не за Вяра, а за една гола надежда, която се сгромолясва от високо, като отрязан клон на дърво, върху който сме седели и отрязали собственоръчно.

Какво е решението? Как трябва да се постъпва "правилно"? - Рецепта за това няма! "Правилни" неща няма! Необходимо е да се постъпва РАЗУМНО - това Учителя го е повтарял непрекъснато и навсякъде.
Накратко - спираш се, установяваш непрекъснатост в мислите или някаква зависимост, анализираш и "прецеждаш" през критерии, закони и принципи...Учителя е дал добри методики за това! Ако нещата се припокриват, тоест от една страна се намери достатъчна разумност във една бъдеща връзка, а от друга имаме наличие на едни красиви чувства - тогава може да се получи нещо красиво, стойностно и трайно. В противен случай - имаме "изпепелени работи" и "тор" за основа на нови изпепеляващи любови ( или просто натрупана нова карма!). Елементарни неща!

Това, което го казвам сега се отнася с пълна сила и за жени, които водят съзнателен (духовен) живот, но са семейни и имат връзки с половинки, които са далеч от някаква "съзнателност"... Съществува заблуда, която предполага, че щом като си съзнателен и вървиш по Пътя си, трябва и партньора ти да е на сходно ниво... Това е може би вярно, НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата... Примери в тази насока мога да дам много с хора, които поради своята "духовност" прекратиха браковете си безпринципно и завързаха други връзки за "добро" с "духовни" цели и с "духовни" хора, а всъщност ВСИЧКИ обремениха кармата си и се "издавиха" в материята... Кога ли хората ще разберат, че без разумност пътя на добрите им намерения, винаги ще ги отведе в "ада" !?!

С риск да стане малко обемист поста ми, ще дам пример свързан с тема от други сродни братски форуми, където духовни хора са предприели инициатива да създават виртуални запознанства, за да търсят половинките си или "сродни души"... Според мен това е много неразумно действие, което само може да препотвърди горната поговорка за "ада...". Не е нужно човек да увеличи количеството, за да намери качество! Навярно това е вече отживял лозунг от соц-реализма, на който още се разчита обаче. Какво е нужно на човек ? - Нужно е само той да може да различава и да проявява своята разумност. Пример - достатъчно е да прочетеш от някой нещо и да разбереш неговото мнение по основополагащи въпроси,... и нещата автоматично стават ясни и прозрачни. При това положение над 80% веднага може да се каже каква хармония и съвместимост може да има между два ника, писали на едно и също място (не чатили, а ПИСАЛИ!) и коментирали един и същи теми. Ако човек не може да направи подобна "разпознаваемост", от каква полза ще му е например жива среща, близки отношение, интимности или какъвто и друг контакт де е, при който вероятността да се усложнят нещата е огромна. Усложнения идващи под напора на либидото или други материални изкушения и мисловни въздействия, които в последствия пречат много и трябва да се "филтрират" допълнително. Каква полза от това? - аз виждам само поражения и вреди при подобни обстоятелства, когато човек слага "магарето зад каруцата", тоест няма налице последователност, разбиране и разумност, а се действа хаотично и на посоки. Да не споменаваме даже, че има и примери, където някой са готови да качат дори и магарето в самата каруца,... така за "удобство" ?!? ОК!  Личен избор и решение както се казва, които също могат да се оправдаят по безброй много начини! :)

С риск да стане поста още по-голям ще засегна и другият "проблемен" текст:

...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства.

Смятам, че нещата, които изписах по-горе осветляват в голяма степен и това "противоречие".
Иска ми се да допълня само, че когато хората се "съчетаят от Бог", те стават едно Цяло. Библейска мъдрост! Подобно нещо е своего рода една мисия! Това е призвание! Бих казал дори, че Семейството е едно жертва за една напреднала в своето развитие Душа, а не улеснение и "хепи лайф".
При това положение Любовта, която се е излъчвала преди от всекиго по отделно, сега е нормално да се изявява чрез Цялото. В това се състои може би "трудната задача" - да станеш вестител и разпространител на Любов, от гледна точка и от позиция на едно Цяло,...от позицията на едно ново творческо Начало, което е в основа на всяка духовно осъзната връзка (Семейство!).
В този ред на мисли въпроси за ревност или допуснати мисли за "пренебрегната половинка" може ли да съществуват? Изневяра може ли да има? Несъстоятелни и безумни неща!
Друго - та ако даденият мъж те "обича" и ти реди благи думи, но същият е способен да прави подобно нещо и с някоя друга сестра, нима той може да е част от едно Цяло с теб? А нима в "сестра" приела подобни ласки от половинката ти има нещо духовно или съзнателно? В края на краищата проблема не е негов, а твой, защото ти не си преценила правилно и си направила компромис със критериите при избора си,... и навярно си пренебрегнала разумността за сметка на чувствата - навярно единствената доминанта, върху която си изградила връзката си. От тук се пораждат и допълнителни чувства с обратен знак, ревност, съмнения... Виж! - ако ВИЕ сте едно Цяло, какъв е проблема едната половинка да излъчва ОБЩАТА ви Любов към втори, трети,...тоест - "той (да) обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска." както е в цитата. Нима това не е нормално?  Напротив - друго поведение по-скоро би било егоистично, ненормално или озадачаващо, според мен.
Като уточнение и в този ред на мисли ще кажа и това, че нещата "имат граници". В смисъл, половинката (в случая мъжката!) не може да разнася Любовта на Цялото (семейната единица!) като казва на друга жена, че я обича или да я прегръща, или да интимничи с нея, така както го прави със теб. (подобно нещо споменаваш в поста си!). Ако е налично подобно поведение, то не смятай, че си намерила твоята половинка... и определено си в известна заблуда при направеният избор. Може би си попаднала на неподходящ човек, аналог на много "духовно" напредналият Казанова, но пак повтарям - проблема е главно в теб, а не в него.

В общи линии, казах някой неща и надявам се да съм могъл що годе понятно да изразя мислите си. Обикновено това става трудно, защото "дрешките", които предлагат думите, за да се обличат дадени мисли са доста теснички и неудобни. Поне за мен това е така и ми е проблем! :)
В крайна сметка ще доуточнявам допълнително,... ако видя че има смисъл.

Желая ти Благословение и Любов, озарена от Светлината на Божията разумност!
    

 

 
  

40
Много хубав раздел е този - "Размисли върху мисли от Учителя", който може би "зрееше" отдавна, но никой не се осмеляваше да го направи.  :)
Има ли човек който да каже, че е нямал "проблем" с някой текст от Беседа? Текст, който не е бил разбираем напълно или текст, който не ни е въвеждал в известно противоречие.
Навярно с времето, подобни "проблемни" места намаляват с човешкото усъвършенстване, но съм убеден в едно - "неяснотите", ако не се изчистват своевременно, то това е основна предпоставка човек да се "спъне" или да се изкуши крачейки по своя Път - респективно, така човек проваля някой важен свой изпит.

В този ред на мисли, за себе си мога да кажа, че ми се е случвало преди 13-15 години да ходя специално на София или други краища на страната, за да проведа разговор с някой възрастен брат (живял на Изгрева). Доста неща съм консултирал, за доста неща съм разпитвал,...а най-ценни са били винаги допълнителните гледни точки, за проблема, върху който съм работил за момента. Човек винаги трябва да търси достатъчни потвърждения, които да направят убежденията му силни и непоколебими - така Пътя е много по-лек и приятен. Поне при мене се получава така! :)

От днешна гледна точка с Интернет и подобно виртуално общуване като тук, нещата са изключително улеснени. Плюс това имаме и голям набор от спомени (над 20 тома са само "Изгревите"), а да не говорим, че с търсачка и ключови думи, могат да се намерят много бързо сходни цитати в хиляди Беседи от библиотека "Триъгълник", например.
Невероятни улеснения, нали?
На всичко отгоре като прибавим и това, че човек може просто да сподели (да попита!) ТУК, и във връзка с това още десетки чифтове очи да търсят и десетки глави да дават различни гледни точки и опит,  това си е направо Благодат...  :)

Накрая едно конкретни предложения -
1.Всяка нова тема от раздела да започва с заглавието на самата Беседа, от където е  даденият цитат, породил въпрос или въпроси.
2.Да се отговаря винаги КОНКРЕТНО на въпросите и да се придържаме максимално към тях, а не да коментираме цялата Беседа или какво друго ни е направило впечатление.

Правя тези предложения, защото много често съм срещал отговора на въпросите във самата Беседа, но те по някога са "скрити" и за момента не ни се откриват. От друга гледна точка пък така формулираните теми ще са по-целенасочени, до колкото това е възможно, и ще са по-"леки" за четене, ако някой ги разлиства в бъдеще...

Още един път поздрави за добрият раздел.

Желая на всеки, който си е задал въпроса тук, да получи максимално Светлина за нещата, които го вълнуват.


 


41

Цитат
Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват.

Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи.
Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека.
В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място.

Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави.

Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света
".

Това според мен е много ценен цитат, защото Учителят обяснява кога критиката е на място.

И аз споделям това мнение на Delfin123!
Това е много ценен цитат, който дава много Светлина за критиката, която много трудно се разбира от хора (ученици!) прилагащи Любовта.
Преди време в едни друг братски форум доста се бяха разгорещили страстите по тази тема... Ех, защо го нямах този цитат под ръка тогава... ?!? (шегичка!)  :) :)

Във връзка с подобни парливи дискусии бях направил преди време тема за "Правдата и Любовта" (не се получи никакво развитие!), ...но съм убеден, че човек ако може да си изясни тази връзка, то никакви спорове или противоречия не може да има и само така може да се получи нужната дълбочина на разсъждение.  

Интересен момент от цитата е аналога, използван от Учителя, че критиката е вид операция или по-скоро правене на пробойна на гнойно образование (абцес - "Локално събиране на гной някъде в тялото").  
Забелязвате ли, че "Такава операция е позволено всеки да прави.", НО при условие човека да е справедлив, което значи, че човека трябва да има  не малка доза подготовка (разумност и опит), за да не се засегне "здраво място"...
На други места Учителя в Беседите говори и за отговорностите, които се носят от тези,  които засягат "здравите места" и ТЕ (отговорностите!) никак не са леки. Във връзка с това,  в настоящият цитат има препоръка за "здравите" места да се грижи светът (съществено уточнение което на пръв поглед може да убегне!). От тук е показателно това - кой? , до колко? и как? ...да прави "операции" и то може би само НЕОТЛОЖНИ И ЛЕКИ намеси трябва да има.

Много съм мислил по тази тема, защото нещата са доста "тънки" - на кантар, както се казва.  Каквато и "игла" да вземеш да пробиваш цирей, все е неприятно за потърпевшият, а пък друг е въпроса, когато "заболелия" си мисли, че цирея му е кармичен и даже иска да се грижи старателно за него и да го съхрани.

Как се решава този проблем? Къде е мярата? Колко голяма да е "иглата"?  - Може би отговора е да "дупчиш" с най малката игла, ако изобщо си заслужава да се наемаш, да го правиш.
Значи можеш да направиш "дупка" по няколко начина -  като изкажеш опит; като анализираш даден човек (действия) и препоръчаш нещо;  като се аргументираш и подкрепиш с цитати,...но за мен това се все "дебели игли" и винаги боли... :)
В тази връзка май най-безболезнено е ДА ПИТАШ ? - Това е най-тънката "игла за циреи", която съм установил... Поне за сега! В тази насока бях правил преди време теми  "Имам въпрос..." (две серии :) ) и  "Ретроспекции", които си останаха безуспешни и неразбрани опити. Много хората си предпочитат да са си с циреите, защото по-скоро са си свикнали с тях. ОК! Няма проблем...
Иска ми се да преповторя идеята за всички, които се наемат да "оперират" - Просто го правете с насочващи въпроси! Не е лесно. Изисква много енергия и прецизност, но определено "пораженията" са по-малко, а и на "боцнатото"  Его (без това никога не минава!) бързо му преминава огорчението. Поне такива са ми впечатленията...

От друга страна обаче, НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ на никой да прави подобни операции. Може би само при крещяща необходимост, когато цирея е "узрял"...
Всъщност  на мен лично методите на Любовта ми харесват много повече и определено са за препоръчване. Много лесно се прилагат и не е нужно да се носи тежки "следоперативни" отговорности за тях.

Поздрави.

п.п. Раздела "Школата" - много се е засилил... :)  Забелязах още много интересни и ключови мотиви за коментар, но за сега ще се въздържа, защото нямам време, а ми се иска да коментирам и в други нови подраздели




42
Окултни науки / Re:ПАРАПСИХОЛОГИЯ
« -: април 16, 2010, 05:01:02 am »
Здравей, Никола.

... Чети литература по психология, библеистика, академична философия, физика, история – тези науки ще ти помогнат да отсееш зърното от плявата в окултизма и езотеризма и да имаш по-широко и съвременно разбиране за Новото Учение на Всемирното Бяло Братство.

Здравей Светослав!

Благодаря ти за препоръките и съветите, които ми даваш, а може би най-първо трябва да ти благодаря за по мекият ти и умерен тон, който се откроява от предишните ти постове.

Много хора биха те упрекнали за това, че даваш непоискани съвети или че поучаваш,...но искам да ти кажа, че относно мен ВИНАГИ (без притеснение!) можеш да го правиш. Много е мило някой да проявява загриженост,...стига тя да не е лицемерна, а в случая аз не смятам, че твоята е такава,...и навярно наистина искаш да ми помогнеш.

ОК! За да бъде по пълноценна помощта ти, аз ще се опитам да разясня по-подробно "симптомите" ми, а ти евентуално да предложиш нещо допълнително като съвети, насоки, помощ... А защо не и "диагноза" да ми поставиш (шегичка!). Няма да ти се разсърдя, каквото и да кажеш!  :)
Значи проблема е в това, че аз НЕ ЧЕТА! От доста време е така. Имам огромна библиотека събирана близо 15 години, с литературата, която препоръчваш, но нищо не поглеждам.
За да съм искрен докрай обаче ще уточня, че чета само тогава, когато има някакъв спор около нещо написано и четенето ми се свежда до това да извадя цитати, за да защитя тезата си.

Знаеш ли кога четох за последно? - На зимната среша на Портала. Имах половин час повече свободно време и подраних в заведението, където на етажерки имаше различни езотерични книги. Реших да "прочета" нещо и взех една около 500 страници книга описваща пътя на един източен Учител и работата му в Америка в началото на века. От порядъка на 10-тина  минути, аз вече нямах нужда да чета тази книга, след като напосоки бях разлистил десетина страници и бях разгледал снимковия материал.
Не знам дали ти се е случвало подобно нещо, но след подобен "прочит", колкото и да се напъваш да четеш, все известни неща научаваш и няма нищо интересно или такова, което да те впечатли. Скука!
Сега ме караш да се замисля как преди прочетох  Фройд и Юнг, например. Е това ми отне малко повече време (няколко дни, може би!), но определено нещата ми се изясниха ("осветлиха"!). Проблем имах малко с кармичната връзка между тях, съчетана с Седмият принцип, но това е друга тема. Важното е, че сега не само нямам необходимост да ги чета, но и рядко някой може да ме изненада с нещо или да ме впечатли с нещо от "дебелите книги", писани от тях. В тази връзка мога да ти кажа, че интересни съпоставки могат да се намерят и в паралели с Кант и други философи и психолози преди и след тях. Закономерности и следствия могат да се открият и във развитието на съвременни психолози и клонове от психологията, но да не разводнявам нещата... Човек с часове, (дни наред!) може да се наслаждава на разумността на Невидимият свят, който прокарва Идеите си и работи усърдно и последователно за човешкото духовно съзряване. Все пак това, за което говоря не е точно четене,... и да се върнем на въпроса...  

И тъй, след като ме предизвика да се размисля тази сутрин относно моето "четене" си зададох въпроса:
Всъщност, защо аз не чета "конвенционално"? - Замислих се и ретроспекциите ми (не само на горните два примера!), ме доведоха до мисълта за "светлинно четене" (сега си измислих този нов "термин" :) ), с което моята душа и ум си събира нужната информация. Ще се опитам да поясня...
Най-общо казано, ... като четеш, се стремиш да се свържеш с изначалната информация от Първоизточника или с други думи намираш окултният смисъл, целите и задачите, които са зададени на даденият автор, от Невидимият свят. След това свързваш всичко това с кармичните закони, връзки и предпоставки, които подпомагат целият този План, и точното вписване на даденият автор в него. По този начин се прави и една "проверка за истинност", но това не ми се обяснява, че е сложно за писане и ще стане много дълго мнението. Това е в най-общи линии.

В крайна сметка стои въпроса, човек защо чете? - Отговора е ясен - да трупа знания, с които да улеснява живота си и да се развива, нали? За жалост обаче, на практика това не става. Не става, защото човека с натрупването на много знания, се задръства. Задръстени и блокирани със знания има страшно много хора (погледни братските форуми тук и в Портала!), но това не трябва да се таксува като обида! Това е по-скоро проблем, върху който трябва да се работи.  Ключа за този проблем е даден от Учителя - знанията трябва да се прилагат, за да стават ПОЗНАНИЯ. Само така човек може да получи някакво развитие! Защо САМО така? - Защото само с прилагането (действието - Вселенски принцип!), човек може да трупа качества и добродетели за следващи си животи и ...така се получава развитие. Качества и добродетели със натрупани знания, НЕ МОЖЕШ да придобиеш! Забелязваш ли тънката КОСВЕНА връзка, как помагат знанията? В този ред на мисли, дори и да имаш колосални знания, а нищо не си приложил (опитал), май си си похабил земния живот. Погледни Беседите и ще видиш колко често повтаря това Учителя, ... за "прилагането", а почти никъде не се срещат съвети за трупане на знания.

Накрая ще кажа, че аз така разбирам "четенето" и това съм го взел изцяло като методика от Учителя. Разбира се, че в поста си само бегло скицирах тази методика, която може да се развие много обстойно и да пести много време, което е много ценно в Ликвидационния век. Всъщност, аз така разбирам и  "да имаш по-широко и съвременно разбиране за Новото Учение на Всемирното Бяло Братство.", за което говориш, но мога и да бъркам ?!?
Ако имаш желание можеш да продължиш и да развиеш съветите си и препоръките си към мен в тази насока, но ще те помоля да се съобразиш с това, което написах по-горе, за да може да си ми наистина от полза. Това сериозна го казвам, без ирония! В крайна сметка, ако не се науча аз на нещо ново, то някой друг четящ може да извлече полза от нашата дискусия...

Благодаря ти още веднъж!

Поздрави.

п.п. Надявам се, че ще прочетеш по задълбочено това което написах, ако решиш да ми отговориш.
Съжалявам за дългият пост, но съм го съкратил по възможност максимално.

    

  

 

43
Здравейте!
Както често се случва в Интернет пространството, трудно се чете, а обикновено всеки иска да каже нещо. Изключително трудно се дискутира при това положение...

Първо ще припомня идеята от предишното ми мнение! - Идеята е не да обсъждаме истерии и пророчества за 2012г., а да потърсим пример за един праведен човек като Лот например, който би мотивирал Бог да отложи евентуален "рестарт".
Да проявим разумност и да разсъждаваме - това е целта! Нали всичко се подчинява на една Вселенска разумност?
Следователно,... значи всички фриволни изказвания от рода на "има и добри хора", " има прекрасни хора - скромни и мълчаливи", "има свръхсензитивни хора със светещи чакри", са просто извън темата. В тази насока  написах -
"Пари, свръх потребление, ненаситност, алчност...  ОК! Да предположим, че има хора, които искат да са добри, духовни, съзнателни (безспорно има много желаещи в тази насока!), НО реално те могат ли да имат някаква реализация в плановете си? Тежката и безкомпромисна материална действителност, смазва всяка духовност, още при опита за нейното покълване." (от предишното ми мнение!)
Защо не четете бе хора, а "препускате" да се изказвате?
Обобщавам отново - Значи търсим пример за ПРАВЕДЕН ЧОВЕК, който безспорно би трябвало да притежава подобни качества (това се подразбира!), за които Делфин123 пише, но това съвсем не е достатъчно!

Добре! Идват въпросите на Анета:
1."Каква е дефиницията ми за ПРАВЕДЕН човек?" - отговора е лесен и е в раздела "Размисли върху мисълта на деня". По точно в темата "Дата: 03.04.2010, Събота" - http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/2forum/index.php?topic=520.0 ...
С две думи - праведният човека е необходимо да се е самородил, новородил, или родил изново (близки по смисъл понятия!). ОК!
Обаче,... тъй като можем да се "изгубим" в тези понятия и да изпаднем в още повече безплодни уточнения и спорове, стесняваме критериите до САМО ЕДИН - Праведният да не е подвластен на парите!
Сега да не се издъни пак някой и да тръгне да плеска глупости, като си мисли, че този критерия е много лесен за покриване в меркантилното ни общество написах -
"Внимавайте и обмислете добре примерите, ако имате! Навярно има много хора които смятат, че те не са подвластни на парите, но да не забравяме, че "пътя към ада е постлан с добри намерения"... после дадох примери със 15-год. мои наблюдения и анализи, и споделих, че такъв пример не съм открил.
Значи, който има такъв пример около себе си - ДА РАЗКАЖЕ за него (анонимно без имена!), а не да говори общи приказки, че имало по напреднали, или имало по-светещи...

2."Трябва ли да се даде „рестарт” на човечеството и Земята, ако няма праведни?" - За мен отговора и личното ми убеждение е категорично - "ДА"! На мен като ми забие компютъра, нищо друго не мога да направя, освен да го рестартирам... Ти Анета какво предлагаш, да го гледам ли? Колко време? До кога? Какви други мерки да взема?  :)  (реторика)

Ще се опитам да отговоря и конкретно на Делфин123, но първо ще уточня, че това ще бъде по-скоро изключение. Приел съм правило за себе си да не дискутирам с никове на жинвотинки (нямам против тях обаче!), защото ми се вижда несериозно човек, да коментира съществени и основополагащи неща, каквито са Учението и окултните науки, скрит зад някаква абревиатура. Писаниците от подобни никове, принципно също чета рядко и смятам, че е губене на време, ако се задълбочава човек в тях.
Конкретно:

1."Какви са вашите лични  критерии за "ПОЗНАВАНЕ НА ЖИВ УЧИТЕЛ"?" - Това е сложна тема и нямам епистоларен и готов отговор за нея. За да поема отговорност да пиша подобен пост ми трябва предизвикателство...(най-малкото създадена тема за това със сериозни мнения). Трябва ми вдъхновение. Трябва ми и време (ден-два), за да синтезирам нещата... Може би, ако не бях наблюдаван (наказан) в Портала бих пробвал да напиша нещо. В момента обаче, със твоя мимоходом зададен "просто ей така" за раздумка въпрос, няма да мога да напиша нищо. От друга страна пък не съм убеден, че търсиш отговора на подобен въпрос, който ми се вижда по-скоро заядлив и преднамерен (лично мнение!), но това няма значение.

2.А какво очаквате от семейство като това на Лот?  Как то ще се държи и живее?
Все пак условията са различни?!
- За семейството, връзките между двама човека, отговорности, бременност, раждане, родители... в Портала съм пуснал повече от 3-4 теми, а имам и десетки мнения извън тях. Общото ми впечатление е, че хората не ги интересува това, ...и най-малкото не осъзнават, че това е ключа към изкупуване на тяхната карма. За жалост хората сега ползват този ключ за ТРУПАНЕ на карма.
Наблюденията ми от коментарите в Портала са, че въпросите с подобна тематика не се задават, за да се чуят някакви отговори, а за да се оспори всичко, което ще се каже...(погледни порталските теми, ако не вярваш!). В подобно оспорване на всяка нова идея, жената, изкърпила семейната си "кошница" по някакъв начин, обикновено търси оправдание за допуснати грешки и оневиняване глупости, които е направила...Това става по "духовен" начин -  разбира се!
Какъв е смисъла човек да коментира тогава? Спорещият и оправдаващият се просто ще си "затъва" повече... Примери могат да се дадат много, а и тепърва ще изникват. Следствията, които настъпват са ясни - противоречия и сътресения в семейно и родово отношение (деца и близки). Да, но това не се вижда или дори не се допуска като вероятност за случване, защото обикновено съзнанието е замъгленото от "духовните" висини, където се намира.
С една дума - наивно е да смяташ, че за толкова сериозни и дълбоки въпроси ще се напъна да ти отговарям тук с пет реда, за да ти дам "хляб", с който да оправдаваш погрешките си от миналото. Тази "песен" вече съм я пял! Приятелски ти казвам - нищо полезно няма да се получи от тази работа - повърхностни коментари на сериозни въпроси! Вредите обаче, неминуемо ще са значителни.

3. "А вие бихте ли казали като Лот: "Мърсувайте с дъщеря ми, а оставете Божия човек"? Аз не бих! И не е нужно!"
Моят отговор е - "ДА!"... Дори и не бих се замислил и една секунда! Мога и да се мотивирам, но не виждам смисъл.
За твоето мнение обаче, мога да кажа, че също е МНОГО правилно. Не бива да предприемаш подобни действия, поради простата причина, че не можеш да различаваш (дано не се обидиш!), но сериозно го твърдя това. Мога да ти дам твои изказвания, потвърждаващи тези мои усещания, но няма да го правя сега.
Без да може да различава човек, той можеш да бъде изкушен и да си създаде  много неприятни последствия за себе си и близките си нищо, че прави нещата с Любов, но... това е друга тема.

Въпросите ти в другите два поста са вече по същество, но сега няма да ги коментирам, защото се опасявам, че мнението ми ще стана огромно. :)

Поздрави.  
      

44

Цитат
Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари-ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш.

Какво мислите по този въпрос? Можем ли да си помагаме или поне съветваме по между си? Или наистина трябва дълбоко в себе си да попитаме...? И в търпение, мълчание и разсъждение да чакаме отговора?


В мнение №12, Васил е дал много ясен, точен и мотивиран отговор на зададените въпроси. Трудно към този отговор може да се добави нещо.
Иска ми се обаче да повторя някой мои разсъждения, които не вярвам, че Анета ще приеме (преди време ги обсъждахме на скайпа - безрезултатно! :) ), но пък може да се намери някой друг, на който да са му от полза.

Ключовият момент от цитата съм го оцветил в червено!
1.Значи да питаш някой друг ученик, за това какво е разбрал от УЧЕНИЕТО (не за Беседа!),...и да не се обърнеш към Учителя си ЛИЧНО, който стои редом до теб, е глупост, граничеща с малоумие!
2.Подобни "обсъждания" са изключително вредни. Защо? - защото въвеждат този, който се пита в ИЗКУШЕНИЕ,...тоест предизвиква се даден човек да се изживява като учител, след като истинският Учител е на "една ръка разстояние". При тези условия се блокира абсолютно развитието на този, който се пита.  

Изводите са простички -  Учението е многопластово и всеки може да си "кълве" от него и да се развива дотолкова, доколкото му позволяват възможностите, ...тоест "В Пътя сам ще си помагаш", защото това не е секта или религия, за да ти налива някой в главата "правилни" неща.

Поздрави.

45
...Не зная доколко стойностен човек съм, това ще го определят другите, но ЗНАЯ, че буквално преливам от любов - към хората около мене, към света, към всичко живо..и не живо...НО ВСЕ ОЩЕ не мога да осмисля пътя си...и разбирам, че това е задачата ми...че всичко, което се случва, е за да разбера, че трябва да намеря СМИСЪЛ..и да, зная, но ми е толкова трудно... трудно, в смисъл че като че ли се въртя в кръг...имам чувството, че Бог ми показва и то неведнъж къде греша..но аз не виждам..и започвам отново и отново...

Здравей Боби!
Тази сутрин се събудих с мисли точно в тази насока, за която си писала... Навярно това не е случайно и ще се опитам да ги споделя.

Да изпиташ такава Любов в себе си и да ти идва да заливаш всичко около теб с Нея, е не само много хубаво, но и първата и СИГУРНА крачка, която си направила в правилната посока по своя Път. Бог е Любов!
Нещата обаче не свършват до тук. Мисълта ми е, че Любовта е необходимата компонента за да върви човек по Пътя, но само това не е достатъчно. Бог е и Разумност (първия Принцип)! Значи човек без да се стреми да придобие и развие своята разумност и да "види" окултният смисъл на Божият план, той рано или късно ще почувства, че нещо му "куца", тоест вместо да използва вторият си крак когато ходи по Пътя, той използва тояшка за да пази равновесие.
Навярно това няма да те успокои, но около нас е пълно с подобни примери като твоя (някой го осъзнават други не!), за което ти казваш "вървене в кръг". Аз му казвам "движение на махалото"...Махало, което може да отброява само времето и броя на страданията, които човек сам "заработва", посредством други Вселенски регулаторни механизми, като кармата, например. Малко тъжно, но това са реалностите - човек изпитващ Любов, правещ "добро", "помагащ", изпада в противоречия, униние, раздвояване,...не вижда грешките си или получава "удари"... Да не задълбочаваме и разводняваме в следствията обаче!

Конкретно - В какво се изразява Разумността? Как да я приложим и да се ползваме от нея?
Учителя е дал прекрасни неща (примери, съвети, упражнения...), които ще можеш да ги намериш в Беседите, стига да схванеш "схемата", за която ти говоря. Между другото това е и НОВОТО в Учението на Бялото Братство, което  "надгражда" основата, дадена преди 2 хил. години от Христос. 
Ако трябва да се систематизира бегло за Разумността, нещата се изразяват в две насоки:
1. Разпознаване - изграждане на ясни, принципни и точно критерии, които биха намалили в голяма степен "паданията" и разочарованията. Това нещо съчетано пък с интуицията дава прекрасни резултати и много Светлина.
2. Будност -  тя се поддържа най-вече в две направления. Първото е ретроспекции и анализ на нещата, които сме направили ( много важен, но и много труден момент от гледна точка на обективност). Второ е "хипотетичност" - много силен метод, който ни минимизира значително допускане на грешки в бъдещи наши действия.

Споделям всичкото това без идея да те поучавам, а по-скоро да преосмислиш някакъв страничен опит.
Намериш ли Пътя и ако започнеш да вървиш по него и с двата си "крака" ( Любов и Разумност), повярвай ми и смисъла на живота ще си дойде на мястото,... и задачите ти, които трябва да вършиш, и ...ВСИЧКО! :)

Пожелавам ти Светлина и разбиране в нещата, които правиш.

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 7