...
Но имам един въпрос: Може ли винаги да се молим за близките си? Не се ли намесваме така без да искаме в тяхната карма и искайки нещо добро за тях, не става ли точно обратното? Понякога страданията са изпратени с определена цел – да настъпи някакво изменение в духовното израстване. Изобщо кога трябва да се молим за другите и кога не?

Има основание за такъв въпрос,...и ми се струва, че проблема е в оцветеният текст в червено.
Какво имам в предвид? - Може би, хората, за които се молим е необходимо да са осъзнати и да искат, а не ние да искаме вместо тях.
Всъщност на практика често се получава подобно разминаване, защото сме пристрастни, тоест чувствата и емоциите ни към нашите близките са обикновено доминиращи и най-вече при положение, когато те имат проблеми или се нуждаят от помощ.

Смятам, че "проблем" няма да има, ако ние вместо да "искаме" нещо за някой, трансформираме нашите искания в ПОЖЕЛАНИЯ. С други думи казано -  просто да не конкретизираме наши искания за някой друг,...особено пък, ако не сме убедени каква е  Божията воля, която касае конкретният Път на развитие.
Практически това изглежда така - в молитвите си да пожелаваме на някой Светлина, Вяра, Разумност,... и нека Бог да определи как?, количеството? и какво? да дава на Душите (нашите близки!), за да могат те да извървяват по-безпроблемно своят Път и да съзряват устойчиво.
Мисля, че така няма да има "вмешателство" от наша страна, за което Анета с право повдига подобен въпрос.

Поздрави. 

Здравейте!
Днешната мисъл за деня е много по темата и за това ще се опитам да споделя мисли...

Мисъл за деня: (29.04.2010, четвъртък)
"Един важен закон гласи: когато се молиш за някого, молитвата ти добива магическа мощ само тогава, когато се придружава с Любов към него. Законът е: ако изпратите тази мисъл, както трябва, работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която сте извършили през целия си живот. Сега за пет минути нека се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят"

В мотива се споменава за познат Закон, свързан с изпращане на концентрирана ДОБРА мисъл към целият свят (всички хора по Земното кълбо). Интересен и ключов момент обаче е, че това, ако се направи "както трябва", то работата, която ще извърши човека през този момент е равностойна на работата, която човек може да свърши през ЦЕЛИЯТ си живот. Дали нещата не са засилени малко? - нормално е човек да си зададе подобен въпрос.
Според мен подобна съпоставка не е силна или преувеличена, а по-скоро тя се дължи на това, че е много трудно човек да обхваща в мислите си глобално нещата (да се мисли за всички хора по света!). Обикновено човек ограничава мислите си във своите си задачи и проблеми или тези на своите близки и познати.
Погледнете само какъв призив (задача!) отправя Учителя в цитата - да се направи САМО 5 минути излъчване на добри мисли към хората по Земята. Нищожно време - ПЕТ МИНУТИ! За да се убедите в тази нищожност, направете сравнение с безцелното висене и чатена в нета, което правим всички ние и други подобни безумия, с които човек похабява сигурно стократно повече време,... ежедневно!

Как се връзва тази мисъл с идеята за "Паневритмичен пояс на Земята"? - Същността на идеята, да се играе Паневритмия  "щафетно" от хора от различни точки на Земята, улеснява изключително много този Закон, за който споменава Учителя.
Улеснението е изключително от ПРАКТИЧНА гледна точка!
Как? - Нека например имаме ориентировъчно време след изгрев, след което време да се играе Паневритмия от групите. Това е само ПРАВИЛО! От него следва, че може да има изключения, които да се съобразяват с ангажираността на хората... Паневритмията не е военен марш след сутришна проверка при изгрев, където да се отбива някаква рутина или задължение. Напротив! - нещата е необходимо да стават с убеждение, желание, необходимост, хармония, разумност...Няма спор за това (надявам се!).

Практически как изглеждат нещата? - човек се събужда един час по-рано, за да ходи на Паневритмия... Представяте ли си тръпката, която се поражда от това, че някъде съседна група вече е посрещнала Слънцето и е започнала играта... Съзнателно и естествено ти излъчваш позитивни и добри мисли, към тези хора и се радваш, че след 40-50 минути, ще приемеш "щафетата" и ще удължиш времето на едно ментално и енергийно общуване с Невидимият свят, каквото е Паневритмията.
Представете си сега, че се придвижвате към мястото, където ще се посреща организирано Изгрева и ще се играе... Та нима човек няма да се свърже поне още няколко пъти мисловно със хората, които играят вече някъде там в пространството, ...с онези хора, които са в динамична медитация и отправят молитвите си към Бог в настоящият момент, докато ние ходим? Аз примерно бих непрекъсното си мислил за тях и бих им изпращал положителни мисли, хармония и благословение, докато си вървя...За какво друго да си мисля?!? Значи, ако това се прави и от други като мен, ще се получи нещо като преливаща се ментална подкрепа и позитивизъм, отправени към вече играещи хора,...та нима това няма да даде някакво отражение на последните?
От друга страна  вървейки, аз неминуемо бих се свързал и мисловно с тези, които още спят или току що се събуждат, и са определили днешният ден, за да играят Паневритмия. Отново съвсем естествено и закономерно аз бих им изпратил добри мисли за благоразположение, будност и бодрост. Неминуемо ще им пожелая сили и енергия, за да могат да продължат след час-два молитвеният лъч, ...и да могат в хармония и братско единство да изиграят целият танц.

Като равносметка до тук, някой може ли да сумира, колко пъти от по пет минути аз бих излъчвал позитивни и добри мисли към различни хора, още от самото си ставане и в първите няколко часа от моя ден? Май сметката е много повече от 5 минути, нали?
А нима нещата няма да продължат и през остатъка от деня? - Примерно... Поне няколко пъти като погледна часовника си ще си помисля нещо от рода - "Ей, стана 17часа ... Навярно вече са се подредили приятелите от Калифорния или от Канада в кръга... Дали са започнали вече?  Дано Господ да е с тях и да са здрави, бодри и хармонични..." и ... не знам още колко много позитивни мисли бих им изпратил.
Друго...! Да си представим, че си лягаме. Аз по принцип винаги си правя кратка ретроспекция на деня,...някаква молитвичка... Ако знам обаче, че утре сутрин ще ставам за Паневритмия, няма ли да си помисля за това "как я карат" групата от Япония, Корея или Нова Зеландия, например... Просто ще е невъзможно да си затворя очите, без да им пратя и на тях позитивна мисъл и пожелания за благословение. Това пак повтарям ще става ЕСТЕСТВЕНО и НЕПРИНУДЕНО,...защото нас ще ни свързва в единство космическя ритъм - Паневритмията, която играем заедно. А нима тогава молитвата и пожеланията (естествени и непринудени!) не са най-силни?

Какво можем да кажем като равносметка и обобщение от всичко написано от тук? - излъчвайки ежедневно и спонтанно добри мисли към хора, които дори не познавам лично, и с които ни свързва само Паневритмията, по закона на баланса, ние също ще получаваме обратно много положителни мисли, благословение, хармония... По този начин ползата за хората играещи Паневритмия, ще се умножи многократно като следствие, от една вече преливаща се и застъпваща се вълна от Паневритмии, опасваща Земята. Така благословението, разположението, удовлетворението и енергиите за всеки участник по отделно ще се мултиплицират изключително много.
Друго - представете си пък как ще се чувства един новодошъл, присъединил се да поиграе от любопитство или да изцели нещо човек? Та нима няма да стават чудеса тогава, ако толкова много Любов и позитивизъм се въртят и обменят в Земната орбита и съответно се позиционират и концентрират в движещият се за момента Паневритмичен кръг? Помислете и в тази насока...  

Защо пиша всичко това? - пиша го в отговор на вчерашният си (предходен) пост, където споделих как е възникнала идеята за подобна тема и споменах, че сме коментирали тематики за "ролята на Паневритмията, за Нейният смисъл и големите възможности, които Тя предоставя в общочовешки план".
Ако някой вникне добре в написаното до тук, ще види много ясно в какво може да се изрази "общочовешкият план" на Паневритмията и да усети още по-осезаемо нейните големи възможности в изпълнението на Божият план тук на Земята. Такова нещо може да го сътвори само един ВЕЛИК Учител!  

Накрая - трябва да се каже, че идеята е много ТРУДНА за реализация, но това не означава, че е невъзможна или утопична. За критикуващите,...може би ще споделя мисли някой друг път.
Като последователност и реализация на идеята (което не е задължително!), я виждам така - всички Паневритмии, които се играят в момента са като едни малки светлинки (проблясъци) и те могат да започнат да се обединяват насочено в посока от изток към запад... Изгрева дава направление и е отправна точка за време. Естествено "обединението" ще започне от България, защото тук най-много групички и хора се включват,... поне за сега! Образно, свързването между отделните играещи групи в различни точки от страната, ще представлява нещо като едни малки "насочени лъчи". Да! Това е възможно дори и в малка България, защото Слънцето изгрява за различните райони в толеранс от около 20 минути. Следователно няма проблем и може да се направи ментална "връзка" и да се синхронизират участниците. С времето този насочен лъч ще се удължава и в него ще се включват все повече групи и участници, от други светещи точки по Земното кълбо. Ако си го представим с "3D идеалистично виждане" , безспорно на места ще се получи насищане на удължаващият се и уголемяващ се "Паневритмичният лъч", който неминуемо ще прерасне във "ВЪЛНА" (това е и крайната цел!). Всъщност за преливащата се "вълна", част от Паневритмичният пояс на Земята, няма да е проблем да "прескочи", дори часови пояси, където няма групи или няма подходящи условия за играене на Паневритмия.
Отделно казахме, че ще има и групи, които поради ангажименти ще играят не точно на изгрев, поради обективни причини. Тези "изключения" също ще са за добро, защото могат да "покриват" също време, когато в друг часови пояс не се играе... Следователно "Паневритмичният пояс на Земята" не е една идеалистична утопия, от гледна точка на едно енергийно и ментално преливане - приемане и предаване на позитивизъм. А нима това не е най-важното и основно нещо както за развитието на хората, така и за Невидимият свят?

Поздрави.

    

              

Мисъл за деня:
"Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него."

Много съществена мисъл е днешната и в нея се говори отново (за кой ли път?!?) за МОЛИТВАТА.
Причината за подобна повтаряемост е може би в това, че това е единственият начин на "връзка" на човек с Бог. Този род "комуникация" и друг път сме го коментирали при дискусии за ясновидството, например. Изобщо молитвата и интуицията са основа, която ако човек я разбере добре, ще може навярно доста свободно да си "говори" с Бог.

Интересното в днешната мисъл е това, че се разглеждат по-скоро следствията от молитвата. Значи при осъществяване на правилна и регламентирана "комуникация" (дори и тя да е непълна, тоест интуицията да не е много развита!), човешката аура укрепва много и тя става "неуязвима за по-нисшите околни влияния."
Друго следствие от молитвата е и това, че чрез нея човек се "огражда" от заобикалящите го "тревоги и страхове"...
Може би всеки е запознат с това или е чел нещо повече от Беседите, но ми се иска да коментираме нещо по-практично по тази тема. Да коментираме личния си опит и наблюдения в тази насока.

Споделете тук нещо по-конкретно от вашият опит за това как се молите:
1.По колко пъти на ден и как се молите? Имате ли си някакви лични ритуали или наряди? Какво си казвате?
2.Имате ли на практика получени някакви резултати като "укрепване" на аурата или "ограждане" от лоши неща? Споделете случки или опитности в тази насока.

Мисля, че ще сме си полезни взаимно, ако разискваме и споделим свои опитности в тази насока...
Човек винаги може да научи нещо ценно или да се усъвършенства в тази необятна област на "комуникация", така да се каже.
Аз също бих споделил мисли, но не знам дали има хора, които гледа сериозно на този въпрос и такива, на които им е интересна подобна тема.  

Поздрави.


  

Цитат

Мисъл за деня:
От Невидимия свят всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на Земята. Тъй щото, щом сте слезли на Земята, вие не сте от търпеливите. На Земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си.

Ще ви бъда благодарна, ако коментирате точно тази мисъл.

За търпението е говорено много (в Беседите и не само в тях!). То е един от основните добродетели, върху които човек трябва да работи най-много.
Защо най-много...? Защото там е най-трудно!
Трудността идва от там, че човек живее в сват с крайни величини (време и пространство), а в Божественият свят такива параметри (ограничения!) няма.
От тук се получава и разминаването, тоест човек проявява нетърпение или прибързаност, защото смята че ще има недостиг на време,...за да се случи или да се извърши дадено нещо.
Проблеми в тази насока се решават по "приоритетен" метода, който основно изисква разумност в подреждане на действия и желания... (друга тема!)
Всъщност задавали ли сте си въпроса, защо има Божи план, примерно за Земята да говорим? Причината е май в това, защото имаме фиксиране на крайни стойности (граници на живот на флора, фауна,човек...), а при тях обикновено трябва да се Планира...  

От друга гледна точка имаме и пряка зависимост на търпението с Вярата. Колкото повече има човек истинска Вяра и е убеден в непреходните ценности, толкова има по-малък проблеми с търпението си.
Изобщо нещата (добродетели, качества...), които трябва да учи и усъвършенства човек, са не само свързани, но са и в ПРЯКА взаимозависимост. Ако човек схване много добре тези зависимости, то той може да се помогне много за подобряване на "разпознаването", за което си коментирахме преди дни...
Примерно - даден човек декларира и убедително говори за своята голяма вяра в Бог и голям опит в тази насока. ОК! Аз примерно винаги бих се възхищавал на такива хора и бих изказал огромното си уважение и подкрепа към тях. От друга страна обаче, ако същият човек проявява изключителна припряност или липса на търпение,... аз лично бих се усъмнил в подобна "силна" негова вяра и бих допуснал, че по-скоро човека има някакъв проблем. При подобно драстично разминаване между добродетели или обратното,...  почти винаги можем да достигнем до ОБЕКТИВНИ изводи и да разберем Истината за някой. Субективизма е минимален и нищожен при това положение.

Поздрави.

Здравей bobi57 !
Ще се опитам и аз да отговоря на поставените от теб въпроси, но да си призная, че малко съм затруднен, защото не е цитирана точната Беседа, а доста често нещата се казват в контекста на дадена мисъл и е добре да се проследят нещата цялостно. Във връзка с това направих предложение в подтемата "За размислите върху мисли от Учителя", което се надявам, че ще се имат предвид за в бъдеще.
Конкретно то твоите цитати:

... от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб." Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...

Думате, която могат да "отключат" въпросите ги оцветих в червено - "спрете се в съзнанието си". Това се свързва с пътя на мислите, тяхното приемане и комплициране, което за жалост тук във форумите не сме коментирали, но правих преди време подобна тема във един друг братски форум, където безплодно дискутирахме сходни неща. Подобни дискусии са много съществени обаче, защото са в основата на решение на голям кръг от въпроси свързани не само с човешките взаимоотношения, но и с влиянията, които хората могат да си оказват един върху друг ("магиите" например!), но да не се отклоняваме...
Значи, общо казано в човешкият мозък текат процеси на приемане на мисли, които трябва да се "филтрират" по някакъв начин. (как? - предмет също на друга тема!)
В твоят случай ключовата дума "спиране" показва, че човек трябва да локализира вниманието си върху дадени мисли, които са част от един по-голям поток... Това може да се разглежда и като принципно положение, и като основа за решаване на други казуси и въпроси!
В случая се касае за мисли от друг човек. Всъщност това не са негови мисли, а по-скоро са мисли които са "енергизирани" в известна степен, ако може така да се каже...Образно казано те са с вибрационно ниво, близко до нивото на човека, който може да ги приеме. За да не се отклоняваме от темата, ще кажа само, че подобен процес е свързан с кармата и духовната зрялост на човека. Има преки зависимости!
Връщаме се отново на въпроса - значи, ако ти се "спреш" на дадените мисли и те "не изчезват", трябва да се обърне по-съществено внимание на това, защото респективно като следствие се появява обич (взаимна или едностранна, няма да разглеждаме отделни случаи, защото нещата се подразбират!).
Колко точно е казано - "Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."...За пример - можеш ли да мислиш за бушмен от джунглата или за Джон от Нова Зеландия, или изобщо за човек, който не познаваш? Това е също ключов момент, който разкрива закономерностите на човешкото развитие и еволюция - доста теми за размисъл има и тук, които могат да отключат други дискусии.
Ако трябва да обобщим - при спирането си върху дадени наши мисли (относно друг човек в случая!) и установим тяхната постоянност, значи имаме наличие на обич, което безусловно дава основание и за наличието на някакви минали взаимовръзки (карма!). Подобно нещо се препотвърждава и от факта, че хората са съответно и физически познати, което обаче е необходимо, но не достатъчно условие за уреждане на дадено "разплащане". ОК!
Какво следва след това? - нормалното е да се употреби необходимата доза разумност и анализ в тази насока (след "спирането"!), което на практика не се наблюдава, а обикновено хората се впускат в емоциите! Или както казват - "изживей емоциите!", "изживей мига!" и други подобни небивалици.
Разбира се, че подобно поведение не е нито лошо нито осъдително,...а да не говорим, че това е ежедневие в света.
Всъщност така хората извървяват своя Път (неосъзнато!) - под действието на човешката любов, емоциите и чувствата. За това си има и точена фраза - "изпепеляваща любов", а за следствията и трагедиите от нея всички сме наясно. Най-лошото е, че в подобни ситуации кармичните въпроси не се разрешават, а се заплитат още повече. Доста спорихме преди време в Портала по този въпрос, защото там имаше никове, които въпреки, че осъзнаваха подобни следствия, държаха да изпитат тази "магия на Любовта", тази емоция, тази тръпка,...с надежда за по-голяма продължителност,...тоест целта е - да се задържи човешката любов по-дълго. "Блажени са вярващите" - се казва в такива моменти, но в случая говорим не за Вяра, а за една гола надежда, която се сгромолясва от високо, като отрязан клон на дърво, върху който сме седели и отрязали собственоръчно.

Какво е решението? Как трябва да се постъпва "правилно"? - Рецепта за това няма! "Правилни" неща няма! Необходимо е да се постъпва РАЗУМНО - това Учителя го е повтарял непрекъснато и навсякъде.
Накратко - спираш се, установяваш непрекъснатост в мислите или някаква зависимост, анализираш и "прецеждаш" през критерии, закони и принципи...Учителя е дал добри методики за това! Ако нещата се припокриват, тоест от една страна се намери достатъчна разумност във една бъдеща връзка, а от друга имаме наличие на едни красиви чувства - тогава може да се получи нещо красиво, стойностно и трайно. В противен случай - имаме "изпепелени работи" и "тор" за основа на нови изпепеляващи любови ( или просто натрупана нова карма!). Елементарни неща!

Това, което го казвам сега се отнася с пълна сила и за жени, които водят съзнателен (духовен) живот, но са семейни и имат връзки с половинки, които са далеч от някаква "съзнателност"... Съществува заблуда, която предполага, че щом като си съзнателен и вървиш по Пътя си, трябва и партньора ти да е на сходно ниво... Това е може би вярно, НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата... Примери в тази насока мога да дам много с хора, които поради своята "духовност" прекратиха браковете си безпринципно и завързаха други връзки за "добро" с "духовни" цели и с "духовни" хора, а всъщност ВСИЧКИ обремениха кармата си и се "издавиха" в материята... Кога ли хората ще разберат, че без разумност пътя на добрите им намерения, винаги ще ги отведе в "ада" !?!

С риск да стане малко обемист поста ми, ще дам пример свързан с тема от други сродни братски форуми, където духовни хора са предприели инициатива да създават виртуални запознанства, за да търсят половинките си или "сродни души"... Според мен това е много неразумно действие, което само може да препотвърди горната поговорка за "ада...". Не е нужно човек да увеличи количеството, за да намери качество! Навярно това е вече отживял лозунг от соц-реализма, на който още се разчита обаче. Какво е нужно на човек ? - Нужно е само той да може да различава и да проявява своята разумност. Пример - достатъчно е да прочетеш от някой нещо и да разбереш неговото мнение по основополагащи въпроси,... и нещата автоматично стават ясни и прозрачни. При това положение над 80% веднага може да се каже каква хармония и съвместимост може да има между два ника, писали на едно и също място (не чатили, а ПИСАЛИ!) и коментирали един и същи теми. Ако човек не може да направи подобна "разпознаваемост", от каква полза ще му е например жива среща, близки отношение, интимности или какъвто и друг контакт де е, при който вероятността да се усложнят нещата е огромна. Усложнения идващи под напора на либидото или други материални изкушения и мисловни въздействия, които в последствия пречат много и трябва да се "филтрират" допълнително. Каква полза от това? - аз виждам само поражения и вреди при подобни обстоятелства, когато човек слага "магарето зад каруцата", тоест няма налице последователност, разбиране и разумност, а се действа хаотично и на посоки. Да не споменаваме даже, че има и примери, където някой са готови да качат дори и магарето в самата каруца,... така за "удобство" ?!? ОК!  Личен избор и решение както се казва, които също могат да се оправдаят по безброй много начини!

С риск да стане поста още по-голям ще засегна и другият "проблемен" текст:

...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства.

Смятам, че нещата, които изписах по-горе осветляват в голяма степен и това "противоречие".
Иска ми се да допълня само, че когато хората се "съчетаят от Бог", те стават едно Цяло. Библейска мъдрост! Подобно нещо е своего рода една мисия! Това е призвание! Бих казал дори, че Семейството е едно жертва за една напреднала в своето развитие Душа, а не улеснение и "хепи лайф".
При това положение Любовта, която се е излъчвала преди от всекиго по отделно, сега е нормално да се изявява чрез Цялото. В това се състои може би "трудната задача" - да станеш вестител и разпространител на Любов, от гледна точка и от позиция на едно Цяло,...от позицията на едно ново творческо Начало, което е в основа на всяка духовно осъзната връзка (Семейство!).
В този ред на мисли въпроси за ревност или допуснати мисли за "пренебрегната половинка" може ли да съществуват? Изневяра може ли да има? Несъстоятелни и безумни неща!
Друго - та ако даденият мъж те "обича" и ти реди благи думи, но същият е способен да прави подобно нещо и с някоя друга сестра, нима той може да е част от едно Цяло с теб? А нима в "сестра" приела подобни ласки от половинката ти има нещо духовно или съзнателно? В края на краищата проблема не е негов, а твой, защото ти не си преценила правилно и си направила компромис със критериите при избора си,... и навярно си пренебрегнала разумността за сметка на чувствата - навярно единствената доминанта, върху която си изградила връзката си. От тук се пораждат и допълнителни чувства с обратен знак, ревност, съмнения... Виж! - ако ВИЕ сте едно Цяло, какъв е проблема едната половинка да излъчва ОБЩАТА ви Любов към втори, трети,...тоест - "той (да) обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска." както е в цитата. Нима това не е нормално?  Напротив - друго поведение по-скоро би било егоистично, ненормално или озадачаващо, според мен.
Като уточнение и в този ред на мисли ще кажа и това, че нещата "имат граници". В смисъл, половинката (в случая мъжката!) не може да разнася Любовта на Цялото (семейната единица!) като казва на друга жена, че я обича или да я прегръща, или да интимничи с нея, така както го прави със теб. (подобно нещо споменаваш в поста си!). Ако е налично подобно поведение, то не смятай, че си намерила твоята половинка... и определено си в известна заблуда при направеният избор. Може би си попаднала на неподходящ човек, аналог на много "духовно" напредналият Казанова, но пак повтарям - проблема е главно в теб, а не в него.

В общи линии, казах някой неща и надявам се да съм могъл що годе понятно да изразя мислите си. Обикновено това става трудно, защото "дрешките", които предлагат думите, за да се обличат дадени мисли са доста теснички и неудобни. Поне за мен това е така и ми е проблем!
В крайна сметка ще доуточнявам допълнително,... ако видя че има смисъл.

Желая ти Благословение и Любов, озарена от Светлината на Божията разумност!
    

 

 
  

Цитат

Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват.

Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи.
Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека.
В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място.

Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави.

Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света".

Това според мен е много ценен цитат, защото Учителят обяснява кога критиката е на място.

И аз споделям това мнение на Delfin123!
Това е много ценен цитат, който дава много Светлина за критиката, която много трудно се разбира от хора (ученици!) прилагащи Любовта.
Преди време в едни друг братски форум доста се бяха разгорещили страстите по тази тема... Ех, защо го нямах този цитат под ръка тогава... ?!? (шегичка!)  

Във връзка с подобни парливи дискусии бях направил преди време тема за "Правдата и Любовта" (не се получи никакво развитие!), ...но съм убеден, че човек ако може да си изясни тази връзка, то никакви спорове или противоречия не може да има и само така може да се получи нужната дълбочина на разсъждение.  

Интересен момент от цитата е аналога, използван от Учителя, че критиката е вид операция или по-скоро правене на пробойна на гнойно образование (абцес - "Локално събиране на гной някъде в тялото").  
Забелязвате ли, че "Такава операция е позволено всеки да прави.", НО при условие човека да е справедлив, което значи, че човека трябва да има  не малка доза подготовка (разумност и опит), за да не се засегне "здраво място"...
На други места Учителя в Беседите говори и за отговорностите, които се носят от тези,  които засягат "здравите места" и ТЕ (отговорностите!) никак не са леки. Във връзка с това,  в настоящият цитат има препоръка за "здравите" места да се грижи светът (съществено уточнение което на пръв поглед може да убегне!). От тук е показателно това - кой? , до колко? и как? ...да прави "операции" и то може би само НЕОТЛОЖНИ И ЛЕКИ намеси трябва да има.

Много съм мислил по тази тема, защото нещата са доста "тънки" - на кантар, както се казва.  Каквато и "игла" да вземеш да пробиваш цирей, все е неприятно за потърпевшият, а пък друг е въпроса, когато "заболелия" си мисли, че цирея му е кармичен и даже иска да се грижи старателно за него и да го съхрани.

Как се решава този проблем? Къде е мярата? Колко голяма да е "иглата"?  - Може би отговора е да "дупчиш" с най малката игла, ако изобщо си заслужава да се наемаш, да го правиш.
Значи можеш да направиш "дупка" по няколко начина -  като изкажеш опит; като анализираш даден човек (действия) и препоръчаш нещо;  като се аргументираш и подкрепиш с цитати,...но за мен това се все "дебели игли" и винаги боли...
В тази връзка май най-безболезнено е ДА ПИТАШ ? - Това е най-тънката "игла за циреи", която съм установил... Поне за сега! В тази насока бях правил преди време теми  "Имам въпрос..." (две серии ) и  "Ретроспекции", които си останаха безуспешни и неразбрани опити. Много хората си предпочитат да са си с циреите, защото по-скоро са си свикнали с тях. ОК! Няма проблем...
Иска ми се да преповторя идеята за всички, които се наемат да "оперират" - Просто го правете с насочващи въпроси! Не е лесно. Изисква много енергия и прецизност, но определено "пораженията" са по-малко, а и на "боцнатото"  Его (без това никога не минава!) бързо му преминава огорчението. Поне такива са ми впечатленията...

От друга страна обаче, НЕ ПРЕПОРЪЧВАМ на никой да прави подобни операции. Може би само при крещяща необходимост, когато цирея е "узрял"...
Всъщност  на мен лично методите на Любовта ми харесват много повече и определено са за препоръчване. Много лесно се прилагат и не е нужно да се носи тежки "следоперативни" отговорности за тях.

Поздрави.

п.п. Раздела "Школата" - много се е засилил...  Забелязах още много интересни и ключови мотиви за коментар, но за сега ще се въздържа, защото нямам време, а ми се иска да коментирам и в други нови подраздели

Здравейте!
Както често се случва в Интернет пространството, трудно се чете, а обикновено всеки иска да каже нещо. Изключително трудно се дискутира при това положение...

Първо ще припомня идеята от предишното ми мнение! - Идеята е не да обсъждаме истерии и пророчества за 2012г., а да потърсим пример за един праведен човек като Лот например, който би мотивирал Бог да отложи евентуален "рестарт".
Да проявим разумност и да разсъждаваме - това е целта! Нали всичко се подчинява на една Вселенска разумност?
Следователно,... значи всички фриволни изказвания от рода на "има и добри хора", " има прекрасни хора - скромни и мълчаливи", "има свръхсензитивни хора със светещи чакри", са просто извън темата. В тази насока  написах -
"Пари, свръх потребление, ненаситност, алчност...  ОК! Да предположим, че има хора, които искат да са добри, духовни, съзнателни (безспорно има много желаещи в тази насока!), НО реално те могат ли да имат някаква реализация в плановете си? Тежката и безкомпромисна материална действителност, смазва всяка духовност, още при опита за нейното покълване." (от предишното ми мнение!)
Защо не четете бе хора, а "препускате" да се изказвате?
Обобщавам отново - Значи търсим пример за ПРАВЕДЕН ЧОВЕК, който безспорно би трябвало да притежава подобни качества (това се подразбира!), за които Делфин123 пише, но това съвсем не е достатъчно!

Добре! Идват въпросите на Анета:
1."Каква е дефиницията ми за ПРАВЕДЕН човек?" - отговора е лесен и е в раздела "Размисли върху мисълта на деня". По точно в темата "Дата: 03.04.2010, Събота" - http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/2forum/index.php?topic=520.0 ...
С две думи - праведният човека е необходимо да се е самородил, новородил, или родил изново (близки по смисъл понятия!). ОК!
Обаче,... тъй като можем да се "изгубим" в тези понятия и да изпаднем в още повече безплодни уточнения и спорове, стесняваме критериите до САМО ЕДИН - Праведният да не е подвластен на парите!
Сега да не се издъни пак някой и да тръгне да плеска глупости, като си мисли, че този критерия е много лесен за покриване в меркантилното ни общество написах -
"Внимавайте и обмислете добре примерите, ако имате! Навярно има много хора които смятат, че те не са подвластни на парите, но да не забравяме, че "пътя към ада е постлан с добри намерения"... после дадох примери със 15-год. мои наблюдения и анализи, и споделих, че такъв пример не съм открил.
Значи, който има такъв пример около себе си - ДА РАЗКАЖЕ за него (анонимно без имена!), а не да говори общи приказки, че имало по напреднали, или имало по-светещи...

2."Трябва ли да се даде „рестарт” на човечеството и Земята, ако няма праведни?" - За мен отговора и личното ми убеждение е категорично - "ДА"! На мен като ми забие компютъра, нищо друго не мога да направя, освен да го рестартирам... Ти Анета какво предлагаш, да го гледам ли? Колко време? До кога? Какви други мерки да взема?    (реторика)

Ще се опитам да отговоря и конкретно на Делфин123, но първо ще уточня, че това ще бъде по-скоро изключение. Приел съм правило за себе си да не дискутирам с никове на жинвотинки (нямам против тях обаче!), защото ми се вижда несериозно човек, да коментира съществени и основополагащи неща, каквито са Учението и окултните науки, скрит зад някаква абревиатура. Писаниците от подобни никове, принципно също чета рядко и смятам, че е губене на време, ако се задълбочава човек в тях.
Конкретно:

1."Какви са вашите лични  критерии за "ПОЗНАВАНЕ НА ЖИВ УЧИТЕЛ"?" - Това е сложна тема и нямам епистоларен и готов отговор за нея. За да поема отговорност да пиша подобен пост ми трябва предизвикателство...(най-малкото създадена тема за това със сериозни мнения). Трябва ми вдъхновение. Трябва ми и време (ден-два), за да синтезирам нещата... Може би, ако не бях наблюдаван (наказан) в Портала бих пробвал да напиша нещо. В момента обаче, със твоя мимоходом зададен "просто ей така" за раздумка въпрос, няма да мога да напиша нищо. От друга страна пък не съм убеден, че търсиш отговора на подобен въпрос, който ми се вижда по-скоро заядлив и преднамерен (лично мнение!), но това няма значение.

2.А какво очаквате от семейство като това на Лот?  Как то ще се държи и живее?
Все пак условията са различни?! - За семейството, връзките между двама човека, отговорности, бременност, раждане, родители... в Портала съм пуснал повече от 3-4 теми, а имам и десетки мнения извън тях. Общото ми впечатление е, че хората не ги интересува това, ...и най-малкото не осъзнават, че това е ключа към изкупуване на тяхната карма. За жалост хората сега ползват този ключ за ТРУПАНЕ на карма.
Наблюденията ми от коментарите в Портала са, че въпросите с подобна тематика не се задават, за да се чуят някакви отговори, а за да се оспори всичко, което ще се каже...(погледни порталските теми, ако не вярваш!). В подобно оспорване на всяка нова идея, жената, изкърпила семейната си "кошница" по някакъв начин, обикновено търси оправдание за допуснати грешки и оневиняване глупости, които е направила...Това става по "духовен" начин -  разбира се!
Какъв е смисъла човек да коментира тогава? Спорещият и оправдаващият се просто ще си "затъва" повече... Примери могат да се дадат много, а и тепърва ще изникват. Следствията, които настъпват са ясни - противоречия и сътресения в семейно и родово отношение (деца и близки). Да, но това не се вижда или дори не се допуска като вероятност за случване, защото обикновено съзнанието е замъгленото от "духовните" висини, където се намира.
С една дума - наивно е да смяташ, че за толкова сериозни и дълбоки въпроси ще се напъна да ти отговарям тук с пет реда, за да ти дам "хляб", с който да оправдаваш погрешките си от миналото. Тази "песен" вече съм я пял! Приятелски ти казвам - нищо полезно няма да се получи от тази работа - повърхностни коментари на сериозни въпроси! Вредите обаче, неминуемо ще са значителни.

3. "А вие бихте ли казали като Лот: "Мърсувайте с дъщеря ми, а оставете Божия човек"? Аз не бих! И не е нужно!"
Моят отговор е - "ДА!"... Дори и не бих се замислил и една секунда! Мога и да се мотивирам, но не виждам смисъл.
За твоето мнение обаче, мога да кажа, че също е МНОГО правилно. Не бива да предприемаш подобни действия, поради простата причина, че не можеш да различаваш (дано не се обидиш!), но сериозно го твърдя това. Мога да ти дам твои изказвания, потвърждаващи тези мои усещания, но няма да го правя сега.
Без да може да различава човек, той можеш да бъде изкушен и да си създаде  много неприятни последствия за себе си и близките си нищо, че прави нещата с Любов, но... това е друга тема.

Въпросите ти в другите два поста са вече по същество, но сега няма да ги коментирам, защото се опасявам, че мнението ми ще стана огромно. 

Поздрави.  
      

...Не зная доколко стойностен човек съм, това ще го определят другите, но ЗНАЯ, че буквално преливам от любов - към хората около мене, към света, към всичко живо..и не живо...НО ВСЕ ОЩЕ не мога да осмисля пътя си...и разбирам, че това е задачата ми...че всичко, което се случва, е за да разбера, че трябва да намеря СМИСЪЛ..и да, зная, но ми е толкова трудно... трудно, в смисъл че като че ли се въртя в кръг...имам чувството, че Бог ми показва и то неведнъж къде греша..но аз не виждам..и започвам отново и отново...

Здравей Боби!
Тази сутрин се събудих с мисли точно в тази насока, за която си писала... Навярно това не е случайно и ще се опитам да ги споделя.

Да изпиташ такава Любов в себе си и да ти идва да заливаш всичко около теб с Нея, е не само много хубаво, но и първата и СИГУРНА крачка, която си направила в правилната посока по своя Път. Бог е Любов!
Нещата обаче не свършват до тук. Мисълта ми е, че Любовта е необходимата компонента за да върви човек по Пътя, но само това не е достатъчно. Бог е и Разумност (първия Принцип)! Значи човек без да се стреми да придобие и развие своята разумност и да "види" окултният смисъл на Божият план, той рано или късно ще почувства, че нещо му "куца", тоест вместо да използва вторият си крак когато ходи по Пътя, той използва тояшка за да пази равновесие.
Навярно това няма да те успокои, но около нас е пълно с подобни примери като твоя (някой го осъзнават други не!), за което ти казваш "вървене в кръг". Аз му казвам "движение на махалото"...Махало, което може да отброява само времето и броя на страданията, които човек сам "заработва", посредством други Вселенски регулаторни механизми, като кармата, например. Малко тъжно, но това са реалностите - човек изпитващ Любов, правещ "добро", "помагащ", изпада в противоречия, униние, раздвояване,...не вижда грешките си или получава "удари"... Да не задълбочаваме и разводняваме в следствията обаче!

Конкретно - В какво се изразява Разумността? Как да я приложим и да се ползваме от нея?
Учителя е дал прекрасни неща (примери, съвети, упражнения...), които ще можеш да ги намериш в Беседите, стига да схванеш "схемата", за която ти говоря. Между другото това е и НОВОТО в Учението на Бялото Братство, което  "надгражда" основата, дадена преди 2 хил. години от Христос. 
Ако трябва да се систематизира бегло за Разумността, нещата се изразяват в две насоки:
1. Разпознаване - изграждане на ясни, принципни и точно критерии, които биха намалили в голяма степен "паданията" и разочарованията. Това нещо съчетано пък с интуицията дава прекрасни резултати и много Светлина.
2. Будност -  тя се поддържа най-вече в две направления. Първото е ретроспекции и анализ на нещата, които сме направили ( много важен, но и много труден момент от гледна точка на обективност). Второ е "хипотетичност" - много силен метод, който ни минимизира значително допускане на грешки в бъдещи наши действия.

Споделям всичкото това без идея да те поучавам, а по-скоро да преосмислиш някакъв страничен опит.
Намериш ли Пътя и ако започнеш да вървиш по него и с двата си "крака" ( Любов и Разумност), повярвай ми и смисъла на живота ще си дойде на мястото,... и задачите ти, които трябва да вършиш, и ...ВСИЧКО!

Пожелавам ти Светлина и разбиране в нещата, които правиш.