Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Никола Дамянов

Страници: 1 [2] 3 4 ... 7
16
...
Насила никой не може да бъде накаран нито да се храни, нито да приема идеите на някое учение. Все пак, ако човек вече е получил "апетит" към дадена храна или нещо друго, но същевременно не може да се справи сам, то какво трябва да прави? Да се откаже - защото не може да "смели" някои неща? Т.е. не са за него? Да търси помощ от по-напреднали? Не става дума нещата да бъдат дадени смляно. Но просто ако си се блъскал с месеци върху един въпрос и не можеш да си отговориш, то това какво означава? Че не си за това учение още ли? :(

Защо някои хора от последователите на Учителя забравят, че не всички човешки души са достатъчно събудени? Аз поне не съм май от много събудените и затова много често стигам до разни противоречия - в беседите. И не само в тях. Но вече май прекалявам с въпросите и почва да ми става неудобно. Затова и се замислих - дали не е по-редно сама да се опитвам вече да смилам духовната храна...?

Дали "по-големи и високи интереси" стигат за навлизането в едно учение?


Здравей Анета! :)
Ще се опитам да подредя въпросите ти и да дам някакъв отговор...Определено има интересни теми за размисъл в тях.

1. Все пак, ако човек вече е получил "апетит" към дадена храна или нещо друго, но същевременно не може да се справи сам, то какво трябва да прави?
За мен това е диагноза "лъже апетит"! Човек под напора на своето любопитство, подпомогнат от обстоятелства и околна среда се е самозаблудил, че има някакъв апетит.    

2. Но просто ако си се блъскал с месеци върху един въпрос и не можеш да си отговориш, то това какво означава? Че не си за това учение още ли?
По кои въпроси "си се блъскала"? По мои наблюдения обикновено това са дълбоко екзистенциални и философски въпроси, по които има много писано и коментирано. Ти какво искаш ? - да се изнамери едно учение и да ти даде готовите отговори.
ОК! - Това е Школата на Учителя, с която си запозната и четеш Беседи.
Тогава, защо не получаваш отговори дори и с месечно "гловоблъскане"? - отговора си го написала ТИ - "Аз поне не съм май от много събудените...", а и на други места казваш, че си във фаза на проучване, частично приемане на нещата като понятия и на ментално ниво,... а на материално ниво (като хранене, упражнения, практика) тепърва ти предстои стартиране...
Въпрос - как тогава могат да ти се дадат отговори и то на екзистенциални въпроси (повтарям и подчертавам последното) ?
Не мислиш ли, че трябва да има някаква последователност и паралел в израстването на ментално и материално ниво при човека? Според мен нещата са тясно свързани и са в пряка зависимост. Мислене, знания, практика, действие - всичко трябва да е в единство и хармония? Как иначе ще се постигнат задоволителни отговори? Невъзможно е!
В някой случаи хората приличат на пеперудата, която иска да опознае Огъня от близо.
В други случаи хората седейки по цял ден зад компютъра и съпоставяйки, и прецеждайки разни духовни теории си мислят, че ще постигнат познание... АБСОЛЮТНА заблуда!
Нужна е Воля, за да има отговори и развитие,...но това е тема, която често се подценява и омаловажава.      

3.Защо някои хора от последователите на Учителя забравят, че не всички човешки души са достатъчно събудени?
Подобно изкривяване се наблюдава и при други духовни школи и религии, където даденият последовател не е оправил собствените си проблеми, но е решил да "повдига" ближни и да предава Учение на други хора...
В крайна сметка тези хора събуждат някакъв "лъже глад" в хората, на които се проповядва. Обикновено така се задръстват "енориашите", и  после се нуждаят от "почивка",... докато не осъзнаят самите ТЕ за ценността на "Храната", която им е натрапвана или са я приемали от любопитство, или от свян да не им се обиди някой.

4.Затова и се замислих - дали не е по-редно сама да се опитвам вече да смилам духовната храна...?
Определено това е най-редно - самостоятелно да се храниш и да смилаш храната,... и най-вече да поемаш толкова, колкото ти е необходимо, а не колко ти предлагат. Така ще имаш време балансирано да трупаш и практика и знания.

5.Дали "по-големи и високи интереси" стигат за навлизането в едно учение? Това изобщо не го разбирам ?!? Дай пример за високи и големи интереси?

Поздрави.

17
Цитат

"Ученикът трябва да изучава астрология, да познава влиянията на планетите върху себе си
 и съзнателно да им се противопоставя или подчинява,
според лошото или добро въздействие...."


1.Бихте ли дали примери как човек може да се противопостави
на негативните влияния и "трудни" транзити на планетите?

2.Имате ли конкретни лични примери и изживявания?



Този цитат ми напомня една друга дискусия в друга тема "За необходимостта от окултни знания" от тук -
http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/2forum/index.php?topic=112.msg1238#msg1238

В отговор #36, аз споделих мнение за науките като астрологията, нумерологията, хиромантията, френологията, гадателствотото... В темата те бяха наречени "псевдо науки", а аз по скоро изказах мнение, че ги свързвам с някакви "подготвителни нива" свързани с човешкото усъвършенстване от една страна, а от друга ги разгледах като "спасителни островчета" за напреднали Души, които се намират в труден момент от своята земна еволюция.

В горният мотив аз откривам някакво потвърждение на това, което сме писали в цитираната тема.
Какво значи "съзнателно да се противопоставя" човек на някаква прогноза? Противопоставяне ?!?
Нима, ако една прогноза е аналог на Божията воля трябва да и се противопоставяме? Не трябва ли да изпълняваме и да се съобразяваме с подобни прогнози, а не да и се противопоставяме на тях, ако те са със "статут" с Висше? Къде е границата? Доколко ...?  
От тук следват много изводи, касаещи подобни науки, но няма да го правя сега, защото съм го правил и във тези и във други форуми... Мисълта ми е друга...

Значи човек трябва да се "противопоставя или подчинява" СЪЗНАТЕЛНО, "според лошото или добро въздействие" на дадените влияния. Тоест, ясно се подчертава свободната Воля на човека и ВАЖНАТА И ролята в човешкото развитие. Отделно всичко трябва да е осъзнато, а не хаотично и инцидентно действие, както се получава на практика - човек отива да му предскажат нещо, за да му стане по-лек живота, да има оправдание за нещата, които му се случват и съответно да не носи безотговорност. Не ходи ли човек за това на астролог, ясновидец, гадател...?
Друг тънък момент в цитата е  "лошо и добро" ? Как се определят тези параметри и категории, за да можем да направим правилен избор? Кое е "за добри" и кое е "за лошо", за да можем да впрегнем всичките си сили и воля, и да осъществим избора, който сме направили?  
Това са ключови моменти, които са много ПО-ВАЖНИ от самото предсказване, транзити, влияния... Ключови моменти, които са изяснени в Беседите, чрез напътствия, съвети, методи, упражнения,... които Учителя е давал в цикъл от две Школи по 22 години. Доста дълъг период!
От друга гледна точка, тук вече е "вододела" и от тук могат да се разграничат добрите и кадърни астролози, ясновидци, гадатели,...от тези, които са "псевдо-..." или меркантилни аматьори, но това е друга тема.

Конкретно по зададените въпроси:
1. Не бих могъл да дам примери за противопоставяне на трудни транзити на планети, защото много бегло се интересувам от астрология. Все пак, ако се дадат конкретни трудни житейски примери (кореспондиращи с някакви транзити), навярно бих имал идея за "противопоставяне"...    
2.Сигурно имам в живота си много подобни примери, но аз не разглеждам живота си през някаква астрологична прогноза и за това не мога да дам конкретни примери. Иначе безспорно винаги се "противопоставям" на негативно влияние на планетите...:)  Всъщност май използвам една лесна методика на трансформация (накратко "разширено съзнание"), а не толкова противопоставяне. Ако прибавим и Идеите и Разумността, които ни е дал Учителя в неограничено количество, спокойно може да се каже, че неразрешени проблеми - НЯМА!
Хората обикновено страдат от глупостта си и от неразумните си постъпки.  :)

Поздрави.    
 

18
Здравейте!
Явно има някакво напрежение в темата, но въпроса е, защо ?
Не мислите ли, че може да "напипваме" така "случайно" като си пишем по темата, отговори на въпроси, които не се харесват на някой по-тъмни ложи? :)
Ако това е така, неминуемо ще ни спохождат тъмни мисли или ще ни избива на упреци и неконструктивни разговори, с единствена цел да се поскараме и да не продължим дискусията.
Предлагам да не се подаваме на такива влияния и да сме по-разумни!

Прочетох по-горе едно мнение, което визира мен и ми задава много въпроси.(отговор №25)
Мнението е емоционално (много меко казано!) :)
Навярно и аз имам вина за това ?!?
Все пак ще кажа, че на почти всички зададени въпроси към мен, съм отговорил в другите си мнения и мога да се цитирам, НО няма да го правя. В лични свади и уточнения не ми се участва... Оставям нещата така - "БЕЗ КОМЕНТАР!". Предлагам да "гледаме напред".
Ще уточня само едно нещо...Търсеше се от мен определение за "сектантска безпомощност".
Само него ще повторя (без зла умисъл!) - сектантска безпомощност е "да защитиш дадена своя позиция (независимо за какво!)  като вземеш утвърдени научни термини или понятия, и да вкараш в тях собствени си лични виждания, определения, усещания и чувства?" (в случая ставаше дума за "диктатура")
Намеренията ми когато писах за подобна безпомощност са добронамерени и не ми беше целта да обвиня или обидя някой, или да го критикувам. Практиката ми до сега е показала, че ако един човек защитава убежденията си по този начин, то се получава обратен ефект - слушателите се разграничават и не възприемат гледните ни точки. От друга страна, често се случва човек да навреди и на себе си, особено когато изпадне в безпринципно упорство и защитаване на тезите си "на всяка цена".
В този ред на мисли, в личен план аз бих бил доволен, ако някой ми направи забележка или ми заостри вниманието в случай, че изпадна в някаква подобна ситуация. Всъщност всеки може да изпадне в подобна ситуация, подведен от искреното желание да защити идеите си, във които силно вярва.  


По темата ще коментирам следният цитат:
Цитат
"...Няколко пъти е имало промяна на земните полюси.
Четири пъти слънцето е изгрявало от тази точка, която сега е запад.
Значи полюсите са били на други места.
Полюсите ще се променят и  в бъдеще.
Един ден точката, която сега е полюс ще стане тропическо място, а друго място ще  стане полюс..."

 „Разговорите край Седемте Рилски езера”, Учителят,  изд. „Кралица Маб”, 1996, Стр.135  
Как бихте коментирали тези думи?

Аз също преди време съм изследвал доста подобни цитати, които често са ме затруднявали. Стигнах до определени изводи, които ще се опитам да изведа...
Ключовата дума е в червено - цитата е от „Разговорите край Седемте Рилски езера”, а има и други сходни сборници "Разговори на Ел Шадая", а също и подобни книжки за излети или срещи на Учителя. Всички тях аз ги поставям в група "Частни Беседи (разговори)" (примерно казано!). При тях често има непрофесионален стенографски запис на думите на Учителя или са възпроизведени от обикновени записки на дадени ученик.
От всичко това следва, че можем да имаме пропуски на думи и изречения, които да са важни, но нека да оставим точността на страна. Мисълта ми друга ...  
Разсъждаваме общо... Когато около Учителя се е събира малка група от ученици, Той е гледал максимално да им помогне и да им даде ПЕРСОНАЛНО Светлина на всеки, в зависимост от неговото ниво на развитие и моментни проблеми и въпроси, които решава. Понякога групичките са били 2-3 човека, понякога дузина...
Конкретно в случая си мисля, че Учителя е направил опит да "разшири съзнанието" на групичката като влезе по-дълбоко в ниво "сътворението на Земята"... Навярно е имало и подобни въпроси, защото учениците тогава са чели много и всякаква езотерична литература.
Нужно е да се уточни, че Учителя не е искал и не е повтарял вече писани и разисквани окултни тематики от книгите, а по-скоро е правил някаква съпоставка и анализ на тях, а като изводи е предлагал взаимовръзките на тези езотерични теми със Законите на живата природа и Творението.
Считам, че в онзи момент се е получило нещо такова... Учителя говори за "четирикратно изгряване на Слънцето от запад", но не са уточнени периодите, което всъщност и не е необходимо, защото целта е друга. Завъртане е ставало в ранното развитие на Земята, когато може би е нямало и суша или се е формирал астрала... От друга страна смяната на полюсите може да създаде и суша, но може да създаде и атмосфера... Всъщност, може много да се дълбае в тази насока, но не това исках да кажа...
Мисълта ми беше, че може би Учителя в този "частен разговор" изяснява връзката на числото ЧЕТИРИ и Земното развитие... Окултният смисъл... Четирите посоки...Кръста... Материята ...Земята ... Има много взаимовръзки и зависимости. Може би, Той е искал да усетят учениците Вселенска хармония, в която участва Земята, като едно цяло (единица,клетка) което цяло се развива... Навярно целта е да се покаже една цикличност чрез "точката,която сега е полюс ще стане тропическо място", А ако си го представим образно, тази цикличност може да премине в ротация на цялата Земя, това пък може да се свърже с цикли на Слънчевата система например, която е част от Галактика... Много може да се медитира по тези въпроси. Нещата обаче могат да се възприемат и усетят само от едно разширено съзнание,... а там на Рила може би по това време е бил благоприятен момента и Учителят го е използвал, за да разшири съзнанието на учениците и да изпитат върховното удоволствие от това да си част от Вселенската хармония, развитие и цялостност...

Накратко - мисля, че цитата няма нещо общо с 2012г. и целта му не е предсказателна.
По-скоро целта е образователна и то пряко касаеща точно определен кръг от хора и тяхното развитие към онзи момент от време.
Извод (на база и на други наблюдения!) - При четене на материали от Учителя е добре да се прави някакво примерно разграничаване на  - Беседи; -частни разговори; -лични препоръки и наставления, които е давал Учителя. Времето, мястото и хората, пред които е говорил Учителя имат голямо значение, за да разберем Идеите по-точно и всеобхватно.  

Поздрави.

19
Заинтригува ме ето този цитат от мнението на Никола Дамянов -
"НО си има точни правила, за прекратяване на връзки от един духовен човек. Така допълнителна карма не се трупа, а наличната се ликвидира. Това е дълга тема, но в известна степен тя се преплита с настоящата..."..
и много моля, ако може, тъй като нямам почти никакъв опит, да ми посочите къде и какво да прочета по въпроса..за което предварително благодаря..


За съжаление аз не мога да дам готови цитати, защото по-скоро подобни "правила за прекратяване на една връзка" са като следствие (обобщение!) от Идеите, които Учителя е дал в Беседите.
На много места има и конкретни препоръки (и в Беседи, но и частни разговори!), а на други места се говори "по дух" - тоест разясняват се принципно Законите и взаимовръзките, които се реализират между хората.
Сигурно ще мога да намеря много цитати,  ако се разровя, но навярно това всеки може да го стори, а и цитирането по някога е опасно при многопластово излагане на идеи, каквото е в Беседите... Поне при мен е така! Примерно даден човек пейсва някакъв голям цитат и си мисли, че аз ще го разбера така както той го е разбрал, но аз виждам съвсем друга идея. А да не споменавам, че голям цитат оцветен и подчертан от всякъде си е направо насилие върху съзнанието. Най малкото е натоварващо! (поне за мен). В този ред на мисли чета само кратките цитати и най-вече тези, които са подкрепени  с разсъждения. Големи цитати и особено тези, които са с много цветове ги подминавам.

Конкретно - ще предложа допълнителни разсъждения по въпроса, а други съфорумци надявам се, че ще помагат и с кратки цитати, които можем да обсъждаме,...относно "правила, за прекратяване на връзки"...( да четат САМО тези, които водят съзнателен живот!) :)
Нека изходната точка да е позната за всички и да е това, че съжителствата между хората не са случайни и обикновено произхождат от някаква кармична зависимост... или най-общо казано - заслужили сме си го в миналото и сега трябва да ни го върнат или "да си сърбаме попарата, която сме надробили", както се казва. Говорим за случаи, когато дадената връзка е изпълнена с противопоставяне, конфликти, дисхармония и изпитания.
Имаме общо взето два варианта:
1.Да отвърнем на несгодите и ограниченията, които ни се струпват с отпор, тоест задълбаваме конфликта. Така обаче се завързва нови кармични зависимости и се навлиза в цикличност на взаимоотношенията - неприятно и КРАЙНО неразумно нещо особено в Ликвидационен век.
2.Да изживеем несгодите и ограниченията с търпение и готовност за съзнателно уреждане на "сметките". Това е разумният вариант, след който човек постига така нареченото "изчистване на кармата" и придобива значителна степен на истинска свобода, щастие и удовлетворение...

Важно е да се уточни - търпение и други добродетели може да се прилагат в една връзка само там, където няма физическо насилие. Не може там, където има физическа разправа върху жена например, тя да прилага някакви добродетели.

На практика препоръчителният ВТОРИ вариант се трудно реализира, защото субективното мислене, съчетано с оправдания, могат да възпрепятстват вземането на правилни решения...
Основно правило, към което е необходимо да се придържаме е - Духовният човек не напуска, а обикновено него го напускат!
Това трудно може да се разбере, но никак не е трудно за прилагане... Нужна е само да се прояви разумност! Аз стотици пъти съм се убеждавал и в личен опит и в странични наблюдения, че това е много добър вариант за приключване на кармични връзки. Единствената трудност идва от това, че хората не могат да вникнат в окултният смисъл, който влага Невидимият свят в тяхната връзка. Установи ли се този смисъл, се разкрива много ясно и самата кармична зависимост, която дефакто е "двигателя" и "крепежният елемент" на връзката, а от друга страна ясно се установява и кой какъв урок е необходимо да научи от участниците и  какво "разплащане" трябва да се уреди между тях.

Не знам дали става ясно, когато се опитвам да теоретизирам нещата, но на практика това много лесно се установява, ако имаме конкретни случаи, проблеми и казуси за разрешаване... Опитайте се да схванете идеята "по-дух" до тук, а след това вече ( във вторият етап!), човек трябва да приложи воля си и да изпълни нещата със съзнателни, планомерни и последователни стъпки. Накрая всичко се подреждат ПЕРФЕКТНО!

Нужно е да се уточни обаче, (мисля, че повечето хора го знаят, но да припомня!),...до тук говорим  само за ПРАВИЛА! Не за Закони, Принципи, ...а за Правила. Учителя добре е разграничил и обяснил връзките между тези понятия, така че това трябва да се има предвид.
Значи, щом като говорим за правила, следователно те не могат да се унифицират и да се "лепят" на всяка връзка, която се нуждае от разлъка. Има много сходни връзки, за които правилата могат да са еднакви, но принципно правилата на трябва да се прилагат сляпо, а по възможно по най-разумен начин.
Примерно,... ясно е, че във всяка връзка има различни нюанси в изградените зависимости между хората и  взаимоотношенията между тях. Необходимо е това да се вземе предвид, така че една раздяла да протече по-гладко и без излишни сътресения. В крайна сметка, целта е това, че хората да натрупат позитиви, възходящо развитие и свобода, ако се разделят. В противен случай няма смисъл от раздяла!  Обикновено на практика се получава обратното - хората трупат негативи, а от там и допълнителни заробващи кармични зависимости, след като прекратят дадена връзка.

Накрая - всичко до тук го написах от позицията на приложени идеи от Учителя и опит (личен и такъв на десетки приятели и познати имали подобни проблеми!). Не ме карайте да разказвам случки обаче, защото навярно трябва да изпиша многотомни романи,...изпълнени с драми, където хората са постъпили разумно и други, които са придобили "свободата" си безпринципно... В крайна сметка вторите си окачиха воденичен камък на шията.    
Е,...всеки има "свободен избор" както се казва и "свободна воля", с която да осъществи този свой избор! :)

Успех и Светлина на всички, които обмислят подобни стъпки и решават сходни проблеми.

За останалите - не създавайте безпринципни връзки, че после да не ви се налага да ги прекратявате принципно. :) Слушайте сърцето си, но действията си обикновено мотивирайте и подкрепяйте с разумност.

Поздрави.


  
 

20
Мисъл за деня:
"Щом говорим за Светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието – то има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина то не може да функционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън."

Една хубава мисъл за деня, която за сетен път показва, че Словото е "непресъхващ извор"...
Извор, от който бликат постоянно чисти идеи, които подпомагат осмислянето на света около нас и дават отговори на въпросите, касаещи нашето себепознание.

Светлината и Топлината - връзки, зависимости, закономерности... Колко ясно е подчертан баланса, без който едно съзнание може да бъде блокирано. А нима това не се наблюдава често около нас?
Принципно умът се свързва с Светлината, а сърцето - с Топлината. Респективно може да се направи връзка между разумността и чувствата... Надявам се познати за всеки един от нас неща.
От друга страна мисълта на деня пряко кореспондира и с библейската мъдрост - "ако Любов нямаш - нищо нямаш!" (цитирам по памет!)
В мотива тази мъдрост се преповтаря на едно друго ниво като се разяснява, защо става така на практика...
Това дали може да ни го разясни един богослов или християнски проповедник, например? Съмняван се! Значи, дори и да имаме знания и Светлина, които пробуждат нашето съзнание, това изобщо не е достатъчно, последното да функционира!
Когато човек приложи тези знания по законите на Любовта, се получава тази Топлина - необходимата съставка (притурката!), която отпушва вече правилното функциониране на Съзнанието.

Изобщо Словото се прелива в една непрекъсната хармония, взаимосвързаност и изчистени понятия в Беседите,...което води до една "обемност", многопистовост и изчерпателност... Всъщност нали и за това казваме - "Слово", а не говорим за окултна литература, езотерична литература, или духовни съчинения, които обикновено се пишат от "посветени", скалъпили своите знания от изчетени книги, теории или тези.
Е,...в това разбира се няма нищо лошо! "Смляната храна" обаче, бързо засища, но определено не е много полезна. С нея човек лесно може да "преяде", а на това Учителя му казва "подпушване" - болест, от която страдат много интелигентни хора, водещи съзнателен живот.

Накратко - от мотива следва, че за да функционира правилно съзнанието, на него му е необходимо не само пробуждаща Светлина, но и Топлина. Добре!
Възниква въпроса - а може ли само с Топлина (Любов) да функционира правилно Съзнанието, без да получава необходимото количество Светлина? Отговора е ясен, но не случайно задавам въпроса. Върху това също е говорено много в Беседите и е обяснявано на дълго и широко... На други места вече темата се разлиства за пробуденото и развито вече съзнание, като крайната цел е придобиване на едно "свръх съзнание", при което Душата получава зрялост, необходима за сливане със своя Първоизточник.

Полезни изводи, които можем да си направим...  - в зависимост от това какъв уклон има човек (към приемане на повече Светлина или към това да има повече Топлина), всеки трябва да си направи един себеанализ и да работи за постигане на БАЛАНС.
Често на практика се забелязва изпадане в крайности, в които хората "боксуват"...
Например, аз искрено се радвам на хора преливащи от Любов и Топлина, които вдъхновено цитират Апостол Павел или Учителя и на практика се стремят да прилагат нещата,... но същевременно много ми е тъжно, когато същите тези хора често постъпват по много неразумен начин, ... тоест подценяват нужното количество Светлина, което трябва да имат за своето развитие и действия. Подобно нещо, често се среща при жените, но не е задължително...
Обратното също се наблюдава често... Има хора, които са придобили изключително много знания и получават много Светлина, и разбиране за нещата,  но резултатите (получаване на Божието Благословение и сериозни крачки в Пътя си), определено се минимизират,...поради намалена Топлина.

Много ценна мисъл е тази,... и ако човек се задълбочи и обективно се самоанализира, може да си помогне изключително много в своето развитие.

Поздрави.  

21
За по голяма конкретност аз ще отговоря в текста на цитата:

...
1.Не разбрах за духовното равнище на кого става дума – този който насилва или потърпевшия. И какво значи определено духовно равнище?
Означава ли това, че преди съответното равнище се допуска насилие?
Темата касае духовното равнище на "насилника", което май се подразбира... От форума в който пишем е ясно, че се отнася за хора водещи съзнателен живот и четящи Беседите,... от които всъщност коментираме и цитата.
Нещата са свързани, а уточняване на допълнителна йерархичност в някакви духовни нива не е необходима.
Дали се допуска насилие, какво е то, как се изразява, формите му в "света" (по Учителя!) в момента не е предмет на тази тема.


2.Например малко дете възпитавано в семейство на атеисти? Те насилие ли извършват над детето си възпитавайки го според своите ценности и разбирания?
"Възпитанието" в атеистични семейства е дресировка, която е равносилна на насилие.
От подобно "възпитание" се активира закона на кармата и "ответни удари" в последствие, когато детето стане голямо...
Излизаме от темата,... но деца се възпитават САМО с личен пример, а не със съвети, напътствия, теории...и подобни безумия.


3. Но сега ми хрумна друго - насилие ли ще бъде от моя страна, ако такъв човек се опитам да го "открехна" за идеите на Учителя или просто започна да му говоря за Бог...?
Ако не го вържеш и го "открехваш" човека - мисля, че не е насилие. :)
За "открехване" Учителя е дал много методи - "метода на теменугите", с личен пример и инициативност...
Насилие има обаче, ако има зависимост между теб и човека (професионална, емоционална, материална), ...и когато се използва тази зависимост като основа да се задържи даден човек да ти слуша проповедите.
Всъщност много светски хора са "духовни" само на базата на такива зависимости.
Преди време си мислех, а сега даже съм убеден, че ако имам неограничени финансови възможности, всички хора по Земята мога да ги направя "духовни", "вярващи" или "бели братя и сестри"... Това не е никак трудно, но лошото е че ще е временно...
   

4.Мисионерството в момента извършвано от разни секти, които нахлуха в страната ни след 1989г., насилие ли е?
Не е насилие, когато не се упражняват някакви физически ограничения върху хората, на които се проповядва (независимо от сектата!),... тоест всеки слушател или последовател трябва да има правото свободно да си отиде, ако реши това.

[/color]


22
Школа / Re:2010-05-07 Двете посоки, МОК, 4.05.1928
« -: май 12, 2010, 03:25:48 am »
1. защо не може да се реализира унищожението на недъзите ни. Може да ми хрумне нещо.

Цитат
За да не изпадате в заблуждения, вие трябва да оставите идеите си, които са в зародишно състояние, при условия да се измътят. 

 2. Това с измътването ми е малко мътно, но...ще помисля. :)

Според мен Васил точно го е казал...(за унищожението!) в горният пост.
Унищожение не може да има, защото това е краен вариант, след който по-скоро се прекъсва дадено развитие. Това е неразумно от гледна точка на Вселенските Закони за запазване на енергията... За това се говори и за еволюционни процеси в природата, а не за революционни.
При трансформацията се постига постепенно израстване, при което старото служи за основа (пръст, тор...) за развитие на новото...Принципно това може да се приложи за всичко. Старото се усъвършенства и надгражда, а ненужното отпада (отлюспва се!) по естествен начин... Насилие няма!
От друга гледна точка чрез трансформацията се получава и един непреривен Вселенски процес на развитие, който се обуславя от единство и  хармония. Ако има унищожение - това не е възможно, дори и поради простата причина, че има закон на кармата, който ще доведе до разединение, вражди, отмъстителност, ответен удар...- един безконечен цикъл. Друг е въпроса - Може ли да се унищожава нещо с Любов?

По вторият въпрос - "измътване" на идеите е необходимо, поради сложността на тяхната реализация в триизмерен свят на полюсите, какъвто е този на Земята. Идеите в другите светове лесно се реализират , но тук на Земята има свободна воля, свободен избор, време и ред други ограничения, които могат да изкривят ДОРИ на 180 градуса дадени Идеи.
"Измътването" може би е свързано с проявяване на търпение и разумност, когато искаме да реализираме нещо... Примерно - подбиране на подходящ момент и благоприятни условия за реализация на идея... Може ли да садим домати през зимата? :)
Отделно трябва да имаме и възможности, без които идеите ни пак не биха се реализирали, дори и при подходящи условия...

Поздрави.     

   

23
Мисъл за деня:
"Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите дали я изпълняват, или не – да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората!"

Искаше ми се да коментирам тази мисъл в петък, но нямах възможност ...
Днес все нещо ме кара отново да се върна към нея.  :)
Много интересен е този закон за насилието!
От цитата следва, че след определено определено духовно равнище, насилието не само, че не се допуска във физически форми (въздействия, ограничения...), а даже и НАТРАПВАНЕТО на идеи, също се смята за насилие...
Мисля, че е хубаво да се размислим по тази тема, защото май доста насилие има около нас, ако сметнем, че водим някакъв съзнателен, респективно духовен живот. :)

За конкретност, ...значи изключваме всякаква форма на физическо насилие и разглеждаме само насилието като натрапване на идеи!
Въпросите са:
1. При какви обстоятелства човек може да натрапва идеи си? Границата е "тънка"! В крайна сметка, ако натрапваме на някой идеите си, но не го вържем, то той просто ще си отиде, ако не му харесат нещата които му говорим. Преди време във един друг форум срещах упреци за "налагане на лично мнение" във форумното общуване, това дали е възможно? Дали това е пак известен вид насилие,...или не?
2. Върху кой най-често можем да налагаме идеите си? Това не са ли наши роднини и близки познати, върху които прилагаме "добрите" си намерения ? Май и като живеем с тях тях те "няма къде да бягат", макар че не са вързани, което си е май чисто насилие. :) От там май се получава и "рекушет", обратен удар... Нещата стават още по-сложни?!? Дайте идеи от личен опит как се предпазвате да не извършите подобно "домашно насилие" ?
А има ли някой, който не е вършил подобно "домашно насилие" през съзнателният си живот?
3. Споделете лични опитности за насилие, когато сте били от другата страна, тоест  насилие извършвано върху вас, в горният смисъл на тази дума. Някой налагал ли ви е идеите си? Натрапвани ли са ви теории...? Как сте се справили? Споделете опит ...

Аз като се размислих по темата стигнах до интересни заключения и изводи. Спомних си доста случки и опитности, които имам.
Ако има желаещи можем да разменим мисли в тази насока и да постигнем някаква дълбочина...
Предлагам да се придържаме по стриктно към темата и да не включваме в мненията си примери, опитности и разсъждения за физическо насилие и подобни ограничаващи въздействия. Нека разсъжденията ни да са съсредоточени върху идеята, която е дал Учителя.

Поздрави.

24

Тук имам няколко въпроса:

-   какво значи да се хване окултния смисъл на нещата? За всичко?
-   Какъв е процентът в момента на тези хора – които са успели да стигнат до Духът на Истината, да хванат окултния смисъл на нещата в тяхната цялост и единност в Битието? ( не знам дали това са едни и същи неща).
-   Как един човек, който не е с пробудено съзнание ще може да различи един истински пробуден човек, който може да дава съвети навсякъде от нароилите се напоследък „духовни специалисти по всичко”?



Интересни въпроси,... и аз ще се опитам да дам някакви отговори.

1. "Какво значи да се хване окултния смисъл на нещата? За всичко?" -
Отговора го има в поста ми, но ще го повторя... Окултният смисъл на нещата се разбира, когато "се постигне дълбочина (за разглежданото нещо) и се разбере Божият план (Разумността, Целите, Идеите,...връзките между тях!)"
Обикновено Божествените идеи се скриват за "обикновеният" човек (стават окултни), защото се изкривяват под напора на материалната действителност и двуполюсната система, която е двигателя на Земното развитие. Когато прибавим към всичко това и свободният избор, на който има право всеки човек през земното си пребиваване, нещата се усложняват още повече,...тоест Божественият план се маскира още повече.
Как се излиза от подобна ситуация? - Периодично слизат Учители на Земята и дават напътствия на човечеството, които са в синхрон с Божествените идеи и улесняват развитието на човечеството в зависимост от етапа на развитие, в което то се намира. Това е така в глобален план, но нещата имат и персонално и конкретно измерение, ...защото душите работят и се усъвършенстват "екипно" във взаимопомощ. (друга тема!)

2."Какъв е процентът в момента на тези хора – които са успели да стигнат до Духът на Истината, да хванат окултния смисъл на нещата в тяхната цялост и единност в Битието?" -  Този процент не е голям, ако се има в предвид всеобхватността на въпроса, която се визира със обобщение за "цялост и единност в Битието"...Всъщност това са само единици във световен мащаб, които са велики Посветени и Учители, а критериите за тяхното разпознаване може да ги намерим, ако  разгледаме различните Мисии на тези Души, които Мисии обикновено се извършват в едно прераждане (един земен живот!) в еволюционната епоха. Защо? Как? - друга тема...
По важен е третият въпрос:

3."Как един човек, който не е с пробудено съзнание ще може да различи един истински пробуден човек, който може да дава съвети навсякъде от нароилите се напоследък „духовни специалисти по всичко”?"
Човек с непробудено съзнание НЕ МОЖЕ да различи един истински пробуден човек!
Пробуждането на съзнанието е необходимо условие, което трябва да стартира задължително, за да започне един етап на духовно развитие, което пък предполага водене на съзнателен живот, от своя страна..
С пробуждането на Душата, тя започва да "крачи" по Пътя на своето развитие, което можем да го свържем и с предходният въпрос,...тоест със все по-голямото си съзряване, за пробудената Душата се разкриват все повече енигмите на живота и Битието като цяло, което значи, че все повече човек ще разбира по-точно и всеобхватно Божият план, в който се участва вече активно, всеотдайно, целенасочено и съзнателно. Тук може да се вкара в "действие" и термина "разширено съзнание", върху което се работи постепенно и методологично...Много методи за това е дал Учителя и мисля, че това е от съществена важност за всеки човек.  
Как може все пак да се различават духовният човек от "духовни специалисти по всичко” ? - отговора е много точен и практичен и го е дал Учителя в цитата, а аз го повторих в горният си пост, само че използвах думата всезнайко. Пак ще се самоцитирам: :)
"...- за всезнайкото навярно има доста "недостойни работи", с които (той!) не би си занимавал...Добър "нишан"!", Подобно нещо навярно трудно може да се наблюдава при един духовно зрял човек, който може да ни разкрие окултният смисъл на нещата, да ни даде добри съвети,... но и да прояви нужната скромност, смирение и търпение,...а и  когато се наложи може да "запретне ръкави" и да свърши всякаква работа,... независимо колко е "неприятна" тя.

Накрая - нещо съвсем практично, за да станат още по-ясни нещата... Значи имаме човек професионалист, който приема съвети от духовен човек (непрофесионалист) в областта, която работи. При това положение профисионалиста ще получи Светлина за своята професия (мисия, роля, Божествен замисъл и окултен смисъл). На базата на това ще се получат разумни идеи за развитие и допълнителна реализация, ...което ще е много ценно нещо за бъдещето развитие на даденият безнес, работа, занимания.... Ценността идва от там, че всичко ще е хармонирано със всеобщият Божественият план и замисъл, реализиращ се на Земята. Според мен това е много важно и основно нещо за успех на ВСЯКА дейност.
 
Поздрави.

25
...
Мисля, че ти не си вникнал добре в нещата и си противоречиш. Хем нямало "умуване", хем да сме разисквали - ама, като гледам това правят всички - само умуват.. а, прилагането нещо го оставят "за друг живот".
Какво имам предвид:

Повечето хора, според мен, не са направили дори и тези първи крачки. Даже да вземеш само това, че не се хранят съзнателно дори и не могат да контролират и нагоните си. Повечето (да не кажа всички) още бъркат реалното чувство за глад с навика за апетит. Гладът е призивът на тялото за градивен материал, за запазване на вътрешната телесна топлина и нормалното протичане на телесните функции. Докато апетитът е желанието за удовлетворяване на някакво несъзнателно усещане.
Пример: Човек може да има апетит за банички, алкохол, цигари, кафе, подправки, манджички, сладкиши.. Това е просто сетивно усещане. А гладът е зовът на тялото за градивен материал за създаването и функционирането на клетките. Като този градивен материал със сигурност няма нищо общо с цитираните по-горе продукти.
Е, колко хора дори това са опитали да овладеят? Колко от навиците си са успяли да контролират? Дори тази малка стъпчица не им се отдава и се подчиняват на навиците си и чревоугодничеството си. Нищо, че уж били "духовни и го знаели кое било правилното, или вече били вегетарианци" - пак си остават чревоугодници, зависими от тялото и инстинктите си.
За какъв съзнателен живот говорим тогава? За какво друго, по-високо ниво? Та те материалното си тяло не са овладяли, че камо ли да овладеят мислите и емоциите си!!! Били пишели "във форуми за съзнателен живот"... Голям праз! Аз ако се регистрирам във форум по ядрена физика и блесна с умни цитати - това гарантира ли ми номинация за нобелова награда :))))) Много наивно е да си го мислим, че етикетът на самоопределението "аз съм духовен, водя съзнателен живот, вегетарианец съм, чета беседи..." е достатъчно да сме наистина такива ...
За личния им живот на тези хора - да не говорим пък съвсем... защото там е отврат, и сам го знаеш. Колко от тях имат открити и чисти отношения в собствените си семейства? Колко от тях са направили осъзнат и отговорен избор като са създали семейства - или просто са се подали на "защото всички така правят и така е редно"..? Следствие на което - живеят в лицемерие и лъжа, изневеряват си, нагрубяват се, взаимно се разболяват и т.н. И сам можеш да си довършиш трилър-екшъна в тая посока.. Както и аз мога да ти дам десетки примери, че реалният живот на "духовните хора, които уж били на по-високо ниво" е точно такъв.

Виждаш ли, че даже и тези мънички крачки в насоката да водят разумен живот, ограничен дори в собствения им периметър - даже това не им се отдава. Пък какво остава да могат този периметър да го разширят или да израстват духовно.  НищоКаква духовност, какви самозвани клишета..? Нищо подобно! Готови са да лъжат, крадат ако се налага - само, за да са "в нормите и комфорта на обществото" и си въртят вярата и убежденията, според модата на века... Само, дето сами не виждат собствените си погрешки.

Разбира се, познавам (много малко - почти на броя на пръстите на ръцете си) хора, които го правят и са го постигнали. За такива хора много по-важно от обществения комфорт, разбиране и приемане е да бъдат в хармония със себе си и стремежът им към духовното е по-силен от всичко, то е като въздух, без който биха умрели...И този стремеж и непоколебимост в този път - просто променя цялото им същество, нужди, отношение и целия им живот. За такива хора е непоносима болест да робуват на някакви си елементарни неща като нагони, апетити или суета. И те не се насилват да са такива - не, напротив, това е нормалното им и естествено състояние.
Това имах предвид. Тръгне ли човек истински и неотклонно по този път - всичко става лесно и подкрепата на духовния свят е ежесекундна и няма начин да спреш. А всички, които имат колебания или им е трудно - те просто не са тръгнали истински, а само се оглеждат и още пресмятат "каква ще им е ползата, ако  го направят, какво ще спечелят и т.н."... А на такива, духовният свят не праща подкрепа, а още повече изпитания и шамари.. защото на духовния свят не му трябват боклуци :)

п.п. Е, "избълвах" (благодаря за епитета, Никола, както винаги си изключително мил и възпитан :) Сега може да ми изтриете мнението и да се направите, че не съществувам - за да има комфорт в дискусията.


Писах в предходният си пост, че "Вероятността обаче да ти отговоря отново е по-скоро нищожна!", но предизвикателството в горният цитат е голямо, денят е подходящ,...а дори отговора го има в:
Мисъл за деня:
"Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала още? – Не е дошло още времето ? да цъфти. Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: „Картината не е още завършена.“ Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви."

Кому е нужна тази критика Ирина, което си избълвала? Обвинения...? "Обективни" изводи? Негативизъм?
С какво помагаш като критикуваш "пъпката, която още не е цъфнала"?
Ако оставим това,че ще блеснеш със знания и верни констатации, които всички знаем, с каква цел го правиш?

Правилно си усетила несъвършенствата и нещата върху, които трябва да Работят повечето хора (дори и тези които пишат тук!), но нима помагаш на удавник, който иска да изплува като му натискаш главата във водата?
Нима не схващаш смисъла на тази виртуална "ШКОЛА"? Нима не виждаш шанса, който се дава с нея на хората да се "огледат" и да тръгнат по уверено по своя Път? Не вярвам, че не го разбираш! Просто не искаш да го приемеш, че хората могат да вървят по Пътя си сами, само със своите Невидими помощници. Разбирам те, че ти е нужно да наставляваш, съветваш и поучаваш (това ти е бизнеса!), но защо не даваш и възможност за избор, хората да "дишат" и самостоятелно? Мисля, че "прекрачваш границата"!

Добре! Дори и да си права...Дори и "всички да са духовни маскари" (както ги обрисува!), защо не помислиш, че тази идея за Школа утре може да помогне и на такива, които не са лицемери, а са искрено търсещи Пътя, и които работят сериозно и с желание за своето усъвършенстване? Та нима, според теб, и всички бъдещи съфорумци ще са "духовни маскари" и лицемери?

Хубав пост си написала Ирина... Човек трябва да знае и обратната "страна на монетата", която понякога умело се скрива зад добре подредени думи, езотерични клишета и теории... Тази твоя страна, ако трябва да съм искрен ме притеснява отдавна,... и най-вече притесненията ми се свързват с разминаването в думите ти, където и в други форуми пишеш за "позитивизъм", "не на черногледството", "положително мислене", "широкогърдие"...Сигурно за това говориш и пред твоите клиенти (ЧУДЕСНО!), но не трябва ли да има покритие между практика и дела, особено при човек даващ съвети?

Пак ще повторя - дори и да си права на 100%, ШКОЛАТА пак има СМИСЪЛ !
Рано или късно четящият човек (сърфиращ в нета!) вижда "случайно" някоя тема за размисъл или въпрос, и започва САМОСТОЯТЕЛНО да изследва и Работи... После трупа опит, споделя, коригира... Темите за размисъл, които ги разискваме (или "увисват"?!?), са по скоро в "помощ" на съществата от Невидимият свят. Правиш ли тази връзка? ДА! - говоря за онези Невидими помощници, които съм сигурен, че стоят плътно до всеки един от нас и ни направляват в Пътя, да правим своите разумни избори.  По този начин Невидимите помагачи по-лесно ще насочват всички хора и нещата ще се улесняват още повече в съзряването на последните. 

Това е и смисъла на виртуалната  ШКОЛА  и изобщо на цялото виртуално общуване във всички братски форуми...
Така аз го разбирам! Но кажете ако бъркам...?!?
Целта е - да се дават "искрици" (теми на размисъл и въпроси!), а Светлина има много в Беседите. А ако се предизвикат дискусии и се споделя личен опит, и се говорят само проверени неща, в хармонична обстановка, нещата биха били още по ценни и за самите хора ("несъвършените духовни маскари!") и за техните водачи от Невидимият свят, чието място чести се иска да бъде заето от психолози, "посветени", "учители", земни наставници и други подобни "съветници" ...
Палячовщина! 

Този път май наистина приключих с коментарите и се извинявам, че те бяха извън темата, но мисля че ще са полезни за структуриране  на бъдещи теми.

Светъл ден и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ИМЕННИЦИТЕ!

Нека Божието Благословение и Божията Справедливост винаги да са достъпни,... и разпознаваеми за ВСИЧКИ!         

26
Еее, Никола, не съм съгласна с теб. Всичко написано от теб звучи като „Права си по принцип, ОБАЧЕ..”.
И докато го има това ОБАЧЕ – човек винаги ще си намира оправдание да не прави нищо, а само да умува и да търси „начини откъде да започнел..”.
Нещата започват с малки крачки и не бива да бъдем максималисти.

...

От цитата е видно, че дискусия няма да се получи, защото и в случая се повтаря горчивият опит от Интернет общуването, че хората просто пишат без да се стремят да се четат взаимно и разбират... Ако перифразираме популярният израз се получава нещо от рода на: "Като се пишеш Пенке ле, кой ли те чете?!?".
Основание да си мисля така ми дава следното което написах:

...
Нека този кратък коментар да не служи като повод за допълнително разглеждане и задълбаване на тези теории, които са добри, но не са толкова свързана с практиката и трудно се прилагат. Идеята е да споделяме повече опит и размисъл свързан с него... Как лично се справяме с подобни проблеми и какви резултати имаме, ...какви следствия са се получили...



Къде Ирина видя в моите думи, че има призив за "умуване" ?
Къде видя, че се търси оправдание за неправене на нищо ?
Отделно пропускаш, че аз оценявам теорията, която излагаш като добра и правилна, но искам да разискваме нещата как се получават и свързват с прилагането и практиката...Нима това е търсене на "начин от къде да започнем" ?
Не би ли могла да си наложиш малко търпение и поне да си направиш труда да прочетеш по обстойно постове, които се опитваш да коментираш или цитираш?

Пак повтарям - теорията ти е ДОБРА и тя може да се ползва за хора, които правят "първи крачки".
Безспорно човек трябва да започне с малки крачки и да не е максималист.
Но нима не схващаш, че идеята ми за дискусия е насочена за друга група от хора, които вече ЗНАЯТ теорията и работят вече по прилагането и ?
Не се ли сещаш, че тези хора май вече трябва да са направили тези "малки крачки" и сега дискусията върви вече на друго ниво?   Не прочете ли и обосновката ми, че в ерата на информацията е лесно да натрупаш теории, но е много трудно да ги приложиш? Да придобиеш добродетели...Да развиеш качества... Писах и на какво се дължи това... и, че от там произлизат трудностите, които според теб са елементарни ?!? Елементарни са (според теб!), защото от "камбанарията" си гледаш само в една посока...Поразвърти се малко! Хоризонти има навсякъде...

Накрая ще отговора и на твоя упрек за "етичност" към мен...  :)
Пишеш:
... всеки път го завършваш с това, че ти би споделил своето мнение и опит САМО АКО И ДРУГИТЕ ГО НАПРАВЯТ, или отговорят на определени твои въпроси, или успеят да предизвикат интереса ти, или сметнеш, че мненията им „не са безумия, бля-бля празни приказки и заслужават внимание”... А, това според мен, някак не е много етично от твоя страна да поставяш такива условия на другите, защото стигаме до момента в който както виждаш те просто повече нямат желание да пишат по темите.

Ирина, аз не държа някой да предизвиква интереса ми с нещо написано, за да отговарям после.
Задавам въпроси, които единствено могат да са теми на размисъл и с които всеки като се задълбочи може да намери отговорите. Аз отговорите съм ги намерил в Беседите и в това което съм приложил и изпитал. Имаме и много съвместен опит с приятели в тази насока, който е дал много положителни резултати и са решени много проблеми (не само мои!)...
Нямам намерение обаче, да поучавам никой, нито да съветвам, нито да наставлявам някой, нито да споделям без необходимост неща (опит и размисли!), ако няма подходяща атмосфера, където хората си говорят с разбиране, изслушване и Любов.
Накратко - давам теми на размисъл. Ако някой задълбава и работи сериозно по тези въпроси и теми, съответно разменяме мисли (проверени!) на базата на личен опит. В противен случай - всеки сам си работи и си получава Светлина, която има толкова много в Беседите.
Елементарно е за разбиране и не ми е понятно как подобно мое поведение може да се разбира от теб като "поставяне на условия към другите", което пък ограничавало хората в писането им ?!? Що за нелепи заключения са това? 

Последно - от коментарите до тук, с развитието на настоящата тема е ясно - няма да я бъде! Тоест минава се на вариант две - всеки да си работи както си намери за добре и крачи по своя Път.
А ТИ Ирина, сега спокойно можеш да избълваш твоите оправдания, нови тези и анализи относно всяка думичка в поста ми. Направи си пак селективен подбор, ако желаеш и давай смело...А можеш и да си притуряш и да ми вменяваш думи - и за това нямай грижи. Дерзай! Ти си журналист и психолог, така че жонглирай с думите както си поискаш и както ти хармонира на моментното емоционално състояние...
Вероятността обаче да ти отговоря отново е по-скоро нищожна!

Поздрави.

27
Мисъл за деня:
"В Духовния свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си.
Сутрин, като станете, кажете: „Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри, както Ти мислиш за тях.“ Да мислите добре за хората – това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго."


Много хубава мисъл за деня, която дава толкова много Светлина по такива съществени въпроси като критиката...
Ако се направи преглед на писаното в Портала и тук ще се види, колко много теми има с такава насоченост и колко много повдигнати въпроси има за критиката, за съденето, за осъждане, за оценяване...

Колко точно е казано в цитата - Критиката е ОТРОВА, с която човек се трови! Критиката носи в себе си негативно мислене, което неминуемо оказва пагубно въздействие върху критикуващия.

Иска ми се да подчертая обаче и нещо друго, което навярно може лесно да се подмине... Всичко това се отнася когато човек критикува ПОГРЕШКИТЕ!  Тук е и границата (вододела!), която според мен трудно се схваща и обикновено хората не я разбират,... поне това са моите наблюдения от това, което се пише в братските форуми и от многото изчетени теми.
Отрова и тровене има, когато се критикуват погрешки, а как стоят нещата, ако човек забележи, че негов брат или сестра допускат грешки или грях?
Тогава може ли да има критика? В каква степен? Как се критикува при такива ситуации? Кой може да критикува?
Какви са законите и правилата?
Отговорите пак са дадени в цитата, но символично, а в други Беседи има и доста подробности, обстойни анализи, методи и правила, които е необходимо да се ползват.

Ей, точно това му харесвам на Словото - ВСИЧКО има в Него и до сега не съм имал въпроси, на които да не намеря ясни и точни отговори. На други места (в окултна и езотерична литература!) се изясняват или частично, или двусмислено нещата, с което хората могат да изпаднат в излишна реторика и безумни спорове.

Някой, ако иска можем да развиваме тази тема и да влизаме в дълбочина като търсим други цитати, които да коментираме и разискваме, през нашият личен опит и наблюдения.

Поздрави. 
   

28
...
Никола, въпросите ти ме провокираха да продължа дискусията и да споделя личното си мнение.
...

Благодаря за личното мнение, но мисля, че още не можем да направим дискусия и да постигнем някаква дълбочина и най-вече да свържем теорията с практиката...
Струва ми се, че споделените неща и като теория се знаят от повечето хора, занимаващи се с личното си усъвършенстване...
Конкретно по лансираните тези:

1.Ясно е, че "човек е необходимо да е осъществил разумна връзка със себе си"..., респективно това води до връзка с Висшият разум, и куп блага след това, но колко хора го могат? По-скоро това е съвършенство, което човек, ако го е постигнал в абсолютна степен, няма да е тук на Земята... Мисля, че трябва да търсим обратна връзка, тоест със методики и правила за отношение към материалното, да освободим "мегдан" за развитие, усъвършенстване (изглаждане!) на подобна връзка. В обратният случай, навярно един съвършен човек (с идеална разумна връзка), не би имал проблемите, които дискутираме.

2. Разбира се, че трябва "да излезем от натрапените отвън мисловни модели", които изключително са с комерсиална насоченост... - Да, но това е само в сферата на пожеланието. На практиката е много трудно приложимо. При ежедневните си контакти на човек в работата си, с приятели, със семейство, ...той е подложен НЕПРЕКЪСНАТО на материалистично и потребителско мислене. Пазарната икономика "меле" навсякъде всяка проявена духовност и осъзнатост... Лесно ли се устоява на подобни изкушения? Като ходи по такъв "лед", нима няма опасност човек да се подхлъзне  на всяка крачка?

3."Трябва да се заеме със своето (а не с чуждото!) собствено преобразяване." - това също е така, и не вярвам някой, който води съзнателен живот да не го знае...Липсва ни конкретност обаче, тоест какво правим след това, когато се заемем със "собственото си преобразяване"? Опит, методи и практика в тази насока...

4.Ясно е, че "тялото ни има нужда от много малко и проста храна, за да оцелее физически" - В това мисля, че се е убедил всеки човек, който е направил поне един съзнателен пост (глад!), а има и стотици примери за човешките възможности, когато човек може да оцелее седмици на ред без храна и вода... Е, и какво от това? Има ли някой, който да не е изпадал в изкушението на безразборно хранене или консумация на вредни храни? Непрекъснато сме облъчвани от реклами и изкушения в тази насока...А колко пъти на човек изпаднал в криза или емоционална дупка, му се случва да излиза от тези си състояния с нерационално хранене. Границата е пак тънка и не би трябвало да се изпада в крайности и забрани, защото може да се получат обратни нежелателни ефекти. А и излишествата в храненето мисля, че са най-малък проблем, ако човек води съзнателен живот. Най-малко, защото вегетарианството решава 70% от проблемите в тази насока.

5."Нужно е да се научим да носим отговорност за себе си и да правим осъзнати избори" - Необходимостта от отговорност за направен съзнателен избор е наистина основно нещо,...но нима това не е и най-трудно - да се носи отговорност? Иначе ежедневно всеки прави съзнателен избор...
Всички четем братски и духовни форуми, където хората водят съзнателен живот... Кажете ми няколко случая, където човек е поел някаква  отговорност? Споделете наблюдение в тази насока... Отговорност се поема след себеанализи, ретроспекции, лични размисли и равносметки... Само след тях човек прави корекции, поема отговорности съзнателно, а колко примера можем да намерим в тази насока и то при СЪЗНАТЕЛНИТЕ хора?
Това не е критика, а просто искам да кажа, че нещата са доста сложни и за да се поема отговорност, човек трябва да има доста развити добродетели, а не само изявена съзнателност. Нещата се усложняват и от това, че всичко може да се оправдае и да се намери достатъчна "духовна" мотивация, за всяко действие, дори и то да е много неразумно.     

6.Знаем, че човек "колкото повече „товар” носи – толкова повече е роб на този товар" - ДА! Безспорно това е така, но въпроса е кога разбира човек за това, че е станал "роб" на товара си? КОГА? Обикновено това става, когато "ножа опре до кокал" (здравословно, емоционален срив...). Нали целта ни е да не се стига до там, а да се измислим нещо практично, което да ни служи и да ни помага да не стигаме до крайността, която да ни покаже тежеста на "товара",...или поне последствията да не са толкова тежки от него.

Нека този кратък коментар да не служи като повод за допълнително разглеждане и задълбаване на тези теории, които са добри, но не са толкова свързана с практиката и трудно се прилагат. Идеята е да споделяме повече опит и размисъл свързан с него... Как лично се справяме с подобни проблеми и какви резултати имаме, ...какви следствия са се получили...
 
Накрая - искам да уточня, че аз задавам въпроси не от позицията на "изпитващ в засада" :) , както преди време прочетох някъде, а с целта да се дадат теми на размисъл и ако може да се развие някаква дискусия... Аз също ще споделя мнението си и ще дам моят опит, но ми е трудно да го формулирам сега, а и никак не е лесно да се опише с две изречения. Ако трябва да съм и искрен до край - липсва ми вдъхновение и мотивация да пиша по темата и да положа нужните усилия.
Мисля, че ако дискусията се задълбочи и действително има повече хора, които мислят и работят по тези въпроси и проблеми, нещата ще си дойдат на мястото и аз ще мога да споделя своя опит, да дам примери и да развия някакви мисли в тази насока. Готова рецепта, която да дам за момента - нямам!

Поздрави. 

29
Почти няма нещо, с което да не съм съгласен от поста на Ирина.
Всъщност нещата са си така и тя хубаво ги е казала и обобщила...
Благодаря и, че е дала и съпоставка на разсъжденията си с лични опитности... В нейният случай, това да имаш всичко и да можеш да се ограничиш и да намериш разумната граница, която да съхрани една духовност и Свобода, е доста трудно нещо.

Все пак въпросите остават "отворени" и надявам се, че и други съфорумци ще споделят мисли и опитности в тази насока,... и то от позиция, различна от тази, където материалното е като даденост, която трябва да се регулира след това.
Дори нещата придобиват още по-интересна насоченост и конкретност, имайки предвид следното:
...
Не казвам, че човек не трябва да си създава добри условия за живот. Напротив! Но, според мен има съществена разлика между реално необходими добри условия и излишества. Защото второто води до загуба на Свобода.


Предлагам да се замислим сега върху това в червено...
Как да разграничим "реално необходимите и добрите условия", за едно съществуване от "излишествата"?
Според мен това не е лесно! Оправдания и много "духовна" мотивация, могат да стимулират почти всяко едно излишество...
Къде е "границата"? Тя твърдо установена ли е? От какво зависи? Как се определя?
Споделете размисъл и опит в тази насока?  

Поздрави.

30
Здравейте!
Чета с интерес и се наслаждавам на всички цитати и най-вече на тези, върху които има размисли и споделяне на опит...
За жалост аз нямам време да изчитам Беседите.
Писах преди време, че за подобно нещо ми трябва огромно време, с което за сега не разполагам.
В този ред на мисли ще се опитвам да коментирам "готови" мотиви и надявам се, че няма някой да се разсърди... :)
Може би, така ще стане и по-интересно (ще има повече гледни точки!), а ако се получи някакво разминаване или противоречие, обещавам да прочета и цялата Беседа и да постигаме още по-голяма дълбочина на идеите, които ни дава Учителя.

Конкретно по Беседата...

Мотив от лекцията: "Какво се разбира под думите „да се затвориш в себе си“? Да се затвориш в себе си, значи да нямаш ненужни желания. Желай за днес само най-същественото!        Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа."
В мотива интересен смисъл се влага в израза "да се затвориш в себе си“. В света това обикновено се разбира в негативен план, докато при ученика и в Школата, прави впечатление, че това не е така.
Значи подобен израз се използва, когато ученика трябва да "пресее" основни и важни неща,...свързани с неговите желания.
Става ясно, че безразборни и хаотични желания не трябва да има, навярно дори и самите те да са "добри".
Защо? - необходимостта идва може би от това, че интелигентността на съвременният човек е голяма и той много бързо може да схване "за какво иде реч?" и да натрупа купища желания и духовни стремежи, свързани с тях. В крайна сметка обаче нещата не могат да се "изпитат и приложат", на което Учителя е държал много,...а от там и натрупаните знания остават "голи", защото ТЕ не са изиграли своята роля... Тоест, знанията не са допринесли с нищо за придобиване на качества и добродетели - основната задача за всяка Душа, пребиваваща тук в "училището" наречено Земя.
Идеята е да се доминира на постепенното, "планово" развитие и усъвършенстване на Душата, чрез усвояване (прилагане!) на наученото, защото знания във века на информацията лесно се трупат, но трудно се прилагат...
В много други теми сме разисквали за подобно интелектуално "задръстване", в което изпада човек, и от което доста хора "боледуват",...ако може така да се каже.


Мотив от лекцията: "Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но никога не издържате. Защо? – Защото търпение ви липсва."
Много хубав мотив, който подчертава взаимовръзките между добродетелите...
Не можеш да си силно вярваш, а да не си търпелив! От цитата следва, че при нетърпеливите хора по-скоро вярата им е "импулсна", от гледна точка на силата... А всички знаем, че тя трябва да е константна величина и на ниво "непоколебима" (по Учителя),...тогава и "планини могат да се повдигат" с подобна Вяра. :)
Накратко връзката която откривам е:  проблеми с търпението -> "импулсна" вяра -> евентуален разнобой в мислите, а от там и ... каквито си искаме проблеми, на които обикновено слагаме етикет "външни" или "карма".


Мотив от лекцията: "Искате ли да разрешите правилно мъчнотиите в живота си, занимавайте се с геометрията."
Иска ми се да коментирам този мотив, защото някой може да го вземе в буквалният смисъл... Под "геометрия" навярно се има предвид обобщено понятие като "природна математика", за която Учителя говори и обяснява на много места в Беседите си, буквално с триъгълник и пергел в ръка. Може би и това е вдъхновило Айнщайн на времето, да произнесе крилатата фраза, която е стигнала и до днес...
Всъщност математическите науки, дори и да се разглеждат в тяхното познато светско представяне също помагат много за духовното съзряване на човек. Как? - по косвен начин. Чрез тях хората, разширяват не малко своето съзнание, което никак не е маловажно, а когато след време започне да се води някакъв съзнателен живот, това помага изключително много.
От друга гледна точка, ако човек след време напредне във своя съзнателен живот, вижда, че светските му занимания (знания, образование, реализация ...) са фактически "подложки", които са му необходими ЛИЧНО на него, за да разбере и осмисли по-точно Божият план, когато му дойде времето за това. Истинските учени, неминуемо стигат до тези прозрения (не само Айнщайн е пример за това!), а останалите остават на ниво светска академичност, която аз често свързвам с "дървени/а философи/я", но и те си има място под Слънцето и не бива да се упрекват... Много е интересен начина, по който и те ще прозрат за Божият промисъл, но не ми се иска да коментирам сега това. Мисълта ми е друга...
Съвременната наука май изглежда като един голям "файл" (база данни!), които много лесно могат да се изучат и още по-лесно може да се прогнозира, в смисъл - "кай до къде ще я откара?"... Истински забавно е обаче, когато някой самозабравил се "голям" учен се изказва като "последна инстанция"! Между другото, това е и основното нещо за разпознаване дали един учен е кадърен и напреднал или е комерсиален, комплексиран или некомпетентен...Интересна друга тема за размисъл! :)


Мотив от лекцията: "Истински духовният човек е готов на всякаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той няма да става нито хлебар, нито готвач, но трябва да разбира от всички изкуства и занаяти, да научи и другите хора кой е най-правилният начин за месене, за готвене. Той трябва да внесе новото в света".    
Много хубав мотив!
Разкриват се чертите на "истински духовният човек",...който понякога, ако не сме прецизни в разпознаването си, можем да го сложим безпроблемно в графата "досаден всезнайко"!  :)
Много хубаво го е казал Учителя, като критерии, които е загатнал...
Накратко - за всезнайкото навярно има доста "недостойни работи", с които не би си занимавал...Добър "нишан"! :)
От друга страна духовният човек как може да разбира от всичко? Замисляли ли сте се ? - това може да стане само, ако се хване окултният смисъл на нещата - за изкуство, за занаяти,...за всичко.  Когато се постигне такава дълбочина и се разбере Божият план (Разумността, Целите, Идеите,...връзките между тях!), САМО тогава човек може да разбира от нещо си, без да може да го прави. Тогава може да се дават и съвети на професионалисти, от "непрофесионалисти" (духовни хора!)... Ако се следват подобни съвети, един бизнес, занаят, изкуство,...могат само да се развиват ускорено, напред и нагоре, защото се доближават най-много до изначалният замисъл на Невидимият свят.


Е толкова успях за днес, макар че има още много други интересни мотиви за размисъл и коментари.

Светлина, Любов и Вдъхновение, пожелавам на всички активно четящи Беседите и пишещи в раздела!  



  

    



 

Страници: 1 [2] 3 4 ... 7